Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
11.01.2021 |
град |
Кърджали |
|||||||
|
В ИМЕТО
НА НАРОДА |
||||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
На |
09.12.2020 |
година |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
В
закрито заседание
и следния състав: |
||||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Председател: |
АНГЕЛ МОМЧИЛОВ |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Членове: |
ВИКТОР
АТАНАСОВ МАРИЯ
БОЖКОВА |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
|
и
при участието на |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Секретар |
Мариана
Кадиева |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Прокурор |
Бонка
Василева от Окръжна
прокуратура - Кърджали |
|
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
като
разгледа докладваното от |
съдията
Виктор Атанасов |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Кас.
Адм. Дело |
номер |
288 |
по описа за |
2020 |
година |
|||||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.72, ал.4, предл.ІІ/второ/ от ЗМВР.
Образувано е по касационна
жалба от адв.И.Б. от АК-***, като пълномощник и
процесуален представител на Г.З.П. от ***, против Решение №260 от 13.08.2020 год.,
постановено по АНД №284/2020 год. по описа на Районен съд – Кърджали, с което е
отхвърлена, като неоснователна, жалбата на Г.З.П. против Заповед
за задържане на лице с Рeг.№1947зз-64
от 25.02.2020 год., издадена от Й. С. Б. - началник сектор „ОП” при РУ –
Кърджали към ОДМВР - Кърджали.
Касаторът счита в жалбата,
че решението
е необосновано по смисъла на чл.209, т.3 от АПК и че като такова е неправилно и
постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Излага съображенията
в тази насока, като сочи най-напред, че със Заповед за задържане на лице с рeг.№1947зз-64
от 25.02.2020 год., издадена от началник сектор „ОП” при РУ – Кърджали - Й. С.
Б., е упражнено задържане на Г.З.П., като принудителна административна мярка по чл.72, ал.1,
т.1 от ЗМВР и че съгласно тази разпоредба, полицейските органи могат да
задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление и следователно,
за да е налице законова възможност за реализиране на посочената принудителна
административна мярка, е необходимо към момента на издаването на заповедта да
са налични достатъчно данни, които да правят предположението за извършено
престъпление, вероятно основателно. Заявява, че в този смисъл споделя доводите
на първоинстанционния съд, че към момента на
постъпване на данни за евентуално извършено престъпно деяние, за
административния орган възниква преценката, дали е необходимо или не налагане
на принудителна административна мярка, респ. на административният орган е
делегирано от законодателя правото, да наложи мярката при условията на
оперативна самостоятелност. Сочи, че правната възможност обаче, която е
регламентирана в чл.72 от ЗМВР, за административния орган е обусловена от
предварително извършена от този орган преценка за всеки отделен случай, а
именно - дали да наложи принудителна административна мярка „Задържане за срок
от 24 часа” или не, като счита, че в настоящият случай такава преценка изобщо
не е била направена от органа по задържането и дори нещо повече, задържащият
полицай Й. Б. не е бил запознат с материалите по преписка Вх.№*** от *** год.,
станала основание за мотивирането на атакуваната заповед. Твърди се в жалбата,
че същият не е извършвал полицейската проверка по посочената преписка, не е
възприел непосредствено поведението на П. към момента на извършване на
евентуалното деяние, което води до обоснования извод, че липсват каквито и да
било основания у задържащият полицай за извършване на преценка по случая,
обосноваваща от своя страна действията му по задържането на П. като законово
обосновани, мотивирани и не на последно място, целесъобразни. В жалбата се сочи
също, че преценката на полицейския орган относно налагане или не, на
принудителна административна мярка „Задържане за срок от 24 часа”, е израз на
свободна воля и вътрешно убеждение в рамките на предоставената му от закона
оперативна самостоятелност, но че в настоящият случай не се събрали каквито и
да било доказателства, които да формират извода, че полицай Б. е действал по
вътрешно убеждение, като се излага довод, че такова убеждение би се формирало
след запознаване със ситуацията и материалите по преписката, каквито данни
липсват, т.е. полицаят не е бил запознат със самата преписка. Касаторът счита, че това обстоятелство, а именно - незнанието
му за фактическите обстоятелства не води до извода, че осъществявайки своето
правомощие по чл.72 от ЗМВР, същият е изразил свободна воля. Излага се довод,
че във всеки случай, свободна е онази воля, до която лицето е стигнало само,
след проверка и анализ на факти и обстоятелства, каквито към момента на
задържането и самият задържащ не е знаел, като счита, че „свободната воля” на
полицая Б. е „формирана” по определено разпореждане/имайки предвид практиката
на РУ - Кърджали, устно такова/, а не по вътрешно убеждение, самостоятелно и
предвид събраните по преписката материали, сочещи на данни за евентуално
извършено престъпление от Г.П.. В жалбата се сочи също, че съгласно чл.4, ал.2
от АПК, административните актове се издават за целите, установени
в закона, а
чл.6 от АПК
въвежда принципа на съразмерността като материалноправно
изискване за законосъобразност на административният акт и че цитираните норми
определят рамките, в които административният орган следва да упражнява
предоставената му от закона компетентност. Касаторът
счита, че в настоящия случай административният орган е излязъл извън тези
рамки, нарушил е принципа на съразмерността и е засегнал правата на Г.П.,
издавайки и прилагайки атакуваната заповед, в по-голяма степен от
най-необходимото от гледна точка на целта, за която тази заповед се издава. В
жалбата на следващо място, но не и на такова по важност, се сочи и
обстоятелството, че задържането по ЗМВР по правната си същност не е наказание,
а принудителна административна мярка/ПАМ/, като според целта им, ПАМ се делят
на превантивни, възпиращи и отстраняващи нарушение или престъпление и че като
се държи сметка за тази класификация, задържането 24 часа като ПАМ би било законосъобразно до
момента, когато тази цел е постигната, а не и след това. Касаторът
твърди, че в настоящият случай не е установено нито от полицейския орган,
наложил ПАМ, нито от решаващия съд, дали целта, лицето да се съобрази със
задължението си, е постигната и дали задържането не е придобило характера на
санкция - което би го определило като незаконосъобразно. Сочи се в жалбата, че
при контрола за законосъобразност основна тежест при преценката трябва да има
обстоятелството, че със задържането се ограничава едно от основните права на
човека по ЕКПЧ - правото на свобода и сигурност по чл.5, а от внимателния
прочит на атакуваното решение не се виждало този въпрос да е разгледан изобщо. Касаторът счита, че в настоящия случай, съдебният контрол е
бил повърхностен и при основанието по чл.72, ал.1, т. 1 - наличие на данни за
извършено престъпление, съдът е преценил основно дали има данни за
престъпление, а не дали задържането е в съответствие с целта на закона и че
така, на практика се отваря врата към произвол. В жалбата се излага и довод, че
задържането по ЗМВР трябва да е изключение, а не правило, но че понастоящем,
задържането до 24 часа при данни за извършено престъпление е масова практика в
България и че това се установявало от сайта на Министерството на вътрешните
работи, където ежедневно се сочело, колко лица са задържани и така, всеки
невинен можел да бъде задържан законно по „данни за извършено престъпление”,
стига полицията да впише в заповедта, че има такива данни, като било без значение,
дали данните са верни - те можело и да са непроверени. Касаторът
заявява, че допълнителни съображения ще посочи в съдебно заседание пред касационната
инстанция, в хода по същество. С оглед на изложените съображения, с
касационната жалба моли да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде
отменено Решение №260 от 13.08.2020 год., постановено по АНД №284/2020 год. по
описа на Районен съд - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на Г.З.П. от ***
против Заповед за задържане на лице с рeг.№1947зз-64
от 25.02.2020 год., издадена от началник сектор „ОП” при РУ – Кърджали - Й. С.
Б., като незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на
процесуалния и материалния закон.
Редовно призован за
съдебното заседание, касаторът Г.З.П. от ***, не се
явява, представлява се от редовно упълномощения си процесуален представител - адв.И.Б. от АК-***, която
заявява, че поддържа касационната жалба по
изложените в нея съображения. Отново моли да бъде отменено първоинстанционното
решение, като счита, че същото е необосновано, неправилно и постановено при
една непълнота, както на изследваните доказателства, така и като постановено
при един повърхностен съдебен контрол, при проверката на наложената ПАМ, която е
атакувана. Заявява, че подробни съображения са изложени в касационната жалба,
които напълно поддържа. Твърди, че органът, наложил атакуваната ПАМ, не е
направил преценка за конкретния случай, с оглед обосноваността и
законосъобразността за налагането на тази мярка и че в случая ПАМ е наложена
като наказание, а не като мярка, която следва да изиграе своята превантивна роля.
Заявява, че в касационната жалба е посочено, че практиката на МВР е такава, че
повсеместно и поголовно се налагат заповеди за ограничаване и задържане на лица
за срок от 24 часа, без изобщо да се взема предвид изискването на закона, че
това не е някакво наказание, а е превантивност, с оглед предотвратяване на
извършване на определено престъпление. На следващо място счита, че изобщо не е
взето предвид, че тази заповед, с която се ограничава съответно човешко право,
засяга и чл.5 от Европейската Конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), но това
задържане и това ограничаване на основно човешко право, не е коментирано и от първоинстанционния съд, който следва да осъществи
най-висшия съдебен контрол. Предвид изложеното, както и подробните съображения,
изложени в касационната жалба, моли настоящата инстанция да отмените първоинстанционното решение и да реши спора по същество,
както и моли на касатора да бъдат присъдени
направените разноски в първоинстанционното
производство.
Ответникът по
касация – ***
при ОД
на МВР – Кърджали - Й.
С. Б.,
редовно призован за съдебното заседание, се явява лично. Счита, че касационната жалба е неоснователна, тъй като
са изпълнени всички изисквания на ЗМВР, при съставяне на съответните документи.
Счита, че първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно и моли същото да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Кърджали дава заключение, че
подадената касационна жалба е неоснователна, а обжалваният съдебен акт намира
за правилен и обоснован. Счита, че правилно е съобразено, че са били налице
всички материални предпоставки по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, както и процесуални
такива съобразно разпоредбите на АПК, за издаване на заповедта за задържане по
отношение на касатора. Счита също, че това е
съобразено, както от издаващия заповедта орган, така и от въззивния
съд, издал обжалвания съдебен акт, като предлага обжалваното решение да бъде
оставено в сила.
Касационният
състав, след като извърши проверка на обжалваното съдебно решение с посочените
в него касационни основания, както и с оглед изискването на чл.218, ал.2 от АПК,
приема за установено следното:
Касационната жалба
е допустима - постъпила е в срок, подадена е от надлежно легитимирано лице, за
което оспореното решение е неблагоприятно и срещу съдебен акт, подлежащ
касационен съдебен контрол.
Разгледана по
същество, касационната жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Първоинстанционното решение се обжалва
като постановено при неправилно приложение на материалния закон и
необоснованост.
С оспореното Решение №260 от 13.08.2020 год., постановено по АНД №284/2020 год.,
Районен съд – Кърджали е отхвърлил жалбата на Г.З.П. от ***, подадена чрез адв.И.Б. от АК-***, против Заповед за задържане на
лице с рег.№1947зз-64 от 25.02.2020 год., издадена от ВПД началник сектор „ОП”
при РУ - Кърджали към ОДМВР – Кърджали - Й. С. Б. и със същото решение е осъдил
Г.З.П., с ЕГН **********, с
адрес ***, да заплати по сметка на Районен съд - Кърджали сумата от 10.00 лева,
представлява държавна такса за образуване на производството.
За да постанови
обжалваното в настоящото производство решение, Кърджалийският районен съд от
фактическа страна е приел, че по повод подадена жалба на 25.02.2020 год. в РУ - Кърджали от
Р. Р. П. срещу Г.З.П., за извършени заплахи срещу нея и лице с име А., била
образувана преписка №***/*** год. По нея били снети писмени обяснения от Р. Р.
П. от ***, А. Г. А. от *** и Г.З.П. от ***. Същият ден, ответникът по касация -
Й. Б., в качеството му на ВПД началник сектор „ОП” при РУ - Кърджали, съгласно
Служебна бележка №292р-10769/01.06.2020 год., издадена от ОДМВР - Кърджали,
издал Заповед за задържане на лице рег.№1947зз-64 от 25.02.2020 год., с която бил
задържан в 21:30 часа, за срок до 24 часа, касаторът
в настоящото производство Г.З.П. от ***, във връзка с преписка №*** от *** год.
по чл.144, ал.3, във вр. с ал.1 от НК - ***. Тази
заповед била връчена на задържаното лице, което било освободено на следващия
ден, в 09:00 часа. По повод на задържането, на Г.П. бил извършен обиск, който бил
документиран в Протокол за обиск на лице от 25.02.2020 год., освидетелстван бил
в Спешно отделение на МБАЛ „Д-р Ат.Дафовски” АД ***, което
било обективирано в Карта за медицинско
освидетелстване на лице, пребиваващо в помещение за задържане от 25.02.2020 год.,
както и бил уведомен за правата му по чл.72, ал.5 и ал.6 от ЗМВР, а именно - на
защитник, на отказ от защитник и последиците от него и устно бил запознат с
правата по чл.72, чл.73 и чл.74 от ЗМВР, съгласно Декларация - приложение №1
към чл.15, ал.2. По повод преписка №*** от *** год. по описа на РУ - Кърджали
била извършена проверка и изготвена Справка с мнение за образуване на досъдебно
производство срещу Г.З.П. С Разпореждане по преписка вх.№***/*** год. по описа
на РП – Кърджали, прокурор при Районна прокуратура - Кърджали разпоредил да се
извърши проверка от РУ – Кърджали, с цел установяване на достатъчно данни за
образуване на досъдебно производство за престъпление от общ характер по чл.131,
ал.1, т.5а от НК и по чл.144, ал.3, предл.3/трето/ от
НК, при което била образувана преписка с вх.№*** от *** год. по описа на РУ - Кърджали.
След извършената проверка, при която отново били снети писмени обяснения от Р.
П. и А. А. и били представени документи, измежду които и Докладна записка от
30.03.2020 год., била образувана нова преписка с №*** от *** год., за извършено
престъпление по чл.131, ал.1, т.5а от НК. Проверката по нея завършила със
Справка от 23.04.2020 год., с мнение за образуване на досъдебно производство
срещу Г.З.П., с оглед наличие на данни за извършено престъпление от общ
характер по смисъла на чл.131, ал.1, т.5а, във вр. с чл.130,
ал.2 от НК. На 05.05.2020 год., прокурор при РП – Кърджали, с Постановление
отказал да се образува досъдебно производство по трите образувани заявителски материала. Районният съд е приел, че показанията
на разпитаните по делото свидетели А. Д. и В. П. са ирелеванти,
тъй като те не видели на датата 25.02.2020 год., между Г.П. и Р. П. да е
възникнал спор, а дори първият свидетел този ден изобщо не е виждал Р. П., като
свидетелката В. П. я е видяла около 16:30 часа да дава подарък на детето си, но
по това време там не се е намирал Г.П.
При така
приетата за установена фактическа обстановка, от правна страна районният съд е
приел, най-напред, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок по чл.149, ал.1 от АПК и от надлежна
страна, която има право и интерес от обжалването, поради което следва да бъде
разгледана по същество. Посочил е, че съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на
всички основания по чл.146 от АПК.
Съдът е
приел, че оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл.53 от ЗМВР, в границите на предоставената му, съгласно чл.72 ал.1 от ЗМВР
компетентност и че е спазена предвидената от закона форма, съгласно чл.74, ал.1
от ЗМВР, а именно - издадена е писмена заповед за задържане, която е връчена на
адресата, както и че заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в
ал.2 на чл.74 от ЗМВР - вписани са името, длъжността и местоработата на
служителя, издал заповедта, както и данните индивидуализиращи задържаното лице -
три имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и часа на задържането и че са му
били разяснени правата по чл.72 от ЗМВР, за което е подписал декларация по
чл.74, ал.3 от ЗМВР и му е предоставено копие от нея и от заповедта срещу
подпис. Съдът е посочил, че заповедта е издадена на основание чл.72, ал.1, т.1
от ЗМВР, като било посочено, че лицето се задържа във връзка с преписка №*** от
*** год. по чл.144, ал.3, вр. с ал.1 от НК -
отправяне на закани с убийство и това заканване е възбудило основателен страх
за осъществяването му.
Първоинстанционният съд е намерил, на
следващо място, че към момента на издаване на атакуваната заповед за задържане
са били налице данни за извършено престъпление по чл.144, ал.3 от НК, което и
наложило прокурор при Районна прокуратура - Кърджали да разпореди извършване на
допълнителни проверки по случая за изясняване на фактическата обстановка по
подадената жалба от Р. П. на 25.02.2020 год., във връзка с евентуална
съпричастност на жалбодателя П., авторство и съставомерност, като е посочил, че това било така, тъй като
нормата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР овластявала
полицейските органи да задържат лица в случаи, определени от закон, а именно - за
които има данни, че са извършили престъпление, като процедурата била
регламентирана в следващите правни норми от закона. Съдът е посочил, че по
правната си същност, задържането под стража по реда на ЗМВР представлява принудителна
административна мярка по смисъла на чл.22 от ЗАНН - административно
разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на
адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността
лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се
укрие и че предпоставка за прилагането е наличието на данни, от които може да
се направи обосновано предположение, че задържаното лице е извършило противоправно деяние, както и че целта на закона е
задържането, като превантивна мярка, да предотврати възможността задържаното
лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително
разследване и поради това, възможността на органите на МВР да приложат
принудителната административна мярка „задържане за срок до 24 часа” е дейност,
свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано
такова. На следващо място, районният съд е изложил довод, че за прилагането на
мярката е необходимо данните, обосноваващи предположението, че има вероятност
лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен към него, да са
установени преди извършване на задържането, което в случая било налице с
подаване на жалбата от Р. П. на 25.02.2020 год., по която била образувана
преписка с №*** от *** год., която била вписана и в обжалваната заповед за
задържане. Развит е и довод, че поради това, задържането, като принудителна
административна мярка, се предприема от полицейския орган при условията на
оперативна самостоятелност и че за прилагането на тази принудителна
административна мярка законодателят не бил предвидил необходимост да са събрани
доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило
престъпление по смисъла на НК, а било достатъчно само наличието на данни,
обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на
престъплението, което давало право на административния орган, при условията на
оперативна самостоятелност, да наложи мярката, дори без да се поставя условие
за точна квалификация на деянието, а още по-малко било задължително
престъплението да е безспорно и окончателно установено. Съдът е посочил, че въпросът,
дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от
него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките
на наказателното производство и че за целите на задържането по реда на чл.72 от ЗМВР, наличието на такива категорични данни, които да обвързват жалбодателя със соченото нарушение, не са задължителни,
като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед
тяхното изясняване. Така, районният съд е приел, че издадената заповед се явява
издадена при наличие на фактическо основание - подадената жалба от Р. П. от
25.02.2020 год., по която била образувана преписка в РУ - Кърджали, с което било
изпълнено изискването на чл.170, ал.1 от АПК, съгласно който, административният
орган трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в
акта и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, като в случая бил
без значение последващия резултат - отказа на
прокурора да се образува досъдебно производство, тъй като това бил период,
следващ оспорената заповед за задържане.
На следващо
място, районният съд е посочил, че задържането за срок от 24 часа по чл.72 от ЗМВР налага неблагоприятни последици на адресата, с цел постигане на правно
определен резултат и че тази мярка, в зависимост от конкретния случай, би могла
да има превантивен или преустановителен характер или
казано по друг начин - за да се прибегне до задържане, същото трябва да
преследва някаква легитимна, законово призната цел, а не да се явява своеобразно
наказание, репресия, налагана по усмотрение на административния орган. Съдът е
приел, че в случая, от доказателствата по делото се установява каква е била
конкретната цел за издаването на оспорената заповед и постановеното с нея
задържане, а именно превантивна - да се предотврати възможността лицето, което
има вероятност да е извършило престъпление, да се укрие и спрямо него да не
може да бъде приведено в действие наказателно преследване, при която да се
снемат обяснения от посочените в жалбата на Р. П. лица, както и още на този
ранен етап на проверката по образуваната преписка в РУ - Кърджали да се даде
възможност на органите на МВР да реализират законовите си правомощия по
разкриването и предотвратяването на престъпления, чрез задържане на
заподозряното лице за 24 часа, когато резултатът не може да бъде постигнат без
прилагането на тази принудителна мярка. Съдът е приел, също, че в случая са
били налице данни за престъпление от общ характер, описано като закана срещу
две лица, което е посочено да е изпълнено както словесно, така и физически,
поради което е било оправдано и при наличието на материалноправните
предпоставки на чл.72, ал.1 т.1 от ЗМВР, да се приложи процесната
принудителна административна мярка.
Така, по изложеното
мотиви решаващият състав на районния съд е стигнал до крайния си извод, като е приел,
че атакуваната заповед е наложена/вероятно
се има предвид издадена/ съгласно изискванията на закона и в съответствие с
целта му, при доказана необходимостта от задържането на лицето, поради което
следва да бъде потвърдена като законосъобразна. Първоинстанционният
съд не е споделил доводите за отмяна на заповедта за задържане, като е посочил
единствено, че е налице описание на основание за задържането, както и че не са
налице други нарушения от материален или процесуален характер, поради мотивите,
изложени по-горе, както и че е налице е процесуална легитимация на ответника по
жалбата да издаде атакуваната заповед, видно от Служебна бележка №292р-10769 от
01.06.2020 година.
По тези
съображения, Кърджалийският районен съд с обжалваното решение е отхвърлил
жалбата на касатора Г.З.П. против оспорената Заповед
за задържане на лице с Рeг.№1947зз-64
от 25.02.2020 год., издадена от Й. С. Б. – ВПД началник сектор „ОП” при РУ –
Кърджали към ОДМВР - Кърджали.
Според чл.218 от АПК, касационната инстанция обсъжда само
посочените в жалбата пороци на решението, като за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно.
След извършена
служебна проверка на обжалваното решение, касационният състав счита, че същото
е валидно и допустимо. Оспореният
съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно
правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в
рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Кърджалийския районен
съд, също така, е допустимо, като постановено по подадена от надлежно
легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, против
акт, който подлежи на съдебен контрол, т.е. не са налице процесуални пречки,
изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са
налице основания за неговата ревизия в този смисъл.
Следва
най-напред да се посочи, че правилно първоинстанционният
съд е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от
компетентен орган. Органът, издал оспорената заповед – *** при Районно
управление *** към ОДМВР - Кърджали, издал оспорената заповед, е сред
полицейските органи по чл.57 от ЗМВР. Актът, освен това, е издаден в законоустановената писмена форма и не страда от пороци,
водещи до неговата нищожност. Настоящият състав споделя изводите на районния
съд, че оспорената пред него заповед за задържане е издадена в предписаната в чл.74,
ал.1 от ЗМВР писмена форма и съдържа посочените в ал.2 от същата разпоредба
задължителни реквизити, както и че при издаването й са били спазени всички
правила, свързани с изпълнението на законовите изисквания при полицейското
задържане на лице за срок от 24 часа.
Касационната
инстанция в настоящия състав намира обаче, че атакуваното решение е постановено
при повърхностна и неправилна преценка на събраните писмени и гласни
доказателства а оттам - и неправилно приложение на материалния закон, което да
налага отмяната му.
Не се
споделят изводите на районния съд, че към момента на издаване на атакуваната
заповед за задържане са били налице данни за извършено престъпление по чл.144,
ал.3 от НК и че издадената заповед се явявала издадена при наличие на
фактическо основание - подадената жалба от Р. П. от 25.02.2020 год., по която
била образувана преписка в РУ – Кърджали. Да се сподели едно такова виждане на
практика означава, че във всеки един случай, при подадена от едно лице жалба,
срещу друго лице или лица, последните да могат да бъдат задържани за срок до 24
часа, без да се извърши дори елементарна преценка, доколко твърденията в една
такава жалба са основателни и почиват на действителни факти и обективни
обстоятелства.
В
оспорената пред първоинстанционният съд Заповед за
задържане на лице с рег.№1947зз-64 от 25.02.2020 год., като правно основание е
посочен чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, а като фактически основания е записано –
„Преписка №*** от *** год., по чл.144, ал.3, във вр.
с ал.1 от НК – отправяне на закана с убийство и това заканване е възбудило
основателен страх за осъществяването му”. При така описаното фактическо
основание за издаването на заповедта, дори и да се приеме, че заканите с
убийство са били отправени от касатора Г.П., то
остава абсолютно неясно, спрямо кое лице или лица са били отправени тези закани
и у кое лице или лица това заканване е възбудило основателен страх за
осъществяването му. Пределно ясно е, че заканата с убийство, т.е.
престъплението по чл.144, ал.3 от НК, е престъпление против личността, т.е. то
винаги е насочено срещу конкретно лице или лица, но полицейският орган, издал
оспорената заповед, не си е направил труда да посочи, кое е това лице или лица,
спрямо което/които, касаторът П. евентуално се е
заканил с убийство и у което/които то е възбудило основателен страх за осъществяването
му.
На следващо
място, като правно основание за издаването на заповедта за задържане е посочен чл.72,
ал.1, т.1 от ЗМВР, която разпоредба регламентира, че полицейските органи могат
да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление, като този
фактически състав ще е изпълнен, когато компетентният полицейски орган е
установил обстоятелства, даващи основание да се приеме, че определено лице е
съпричастно към конкретно престъпление. Видно от доказателствата, приобщени по
делото, в случая, до момента на издаване на заповедта е била налична една
жалба, подадена на 25.02.2020 год. от лицето Р. Р. П. – съпруга на касатора Г.П., с когото са били в процес на развод, която
жалба е била подадена в РУ – Кърджали в периода около 16:30 – 17:20 часа и
дадени писмени обяснения от същата, в същия времеви период на 25.02.2020 година.
Налични са били и кратки писмени обяснения, дадени във времето между 16:45 и
17:30 часа на същата дата, от лицето А. Г. А., за който става ясно, че е
приятел на жалбодателката Р. П., във връзка с
подадената от нея жалба. Тук следва да
се посочи, че никъде в подадената от П. жалба, не се съдържат твърдения за
отправена закана *** спрямо нея, като единствено е посочено, че на датата
25.02.2020 год., до ***, спрял *** автомобил „***” и от него „изскочил”
съпругът й Г.П. и хванал А. *** и започнал да го заплашва, а след това започнал
да заплашва и нея, без да има твърдения, че това са били заплахи или закани ***.
Впоследствие, в дадените също на 25.02.2020 год. писмени обяснения, Р. П. е
заявила, че съпругът й Г.П., след като изскочил от колата, хванал А. ***, а
после започнал ***, като му казал, че „чакал да свърши делото и щял да види
той!”. В писмените си обяснения си П. е заявила също, че съпругът й заплашил и
нея, като й казал, че „***” и че „***”. В подобен смисъл са й обясненията на
лицето А. А., който е заявил, че след като Г.П. слязъл от автомобила, го
извикал настрани, *** и му казал да не се движи с Р., защото щял „да го набие”.
В обясненията си А. е заявил, че след това си е тръгнал оттам и оставил Р. да
си говори със съпруга си. С това, всъщност, се изчерпват всички налични данни
за извършено престъпление от касатора Г.П.
Тук следва
да се посочи, че на така подадената жалба от Р. П. е поставена резолюция,
вероятно от началника на РУ – Кърджали, също от датата 25.02.2020 год., със следното
съдържание: „Г-н Й.Б. – ЗМ по чл.144,
ал.3 от НК.”. Така, до момента на издаването на оспорената заповед, респ.
до задържането на касатора Г.П. в 21:30 часа на
същата дата 25.02.2020 год., по тази преписка №*** от *** год., образувана въз
основа на резолюция на началника на РУ – Кърджали по чл.144, ал.3 от НК, не е извършено нищо повече.
На следващо
място, следва да се посочи, че фактическото задържане на касатора
Г.П. е било извършено действително около 21:30 часа на същата дата - 25.02.2020
година. От показанията на св.В. И. – майка на подалата жалбата Р. П. става
ясно, че по това време все още са празнували *** рожден ден на дъщерята на касатора Г.П. и Р. П. – В. Г. П., като празненството е било
в заведение „***”, находящо в ***. Свидетелката И. е
заявила, че към 21:30 часа е пристигнала полицейска кола с трима полицаи, които
попитали, дали Г. може да излезе, а след като той излязъл, му казали да си
плати сметката и да се яви в РУ – Кърджали, което той изпълнил. След като
платил сметката, бил откаран до РУ – Кърджали от свидетелката И., като детето
оставили на леля му – *** сестра на жалбодателката Р.
П. В показанията си св.В. И. е заявила също така, че малко преди да се върне и
да паркира автомобила, зет й Г.П. й се обадил по телефона и й казал, че го
задържат в РУ – Кърджали. В показанията
си тази свидетелка сочи също, че на следващия ден – 26.02.2020 год., е трябвало
да има заседание в Районен съд - Кърджали, по бракоразводното дело на дъщеря й.
Освен всичко, от изложеното в жалбата на Р. П. и от писмените й обяснения,
както и от показанията на майка й – св.В. И., става ясно, че привременните
мерки по отглеждането на малолетното им дете/***/ са били поверени на касатора Г.П., който на датата 25.02.2020 год. е
организирал е празненството по случай *** рожден ден.
На следващо
място, следва да се посочи, че от касатора Г.П. са
били снети писмени обяснения едва на следващия ден – 26.02.2020 год., в които същия
е заявил, че обвиненията срещу него в подадената жалба са абсолютно неверни и
че категорично отрича да е заплашвал съпругата си по какъвто и да е начин.
При тези
доказателства, съдът в настоящия състав категорично намира, че не е било налице
фактическото основание, което да обоснове законосъобразното издаване на
оспорената заповедта за задържане, на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Касаторът Г.З.П. е бил задържан
на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, от което следва, че за задържаното лице
следва да има данни, че е извършило престъпление, а такива в случая не са били
налице.
Както бе
посочено и по-горе, нито в подадената от Р. П. жалба до началника на РУ –
Кърджали, нито в писмените й обяснения, а и в писмените обяснения на приятеля й
А. А., дори не се съдържат твърдения, от страна на касатора
П. да са били отправяни към който и да е от двамата закани ***. При това
положение остава загадка, как и защо длъжностното лице от РУ – Кърджали/вероятно началникът на РУ – Кърджали - под
резолюцията има подпис, но липсва име и длъжност/ е преценил, че в така подадената
жалба се съдържат данни за извършено
престъпление по чл.144, ал.3 от НК и с такава резолюция е насочил жалбата
към полицейския орган, издал впоследствие оспорената за заповед за задържане на
лице. При липсата на каквито и да е други данни или дори твърдения за
извършване на посоченото престъпление от общ характер, то е абсолютно неясно,
кое е наложило полицейското задържане на касатора и
то повече от четири часа след като е била подадена жалбата срещу него от
съпругата му Р. П., с която както става ясно са във фактическа раздяла и в
процес на развод.
В случая, простото
посочване, че ЗМ с цитирания номер е за извършено престъпление по чл.144, ал.3,
във вр. с ал.1 от НК не е достатъчно, за да обоснове
и изясни всички тези обстоятелства, а това безспорно е необходимо, за да стане
ясно както на задържаното лице, така и на съда при оспорване на заповедта, кое
налага прилагането на тази принудителна мярка спрямо конкретното лице.
Във връзка
с горното съдът намира за основателни съображенията, развити в касационната
жалба в насока, че правната възможност, която е регламентирана в чл.72, ал.1 от ЗМВР, за административния орган е обусловена от задължението за предварително
извършена от този орган преценка за всеки отделен случай, а именно - дали да
наложи принудителна административна мярка „задържане за срок от 24 часа” или
не, по отношение на конкретното лице, като счита, че в настоящият случай такава
преценка изобщо не е била направена от полицейския орган, издал оспорената
заповед за задържане, като е абсолютно неясно, което е наложило задържането на касатора П. в 21:30 часа същия ден, до 09:00 часа на следващия
ден. Основателно е между впрочем и твърдението в жалбата, че не издалият
заповедта полицейски орган е извършвал полицейската проверка по посочената
преписка, като от приложената справки за извършена проверка по тази преписка №***
от *** год. е видно, че същата е извършена от *** при РУ – Кърджали С. Б. Ясно
е също така ,че издалият заповедта полицейски орган не е възприел
непосредствено поведението на П. към момента на извършване на евентуалното
деяние, нито пък впоследствие до момента на задържането му, което води до
обоснования извод, че липсват каквито и да било основания у задържащият полицай
за извършване на преценка по случая, обосноваваща от своя страна действията му
по задържането на Г.П. като законово обосновани, мотивирани и не на последно
място, като целесъобразни. Достатъчно показателно в това отношение, между
впрочем, е и изявлението на самия полицейски орган, издал заповедта, дадени в
съдебно заседание пред настоящата инстанция, в които същият е заявил, че касационната жалба е неоснователна, тъй като са
изпълнени всички изисквания на ЗМВР, при съставяне на съответните документи,
т.е. явно от гледна точка на този полицейски служител, законосъобразността, а и
целесъобразността на заповедта за полицейско задържане за срок до 24 часа, се
обосновава и изчерпва с правилното съставяне и попълване на изискуемите се
документи при задържането и нищо повече. Освен това, следва да се посочи, че прилагането
на ПАМ - задържане на лице за срок до 24 часа, на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, не е някакъв задължителен етап, който следва непременно да се осъществи в
хода на извършвана полицейска проверка по заявителски
материал или в хода на разследване по досъдебно производство, каквато разбиране
явно е налице в много случаи, като е ясно, че тази ПАМ се прилага само при
наличието на материалноправните предпоставки за това
и само за постигане на целите, които законът регламентира с прилагането й.
По тези съображения
съдът
намира, че процесната заповед за задържане на лице е
издадена, без да са били налице основанията за това и в нарушение на материалноправни разпоредби на закона, което води и до
нейната материална незаконосъобразност, т.е. по отношение на същата е налице отменителното основание по чл.146, т.4 от АПК.
Отделно от
изложеното по-горе, съдът
намира оспорената заповед за незаконосъобразна, като постановена в противоречие
и с целта на закона - основание за отмяната й по чл.146, т.5 от АПК.
Съгласно чл.4,
ал.2, във вр. с чл.6, ал.2 от АПК, административните
актове се издават за целите, установени от закона, като не могат да засягат
права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за
която се издават. Според чл.22 от ЗАНН, принудителните административни мерки,
каквато мярка представлява и задържането на лице за срок от 24 от часа, имат за цел предотвратяване
или преустановяване извършването на нарушение или престъпление, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните
последици от тях. Във връзка с горното, при прилагане на мерките по
чл.72, ал.1 от ЗМВР, органите на МВР следва да съобразят и
необходимостта от тяхното налагане за всеки конкретен случай. С оглед правната
природа и характера на мярката по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, последната няма за
цел наказване на уличеното лице или прилагане на някаква репресия спрямо това
лице, за извършено от него деяние, а цели възпрепятстване на лицето, за което
има данни, че е извършило престъпление, да се укрие или да извърши друго
престъпление, да осуети наказателно преследване, както и извършването на
неотложни действия, чрез които да бъдат събрани достатъчно данни за образуване
на наказателно производство.
В случая, от
представените и приети по делото писмени доказателства става безспорно ясно, че
престъплението по чл.144, ал.3, във вр. с ал.1 от НК,
по повод което е образувана преписката Вх.№*** от *** год. на РУ – Кърджали, ако въобще е било
извършено такова или по-скоро довършено, то това следва е станало на 25.02.2020
год., във времето около 15:30 – 16:00 часа. По делото няма никакви данни, а
няма и никакви твърдения в тази насока, през периода от 16:00 часа до 21:30
часа на същата дата, когато е бил задържан, касаторът
Г.П. да е извършил и друго престъпление по чл.144, ал.3 от НК или да продължава
да го извършва спрямо съпругата си Р. П., като от доказателствата по делото
става ясно, че малко след 17:00 часа е започнало тържеството по случай рождения
ден на дъщеря му в заведението „***” и към момента на задържането му, същият е
бил на това тържество, организирано от самия него. От това следва, че
оспорената заповед нито има за цел предотвратяване,
нито пък преустановяване
извършването на нарушение или престъпление, най-малко пък такова по чл.144,
ал.3 от НК, още по-малко пък има за цел предотвратяване
и отстраняване на вредните последици от
тях. Не може да се приеме също, че така издадената заповед за задържане цели
възпрепятстване на лицето, за което има данни, че е извършило престъпление, да
се укрие или да извърши друго престъпление, да осуети наказателно преследване,
както и че цели извършването на неотложни действия, чрез които да бъдат събрани
достатъчно данни за образуване на наказателно производство. По делото е безспорно
ясно, че касаторът Г.П. има постоянен и настоящ адрес
***, на който живее самият той, а на този адрес в *** живее и *** В. П., родена
от брака му с Р. П., тъй като към този момент на него са били определени
привременните мерки, свързани с отглеждането и полагането на грижите за детето.
При тези данни е пределно ясно, че същият няма как да се укрие и да осуети
евентуално наказателно преследване, като достатъчно показателен в това
отношение е и фактът, че същият сам е се е явил в РУ – Кърджали, след като това
му е било разпоредено от изпратените на място
полицейски служители. По никакъв начин не може да се приеме, че заповедта е
издадена и с цел извършването на неотложни действия, чрез които да бъдат
събрани достатъчно данни за образуване на наказателно производство, като по
делото е пределно ясно, че през периода на задържането му – от 21:30 часа на
25.02.2020 год., до 09:00 часа на 26.02.2020 год., с него не са проведени
никакви действия по образуваната преписка за престъпление по чл.144, ал.3 от НК, като едва на следващия ден – 26.02.2020 год., от касатора
Г.П. са били дадени писмени обяснения, които всъщност се изчерпват с едно
единствено изречение и нищо повече. Няма твърдения, нито някакви данни, че са били
налице условия за осуетяване събирането на материали по образуваната проверка и
разкриването на обективната истина, нито пък задържането е послужило за
предприемане на някакви неотложни
действия, целящи събиране на доказателства за образуване на досъдебно
производство. Предвид горното, съдът в настоящия състав намира, че по отношение
на оспорената заповед за задържане е налице отменителното
основание и по чл.146, т.5 от АПК.
Така,
предвид всичко изложено по-горе, настоящата инстанция намира, че касационната
жалба се явява основателна и доказана, а атакуваното съдебно решение страда от
посочените в касационната жалба пороци. Съдът намира, че това е така, тъй като
вместо да отмени оспорената заповед, като
непокриваща нито стандарта за законност, нито този за непроизволност, като
основополагащи общи принципи при ограниченията на правото на свобода и
сигурност, вкл. и като издадена в нарушение на материалния закон и е постановил
решение за отхвърлянето на жалбата, Районен
съд – Кърджали е допуснал осъществяването на релевираното
касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. По изложените съображения
неправилното, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост по смисъла
на чл.209, т.3, предл.1-во и 3-то от АПК, съдебно решение следва да бъде отменено и вместо него
бъде постановено друго, по същество на спора, с което незаконосъобразната Заповед
за полицейско задържане с Рeг.№1947зз-64
от 25.02.2020 год., издадена от Й. С. Б. – *** при РУ – Кърджали към ОДМВР –
Кърджали, следва да бъде отменена.
При този
изход на спора и на основание
чл.143, ал.1, във вр. с чл.228 АПК, касаторът Г.П. има право на
разноски. Правото е своевременно
упражнено, като е поискано присъждането
им/чл.81 от ГПК, във вр. с
чл.144 от АПК/. Доказаните разноски пред двете
съдебни инстанции са общо в размер на 570.00/петстотин и седемдесет/ лева, от
които 70.00/седемдесет/ лева - заплатена
държавна такса за касационното обжалване, съгласно приложеното п оделето преводно нареждане за плащане към бюджета №*** от
*** год. на „Алианц банк” АД/л.15/ и 500.00/петстотин/ лева заплатено в
брой възнаграждение за процесуално представителство и защита, осъществена от
един адвокат в производството пред Кърджалийския районен съд/на
л.5 от АД №96/2020 год. по описа на АдмС – Кърджали, приложено към настоящото/. Пред нито една от двете
съдебни инстанции не е релевирано възражение за
прекомерност на заплатеното от жалбодателя адвокатско
възнаграждение и като съобрази това обстоятелства, предмета на делото, както и обстоятелството,
че производството е касационно и обема на реално осъществената адвокатска
защита, а освен това и обстоятелството, че за настоящото производство, от
страна на касатора не е заплащано друго, отделно
възнаграждение, настоящият състав на АдмС – Кърджали намира,
че справедливият и обоснован размер на възнаграждението е 500.00 лева, поради
което същото следва и да се присъди на касатора в
този му размер. За дължимите
на касатора Г.З.П., деловодни
разноски, в размер общо на 570.00/петстотин и
седемдесет/ лева, сторени в настоящото
производство, следва да бъде осъдено
юридическото лице – в случая Областна дирекция на МВР –
Кърджали, към структурата на което принадлежи административният
орган – *** при РУ – Кърджали към ОДМВР – Кърджали, издал оспорения незаконосъобразен
административен акт.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, изр.І/първо/, предл.ІІ/второ/, във връзка с чл.217, ал.4, предл.ІV/четвърто/ от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №260 от 13.08.2020 год., постановено по АНД
№284/2020 год. по описа на Районен съд – Кърджали, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Заповед
за задържане на лице с Рeг.№1947зз-64
от 25.02.2020 год., издадена от Й. С. Б. – *** при РУ – Кърджали към ОДМВР –
Кърджали, с която, на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, е било разпоредено задържане за срок от 24 часа на жалбодателя Г.З.П. от ***, с ЕГН **********, в
помещение за временно задържане в РУ – Кърджали.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Кърджали, с адрес: ***, с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на Г.З.П. от ***, с ЕГН **********, направените от него
деловодни разноски в производството, възлизащи общо в размер на 570.00/петстотин и седемдесет/ лева.
Решението е
окончателно и не подлежи
на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.