Решение по дело №6861/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2566
Дата: 20 декември 2021 г. (в сила от 21 януари 2022 г.)
Съдия: Павел Тодоров Павлов
Дело: 20215330106861
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 април 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2566
гр. Пловдив, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Павел Т. Павлов
при участието на секретаря Недялка П. Кратункова
като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело №
20215330106861 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл.410, ал.1 от КЗ във връзка с чл.45 и чл.49 от ЗЗД.
Ищецът *** – гр. *** твърди, че на 03.05.2020 г. в гр. *** при движение по ул. “***, при
управлението на собствения на „*** – гр. Пловдив лек автомобил марка „*“, модел „***“, с
ДКН № ***, лицето Т. Е. С., е преминало през необозначена и необезопасена дупка на
пътното платно, при което на лекия автомобил са били нанесени материални щети. Тъй като
увреденият автомобил е бил застрахован с със застраховка “Каско +” в ищцовото дружество
на основание Комбинирана застрахователна полица № 440120151010917 с валидност от
01.04.2020 г. до 31.03.2021 г., на 04.05.2020 г. при ищеца е постъпило Уведомление за щета
44011512002709 за изплащане на обезщетение за щетите по автомобила и е била образувана
Щета със същия номер за изплащане на обезщетение за щетите по застрахования автомобил
и след извършен оглед на увредения автомобил служител на дружеството-ищец е
констатирал увреждане на предна дясна гума и предна дясна лята джанта, като ищецът е
определил за посочените щети по лекия автомобил да бъде изплатено обезщетение в размер
на 180, 53 лева. – която сума ищецът е изплатил на собственика на увредения автомобил по
банков път на 03.09.2020 г. с Платежно нареждане за масов превод, с което - на основание
чл.410, ал.1, т.2 и т.3 от КЗ, ищецът е встъпил в правата на застрахованото лице против
ответната ***, отговаряща на основание чл.31 от ЗП за ремонта и поддържането на ул. „***“
в гр. **, която – в качеството й на Администрация, стопанисваща пътя, не е изпълнила
задълженията си по чл.3, ал.1 и ал.2 и чл.167, ал.1, изр.1 и ал.2, т.1 от ЗДвП, да поддържа
пътя в изправност, съответно – да сигнализира неизправните участъци по него, в резултат на
което неизпълнение са настъпили материалните щети по лекия автомобил на „***. Въз
1
основа на така очертаната фактическа обстановка и предвид обстоятелството, че ответната
страна, въпреки изпращането на регресна покана от ищеца, получена от ответника на
23.10.2020 г., не е заплатила на ищеца изплатеното от него на собственика на автомобила
застрахователно обезщетение, моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника
да му заплати сумата 195, 83 лева, представляваща изплатеното обезщетение и
ликвидационни разходи в размер на 15 лева, заедно със законната лихва върху тази сума.
Претендира разноски.
Ответникът ****– гр. *** оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и
недоказан, а ако приеме иска за основателен – да намали размера на присъденото
обезщетение, по изложените в отговора на исковата молба и в писмена защита съображения.
Прави възражение за съпричиняване на настъпилото ПТП от водача на увредения
автомобил. Претендира разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско
възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на
наведените от страните доводи, намира за установено следното:
От представените в тази насока писмени доказателства се установява, че действително на
03.05.2020 г. в гр. *** при движение по ул. “***”, при управлението на собствения на
„***“** гр. ** лек автомобил марка „**“, модел „**“, с ДКН № ***, лицето Т. Е. С., е
преминало през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, при което на лекия
автомобил са били нанесени материални щети. Тъй като увреденият автомобил е бил
застрахован с със застраховка “Каско +” в ищцовото дружество на основание Комбинирана
застрахователна полица № 440120151010917 с валидност от 01.04.2020 г. до 31.03.2021 г., на
04.05.2020 г. при ищеца е постъпило Уведомление за щета 44011512002709 за изплащане на
обезщетение за щетите по автомобила и е била образувана Щета със същия номер за
изплащане на обезщетение за щетите по застрахования автомобил. След извършен оглед на
увредения автомобил служител на дружеството-ищец е констатирал увреждане на предна
дясна гума и предна дясна лята джанта, като ищецът е определил за посочените щети по
лекия автомобил да бъде изплатено обезщетение в размер на 180, 53 лева. – която сума
ищецът е изплатил на собственика на увредения автомобил по банков път на 03.09.2020 г. с
Платежно нареждане за масов превод. На 21.10.2020 г. ищецът е изпратил до ответника
Регресна покана, получена от ответната *** на 23.10.2020 г., с която ответникът е бил
поканен да заплати на ищеца в 15 дневен срок от получаването заплатеното на собственика
на увредения автомобил обезщетение и 15 лева ликвидационни разходи – общо 195, 83 лева,
която сума ответникът е отказал да заплати на ищеца, за което го е уведомила с писмо,
получено от ищеца на 13.11.2020 г.
Както се установява от заключението от 17.11.2021 г. на вещото лице по САТЕ Ст. М.,
налице е причинна връзка между преминаването на автомобила през дупката и причинените
на автомобила щети, като действителната стойност на ремонта за възстановяване на
повредите по автомобила е 354, 78 лева, а от заключението от 06.10.2021 г. на вещото лице
по ССЕ М. М. се установява, че действително на 03.09.2020 г. ищецът е заплатил на
2
дружеството-собственик на увредения автомобил определеното застрахователно
обезщетение в размер на 180, 53 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че на основание чл.410, ал.1,
т.2 и т.3 от КЗ, ищцовото дружество е встъпило в правата на застрахования против
причинителя на вредата. С оглед разпоредбата на чл.31 от ЗП и чл.3, ал.1 и ал.2 и чл.167,
ал.1, изр.1 и ал.2, т.1 от ЗДвП, собственикът на пътя – в случая ответната ***, отговаря за
неговото поддържане и ремонт, както и за бездействието на служителите си или на трети
лица, натоварени със задължението да поддържат местните пътища и незабавно да
сигнализират за препятствия по тях и да организират движението по начин, осгуряващ
безопасността му, поради което в случая именно ответникът следва да понесе отговорността
за уврежданията по автомобила от настъпилото ПТП.
От страна на ответника до приключване на устните състезания по делото не са били
ангажирани доказателства, от които да се установява, че изпълнил задълженията си към
ищеца да заплати платеното от ищцовата страна на собственика на увредения автомобил,
застрахователно обезщетение в размер на 180, 53 лева и ликвидационните разходи в размер
на 15 лева, нито – доказателства, че е налице съпричиняване на вредите по автомобила от
управлявалото го лице.
При така установената фактическа обстановка, доколкото претенцията на ищеца е по-ниска
от установената от САТЕ действително дължима, съдът намира, че искът се явява доказан
по основание и по размер и следва да се уважи изцяло, заедно със законната лихва върху
главницата от 23.04.2020 г. – датата на подаване на исковата молба.
С оглед на изхода от спора, ответникът следва да заплати на ищеца и направените разноски
за производството по делото в размер общо на 488 лева – платени ДТ, депозити за САТЕ и
за ССЕ, и адвокатско възнаграждение – като предвид фактическата и правна сложност на
спора и доколкото заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение е
дори под минималния размер по Наредбата на ВАдвС, съдът намира, че направеното от
ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му
адвокатско възнаграждение е неоснователно и следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявана от **
З. Д., ДА ЗАПЛАТИ НА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
представлявано от ** К. Х. Ч. и *** Б. А. В., със съдебен адрес: *** , ***, **. Г.Я., СУМАТА
195, 83 лева, представляваща стойността на заплатеното от ищеца на ***– гр. **
обезщетение за отстраняване на щетите по собствения му лек автомобил автомобил марка
„***“, модел *“, с ДКН № ***, следствие настъпило на ***. в гр. ** на ул. “**“ пътно-
транспортно произшествие при преминаване през необозначена и необезопасена дупка на
пътното платно И ликвидационни разходи, ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху тази
3
сума, начиная от 23.04.2021 г., до окончателното й изплащане, КАКТО И направените
разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 488 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение за прекомерност на
заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4