РЕШЕНИЕ
№ 96
гр. С. , 06.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на единадесети януари, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Гергана Н. Кузманова
при участието на секретаря Веселина И. Младенова
като разгледа докладваното от Гергана Н. Кузманова Гражданско дело №
20205440100921 по описа за 2020 година
Производството е образувано по жалба на С. Р. Ф. от гр. С. против отказът, изразен
в писмо изх. №РД-2588/01.10.2020г. Според изложеното в жалбата с обжалваното писмо е
уведомен за отказ на ОС“З“ гр.С. по молбата му за постановяване на окончателно решение
за възстановяване на собствеността на имот попадащ в строителни граници на населеното
място в гр. С. след представяне на скица и удостоверение по чл. 13 ал.4 и ал.5 ППЗСПЗЗ. Не
му е връчено и не му е предоставен препис от протоколното решение за да се запознае с
него, а само това писмо, което е подписано с електронен подпис на службата.
Твърди се в жалбата,че по преписка № */20.09.1998 г. на наследници на Р. М. Ф. не
са възстановени окончателно всички заявени имоти. Затова е представил пред ОС“З“-С.
документи във връзка с възстановяване на земеделски имоти в строителни граници за част
от имот с кад. № * , кв.231 по плана на С. - скица и удостоверение по чл. 13 ал. 4 и ал. 5
ППЗСПЗЗ, които са част от процедурата по възстановяване на собствеността върху
земеделски имоти сега попадащи в строителни граници на населеното място. Документите
са заявени въз основа на Решение по чл. 18ж ППЗСПЗЗ с отбелязване ,че имота попада в
строителни граници срещу съответната позиция в м. „ М.”.
Молбата му касае частта от имот *, кв. 231 по плана от 1983г., която е извън частта
от имот *, кв. 231, който е образуван при изготвяне на предходен помощен кадастрален
план, който е послужил за възстановяване на част от имота им. Останалата част от имот с
кад. № * по плана на гр. С., която е отредена в самостоятелен парцел- за Озеленяване също
подлежи на възстановяване, тъй като това е само затревена площ и върху нея не са
1
проведени мероприятия по плана. Това е частта от имот * по плана от 1965 г., която сега
попада в УПИ IV-Озеленяване ,за която част общинската служба по земеделие не се е
произнасяла за отказ за възстановяване, въпреки че с решение се е произнесла за останалите
части от имот *.
Твърди се в жалбата, че след представяне на Скица № */25.09.2015 г. на община С. и
Удостоверение № 54/25.09.2015 г. , издадени от община С. е помолил ОС“З“-С. да се
произнесе с окончателно решение относно посочената част от имота в рамките на УПИ IV-
Озеленяване в кв. 231 по плана на гр. С. с площ от 518 кв.м., която не е застроена и не
участва като прилежащ и обслужващ терен към стоматологична поликлиника или друг
урегулиран терен. До ден днешен няма връчен препис от решение, а само му се изпращат
писма, с неоснователни и неверни констатациите липсват данни, а представените от него
скица и удостоверение дават точно тези данни за площ, граници и застроеност, както и
индивидуализацията на претендирания имот.
В съдебно заседание жалбоподателят р.пр. се явява лично и с пълномощника си
адв.Б.М., който поддържа жалбата.
ОС ”З” -С. р.пр. не изпраща представител и не ангажира становище по жалбата.
Съдът след преценка на изложеното в жалбата и като обсъди събраните по
делото доказателства, намира жалбата за процесуално допустима, а по същество за
основателна по следните съображения:
От изисканата и приложената по делото в цялост административна преписка, се
установява, че със заявление вх. № */24.01.1992 г. Р. М. Ф. - баща на жалбоподателя С. Р.
Ф. е заявил за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ на правото на собственост върху 12
земеделски имота, сред които в т.7 от заявлението-Ливада с площ от 2,000 дка в м. „М.”.
С Решение по чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, взето с протокол №*/01.06.1992 г. на
заявителя е признато за възстановяване правото на собственост върху 0,523 дка от имот в м.
„*” и не е признато това право за 0,632 дка в същата местност. Общата площ на
непризнатите за възстановяване земи възлиза на 2,501 дка.
С Решение № */15.04.2005 г. на ОСЗГ – С. е постановен отказ да се възстанови
правото на собственост на наследниците на Р. М. Ф. в стари реални граници на Ливада с
площ от 1,155 дка в м. “М.” в землището на гр. С., съставляващо имот пл. № * кв. 231 по
плана на гр. С. в частта му относно имота, участващ в УПИ VІ-озеленяване с 438 кв.м., в
УПИ ХV – 1 кв.м., в УПИ ХІV – 12 кв.м., в УПИ ХІІІ-22 кв.м., в УПИ ХІІ – 28 кв.м., УПИ ХІ
– 22 кв.м. и е възстановено правото на собственост върху частта от имота участваща в
посочените УПИ.
Жалбоподателят е обжалвал горното решение по съдебен ред и с Решение
№*/10.08.2005 г. по гр.дело №340/2005 г. на С. районен съд е отменено решение №
*/15.04.05 г. на ОСЗГ – С., с което е постановен отказ да се възстанови правото на
собственост на наследниците на Р. М. Ф. в стари реални граници на ливада с площ от 1,155
дка в м. “М.” в землището на гр. С. съставляващо имот пл. № * кв. 231 по плана на гр. С. в
частта му относно имота, участващ в УПИ VІ-озеленяване с 438 кв.м. в УПИ ХV – 1 кв.м., в
УПИ ХІV – 12 кв.м., в УПИ ХІІІ-22 кв.м., в УПИ ХІІ – 28 кв.м., УПИ ХІ – 22 кв.м.и е
възстановено правото на собственост върху частта от имота участваща в посочените УПИ.
Със същото решение, жалбата срещу решението на ОСЗГ – С. № */15.01.05 г. е отхвърлена
относно частта от имота, участваща в улична регулация с площ от 632 кв.м.
Въз основа на съдебното решение ОСЗГ – С. е издала Решение № */19.10.2005 г., с
което е възстановила правото на собственост на наследниците на Р. М. Ф. в съществуващи
2
/възстановими/ стари реални граници върху имот – ливада от 0,523 дка, находяща се в
землището на гр. С., м. “М.” при описани в него граници. С т. ІІІ от същото решение ОСЗГ –
С. е отказала да възстанови правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари
реални граници върху ливада от 0,632 дка, находяща се в землището на гр. С., в м. “М.” с
мотив, че имот пл.№*, кв.231 по плана на гр. С. участва в улична регулация с 231 кв.м. и за
него собственикът ще бъде обезщетен съгл. чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ. Решението е връчено на
жалбоподателя на 17.11.2005 г., не е обжалвано и е влязло в сила на 02.12.2005 г.
Заявителят по преписката Р. Ф. с молба № */27.10.1994 г. е заявил на осн. чл.1, ал.1
от Наредбата за обезщетяване с инвестиционни бонове за признатия за възстановяване имот
– ливада в м. „М.” с площ 2,000 дка, застроен със стоматологична поликлиника.
С Решение №*/01.07.2008 г. по чл.19, ал.8 ППЗСПЗЗ , след смъртта на Р. Ф., но по
неговата молба с вх.№494/27.10.1994 г. ОСЗ е определила правото на обезщетение на
заявителя за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи –
3,000 дка с ПКБ на стойност 282 лева. Решението е влязло в сила на 10.11.2010 г.
С последващо решение №*/12.09.2011 г. е обезщетен заявителя за 3,000 дка земя на
стойност 282 лв. с 282 броя ПКБ. Това решение е обжалвано от С.Ф. и с Решение
№296/19.07.2012г по гр.д.№573/2012г. на С.РС, с което обжалваното решение е отменено и
преписката е върната на ОС”З” със задължителни указания по прилагането на закона.
С Решение № 30/20.02.2009 г. по гр.д.№567/2008г. на С.РС е отменен отказът на
ОС“З“- С. по молба с вх. №612/07.08.2008 г. на С. Р. Ф., относно искането за обезщетяване
на отказаната за възстановяване с решение № */15.01.2005 г. част от имот с площ от 632
кв.м. в местността “М.” в землището на гр.С. и за произнасяне за частта от имота в
местността “М.” за разликата в площта до 2 дка и преписката по молба с вх.
№612/07.08.2008 г. на С. Р. Ф. е изпратена за произнасяне по искането за обезщетяване
относно отказаната за възстановяване с решение № */15.01.2005 г. част от имот с площ от
632 кв.м. в местността “М.” в землището на гр.С. и за частта от имота в местността “М.” за
разликата в площта до 2 дка съобразно изложеното в мотивите на решението; Със същото
решение е отхвърлена жалбата на С. Р. Ф. в частта й срещу писмо изх. № 00-612/13.08.2008
г. в частта му по т.1 и отказа на ОСЗ- С. по молбата с Вх. №612/07.08.2008 г. за
възстановяване правото на собственост върху друг имот с временен идентификатор 917.833
и обезщетяване за 85 кв.м., представляващи част от имот с площ от 532 кв.м. в местността
“М.”, в землището на гр.С., собствеността върху които е възстановена с Решение
№351/10.08.05 г. по гр.дело №340/05 г. на С. районен съд.
Решението на С.РС е обжалвано пред Административен съд – С.. С Решение №
124/09.06.2009 г. по КАД №88/2009 г. на С.АС е отменено Решението на С.РС в частта, с
която е отменен отказа на ОСЗ – С. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав.
В останалата част първоинстанционното решение е оставено в сила.
След служебна сп равка в системата АСУД съдът установи,че след връщането на
делото е образувано гр.д. № 530/2009 г. на С.РС, което с Определение №1603/03.11.2009 г. е
прекратено, като е оставена без разглеждане ,като процесуално недопустима, жалбата на С.
Р. Ф. срещу т.2 от писмо № 00-612/13.08.2008 г. на ОСЗГ – С. /сега Общинска служба по
земеделие/ и срещу мълчалив отказ на ОСЗГ – С. да бъде възстановена собствеността на
наследниците на Р. М. Ф. – б.ж. на гр. С., върху ливада в м. „М.” в земл. на гр. С.,
представляваща разликата между заявената и призната за възстановяване площ от 2,000 дка
и сборът от възстановената и отказана за възстановяване част с обща площ 1,155 дка по
Решение № */19.10.2005 г. на ОСЗ – С.. Определението не е обжалвано и е влязло в сила.
С молба вх.№ВС-01-145/31.01.2011г., приложена по адм.д.№305/2012г. на С.АС,
жалбоподателят С.Ф. е поискал от ОС”Земеделие” гр.С. да изпълни Решението по гр.д.
№567/2008г. на С.РС,потвърдено с решение по гр.д.№88/2009г. на С.АС в потвърдителната
част.
В отговор на цитираната молба началника на ОС”З”-С. е изпратил на
жалбоподателя Писмо изх.№ВС-01-145/23.02.2011г., с което е уведомил жалбоподателя ,че
с Решение №351/10. 28.2005г./ по гр.д.№ 340/2005г. на С.РС / са му възстановени 0,523 дка
3
от имота и за невъзстановените 0,632дка и за други площи му е връчено решение за
обезщетение ,на осн.чл.10б ал.1 от ЗСПЗЗ.
С Решение №51/31.01.2013г. по гр.д.№1223/2011г. по описа на РС-С. е обявен за
нищожен изричният отказ, обективиран в писмо изх.№01-145/23.02.2011г. на началника на
ОСЗ-С. по преписка вх.№2*/24.01.1992г. на наследници на Р. М. Ф. да бъде издадено
решение по чл.19 ал.8 от ППЗСПЗЗ за 632 кв.м. от имота в м.“М.“ и преписката е върната на
ОСЗ-С. за произнасяне с Решение по чл.19 ал.8 ППЗСПЗЗ относно искането за признаване
право на обезщетение за 632 кв.м. от имота в м.“М.“, които е отказано да бъдат
възстановени с влязлото в сила Решение №*/15.01.2005г. на ОС“З“ С., при спазване на
задължителните указания на съда, изложени в мотивите на решението.
С Решение №5622/18.05.2015г. по адм.д.№11260/2014г. на ВАС е отменено Решение
№98/23.07.2014г. по адм.д.№84/2014г. на АС-С. и вместо това е постановява: Отменя отказ
за издаване на скица и удостоверение по чл.13 ал.4 и а.5 от ППЗСПЗЗ ,обективиран в писмо
изх.№УТ000601 оот 07.04.2014г. на кмета на Община С., постановен по молба вх.-№УТ
000601/28.03.2014г. от С. Р. Ф. и връща административната преписка на кмета на Община С.
за издаване на удостоверение и скица по чл.13 ал.5 и ал.6 ППЗСПЗЗ при съобразяване на
дадените указания по тълкуване и прилагане на закона с настоящото решение.
След цитираното решение на ВАС са издадени Удостоверение №54/25.09.2015г. на
ТС при Община С. по чл.13 ал.5 ППЗСПЗЗ и скица №154/25.09.2015г., в което е посочено
,че съгласно действащия ПУП /ЗРП/ на гр.С., одобрен със Заповед №РД 1425/21.11.1983г. за
имот пл.№*, кв.231.
С молба вх.№РД-2588/29.09.2020г. жалбоподателяте поискал от ОСЗ-С. да се
произнесе с решение за възстановяване на собствеността на частта от имот *, извън частта
от имот * ,по помощния план, попадаща в УПИ ІV-Озеленяване с площ от 518 кв.м., която
не е застроена и не участва като прилежащ и обслужващ терен към стоматологична
поликлиника.
На молбата ОСЗ-С. е отговорила с писмо изх.№РД-2588-1/01.10.2020г., в което се
съдържа обжалвания в настоящото производство отказ за произнасяне с решение по
направеното в молбата искане.
При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата е допустима, а по същество е неоснователна.
От приложената в цялост административна преписка се установява,че е налице
произнасяне от ОС“З“ –С. относно заявеният имот в т.7 от заявлението имот- ливада от
2,000 дка в м.“М.“, като след развилите се производства по обжалване на решението на
ОС“З“ –С. относно заявеният имот в м.“М.“ към момента на подаване на молбата, на която
ОС“-С. е отговорила с обжалваното в настоящото производство писмо, по преписката е
налице влязло в сила Решение № */19.10.2005 г., с което е възстановила правото на
собственост на наследниците на Р. М. Ф. в съществуващи /възстановими/ стари реални
граници върху имот – ливада от 0,523 дка, находяща се в землището на гр. С., м. “М.” при
описани в него граници, и е отказала да възстанови правото на собственост в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници останалата част от заявения имот- ливада от 0,632 дка,
находяща се в землището на гр. С., в м. “М.” с мотив, че имот пл.№*, кв.231 по плана на гр.
С. участва в улична регулация с 632 кв.м. и за него собственикът ще бъде обезщетен съгл.
чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ. Решението е връчено на жалбоподателя на 17.11.2005 г., не е
обжалвано и е влязло в сила на 02.12.2005 г.
Действително с посоченото решение ПК / сега ОСЗ“-С./ не се е произнесла изцяло
за заявения за възстановяване имот в м. „М.” с обща площ от 2,000 дка. С това решение е
налице произнасяне от административния орган за имота частично с възстановителна част
за 0,523 дка и частично с отказ за 0,632 дка., което решение № */19.10.05 г. на ПК-С. е
влязло в законна сила. Заявителят по преписката е имал възможност да обжалва това
решение в 14- дневния срок от съобщаването му по реда на чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ, ако е
4
считал, че органът на поземлената собственост не се е произнесъл по цялото му искане т.е.
че се е произнесъл за площ по-малка от заявената, което в случая е било налице. Искайки
произнасяне от ОСЗ – С. с изрично решение за частта от имот *, кв.231 извън частта от имот
* по помощния план , попадаща в УПИ ІV-Озеленявене с площ от 518 кв.м.
жалбоподателят напрактика иска след влизане в сила на посоченото решение на ПК от ОСЗ
произнасяне с решение за разликата между 1, 155 дка /сборът от 0,523 и 0,632 дка/ до
пълният размер на заявения имот от 2,000 дка. По този начин цели заобикаляне на закона,
като иска произнасяне от административния орган след като възможността му за защита по
чл.14 ал.3 от ЗСПЗЗ е преклудирана. След като е налице влязло в сила решение на ПК за
заявения имот в м.“М.“, законосъобразно ОСЗ-С. е приела,че няма основание да се
произнесе с решение за възстановянане на претендирания от жалбоподателя имот. Отказът
на ОС“З“, обективиран в обжалваното писмо е законосъобразен, поради което жалбата
следва да се отхвърли.
По изложените съображения С. районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. Р. Ф. против изричният отказ, обективиран в писмо
изх.№*/01.10.2020г. на Н. на ОСЗ-С. по преписка вх. №*/24.01.1992г. на наследници на Р.
М. Ф., да се произнесе с решение по чл.10 ал.7 ЗСПЗЗ по искането на жалбоподателя в
молба вх.№РД-2588/29.09.2020г. за възстановяване на правото на собственост на частта от
имот *, кв.231 извън частта от имот *, кв.231, попадаща в УПИ ІV-Озеленяване с площ от
518 кв.м. , като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред С. административен съд в
14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
5