Решение по дело №42/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Председателя на КЕВР – гр. София, чрез гл. юрисконсулт Т. Б., против решение № 1350 от 17.11.2024 г. на ВРС, постановено по АНД № 20243110202586/2024г., по описа на ВРС, с което е отменено Наказателно постановление № НП-14 от 17.04.2024г. издадено от Председателя на комисия за енергийно и водно регулиране, с което на „Електроразпределение Север” АД, за нарушение на чл. 56, ал. 1 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи /отм./, на основание чл. 60а, ал.1 от Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 10 000 лева. С решението са присъдени разноски в полза на „Електроразпределение Север” АД.

Касаторът счита решението за неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон, поради което се отправя искане за неговата отмяна и постановяване на ново по съществото на спора, с което се потвърди процесното НП. В условията на евентуалност се претендира отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Излага съображения, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до основания за отмяна на НП. И в акта и в НП се съдържат всички необходими по ЗАНН реквизити, нарушението е описано точно и ясно, посочена е и законовата разпоредба, която е нарушена, както и законовата разпоредба, въз основа на която се налага съответната санкция. Счита, че дори да се приеме, че правната квалификация е неправилна, ВРС е следвало да упражни правомощията си по чл.63 ал.7 т.1 от ЗАНН при съобразяване с Тълкувателно решение №8 от 16.09.2021г. по т.дело №1/2020г. на І и ІІ колегии на ВАС като преквалифицира санкционираното с НП административно нарушение по основния текст на чл. 206, ал. 1 от ЗЕ, съответно - и определяне на нов размер на самата санкция в рамките на установените в него специални: минимум и максимум.

В съдебно заседание касаторът, чрез гл. юрисконсулт Д., поддържа касационната жалба. По съществото на спора отправя искане за отмяна на въззивното решение с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна, чрез адв. И. оспорва касационната жалба и моли решението на Районен съд – Варна да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно по подробно изложени в писмен отговор съображения с присъждане на сторените по делото разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на решението на ВРС като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд - Варна е образувано по жалба на „Електроразпределение Север“ АД против Наказателно постановление № НП-14 от 17.04.2024г. издадено от Председателя на комисия за енергийно и водно регулиране, с което на „Електроразпределение Север” АД, за нарушение на чл. 56, ал. 1 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи /отм./, на основание чл. 60а, ал.1 от Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 10 000 лева.

От фактическа страна Районен съд - Варна е приел, че „Електроразпределение Север" АД, ЕИК *********, е с издадена лицензия № Л-138-07 от 13.08.2004 г. за дейността „разпределение на електрическа енергия". Във връзка с извършваната проверка от „Електроразпределение Север“ АД били изискани информация и документи. От страна на дружеството в КЕВР била предоставена информация относно постъпилите за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. в електроразпределителното дружество 4 327 бр. искания за присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от ВЕИ и съответно информация за жалби, свързани подадените искания. Работната група, определена от председателя на КЕВР се запознала с относимите документи и изискала допълнителни разяснения от дружеството. За извършената планова проверка бил съставен Констативен протокол № Е-7 от 22.11.2023 г. В хода на проверката била проверена документация относно Искане за присъединяване с вх. № 6155086 от 22.02.2022 г. във връзка с централа ФЕЦ, с мощност 100 kW, находища се в община Велико Търново, област Велико Търново. В досието на обекта било представено Искане вх.№ ********** от 22.02.2022 г. за проучване условията за присъединяване на фотоволтаична електрическа централа към електроразпределителната мрежа неотговарящи на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ, подадено от Сдружение ТД „Трапезица-1902“, във връзка с обект „ФЕЦ с мощност 100 kW“ - община Велико Търново.

В хода на проверката било установено, че по така постъпилото искане от Сдружение ТД „Трапезица-1902 на 09.05.2022 г. „Електроразпределение Север“ АД издало Становище относно условията за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия извън тези, уредени по ЗЕВИ с ПВИ-680 относно условията за присъединяване на посочения по-горе обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници към електроразпределителните мрежа.

При горните факти, отчитайки резултатите от проверката, отразени в Констативен протокол № Е-7 от 22.11.2023 г. Е. К.- гл.експерт в Дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика“ преценил, че към датата на подаване на Искане № ********** от 22.02.2022 г. редът за присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници е регламентиран в глава V от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (Наредба № 6, отм. ДВ, бр. 28 от 2024 г.). Посочената глава съдържа разпоредби, относими към присъединяването на електрически централи от възобновяеми източници по чл. 23, чл. 24 и чл. 25 от Закона за възобновяеми източници (ЗЕВИ, ред. ДВ, бр. 54 от 2023 г.).Сдружение ТД „Трапезица-1902“ е подало Искане № ********** от 22.02.2022 г., в което е декларирало, че произвежданата електрическа енергия ще се използва за собствено потребление. Предвид това, било преценено, че искането касае електрическа централа от възобновяеми източници, която не попада в обхвата на чл. 23, чл. 24 и чл. 25 от ЗЕВИ, ред. ДВ, бр. 54 от 2023 г. и в глава V от Наредба № 6, отм. Според чл. 101 от Наредба № 6, отм. за всички неуредени в глава V случаи се прилага глава IV. Съгласно чл. 56, ал. 1 от Наредба № 6, отм. оператора на разпределителна електрическа мрежа извършва проучване, изготвя и предоставя писмено становище за условията за присъединяване на лицето, подало искане за присъединяване, в срок до 30 дни от постъпване на искането. С оглед горното проверяващият орган счел, че дружеството не е издало в срок до 24.03.2022 г. становище, с което да определи условията за присъединяване на фотоволтаична електрическа централа с мощност 100 kW, находяща се в с. Шереметя, местност „Голям Ксилифор“, община Велико Търново, като с това е нарушило разпоредба на подзаконов нормативен акт, а именно чл. 56, ал. 1 от Наредба № 6, с което е осъществило състава на чл. 60а от ЗЕВИ (ред. ДВ, бр. 86 от 13.10.2023 г., в сила от 13.10.2023 г.), който се явява по благоприятен закон от чл. 206, ал. 1 от Закон за енергетиката. АУАН бил съставен и връчен в присъствието на упълномощено от дружеството лице, което го подписало без възражения. АНО приел изцяло фактическите и правните констатации на актосъставителя и въз основа на материалите по преписката издал процесното НП.

При така установената фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган, в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Съдът намерил, че в случая са налице основания за отмяна на НП, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на обвинения субект и неправилно приложение на закона.

Извършвайки проверка в рамките на приетата за установена от предходната съдебна инстанция фактическа обстановка, настоящия състав на Административен съд – Варна намира, че релевираните в касационната жалба отменителни основания не са налице.

В изпълнение на задълженията си и на принципа за служебното начало въззивният съд е събрал всички доказателства, релевантни за решаване на правния спор.

Съответни на закона са изводите на ВРС досежно допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаване на НП, които на това основание водят до отмяна.

С обжалваното НП е наложено административно наказание имуществена санкция в размера на 10 000 лева, за нарушение по чл. 56, ал. 1 от Наредба № 6/24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, обн. ДВ бр. 31 от 04.04.2014 г. (отм.).

Редът за присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници е регламентиран в Глава пета от Наредба № 6, като Раздел I се отнася до обектите по чл. 23, чл. 24, т. 2,3, 4 и чл. 25 от Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/, а раздел II до обектите по чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ. Посочената като нарушена разпоредба се намира в глава четвърта на Наредбата, а в обстоятелствената част на НП е описано, че в случая се касае за обект ФЕЦ с мощност 100 kW, и приложимата процедура за присъединяване е разписана в глава пета на Наредба № 6 - "Ред за присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници", а именно в чл. 80 и сл. от Наредбата.

В този смисъл правилно въззивния съд е отчел, че минимално необходимото съдържание на АУАН и НП следва да инкорпорира обективиране на констатациите за вида на обекта, дали за същия следва да се прилага изключението по чл. 81, ал. 1 от Наредба № 6, предназначението на централата - за собствено ползване, за продажба или за комбинация от двете, компоненти на обекта, за начина на свързване към мрежата, ползват ли се преференциите по чл. 31 и 32 от ЗЕВИ. Горните обстоятелства имат съставомерен характер и определят, както относимата административна процедура в процесния казус, така и съответната относимата правна норма. По делото не се установява при какви факти АНО е приложил общата норма визирана в закона. При липсата на описание относно посочените факти, е допуснато съществено процесуално нарушение, което ограничава правото на защита на наказаното лице и лишава съда от възможност да осъществи контрол като определи приложимия материален закон.

Изложеното сочи, че са правилни изводите на ВРС, че относимите съставомерните факти, свързани с извършване на административно нарушение от санкционираното дружество, не са еднозначно описани в АУАН и НП.

Мотивите, изложените от въззивния съд, досежно тези основания за отмяна на НП са достатъчно изчерпателни и задълбочени, напълно се споделят от настоящия съдебен състав, поради което не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК.

Съгласно тълкувателно решение №8/16.09.2021г. по т.д. №1/2020г. на ОСС от I и II колегия на ВАС в производството по реда на раздел пети, глава трета на Закона за административните нарушения и наказания районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Предвид горното, в настоящия случай при липсата на описание на съставомерни обстоятелства е неоснователно позоваването от касатора на цитираното тълкувателно решение.

По изложените съображения, като е отменил процесното наказателно постановление, Районен съд – Варна е постановил валидно, допустимо и правилно решение и като такова следва да се остави в сила.

При този изход на спора и своевременно отправено искане, в полза на ответника по касация следва за се присъди адвокатско възнаграждение, в размер на 1560 лева.

Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 предл. първо от АПК, Административен съд-Варна, Трети тричленен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1350 от 17.11.2024 г. на ВРС, постановено по АНД № 20243110202586/2024г., по описа на Районен съд-Варна.

ОСЪЖДА Комисия за енергийно и водно регулиране гр. София да заплати "Електроразпределение Север" АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. Вл. Варненчик №258, сумата в размер на 1560.00 (хиляда петстотин и шестдесет) лева, представляващи разноски по делото.

Решението е окончателно.