№ 292
гр. Пазарджик, 23.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Х.В.
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20235220200765 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. Е. В., с ЕГН/ЛНЧ **********, гр.Пазарджик,
ул.О.,, чрез адв. Б., против Наказателно постановление№ 23-1006-
000669/04.04.2023 г. на началник група в ОДМВР Пазарджик, СПП-
ПАЗАРДЖИК,, с което на жалбоподателя са наложени чл.175 ал 3 пр.1 от
ЗДвП - глоба е размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6
месеца за нарушение по чл. 140, ал.1 от с.з.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на НП и се настоява на отмяна
на НП. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез своя представител, настоява
да се отмени НП по изложените в жалбата съображения, които допълва.
Въззиваемият АНО не присъства и не изразява позиция.
Съдът, след анализ на доказателствата по делото и по свое вътрешно
убеждение, установи:
Лек автомобил м. МЕРЦЕДЕС С 350 БЛУТЕК, рег.№ ***** е собственост
на Ангел В..
На 13.07.22г. на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП регистрацията на
1
автомобила била служебно прекратена, за което нито собственикът, нито
жалбоподателят били уведомен.
На 05.10.22г.последният предприел управление на автомобила , малко
полунощ и към 00.25ч. бил спрян по време на управлението му за проверка - в
гр.Пазарджик ул.Вит 1 пред №32.
При същата било установен, че автомобилът е с прекратена регистрация и
поради това на водача бил съставен АУАН за нарушение по чл. 140, ал.1 от
ЗДвП.
При тези данни материалите от проверката били изпратени на РП
Пазарджик за преценка относно евентуално извършено престъпление по чл.
345, ал.1 от НК.
Прокурорът постановил на 18.11.22г. отказ да се образува наказателно
производство, отчитайки липсата на знание у страна на собственика/водач за
прекратяването на регистрацията, респ. липсата на субективна съставомерност
на разследваното престъпление, като изпратил материалите на наказващия
орган в СПП ОД МВР Пазарджик за преценка за реализиране на отговорност
за извършено административно нарушение.
Така се стигнало до издаването на НП, в което се сочи основанието за
това решение на автора му – чл. 36, ал.2 от ЗАНН, с оглед постановения отказ
на прокурора да образува наказателно производство за престъпление по
чл.345, ал.1 от НК.
В настоящата процесуална ситуация не е нарушен класическият принцип
на наказателнопроцесуалното право, чиято цел е да не се допусне
повторението на наказателни процедури, които са приключили с влязъл в сила
акт- ne bis in idem, на който е посветено Тълкувателно решение 3 / 2015 г. на
ОС НК, ВКС. Дублирането на наказателни процедури (bis) е недопустимо,
когато някоя от тях започва или продължава развоя си, след като другата е
приключила с влязъл в сила акт. Чл. 4, § 1 от Протокол № 7 поначало не
забранява паралелното протичане на отделни наказателни процеси срещу едно
и също лице по повод същото деяние, ако по никой от тях не е постановено
окончателно решение. Закрилата на принципа действа от момента на влизане в
сила на първото решение, а от началото на новото преследване, когато деецът
вече е „съществено засегнат” от дейността на властите , възниква състояние на
нарушение на правилото. Принципът nе bis in idem препятства повторението
2
на наказателно производство, приключило с окончателно решение.“ ( ТР,
б.“Г“, Общи положения)
При тези изводи в ТР , основен е въпросът кога един акт е окончателен и
отговорът е също в ТР. Изясняването му е от същество значение в настоящия
случай, тъй като формално резолюцията прекратява административно-
наказателното производство, но !- не и окончателно; прекратяването слага
формален край на производството пред администрацията, който не е
окончателен, тъй като въпросът в каква степен деянието защитава
обществения интерес ( дали е нарушение или престъпление) се отнася да
решаване от компетентния според националното законодателство орган –
прокурора ( чл. 211ал.1 и чл. 212, ал.1 НПК) . Тоест производството
продължава своето развитие, тъй като тази преценка е суверенно право само на
прокурора.
Процесуалното развитие на настоящото административно-наказателно
производство,образувано със съставяне на акта и изпратено на прокурора,
постановил отказ за образуване на наказателно производство за престъпление
по чл. 345, ал.1 от НК, послужил в хипотезата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН за
издаване на обжалваното НП , е напълно законосъобразно. Този извод следва
директно от Тълкувателно решение 3 / 2015г. ОС НК ВКС : „Принципът nе bis
in idem препятства повторението на наказателно производство, приключило с
окончателно решение. Правилото въвежда изискване постановеният първи по
време съдебен акт да има окончателен характер. В противен случай би
възникнало вътрешно противоречие между чл. 2 „Право на обжалване в
наказателното производство” и чл. 4 от Протокол № 7. Връзката между двете
гаранции дефинира понятието за окончателен акт – когато в националното
законодателство не са предвидени или са изчерпани, или са пропуснати
възможностите за редовен контрол“ . Влязъл в законна сила акт, окончателен
по смисъла на Конвенцията, е този, с който е окончателно разрешен правен
спор относно конкретно деяние (административно нарушение или
престъпление) – ТР 3/15 : само при един такъв акт са недопустими всички
последващи действия по обвинението за същото деяние.
Горното обуславя законосъобразната процесуална природа на НП и
предпоставя обсъждане на нарушението по същество.
Установено е, че управляваният от жалбоподателя автомобил не е бил
3
надлежно регистриран и че същият се е движил по една от основните улици на
града,т.е. по път отворен за обществено ползване, каквото понятие ползва чл.
3, ал.3 от ЗП.
Затова и в случая ( при липсата на данни, които да водят до обратния
извод ) регулираните обществени отношения не са били засегнати в
незначителна степен от това правонарушение, което е обуславило неговата
малозначителност и приложението на чл. 9, ал.2 от НК от прокурора.
Криминализирането на деянието, осъществимо посредством управление на
нерегистрирано МПС, чрез приемане му за административно нарушение по чл.
140, ал.-1 от ЗДвП или престъпление по чл. 345 от НК, е гаранция да не се
допуска в движението да участват МПС, чиято индивидуализация е
невъзможна. Регистрационният номер за автомобила от дадена марка, модел и
цвят е уникална комбинация от буквени и цифрови символи, които го
персонифицират. Този номер, ведно с марката на автомобила и неговия цвят
(последният е променим по инициатива на собственика/ползвателя)
персонифицират конкретното превозно средство . Номерът е наличен върху
табели , монтирани по съответния ред на предна и задна броня на автомобила.
Така се създава сигурност по отношение на участващите в движението МПС с
оглед възможността за тяхното установяване особено при или връзка с
инциденти, нарушения и престъпления. Участието на нерегистрирано МПС в
движението създава несигурност от гледна точка на възможността за
установяването му във връзка с неправомерно поведение.
Вмененото с акта и НП нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, ако се
изразява в управление на нерегистрирано (тоест при служебно прекратена
регистрация) е с доказани обективни елементи от състава. Няма спор по
делото, че регистрацията на автомобила е прекратена на основание чл. 143, ал.
10 ЗДвП и поради предвиденото там основание, считано от 13.07.22г. Това
основание обаче не е било отпаднало към момента на проверката, тъй като
представената полица удостоверява надлежно сключен, но действащ от 16.57ч.
на 05.10.22г. договор за ЗЗГО ( при час но проверката 00.25 на 05.10.22г.) . Към
датата и часа на проверката служебното прекратяване на регистрацията не
само е било вече факт, но е имало и своето нормативно основание.
Както става ясно от писма на СПП от ОД МВР Пз-к и ГФ ЗЗГО само на
собственика на автомобила се изпращат уведомления за предстоящо
4
прекратяване на регистрацията, но липсва задължение това да става с обратна
разписка (и.и въобще да се удостоверява по какъвто и да е начин връчването).
Тоест , не е доказано собственикът , а в случая самият жалбоподател –а като
водач на МПС, да е бил уведомен.
Процедурата за уведомяване на собствениците на незастрахованите МПС и
на органите на МВР е по чл. 574, ал. 11, изр. второ от КЗ, но не е обвързана с
получаването на уведомителното писмо. В тази връзка законът не предвижда
наличие на документ, удостоверяващ получаването на уведомлението, тъй като
съгласно Кодекса за застраховането, срокът за потвърждение на наличието за
сключена и действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите тече от датата на изпращане на уведомлението.
Тоест - за нуждите на процедурата по служебната дерегистрация е важно
изпращането на уведомление на собственика за липса на договор за ЗЗГО на
притежавания от него автомобил, от която дата тече 14-дн. срок за
предоставяне на информация за сключен такъв договор, след изтичането на
който, ако не е постъпила такава информация ГФ уведомява МВР за липсата
на договор на МВР и така възниква основание за „ предприемане на мерки за
прекратяване на регистрацията на МПС“ . За тази процедура е без всякакво
значение дали собственикът е получил уведомлението, тъй като нормативните
правила изискват само изпращане на уведомление, но не и неговото
получаване. Затова и за служебното прекратяване на регистрацията на
процесното основание е достатъчно: 1.изпращането на уведомление от ГФ до
собственика и 2.уведомяването на МВР за това.
За субективната съставомерност на процесното нарушение обаче това
съвсем не е достатъчно, тъй като за да е налице е необходимо собственикът да
бъде надлежно уведомен и то не само, че ако не уведоми Фонда за сключен
договор, че ще „бъдат предприети мерки по прекратяване на регистрацията“,
но дори да бъде уведомен за самия факт на прекратяването . Без знание за този
факт, не може да има съзнание у водача , че управлява автомобил със
служебно прекратена регистрация.
Така е налице т.нар. извинителна грешка по чл. 14, ал.1 от НК ( вр. чл. 11
ЗАНН), тъй като липсва умисъл за извършване на нарушението, тъй като на
жалбоподателя (който в случая е само водач, но не и собственик) не е бил
известен факт, който принадлежи към състава на нарушението
5
(дерегистрацията).
Предвид обоснованото горе решение за отмяна на НП , неоснователна е
претенцията за юрисконсултско възнаграждение, а такава от насрещната
страна, представлявана безплатно (л.34), няма. .
Предвид горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-1006-000669/04.04.2023г. на
началник група в ОДМВР Пазарджик, СПП - ПАЗАРДЖИК, с което на А. Е.
В., с ЕГН **********, гр.Пазарджик, ул.О. са наложени: глоба в размер на
200лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение по
чл. 140, ал.1 от с.з.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6