№ 327
гр. Бургас, 01.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на първи февруари през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско
дело № 20232100100143 по описа за 2023 година
Делото е образувано по повод исковата молба на П. С. Г., като майка и законен
представител на малолетното дете М. У. Й., род. на **.**.**** год., двете от гр. Бургас,
против ответниците У. Й., т. гражданин, и И. Н. Р., от гр. Бургас, с която претендира
приемане за установено, че ответникът У. Й. не е баща на малолетното дете (посоченото
основание на иска е чл. 62, ал. 2, СК), както и да бъде прието за установено, че биологичен
баща на детето е ответникът И. Р. (иск по чл. 69, СК).
С уточняваща писмена молба от 31.01.2023 год. е посочено, че ищец по делото е
малолетното дете М. У. Й., действаща чрез майката-законен представител П. С. Г., като
искът за установяване на произход се основава на чл. 62, ал. 4, СК.
Съдът, след запознаване с молбата и данните по делото, намира производството за
недопустимо. При съобразяване с уточняващата молба от 31.01.2023 год. съдът приема, че
ищец по исковете по чл. 62, ал. 4 и чл. 69, СК е малолетното дете М. Й., род. на **.**.****
год. Претенцията за оспорване на бащинството чрез оборване презумпцията по чл. 61, ал. 1,
СК може да бъде предявена от детето от навършване на 14-год. възраст до 1 година от
навършване на пълнолетие – чл. 62, ал. 4, СК (в ред. й съгл. ДВ, Обн., бр. 103 от 2020 год., в
сила към датата на подаване на исковата молба). Видно от представеното удостоверение,
малолетният ищец М. Й. е родена на **.**.**** год., т. е. към датата на подаване на
исковата молба – 20.01.2023 год., а и към настоящия момент, тя не е навършила 14-год.
възраст, т. е. претенцията й по чл. 62, ал. 4, СК е преждевременно предявена. Законодателят
изрично е изключил възможността за предявяване на иска от малолетно дете – чрез майката-
законен представител, като в тази насока следва да бъдат съобразени и задължителните
указания на ВКС по правилното приложение на закона – вж. Тълкувателно решение №
2/05.02.2015 год. по тълк. д. № 2/2014 год. на ОСГК, което е актуално и понастоящем,
въпреки законовото изменение на чл. 62, ал. 4 със ЗИДСК (ДВ, Обн., бр. 103/20.12.2020
год.). В същия смисъл е и формираната трайна практика на ВКС – Определение № 132 от
9.04.2021 г. по ч. гр. д. № 1150/2021 г. на IV ГО; Определение № 394 от 17.09.2018 г. по ч.
1
гр. д. № 2797/2018 г. на IV ГО; Определение № 497 от 21.12.2017 г. по ч. гр. д. № 4944/2017
г. на III ГО и Определение № 47 от 5.02.2016 г. по ч. гр. д. № 194/2016 г. на III ГО.
Недопустим е и вторият обективно и субективно съединен иск – за установяване на
произход от бащата, съгл. чл. 69, СК. Тази разпоредба въвежда начална дата и срок за
предявяване на иска от детето – до 3 год. от навършване на пълнолетие, който юридически
факт не е настъпил за М. Й.. От друга страна, императивът на чл. 71, СК сочи, че искът за
установяване произход от бащата не може да бъде предявен преди да е оборен по исков ред
наличният произход по чл. 61, ал. 1, СК. Предвид изложените в предходния абзац
съображения за недопустимост на иска по чл. 62, ал. 4, СК, към настоящия момент е налице
недопустимост на съединената втора искова претенция, поради което делото следва да бъде
прекратено.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 129, ГПК във вр. с чл. 62, ал. 4, чл. 69 и чл. 71,
СК, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 143/2023 год. на БсОС.
Определението може да бъде обжалвано от ищеца с частна жалба пред Апелативен
съд – Бургас в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
2