№ 110
гр. Бяла Слатина, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ
при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ Гражданско дело №
20241410101323 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл.432, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 45, ал.1 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД от В. В. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.София, бул. "Княз
Ал.Д.К." № 5, вх.В, ап.25, чрез Адвокатско дружество "Д. и партньори", представлявано от
адв. Й. Д. от САК, против „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул.Витоша №89 Б, общ. Столична, обл. София
(столица), с които се иска да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата в размер на
1250,00 лв. (хиляда двеста и петдесет лева) – частичен иск от сумата в размер на
27000лв./двадесет и седем хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на настъпило ПТП на 24.08.2021г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на произнасяне по
подадената молба по чл. 380 от КЗ до ответното застрахователно дружество - 12.06.2024г., до
окончателното й изплащане, както и направените разноски в настоящото производство.
В исковата молба се сочи, че на 24.08.2021г. около 13:40ч. ищцата пътувала на предна
дясна седалка в лек автомобил „Ленд Ровър“, с рег.№ ВР7012СВ, с посока на движение от
гр.Долни Дъбник към гр.Искър. На км. 98+682 водачът на посочения лек автомобил – В.Г.О.,
предприел маневра изпреварване на движещите се пред него МПС-та, като навлязъл в
платното за насрещно движение. След изпреварване на автомобилите се върнал в дясната
лента за движение, при което реализирал ПТП с насрещно движещия се лек автомобил
„Фолксваген Кади“, с рег. № ЕН 8811 КН, управляван от Р.С.. За настъпилото ПТП били
сигнализирани органите на МВР, които след пристигане на място констатирали смъртта на
возещите се на задните седалки на лекия автомобил „Ленд Ровър“ – М.Р. и П.П.. В.О. бил
1
транспортиран в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ – гр.П., където починал поради получените
травматични увреждания.
Сочи се, че органите на МВР изготвили КП за ПТП с пострадали лица №257000-
3732/24.08.2021г. Било образувано ДП № ЗМ330/21г. по описа на РПУ-Долни Дъбник, ДП
№3635/21г. по описа на ОП-П.. С постановление от 25.10.2022г. на ОП-П. е прекратено
наказателното производство на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.4 от НПК.
Твърди се, че вследствие на ПТП-то ищцата получила травматични увреждания, както
следва: контузия на гръден кош - разстройство на здравето, причинило физически болки и
страдания за продължителен период от време; посттравматична капсулирана киста на лява
гърда - разстройство на здравето, причинило физически болки и страдания за период по-
дълъг от 30 дни; посттравматично стресово разстройство - разстройство на здравето,
причинило болки и страдания за период от над 30 дни.
Сочи се, че след настъпване на ПТП-то на 24.08.2021г. ищцата била откарана в
УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ – гр.П., където са й извършени редица прегледи и
изследвания, като била констатирана травма на гръден кош. Тъй като състоянието й не
изисквало хоспитализация, Г. била освободена от лечебното заведение на същия ден.
Твърди се, че поради изпитване на силна болка в областта на лявата си гърда ищцата
потърсила консултация с мамолог на 15.12.2021г., като след извършена мамография било
констатирана киста на лявата гърда с посттравматичен произход.
Сочи се, че след претърпения стрес вследствие на ПТП-то ищцата станала
понеспокойна, потисната, изпитвала напрежение и загубила съня си. Започнала да се
оплаква от пристъпи на паника и дифузен страх, поради което посетила психиатър, който
констатирал наличие на посттравматично стресово разстройство.
Твърди се, че в резултат на ПТП-то ищцата търпи силни по интензитет болки и
страдания – физически и емоционални, както и редица затруднения в ежедневието си. Сочи,
че към момента на депозиране на исковата молба Г. не се е възстановила, като продължава
терапевтичното й лечение.
Сочи се, че към момента на реализиране на процесното ПТП - 24.08.2021г., лекият
автомобил „Ленд Ровър“ с рег.№ ВР7012СВ е имал сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответното дружество.
На 13.05.2024г. била депозирана молба до ответника по реда на чл.380 от КЗ, като
дружеството определило и изплатило доброволно обезщетение на ищцата в размер на
3000,00лв., като според Г. сумата не е достатъчна да обезщети претърпените от нея вреди,
предвид което за нея се породил правен интерес от депозиране на настоящата искова молба.
Представя доказателства. Претендира разноски.
В срока, указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът „ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, чрез юрк. Р. К., е депозирал писмен отговор, с
който е оспорва иска изцяло по основание и размер по изложените в него съображения. Не
оспорва наличието на валидна застраховка към момента на настъпване на ПТП на л.а. „Ленд
2
Ровър“ с рег.№ ВР7012СВ.
Не оспорва изплащане на обезщетение в размер на 3000,00лв. на ищцата във връзка с
депозирана молба по реда на чл.380 от КЗ. Инвокира твърдения за липса на деликт поради
неосъществен фактически състав. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между
настъпилото ПТП и претърпените от ищеца травматични увреждания. Оспорва механизма
на ПТП. Оспорва настъпването на посочените с исковата молба травматични увреждания,
Сочи, че от представените медицински документи не може да се установи наличие на
причинноследствена връзка между тях и ПТП-то. Оспорва наличието на силен
психологически стрес и душевни страдания. Възразява срещу претендирания размер.
Навежда доводи за наличие на съпричиняване от страна на ищеца, изразяващо се в
непоставяне на предпазен колан. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Настоящата съдебна инстанция, като прецени събраните по делото
доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
от фактическа страна следното:
С Определение № 857/13.11.2024г. съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че на 24.08.2021г. е настъпило ПТП, че участващият в инцидента
л.а. „Ленд Ровър“ с рег.№ ВР7012СВ е имал валиден договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ към момента на ПТП-то, сключен с ответното дружество, както и че във
връзка с депозирана молба по реда на чл.380 от КЗ ответното дружество е определило и
изплатило на ищцата обезщетение в размер на 3000,00лв. във връзка с претърпените вреди
вследствие на процесното ПТП
С направения доклад по делото на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК съдът е разпределил
доказателствената тежест, като е указал на ищеца, че той следва да докаже в условията на
пълно и главно доказване противоправното действие на водача на лекия автомобил,
причинените от ПТП неимуществени вреди, както и връзката между тях. Съдът е указал, че
в тежест на ответника е да докаже твърдението си за съпричиняване на вредоносния
резултат от ищеца.
Между страните не се спори за наличието на валидно застрахователно отношение
между ответника и собственика на автомобил „Ленд Ровър“ с рег.№ ВР7012СВ по силата на
застрахователна полица BG/06/121002361965 с период на действие от 17.08.2021г., до
16.08.2022г.
По делото е приложен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег.№ 257000-
3732 от 24.08.2021г., в който е отразено, че в резултат на ПТП-то са починали лицата М.П.Р.,
П.И.П. и В.Г.О., Р.Е.С. е тежко пострадал, а ищцата е леко пострадала.
По делото е приложено ДП № 3635/2021г. по описа на ОП-П., което е прекратено с
Постановление за прекратяване на наказателно производство от 25.10.2022г.
По делото е приложен лист за преглед на пациент от 24.08.2021г., от който е видно, че
Г. е постъпила в болничното заведение за преглед с оплаквания от болки в гръдния кош, като
е колабирала. Отразено е, че след прегледа липса необходимост от хоспитализиране.
3
По делото са приложени резултати от извършена ехография на корем, таз,
ретроперитонеум, както и от рентгенографично изследване на череп, от които се установява,
че не са констатирани травматични увреждания в посочените области и органи вследствие
на претъпряното ПТП.
Видно от Амбулаторен лист от 01.12.2023г. ищцата е постъпила за преглед при лекар-
специалист, като обективното й състояние се характеризирало като вътрешно напрегната, с
наличие на хипохондрични фиксации и песимистична нагласа за изхода от заболяването й.
Посочено е, че е емоционална дистимна, лабилна, като налице е изразена инсомния.
По делото е приложен резултат от извършена мамография на ищцата на 15.12.2021г., от
който се установява, че в областта на лявата гърда е налична посттравматична капсулирана
киста.
Видно от приложено заключение от извършена ехомаография на 01.12.2023г. в лявата
гърда на ищцата е налична киста.
По делото е приложена Писмена претенция от ищеца по чл.380 от КЗ, от която е видно,
че Г. е претендирала от ответното дружество изплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, като от приложеното писмо с изх.№0-92-8135/12.06.2024г. се
установява, че във връзка с претърпяното ПТП ответното дружество е определило на ищцата
обезщетение в размер на 3000,00лв., за което не се спори между страните по делото, че е
изплатено.
По искане на ищеца в хода на настоящото производство е разпитан свидетелят Х. И. Х.
– син на ищцата.
Свидетелят Х. сочи, че разбрал за инцидента от приятели, като отишъл при майка си
няколко часа след настъпването му, когато тя била в болница в гр.П.. Била доста нарязана,
имала синини. Била в съзнание и контактна, направени й били различни изследвания. След
като се установило, че нямало разкъсвания по черен дроб или други органи, ищцата била
изписана за домашно лечение. Свидетелят сочи, че на прибиране от болницата трябвало да
минат по същия път, на който се е случило ПТП-то. Майка му постоянно плачела и пищяла.
Свидетелят оставил майка си да пренощува и на следващия ден, като отишъл да провери как
е, констатирал, че тя била повръщала в стаята си, изпуснала се по малка нужда. Появили се
синини по тялото й, а седмица след инцидента – и по гърдата й. Свидетелят Х. твърди, че за
период от около 6-7 месеца ищцата изпитвала силен стрес. Страхувала се през нощта, не
желаела да пътува с автомобил, като според свидетеля към настоящия момент майка му все
още се страхува да пътува с лек автомобил. Х. сочи, че ищцата посетила различни лекари –
кардиолог и мамолог.
По делото е прието заключение по допуснатата по искане на ищеца съдебно-
медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Ф. Т., което съдът кредитира
като компетентно, обективно изготвено и пълно. В заключението си експертът сочи, че
вследствие на ПТП-то ищецът е получил контузия на гръдния кош и коремната стена, като е
налице причнно-следствена връзка между сочения механизъм на ПТП и получените
4
травматични увреждания. Експертът сочи, че по механизъм уврежданията отговорят да
бъдат получени от действието на предпазен обезопасителен колан, като твърди, че ищцата е
била пасажер на предна дясна седалка. Д-р Т. сочи, че към момента на извършения от него
преглед е налице остатъчно явление на получените увреждания, изразяващо се в наличие на
организиран мекотъканен хематом. Експерът твърди, че към момента на прегледа ищцата се
е възстановила от получените наранявания, като прогнозата за развитие на здравословното й
състояние е добра, но следва да се проследи установеният хематом.
По делото е прието заключение на допуснатата по искане на ищеца съдебно-
автотехническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно, обективно изготвено
и пълно. Експертът инж.Т. сочи, че към момента на настъпване на ПТП-то времето е било
сухо, слънчево, с добра видимост. Пътното платно е без неравности, разделено на две ленти
за движение – по една във всяка посока. Вещото лице описва следния механизъм на ПТП:
при движение на път II-13 с посока на движение от гр.Долни Дъбник към гр.Искър водачът
на л.а. „Ленд Ровър“ с рег.№ ВР7012СВ предприел маневра изпреварване и навлязъл в
лентата за насрещно движение, като в края на маневрата изпреварване, при прибиране в
своята лента за движение, траекторията на управления от него автомобил се пресекла с
траекторията на движещия се в насрещното пътно платно л.а. „Фолксваген Кади“ с рег.
№ЕН8811КН, в резултат на което се реализирал страничен кос удар между двете МПС-та.
Вещото лице твърди, че скоростта на движение на л.а. „Ленд Ровър“ с рег.№ ВР7012СВ е
била около 39-42км/ч. Експертът сочи, че ударът се осъществил в лентата за движение на
л.а. „Фолксваген Кади“, като контактът е станал между предна лява част на л.а. „Фолксваген
Кади“ и странична лява част на л.а. „Ленд Ровър“. Инж.Т. твърди, че причина за
настъпването на пътния инцидент е поведението на водача на л.а. „Ленд Ровър“ с органите
на управление на моторното превозно средство, чрез които е навлязъл в насрещното платно
за движение и е поставил водача на л.а. „Фолксваген Кади“ с рег.№ЕН8811КН в безизходно
положение на неизбежен удар.
По делото е прието заключение по допуснатата по искане на ищеца съдебно-
психологична експертиза, изготвена от вещото лице Х. И. Х., което съдът кредитира
като компетентно, обективно изготвено и пълно. Експертът сочи, че към момента на
извършения преглед ищцата с със здравословна ментална функция справя се успешно с
живота и има качествени междуличностни взаимодействия. При връщане към момента на
злополуката се откриват данни за преживяно травматично събитие, като се наблюдават
остатъчни непреодолени травматични елементи. Вещото лице сочи, че при въпроси
свързани със злополуката се проявяват емоционални, поведенчески и физически реакции,
като посочените реакции са следствие на преживян травматичен стрес с висок интензитет,
което обуславя извода, че съществува причинно-следствена връзка между претърпяното
ПТП и нивата на травматичен стрес при ищцата. Експертът сочи, че към настоящия момент не
се наблюдават структурни изменения на психиката или други изразени психопатологии, като
посттравматични реакции се активират с връщане към момента на инцидента.
От гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
5
изводи:
Новелата на чл. 432, ал. 1 от КЗ урежда и гарантира правната възможност на
увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу
застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние
лице е сключил договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща неговата
деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност
на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице,
обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1)
застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между
делинквента и ответника - застраховател.
За да бъде уважен предявеният иск, в тежест на ищеца е да докаже: механизма на
настъпилото ПТП, претърпени вреди, причинна връзка между описаното ПТП и описаните в
исковата молба увреждания, предприетите действия от ищеца за възстановяване от
причинените травми от процесното ПТП, здравословно състояние на ищеца към настоящия
момент – възстановен ли е напълно от причинените травми или има трайни настъпили
увреждания, които не могат да бъдат преодолени, на коя дата ищецът е предявил претенция
към ответника за заплащане на неимуществени вреди от описаното ПТП, представяне от
страна на ищеца на всички изискани от ответника документи във връзка със заведената
щета.
При изследване механизма на ПТП, от събрания в хода на производството
доказателствен материал, настоящата съдебна инстнация стига до извод, че е налице
противоправност в поведението на водача на лекия автомобил Ленд Ровър“ с рег.№
ВР7012СВ, изразяваща се в това, че не е спазил правилата за изпреварване или за
заобикаляне, като от това е създадена непосредствена опасност за движението; /чл.179, ал.1,
т.5 от ЗДвП/. Поради горното, съдът намира, че механизмът на ПТП и вината на
застрахования при ответника водач се установява с категоричност. Няма никакви данни
инцидентът да е настъпил при друг механизъм
В хода на производството от страна на ответника не беше оборена презумпцията,
уредена в чл. 45, ал. 2 ЗЗД, съгласно която във всички случаи на непозволено увреждане,
вината се предполага до доказване на противното.
Между страните не се спори, че горепосоченият автомобил марка „Ленд Ровър“ с рег.
№ ВР7012СВ е разполагал със застраховка „Гражданска отговорност“, валидна към момента
на настъпване на ПТП-то – 24.08.2021г.
От представените медицински документи по делото и заключението по допуснатата
съдебно – медицинска експертиза се установява настъпване травматично увреждане -
контузия на гръдния кош и коремната стена, както и причинно – следствената връзка между
процесното ПТП и тези травми. От кредитираното по делото заключение на вещото лица
става ясно, че ищцата е била с поставен предпазен колан.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че ищцата е доказала всички
описани по-горе факти, за които носи доказателствена тежест, поради което следва да се
приеме, че е възникнала отговорност за ответника да заплати обезщетение за претърпените
от него неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП.
6
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. При
определяне размера на това обезщетение е необходимо да се отчете начинът на
извършването на противоправното деяние, претърпените от ищеца болки и страдания
вследствие на причинените му травматични увреждания, периодът за пълното
възстановяване, неговата възраст, причинените му неудобства и дискомфорт при социални
контакти, социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие – средата на 2021г., както и високият нормативно определен
лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от
застраховано лице по застраховка "Гражданска отговорност" – до 10, 420 млн. лв.,
независимо от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ).
При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид
обстоятелството, че от процесното ПТП ищецът е претърпял контузия на гръдния кош и
коремната стена. Вещото лице по допуснатата ССчЕ сочи, че понастоящем не се констатират
травматични увреждания, като е налице организиран мекотъканен хематом. Вещото лице по
допуснатата съдебно-психологична експертиза сочи, че към настоящия момент не се
наблюдават структурни изменения на психиката или други изразени психопатологии, като
посттравматични реакции се активират с връщане към момента на инцидента.
От събраните по делото гласни доказателства, които съдът кредитира в условията на
чл.172 от ГПК, като въпреки роднинската връзка между свидетеля и ищцата, показанията не
са вътрешно противоречиви, житейски логични са, потвърждават се и от останалите събрани
по делото доказателства, не може да се направи извод за настъпване на други травматични
увреждания, освен посочените от вещото лице по допуснатата съдебно-медицинска
експертиза. Свидетелят изразява непосредствени субективните възприятия за последиците
върху физическото състояние и психиката на ищцата и преживените вследствие на
инцидента болки и страдания, като безспорно се установи в хода на процеса, че вследствие
на настъпилото ПТП ищцата е изпитвала страх, който постепенно е намалял, но при
връщане към момента на злополуката се наблюдават остатъчни непреодолени травматични
елементи. В този смисъл е и заключението по допуснатата СПЕ.
В конкретния случай с оглед вида, характера и тежестта на установените травми,
възрастта на ищеца към момента на настъпване на увреждането – 64г., икономическите
условия към 2021 г. / МРЗ от 650 лева/, съдът намира, че сумата от 7 500 лв., представлява
справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите от ПТП.
Обезщетението в този размер съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за
справедливост, така и да възмезди неблагоприятните последици, настъпили за ищеца в
7
резултат на непозволеното увреждане.
От така определената сума в размер на 7500,00лв. следва да се приспаднат и
доброволно платените от ответника застрахователни обезщетения за неимуществени вреди
по отношение на пострадалия в размер на 3000,00лв. Доколкото ищецът претендира сумата
само от 1250 лв. като частичен иск от сумата в размер на 27000лв за обезщетение за
неимуществени вреди, искът следва да бъде уважен в този размер.
Неоснователно е своевременно наведеното от ответника – в отговора на исковата
молба, възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия (т. нар.
"компенсация на вини", уредена в чл. 51, ал. 2 ЗЗД). За да е налице съпричиняване,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки
условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на
посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който
не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като
неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с
позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към
увреденото лице.
В конкретния случай, ответникът с писмения отговор е навел възражение за
съпричиняване по см. на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, като е посочил, че пострадалият е пътувал без
поставен обезопасителен колан в разрез с разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП. Съдът намира
така наведеното възражение за съпричиняване за недоказано. В тежест на ответника съгл.
чл.154 от ГПК и приетия доклад, бе да се установи, че с поведението си пострадалият е
способствал за настъпване на увреждането. Такова доказване не бе проведено, като
експертът по допусната СМЕ е категоричен, че ищцата е била с поставен обезопасителен
колан.
Касателно направеното искане за присъждане на законна лихва:
Кодекса на застраховането в сила от 01.01.2016г. изрично диференцира отговорността
на застрахователя за собствената му забава - чл. 497 КЗ - от отговорността му за забава, като
функционално обусловена от отговорността на делинквента – „когато застрахованият
отговаря за тяхното / на лихвите / плащане „ – чл. 494 т.10 КЗ, чл.493 ал.1 т.5 КЗ вр. с чл. 429
ал. 2 т. 2 вр. с ал.3 вр. с чл. 430 ал. 1 т. 2 КЗ. От кумулативното приложение на посочените
разпоредби следва, че застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице
отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на уведомяването си
от застрахования за настъпването на застрахователното събитие / в срока по чл.430 ал.1 т.2
КЗ / или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователната претенция от
увреденото лице, която от двете дати е най-ранна. След изтичане на срока по чл. 496 ал. 1 КЗ
и при липсата на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, същият дължи
законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си забава.
Отграничаването по период и размер на двата вида лихви за забава в диспозитива на
решението по прекия иск е излишно, тъй като би било от значение само при основание за
8
регрес спрямо делинквента. В този смисъл е и трайната съдебна практика, обективирана в
Решение № 128 по т.д.№ 2466/2018 г., Решение № 60112 по т.д.№ 122/2020 г. на І т.о. на ВКС,
Решение №72 по т.д. 1181/2021г. на І т.о. на ВКС. Предвид изложеното настоящата съдебна
инстанция счита, че законната лихва върху застрахователното обезщетение се дължи от
датата на предявяването от ищеца на писмена претенция пред застрахователя – 13.05.2024г.
Ищецът е заявил претенцията за законна лихва от датата на произнасяне на застрахователя –
12.06.2024г., предвид което искът следва да бъде уважен от тази дата.
По отговорността за разноски:
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, право на разноски има
ищецът.
Ищецът претендира разноски в производство, от които: 50,00 лв. - заплатена държавна
такса, 1050лв. – депозити за допуснатите експертизи, съгласно приложените по делото
платежни документи и списък по чл.80 от ГПК. Поради уважаване на исковете ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените разноски по делото в размер на общо
1100,00 лв.
С исковата молба са претендирани разноски на основание чл. 38, ал. 2, вр. с ал.1 от
ЗАдв. С Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 беше прието, че Наредба №
1/09.07.2004 г. противоречи на чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС, като
определените с нея минимални размери на адвокатските възнаграждения не обвързват съда
в правомощието да присъди разноски за възнаграждение в размер, по-нисък от определения
с тази Наредба, но настоящият съдебен състав счита, че този минимум следва да се приеме
като индикативен, спрямо който да се преценява справедливият размер. След преценка на
защитавания интерес, правната и фактическа сложност на делото, на реално извършените
дейности от пълномощника на ищеца, икономическите отношения в страната и с оглед
уважената част от иска за обезщетение за неимуществени вреди, съдът счита, че следва да
бъде осъден ответникът да заплати в полза на адв. Й. Д. от САК сумата в размер на
425,00лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.432, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 45, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от
ЗЗД „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул.Витоша №89 Б, общ. Столична, обл. София (столица),
представлявано от главния изпълнителен директор К.Ч., заедно с всеки един от
изпълнителните директори Б. В., А.П. и И.Г., ДА ЗАПЛАТИ на В. В. Г., ЕГН **********,
със съдебен адрес: гр.София, бул. "Княз Ал.Д.К." № 5, вх.В, ап.25, чрез Адвокатско
дружество "Д. и партньори", представлявано от адв. Й. Д. от САК, сумата в размер на
1250,00 лв./хиляда двеста и петдесет лева/, предявена като частичен иск от сумата в размер
9
на 27000,00лв./двадесет и седем хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 24.08.2021г., ведно със законната лихва,
считано от датата на произнасяне на застрахователя – 12.06.2024г., до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.Витоша №89 Б, общ.
Столична, обл. София (столица), представлявано от главния изпълнителен директор К.Ч.,
заедно с всеки един от изпълнителните директори Б. В., А.П. и И.Г., ДА ЗАПЛАТИ на В. В.
Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.София, бул. "Княз Ал.Д.К." № 5, вх.В, ап.25, чрез
Адвокатско дружество "Д. и партньори", представлявано от адв. Й. Д. от САК, сумата в общ
размер на 1100,00лв./хиляда и сто лева/ - разноски в производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2, вр. с ал.1 от ЗАдв „ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул.Витоша №89 Б, общ. Столична, обл. София (столица), представлявано от главния
изпълнителен директор К.Ч., заедно с всеки един от изпълнителните директори Б. В., А.П. и
И.Г., ДА ЗАПЛАТИ на Адвокатско дружество "Д. и партньори", БУЛСТАТ *********, със
съдебен адрес: гр.София, бул. "Княз Ал.Д.К." № 5, вх.В, ап.25, представлявано от адв. Й. Д.
от САК, сумата в размер на 425,00лв / четиристотин двадесет и пет лева / - адвокатски
хонорар.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Враца в двуседмичен срок от
уведомяването на страните по делото.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Съдия при Районен съд – Бяла Слатина: _______________________
10