Р Е Ш Е Н И Е
№ 283
гр.Плевен, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, пети състав, в открито
съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
Председател: Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №406
по описа на Административен съд-Плевен за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.118, ал.1 от Кодекса
за социално осигуряване.
Образувано е по жалба от В.М.Ш. ***, с ЕГН **********,
против Решение №2153-14-57/29.04.2022 год. на Директора на ТП на НОИ-Плевен, с
което е отхвърлена жалба с
вх.№1012-14-126/8.04.2022 год. и е потвърдено Разпореждане
№2113-14-945#4/1.04.2022 на ръководител
ПО.
В жалбата са наведени доводи, че административният
орган неправилно не е зачел отработеният от жалбоподателя трудов стаж за периода от 1.10.1981 год. до 1.05.1991
год. на длъжност „треньор по вдигате на тежести“ в ДФС „Септемвриец“, гр.Долна
Митрополия и не го е взел предвид като стаж при преценката за право на пенсия.
Твърди, че през процесния период е работил в дружеството и е представил трудова
книжка, в която са попълнени всички данни относно неговата продължителност с
подпис и печат на работодателя. Твърди, че през целия период е получавал
работна заплата и са внасяни осигурителни вноски. При приключване на стажа му в
трудовата книжка липсва подпис на главен счетоводител, а се е подписал само
Председателя и подписът му е заверен с печат. Счита, че това е формален пропуск
вероятно поради незнание на администрацията на ДФС „Септемвриец“, гр.Долна
Митрополия. Сочи, че дружеството, както повечето такива, е преустановило
спортна дейност и архивите не са предадени в НОИ. Не знае поради каква причина
е станало това. Твърди, че получава лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване
и при отпускането на същата този стаж му е зачетен. Понастоящем, няколко години
по-късно, когато е подал заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж
и възраст, процесният период не му е зачетен като стаж при пенсиониране. В
заключение моли съда да отмени решението и потвърденото с него разпореждане.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично.
Моли да се уважи предявената
жалба на заявените в нея основания, като се отмени оспореното решение на
директора на ТП НОИ и потвърденото с него
разпореждане.
Ответникът в настоящето производство Директор на ТП на НОИ – Плевен не се явява,
не се представлява и не ангажира становище по делото.
Административен съд-Плевен, пети
състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съобрази доводите на страните и
извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си
по чл.168 от АПК, намира за установено следното:
Със заявление вх. №2113-14-945/04.06.2021 г
жалбоподателят е поискал отпускане на
лична пенсия за ОСВ по чл. 68, ал. 1-3 от КСО.
Длъжностното лице от отдел „Пенсии“ е изпратило писмо
изх.№1056-14-175/2.02.2022 год.до Началник на отдел КПК в ТП на НОИ-Плевен, по
повод заявлението за отпускане на пенсия от жалбоподателя, като е посочило в
писмото, че е установено, че представената от лицето трудова книжка не отговаря на изискванията на
чл.6, ал.1 от НТКТС при осигурител ДФС „Септемвриец“, гр.Долна Митрополия, и за
изясняване на фактите от значение за определяне правото и размера на пенсията,
следва да се извърши проверка и да бъдат издадени образци УП-3 за периода
1.10.1981-1.05.1991 год. и УП-2 за периода 1.01.1987-31.12.1989 год.
Изпратено е и писмо изх.№2113-14-945#2/8.02.2022 год.
до жалбоподателя, с което са изискани от него документи за доказване на стаж
при осигурителя ДФС „Септемвриец“, гр.Долна Митрополия за периодите 1.10.1981-1.05.1991 год. и
1.01.1987-31.12.1989 год. Указано е на молителя, че ако не бъдат представени
такива, същият ще бъде изчислен на база
минимална работна заплата за страната. Предоставен е едномесечен срок за
представяне на документите.
Постановено е Разпореждане №2113-14-945#4/1.04.2022 г.
на ръководител ПО, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст по условията на чл. 68, ал. 1-3 от КСО на Ш.. В разпореждането е посочено, че съобразно
представените документи, на лицето е зачетен осигурителен стаж трета категория
- 30 години 00 месеца 13 дни. Не е зачетен стаж за период 1.10.1981-1.05.1991
год. в ДФС „Септемвриец“, гр.Долна Митрополия, тъй като заверката н трудовата
книжка не отговаря на чл.6, ал.1 от НТКТС. И след изискана информация и
доказателства от молителя-УП-3 за доказване на стаж, такива не са представени.
Направен е извод, че Ш. отговаря на изискването за навършена възраст, но няма
минимум 39 години стаж.
Разпореждането е връчено на жалбоподателя на 4.04.2022
год. Против същото е подадена жалба вх. 1012-14-126/08.04.2022 г. , в която е
изразено несъгласие с признатия
осигурителен стаж от 30 г. 00 м. 13 д. и твърдения, че същият не отговаря на
представените от жалбоподателя документи, удостоверяващи осигурителен стаж.
Възразява срещу незачитането на стажа за периода от 01.10.1981 г. до 01.05.1991
г. на длъжност "треньор по вдигане на тежести" в ДФС „Септемвриец“ -
гр. Долна Митрополия. Моли директор на ТП на НОИ - Плевен да постанови решение,
с което да отмени разпореждане №2113-14-945#4/01.04.2022 г. и да бъде зачетен
действително отработения от него трудов стаж.
По жалбата е постановено оспореното в настоящото
производство Решение №2153-14-57/29.04.2022 год. на Директора на ТП на
НОИ-Плевен, с което е отхвърлена жалба с
вх.№1012-14-126/8.04.2022 год. и е потвърдено Разпореждане
№2113-14-945#4/1.04.2022 на ръководител
ПО. Директорът на ТП на НОИ-Плевен е приел, че не е зачетен от длъжностното
лице по пенсионно осигуряване осигурителен стаж за периода от 01.10.1981 г. до
01.05.1991 г. на длъжност "треньор по вдигане на тежести" в ДФС
„Септемвриец“ - гр. Долна Митрополия, тъй като стажът не е надлежно заверен в
трудовата книжка съобразно изискванията на чл. 6 от Наредба за трудовата книжка
и трудовия стаж. (НТКТС). Съгласно чл. 6, ал. 1 от цитираната разпоредба при
прекратяване на трудовото правоотношение продължителността на трудовия стаж,
придобит от работника или служителя при работодателя към датата на прекратяване
на трудовото правоотношение, се записва с цифри и думи и се подписва от главния
счетоводител и от работодателя, като се подпечатва с печата му. В хода на
пенсионното производство е установено, че заверката в трудовата книжка на
положения стаж в ДФС „Септемвриец“ - гр. Долна Митрополия не отговаря на
изискванията, тъй като на стр. 13 от представената трудова книжка, липсва
нормативно предвиденият подпис на „главен счетоводител“. Последица от неспазване
на посочената разпоредба според контролния орган е липсата на обвързваща
доказателствена сила на документа. В тази връзка с писмо по чл. 1, ал. 5 от
НПОС длъжностното лице по чл. 98 от КСО е изискало от Ш. да представи обр.
УП-3, удостоверяващ осигурителен стаж, за периода от 01.10.1981 г. до
01.05.1991 г. в ДФС „Септемвриец“ - гр. Долна Митрополия. В законоустановения
едномесечен срок такъв документ не е представен. Отправено е искане с изх.
№1056-14-175/02.02.2022 г. до контролните органи при ТП на НОИ - Плевен за
извършване на проверка на осигурителя, след която да бъде издаден образец УП-3
за периода 01.10.1981 г . - 01.05.1991 г. Контролният орган е установил
невъзможност да направи исканата проверка, тъй като не са налични данни за съществуването
на такъв осигурител/правен субект, което също се явява причина длъжностното
лице да не е в състояние да установи наличието на осигурителен стаж. Изложени
са още мотиви в оспореното решение, че представената от лицето трудова книжка, в
която е отразен запис за спорния период 01.10.1981 г. до 01.05.1991 г. не може
да се вземе предвид при преценката на правото на пенсия, тъй като стажът за
посочения период, вписан в трудовата книжка не е оформен съгласно изискванията
на чл. 6, ал. 1 от Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж. В тази връзка
след като претендираният стаж не може да бъде установен с редовни документи по
чл. 40 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж, липсва правно основание за
неговото зачитане при преценка правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст
на лицето. Изложени са мотиви, че съгласно чл. 68 ал. 1 и 2 от КСО през 2021 г.,
мъжете придобиват право на пенсия при навършени 64 години и 4 месеца и
осигурителен стаж 39 години. Ш. отговаря на изискванията на чл. 68, ал, 1-2 от КСО за навършена изискуема възраст, но не отговаря на условието за минимум 39
години трудов стаж и в този смисъл не е придобил право на пенсия за ОСВ към
датата на заявлението. При преценка правото на пенсия за осигурителен стаж и
възраст органът е взел предвид и разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО. Съгласно
цитираната разпоредба в случай, че лицата нямат право на пенсия по чл. 68, ал.
1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на
възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години
действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава
от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на
67-годишна възраст. Право на пенсия през 2021 г. се придобива при навършени 66
години и 8 месеца и действителен осигурителен стаж от 15 години. В случая е
прието, че Ш., към датата на подаване на заявлението (04.06.2021 г.), е на 64
г. 04 м. 24 д„ в тази връзка не е придобил право на пенсия за ОСВ, тъй като не
отговаря на условието за навършени 66 години и 8 месеца. По тези съображения е
постановено оспореното решение, с което жалбата на Ш. е отхвърлена.
Решението е връчено на жалбоподателя на 9.05.2022
год., а жалбата против него е подадена на 12.05.2022 год. и е заведена с
вх.№1012-14-173.
Така установената фактическа
обстановка мотивира следните правни изводи:
Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при
наличието на правен интерес от търсената защита, срещу годен за обжалване
административен акт, в законоустановения срок за обжалване, пред компетентния
съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане.
По същество жалбата е основателна.
Съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.”а” от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ (РУСО) се подават жалби срещу
Разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на
пенсиите, добавките и компенсациите към тях, като ал.3 от същата норма
регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ (РУСО) се произнася по жалбите с
мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Решение №2153-14-57/29.04.2022 г. е издадено от Директора на ТП на НОИ – Плевен. Ето
защо съдът намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган по
чл.117, ал.3 от КСО. Потвърденото с него разпореждане също е издадено от
компетентен по материя, време и място орган.
Оспореното Решение е писмено,
издадено в рамките на едномесечния срок за произнасяне по чл.117, ал.3 от КСО, като
изискуемата писмена форма е спазена, изложени са мотиви.
Спазени са административно производствените правила при
постановяване на решението. Поради липсата на надлежни доказателства,
удостоверяващи трудовия стаж за процесния период, такива са изискани както от
жалбоподателя, така и е инициирана проверка от контролните органи на НОИ, при
която е установено, че проверка за стажа за периода не може да бъде извършена
поради липса на данни за съществуването
на такъв осигурител и на това основание-невъзможност длъжностното лице
да установи наличието на осигурителен стаж
на Ш. за периода.
Решението обаче е постановено в противоречие с
материалноправните разпоредби на закона.
По отношение на периода от 01.10.1981 г . - 01.05.1991 г., който период е спорен между
страните, съдът съобрази следното:
По делото е приобщено заверено копие на извлечение от
трудова книжка №245 на Ш., издадена на 4.02.1980 год. от Автостопанство №7,
гр.Долна Митрополия. От нея е видно, че за целия спорен период, който в ТК е
разделен на три: от 1.10.1981 год. до 1.01.1990 год. ; от 1.01.1990 год. до
1.10.1990 год. и от 1.10.1990 год. до 1.05.1991 год., е посочено наименованието
на предприятието- ДФС „Септемвриец“, гр.Долна Митрополия, вид
дейност-физкултурна, длъжност-треньор по вдигане на тежести, заплата, която за
всеки един от трите посочени подпериода е съответно 160 лева, 195 лева и 260
лева; дати на
постъпване -1.10.1981 год., 1.01.1990 год. и 1.10.1990 год. г., подпис в графа
ръководител, печат, дати на прекратяване на трудовия договор – 1.01.1990 год.,
1.10.1990 год. и 1.05.1991 год., правното основание за прекратяването, подпис в
графа ръководител и печат. На отделен ред в трудовата книжка е посочено всичко
прослужено време девет години и седем месеца, председател, подпис и печат. На всички подписи е поставен
печат на ДФС „Септемвриец“ , гр.Долна Митрополия.
Според действащата понастоящем разпоредба на чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж /НПОС/, осигурителният стаж се установява с
трудови, служебни и осигурителни книжки, и с документ по утвърден образец,
издаден от осигурителя.
Спорният въпрос е по същество относно материалната
удостоверителна сила на трудовата книжка, която, съгласно решението на
административния орган не е оформена съгласно изискванията на чл.6, ал.1 от
Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. Не е посочено съобразно кои
изисквания от разпоредбата на чл.6, ал.1 от НТКТС не е оформена ТК на Ш., но
предвид съдържанието на разпоредбата, според която при прекратяване на трудовото правоотношение
продължителността на трудовия стаж, придобит от работника или служителя при
работодателя към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, се записва
с цифри и думи и се подписва от главния счетоводител и от работодателя, като се
подпечатва с печата му, и предвид, че в ТК трудовият стаж на Ш. в ДФС
„Септемвриец“ , продължителността на трудовия стаж на тази длъжност при този
работодател е записана с цифри и думи и е подписана от работодателя и
подпечатана с печата му, следва извод, че контролните органи на НОИ са
преценили, че продължителността на трудовия стаж в ДФС „Септемвриец“ не е
заверена с подписа на главния счетоводител, което е факт и не се оспорва от
жалбоподателя. Именно на това основание съгласно чл.6, ал.1 от НТКТС не е
зачетен този стаж, възлизащ на девет години и седем месеца, от длъжностното
лице по пенсионно осигуряване. Това е и правният въпрос относно материалната
законосъобразност на оспорваното решение. Следва да се отбележи, че видно от
заверения препис на представената трудова книжка е, че са отбелязани с подпис и
печат на длъжностно лице ръководител-дата на постъпване и дата на прекратяване
на трудовия договор, в т.ч. и правно основание за прекратяване на трудовия
договор, както и на отделен ред отдолу - общата продължителност на трудовия
стаж в предприятието. Освен подписи са положени и печати.
С продължителността на трудовия стаж законодателят
свързва възникването на различни права и той е установил специален ред за
установяването му. В чл. 101 от
Правилника за приложение на Закона за пенсиите (отм., но действащ по
време на оформянето на трудовата книжка) е посочено, че трудовият стаж се
установява с осигурителни, трудови или занаятчийски ученически книжки или с
документ, издаден от съответното предприятие, учреждение или организация.
Документът се издава въз основа на изплащателните ведомости или партидни книги.
Сред така посочените документи трудовата книжка е с най-голямо практическо
приложение. Съгласно легалното определение на трудовата книжка, дадено в чл. 347 от
Кодекса на труда /КТ/, тя е официален удостоверителен документ за
вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника и
служителя. Като официален удостоверителен документ тя се издава по определен
ред и от съответен орган и има материална доказателствена сила за изявленията,
които се съдържат в нея. Тази доказателствена сила обвързва както съда, така и
органите на НОИ, но само за удостоверяваните в нея факти. Съгласно разпоредба
на чл. 349, ал.
1, т. 9 от Кодекса на труда в трудовата книжка задължително се
вписва продължителността на времето, което се признава за трудов стаж. На
основание чл. 356 от
Кодекса на труда и в съответствие с чл. 101 ППЗП
е приета, с Постановление на Министерския съвет № 227 от 23.11.1993 г., Наредба за трудовата книжка и
трудовия стаж. В чл. 6, ал. 1 на Наредбата е посочено, че при
прекратяване на трудовото правоотношение продължителността на трудовия стаж,
придобит при работодателя се записва с цифри и думи и се подписва от главния
счетоводител и от работодателя и се подпечатва с печата му. По аргумент на тази
разпоредба всички вписвания в трудовата книжка, които не отговарят на
посочените изисквания, нямат установената от закона доказателствена сила за
периода след 1993 година. В сила за процесния период 1981 г. – 1991 г. обаче е била Наредбата за трудовите книжки, одобрена
с Постановление № 149 на МС от 20.03.1953 г., обн. в "Известия", бр.
25/1953 г., изм. - "Известия", бр. 74/1960 г. В трудовата книжка на
жалбоподателя, съгласно тази наредба
е следвало да се впишат данните по чл. 5 и чл. 6 от Наредбата, в това число
датата на постъпване на работа и датата на прекратяването на трудовото
правоотношение. Съгласно чл. 8 от тази
Наредба всяко вписване в трудовата книжка се прави с мастило,
заверява се от ръководителя на предприятието, учреждението или организацията
или от упълномощено от него лице и се подпечатва със служебния печат. Следва да
се има предвид и Инструкция № 2492 /обн. ДВ 20/1968 г./ за реда и начина за
издаване на документи за трудов стаж, издадена въз основа §101, ал.3 от
ППЗП. В чл. 6 от тази инструкция се детайлизира начина на водене на
трудовата книжка. Съгласно чл. 6, ал.2, буква "в" продължителността
на придобития от работника трудов стаж се подписва и подпечатва с печата на
предприятието, учреждението и организацията по начин да не засегне двете
страни. От тази законова регламентация е видно, че в трудовата книжка за процесния
период на жалбоподателя не е било задължително да се разпише непременно и от
главния счетоводител, а е необходимо и достатъчно записванията в нея да се
удостоверят от ръководител на предприятието или от упълномощено от него лице. Представената
трудова книжка съдържа всички реквизити по чл. 5 от цитираната наредба и всяко
вписване е извършено съобразно чл. 8 от същата наредба: заверено е от
ръководителя на предприятието/упълномощено от него длъжностно лице и е
подпечатано със служебния печат. При спазване на чл. 6, пар. 2, б "в"
от Инструкция № 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж,
обн. в ДВ, бр. 20 от 12.03.1968 г., продължителността на придобития от работника
трудов стаж към датата на прекратяване на трудовия договор е отбелязана на
следващия ред под вписването за напускане на работа с цифри и думи и е
подписана и подпечатана с печата на предприятието по начин да засегне двете
страници. В представената трудова книжка няма изтривания, добавки и други
външни недостатъци, които да водят до съмнения относно достоверността на
вписването, извършено съобразно изискванията на действащата Наредба за
трудовите книжки и инструкцията за прилагането й. С оглед на това за процесния
период трудовата книжка на жалбоподателя е оформена съгласно изискванията на
действалия към момента нормативен акт, поради което има доказателствена сила за
осигурителния стаж и доход на лицето по силата на §9, ал.1 от
ПЗР на КСО.
Вписването в трудовата книжка удостоверява по
официален начин наличието на трудово правоотношение, продължителността му и изпълняваната
работа, и в случая има данни, от които да се определи трудовия стаж на В.Ш.. На
основание чл. 347 от
Кодекса на труда от 1986 г. и на основание чл. 1 от Наредбата за
трудовите книжки, в сила за процесния период, редовно оформената трудова книжка
има официална удостоверителна сила за вписаните в нея обстоятелства относно
придобития от работника трудов стаж на длъжност "треньор по вдигане на
тежести" в ДФС „Септемвриец“ гр.Долна Митрополия. Не се отразява на
удостоверителна сила на трудовата книжка фактът, че общото прослужено време е
нанесено ръкописно, като не е отразено в поставен щемпел на предприятието. При
липса на изплащателни ведомости отговарящата на нормативните изисквания трудова
книжка служи като надлежно и годно доказателство по чл. 40, ал. 1
от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж за установяване и
зачитане на трудовия/осигурителния стаж.
В този смисъл е и практиката на ВАС – Решение № 9762
от 24.11.2004 г. на ВАС по адм. д. № 5200/2004 г., Решение № 7542 от 22.06.2021
г. на ВАС по адм. д. № 3011/2021 г.
Следва също да се посочи, че доказателствената сила на
трудовата книжка не може да бъде оборвана въз основа на несъществуващи към момента
на издаването и оформянето й изисквания за реквизити. В този смисъл е Решение №
6483 от 13.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2012/2013 г. Наредбата за трудовата книжка и
трудовия стаж, на която се позовава ответникът, е приета с ПМС № 227 от 23.11.1993 г.,
обнародвана е в ДВ, бр. 102 от 03.12.1993 г. и няма обратно действие по
отношение на факти и правоотношения, приключили преди влизането й в сила.
Освен това записванията в ТК за процесния период от 01.10.1981 г . до 01.05.1991 г, че Ш. е
работил на длъжност "треньор по вдигане на тежести" в ДФС „Септемвриец“
гр.Долна Митрополия, се потвърждават от показанията на разпитаните в съдебно
заседание свидетели М.Р., която е била директор на училището, в което
жалбоподателят е работил; В.П.-колега на жалбоподателя в училището за част от
спорния период и М.Л., който е бил едно от децата, тренирали вдигане на тежести
при жалбоподателя. Доказателства в подкрепа на твърдението относно заеманата от
жалбоподателя длъжност за периода са и публикациите в „Недовършена история на
село Ставерци“, изд.2005 год. и „Деветдесет години дружество „Спартак“, изд.2011.
Предвид гореизложеното съдът намира, че оспореното решение
и потвърденото с него разпореждане на Ръководител на “ПО”, с което е отказано
отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, са
незаконосъобразни и следва да се отменят. Решението, макар и издадено от
компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на
административно-производствените правила, е
постановено в противоречие с материалния закон. Делото като преписка
следва бъде върнато на Ръководител на “ПО” в ТП на НОИ, който да издаде ново
разпореждане, като на Ш. се зачете за осигурителен и трудов стаж времето от 1.10.1981
год. до 1.05.1991 год.
Съгласно чл.174 АПК, съдът следва да определи срок за
издаване на новото разпореждане. Доколкото всички доказателства са събрани,
следва новото разпореждане да бъде издадено в двуседмичен срок от постъпване на
преписката в ТП на НОИ Плевен, след влизане в сила на настоящето съдебно
решение.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2,
чл.173, ал.2 и чл.174 от АПК, Административен съд-Плевен, V-ти състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №2153-14-57/29.04.2022 г. на Директора
на ТП на НОИ-Плевен и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Разпореждане №2113-14-945#4/1.04.2022 г. на Ръководител на “ПО” при ТП на
НОИ-Плевен.
ВРЪЩА
преписката на ръководител на “ПО” в ТП на НОИ-Плевен за постановяване на ново
разпореждане съобразно мотивите на настоящето решение, в двуседмичен срок от
постъпването на преписката В ТП на НОИ Плевен, след влизане в сила на
настоящето съдебно решение.
Решението може да се оспори с касационна жалба пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: