Р Е Ш Е Н И Е
№ ........
гр.Плевен, 09.01.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ-ти
граждански състав, в публично заседание на четвърти януари
през две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Галина Карталска,
като разгледа докладваното от съдията
ШИРКОВА гр.д. № 7092 по описа на съда за 2018 година, на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
искове по реда на чл.422,ал.1 от ГПК във вр.с чл.415,ал.1 от ГПК.
Постъпила е
искова молба от „Т.П.“ ЕАД със седалище и адрес на управление ***, ***,
представлявано от *** Й.В. против Л.П.И. с ЕГН ********** ***. Ищецът твърди, че срещу ответника е подадено заявление по
чл.410 ГПК да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение.
Твърди, че срещу издадената заповед ответникът подал възражение, поради което в
законовия едномесечен срок подава настоящата искова молба. Ищецът твърди, че като собственик на топлоснабден имот,
находящ се в гр.Плевен, ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди
по смисъла на чл.153 ал.1 ЗЕ. Твърди, че всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение са клиенти на топлинна енергия и за тях важат разпоредбите на
действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.
Твърди, че ЕС в сградата , в която се намира имота на ответника има сключен
договор с ФДР „Т.с.“ ЕООД ***. А сумите за ТЕ за процесния период са
начислявани от ищцовото дружество по изготвяни отчети от ФДР на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение.
В заключение моли
съда да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото
дружество 259,61 лева главница за периода 01.10.2016г. – 31.12.2017г. и лихва
за забава в размер на 17,21 лева за периода 02.12.2016г. – 05.02.2018г.
Видно от
представеното ч.гр.дело, ответникът не е подал възражение срещу заповедта, тъй
като не е бил открит на постоянния си адрес. При направена справка в НАП за
актуална месторабота и работодател, не са открити данни. Съдът е разпоредил, че
в едномесечен срок, заявителят има възможност да предяви установителен иск за
вземанията си. Исковете са предявени в срок и се явяват допустими.
В едномесечния срок ответникът, редовно уведомен
за предявения иск не представя писмен отговор и не изразява становище по
исковата молба.
Третото лице помагач “Т.С.“ ЕООД *** не е представила становище по молбата.
В съдебно заседание ищцовото дружество чрез
процесуалния си представител поддържа предявените искове, а в съдебно заседание прави искане
за постановяване на неприсъствено решение, ако са налице условия за това.
Ответникът не се явява в съдебно заседание, редовно призован.
Предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение са следните: на първо място ответникът да не е представил
писмен отговор на исковата молба в законовия срок, на следващо място ответникът
да не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие и ищецът да е отправил искане за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съгласно разпоредбата на чл.239,ал.1,т.1
от ГПК, съдът следва да е указал на страните последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и съгласно т.2 на ал.1,чл.239
от ГПК искът да е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства
и представените доказателства.
Предвид изложеното съдът намира, че по настоящото дело са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника Л.П.И., което не следва да се мотивира по същество съгласно разпоредбата на чл.239,ал.2 от ГПК. С исковата молба ищецът е представил
доказателства, че ответникът е собственик на топлоснабден имот. От
представените с исковата молба доказателства се установява, че ответникът е
ползвала топлоенергия и следва да бъде признато за установено, че дължи стойността
и. В заключението си вещото лице е установило, че стойността на консумираната,
но незаплатена топлоенергия от ответника за процесния период е в размер на 259,61
лева. В заключението вещото лице е установило, че в имота има един брой уред за
отчитане на отдадена топлоенергия. Вещото лице заяви в заседание, че отчетената
отдадена топлоенергия е от щранг лира в банята, а уредът за отчитане не е отчел
отдадена топлоенергия. За периода в имота не е ползвана топла вода. За всеки
месец от процесния период, вещото лице е установило размера на дължимата сума,
която включва сума за отопление от щранг лира в банята, сградна инсталация и дължима
сума за дялово разпределение. От заключението се установява, че определената
начислена сума за сградна инсталация е начислена и изчислена за жилище с
отопляем обем от 138,36 куб.м. Заключението на вещото лице е съобразено и с
намиращите се в дружеството за дялово разпределение справки.
Следва да бъде признато за установено,
че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 259,61 лева – главница,
представляваща доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2016г.- 31.12.2017г; 17,21 лева - лихва върху главницата за
периода от 02.12.2016г. - 05.02.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението – 13.02.2018г. до окончателното изплащане
на вземането.
При този изход на делото, ответникът
следва да заплати разноските на ищеца. Видно в заповедното производство по
чл.410 ГПК ищецът е претендирал разноски за държавна такса в размер на 25 лева
и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева. За исковото
производство по настоящето дело ищецът е претендирал разноски за държавна такса
в размер на 75 лева, за вещо лице в размер на 120 лева и за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева. С оглед изхода на делото, ответникът
следва да заплати изцяло претендираните разноски.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на длъжника Л.П.И. с ЕГН ********** ***, че дължи
на кредитора „***” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Й.В., 259,61лв. –
главница от задължение за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от
01.10.2016г. до 31.12.2017г.; 17,21лв.
– лихва върху главницата за периода от 02.12.2016г. до 05.02.2018г., законната лихва върху посочената главница
от датата на подаване на заявлението - 13.02.2018 г. до
окончателното изплащане на същата,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 729/13.02.2018г.
по ч.гр.дело № 1057/2018г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА Л.П.И. с ЕГН **********
***, да заплати на „***”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Й.В., сумата 345 лв., представляваща
направени деловодни разноски по делото, както и 75 лева разноски по ч.гр.дело № 1057/2018г. по описа на РС
Плевен.
Решението е постановено при участие
на трето лице помагач „Т.С.“ ЕООД ***.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване
съгласно разпоредбата на чл.239,ал.4 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: