Присъда по дело №1053/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 1
Дата: 21 януари 2021 г.
Съдия: Величка Цанова
Дело: 20201000601053
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 25 септември 2020 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 1
гр. София , 21.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на двадесет и първи януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова

Величка Цанова
при участието на прокурора Бойко Димитров Конакчийски (СГП-София)
Антоанета Николова Близнакова (АП-София) Апелативна прокуратура -
София
като разгледа докладваното от Весислава Иванова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20201000601053 по описа за 2020 година
П Р И С Ъ Д А
Гр. София, 21.1.2021 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД - НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и
двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЕСИСЛАВА
ИВАНОВА
2. ВЕЛИЧКА ЦАНОВА

1
при участието на секретаря Ирена Милкова, в присъствието на прокурора Бойко
Конакчийски, след като разгледа докладваното от съдия Иванова в.н.о.х.д. № 1053 по
описа за 2020 г., въз основа на закона и доказателствата по делото, на основание чл.
334, т. 2, вр. чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК:


ПРИСЪДИ:
ОТМЕНЯ изцяло присъда № 74 от 25.06.2020 г., постановена по н.о.х.д. №
3690/2019 г. по описа на СГС, НО, 21. Състав и вместо нея:

ПРИЗНАВА подсъдимия Я. А. Ф., роден на ******** г. в гр. София, българин,
български гражданин, с висше образование, вдовец, неосъждан, работещ като лекар, с
адрес в гр. ***, ул. „***“ № **, ет. *, ап.*, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че за
неустановено време в периода от 15:45 ч. на 23.12.2016 г. до 10:30 ч. на 24.12.2016 г. в
гр. София, кв. Орландовци, ул. „Тайга“, бл. 1 Б, вх. Б, ет. 4, ап. 28 е причинил смъртта
на А. А. Й. поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност (лекарска професия) – не е оказал
квалифицирана спешна медицинска помощ при посещение в жилището на А. Й. на
23.12.2016 г. като е бил в екип на ЦСМП; не е осигурил необходимия обем от спешни
диагностични изследвания съобразно възможностите и наличната апаратура; не е
осигурил специализиран транспорт за нуждаещата се от спешна медицинска помощ, с
които действия е нарушил реда за оказване на спешна медицинска помощ,
регламентиран в чл. 9, т. 1, т. 2 и т. 9, б.“а“ от Наредба № 25 от 4.11.1999 г. на
министъра на здравеопазването за оказване на спешна медицинска помощ и Раздел II,
т. 2 от Наредба № 12 от 30.12.2015 г. на министъра на здравеопазването за
утвърждаване на медицински стандарт „Спешна помощ“, поради което и на основание
чл. 123, ал. 1, вр. чл. 54 НК го ОСЪЖДА на лишаване от свобода за срок от две
години.
На основание чл. 66, ал. 1 НК отлага изпълнението на наказанието лишаване от
свобода за срок от три години.
На основание чл. 160, ал. 1, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК налага на подсъдимия
наказание лишаване от право да упражнява лекарска професия за срок от две
години.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК ОСЪЖДА подсъдимия Я. А. Ф. да заплати
деловодните разноски, както следва: направените в досъдебното производство 4585,82
лв. (четири хиляди петстотин осемдесет и пет лева и осемдесет и две стотинки) по
сметка на Министерство на вътрешните работи, а направените в съдебната фаза 2050
(две хиляди и петдесет) лева – по сметка на Висшия съдебен съвет.
Присъдата може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от днес пред
Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
2
Членове:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

С присъда № 74 от 25.06.2020 г., постановена по н.о.х.д. № 3690/2019 г. по описа на
Софийски градски съд (СГС), НО, 21. състав, подсъдимият Я. А. Ф. е признат за невинен в
това, че за неустановено време в периода от 15:45 ч. на 23.12.2016 г. до 10:30 ч. на
24.12.2016 г. в гр. София, кв. Орландовци, ул. „Тайга“, бл. 1 Б, вх. Б, ет. 4, ап. 28 е причинил
смъртта на А. А. Й. поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност (лекарска професия) – не е оказал
квалифицирана спешна медицинска помощ при посещение в жилището на А. Й. на
23.12.2016 г. като е бил в екип на ЦСМП; не е осигурил необходимия обем от спешни
диагностични изследвания съобразно възможностите и наличната апаратура; не е
осигурил специализиран транспорт за нуждаещата се от спешна медицинска помощ, с
които действия е нарушил реда за оказване на спешна медицинска помощ, регламентиран в
чл. 9, т. 1, т. 2 и т. 9, б.“а“ от Наредба № 25 от 4.11.1999 г. на министъра на
здравеопазването за оказване на спешна медицинска помощ и Раздел II, т. 2 от Наредба №
12 от 30.12.2015 г. на министъра на здравеопазването за утвърждаване на медицински
стандарт „Спешна помощ“ и на основание чл. 304 НПК – оправдан по повдигнатото
обвинение за престъпление по чл. 123, ал. 1 НК.
Проверката на присъдата по реда на въззивния контрол е инициирана по протест на
прокурор от Софийска градска прокуратура (СГП).
С протеста и допълнението към него се отправя искане за отмяна на оправдателната
присъда с аргумент, че приетата от съда фактология е коренно различна от тази, която в
действителност разкриват доказателствата по делото. В тази връзка прокурорът анализира
доказателствените източници и на първо място посочва конкретно показанията на
свидетелката Н. Д.. По виждане на представителя на държавното обвинение те установявали
следните значими обстоятелства: свидетелката не е сигурна, че подсъдимият е премерил
кръвното налягане; ЕКГ не е била направена; това, което свидетелката лично видяла е
извършен „визуален“ преглед и мерене на пулс; при болната били най-много пет минути, а
през останалото време спорели с живущите на стълбището; инструментални прегледи и
изследвания не е имало. Прокурорът изразява несъгласие с подхода на съда, отказал да даде
доверие на тези показания на свидетелката, депозирани на 19.11.2019 г., и приел вместо това
за надеждно декларативното й изявление, направено в очната ставка с подсъдимия, че
истината казвал той. Подчертава, че то не кореспондира с дадените от нея преди подробни
показания, а отделно – че и в самата очна ставка свидетелката е направила предположение,
че щом е подала апарата, то кръвното налягане би следвало да е измерено. По-нататък
прокурорът подлага на критика решението на съда да не ползва с доверие ясните и
безпротиворечиви показания на свидетелката В. К., депозирани в първия й разпит в хода на
съдебното следствие, а да се основе на допуснати неточности и противоречия (включително
и с предходните й показания), за да приеме, че свидетелката К. не установявала факта, че
подсъдимият не бил прегледал починалата. В подкрепа сочи, че дори и във втория си
разпит, проведен в още по-отдалечено от събитията време, свидетелката е непоколебима, че
починалата не е била прегледана от дошлия медицински екип. Отново опирайки се на
гласните доказателства (на свидетелите А. и С. П. и на В. К.), прокурорът намира за
установено, че въпреки здравословните си проблеми А. Й. е могла да се движи, да общува и
да говори, като влошаването в състоянието й е настъпило именно на 23.12.2016 г.,
мотивирало съседите да извикат Спешна помощ. По тази причина прокурорът оспорва като
необоснован извода на съда, че пострадалата не можела да говори и да се движи последните
месеци преди смъртта си. Като превратен извод определя и този, че подсъдимият не могъл
да осъществи словесен контакт с А. Й. заради нежелание на последната да комуникира.
Държавният обвинител намира за доказано, че подсъдимият не е проверил обективно дали
пациентката е в състояние да се движи, да стане, да говори и изобщо дали представлява
спешен случай. И счита, че това се установява и от останалите доказателства по делото –
непопълнения медицински фиш, заключенията на медицинските експертизи, които са
еднопосочни и категорични, че случаят е бил спешен, а пострадалата е била за
хоспитализация. С протеста се критикува извода на съда, че допълнителната петорна
1
експертиза не следва да се кредитира, тъй като с нея се изразявало становище по
юридически въпрос, какъвто представлявал този за причинноследствената връзка. Припомня
се, че причинноследствената връзка има обективен характер и проявления и когато се касае
за изследване на пропуски и грешки в диагностичния и лечебен процес, чиято връзка със
смъртта се изследва, компетентни за изясняването му са именно медици, които, за разлика
от съда, притежават специални знания в тази област.
Като заключава, че съдът неоправдано се е основал на изолираните обяснения на
подсъдимия и не е оценил останалите доказателства в съответствие с действителното им
съдържание, представителят на СГП заключава, че фактическата обстановка, приета за
установена от съда е коренно различна от тази, разкриваща се от доказателствата по делото.
В резултат от последното, твърди се, съдът достигнал и до неправилния извод, че
подсъдимият не е осъществил състава на престъплението по чл. 123, ал. 1 НК.
Претенцията, адресирана до въззивната инстанция, е за отмяна на присъдата и
постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 123, ал. 1 НК и осъден, при условията на чл. 54 от НК, на лишаване от
свобода.
С въззивния протест са отправени доказателствени искания за провеждане на очна
ставка между свидетелките П. и К. (изслушани в първа инстанция) с цел изясняване на
обстоятелството дали първата е присъствала при посещението на екипа на ЦСМП и за
допускане до разпит на две нови свидетелки – М. Г. Н. и С. Н. В. , които да изяснят
обстоятелства, свързани с приемането на сигнала на 112, отразяванията в У.Ф. 257 №
136134, начина, по който се предава информацията на дежурния екип.
Срещу протеста не са постъпили възражения по реда на чл. 322 НПК от подсъдимия
и/или от защитниците му.
При осъществената по доказателствените искания и след пълна служебна проверка
въззивният съдебен състав прие с определението по чл. 327 НПК, че за правилното
изясняване на обстоятелствата по делото е необходимо допускането до разпит на двете нови
свидетелки, тъй като обстоятелствата, които биха могли да изяснят не са били изяснени, а те
биха способствали за правилното решаване на делото. САС прие обаче за ненужно
провеждането на очна ставка между двете свидетелки, разпитани в първата инстанция. От
една страна съобрази изминалия период от време от събитията, за които разказват
свидетелките, досега, а от друга – отчете, че изясняването на обстоятелството за
присъствието на свидетелката П. тъкмо по време на посещението на екипа на Спешна
помощ е постижимо след анализ на наличните доказателства, а и съвсем не е с решаващо
значение за разкриването на релевантните за доказателствения предмет факти. Поради това
в хода на проведеното съдебно следствие в тази инстанция съдът събра като доказателства
показанията на свидетелките М. Н. и С. В..
В речта си в съдебните прения прокурорът от САП пледира за уважаване на протеста
по изложените в него съображения и уточнява, че поддържа искането на прокуратурата за
отмяна на присъдата и постановяване на нова с осъдителен характер.
Адвокат В. К. от САК, упълномощен защитник на подсъдимия, моли да се постанови
съдебен акт, с който да се потвърди първоинстанционната присъда, тъй като е правилна.
Счита, че събраните доказателства разкривали изпълнение на служебните ангажименти от
страна на подсъдимия, който прегледал пациентката, но не установил да има нужда от
медицинска помощ, а единствено от социални грижи. Намира също, че процесът по
измръзването на пострадалата е започнал седем часа след посещението на медицинския екип
на адреса, поради което подсъдимият не би могъл да бъде отговорен за смъртта й.
Другият упълномощен защитник на подсъдимия – адвокат М. В. от АК – Велико
Търново, поддържа становището на своя колега и също пледира за потвърждаване на
2
първоинстанционната присъда. Счита, че първоинстанционният съд е изпълнил в пълен
обем задълженията си за разкриване на обективната истина и е основал вътрешното си
съдийско убеждение по ясно проследим начин и въз основа на събраните доказателства.
Именно от последните ставало ясно, че подсъдимият не е извършил вмененото му
престъпление, защото не била установена никаква връзка между неговите действия и
смъртта на починалата. Адвокат В. настоява, че подзащитният му е извършил пълен
физикален преглед на пациентката, в резултат на което е заключил, че случаят не е спешен.
Що се отнася до хипотермията, която е установена като причината за смъртта, защитникът
поддържа, че тя е настъпила часове по-късно и не е в причинноследствена връзка с
поведението на подсъдимия.
Изразявайки личната си позиция подсъдимият Ф. заявява, че се придържа към
казаното от защитниците си, към което няма какво да добави.
В предоставената му последна дума подсъдимият моли за потвърждаване на
първоинстанционната присъда.

След като прецени доводите, наведени в протеста и допълнението към него и в
устно изразените становища на страните, и в съответствие с чл. 314 НПК извърши пълна
служебна проверка на обжалваната присъда, САС намери за основателен протеста.

За да приеме за установени фактите първата инстанция е анализирала събраните по
делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства и заключенията на
изготвените експертизи, въз основа на които е приела за установена следната фактическа
обстановка:
А. Й., 71 – годишна, живеела сама в апартамента си № 28, ет. 4, вх. Б, бл. 1б на ул.
„Тайга“ в кв. „Орландовци“ в гр. София. Тя нямала ясно изразени и диагностицирани
заболявания, но имала проблеми с краката и последните месеци преди смъртта си почти не
можела да става и да ходи. Съседите й я приемали като психично болна заради нейното
поведение и реакциите й, въпреки че не била освидетелствана. По принцип не пиела
лекарства, а само билки. Нямала и живи роднини, които да се погрижат за нея и разчитала на
помощта на съседите си А. П., С. П., В. К. и Ц. Б., които й помагали с каквото могат,
основно пазарувайки й храна и лекарства. Битовите условия, в които живеела А. Й., били
крайно лоши – в апартамента имало боклуци навсякъде, остатъци от храни и екскременти,
поради което вътре миришело отвратително. Съседите влизали само колкото да занесат
поръчаното. Й. нямала личен лекар и не искала да бъде настанена в социален дом, въпреки
че съседи я увещавали. В дните преди инцидента с нея А. Й. не се оплаквала от нищо
особено и споделила само за нужда да й пазаруват.
На 23.12.2016 г., преди обяд, свидетелката В. К. посетила пострадалата и я заварила
паднала на земята, до леглото в седнало положение. Леглото, само с два крака, било под
наклон и с нахвърлени отгоре дюшеци. Й. не можела да стане, но била в съзнание, можела
да говори и поръчала на свидетелката К. да й закупи определени продукти. След като
напазарувала свидетелката К. се върнала и повикала свидетелката А. П., за да вдигнат
пострадалата, но опитът им останал безуспешен. Съдът приел също, че и към този момент
Й. се оплаквала единствено от това, че не може да стане, но това не било нетипично за нея с
оглед дългогодишните й проблеми с краката и трудна подвижност. Другият факт, приет за
установен от съда е, че А. Й. искала двете свидетелки да я оставят, тъй като тя щяла да се
изправи сама, както и че отказала да се вика бърза помощ, защото се чувствала добре.
Въпреки последното обаче съседите информирали домоуправителката Ц. Б., която се
обадила в Центъра за спешна медицинска помощ (ЦСМП).
3
След получения сигнал, на място в 15:37 ч. пристигнали екип на ЦСМП в състав:
доктор Явор Ф., медицинска сестра Н. Д. и шофьор И. И.. Последният останал в линейката,
а подсъдимият Ф. и свидетелката Д. се качили в апартамента на А. Й., която заварили в
изключително мизерна обстановка. В апартамента присъствали и съседи. Подсъдимият се
приближил до пациентката и опитал да осъществи словесен контакт с нея, но той останал
без резултат. На въпроси, отправени към съседите за здравословния статус на жената – дали
страда от някакви заболявания и откога била в това състояние – съседите отвърнали, че
жената била психично болна и от дълго време била в това положение и си била все така.
Съседите единствено настоявали или да я вземат в болница или в социален дом, тъй като
вече не можели да се грижат за нея.
По-нататък съдът е приел, че подсъдимият Ф. се абстрахирал от казаното от съседите и
провел физикален преглед като първо огледал тялото и зениците й, а след това я ощипал по
рамото, за да провери реакцията й на болка; сетне измерил пулса, кръвното налягане и я
преслушал със слушалка. При продължилия 8-10 минути преглед не били установени
никакви признаци на спешност; пациентката си седяла спокойно без да има белези за болка
и/или дискомфорт. Пулсът бил в норма (70 удара в минута), кръвното налягане в границите
на 115-120, дишането – нормално, а не повърхностно; нямало данни за сърдечна и/или
дихателна недостатъчност; можела да движи крайниците си. Не били забелязани никакви
признаци за преохлаждане или хипотермия като треперене, изстудяване на крайниците,
пребледняване на кожата, ускорен или забавен пулс, заемане на ембрионална поза, ускорено
или забавено дишане, ниско кръвно налягане. Никой от присъстващите, а и самата
пострадала, не дал сведения или догадки за нещо подобно. Никой от съседите не съобщил на
лекаря информация, която да го подпомогне, като например от какви заболявания страда,
какви лекарства приемала. В резултат от прегледа подсъдимият заключил, че при А. Й. се
касае за дементно състояние, изключващо спешна хоспитализация и нуждаещо се
единствено от полагане на адекватни социални грижи. Това подразнило съседите, които
започнали да обиждат медицинския екип с думите, че „затова ги бият“. Провокиран от
реакцията на хората подсъдимият набързо оформил на място фиша за спешна медицинска
помощ без да отразява извършените в него действия и с отбелязване, че случаят не бил от
медицински характер и се насочвал към социални грижи.
След тръгването на медицинския екип последвали две нови обаждания в ЦСМП от
свидетелката Б., но не бил изпратен нов екип.
Пострадалата Й. продължила да лежи на пода до леглото, като единствено й била
подложена възглавница и била завита с одеяло от своите съседи. На следващия ден те я
намерили в същото положение, но починала. Пристигналият на място екип на спешна
медицинска помощ само констатирал настъпилата смърт.
Подаден бил сигнал и до полицията, предприела незабавно действия по разследването
за установяване на причините за настъпилата смърт. На 24.12.2016 г. бил извършен оглед,
при който била описана и фиксирана фактическата обстановка в апартамента и състоянието
на трупа.
Първостепенният съд е приел за установено, че непосредствената причина за смъртта
на А. Й. е общото преохлаждане на организма й, основавайки се на всички експертни
заключения.
Приел е за установено също така, че в жилището не е имало парно, но е имало
електричество, както и че по времето на извършения от подсъдимия преглед на
пострадалата температурата в жилището не била ниска и нямало усещане за студ.

За да приеме за установени горните факти, първостепенният съд се е позовал на
събраните гласни доказателства: обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите:
4
Н. Д. (частично), дадени в съдебно заседание и тези от досъдебното производство,
приобщени чрез цялостното им прочитане; И. И., дадени в съдебно заседание; Ц. Б.
(частично), дадени в съдебно заседание и в досъдебното производство, приобщени чрез
прочитането им; А. П. (частично), дадени в съдебно заседание и в досъдебното
производство, приобщени чрез прочитането им; В. К. (частично), дадени в съдебно
заседание и в досъдебното производство (които не са били приобщени); С. П., дадени в
съдебно заседание;
на събраните писмени доказателства - протокол за оглед на местопроизшествие и
албум към него; медицински документи и фишове за спешна медицинска помощ, касаещи
посещението при А. Й.; удостоверение за наследници на А. Й.; трудов договор, длъжностна
характеристика, характеристична справка, свидетелство за призната специалност и
свидетелство за съдимост на подсъдимия Ф., справка от НЗОК, справка от ДПБ „Св. Иван
Рилски“, справка ЦПЗ „Проф. Н. Шипковенски“, справка МБАЛНП „Св. Наум“, препис –
извлечение от акт за смърт на А. Й., справка от Топлофикация – София; справка от ЧЕЗ
Разпределение България, справка от НИМХ и други (които не се посочени);
на способите за събиране и проверка на доказателствения материал – заключенията на
две съдебнохимически експертизи; съдебномедицинската експертиза на труп;
съдебномедицинската експертиза по писмени данни, повторната съдебномедицинска
експертиза, изготвена от пет вещи лица, кредитирана частично, нова повторна
съдебномедицинска експертиза по писмени данни, назначена в хода на съдебното следствие.

В резултат на цялостната служебна, а и по доводите в протеста, проверка на
протестираната присъда, въззивният съд намери за основателни оплакванията, че
решаващият първоинстанционен орган е формирал вътрешното си убеждение порочно, тъй
като е изопачил част от доказателствените материали и е тълкувал превратно други. Съдът е
обсъдил гласните доказателства, посочил е кои и кредитира и защо, но е сторил това,
придавайки значение на съществена част от показанията, каквото те в действителност нямат.
Такъв извод се налага и по отношение на интерпретацията на заключенията на
съдебномедицинските експертизи, чието значение за съществени за делото факти е
тълкувано в противоречие със залегналото и изрично отразеното в тях, както и с
разясненията на всички експерти, дадени при изслушването им.
Извършвайки и собствен анализ на посочените по-напред доказателствени материали,
както и на събраните в хода на въззивното съдебно следствие, САС достигна до различни
доказателствени, а оттам и фактически изводи по отношение на съществените за предмета
на делото факти, които са: какво е било състоянието на пострадалата в периода,
предшестващ намирането й на земята от нейните съседи; каква информация е била подадена
в сигнала на тел. 112; в какво състояние е била заварена от екипа на Спешна помощ и най-
вече – извършил ли е подсъдимият преглед на пациентката и как и колко е било
времетраенето на посещението.
Въззивният съд поддържа принципно становище, че предаването на събитията в
различни нюанси, в зависимост от индивидуалността на отделните гласни доказателствени
източници, не съставлява противоречие. На следващо място – че винаги се дължи с особено
внимание изследване на възможната причина за незначителни или несъществени
противоречия (в самия разказ на свидетеля или с този на други свидетели) за контролни
факти. Наличието на известни противоречия не винаги обосновава извод, че цялостното
сведение на свидетеля (най-вече в частта за съществените за доказателствения предмет
факти) не отразява истинно случилото се. Така е, защото то може да се дължи на объркване
по отношение на детайли, на липса на ясно подреден и точно съхранен спомен заради
изминалия период от време и/или заради обстоятелствата, при които са протекли събитията.
Така например - в случаи на суматоха, на присъствие на повече хора на едно място, на
5
споделяне за събитието с повече хора и други подобни, отличаващи се с по-голяма
интензивност ситуации, е напълно логично и правдоподобно от житейска гледна точка
свидетелите или част от тях да не са в състояние да възпроизведат с точност броя или
личностите на присъствалите и подробности за точната хронология и конкретни
незначителни детайли. В подобни хипотези не следва автоматично, че свидетелите са
недобросъвестни и сведението им за главните факти следва да бъде дискредитирано.
Необходимо е внимателно да се установи смисъла на цялостното им свидетелство и
неговата надеждност след съпоставяне с останалите доказателства в съответствие с тяхното
действително съдържание.

Първостепенният съд от една страна е приел, че като цяло може да се довери на
показанията на свидетелката К. (стр. 153 от съдебното дело на СГС), но от друга ги е
дискредитирал по същество, защото не е приел за истинно въз основа на тях същественото
твърдение на свидетелката, че е присъствала по време на посещението на екипа на ЦСМП и
е видяла, че лекарят, тоест подсъдимият, не е прегледал А. Й.. СГС е заключил,
анализирайки тези показания, че А. Й. е загубила говора си след посещението на лекарския
екип. Внимателният преглед на показанията на свидетелката К. разкрива, че тя е напълно
последователна в твърденията си, че е била на място и е видяла, че А. Й. не е била
прегледана от подсъдимия – заявила го е в двата си разпита пред съда. Първият съд
недопустимо се е позовал на показанията на свидетелката от досъдебното производство,
защото не ги е приобщил чрез прочитането им, тъй като очевидно не е констатирал нито
липса на спомен, нито противоречия.
Другият факт, който установява несъмнено с показанията си свидетелката К. е, че от
няколко месеца преди инцидента А. Й. е изпитвала затруднения при ходенето заради болки
в краката и затова тя й помагала с пазаруването. Свидетелката е категорична, че въпреки
тези затруднения съседката й Й. е можела да ходи, придвижвала се е в жилището си, готвела
си сама (л. 77, гръб, от съдебното дело на СГС). Видно е от цялостния разказ на
свидетелката, че на 23.12.2016 г., след като й напазарувала заръчаните по-рано продукти и
отишла да й ги занесе, тя намерила А. Й. (която преди това й дала пари, за да напазарува)
паднала до леглото и в невъзможност да се движи и да говори. Тези две обстоятелства са
били възприети от свидетелката К. като промяна в дотогавашното състояние на Й., защото,
както е подчертала в показанията си: „До този ден говореше. Тогава, когато я намерихме
паднала, не говореше, не можеше да стане“ (стр. 78 от съдебното дело на СГС).
Същите сведения предоставя и свидетелката А. П. – другата съседка, полагала грижи
за Й.. В разпита си пред съда и тази свидетелка е посочила, че преди Й. излизала сутрин и се
прибирала следобед, но вече накрая (по-нататък уточнява, че от месец – два) ходела трудно
и затова слизала до втория етаж, където живеела П. и й давала пари и листче с поръчката за
покупки. При тези изявления на свидетелката и при положение че апартаментът на А. Й. е
бил на четвъртия етаж (от което следва, че се е придвижвала сама до втория и обратно),
действителният смисъл на казаното от нея „трудно ходеше, вече накрая не можеше да ходи,
имаше рани по краката“ (л. 52 от съдебното дело на СГС) е, че пострадалата е изпитвала
затруднения в ходенето, но не че изобщо не е можела да върви и да се движи. Свидетелката
П., също както К., е съобщила, че Й. „…не можеше да говори, преди това говореше,
общуваше“, а на уточняващ въпрос от прокурора: „На този ден, за първи път като я видях
А. не можеше да говори. (…) Показа с мимики, искаше вода, донесохме й вода. В този
момент бях с В..“ (л. 52, отпред и гръб, от съдебното дело на СГС). Следователно, налице е
пълно съответствие в смисъла на изложеното от двете свидетелки, които са и единствените
възприели непосредствено влошаването в състоянието на А. Й.. Първостепенният съд не е
отдал значение, не е обсъдил показанията на свидетелката П. в тези им части, не е обсъдил и
дадените от нея показания в досъдебното производство, въпреки че ги е приобщил, на тези
конкретно обстоятелства. Не е обсъдил и еднопосочните по смисъл показания на
6
свидетелите С. П. и Ц. Б. за тези факти. Вместо това е фокусирал вниманието си върху
известни неточности в изказа и объркване в показанията на свидетелката К., чието значение
е преувеличил. Видно е от нейния разказ, особено от втория, който както основателно
изтъква прокурорът в протеста си, е още по-отдалечен по време от случая, че свидетелката
К. не е съхранила точен спомен за хронологията на събитията. Така например, тя твърди, че
екипът на ЦСМП е дошъл на посещение вечерта, а това очевидно не е така, защото е
обективно регистрирано точното време на подаване на сигнала, на пристигането на
линейката на адреса и на отпътуването й от него и е установено категорично, че Спешна
помощ е отишла там следобед. От УФ 257 № 136134 от 23.12.2016 г. (том 1, л. 50 от
досъдебното досие) е установено, че сигналът е приет в 13:53 ч. от свидетелката М. Н.
(разпитана пред САС) – медицинска сестра в РКЦ на ЦСМП. А от документа,
удостоверяващ предаването му на медицинския екип и данните за потеглянето и
отпътуването на линейката (пак на л. 50, том 1), че екипът е пристигнал на адреса на А. Й. в
15:37 ч. и е отпътувал оттам в 15:45 ч.
Другото противоречие, на което СГС е отдал значение е това дали свидетелката П. е
присъствала по време на посещението на медицинския екип. Такова има, защото
свидетелката К. твърди, че и П. била там, а последната отрича дори и след приобщаване на
показанията й от досъдебното производство и въпреки направеното от нея самата нея
уточнение, че вече е забравила и е „на възраст“. Факт е обаче, че свидетелката П. е сигурна,
че й е било съобщено, че Й. не е била прегледана. И в този смисъл може да се интерпретира
заявеното от свидетелката П. в досъдебното производство, че е присъствала по време на
посещението на екипа – факт, който категорично отрича сега. Възможно е изявлението й да
не е било прецизно.
При положение че апелативният съд намира показанията на двете свидетелки като
добросъвестно дадени, не счита, че колизията в тях за това обстоятелство, може да доведе до
пълното им дискредитиране или до извод, че свидетелката К. съзнателно съобщава невярно
обстоятелство. По виждане на настоящия съдебен състав разминаването е обяснимо с
объркване в спомена на свидетелката К., дължащо се на това, че през въпросния ден тя и П.
са били заедно в дома на Й. поне два пъти (преди и след идването на екипа на ЦСМП).
Несъмнено е установено, че при пристигането на екипа той е бил посрещнат от повече хора,
а не само от един човек. Това заявява в обясненията си подсъдимият, съобщил, че били
посрещнати от много съседи, а по време на престоя им непрекъснато влизали и излизали
някакви хора; това е съобщено и в показанията на свидетелката Н. Д., а също така се
установява и от показанията на свидетеля С. П., който също се е присъединил в по-късен
момент. Еднопосочно, чрез показанията на съседите, е изяснено, че е присъствала и
посочената от тях само с лично име Зорка, която е починала след това и не е разпитвана като
свидетел по делото. Следователно, на място са били повече хора, впоследствие те са
обсъждали помежду си, че А. Й. не е била отведена от екипа на Спешна помощ,
коментирано е, че не била прегледана, при това – последвали са още разговори със
свидетелката Ц. Б., която е звъняла още два пъти в Спешна помощ. Логично е в подобна
ситуация свидетелите да не са в състояние да запомнят детайлите на събитието, а също и да
се объркат и да съобщят неточно отделни факти, смесвайки разказаното им с видяното от
тях лично.
От значение за изясняване на факта дали в състоянието на А. Й. е имало влошаване,
мотивирало съседите й да потърсят медицинска помощ, е и отразеното за съдържанието на
подадения сигнал на тел. 112. Съобщено е било за „лежащо болна, сърд.болна; паднала; не
може да говори, не може да стане“ (том 1, л. 50 д.п.). Всички обсъдени дотук показания и
отразеното за съдържанието на сигнала установяват коментирания факт, касаещ
влошаването на състоянието на А. Й.. Въпреки това първостепенният съд е приел
превратно, че от събраните гласни доказателства ставало ясно по несъмнен и
непротиворечив начин, че в деня на посещението й от спешния екип пострадалата А. Й. не е
имала каквито и да е оплаквания освен трудната й подвижност и невъзможност да става и да
7
ходи, което било типичното за нея състояние (л.157, гръб, от съдебното дело на СГС). От
показанията на свидетелите е изводимо тъкмо обратното – че поводът да се потърси спешна
помощ е бил рязката промяна в състоянието на Й., която паднала без да може да стане и
престанала да може да говори.
От всички разпитани свидетели единствено свидетелката Ц. Б. е заявила, че според нея
пострадалата била с психични отклонения. Останалите трима – К., П. и П. не са споделили
подобно възприятие, а свидетелката К. дори е посочила изрично обратното, заявявайки: „Тя
не е имала психични проблеми, беше с акъла си“ (л. 137, гръб). Писмените справки от
здравните заведения за лечение на психичноболни установяват, че починалата не е била
регистрирана в нито едно от тях. Въпреки тези данни първият съд е приел за установено, че
съседите възприемали А. Й. като психичноболна и дали именно такава информация на
подсъдимия при посещението му. Нито свидетелката К., нито свидетелят П. са заявили нещо
подобно. А свидетелката Б. изобщо не е била там, така че независимо от нейното виждане по
въпроса, тя няма как да е дала подобно сведение на медицинския екип.
Напълно произволен е фактическият извод на СГС, че по време на посещението на
екипа на ЦСМП пострадалата била в състояние, но не искала да общува вербално. Съдът е
опитал да го обоснове с определени цитати от показанията на свидетелката К., дадени по
време на втория й разпит, състоял се три години и половина след случилото се, без да
мотивира решението си да кредитира именно казаното в него, а не в предишния разпит.
Казаното от свидетелката „тогава мисля, че тя проговаряше по някоя дума“, вика
„оставете ме, оставете ме“ не възпроизвежда по убедителен начин спомена й, защото е
заявено с доза несигурност. Отделно - то е в противоречие със заявеното от нея в първия по
време разпит, когато е имала по-свеж спомен за събитията, и което се подкрепя от
останалите показания, коментирани вече. Като краен резултат твърденията й са извадени от
смисловия контекст на цялостното й свидетелство.
САС не се съгласява и със заключението, че показанията на свидетелката К. не могат
да са надежден източник на информация, защото тя нямала възможност обективно и в
пълнота да наблюдава действията на подсъдимия, тъй като не била през цялото време в
стаята. От нейните показания се установява обратното – че е била в коридора на жилището,
до вратата на стаята, до която пък непосредствено е била паднала А.. Свидетелката К. е
категорична, че е чула как лекарят е казал, че случаят е за социалните, както и че е видяла,
че той изобщо не е прегледал пациентката.
Обстоятелството дали е бил извършен преглед, или не, не е изяснимо само чрез
показанията на свидетелката К., върху които градският съд основно е фокусирал
вниманието си. Свидетелката Д., която е била до свидетелката К. и също не е навлизала по-
навътре, е заявила с категоричност в досъдебното производство, че преглед не е бил
извършен изобщо. Тези нейни показания са били прочетени изцяло заради констатирани
противоречия и липса на спомен. След прочитането им свидетелката е потвърдила казаното
в тях изцяло, уточнявайки, че под преглед имала предвид правене на електрокардиограма
(ЕКГ), преслушване на пациента, мерене на кръвно налягане. И в разпита си пред съда,
преди прочитане на показанията от досъдебното производство, свидетелката Д. не е
формулирала еднозначно твърдение за извършен преглед, доколкото неколкократно
съобщава за извършен „визуален“, а не физикален преглед, пояснявайки, че след като д-р Ф.
погледнал пациентката, преценил, че случаят е социален, а не медицински. Свидетелката Д.
неколкократно е заявила, че не е в състояние да изясни дали лекарят е премерил кръвното
налягане, защото не помни, подчертавайки, че не желае да въвежда съда в заблуждение за
това обстоятелство, за което само може да предполага. Въпреки последното окръжният съд е
назначил очна ставка между свидетелката Д. и подсъдимия с цел изясняване на
противоречие, каквото всъщност не е било налице. В нейния ход свидетелката Д. отново е
заявила, че тя не е видяла дали лекарят е използвал апарата за кръвно налягане, който тя му
била подала, защото не наблюдавала действията му, но допуска, че щом го е подала, той е
8
бил ползван от него, без да може да доуточни подробностите. Накрая свидетелката казала, че
д-р Ф. казва истината. Съдът приел, че следва да кредитира показанията на свидетелката Д.
от съдебната фаза, с които се отстранявало противоречието с дадените в досъдебното
производство, доколкото тя изяснила, че под „преглед“ имала предвид правенето на ЕКГ, а
в случая бил премерен пулса и кръвното налягане, за което тя не била сигурна. САС намира
за основателен довода на прокурора, че информацията, предоставена от този доказателствен
източник следва да се третира в различен от възприетия от първостепенния съд смисъл. В
подробните си показания преди очната ставка (и дори преди прочитане на тези от
досъдебното производство, поддържани от свидетелката) свидетелката Д. е заявила, че
прегледът е бил визуален, че докторът се приближил, за да види дали жената е жива, че
„пипнал“ пулса й, а по въпроса за меренето на кръвното – не помни. Посочила е и, че
престоят им там е продължил не повече от пет минути, както и че основно се разправяли с
присъстващите на място съседи, останали недоволни от определянето на случая като
социален и от отправените им забележки, че викат Спешна помощ, а не социалните. В
досъдебното производство свидетелката буквално е заявила, че когато докторът видял
жената, казал, че случаят не е за тях, не е спешен, а е за социални грижи, след което си
тръгнали без той да я преглежда. САС намира, че следва да се кредитират именно тези
показания на свидетелката Д.. Това, че са даден в най-близък момент до събитията е само
едно от, но далеч не решаващото съображение на съда. Показанията на свидетелката Д.
поначало са особено ценен източник на информация. Освен че тя е била част от
медицинския екип, посетил пострадалата, като медицинска сестра свидетелката е наясно с
протокола и обема от действия, които следва да се извършат при посещение на адрес от екип
на ЦСМП. Затова и казаното от нея, че лекарят не е преглеждал жената следва се цени в
точния му смисъл. В случай че лекарят бе извършил каквото и да е действие за
осъществяване на преглед, то не би убягнало от вниманието на медицинската сестра и няма
причина тя да не съобщи за него на разследващите, особено като се има предвид и
обстоятелството, че с даването на тази информация тя поставя и себе си в неблагоприятна
светлина (доколкото е била част от екипа). Затова съставът на апелативния съд приема с
доверие тези показания на свидетелката, като отчита и че те влизат в същностен конфликт с
казаното от нея пред съда само по отношение на това премерил ли е подсъдимият пулса на
пациентката. Иначе и пред съда свидетелката говори за визуален, но не и за физикален
преглед.
Гласните доказателства, установяващи, че преглед не е бил извършен, имат еднозначна
и убедителна подкрепа от писмените. Видно е, че от пристигането до отпътуването на
линейката от адреса са изминали точно осем минути. В този период от време се включва
времето нужно за достигане до жилището на Й. (след като съседи отворили входната врата),
престоят при нея и слизането обратно до линейката, предшествано от разправии със
съседите. Елементарната логика сочи, че в този незначителен отрязък от време няма как да е
извършен преглед чрез измерване на пулс и кръвно налягане, преслушване, проверка на
кръвна захар, изготвяне на ЕКГ, проверка за неврологичните реакции.
Фишът от ЦСМП, попълнен и подписан от подсъдимия д-р Ф., също подкрепя извода,
че преглед не е бил извършен, защото в него не се съдържат никакви медицински данни. Не
са отразени стойности на основните жизнени показатели, няма диагноза, не е отразено
извършване на ЕКГ (няма разчетена, нито прикрепена такава). В него в графата за анамнеза
е отразено единствено „Насочена към социални грижи“, а в графата за работна диагноза –
„Случаят не е от медицински характер“. Не са отразени никакви данни за неврологичния
статус, честота на дишането, хемодинамика и пр. Следователно, съдържанието на
медицинския фиш подкрепя показанията, че преглед не е бил извършен. СГС обаче е приел,
че този документ бил с невярно съдържание като е кредитирал безкритично твърденията на
подсъдимия, незачитайки изцяло защитния им характер, явяващ се опроверган от останалите
доказателства. Твърдението на подсъдимия, че бил извършил преглед, но не отразил
данните във фиша заради създадената напрегната атмосфера от недоволстващите съседи, не
е и логично. Така е, защото дори да се приеме, че не е искал да попълни фиша на място, не е
9
имало пречка да стори това по-късно, в линейката.
По виждане на въззивния съдебен състав заключенията на изготвените в досъдебната
и съдебна фаза пред първата инстанция експертизи, целящи да установят причината за
смъртта и дали има допуснати пропуски в лечебно-диагностичния процес, са напълно
еднопосочни, научнообосновани и компетентно изготвени, поради което следва да се
кредитират изцяло. Уместно е да се отбележи, че заключението на повторната петорна
експертиза, кредитирано от първия съд частично, не влиза в противоречие с останалите,
както по отношение на причината за смъртта, така и по отношение на обема от мерки, които
е следвало да бъдат реализирани съобразно утвърдения медицински стандарт. И в
писменото заключение, и при направените разяснения в съда, вещите лица от всички
назначени експертизи са заявили с категоричност, че преохлаждането на организма е
непосредствената причина за смъртта. Тези от петорната само са допълнили, че по принцип
не се изключва да е имало мозъчен инсулт или сърдечен инфаркт, но те не могат да приемат
за установена подобна хипотеза заради липсата на взета хистологична проба. Такъв е
смисълът на заявеното от тях – допуснали са, но не са го приели като причина поради
липсата на обективни медицински находки - и то е в пълно сходство със заключенията на
другите експертизи. Градският съд е решил да не кредитира заключението (на петорната
експертиза) в частта, в която е прието, че не била оказана нужната медицинска помощ от
страна на подсъдимия Ф., с аргумент, че не било подкрепено с необходимите доказателства.
Настоящият съдебен състав отбелязва, че при изготвяне на заключенията си вещите лица от
всички експертизи са съобразявали наличните доказателства, но най-вече (и съвсем
правилно) са се основали на данните от медицинските документи и на обективно
установените при аутопсията находки. Затова и всички експерти са приели, че при липсата
на отразени стойности за основните обективни показатели, няма как да приемат, че е бил
извършен преглед и не биха могли да съобразят какъвто и да е резултат от него. Всички
поддържат, че не формулират конкретна болестна причина за смъртта, защото липсват
данни от преглед на пострадалата. Експертите са също така единодушни, че състоянието на
пострадалата – некомуникираща, в състояние, в което от нея не може да се снемат
анамнестични данни, неспособна да стане след падането й, задължително е налагало
извършването на клиничен преглед, за да се установи на какво се дължи.
В заключенията причината за смъртта е била обсъждана и на фона на установеното
(чрез показанията на свидетелите), че А. Й. е живеела в напълно неотопляемо жилище,
както и че случилото се е било през зимата и температурата в стаята е била много ниска –
еднаква или почти еднаква с тази навън. Експертите, изготвили назначената от съда
повторна СМЕ, са се занимали по-подробно с този въпрос, а и те са разполагали с изисканата
от съда справка за средните денонощни температури тогава. Съобразили са, че средната
денонощна температура е била – 4,4 и + 0,2 градуса по Целзий, който фактор е обусловил
пряко настъпилата при А. Й. хипотермия. Първостепенният съд е декларирал, че кредитира
последното заключение изцяло, но по същество е изопачил неговия смисъл и тълкувайки го
превратно е достигнал до неправилни изводи. Приел е, че според вещите лица хипотермията
се развила след като медицинският екип си бил тръгнал. И в подкрепа се е основал на
следния запис в протокола: „Определено не е възможно хипотермията да се развива като
процес в първа, втора и трета фаза, защото тя е преминала през трите фази за времето
след като медицинският екип си е заминал“ (л. 160 от съдебното дело на СГС). Видно от
протокола от 27.5.2020 г. (л. 126, гръб, съд.дело на СГС), действително има запис на такова
изявление на вещото лице д-р А.. Пропуснатият препинателен знак – запетая след
словосъчетанието „трите фази“ – не означава, че изявлението на вещото лице следва да се
тълкува противно на действителния му смисъл. А той е, че починалата е преминала през
трите фази на хипотермията, който процес определено не би могъл да се развие за времето
след заминаването на медицинския екип. А оттук, логично, процесът е бил в ход по време
на посещението. Този извод намира безусловна подкрепа в следващото изречение, казано от
вещото лице, но напълно игнорирано от предната инстанция. В него е заявено буквално: „В
момента, когато медицинският екип е бил на мястото на адреса, където се е намирала
10
пострадалата, хипотермията вече е била в своя ход, и ние сме я описали в експертизата,
дори в кой стадий на хипотермия е била, преминаване от лека към средна и може би вече
средна степен на хипотермия“. Игнорирано е и изричното писмено заключение, в което е
прието, че ако обективното състояние на пациентката се е характеризирало със спиране на
треперенето на крайниците и тя е била само объркана, дезориентирана, неадекватна, то тя е
била преминала скоро от лека в средна степен на хипотермия. Вещите лица са обосновали
заключението си, основавайки се на утвърдените в науката теоретични положения за фазите
и клиничния ход на хипотермията, на установените в случая обективно данни за т.нар.
„парадоксално разсъбличане“ и на тези за състоянието, в което е била Й. – безпомощна,
паднала, в невъзможност да говори и да се движи. Ето защо съдът подхожда с пълно
доверие към експертните им изводи. В това число приема за установено въз основа на
коментираното заключение, че в момента на посещението на екипа на ЦСМП процесът на
хипотермия при А. Й. е бил в начената втора фаза.
Както останалите, така и тази експертиза са категорични, че състоянието на
хипотермия е спешно, че изисква болнично настаняване и лечение със затопляне и вливания
на водносолеви и въглехидратни разтвори, сърдечно-белодробна и церебрална ресусцитация
и др., които не са постижими в домашна среда чрез даване на храна и затопляне. Всички
експерти заявяват еднопосочно също така, че случаят може да се дефинира като социален
само след като в резултат на преглед е установено, че състоянието на пациента не е спешно,
респективно - не налага отвеждане в болнично заведение.
Чрез показанията на свидетелите – съседи на Й. се установява, че жилището й е било
неотопляемо и в него е било студено. Градският съд е пренебрегнал тези сведения и е
концентрирал вниманието си върху обстоятелството дали електрическото захранване в
апартамента е било прекъснато, тъй като част от свидетелите са дали показания, че не е
имало ток. От справката на ЧЕЗ действително се установява, че не е било прекъсвано
електрозахранването. В този смисъл казаното от свидетелите, че не е имало ток очевидно не
съответства на обективното положение. От значение обаче е не дали е имало ток, а дали е
функционирал какъвто и да е отопляем уред. А такъв явно не е работел. Впрочем и тук се
налага внимателен преглед на показанията на свидетелите с цел установяване на точния
смисъл на заявеното от тях. В първия си разпит свидетелката В. К. е посочила, че в
жилището е имало ток, но в него е било студено (л. 78 от съдебното дело на СГС).
Свидетелят П. също е съобщил, че жилището не е било отопляемо, защото е било без парно,
допълвайки, че не е имало ток тогава. Този съдебен състав не счита, че свидетелят съобщава
недобросъвестно неверен факт, а отдава това му сведение на грешно формирано възприятие,
улеснено от това, че в апартамента не е работело никакво отоплително тяло. Идентични
съображения се налагат и за същото твърдение на свидетелката П.. Първостепенният съд е
надценил значението и на тези неточности в показанията на двамата свидетели и приемайки,
че електрозахранването не било прекъснато, заключил, че в жилището температурата била
нормална. За да стори това е игнорирал еднопосочните и категорични твърдения на
свидетелите В. К. (в първия й разпит пред съда), Ц. Б., С. и А. П.и, като се е основал на
казаното от свидетелката К. във втория й разпит и заключил, че заради южното изложение
на апартамента и температурата от + 4 градуса по Целзий навън било възможно жилището
да се е затоплило по естествен начин. Съставът на апелативния съд интерпретира по друг
начин данните от доказателствените източници и намира, че следва да се довери на
еднопосочните сведения на четиримата свидетели, които са логични и са подкрепени от
заключенията на медицинските експертизи, установяващи обективно, че пострадалата е
умряла от хипотермия. Общото преохлаждане на организма й е обяснимо именно със студа
в неотопляемото жилище в зимния сезон. Другият фактор – възрастовите хронични
изменения - е с характер на улесняващ и ускоряващ.
В обобщение на изложеното дотук този съдебен състав намира, че обясненията на
подсъдимия в частта, в която твърди, че е извършил преглед на пострадалата, въз основа на
който е преценил, че в състоянието й няма нищо спешно, не съответстват на обективно
11
случилото се. Идентичен извод се налага и по отношение на твърдението му, с което
обяснява причината за непопълването на медицинския фиш. В тази съществена за
доказателствения предмет част обясненията на подсъдимия са израз единствено на защитна
позиция, която е изолирана от всички останали доказателства. Затова, за разлика от състава
на първостепенния съд, апелативният съд не приема тези обяснения за достоверно
доказателствено средство. Освен от всичко обсъдено по-горе, обясненията се опровергават
по косвен начин и от съобщеното от свидетелката Б., че при следващо прозвъняване за
търсене на спешна помощ е била уведомена, че в ЦСМП били запознати със случая, но
пациентката първо трябвало да бъде измита и преоблечена и после щели да пратят екип.
САС кредитира изцяло показанията на свидетелките М. Н. и С. В., събрани в хода на
въззивното съдебно следствие, като обективни, логични и невлизащи в противоречие, с
което и да е друго доказателство. Те установяват реда на приемане и предаване на
постъпилите на тел. 112 сигнали и в частност – каква информация се предава на дежурния
екип.

Като съобрази всичко изложено дотук, въззивният съд прие за установени следните,
различни в сравнение с приетите от първоинстанционния съд, факти:

Преди инкриминирания случай А. Й. изпитвала (от месец – два) проблеми с ходенето
и придвижването навън. Затова и въпреки че се придвижвала в апартамента и се грижела
сама за себе си, молела нейните съседи да й пазаруват. Обитаваното от нея жилище било
неотопляемо и вътре било студено през зимния сезон. На 23.12.2016 г. настъпило силно
влошаване в състоянието на А. Й., установено първоначално от свидетелката К., която я
заварила в безпомощно състояние, паднала на земята и в невъзможност да се движи и да
говори. За случилото се били уведомени свидетелите С. и А. П.и и Ц. Б., която се обадила на
тел. 112 и подала сигнал за пострадала „лежащо болна, сърдечно болна; паднала; не може да
говори, не може да стане“. Този сигнал бил получен и записан от свидетелката М. Н. –
сестра в координационния център в ЦСМП, която предала картона на свидетелката С. В. -
медицинска сестра в ЦСМП. Последната издиктувала сигнала на медицинския екип, лекар в
който бил подсъдимият д-р Ф.. Така лекарят е разполагал с информация, че спешната помощ
се търси за жена, която е лежащо и сърдечно болна, паднала е на земята и не може да стане
и да говори. След като екипът отишъл на място подсъдимият влязъл в помещението, огледал
А. Й. и се уверил, че е жива. Не осъществил вербален контакт с нея поради нейната
неспособност да говори, не я преслушал, не й премерил температурата и кръвното налягане,
не направил ЕКГ, не провел изследване на кръвната захар и не извършил преглед на
неврологичния й статус. Присъствалите на място съседи не са давали сведения, че Й. била
психично болна и че си била все така, отнесено до здравословното й състояние. Като видял
обстановката в жилището – мръсно, запуснато, разхвърляно, с носеща се силно неприятна
миризма - и силно занемарения и нехигиеничен външен вид на пациентката, подсъдимият
заключил, че случаят не бил медицински, а от социален характер. Това отразил и в
изготвения от него фиш за спешна медицинска помощ. Съгласно кредитираното напълно (от
този съдебен състав) заключение на СМЕ, назначена от СГС, по това време при А. Й. вече
било започнало развитие на хипотермия в начеваща втора фаза. Характерни за нея
симптоми са забавен пулс, забавено и повърхностно дишане, забавени рефлекси, спиране на
треперенето на крайниците, обърканост и дезориентираност, обикновено – аритмична
сърдечна дейност; може да се прояви и така нареченото „парадоксално разсъбличане“, при
което човекът се съблича несъзнателно заради измамното чувство на затопляне,
предизвикано от внезапното нахлуване на кръв към повърхността на тялото заради
изчерпването на спазъма на мускулите, свиващи периферните съдове, които се отпускат.
Състоянието на хипотермия е установимо в случай на преглед на основните жизнени
показатели и отчитане на резултатите от тях.
12
Присъствалите съседи, сред които К. и П., изразили възмущение от това, че жената
дори не била прегледана и настанало словесно пререкание между тях, от една страна, и
подсъдимия и свидетелката Д. – от друга. След това екипът си тръгнал. Считано от
пристигането на линейката до нейното отпътуване от адреса изминали 8 минути.
Свидетелката Б., субективно уверена, че А. Й. била получила инфаркт или инсулт, се
обадила отново в ЦСМП с настояване да се изпрати екип, който да прегледа пострадалата,
но това й било отказано с уточнението, че там са запознати със случая, но пациентката
първо следвало да бъде измита и преоблечена и тогава щели да я прегледат.
Точният час на смъртта на А. Й. не е и не може да бъде установен. Сигурно е, че е
била жива до 22:30 ч., когато последно е била нагледана от съседките й, завили я с одеяло и
подложили възглавница под главата й. При А. Й. е установено „парадоксалното събличане“,
което е настъпило след 22:30 ч. (доколкото съседите не са забелязали тя да е била съблечена
при последното им посещение). Събличането е осъществено към края на хипотермията и е
улеснило изхода й много малко.
Отново въз основа на посоченото по-напред експертно заключение, апелативният съд
приема, че хипотермията в случая не е настъпила внезапно, а сравнително остро – в рамките
на няколко, но не много, дни.
Доверявайки се на еднопосочните изявления на всички експерти – медици, изслушани
по делото, САС споделя напълно становището, че лечението на хипотермията се провежда в
болнично заведение и включва различни по обем дейности в зависимост от нуждата. Такива
са сърдечно-белодробно-церебрална ресусцитация, затопляне и възстановяване на водно-
електролитния и енергийния баланс. Всеки пациент с хипотермия трябва да бъде приет в
болнично заведение максимално бързо, тъй като колкото по-бързо се започне лечението,
толкова по-големи са шансовете за преживяване и дори за пълно възстановяване на
мозъчната дейност. Смъртният изход е предотвратим при правилно поставена диагноза и
адекватно лечение, но е и възможен въпреки последното.
Единствената причина за настъпилата смърт на А. Й. е хипотермията. Няма данни за
внезапно развило се застрашаващо здравето състояние в резултат на обострено хронично
заболяване.

При така установените различни доказателствен анализ и фактически положения,
въззивният съд, логично, не намери основания да сподели и правните изводи на предния.
Счита, че подсъдимият Ф. е осъществил състава на престъплението по чл. 123, ал. 1 НК,
изпълвайки неговите признаци от обективна и субективна страна.
Подсъдимият Ф. е годен субект на престъплението по чл. 123, ал. 1 НК, защото
упражнява лекарска професия въз основа на надлежно придобита професионална
квалификация. Субект на престъплението по чл. 123, ал. 1 НК е всяко лице, което надлежно
(при наличие на съответно призната компетентност) изпълнява занятие или друга
правнорегламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност. Такива са
онези, за упражняването на които се изискват специални знания, умения, опитност по силата
на нормативен акт, и при които и най-малкото незнание или немарливо изпълнение създава
опасност за здравето и живота на други лица. Нормата е с бланкетен характер – препраща
мълчаливо към съдържанието на конкретни правила от нормативни актове, предписващи
професионалнодължимото поведение на дееца. Именно то следва да се преценява във всеки
отделен случай, за да се отсъди дали е било налице незнание или немарливо изпълнение на
съответното занятие/дейност.
Несъмнено лекарската професия съответства в пълна степен на характеристиките на
правно регламентирана дейност. Тази професия може да се практикува само от лица,
13
притежаващи признати (чрез факта на успешното преминаване и завършване на обучение
във висше медицинско учебно заведение, както и – за някои области – придобиване на
съответна специалност) знания в областта на медицинската наука. Самото й практикуване е
подчинено на правила и норми, целящи, в най-общ план, да дефинират дължимото от
практикуващите я поведение, посредством което те да упражняват максимално безопасно и
ефективно лекарската си дейност. Тя без съмнение е източник на повишена опасност,
защото като цяло е насочена към оценка на здравословното състояние и включва различни
въздействия върху човешкия организъм, които сами по себе си (заради използваните
методи, средства и начини) са високорискови.
В настоящата хипотеза на подсъдимия Ф. са вменени нарушения на: чл. 9, т. 1, т. 2 и т.
9, б. „а“ от Наредба № 25 от 4.11.1999 г. на министъра на здравеопазването за оказване на
спешна медицинска помощ (наричана по-нататък Наредба № 25) и Раздел II, т. 2 от Наредба
№ 12 от 30.12.2015 г. на министъра на здравеопазването за утвърждаване на медицински
стандарт „Спешна помощ“ (именувана по-долу като Наредба № 12).
Съдът намира, че като лекар, работещ в Център за спешна медицинска помощ,
подсъдимият е адресат на предписаните с нормите на сочените източници правила и има
съответните задължения за спазването им.
Освен това, спецификата на лекарската професия не позволява обстойното,
изчерпателно и казуистично регламентиране в нормативни актове на всички възможни
дейности, които лекарят следва да извърши в една или друга ситуация, така че да действа
компетентно и с висока професионална отговорност. Така е, защото човешкият организъм
на отделните индивиди е строго индивидуален, а пораженията върху него и възможните им
проявления и усложнения, респективно извършването на дължимите действия, не могат да
бъдат класифицирани стриктно и с точност, така че да бъдат кодифицирани в изчерпателна
нормативна уредба. От значение е също, че основното задължение на лекаря – да прегледа
(обстойно) пациент и да окаже компетентна помощ – не може да бъде детайлизирано
нормативно в по-голяма степен от отправеното общо изискване за достъпна и качествена
здравна помощ, а при спешните случаи – за оказване на квалифицирана спешна медицинска
помощ. То обаче без съмнение е същностна иманентна характеристика на лекарската
професия като такава. В този смисъл не се нуждае от изрично уреждане във всички отделни
нормативни актове, регламентиращи различни специфични сфери на лекарската дейност.
Разпоредбите на чл. 9, т. 1 и т. 2 от Наредба № 25 визират ангажимента за оказване на
квалифицирана спешна медицинска помощ на местопроизшествието (т. 1) и за извършване
на необходимия обем от спешни диагностични изследвания съобразно възможностите и
наличната апаратура (т. 2). Разпоредбата на чл. 9, т. 9, б. „а“ от същата наредба урежда
задължение за осигуряване на специализиран транспорт за пациенти, нуждаещи се от
спешна медицинска помощ. Като цяло и трите разпоредби уреждат недвусмислено и ясно
задължението на всеки лекар, работещ в ЦСМП да оказва квалифицирана спешна
медицинска помощ, засягайки отделните нейни аспекти. Подобна формулировка (за
оказването на качествена медицинска помощ) е принципна и общовалидна и за всички други
лекари, като намира по-детайлен израз в някои нейни аспекти в правилата на етичния
лекарски кодекс (чл. 2, т. 1 и т. 9, чл. 3 и чл. 11), задължителни за всеки лекар, и в
полаганата от всеки медик Хипократова клетва. Дали оказаната медицинска помощ е
качествена и достъпна, а в разглеждания случай – квалифицирана спешна - зависи от
спецификата на всеки отделен случай. В този смисъл се предписва общото задължение на
лекаря да извърши онзи обем от действия, който в дадената ситуация определя помощта като
квалифицирана. Затова дори да не са подробно разписани в нормативен акт, тези действия
са общовалидни за професионалното лекарско поведение, което поначало се ръководи от
установените в медицината (невинаги писани, дори обратното – най-често неписани)
правила на добрата медицинска практика за съответния случай.
Съдът изтъква, че поведението на подсъдимия Ф. следва да се разглежда тъкмо в
14
контекста на общото му задължение за оказване на квалифицирана спешна медицинска
помощ, произтичащо от професията, която практикува в Център за спешна медицинска
помощ. В случая той не е оказал такава, защото не е обективирал професионално
дължимото поведение и е обусловил настъпването на вредоносния резултат. Подсъдимият д-
р Ф. изобщо не е прегледал пациентката, не е извършил задължителният обем от спешни
диагностични действия за пълноценен физикален преглед, за да установи какво е
състоянието на А. Й.. Заключавайки, че случаят бил за социални грижи, а не от медицински
характер, той не е оказал изискуемата квалифицирана спешна медицинска помощ и защото
не е предприел специализираното транспортиране на пациентката, която в действителност
се е нуждаела от спешна медицинска помощ. С поведението си подсъдимият е нарушил
основното си лекарско задължение като лекар, задължен да оказва спешна помощ, да прояви
дължимото професионално поведение като прегледа болния обстойно и проведе нужните
спешни диагностични мероприятия съобразно възможностите и наличната апаратура, а
оттам и да съобрази данните за състоянието на пациентката, да оцени компетентно същото и
да предприеме нужните действия за транспортирането й в болницата. По този начин
подсъдимият доктор Ф., действайки в качеството си на лекар, извикан да окаже спешна
медицинска помощ на пациент, не е оказал такава, а на практика е препятствал достъпа до
нея на А. Й., защото само от него е зависело подсигуряването на същата (чрез
транспортирането на Й. до болнично заведение). Пострадалата е била в безпомощно
състояние – не е имала възможност сама да потърси помощ, за да бъде прегледана с цел
установяване на възникналия проблем в състоянието й.
Като не е изпълнил основното си задължение подсъдимият сам се е лишил от
възможността да определи случая като спешен, какъвто той в действителност е бил. В
раздел втори от Наредба № 12, т. 2 е регламентирано, че „спешен пациент“ е всеки, при
който е налице спешно състояние и поради това има нужда от провеждане на спешни
диагностично-лечебни действия или транспорт, които ако не бъдат предприети незабавно,
биха довели до тежки или необратими морфологични или функционални увреждания на
жизнено значими органи и системи или до смърт.
Състоянието на А. Й. е било спешно по смисъла на т. 1 от раздел втори на същата
наредба, защото хипотермията е животозастрашаваща и може да доведе до смърт, както е и
станало, ако не се предприеме спешно адекватно лечение в болнично заведение. Били са
налице данни за внезапно възникнала промяна в нейното състояние (загубила е
възможността си да говори и след като е паднала не е могла да стане и да се движи), което е
задължавало лекаря да я прегледа, за да изясни на какво се дължи, а в случай на
невъзможност за диагностициране на място, при всяко положение да разпореди отвеждането
й в болнично заведение заради общото безпомощно състояние, в което е била установена.
Подсъдимият не е извършил преглед и е подценил изцяло видимите симптоми на
пациентката – ясно изразената отпадналост, съобщената в сигнала на тел. 112 невъзможност
да се изправи самостоятелно след падането й на земята, загубата на речта - и не е извършил
нито едно действие, за да провери обективната правопораждаща тяхна причина. Не е
направил дължимото, за да се ориентира за основни за състоянието на човешкия организъм
показатели – не е премерил артериалното налягане и пулса на пациентката, не я е прегледал
за травми, не е палпирал корема й, не е направил ЕКГ, не е премерил температурата и
кръвната захар, тоест не е провел минималния обем от възможните, неизискващи особени
усилия, лекарски действия, насочени към диагностициране на пациента.
В случай на извършен преглед и на събиране на данни за физическите показатели, в
съчетание с анамнестичните сведения, съобщени в сигнала и с тези за обективното
състояние на болната, пребиваваща на пода в студеното помещение, подсъдимият
обективно би могъл да ги разчете като такива за състояние на хипотермия. Лекарската
немара намира своя израз в това, че подсъдимият д-р Ф. не е извършил нужния преглед и
така не е определил състоянието на пациента като спешно и налагащо незабавното му
15
отвеждане в здравно заведение за оказване на нужната помощ.
Сериозният пропуск на подсъдимия да окаже квалифицирана спешна медицинска
помощ на А. Й. е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия по-късно вредоносен
резултат. Вещите лица са категорични, че животът й би могъл да бъде спасен, в случай че тя
е била настанена в болнично заведение, в което да се извърши нужният обем от
животоспасяващи медицински мероприятия. Вярно е, че дори и при проведено болнично
лечение смъртен изход е възможен, но това важи хипотетично за всички случаи на
животозастрашаващо здравето състояние.
В обобщение съдът прие, че с деянието си подсъдимият е осъществил от обективна
страна състава на престъплението, за което е предаден на съд
Подсъдимият е осъществил и субективните признаци на престъпния състав на чл. 123,
ал. 1 НК. Немарливостта, визирана в разпоредбата на чл. 123 НК може да е под формата на
небрежност (несъзнавана непредпазливост) или под формата на самонадеяност (съзнавана
непредпазливост). В първия случай в представите на дееца отсъства предвиждането на
общественоопасните последици, които обаче той е бил длъжен и е могъл да предвиди., а във
втория – деецът ги е предвиждал, но е мислел да ги предотврати. При съобразяване на тези
особености на двете форми на немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност
съдът намира, въз основа на конкретно установените по делото факти, че подсъдимият е
действал небрежно – не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е
бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Подсъдимият притежава съответната професионална
квалификация и подготовка и той обективно е могъл да прецени състоянието на
пострадалата стига да я бе прегледал. Като не е сторил това в изпълнение на задължението
си, той не е предвидил като възможен резултат настъпването на смъртта на пациентката, но
е могъл да стори същото. Съдът изключва самонадеяността, защото счита, че такава би била
налице, ако подсъдимият беше оценил като критично и спешно състоянието на Й., но
въпреки това бе подходил с убеждението, че ще предотврати настъпването на
общественоопасните последици.

За извършеното от подсъдимия Ф. престъпление законът предвижда наказание
„лишаване от свобода” от една до шест години, а факултативно - лишаване от права по чл.
37, ал. 1, т. 6 или т. 7 НК (чл. 160, ал. 1 НК).
При индивидуализацията на наказанието съдът прие като смекчаващи обстоятелства
чистото съдебно минало на подсъдимия Ф. и съдържащата се в служебната характеристика
данна за изразена благодарност от пациент по повод оказана от д-р Ф. адекватна и
навременна спешна медицинска помощ.
За отегчаващи обстоятелства съдът възприема данните от същата служебна
характеристика за налагани дисциплинарни наказания във връзка със служебните
задължения на подсъдимия. Като отегчаващи обстоятелства съдът прие и онези, които
очертават завишената степен на обществена опасност на деянието в сравнение с други от
подобен род. Поведението на подсъдимия разкрива флагрантна проява на лекарска
немарливост. Именно така може да се оцени практическият му отказ да извърши
действително преглед на пациента. В случая не се касае до допускане на грешка в
усложнена обстановка, в такава, в която и при проява на най-голяма добросъвестност,
поради незнание и/или недостатъчно компетентна професионална подготовка, лекарят е
проявил небрежност. Не става дума и за хипотеза, в която се изискват особено задълбочени
познания и изградени професионални умения за прилагане на достиженията на медицината
в комплициран медицински случай. Спецификата на казуса разкрива напълно неприемливо
от гледна точка на хуманното схващане за лекарската професия отношение на лекар към
болен. Подсъдимият е проявил генерално професионално безразличие към състоянието на
16
А. Й., която за него е била пациент. Де факто не е извършил нито едно действие, за да
провери какво й е. Проявата на такова отношение характеризира изключително негативно
личността на подсъдимия при изпълнение на лекарските му функции, защото разкрива
фрапантна незаинтересованост към здравето и живота на болния. Още по-укоримо е това
поведение като се съобразят конкретните особености, при които подсъдимият е следвало да
изпълни лекарските си обязаности. Не е преувеличено заключението, че съдбата на А. Й. е
била в зависимост от лекарската преценка на подсъдимия. Жената е била напълно
безпомощна, неспособна да се погрижи сама за себе си и да потърси помощ в болница. Не е
имало кой да й помогне и при положение че не е могла да се движи, не би и могла да бъде
отведена в болница по друг начин освен чрез носилка. САС намира, че в хипотези като
разглежданата лекарите дължат на още по-голямо основание задълбочено и отговорно
отношение при изпълнение на професията си. Така е, защото се касае за хора, които са в
особено уязвимо социално положение – в състоянието на мизерия, което е било видимо,
пострадалата не е имала възможност да подбере лекар, да потърси помощ и въобще да се
погрижи за себе си. Тя дори не е била в състояние да съобщи как е, има ли оплаквания и
какви конкретно са те. В хипотеза, в която пациентът има и друг избор и в една или друга
степен решението зависи и от него, проявата на лекарска небрежност не се изключва.
Значението на професионалната немара обаче е несравнимо по-тежко в ситуация, в която
безпомощният болен зависи единствено от преценката на един лекар и решението му дали
да бъде предоставена медицинска помощ и в какъв обем.
С оглед изброените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства съдът е мотивиран да
приеме, че наказанието следва да се определи при условията на чл. 54 НК, тъй като не
намира нито изключително по характер, нито многобройни смекчаващи обстоятелства,
определящи като несъразмерно тежко и най - лекото предвидено наказание от една година
лишаване от свобода. По убеждение на съда отегчаващите обстоятелства имат превес в
съдържателно, стойностно отношение. В контекста на целите на специалната и генералната
превенция, съдът приема за справедливо и адекватно разрешение определянето на
наказанието лишаване от свобода в размер над минималния, но под средния, а именно две
години.
Чистото съдебно минало на подсъдимия А. и размерът на наложеното наказание
очертават наличието на формалните предпоставки за приложението на института на чл. 66
НК. Апелативният съд намира, че и последната законова предпоставка на чл. 66, ал. 1 НК,
подлежаща на конкретна преценка, е налице, защото за постигане целите на наказанието и
предимно за поправяне на осъдения не е наложително той да го изтърпи ефективно. В
конкретния случай е достатъчно да се въздейства върху личността на дееца чрез самия факт
на настоящото осъждане и свързаните с него неблагоприятни последици. Легалното
дефиниране - в чл. 36, ал. 1 НК - на целите на наказанието, позволява тълкуването, че
общественият приоритет, свързан с тях е насочен към постигането им по възможно най-
ефективния и приемлив начин, осигуряващ едновременно оптимален резултат за всяко
осъдено лице и адекватно отражение в обществото. Така разрешението следва да се търси в
две посоки - личността на дееца и обществения интерес. В конкретния случай нищо не
налага изолирането на подсъдимия от обществото в местата за лишаване от свобода. В
контекста на обществения интерес и по отношение на самия подсъдим временната социална
изолация на последния категорично не се явява оправдано разрешение. Подсъдимият не е
криминално проявен, личността му не разкрива данни за завишена степен на обществена
опасност. Той е дългогодишно трудово ангажиран, а процесната му, първа по реда си,
криминална проява е за непредпазливо деяние. Това обуславя извод, че и без ефективното
изтърпяване на наказанието, целите на същото са постижими. Целите на генералната
превенция, в аспекта на тежкия вредоносен резултат, не следва да бъдат несправедливо
надценявани и третирани приоритетно, пред тези на личната превенция. Ако съдът обоснове
решението си само чрез тях без съмнение би постигнал несправедлив резултат от гледна
точка на действително установеното, че изолацията на подсъдимия в местата за лишаване от
свобода не се налага. Определянето на изпитателен срок от три години, в рамките на който
17
подсъдимият да осмисли своето поведение, и самият факт на осъждането се отчитат в
случая на подсъдимия като достатъчно силна за него мотивация за преоценка и премисляне
на стореното и на дължимото от него поведение в бъдещите му професионални
ангажименти.
Съставът на апелативния съд прие, че следва да наложи и предвиденото в
разпоредбата на чл. 160, ал. 1, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК факултативно наказание лишаване от
право да упражнява лекарска професия, отмервайки срока му на две години. За това свое
разрешение съдът бе мотивиран от естеството на допуснатия лекарски пропуск, разкриващ
драстично безразличие и пренебрежение към човешкия живот и здраве. Изконно задължение
на всеки лекар е да прегледа пациента. То произтича от същността на лекарската професия и
нарушаването му е особено несъвместимо с практикуването й. Проявата на елементарна
грижа и човешко отношение към болния стои в основата на една от най-хуманните
професии. Ето защо отсъствието им е генерално неприемливо, още повече тогава, когато
пациентът е в по-уязвимо в сравнение с останалите положение. Очакваната от всеки лекар
проява на разбиране за здравето и живота на пациента като висша ценност не търпи
трактовката, че то може да бъде предпоставено от такива особености като нехигиеничния
вид и отблъскващата обстановка в жилището на самотноживеещата жена. Лекарската
грешка не е резултат от усложнен медицински случай, в който лекарят е подходил
старателно, но по една или друга причина не е оценил всички релевантни медицински
фактори, или пък не е приложил адекватно лечение, или не е подходил съобразно утвърден
медицински стандарт в комплицирана ситуация. Процесната е последица от неизпълнението
на абсолютно необходимото, базисно лекарско задължение – болният да бъде прегледан, за
да може да бъде диагностициран и да му се помогне, в случая – като бъде транспортиран в
болница, където да се реализират животоспасяващи мероприятия. Очевидно има разлика
между случаи като процесния, в които лекарят не е положил елементарно изискуемото се от
него професионално усилие, и онези, в които непредпазливостта е намерила израз в
неизпълнението на дадено задължение в усложнен, труден от медицинска гледна точка
случай. Процесната проява на подсъдимия се отличава от обичайните от този род престъпни
деяния тъкмо по това – тя разкрива завишени по тежест и укоримост характеристики на
лекарската грешка. По естеството си същата е такава, че оправдава прилагане на временно
лишаване от практикуване на лекарската професия. С налагането на подобна санкция целите
на специалната превенция биха били постигнати най-удачно и пълноценно.
При този изход на делото във въззивната инстанция, подсъдимият дължи заплащането
на деловодните разноски с оглед предвиденото в разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК. Поради
това съдът го осъди да ги заплати, както следва: направените в досъдебното производство
4585,82 лв. (четири хиляди петстотин осемдесет и пет лева и осемдесет и две стотинки) по
сметка на Министерство на вътрешните работи, а направените в съдебната фаза 2050 (две
хиляди и петдесет) лева – по сметка на Висшия съдебен съвет.
По изложените съображения съставът на апелативния съд упражни правомощието си
по чл. 334, т. 2, вр. чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК и като съобрази, че е сезиран със съответен
протест отмени първоинстанционната присъда и постанови нова.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
18
Съобщи за изтекли лични данни