№ 1152
гр. Перник, 16.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20231720103590 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „ВИЛОФОС" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Трайко Китанчев" №
57, в която се сочи, че в полза на дружеството срещу „ДИВА" ООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Берковица" № 5 е издадена
Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 1887/2023 г. по
описа на Районен съд Перник за сума представляваща стойността на доставени стоки.
Твърди, че между страните е налице облигационна връзка по договор за търговска
продажба като в съответствие с нормата на чл.293, ал.1 ТЗ от продавача е издадена
фактура и е изпратена поръчаната стока. С фактическите си действия по приемане на
съответната стока, ответникът е потвърдил вече възникналото правоотношение за
покупко-продажба на стоки. Сочи, че изрично е уговорено плащането по фактура №
**********, издадена на ****** г. да е с падеж 22.07.2021 г, по фактура № ********,
издадена на 24.06.2021 г., да е с падеж 24.07.2021г., по фактура № **********,
издадена на ********** г., да е с падеж 30.08.2020 г., по фактура № *********,
издадена на ********** г., да е с падеж 30.08.2020 г.
Твърди, че предмет на договорите за продажба, обективирани в посочените
фактури като стоките са надлежно предадени и приети от ответника без забележка.
Предмет на договорите са:
1. „****", „-****** „*******, ********* с фактура № ********** от **********
г., в размер на 8088,96 лв. и с падеж 30.08.2020 г. По това вземане ищецът претендира
лихва в размер на 779,68 лв. за периода от 31.08.2020 г. до 12.08.2021 г. върху главница
в размер на 8 088,96 лв. признава, че е извършено частично плащане на 13.08.2021 г. в
размер на 946,44 лв. и лихва в размер на 511,88 лв. за периода от 13.08.2021 г. до
27.04.2022 г. върху оставащата главница в размер на 7 142,52 лв.; извършено частично
плащане на 28.04.2022 г. в размер на 2000 лв. и лихва в размер на 491,39 лв. за периода
от 28.04.2022 г. до 06.04.2023 г. върху оставащата главница в размер на 5142,52 лв. и
законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането;
1
2. „****", „*******, ********* с фактура № ********* от ********** г., в
размер на 821,64 лв. и с падеж 30.08.2020 г. По това вземане ищецът претендира лихва
в размер на 216,43 лв. за периода от 31.08.2020 г. до 06.04.2023 г. върху главница
в размер на 821,64 лв. и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на
вземането;
3. „****", „-****** „*******, ********* с фактура № ********г., в размер на 2
834 лв. и с падеж 20.09.2020 г. По това вземане ищецът претендира лихва в размер на
730,65 лв. за периода от 21.09.2020 г. до 06.04.2023 г. върху главница в размер на 2
834,40 лв. и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането;
4. „****", „*******, с фактура № ********** от ****** г., в размер на 2 401,20
лв. и с падеж 22.07.2021 г. По това вземане ищецът претендира лихва в размер на
415,54 лв. за периода от 23.07.2021 г. до 06.04.2023 г. върху главница в размер на 2
401,20 лв. и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането;
5. „**********", с фактура № ******** от 24.06.2021 г., в размер на 2 496,60
лв. и с падеж 24.07.2021 г. По това вземане ищецът претендира лихва в размер на
430,66 лв. за периода от 25.07.2021 г. до 06.04.2023 г. върху главница в размер на 2
496,60 лв. и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането;
С оглед на изложеното моли съда да приеме за установено, че ответникът му
дължи сума в общ размер на 13 696,36 лева (сбора между незаплатената част от петте
фактури), ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното плащане, както и сумата в размер на 3 576,23
лева, обезщетение за забава върху всяка една фактура от датата на забава до датата
06.04.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1887/2023 г.
по описа на Районен съд Перник.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок. Признава фактите, изложени в исковата
молба както и исковете по основание и размер. Твърди, че задължението по процесните
договори е изцяло погасено на 25.09.2023 г., поради което исковете следва да бъдат
отхвърлени.
Моли съда да приложи правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. Признава, че сумата в размер на
13 696,36 лева (сбора между незаплатената част от петте фактури) и сумата в размер на
3 576,23 лева, обезщетение за забава върху всяка една фактура от датата на забава до
датата 06.04.2023 г. му е заплатена от ответника. Неудовлетворени са единствено
претенцията му за разноски в размер на 3820,92 лева и тази за законна лихва от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
плащане. Оттегля претенцията си за законна лихва до окончателното плащане под
условие, че ответникът признае, че с поведението си е станал причина за завеждане на
делото и не оспорва, че дължи разноски.
Ответната страна се представлява като поддържа признанието на иска. Сочи, че
сумите, предмет на исковете са заплатени, като признава и задължението си за
разноски в размер на 3820,92 лева.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявени са обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 327, ал. 1 ТЗ.
Ищецът е предявил искове за заплащане цена на доставени стоки. За да бъде
2
уважена исковата му претенция, ищецът трябва да докаже, че между него и ответника е
налице валидна облигационна връзка, че той е изпълнил своето задължение точно и с
грижата на добрия търговец (че е доставил стоките според уговореното количество,
вид, качество и в срок), както и размера и изискуемостта на претендираното от него
вземане.
По делото не се спори, че ищецът е доставил, а ответникът е получил
съответната стока. Не се спори, че преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение ответникът е изпаднал в забава и не е заплатил изцяло
задължението си. В рамките на процеса предмета на настоящото производство е
погасен от ответника, като в тази връзка са представени доказателства и ищецът също е
признал, че вземането му за главница и изтекла лихва за забава е удовлетворено,
поради което по правилото на чл. 235, ал. 5 ГПК исковете следва да бъдат отхвърлени
като погасени чрез плащане в рамките на процеса.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и по правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК такива
следва да му бъдат присъдени в доказания размер, тъй като ответникът с поведението
си е станал причина за завеждане на исковете – също безспорно по делото.
В тази връзка е направено оттегляне на претенцията по отношение на искането
за присъждане на законна лихва от депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнени до окончателното плащане, поради което производството в тази част следва
да бъде прекратено, а издадената заповед обезсилена съгласно задължителните за съда
разяснения, дадени в т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело
№ 4/2013 г. ОСГТК на ВКС.
В светлината на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ВИЛОФОС" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Трайко Китанчев" № 57 срещу „ДИВА" ООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Берковица" № 5
искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено във взаимоотношенията между страните, че ДИВА" ООД дължи на
„ВИЛОФОС" ЕООД сумата в размер на 13 696,36 лева (сбора от незаплатената част по
фактура № **********, издадена на ****** г., фактура № ********, издадена на
24.06.2021 г., фактура № **********, издадена на ********** г., фактура №
*********, издадена на **********г. и фактура № ********г. с падеж 20.09.2020 г.) и
сумата в размер на 3 576,23 лева, обезщетение за забава върху всяка една фактура от
датата на забава до 06.04.2023 г. поради плащане в хода на процеса, за които суми е
издадена заповед за изпълнение в рамките на ч.гр.д. № 1887/2023 г. по описа на
Районен съд Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ДИВА" ООД да заплати на
„ВИЛОФОС" ЕООД сумата от 3820,92 лева – разноски в исковото и заповедното
производство.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта за признаване за установено
във взаимоотношенията между страните, че „ДИВА" ООД дължи на „ВИЛОФОС"
ЕООД законна лихва върху сумата от 13 696,36 лева от 02.05.2023 г. (датата посочена в
заповедта за изпълнение) до окончателното плащане.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение, издадена в рамките на ч.гр.д. № 1887/2023
3
г. по описа на Районен съд Перник в частта, в която „ДИВА" ООД е осъдено да
заплати на „ВИЛОФОС" ЕООД законна лихва върху сумата от 13 696,36 лева от
02.05.2023 г. (датата посочена в заповедта за изпълнение) до окончателното плащане.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд Перник, а в прекратителната част в едноседмичен пред
същия въззивен съд.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4