№ 14824
гр. София, 30.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мария Ст. Танева
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20241110103211 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от „,25, представлявано от управителя
До,ва, чрез адв. Н. П. - САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. ,с 16, срещу „ГЕ,4,
представлявано от управителя Ив,ев, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „К,
7. ап. 18, тел.: 0888 982 209.
В исковата молба е изложено, че по ч. гр. дело № 6524/2021 г. по описа на СРС, ГО,
78 с-в е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 08.02.2021 г., с която ответникът
по настоящия иск „ГЕ,4 е осъден да заплати на „Д, сумата в размер на 1 248,95 лв.,
представляваща дължима цена по неформален договор за „печат на стъкло“ и издадена въз
основа на него фактура № 8999/18.06.2018 г.; сумата в размер 322,99 лв., представляваща
законна лихва за забава, изчислена върху стойността на дължимата сума в размер на 1 248,95
лв. за периода от 03.07.2018 г. до 18.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а именно -
04.02.2021 г. до окончателното й изплащане, както и за направените разноски по делото в
общ размер на 381,44 лв. (от които 31,44 лв. - внесена държавна такса по чл. 12, т. 1 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и дължимо адвокатско
възнаграждение - 350,00 лв.).
В законоустановения срок по чл. 414 ГПК длъжникът „ГЕ,Д подал възражение срещу
издадената заповед за изпълнение, поради което „Д,Д е предявило в срок установителен иск
по чл. 422 ГПК за гореописаното вземане, вследствие на което е образувано гр.д. №
21261/2021 г. по описа на СРС, ГО, 78 с-в. По делото е постановено решение №
20204382/28.10.2021 г., с което съдът признава за установено, че ответникът „ГЕ,Д дължи на
„Д,Д сумата от 1 248,95 лв. - възнаграждение по фактура № 8999/18.06.2018 г., сумата в
1
размер 322,99 лв., представляваща законна лихва за забава, изчислена върху главницата за
периода от 03.07.2018 г. до 18.01.2021 г., както и осъжда ответника да заплати на ищеца
сторените в заповедното и първоинстанционното производство деловодни разноски.
Срещу първоинстанционното съдебно решение била подадена въззивна жалба от
ответника, въз основа на която е образувано в.гр.д. № 20,0 по описа на СГС, възз. IV-Д с-в.
По делото е постановено Решение № 1811/06.04.2023 г., с което съдът потвърждава
първоинстанционното съдебно решение в частта, с която е признато за установено, че „ГЕ,Д
дължи на „Д,Д сумата в размер на 1 248,95 лв., представляваща възнаграждение за печат на
стъкло съгласно фактура № 8999/18.06.2018 г., и сумата в размер на 259,85 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата през периода от 01.09.2018
г. до 18.01.2021 г. вкл., за които вземания по ч.гр.д. № 6524/2021 г. по описа на СРС, 78-ми
състав е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Въззивното съдебно решение не
подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК и поради това е влязло в
сила в деня на постановяването си.
Ищецът твърди, че „ГЕ,Д му заплатил доброволно сумата в размер на 2 869,37 лв.
Извършеното плащане покривало главницата, законната лихва за забава върху нея за периода
от 01.09.2018 г. до 18.01.2021 г., както и присъдените в полза на ищцовото дружество
разноски, сторени в заповедното, първоинстанционното и въззивното производство.
Плащането не покривало мораторната лихва върху главницата считано от 04.02.2021 г.
(датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното
плащане на задължението на 12.04.2023 г. в размер на 281,89 лв. Предвид изложеното, на
03.05.2023 г. е отправена покана до длъжника да му заплати дължимата лихва в размер на
281.89 лв., на която ответникът отговорил, че не е осъден да заплати законна лихва за
посочения период, поради което отказал плащане.
На 10.05.2023 г. „Д,Д подало молба за издаване на изпълнителен лист по ч.гр.д. №
6524/2021 г. по описа на СРС, 78 с-в за законната лихва за забава в размер на 281,89 лв.
върху главницата от 1 248,95 лв., считано от 04.02.2021 г. до 12.04.2023 г., доколкото
заповедта за изпълнение е влязла в сила с оглед уважения иск по чл. 422 ГПК. С
разпореждане от 15.05.2023 г. е издаден изпълнителен лист в полза на „Д,Р“ ЕООД за
горепосочената сума. Въз основа на цитирания изпълнителен лист ищецът образувал
изпълнително дело № 1518/2023 г. по описа на ЧСИ Стоян Якимов, peг. № 844 в КЧСИ, в
хода на което е събрал присъдените суми.
На 28.06.2023 г. длъжникът „ГЕ,Д подал частна жалба срещу разпореждането на СРС
за издаване на изпълнителен лист за законната лихва, въз основа на която е образувано
ч.гр.д. № 9494/2023 г. по описа на СГС, II Е въззивен състав. С Определение № 14517 от
30.11.2023 г. СГС отменил разпореждане за издаване на изпълнителен лист от 15.05.2023 г.,
постановено по ч.гр.д. № 6524/2021 г. по описа на CPC, II ГО, 78 с-в, като е приел, че
доколкото законната лихва за забава не фигурирала в диспозитива на влязлото в сила
съдебно решение по установителния иск по чл. 422 ГПК, спрямо същата не е била
формирана сила на присъдено нещо и следователно заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК
2
не е влязла в законна сила в частта досежно законната лихва за забава върху главницата за
периода от 04.02.2021 г. до 12.04.2023 г. Със същото определение съдът обезсилил издадения
въз основа на отмененото разпореждане изпълнителен лист.
Сочи, че въз основа на влязлото в сила определение по ч.гр.д. № 9494/2023 г.
длъжникът „ГЕ,Д се е снабдил с обратен изпълнителен лист от 22.12.2023 г. срещу „Д,Р“
ЕООД за сумата в размер на 689,72 лв. - принудително събрана по изпълнително дело №
1518/2023 г. по описа на ЧСИ Стоян Якимов, peг. № 844 в КЧСИ въз основа на изпълнителен
лист от 17.05.2023 г., който е бил обезсилен. „ГЕ,Д образувало срещу „Д,Р“ ЕООД
изпълнително дело № 2,4 по описа на ЧСИ Стефан Петров, peг. № 921 в КЧСИ.
Моли съда да признае на основание чл. 124, ал. 1 ГПК ЗА УСТАНОВЕНО, че „ГЕ,4,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Костенски водопад“, бл. 10, ет. 7, aп. 18,
представлявано от управителя Ив,ев ДЪЛЖИ на „Д,Р“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Орландовци“, ул. „Николай Райнов" 1Б, представлявано от
управителя До,ва сумата в размер на 281,89 лв., представляваща законна лихва за забавено
плащане на главницата от 1 248,95 лв., установена с влязло в законна сила решение по гр.д.
№ 21261/2021 г. по описа на СРС, 78 с-в, за периода от подаване на заявлението за издаване
на заповедта за изпълнение (04.02.2021 г.) до окончателното изплащане на задължението
(12.04.2023 г.).
При уважаване на горния иск, предявява евентуален иск на основание чл. 439, ал. 1
ГПК, като моли съда да ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че „Д,Р“ ЕООД със седалище и адрес
на управление: гр. София. ж.к. „Орландовци“, ул. „Николай Райнов“ 1Б, представлявано от
управителя До,ва НЕ ДЪЛЖИ на „ГЕ,4, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Костенски водопад“, бл. 10, ет. 7. ап. 18, представлявано от управителя Ив,ев сумата в
размер на 689,72 лв. по обратен изпълнителен лист от 22.12.2023 г., издаден въз основа на
Разпореждане № 20111694 от 22.12.2023 г., постановено по гр.д. № 6524/2021 г. по описа на
CPC, 78 с-в, доколкото същата сума не е недължимо платена от ответника по изп. дело №
1518/2023 г. по описа на ЧСИ Стоян Якимов. peг. № 844 в КЧСИ, представляваща сбор от
дължимата законна лихва за забава в размер на 281,89 лв., изчислена върху платената сума
от 1 248,95 лв., установена с влязло в законна сила решение по гр.д. № 21261/2021 г. по
описа на СРС, 78 с-в. за периода от подаване на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение (04.02.2021 г.) до окончателното изплащане на задължението (12.04.2023 г.) и
сторените разноски за принудителното и събиране. Претендира разноски в исковото
производство.
Обосновава правен интерес от предявяване на положителния установителен иск, с
обстоятелството, че сумата в размер на 281,99 лв. вече е събрана в хода на изп.дело №
1518/2023 по описа на ЧСИ Стоян Якимов, като дължимостта на сумата била оспорена от
ответника, който се е снабдил с обратен изпълнителен лист и е образувал изп.дело.
В отговора на исковата молба ответникът „ГЕ,Д оспорва иска. Оспорва
разпределението на делото на съдебния състав. Излага, че исковете са недопустими, тъй
като исковете са били предмет на други дела, по които има влезли в сила съдебни актове. Не
3
оспорва изложените факти в исковата молба, но възразява по същество срещу правните
изводи на ищеца. Прави възражение за погасяване на вземането, което се претендира с иска
по чл. 124 ГПК, по давност. Посочва, че с определение № 2806/18.01.2024 г., постановено по
настоящото дело, съдът е допуснал обезпечение на исковете, чрез спиране на изпълнението
по изп. дело № 14/2024 г. на ЧСИ Стефан Петров, образувано от ответника срещу ищеца.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК:
За основателността на предявения установителен иск в тежест на ищеца е да докаже
фактите, от които произтича правния му интерес, както следва: 1/ възникване на твърдяното
основание, на което ответникът му дължи сумата, а именно забава за плащането на главница
в размер на 1 248,95 лв., установена с влязло в законна сила решение по гр.д. № 21261/2021
г. по описа на СРС, 78 с-в; 2/ размера на претенцията - 281,89 лв.; 3/ периода на начисляване
на законната лихва – от подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение
(04.02.2021г.) до окончателното изплащане на задължението (12.04.2023г.).
Ответникът следва да докаже възраженията си за недължимост на сумата, както и за
настъпила погасителна давност на вземането.
Безспорни между страните по делото са следните фактически обстоятелства,
релевирани в исковата молба, относно правопораждащите процесното вземане факти:
По ч.гр.д. № 6524/2021 г. по описа на СРС, ГО, 78 с-в е издадена Заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от 08.02.2021 г., с която ответникът по настоящия иск „ГЕ,4 е осъден да
заплати на „Д, сумата в размер на 1 248,95 лв., представляваща дължима цена по
неформален договор за „печат на стъкло“ и издадена въз основа на него фактура №
8999/18.06.2018 г.; сумата в размер 322,99 лв., представляваща законна лихва за забава,
изчислена върху стойността на дължимата сума в размер на 1 248,95 лв. за периода от
03.07.2018 г. до 18.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а именно - 04.02.2021 г. до
окончателното изплащане, както и за направените разноски по делото в общ размер на
381,44 лв.
След постъпило възражение от длъжника, взискателят е предявил установителен иск
по чл. 422 ГПК – предмет на разглеждане по гр.д. № 21261/2021 г. по описа на СРС, 78 с., по
което е постановено решение № 20204382/28.10.2021 г., с което съдът признава за
установено, че ответникът „ГЕ,Д дължи на „Д,Д сумата от 1 248,95 лв. - възнаграждение по
фактура № 8999/18.06.2018 г., сумата в размер 322,99 лв., представляваща законна лихва за
забава, изчислена върху главницата за периода от 03.07.2018 г. до 18.01.2021 г., както и
осъжда ответника да заплати на ищеца сторените в заповедното и първоинстанционното
производство деловодни разноски.
С Решение № 1811/06.04.2023 г., постановено по в.гр.д. № 2400/2022 г. по описа на
СГС, IV-д състав, първоинстанционното съдебно решение е потвърдено в частта, с която е
4
признато за установено, че „ГЕ,Д дължи на „Д,Д сумата в размер на 1 248,95 лв. – главница
по договора, както и сумата в размер на 259,85 лв. – обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода от 01.09.2018 г. до 18.01.2021 г. вкл. Съдебният акт е влязъл в сила на
06.04.2023г., доколкото не подлежи на касационно обжалване.
На 12.04.2023 г. длъжникът „ГЕ,Д е заплатил на „Д,Р“ ЕООД доброволно сумата в
размер на 2 869,37 лв., покриваща главницата, законната лихва за забава върху нея за
периода от 01.09.2018 г. до 18.01.2021 г., както и присъдените в полза на ищеца разноски,
сторени в заповедното, първоинстанционното и въззивното производство.
След отказ на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 281,89 лв.,
представляваща дължима законна лихва върху присъдената главница от 1 248,95 лв. за
периода от 04.02.2021 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение) до окончателното плащане на 12.04.2023 г., ищецът се е снабдил с
изпълнителен лист за събиране на процесната сума, въз основа на който е образувано изп.д.
№ 1518/2023 г. по описа на ЧСИ Стоян Якимов, рег. № 844 в КЧСИ, съответно присъдените
суми са събрани.
С Определение № 14517 от 30.11.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 9494/2023 г. по
описа на СГС, II Е въззивен състав, е отменено разпореждането за издаване на изпълнителен
лист от 15.05.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 6524/2021 г. по описа на CPC, 78 с-в, с
изложени мотиви, че по отношение на законната лихва за забава не е формирана сила на
пресъдено нещо, доколкото не фигурира в диспозитива на влязлото в сила съдебно решение
по установителния иск по чл. 422 ГПК. Със същия съдебен акт издаденият изпълнителен
лист е обезсилен.
Въз основа на влязлото в сила определение по ч.гр.д. № 9494/2023 г. длъжникът „ГЕ,Д
се е снабдил с обратен изпълнителен лист от 22.12.2023 г. срещу „Д,Р“ ЕООД за сумата в
размер на 689,72 лв. - принудително събрана по изпълнително дело № 1518/2023 г. по описа
на ЧСИ Стоян Якимов, peг. № 844 в КЧСИ на основание обезсиления изпълнителен лист от
17.05.2023 г. За събиране на посочената сума ответникът е образувал изп.д. № 14/2024 г. по
описа на ЧСИ Стефан Петров, рег. № 921 в КЧСИ, изпълнението по което е спряно с оглед
допуснатата от настоящия състав обезпечителна мярка.
С оглед обсъдените писмени доказателства, наличието на присъдена главница и
отсъствието на влязъл в сила съдебен акт по отношение на законната лихва върху същата
обуславят допустимостта на настоящия иск.
Вземането по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на кредитора от
забавата при неизпълнение на парично задължение. Обезщетителната /мораторна/ лихва по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД не се дължи при нормално развитие на облигационното отношение – при
срочно изпълнение на парично задължение. Това задължение възниква само при поискване –
като последица от уважаването на иск за главницата или чрез самостоятелен иск за
обезщетение за вредите от забавата /така и Решение № 111/27.10.2009 г. по т.д. № 296/2009 г.,
ВКС, І т.о.; Решение № 97/17.03.2017 г. по гр.д. № 60229/2016 г., ВКС, IV гр.о./, какъвто е
настоящият случай.
5
Независимо от акцесорния характер на заявената претенция, няма пречка тя да бъде
предявена в отделно производство. Макар законната лихва да се дължи при настъпването на
определени от закона юридически факти, извън волята на договарящите, и въпреки че е
функционално обусловена от главния дълг, вземането за законна лихва може да е предмет на
защита чрез отделен самостоятелен иск, щом като не е налице произнасяне в тази насока с
предходния влязъл в сила съдебен акт. Аргументи в тази насока се извеждат както от
различния давностен срок за погасяването му, така и от правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД /в този
смисъл – Решение № 50/12.03.2010 г. по т.д. № 485/2009 г. на ВКС, II т.о. и Определение №
305/09.11.2015 г. по гр.д. № 5086/2015 г., ВКС, II гр.о./.
В процесния случай, с оглед развилите се производства между страните, не е спорно по
настоящото дело, че макар законната лихва върху главницата от 1248,95 лв. за периода от
04.02.2021 г. до изплащане на вземането да е била предмет на издадената заповед за
изпълнение на парично задължение от 08.02.2021 г., същата не е била предмет на
разглеждане в производството по предявения иск по чл. 422 ГПК, съответно не е формирана
сила на пресъдено нещо по отношение на това вземане. Установява се, че заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е депозирано в съда на 04.02.2021г.,
като сумата в общ размер на 2869,37 лв. е изплатена на кредитора на 12.04.2023 г., видно от
платежно нареждане от същата дата, с наредител „ГЕ,Д и получател на сумата „Д,Р“ ЕООД
/л. 35 от ч.гр.д. № 6524/2021 г. по описа на СРС, 78 с., с арх. № 7315/2023 г./. Съдът приема,
че претендираната от ищеца сума от 281,89 лв. отговаря на размера на законната лихва
върху присъдената главница за процесния период.
С оглед формираните правни изводи за основателност на предявения иск, следва да се
разгледа своевременно релевираното при условията на евентуалност възражение на
ответника за изтекла погасителна давност. Задължението за заплащане на законна лихва е
задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111 б. „в” ЗЗД и се погасява с
тригодишна давност. Подаването на исковата молба прекъсва течението на давностния срок,
като в процесния случай същата е депозирана на 18.01.2024 г., тоест преди изтичане на
тригодишния давностен срок, поради което възражението се явява неоснователно.
Установяването при условията на пълно и главно доказване на всички елементи от
фактическия състав на предявения установителен иск обуславя неговата основателност,
поради което искът следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК:
С оглед сбъдване на вътрешнопроцесуалното условие, а именно – достигане до извод
за основателност на предявения главен иск, съдът следва да разгледа и съединения в
условията на евентуалност отрицателен установителен иск.
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че е образувано
изпълнително дело, по което е длъжник; че за взискателя не съществува право на
принудително изпълнение спрямо вземането на твърдяното от него основание; че
ответникът не притежава вземането, за което е образувано изпълнителното дело. От друга
6
страна, ответникът следва да установи, че претендираните от него и оспорени от ищеца
вземания съществуват, съответно, че са дължими в процесния размер.
С доклада по делото съдът е отделил като безспорно обстоятелството, че въз основа на
издаден в полза на ответника обратен изпълнителен лист от 22.12.2023 г. по гр.д. №
6524/2021 г. на СРС, 78 състав, последният е образувал изп.д. № 14/2024 г. по описа на ЧСИ
Стефан Петров, рег. № 921 в КЧСИ срещу ищеца в настоящото производство за събиране на
сумата от 689,72 лв. – принудително събрана по изп.д. № 1518 по описа на ЧСИ Стоян
Якимов, рег. № 844 в КЧСИ на основание изпълнителен лист от 17.05.2023 г. Видно от
съдържанието на обратния изпълнителен лист /л. 15 от делото/ от така посочената сума, тази
в размер на 631,89 лв. е преведена в полза на взискателя „Д,р“ ЕООД, съответно сумата от
57,83 лв. представлява усвоени пропорционални такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ в полза на ЧСИ
Стоян Якимов, с рег. № 844 в КЧСИ.
Предмет на разглеждане по настоящия отрицателен установителен иск е
недължимостта по обратния изпълнителен лист от страна на ищеца в полза на ответника на
цялата сума в размер на 689,72 лв.
Във връзка с основателността на главния иск, то хода на делото вече се установи, че
ответника взискател по изп. дело № 14/2024 г. не притежава вземане към ищеца – длъжник в
размер на 281,89 лв., представлява дължимата законна лихва за забава върху присъдената
главница от 1 248,95 лв. за периода от 04.02.2021 г. до 12.04.2023 г. Иска по чл. 439 ГПК е
основателен за сумата от 281,89 лв., но следва да се отхвърли за горницата до предявения
размер, тъй като тези суми се дължат на Геоплан ЕООД на валидно правно основание по
силата на обратния изпълнителен лист, същите не са погасени по давност. Сумата в размер
на 350,00 лв. е била събрана без валидно основание от Геоплан ЕООД и като такава
правилно му се дължи по силата на обратния изпълнителен лист, по същите мотиви се
дължи и сумата в размер на 57,83 лв. (усвоени такси по т. 26 ТТР към ЗСЧИ платени в полза
на ЧСИ Стоян Якимов).
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат двете страни.
На ищеца следва да се присъдят съобразно уважената част от иска – 204,35 лв.
На ответника следва да се присъдят съобразно отхвърлената част от иска - 236,58 лв.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК че „ГЕ,4,
представлявано от управителя Ив,ев, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „К,
7. ап. 18, ДЪЛЖИ на „,25, представлявано от управителя До,ва, чрез адв. Н. П. - САК, със
съдебен адрес: гр. София, ул. ,с 16, сумата в размер на 281,89 лв., представляваща законна
лихва за забавено плащане на главницата от 1 248,95 лв., която главница е установена с
влязло в законна сила решение по гр.д. № 21261/2021 г. по описа на СРС, 78 с-в, за периода
7
от подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение (04.02.2021г.) до
окончателното изплащане на задължението (12.04.2023 г.).
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 439 ГПК, че „,25, представлявано
от управителя До,ва, чрез адв. Н. П. - САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. ,с 16, НЕ
ДЪЛЖИ на ГЕ,4, представлявано от управителя Ив,ев, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „К, 7. ап. 18, сумата в размер на 281,89 лв., по обратен изпълнителен лист от
22.12.2023 г., издаден въз основа на Разпореждане № 20111694 от 22.12.2023 г., постановено
по гр.д. № 6524/2021 г. по описа на CPC, 78 с-в, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над
281,89 лв. до 689,72 лв.
ОСЪЖДА „ГЕ,4 да заплати на „,25, разноски по делото в размер на 204,35 лв.
ОСЪЖДА „,25, да заплати на. „ГЕ,4, разноски по делото в размер на 236,58 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8