№ 1532
гр. Варна, 02.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на десети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Татяна Лефтерова
при участието на секретаря Росица В. Трендафилова
като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело №
20223110117069 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано въз основа искова молба на Г. Н.
Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „****, с която против Г. Ф., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „****, са предявени обективно
кумулативно съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца,
сумата от 14690,08 лева – обезщетение за имуществени вреди, причинени на
собствения на ищеца л.а. „Датсун Нисан 280 З“ рег. ****, в резултат на
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 14.11.2021 г., в гр. Варна, на
бул. „Осми Приморски полк“, ведно със законна лихва считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендират се
сторените разноски.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:
На 14.11.2021 г., около 14.15 ч., в гр. Варна, на бул. „Осми Приморски
полки“, възниква ПТП между собствения на ищеца л.а. „Датсун Нисан 280 З“
рег. **** и л.а. „Мерцедес ГЛ“ рег. № *****, увравляван от , управляван от Д.
Д. В., вследствие на което, на първото превозно средство са нанесени
материални щети. Произшествието настъпва по вина на водача на л.а.
„Мерцедес ГЛ“, който при извършване на маневра удря паркираното превозно
средство, собственост на ищеца. На 17.11.2021 г. застраховател извършва опис
1
по претенция № ***** г., при който са констатирани уврежданията по л.а.
„Датсун Нисан 280 З“. На 18.11.2021 г. е извършен втори оглед, съставен е
втори опис, при който са установени допълнителни увреждания. В исковата
молба се сочи, че увреденият автомобил е произведен през 1976 г., като цената
на същия в запазено и оригинално състояние, какъвто е бил процесният, е в
размер над 30000 евро. До датата на процесния инцидент, по превозното
средство не е имало удари, респективно оригиналните части не са били
подменяни.
Според ищеца, за възстановяване на автомобила ще е необходима сумата
от около 15000 – 16000 лева. Сочи, че по негова молба с пр. основание чл.207
ГПК, пред ВРС е било образувано ч.гр.д. № 52/2022 г. по описа на съда, като в
хода на същото е проведена съдебно-автотехническа експертиза, съгласно
заключението по която, общата стойност на уврежданията – поотделно и като
обща сума, възлиза на 12004,41 лева, а стойността на труда – 1227,84 лева.
Отделно, според ищеца, при изготвяне на експертизата е бил съобразена
цената на единствения преден десен калник, за който вещото лице е намерило
обява – 3135,54 лева, като същият не бил в добро състояние. След изготвяне
на заключението, ищецът представил доказателство за друг такъв елемент,
който бил на стойност 4593,37 лева. Поради това, намира, че ответникът
следва да му заплати разликата между двата елемента, а именно – 1457,83
лева.
В исковата молба се сочи, че процесното произшествие е причинено от
превозно средство, по отношение на което не е налице сключена застраховка
„Гражданска отговорност“. Отделно, твърди, че на виновния водач бил
съставен АУАН, издадено е и наказателно постановление. Макар да е следвало
да заплати обезщетение на ищеца, ответникът неправомерно е отказал
плащане с твърдение, за липса на доказателства за противоправното
поведение на делинквента. При горните доводи настоява за уважаване на
претенцията му.
В срока по чл.131 ГПК ответникът оспорва основателността на
предявения иск по основание и размер. Оспорва изложените фактически
твърдения в исковата молба, в т.ч. сочения от ищеца механизъм на ПТП.
Намира, че съставеният протокол за ПТП не обвързва съда с материална
доказателствена сила, поради което намира, че чрез същия не може да се
2
установи дали е настъпило ПТП, както и дали соченият от ищеца водач има
вина за същото. Оспорва уврежданията, заявени за обезщетяване да са в
резултат на описаното произшествие, като намира, че част от тях са нанесени
преди процесния инцидент, а по други са с многократно завишена стойност.
Намира, че превозното средство не е ретро автомобил, както твърди ищецът, а
дори да попада в тази категория, шасито му е крайно компрометирано. Сочи,
че за превозното средство не е била полагана съответната грижа, като твърди,
че по автомобила имало редица увреждания – резултат от лоша експлоатация
от страна на собственика. Отделно, по автомобила били установени липси на
елементи, добавяне на неоригинални елементи, както и ръжда. Намира, че
претенцията на ищеца няма за цел репариране на имуществени вреди, а цели
облагодетелстване в икономически план. Според ответника, претенцията е в
изключително завишен размер, от гледна точна на изискванията по
действащата Методика на ГФ, както и че е в разрез с Наредба № 49/16.10.2014
г.
Със становище по делото третото лице помагач на страната на
ответника, оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва размера на
претенцията, като намира, че същият е изключително завишен. Сочи, че
ищецът не е заявил обстоятелства относно механизма на настъпване на ПТП.
Оспорва автомобилът на ищеца да е ретро автомобил, като твърди, че в
СРМПС на превозното средство липсва отбелязване „историческо превозно
средство“. Навежда твърдения, че съгласно чл.140, ал.8 ЗДвП, „...Исторически
превозни средства се регистрират при условия и по ред определени с
наредбата по ал. 2. При регистриране на историческо превозно средство се
представят документ за собственост и идентификационна карта, издадена от
Международната федерация за старинни автомобили или от друга
упълномощена от нея организация на територията на държава - членка на
Европейския съюз...”. Заявява, че съгласно чл.143, ал.14 ЗДвП, „...По искане на
собственика регистрираното пътно превозно средство може да бъде
пререгистрирано като историческо превозно средство, при условията и по
реда за регистриране на такива превозни средства, определени с наредбата по
чл. 140, ал. 2. В този случай предоставените при първоначалната регистрация
оригинални документи за регистрация на пътното превозното средство може
да бъдат върнати на собственика...” Сочи, че с пар. 6, т.67 ДР на ЗДвП е
дадено определение за „Историческо превозно средство”, според което това е
3
механично задвижвано пътно превозно средство, което е минимум 30-
годишно, не се използва за ежедневен транспорт, запазено и поддържано в
исторически коректно състояние, част е от световното техническо и културно
наследство и за което има издадена идентификационна карта от
Международната федерация за старинни автомобили (ФИВА) или от друга
упълномощена от нея организация на територията на държава — членка на
Европейския съюз...” В унисон с тези изменения на ЗДвП е изменена и
Наредба за регистрация на МПС, като с чл. 12в, ал.1 е определен редът за
първоначална регистрация на историческо превозно средство. Сочи
изискванията и реда за издаване на ФИВА идентификационна карта. Навежда
твърдения, че картата се издава само след физическата инспекция на
превозното средство, за да се потвърди съответствие с Техническия кодекс на
ФИВА. Заявката за регистрация се изпраща към националния представител,
като процедурата се различава в различните страни. ФИВА ИД картата е
предназначена само за превозни средства на възраст 30 и повече години.
Оспорва твърдението на ищеца, че цената на процесния автомобил е била над
30000 евро. Заявява, че преди представяне на становището по настоящото
дело е направил проучване и установил, че за продажба се предлагат 12
автомобила като процесния, на цена от 1800 евро до 32000 евро. Оспорва
претенцията за заплащане на „вежда карбон“ на преден десен калник. Сочи, че
съгласно експертизата, приета по ч.гр.д. № 52/2022 г. по описа на 39 състав на
ВРС „...Вежда преден десен калник не са налице разходни документи за
придобиването му... Вежда преден десен калник не е заводски монтиран
детайл, а е поставен в последствие. Монтирането му се извършва към калник
преден десен посредством алуминиеви нитове и при неправилен монтаж би
могло да се случи образуването на ръжда по калник преден десен на мястото
на монтажа. При извършения оглед на калник преден десен не се установиха
следи от ръжда по детайла на местата, на който са захванати монтажните
нитове...” Намира, че липсата на документи за придобиването на „вежда
карбон“ води до липсата на доказателство дали процесната вежда е от PVC
или от карбон, дали е оригинално изделие или е изделие заместител, поради
което намира, че по никакъв начин не може да се определи цената на това
изделие, за да бъде претендирана настоящото производство. Заявява, че
оригиналният автомобил „Нисан Датсун 280 3” е без каквито и да са вежди на
калниците, били те от ПВЦ или от карбон. Оспорва претенцията на ищеца за
4
закупуване и подмяна на преден десен калник. Твърди, че от експертизата по
ч.гр.д. №52/2022 г. на ВРС се установява леко хлътване в зоната на мигача,
което представлява средна по степен, деформация, поради което
автомобилният детайл следва да се отремонтира, а не да се подменя. С
експертизата в производството по чл.207 ГПК е намерено, че при евентуален
ремонт на калник преден десен, същият е възможно да бъде възстановен до
степен, при която визуално няма да има следи от извършен ремонт, но в
процеса на ремонт ще бъде използван кит в зоната на деформациите, като при
последващо замерване на дебелината на лаковото покритие след
приключването на ремонта ще се установява по- дебел слой нанесен върху
детайла в тази област, което ще показва, че автомобилът е ремонтиран в тази
си част. Оспорва сочената от ищеца цена за автомобилни части, които касаят
други модели автомобили. Оспорва претенцията за присъждане на
обезщетение за подмяната на основата на десен фар и ремонт на предната
греда, деформациите, за които ищецът твърди, че са увредени при процесното
ПТП, като намира, че вредите са нанесени при предходно произшествие.
С представеното по делото писмено становище, третото лице оспорва
сочения от ищеца механизъм на ПТП. Намира, че липсват доказателства за
обстоятелствата, при която е настъпил инцидентът, в т.ч. дали става въпрос за
движение на заден ходи или за самопотегляне на автомобила. Оспорва
протокола за ПТП, като намира, че същият не е доказателство за вина. Заявява,
че в писмения документ погрешно са обективирани основните елементи на
настъпилото ПТП. Липсва информация за вертикалната пътна сигнализация и
хоризонталната пътна маркировка, както и за механизма на настьпване на
пътния инцидент.
Твърди съпричиняване от страна на ищеца и които водят до намаляване
размера на евентуално присъдено, в негова полза, обезщетение. Намира, че
преди настъпване на произшествието, автомобилът на ищецае бил паркиран в
нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1, чл. 98, ал. 1, т. 6 и чл. 98, ал. 2, т. 2 ЗДвП,
поради което сам е станал причина за възникване на инцидента. Заявява, че
претендираното обезщетение е в силно завишен размер. Цитира заключението
на САТЕ, прието по ч.гр.д. № 52/2022 г. на ВРС, 39 с-в, според което
„...Допълнително поставените са: вежди на калниците, подменени са джанти
на колелата, допълнително поставен е спойлер в задната част на автомобила и
допълнително поставено е удължение под предната част на автомобила...“.
5
Иразява предположение, че с допълнителното поставянето на тези елементи,
ищецът е целял неговият автомобил да наподоби на л.а. „Datsun 280Z” модел
от 1997 г. Сочи, че двете огледала за обратно виждане, които са монтирани на
предните калници не са заводски монтирани детайли, а са поставени по-късно.
Заявява, че колекционерски автомобил, който е с максимален брой оригинални
части е с по-висока стойност, като поставянето на допълнителни елементи
занижава същата.
Оспорва твърдението, че процесното превозно средство е ретро
автомобил, тъй като попадал в група 4, съгласно „InterClasik” на компанията
„Е. S.”. Намира, че на автомобила следва да се направи пълна и детайлна
реставрация, да се спазят всички технологични изисквания на завода
производител, за този модел и едва тогава да се квалифицира, като запазен и
поддържан автомобил в исторически коректно състояние, който е част от
световното техническо и културно наследство, т.е. „Историческо превозно
средство“.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото
и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна,
следното:
Страните не спорят, а и от приобщеното по делото СРМПС, част I,
издадено от МВР – Варна, на 27.11.2017 г., се установява, че ищецът Г. Н. Н. е
собственик на л.а. „Нисан Датсун 280 З“, рег. №****, с дата на първа
регистрация 02.01.1976 г.
На 14.11.2021 г., на бул. „Осми приморски полк“, в близост до
автосервиз, Д. Д. В. – водач на л.а. „Мерцедес ГЛ“ с рег. № ****, допуска
възникването на ПТП с ищеца на автомобила, който към този момент се
намира в паркирано състояние. Нанесени са материални щети и на двете
превозни средства. За произшествието е съставен протокол за ПТП № **** г.
от служител на СПП - Варна.
Съгласно застрахователна полица № ***, към 14.11.2021 г., по
отношение на процесния автомобил е налице валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, за периода от
28.07.2021 г. до 27.07.2022 г.
По разпореждане на съда, СПП при ОДМВР – Варна представят пълен
6
препис от книжата свързани с първоначалната регистрация на процесното
превозно средство – заявление №**** г. и приложените към него документи.
В заявлението, в графа „Марка и модел“, автомобилът е вписан като „Нисан
300 ЗХ“, а ръкописно е изписан текст „280 Z“. Датата на първата регистрация
на автомобила е 02.01.1976 г. Същият е внесен от САЩ.
Пред СПП е представено СРМПС, издадено от САЩ, Калифорния,
бланков № **** г. За регистрацията на автомобила пред СПП – Варна е
представено удостоверение за индивидуално одобряване на пътно превозно
средство, регистрирано извън държавите-членки на ЕС, друга държава –
страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство или
Конфедерация Швейцария, съгласно което автомобилът може да получи
постоянна регистрация без допълнително одобряване в Република България.
Поради съмнение в автентичността във VIN номера на автомобила
/номер на рамата/, е проведено експертно изследване от БНТЛ при ОДМВР –
Варна, с оглед проверка за съответствие на идентификационния VIN номер на
превозното средство, номер на двигателя, както и проверка за автентичност и
преправки на представеното СРМПС. Проверката е приключена с мнение за
автентичност.
С писмо, вносителят на Nissan – „M. - ВМ“ ЕООД, уведомява съда, че за
автомобил с рама GHLS***** /12 символа/ не е открит запис в системата за
идентификация на Nissan за Европа „EPC Microcat“, като е посочено, че
всички познати номера на рама се състоят от 17 символа, поради което не
може да бъде установена автентичността му и да бъде представена справка.
С наказателно постановление №**** г. на началник СПП – Варна, на
водача Д. Д. В. е наложена глоба, в размер на 20 лева, за допуснато нарушение
по чл.185 ЗДвП, както и е наложена глоба в размер на 10 лева, за нарушение
по чл.183, ал.1, т.1, пр.2 ЗДвП.
С наказателно постановление №**** г. на началник СПП – Варна, на
водача Д. Д. В. е наложена глоба за допуснато нарушение на чл.483, ал.1, т.2
КЗ, в размер на 400 лева.
Съгласно опис на претенция №***** г., изготвен на 17.11.2021 г.,
установени са щети по следните автомобилни елементи – вежда ПВЦ преден
десен калник, калник преден десен, мигач в калника – десен, панел около фар,
греда предна. С опис от 18.11.2021 г. са добавени: основа преден калник –
7
десен и основа фар – десен. За подмяна са посочени вежда ПВЦ преден десен
калник и мигач в калника – десен. По отношение на останалите елементи е
отразено, че подлежат на възстановяване чрез боядисване.
От приобщения по делото протокол от извършен периодичен преглед за
техническа изправност на ППС № 3**** г., предоставен по делото от ИА
„Автомобилна администрация“, към датата на провеждане на ГТП,
процесният автомобил не е имал технически неизправност/и.
Към ищеца са отправени въпроси по реда на чл.176 ГПК. В обясненията
си пред съда Г. Н. отрича по процесния автомобил да има увреждания,
различни от тези, дължащи се на обичайната му употреба – „от камъчета по
пътя“. Заявява, че автомобилът е бил пребоядисан в бял цвят с цел да се
запази вида му и да се защити от корозия. Твърди, че превозното средство е
било закупено в Калифорния, САЩ, като именно поради сухия климат там
автомобилът бил запазен в маскимално добро състояние. Ако имало наченки
на ръжда, те били повърхностни, не и в дълбочина. Заявява, че превозното
средство било съхранявано в гараж, като ищецът имал и втори автомобил,
който можел да ползва, когато поискал. Отрича да притежава карта на ФИВА.
В обяснение по реда на чл. 176 ГПК, третото лице – помагач на страната
на ответника – Д. Д. В. заявява, че при инцидента на 14.11.2021 г., със
собствения си л.а. „Мерцедес“ е излизал, на заден ход, от сервиз за гуми, като
се е придвижвал със скорост от около 1 км/ч. С тази скорост, с ъгълчето на
задната броня на своя автомобил, той докоснал автомобила на ищеца, който
бил спрян извън пътното платно. При това съприкосновение се спукал
пластмасов мигач, с големина на кибритена кутийка, като по автомобила на В.
нямало каквито и да е щети. Категоричен е в това твърдение, тъй като на
следващия ден автомобилът му следвало да бъде представен в КАТ за
първоначална регистрация.
По искане на страните по делото са събрани гласни доказателства, чрез
разпит на свидетели.
В показанията си, воденият от ищеца свидетел - К. Т. С. заявява, че
познава Г. Н. и Д. В. от няколко години, тъй като и двамата ползвали услугите
на автосервиза, в който той работел. Сочи, че процесният инцидент е
възникнал пред сервиза, като докато маневрирал на заден ход с автомобила
си, Д. В. ударил леко колата на ищеца. Сочи, че видимите щети били: „…
8
калника, там около фара, капачка ли как се води, мигач…“ Определя удара
като лек. Твърди, че водачът на другия автомобил предложил на Г. Н. да поеме
стойността на ремонта, но ищецът отказал, като държал местопроизшествието
да бъде посетено от полицейски служители. Допълва, че ищецът често
посещавал сервиза с процесния автомобил, но не за да го ремонтира, а за да
разговаряли за общото им хоби – автомобилите. Първоначално свидетелят
заявява, че процесното превозно средство било ретро, но след това уточнява,
че не разбирал от ретро автомобили и е определил автомобила като такъв, тъй
като било на възраст 48 години.
По искане на ищеца, в качеството на свидетел е разпитан полицейският
служител К. Г. И., съставил Протокол за ПТП с материални щети №**** г. В
показанията си св. И. заявява, че след като с колегата му посетили
местопроизшествието, съставили два броя АУАН на виновния водач /Д. В./ – за
инцидента и за това, че за управлявания от него автомобил не била сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Обяснява, че видимите
увреждания на автомобила на ищеца се изразявали в счупен десен мигач.
Полицейският служител не може да посочи дали на автомобила, управляван
от Д. В. е имало щети. Описанието в протокола било извършено въз основа
показанията на двамата водачи. Заявява, че били направени снимки на двете
превозни средства. Не може да посочи дали процесният автомобил е бил
паркиран неправилно.
По делото е приложено ч.гр.д. №55/2022 г. по описа на ВРС, образувано
по инициатива на ищеца, въз основа подадена молба с правно основание
чл.207 ГПК.
Със заключението на проведената по делото експертиза е намерено, че
механизмът на процесното ПТП, е следният: на 14.11.2021 г. Участник II с лек
автомобил „Нисан Датсун 280 З“ с peг. № ****, собственост на Г. Н. Н., е бил
паркиран в гр. Варна, на бул. „Осми Приморски полк“, до автосервиз. Около
14:15 часа, Участник I с лек автомобил „Мерцедес ГЛ“ с peг. № ****,
управляван от Д. Д. В., при извършване на маневра с движение на заден ход,
удря паркирания Участник II с лек автомобил „Нисан Датсун 280 3“ с peг.
№****. Вследствие на удара настъпват материални щети по автомобилите.
Произшествието е посетено от служители на ОД МВР - Варна и е съставен
Протокол за ПТП № ****. След уведомяване на застрахователя е извършен
9
оглед на автомобила и е съставен опис на претенция № ***** г. с дати на
оглед 17.11.2021 г. и 18.11.2021 г. Посочено е, че за л.а. „Мерцедес ГЛ“, ударът
е в задна дясна част на автомобила, с видими щети според Протокол за ПТП -
„деформация задна дясна част“, а за л.а. „Нисан Датсун 280 З“, ударът е в
предна дясна част на автомобила, с видими щети според Протокол за ПТП -
„деформация предна дясна част“.
Според вещото лице А. В., реалният и възможен механизъм на
настъпване на застрахователното събитие е следният - пряк контакт между две
превозни средства, при който превозно средство Б е в покой, а превозно
средство А, движещо се в посока успоредна на надлъжната ос на превозно
средство Б на заден ход, променя траекторията си на движение и се удря косо в
предна дясна част на паркираното превозно средство Б. Увредени са следните
детайли от автомобила: вежда PVC калник преден десен, калник преден десен,
мигач в калник десен, панел около фар, греда предна, основа калник преден
десен, основа фар десен. Намерено е, че общата стойност на уврежданията
поотделно и като обща сума, при съобразяване на средни пазарни цени за
оригинални части, към датата на събитието, и като се приеме, че автомобилът
е ретро, респективно всички части по същия са оригинални, е в общ размер на
12004,41 лв. Общата стойност на необходимия труд за възстановяване на
настъпилите щети по лек автомобил „Нисан Датсун 280 3“, при съобразяване
на средни пазарни цени за труд, към датата на събитието, в т.ч. и цената
предлагана в официалния сервиз на марката, е в размер на 1227,84 лв. /30 лв.
за човекочас/. Към 14.11.2021 г., средната пазарна стойност на лек автомобил
„Нисан Датсун 280 З“, е в размер на 25000 лв. Според експерта, при
съпоставяне на механизма на произшествието, описан в Протокол за ПТП,
скицата в Протокол за ПТП и установените увреждания, се установява, че е
налице причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите
вреди за лек автомобил „Нисан Датсун 280 З“ с peг. № ****, като е възможно
същите да са причинени по степен и вид от настъпилото ПТП.
Проведена е допълнителна САТЕ, от заключението на която се
установява, че описаните щети кореспондират и е възможно да бъдат
получени по степен и вид при пряк контакт между две превозни средства, при
който превозно средство Б е в покой, а превозно средство А движещо се в
посока успоредна на надлъжната ос на превозно средство Б на заден ход,
променя траекторията си на движение и се удря косо в предна дясна част на
10
паркираното превозно средство Б. Въз основа на предоставения снимков
материал, вещото лице е дало становище, че при процесното ПТП, на л.а.
„Мерцедес ГЛ“, са нанесени следните увреждания: наранено покритие на
долна част на броня задна в дясната ъглова част на детайла; вертикално
разположена деформация в дясната част на долна част на броня задна,
непосредствено над нараненото покритие; наранено покритие на стъклото на
светлоотразител десен в задна броня в средата на детайла. Изрично е
посочено, че за вежда преден десен калник не са налице разходни документи
за придобиването му. Този елемент не е заводски монтиран детайл, а е
поставен впоследствие. Монтирането му се извършва към калник преден
десен посредством алуминиеви нитове и при неправилен монтаж би могло да
се случи образуването на ръжда по калник преден десен на мястото на
монтажа. При оглед такива не са установени, но по предния десен калник е
констатирано наранено лаково покритие и деформация в предната част на
детайла, в зоната на мигач страничен. Посочено е, че съгласно Метдиката за
определяне на степента на увреждане по Наредба 24, увреждането отговаря на
увреждане за ремонт на степен 2. При ремонт на детайл на степен 2 се
прилагат и употребяват основни материали (автобоя к-кт) и допълнителни
материали (кит, филер, шкурки и др.) за боядисване на цялата повърхност на
детайла.
Според вещото лице, при евентуален ремонт на калник преден десен,
същият е възможно да бъде възстановен до степен, при която визуално няма
да има следи от извършен ремонт, но в процеса на ремонт ще бъде използван
кит в зоната на деформациите. При последващо замерване на дебелината на
лаковото покритие, след приключването на ремонта ще се установява по-
дебел слой нанесен върху детайла в тази област, което ще показва, че
автомобилът е бил ремонтиран в тази си част. При извършения оглед от
вещото лице не са установени следи от предишни тенекиджийски ремонти, а
при замерването на дебелината на покритието на детайла е констатирано, че
същото е с еднаква дебелина по във всички произволни точки на замерване по
цялата му повръхност и отговаря на поне два слоя боя. Макар по предния
десен калник да не са били установени следи от предходни произшествия,
вещото лице е намерило, че е извършеното пребоядисване на автомобила в
бял цвят /който първоначално е бил светлосин на цвят/, но същото не е
извършено качествено, а поради тази причина на много места по детайла е
11
започнало образуване на ръжда. Установени са увреждания на панел около
десен фар, в областта на закрепването му към калник преден десен,
изразяващи се в образуването на ръжда вследствие на оксидиране на метала.
Посочено е, че греда предна е деформирана в дясната си ъглова част, като
поради невъзможност да бъде възстановен, този детайл следва да бъде
заменен с нов. Констатирано е, че по греда предна са налице множество следи
от съприкосновения с малки обекти (обичайно камъчета) по цялата
повърхност. Установява е деформация по долната част на детайла, в зоната на
закрепване на преден регистрационен номер. Ударът за процесното превозно
средство е кос спрямо надлъжната ос на автомобила, насочен в посока отдясно
наляво, точно в предната част на калник преден десен, където се закрепва
основа десен фар и панел около десен фар. Повърхностите на трите детайла
образуват подсилване, което не позволява на детайлите да се деформират в по-
голяма степен, а се изместват навътре и деформират предната част на основа
калник преден десен, където се захваща удължение основа преден десен
калник. Типът на увредената част основа десен фар и това, че не е
ремонтирана не изключва ремонта.
Вещото лице е намерило, че оригиналният вид на превозното средство
от преди произшествието е запазено, с изключение на допълнително
поставените вежди на калниците, подменените джанти на колелата,
допълнително поставен спойлер в задната част на автомобила и допълнително
поставено удължение под предната част на автомобила. Установени са
множество увреждания на лаковото покритие, които са вследствие на
некачествено боядисване в бял цвят. Установява се липса на странични
лайстни по врати и задни калници, както и антена, намираща се в заден ляв
калник. По купето на автомобила се виждат множество малки увреждания и
наченки на ръжда. Според вещото лице, състоянието на лаковото покритие на
автомобила свидетелства за некачествено извършено пребоядисване на
автомобила, при което е сменен цветът му от светлосин на бял, без да е
извършено цялостно разоборудване на купето. Белезите, които се установяват
по купето на автомобила допринасят за лошия му естетически външен вид и
не влият върху техническото му състояние. Поради това и цената на
автомобила е по-ниска от цената на автомобил в реставрирано състояние.
Експертът сочи, че най-широко разпространената дефиниция за ретро
автомобил е автомобил произведен между 1919 г. и 1930 г., като различните
12
държави имат различно определение за ретро автомобил, като е разлика
между ретро автомобил, класически/исторически автомобил, модерна класика
и колекционерски автомобил. Разяснено е, че само след пълно разглобяване на
автомобила, което е трудоемка и скъпа дейност, може да се посочи кои от
елементите са оригинални. Според експерта, детайлите, които са с видими
маркировки на производителя, са оригинални такива (фарове, стопове,
стъкла). Допълнително поставените елементи са следните: вежди на
калниците, джанти на колелата, допълнително е поставен спойлер в задната
част на автомобила и допълнително е поставено удължение под предната част
на автомобила. Намерено е, че поради наличието на повече съвпадения в
описанието на процесния автомобил в група 4, вещото лице приема, че
процесният лек автомобил попада в група 4, съгласно „InterClassic“ на
компанията „E. S.“.
При изслушване на експерта в съдебно заседание, същият заявява, че
при определяне на средната пазарна стойност на процесния автомобил, преди
ПТП е извършена съпоставка с техническото състояние на превозното
средство, възрастта, интериора и т.н. с тези на автомобили от същата марка и
модел, които са били обявени за продажба към момента на провеждане на
експертното изследване. Разяснява, че е определил автомобила като „ретро“,
на база на годината на производство и разпространението му.
По настоящото дело е допуснато провеждане на съдебно-
автотехническа експертиза, според заключението на която, механизмът на
ПТП е следният - л.а.,,Мерцедес“, при движение на заден ход, успоредно
спрямо бул. „Осми Приморски полк“ е допуснал съприкосновение между
своята задна дясна част и предна дясна част на паркирания успоредно на оста
на булеварда л.а. ,,Нисан“. Съприкосновението е било протривно, различно от
удар под прав или близък до перпендикулярен удар. С механизма на ПТП и
уврежданията на л.а. ,,Нисан“, кореспондират леки деформации и нарушаване
целостта на страничен преден мигач/габарит и лаково покритие спрямо
преден десен калник, броня, облицовка преден десен фар. При изготвяне на
експертното заключение вещото лице е използвало изготвените от
служителите на МВР, 5 бр. снимки, като сочи, че не се установява конкретна
деформация или издиране на тъмната ниско разположена част на задна броня
на л.а. ,,Мерцедес“, отговаряща като височина и позиция на увредените
детайли при л.а. ,,Нисан“.
13
В констативната част на САТЕ е посочено, че автомобилът е с
множество нюанси в цвета на купето, ръжда около капачката на резервоара
при заден десен калник; боядисани в черно брони над никел; ръжда при
дръжката на дясна врата външна част; корозия по основните детайли на
купето; крива стойка на предна броня вляво. По отношение зоната на
страничния мигач/габарит на предния десен калник и под участъка покрит от
ъгловата част на бронята е констатирана син цвят боя, несъответстваща на
нито една друга повърхност или вътрешна част от купето, а в същите зони в
предна част на десен преден калник е установено отлепяне с напукване на
повърхностния слой боя - характерно при наслагване на изглаждащи
бояджийски материали или много дебел слой боя; корозия между позицията
на счупения габарит/мигач при десен калник и челната част на калника
покриваща се от пластмасовата облицовка на фара. Намерено е, че
облицовката на десния фар е с увреждане - отнемане на слоя боя, като изпод
слоя боя е установено, че детайлът е с черна основа, което води до извода, че е
изработен от пластмаса, същият е със забележки по повърхността си в
неконтактна за процесния удар част; констатирана е и повърхност със син
тъмен цвят, съответстващ на предходен слой боя. Според вещото лице, в
случай, че както калника, а така също и облицовката са били боядисани в друг
цвят преди горния слой бяла боя, то тези детайли вече са били подменяни с
употребявани такива от друг автомобил. Установеното качество на детайлите
води до извод, че процесният удар не е първи за предна дясна част на
автомобила, поради което не са установени технически обективни данни, че
увредените детайли изпод калника, облицовката на фара и десен ъгъл на
предната броня са увредени от процесното ПТП.
Според вещото лице, вежда PVC преден десен калник е допълнително
монтирана ,,тунинг“ част, като същата е изработена от материал, който не е
бил влаган в автомобилите за масова продажба към датата на производство на
автомобила. Закрепянето на веждата е осъществено с нитове (вероятно
алуминиеви), които се поставят в отворите на веждата и предварително
разпробити огледални отвори спрямо ламарината на преден десен калник.
Посочва, че няма технологично решение, което по категоричен начин да
предотврати задържане на влага и мръсотия спрямо всеки един нит, с което се
способства корозивната дейност по калника. При отсъствие на разпробиване,
площта външно и вътрешно за калника е с нанесено равномерно покритие,
14
което придава облик на детайла и предотвратява корозията му. Веждата PVC
преден десен калник, за която се претендира че е от карбон, е
изработена/визуално прилича на изработена от карбонови нишки. Експертът
сочи, че комплексната стойност на 4 броя вежди за калници, отговарящи за
монтаж при процесния автомобил е 99,29 $ /безплатен транспорт/,
респективно приблизителната стройност на детайла за преден десен калник с
приложен монтаж е - (24.82 х 1,85 лв.) + 23,63 лв./раб.час = 69.55 лв. В случай
на единична поръчка на част от комплект, обичайно стойността на продукта е
със завишение 100%, респективно, стойността би била – 115,46 лв.
В заключението се сочи, че предният десен калник не е оригинална част
на автомобила, а е бил внедрен в употребявано състояние от друг идентичен
автомобил. Вещото лице е намерило, че по отношение на калника е
осъществено въздействие, довело до по-дебел слой бояджийски материали
разположени спрямо увредената повърхност. Повредата е първа степен,
поради което възстановяването на леката деформация се извършва чрез
изправяне на огъвания или побитости, без да се извършват заварки, нагряване
или точкуване. Намерено е, че с оглед снимковия албум, деформацията и
необходимия ремонт обичайно съответства на първа степен ремонт и
боядисване. Не са установени категорични данни за състоянието на детайла
непосредствено преди настъпилото увреждане, отнесено към общото описано
състояние на повърхността на автомобила, поради което и с оглед конкретното
състояние след инцидента, калникът подлежи на ремонт. Уточнено е, че при
фино боравене с инструменти и опит при ремонта му от автотенекеджия, и
бояджия, е технически възможно, деформацията да бъде отремонтирана със
слой бояджийски материали съответстващ на наблюдавания по снимките
увреден такъв слой.
Според вещото лице, предният десен калник има конкретни технически
забележки, обхващащи предходен ремонт и боядисване, наличие на лека
корозия, които вкупом го определят като детайл в неотлично състояние.
Автомобилът е бил предходно частично пребоядисван, като експертът сочи,
че се наблюдават различни цветови нюанси на бялата покривна боя. Уточнено
е, че без замерване със специализиран уред и визуален оглед на наличен
автомобил, не е възможно да се даде отговор дали е било нанесено
равномерно антикорозионно покритие преди слоя повърхността боя.
15
Вещото лице разяснява, че панелът около на фара /към преден десен
калник/ следва фабрично да е изработен от пластмаса, като това изключва
възможността за корозия, за разлика от металните елементи. Сочи, че частта,
спрямо снимковия албум, е със предходен цвят, преди нанесения бял за
процесния автомобил, в гамата на син металик, поради което детайлът е
внедрен след заводското окомплектоване на автомобила, при доставка от друг
идентичен автомобил, като употребяван детайл. Увреждането на предната
греда е от втора степен, с боядисване в черен цвят преди монтажа. Сочи, че по
слоя боя и скрепителни елементи на бронята към шасито се забелязват
деформации и нарушаване на лаковото покритие, извън участъка на
съприкосновение. Налице е основание за подмяната на основата на десния фар
– установена е деформация, но същата не може да бъде отнесена към
процесното произшествие, а видимата бяла боя е нехарактерна за детайла при
внедряването му заводски. Посочено е, че конкретната форма на детайла е
предпоставка за подмяна при деформация, а не ремонт. Намерено е, че не
може да бъде дадено категорично заключение, че детайлът е оригинален и не е
бил предходно отремонтиран. Не са установени данни водещи до заключение
за настъпил удар, който да е деформирал предния десен рог. Доколкото е
невъзможно провеждането на оглед на автомобила, не може да се даде
заключение дали видимите детайли на автомобила са оригинални или такива
заместени с употребявани от други идентични автомобили, допълнително
добавяни както вежди при калници, или заместени с изработени от
фибростъкло детайли. Посочено е, че по повърхността на автомобила и при
демонтирания преден десен калник, се забелязват множество наслагвания на
различни слоеве боя, и корозия. Според вещото лице няма категорични
писмени данни за лоша поддръжка или предходни ПТП на автомобила. За
предходен ремонт в предна дясна част се съди по подменените според
снимковия албум преден десен калник и облицовка преден десен фар, налична
лека деформации по заснетите места с корозирала повърхност.
Вещото лице сочи, че началното условие за представяне на един
автомобил пред комисия, с оглед определянето му като ретро, е той да е в
експлоатация и да произведен преди повече от 30 години. Уточнено е, че
категоризацията на автомобила като културно наследство и степен на
значимост се определят от неговото общо техническо състояние и неговата
автентичност спрямо производствения модел. Сочи, че съгласно Наредба № Н-
16
3 от 18 февруари 2013 г., в сила от 01.03.2013 г., обн. ДВ. бр. 21 от 1 март 2013
г., пътно превозно средство с музеен или исторически интерес е ППС, което е
най-малко на 30 години, запазено и поддържано в изправно състояние, близко
до оригиналното, не се използва преимуществено като транспорт за
ежедневни нужди, част от историческото и културното наследство, като това е
удостоверено с карта за идентичност. Тези окачествени и описани автомобили,
снабдени с идентификационен документ - карта, не подлежат на годишен
технически преглед. Според вещото лице е невъзможно да бъде изготвен опис
на всички детайли по автомобила, с цел да бъде установено дали всички те са
част от оригиналния фабричен модел на същия, доколкото е невъзможно да
бъде извършен оглед на автомобила. Експертът е категоричен в извода си, че
по купето на автомобила са налични детайли, нефабрично вложени от завода
производител. Намерено е, че с оглед конкретното състояние на процесния
автомобил, изследвано частично по снимков материал, преминати успешно
годишни технически прегледи, честото му използване като транспортно
средство регистрирано по надлежния ред и притежаващо застраховка
задължителна за превозните средства използващи републиканската пътна
мрежа, автомобилът би могъл да бъде отнесен с възможност за регистрация
към раздел 3 или 4 на годишен пазарен каталог за оценка на ретро автомобили
"InterClassic" на компанията E. S.. Според квалификацията по този каталог,
автомобилът попада в група 4 - употребявано състояние, според която
автомобилът е употребяван, с ограничена проходимост. Изисква се незабавна
работа. Автомобилът показва леко до средно ръждясване. Някои части
липсват или са счупени. Частично възстановен, но лесен за ремонт (или
възстановяване). Превозно средство, чиито недостатъци се виждат отдалеч.
Отразено е, че общата стойност на работни часове е следната: за
алтернативни сервизи – 32,5 часа х 23,63 лв. = 768 лв.; средна стойност с
алтернативни и оторизирани сервизи – 32,5 ч. х 52,05 лв. = 1691,62 лв.; средна
стойност само с оторизирани сервизи – 32,5 ч. х 80.47 лв. = 2615.27 лв.; -
стойността на боя 0,85 литра х 249,50 лв. = 212,07 лв.; - стойност при
използване на оригинални части и боя със заместване при отсъствие – 3451,86
лв. Намерено е, че общата стойност на необходимия ремонт с оригинални
части и труд от алтернативни сервизи – 768 лв. + 212.07 лв. + 3239.79 лв. =
4219.86 лв., в случай на необходимост от заместване на детайли с други
(употребявани или фабрично нови, оригинално вграждани или допълнително
17
добавени спрямо автомобила) нови за процесния автомобил, независимо, че
няма категорични данни за необходимост от подмяна спрямо процесното ПТП,
като е посочено, че изключение прави лайстна преден десен калник,
неподлежаща на ремонт по познатите ни технологии. Не е установено
автомобилът е да бил цялостно или частично отремонтиран. Няма приложени
данни за фактури или посетени и използвани сервизи.
В съдебно заседание вещото лице заявява становище, че детайлите в
предната дясна част на автомобиал не са фабрично внедрени, а са били вече
подменяни, както и че в тази част на автомобила е имало предходно
увреждане. Намира, че частите не са внедрени заводски от самото начало на
излизане на автомобила от завода - производител, тъй като носят следи от
други цветове боя. Заявява, че ако веждата при преден калник е изработена от
карбонови нишки, тя не може да бъде отремонтирана, а трябва да бъде
подменена. Намира, че предният десен калник следва да бъде подменен за да
се избегне нанасяне на прекомерно количество кит. Сочи, че не може да бъде
установено дали калникът е бил с нанесени предходно автобояджийски
материали от типа „шприц“ и „кит“ в прекомерно съдържание или не. Заявява,
че не е огледал автомобила, тъй като е бил продаден, като не е установено кога
ищецът се е разпоредил с превозното средство. Намира, че съприкосновението
между двата автомобила, участвали в ПТП е чрез приплъзване, а не удар под
прав ъгъл. Не може да бъде установена или отречена причинно-следствена
връзка. Намира, че предният десен калник може да бъде отремонтиран. Сочи,
че основата на десен фар би следвало да е изработена от неръждаем материал
и да не е боядисвана, да няма наслагване на шприц и боя върху нея. Вещото
лице е установило по снимковия материал, че основата е била боядисвана, а
това означавало, че е било правено нещо. Не може да посочи в какво се
изразява въздействието, но с категоричност заявява, че елементът не е във
фабричното си състояние. Според експерта няма данни за движение със
значителна скорост на л.а. „Мерцедес“, за да е възможно да се нанесе
значителна деформация, която да се предаде към предния десен рог.
В хода на изслушване на вещото лице, ищецът Г. Н. заявява, че при
производството му, автомобилът е бил боядисан в син цвят, върху който, в
САЩ, е била положена защитна бяла боя. От своя страна, експертът не може
да изрази становище по това твърдение, като заявява, че автомобилът не е бил
представен за оглед. Поради тази причина не може да посочи дали детайлът
18
посочен като карбонов /вежда/, действително е бил карбонов или е бил
изработен от ПВЦ и е бил покрит с карбоново фолио. Сочи, че тъй като
металните елементи корозирали с течение на времето, за редките автомобили
се изработвали калници от фибростъкло, като било невъзможно да се познае
на снимка дали детайлът бил изработен от стъклопласт. Заявява, че е
установил стойността на отделните елементи от обяви в ebay. Не може с
категоричност да посочи дали това е средна стойност, тъй като обявите
търпели промяна всеки ден. При определяне на цената е съобразено и дали
продавачът е включил цена на доставката или не. Не са установени обяви за
продажба на нови детайли с фабрични качества. Вещото лице не се ангажира с
категоризиране на автомобила, като заявява, че след като представителят на
марката за гр. Варна - „M.“ ЕООД не е наел да категоризира автомобила, той
също няма такава възможност. Сочи, че на база на приложените по делото
писмени документи, автомобилът може да бъде разпознат като три различни
модела. Въз основа на външния вид не може да бъде определена година на
производство, като заявява, че всеки един детайл може да бъде сменен и всеки
един автомобил може да бъде преправен спрямо определена година.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Искът намира правно основание в разпоредбите на чл. 422 вр. чл. 415
ГПК вр. чл. 557, ал.1, т.2, б. „а“ КЗ, вр. чл. 558, ал.5 КЗ. Същият е допустим,
поради което съдът дължи произнасяне по основателността му.
Претендираните права имат извъндоговорен характер – непозволено
увреждане. Съгласно чл.557, ал.1, т.2, б. „а“ КЗ, Гаранционният фонд изплаща
на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС, обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни
увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на територията на
Република България, на територията на друга държава членка или на
територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е
страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно средство,
което обичайно се намира на територията на Република България и за което
няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Горепосочените предпоставки са кумулативно изискуеми,
поради което, за да се ангажира отговорността на ответника е необходимо
19
ищецът да установи наличието им в съвкупност.
Съгласно изискването на чл.558, ал.5 ГПК, увреденото лице може да
предяви претенцията си за плащане пред съда, ако Гаранционният фонд не е
платил в тримесечния срок по чл.496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното обезщетение, като
се прилага и чл.380 КЗ.
Страните спорят относно механизма на ПТП, причините за настъпване
на същото, обстоятелствата, при които е настъпил инцидентът, вината и
поведението на участниците в него, като е въведено възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат.
Първият въпрос, на който следва да бъде даден отговор е дали
процесният автомобил представлява историческо превозно средство.
Анализът на събраните по делото доказателства обосновава извод, че
отговорът на този въпрос е отрицателен. За характеризирането на един
автомобил като историческо превозно средство, не е достатъчно само същият
да е бил произведен преди определен период от време. Съгласно пар. 2, т.13 от
ДР на Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства, „историческо превозно средство“ е механично
задвижвано пътно превозно средство, което е минимум 30-годишно, не се
използва за ежедневен транспорт, запазено и поддържано в исторически
коректно състояние, част е от световното техническо и културно наследство и
за което има издадена идентификационна карта от Международната
федерация за старинни автомобили или от друга упълномощена от нея
организация на територията на държава - членка на Европейския съюз.
От горепосочените критерии, процесният автомобил изпълнява
единствено изискването за възраст. В показанията си воденият от ищеца
свидетел К. С., работещ в автосервиза, пред който е възникнало ПТП от
14.11.2021 г., заявява, че Г. Н. често е посещавал сервиза /до три пъти
седмично/, като се е придвижвал с процесния автомобил. Доколкото не се
твърди, че ищецът управлявал друго превозно средство, може да се направи
извод, че употребата на л.а. „Нисан“, като транспортно средство, е била твърде
20
честа, близка до ежедневна. От проведените по настоящото дело и в
обезпечителното производство, съдебни експертизи се установява, че
процесният автомобил попада в група 4, съгласно „InterClassic“ на компанията
„E. S.“, в която са поставени превозни средства с ниско или средно ниво на
ръжда, както и липса на детайли. Поради това, както и с оглед установените
монтирани елементи от други модели /вежди на калниците, джанти, спойлер в
задната част/, както и посоченото от в.л. А. В., удължение под предната част
на автомобила, както и констатираното от в.л. Й. М. внедряване на
употребявани автомобилни детайли от друг автомобил, не може да се приеме,
че процесното превозно средство е било запазено и е било поддържано в
исторически коректно състояние Фактът, че поради извършеното
модифициране на автомобила, в.л. Й. М. е намерило, че същият може да бъде
разпознат като три различни модела, потвърждава този извод.
Ищецът нито представи доказателства, нито твърди, че собственият му
л.а. представлява част от световното техническо и културно наследство, както
и че за него има издадена идентификационна карта от Международната
федерация за старинни автомобили или от друга упълномощена от нея
организация на територията на държава - членка на Европейския съюз. По
автомобила са установени поне два слоя боя, като твърдението на ищеца, че
превозното средство е било боядисано с бяла защитна боя за да го защити от
корозия, не само остана недоказано, но и според единодушното становище на
в.л. А. В. и в.л. Й. М., боядисването е било извършено толкова некачествено,
че е довело до компрометиране външния вид на автомобила. Отделно,
поставените вежди на калниците са станали причина за корозиране на
металните части, поради което в стремежа да бъде извършено подобрение, на
автомобила е нанесена щета.
Анализът на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както
и заключенията на приобщените САТЕ – проведени в настоящото и в
обезпечителното производство, сочат, че процесното ПТП е настъпило при
следния механизъм - при движение на заден ход, успоредно спрямо бул.
„Осми Приморски полк“, л.а. ,,Мерцедес“ е допуснал съприкосновение между
своята задна дясна част и предна дясна част на паркирания успоредно на оста
на булеварда, л.а. ,,Нисан“. Контактът е било протривен, с приплъзване, т.е. не
е налице удар между двете превозни средства под прав или близък до
перпендикулярен удар.
21
От показанията на свидетеля К. С. се установява, че контактът между
увреждащ и увреден автомобил не е осъществен при движение с висока
скорост и интензивност, като този свидетел заявява: „…реално за мен ударът
си беше лекичък“. При разясняване на механизма на ПТП и обстоятелствата,
при които инцидентът е настъпил, свидетелят сочи, че увреждащият
автомобил „…удари леко колата на Г.“, като допълва, че се касае за
съприкосновение, което може да бъде характеризирано като „опиране“ - „…
Д., когато опря колата на Г.…“. В показанията си св. К. Г. И. – полицейският
служител, съставил протокола за ПТП, заявява, че уврежданията на процесния
автомобил се изразявали в „…деформация счупен мигач“, като сочи, че в
протокола се отразяват видимите щети. При съставяне на протокола са
изготвени фотоснимки, използвани от експертите при изготвяне на
заключенията по допуснатите експертизи. От същите се установяват, че
десният мигач е счупен, като са налице следи от протриването/приплъзването
между двата автомобила. Видими следи по л.а. „Мерцедес“ не се виждат, но в
протокола е отразено наличието на такива по дясна задна част.
Вследствие съприкосновението, на процесния лек автомобил са
причинени леки деформации и нарушаване целостта на страничния преден
мигач/габарит, както и на лаковото покритие спрямо предния десен калник,
броня, облицовка преден десен фар, според в.л. Й. М., а според в.л. А. В. са
увредени следните автомобилни детайли: вежда PVC калник преден десен,
калник преден десен, мигач в калник десен, панел около фар, греда предна,
основа калник преден десен, основа фар десен. Автомобилът не е представен
за оглед на в.л. Й. М..
В констативната част на САТЕ, проведена от в.л. Й. М., е направен
извод, че процесният удар не е първи за предна дясна част на автомобила,
поради което не са установени технически обективни данни, че увредените
детайли изпод калника, облицовката на фара и десен ъгъл на предната броня
са увредени от процесното ПТП. В т.15 от заключението на САТЕ, вещото
лице е направило извод, че от техническа гледна точка няма преки данни,
водещи до заключение за настъпил удар, който да е деформирал предния десен
рог. По отношение на основата на десния фар е намерено, че няма данни, с
оглед на които да може да се заключи, че този детайл е оригинален за
процесния автомобил и не е бил предходно отремонтиран. За предната греда е
посочено, че по същата има има липсващи вертикални буфери, като по слоя
22
боя и скрепителни елементи на бронята към шасито са установени
деформации и нарушване на лаковото покритие извън участъка на
съприкосновението.
Данни за значителен удар, вследствие на който, на л.а. „Нисан“ са били
нанесени сочените от ищеца щети се съдържат само в исковата молба, като
твърденията, че всички автомобилни детайли, посочени в описите от
17.11.2021 г. и 18.11.2021 г., са били увредени при ПТП от 14.11.2021 г.,
останаха недоказани. Безспорно, между процесния л.а. „Датсун Нисан 280 З“
рег. **** и л.а. „Мерцедес ГЛ“ рег. № ***** е възникнало ПТП, при което на
първото превозно средство са нанесени материални вреди. Изводът, че
съприкосновението между двамата автомобила може да се характеризира като
леко, се подкрепя от по-голямата част от събраните доказателства по делото, в
т.ч. изготвените снимки от полицейските служители, показанията на водения
от ищеца св. К. С. /според когото ударът е бил „лекичък“/, показанията на
полицейския служител К. И. /сочещ, че видимите щети се изразявали в счупен
мигач/, заключението на САТЕ, изготвено от в.л. Й. М., което съдът кредитира
като обективно и компетентно, както и нормалната житейска логика, която
трудно може да възприеме за възможно, автомобил, движещ се на заден ход,
по дъговидна траектория с дължина под 15 м, да развие толкова висока
скорост, че при удар в друго МПС да успее да го увреди като деформира един
от предните му рогове.
Процесното превозно средство е било отремонтирано към датата на
подаване на исковата молба в съда, като в подкрепа на този извод е и фактът,
че автомобилът е преминал ГТП след датата на инцидента, при който не са
установени технически неизправности. Обстоятелството, че ищецът се е
разпоредил с вещта, в хода на процеса, не е основание да бъде отказано
изплащане на обезщетение за търпените имуществени вреди.
Не е спорно, че към 14.11.2021 г., по отношение на увреждащия
автомобил не е била сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. Поради това, съдът намира, че елементите от състава на
непозволеното увреждане - противоправно поведение на делинквента,
вредоносен резултат, причинно-следствената връзка между тях, както и
вината на дееца, са установени по безспорен начин. Наличието на
горепосочените предпоставки ангажира гражданската отговорност на
23
ответника. На ремонт или подмяна подлежат следните детайли – вежда ПВЦ,
преден десен калник, мигач в калника, панел около фар, греда предна, основа
преден калник, основа десен фар. Предявеният главен иск е доказан по
основание, поради което съдът следва да се произнесе относно размера му.
Според вещото лице, автомобилът може да бъде ремонтиран успешно в
т.нар. „алтернативни“ сервизи, като не е налице основание ремонтните
дейности да бъдат извършени в оторизиран сервиз, доколкото автомобилът е
на значителна възраст и не е бил поддържан в такъв сервиз. Стойността на
един работен сервизен час на алтернативните сервизи е в размер на 23,63 лв.
Размерът на дължимото обезщетение следва да бъде определен при
съобразяване цената на труда на алтернативните сервизи, общата цена на
необходимата боя и стойността на резервните части, които следва да бъдат
подменени /вежда и мигач/ - общо 228,29 USD /390,16 лева/, определена от
в.л. Й. М., но при отчитане на валутния курс на БНБ не към датата на
изготвяне на САТЕ, а към датата на настъпване на пътното произшествие –
1,70904 лв./1 USD /съгласно публично достъпна информация на www.bnb.bg/.
При горните доводи, съдът намира, че дължимото обезщетение е в общ
размер на 1370,23 лева (390,16 лв. – части + 768 лв. – труд + 212,07 лв. - боя).
Съдът намира въведеното от третото лице възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат, за неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.51,
ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите,
обезщетението може да се намали. За да се приложи сочената разпоредба и да
се намали дължимото обезщетение, следва да се установи наличие на пряка
причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия и
вредоносния резултат. Съпричиняване ще е налице, когато е налице обективно
поведение, изразяващо се както в действие, така и в бездействие, пряко
създаващо предпоставки за настъпването на увреждането и без наличието на
което вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, като
съотношението му спрямо поведението на деликвента следва да се преценява
с оглед това кой е основният фактор за причиняването на вредоносните
последици /така решение №116/03.07.2017 г. по т.д. №1921/2016 г., ВКС, 1
т.о./. В процесния случай не е налице основание за намаляване на дължимото
обезщетение, доколкото по делото не установява принос на ищеца.
Произшествието е настъпило по вина на водача на л.а. „Мерцедес ГЛ“, който
24
не е преценил правилно разстоянието до паркирания л.а. „Датсун Нисан“.
Твърдението, че последният автомобил е бил паркиран неправилно не се
подкрепя от събраните по делото доказателства, а и не може да бъде
установено, доколкото се твърди, че преди пристигане на полицейските
служители, превозното средство е било преместено.
При спазване принципа за пълна обезвреда, присъденото обезщетение
следва да съответства на разходите за възстановяване на увредената вещ до
състоянието преди увреждането. При данни, че ответникът не е изплатил
дължимото обезщетение, то отговорността му следва да бъде ангажирана с
оглед репариране на търпените от ищеца имуществени вреди, вследствие ПТП
от 14.11.2021 г., на основание чл.557, ал.1, т.2, б. „а“ КЗ вр. чл.558 КЗ и чл.432
КЗ, като в негова тежест се възложи заплащането на сумата от 1370,23 лева,
като за разликата над този размер до претендираните 14690,08 лева, искът
подлежи на отхвърляне. В полза на ищеца се следва законната лихва, считано
от датата на подаван на исковата молба в съда.
Съразмерно на уважената част от иска и на основание чл.78, ал.1 ГПК, в
полза на ищеца се следват сторените разноски по делото, в общ размер на
лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, ответникът има право на разноски за
отхвърлената част от иска. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в
размер на 450 лева и депозит за САТЕ, в размер на 900 лева. На основание чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал.1 ЗПП вр. чл.25, ал. 1 НЗПП, съдът определя
същото в размер на 200 лева. Ответникът е извършил разноски за заплащане
депозит, за изготвяне на експертиза, в размер на 900 лева. С оглед изхода от
спора и съразмерно на отхвърлената част от иска, в полза на ответника се
следват разноски в общ размер на 997,40 лева.
Разноски в полза на третото лице, не се следват, на основание чл.78,
ал.10 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. Ф., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„****, да заплати на Г. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „****,
25
сумата от 1370,23 лева – обезщетение за имуществени вреди, причинени на
собствения на ищеца л.а. „Датсун Нисан 280 З“ рег. ****, в резултат на
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 14.11.2021 г., в гр. Варна, на
бул. „Осми Приморски полк“, ведно със законна лихва считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над 1370,23 лева до претендираните 14690,08 лева.
ОСЪЖДА Г. Ф., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„****, да заплати на Г. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „****,
сумата от 241,36 лв. - разноски по делото и сумата от 111 лева – разноски по
ч.гр.д. №52/2022 г. по описа на ВРС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Г. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „**** да
заплати на Г. Ф., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „****,
сумата от 997,40 лв. - разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ответника – Д. Д. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ****.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Варненския окръжен съд.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез
процесуалните им представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
26