Р Е Ш Е Н И Е
№ 27 октомври 2017г.
Град Г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД Г. Наказателен състав
На 27 октомври Година 2017
в публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО А.
Секретар А.Д.
Прокурор Тодор Асенов
като разгледа докладваното от
съдия А.
ЧН дело № 294 по описа за 2017 година
Производството е по реда на
чл.155-165 от ЗЗ.
Постъпило е предложение от Районна
прокуратура Г. да бъде настанен на задължително лечение лицето П.К.Г. ***, ЕГН **********.
Освидетелстваният П.К.Г. се явява
в съдебно заседание, но не изразява становище.
Служебният защитник адв.Н.А. ***,
заявява, че с оглед заключението на съдебно-психиатричната експертиза не следва
да бъде настаняван за задължително лечение.
Съдът,
след като обсъди писмените и гласни доказателства по делото, показанията на
свидетелите А.Н.К. и Д.Р.Д., както и
заключението на съдебно-психиатрична експертиза в лицето на д-р П. прие
следното:
Според
приетата по делото съдебно-спихиатрична експертиза П.Г. постъпва за първи път в
ДПБ „Г.К.“ гр. Р., съгласно определение на Районен съд Г., с което е постановил
изготвяне на експертиза, стационарна форма. Видно от експертизата лицето няма
данни за фамилна обремененост с психични заболявания. Не работи, пенсионер по
болест със 100% нетрудоспособност, поради хронична бъбречна недостатъчност -
тежка степен с необходимост от хемодиализно лечение.
Видно
от експертизата, при лицето не се установяват необходимите клинико-диагностични
критерии за наличието на комплекс от трайни психотични нарушения, включващ не
само налудности, но и ярки слухови халюцинации, дезорганизирана реч, грубо
дезорганизирано поведение, специфично изменение на личността и съществено
изразена социална дезадаптация, т.е. липсват данни за наличието на шизофренно разстройство.
Не се установяват данни и за наличието на афективни разстройства (мания или
биполярно афективно разстройство). От психологичното изследване се установява
наличие на данни за клинично изразена характерова и поведенческа абнормност
(личностово разстройство) с водещи параноидни характеристики. На този фон се
маркира умерено понижен фрустрационен толеранс, особено по отношение на теми и
обстоятелства, които са с висока субективна значимост. При фрустрация доминира
екстрапунитивен модел на реагиране /обвиняване на другите за възникването на
проблемна ситуация/, съчетан с дисфорични и гневни отреагирания и неефективни
модели за справяне с проблемната ситуация. Налице е сравнително бързо
нарастване на негативния афект при леко понижен капацитет за контрол върху
същия. Има изразена тенденция към отричане на психопатологични изживявания,
както и на затруднения в междуличностните отношения и в контрола на собственото
поведение. Отричането на информация, свидетелстваща за затруднения и конфликти,
води до неадекватна представа на лицето за това как го възприемат околните и
затруднява поддържането на достатъчно адаптивно поведение.
Личностовото разстройство се разкрива с изразени нарушения
в структурата на характера и поведенческите тенденции на индивида, които
обикновено обхващат няколко сфери на личността и почти винаги са свързани със
значителен срив в личностовото и социално функциониране. Разстройствата на
личността обикновено се появяват в юношеска и младежка възраст и проявите им се
запазват в зрелостта. Тези нарушения не са пряко обусловени от груби мозъчни
увреди или заболявания, нито пък от други психични разстройства.
При
личностовите разстройства са налице подчертано дисхармонични нагласи и
поведение, обхващащи няколко сфери на функциониране, например: емоционалната
сфера /нисък фрустрационен толеранс, бърз интензитет на нарастване на
негативния афект при понижен капацитет за контрол върху същия, висока афективна
ригидност, липса на емлатия/, възбудните процеси /раздразнителност, нисък праг
на отключване на агресивна реакция/, контрола над импулсите /нисък импулсов
контрол/, начини на възприемане и мислене /висока интерперсонална сензитивност
и параноидно мислене/, обичаен стил на отношение към другите /подозрителност,
конфликтност, провокативност/.
Абнормният
стил на поведение е траен, с голяма продължителност и не е ограничен само в
рамките на отделни болестни епизоди. Същият засяга цялостното поведение и е
неадаптивен в широк диапазон отлични и социални ситуации.
Абнормният
стил рефлектира върху цялостното поведение, но е изключително силно изразен
предимно по отношение на лица от близкото обкръжение. С нарастване на
социалната дистанция се редуцират съществено дисфункционалните и диспластични
поведенчески модели. В обичайни делнични ситуации, неизискващи лично
ангажиране, не се установяват данни за груби поведенчески нарушения. Налице са
възможности за сравнително добра трудова адаптация при определени подкрепящи
условия /независимо от наличието на известни затруднения при поддържането на
достатъчно добри служебни отношения/.
Това
разстройство води до значителен дистрес на личността, който често се изявява
едва на по-късните етапи. Сравнително често това разстройство води до
значително нарушение на професионалната и социална адаптация.
Парамоидното личностово разстройство се характеризира
с: /1/ прекомерна сензитивност към преживяване на неудачи и неуспехи; /2/
злопаметност по отношение на нанесени обиди и оскърбления, склонност към
отмъстителност; /3/ мнителност и постоянна склонност към изопачено възприемане
на околните, като например техни неутрални и дори приятелски действия превратно
се тълкуват като враждебни или оскърбителни; /4/ борбено и непреклонно чувство
за собствена правота, несъобразено с реалната ситуация; /5/ склонност към
патологична ревност; /6/ склонност за преживяване на изключителна собствена
значимост, изразяваща се в трайни себеотносни нагласи; /7/ свръхангажираност с
неоснователни „конспиративни" обяснения на събитията от непосредственото
обкръжение или в света.
Параноидното личностово
разстройство се проявява с прекомерна
сензитивност към неуспехи и неудачи, като често индивидите не могат да се
примирят с тях, преживяват ги многократно и обикновено търсят вината в други
лица. Те рядко признават, че са сгрешили и са силно убедени в собствената си
правота, което ги кара непрекъснато да спорят. Открояват се със злопаметност
спрямо обиди, оскърбления, имат повишена склонност към отмъщение.
Лицата
с Параноидно личностно разстройство са изключително мнителни и
подозират околните. Най-често тази мнителност е насочена към хора от близкото
социално обкръжение, като тя често се съчетава и с агресивност. Съзнанието на
тези хора е обсебено от неоснователни конспиративни подозрения за различни неща
от живота, които те интерпретират по собствен начин. Това силно нарушава адекватното
им социално поведение.
При лицето П.Г. са налице както общите критерии
по МКБ-10 за Личностово разстройство, така и специфичните критерии за Параноидно
личностова разстройство. Налице са 6 от 7-те критерия - висока интерперсонална
сензитивност; злопаметност и отмъстителност; мнителност и склонност към
изопачено възприемане на думите и действията; злопаметност и склонност към
отмъстителност; мнителност и постоянна склонност към изопачено възприемане на
околните, като действия превратно се тълкуват като враждебни или оскърбителни;
изключително борбено и непреклонно чувство за собствена правота, несъобразено с
реалната ситуация; повишено самочувствие и себеоценка, съчетани с трайни
себеотносни нагласи; свръхангажираност с неоснователни „конспиративни"
обяснения на събитията от непосредственото обкръжение.
Отчитат
се епизоди на декомпенсации с параноидна и афективно-параноидна симптоматика-параноидни
интерпретации (за отношение, злонамереност, инсценировка, увреда), както и
такива от хипоманийния кръг (за повишени възможности, повишена самооцемка).
Тези декомпенсации се провокиррат както от по-значим психосоциален стрес,
на който Г. е подложен във връзка с бъбречното заболяване, така и при трайното
пребиваване във фрустрираща и провокативна среда. При тези обстоятелства
настъпва нарушаване на афективния и импулсов контрол, както и на обостряне на
характеровите и личностови особености, водещо до поведенческа дезинхибираност.
Описаните дефицити кореспондират с Параноидно личностово разстройство. Същото
затруднява личностовото и социално функциониране и възможностите за пълноценна
социална адаптация. Трайното пребиваване във фрустрираща и провокативна среда е
предпоставка за обостряне на състоянието. Описаните дефицити и конфигурацията е
типична за хронично дезадаптивните пациенти. Всичко това води до леки
качествени промени на психичния живот, но не нарушават възможността на лицето
да взаимодейства с факторите на заобикалящата среда.
Видно от заключението на
съдебно-психиатричната експертиза и от анамнезните
данни, същите не дават основание да се обсъждат някакви прояви на душевна
болест при лицето П.К.Г. към настоящият момент. При него не се установява
сериозно нарушение на базисни психични функции, не се установява психоза или
декомпенсация на личностово разстройство, умствена изостаналост или съдова и
сенилна деменция. Лицето П.К.Г. не
страда от психично разстройство визирано по чл.146, ал.1 или 2 от Закона за
здравето. Лицето П.Г.
не представлява, по болестни причини, опасност за близките, околните и
собственото си здраве. При лицето П.К.Г. не е налице необходимост от
настаняване на задължително лечение, защото се касае за характерова и
личностова абнормност, която не се лекува с медикаменти, ако не е в стадий на
декомпенсация с психотичен или афективен облик.
В съдебно заседание експертът д-р Т.П.
поддържа заключението си и заявява, че лицето няма психоза или декомпенсация на
личностово разстройство. Заявява, че това е особеност на неговия характер, че няма
белези за неадекватно поведение, че той не са кара, а по-скоро е с
манипулативно поведение и влиза в конфликти.
От заключението на
съдебно-психиатричната експертиза се установява, че лицето П.К.Г. е в състояние да изразява
информирано съгласие за лечение.
Ето защо, съдът приема, че не са
налице предпоставките на закона за задължително настаняване и лечение на лицето
П.К.Г., поради което и искането на Районна прокуратура Г. следва да бъде
оставено без уважение, като неоснователно.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Районна прокуратура Г. за задължително настаняване и лечение
на лицето П.К.Г. с ЕГН **********.
Решението
подлежи на обжалване и протестиране пред Окръжен съд - Стара Загора в 7 /седем/
дневен срок от днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: