РЕШЕНИЕ
№ 1746
гр. Пловдив, 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Николай З. Петров
при участието на секретаря Иванка Ат. Пиронкова
като разгледа докладваното от Николай З. Петров Административно
наказателно дело № 20215330203852 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К № 4753704, издаден от ОД на
МВР- Пловдив, с който на Н. З. П. с ЕГН********** е наложена глоба в
размер на 600,00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП.
В жалбата и в съдебно заседание се сочат конкретни пороци на ЕФ и се
моли за неговата отмяна. Претендират се разноски на основание чл. 38, ал. 2
ЗА.
Въззиваемата страна с писмено становище моли жалбата да бъде
оставена без уважение, а обжалвания ЕФ като правилен и законосъобразен да
бъде потвърден. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите на жалбоподателя служебно провери правилността на атакувания
ЕФ намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните
1
съображения:
Електронният фиш е издаден за това, че на 19.04.2021 г. в 16:08 часа, на
Републикански път II-64, км. 49+800, в посока с. Труд, при въведено
ограничение с пътен знак В26 на максималната разрешена скорост за
движение по пътя от 60 км/ч, МПС с рег. № **, при отчетен толеранс от
минус 3 км/ч в полза на водача, се движи с установена наказуема скорост 111
км/ч., тоест с превишение на скоростта от 51 км/ч.
Съдът намира, че изложената в ЕФ фактическа обстановка се
опровергава от събраните по делото доказателства.
Видно от изисканото по служебна инициатива на съда и приложено като
доказателство по делото Писмо вх. № 44854/ 09.08.2021г. от ОПУ-Пловдив
към АПИ, км. 49 + 800 на републикански път II - 64 Карлово – Пловдив
попада в отсечката с две платна за движение. Нарастването на километража е
в посока Труд – Пловдив.
Приблизително на км. 49 + 860 е наличен пътен знак В26 (60 км/час),
като в писмото изрично се акцентира, че знакът е поставен от „Рефан
България“ ЕООД по указание на ОД на МВР.
По данни и информация от „Рефан България“ ЕООД, знакът бил
монтиран на 07.10.2020г. по указание на органите на ОД на МВР, сектор
„Пътна полиция“ във връзка с организацията и безопасността на движение в
района на крайпътния обект „Рефан“.
Гореизложеното налага извод, че преди въпросния пътен участък:
-чисто формално има физически поставен пътен знак В26 (60 км/час),
-но този знак не въвежда валидно ограничение на скоростта от 60
км/час, поради нарушена процедура по неговото поставяне и по-конкретно
поставянето му от нелегитимиран субект в нарушение на изискваната от
закона съгласувателна процедура.
Това е така, доколкото в чл. 4 от Наредба № 1 от 17 януари 2001 г. за
организиране на движението по пътищата е предвидено, че стопанинът на
пътя отговаря за организацията на движението, включително и поставянето на
пътна сигнализация по даден пътен участък.
В чл. 17 от същата Наредба е предвидено, че Проектът за организация
на движението се одобрява, както следва:
1.за автомагистрали и републикански пътища I клас - от изпълнителния
директор на Изпълнителната агенция "Пътища";
2
2. за републикански пътища II и III клас - от директора на съответното
областно пътно управление;
3. за местни пътища - от кмета на съответната община.
От друга страна в чл. 12, ал.1, т.3, б. „з“ от Наредбата е посочено, че
подлежащият на одобрение проект за организация на движението включва и
организацията на скоростните режими, което съгласно чл. 2, ал.3 от
Наредбата следва да стане и посредством поставяне на съответната пътна
маркировка и пътни знаци.
Абсолютно същото е предвидено и в глава VII от Наредба № 3 от 16
август 2010 г. за временната организация и безопасността на движението при
извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците, в чл.
80 и сл. от която е установен режим на съгласуване и получаване на
разрешение от стопанина на пътя дори и за временно поставяне на знаци и
пътна маркировка във връзка с извършвани строителни или ремонтни
дейности.
Абсолютно аналогична е уредбата и в Закона за пътищата, в чл. 26, ал.
3 вр. ал. 1, т. 1 б. „в“ от ЗП от който е предвидено, че за дейности извън
специалното ползване на пътищата се забранява поставянето на пътни знаци в
обхвата на пътя без разрешение от:
- управителния съвет на АПИ или от упълномощено от управителния
съвет длъжностно лице за републиканските пътища или
- от кметовете на съответните общини - за общинските пътища.
В случая е налице именно за дейност „извън специалното ползване на
пътищата“ по смисъла на параграф 1, т.8 от ДР на ЗП, респективно
приложение намира цитираната по-горе забрана за поставяне на пътни знаци
без провеждане на съгласувателна процедура с АПИ. Това е така, доколкото
макар търговския обект на Рефан да се намира пространствено „край“
републиканския път, той не представлява „крайпътен търговски обект“ по
смисъла на дадената в Наредбата за специално ползване на пътищата легална
дефиниция. Видно от чл. 8 от същата, критериите, за да се приеме, че е
налице „търговски крайпътен обект“ (като форма на специално ползване на
пътищата) са два и то кумулативни:
пространствен- обекта да е разположен в близост до пътя;
функционален –да е предназначен да обслужва пътниците и техните
МПС (бензиностанции, газ станции, ресторанти, хотели и др.)
3
В случая е изпълнен само първия критерий доколкото сградата на
Рефан се намира в близост до път II – 64. Не е налице обаче втория критерий,
доколкото неговото предназначение не е да обслужва пътниците и техните
МПС, а е ноторно известно, че обекта представлява седалището и търговската
сграда на известна козметична компания.
Действително с оглед изискванията за регулация по ЗУТ на имота на
Рефан е осигурено „лице“ на път отворен за обществено ползване чрез
изграждане на пътна връзка до път II–64, но ползването на тази пътна връзка
и на съответните части от път II–64 всъщност представлява дейност по
нормално „обществено ползване на пътищата“ за превоз на пътници и товари
по смисъла на дадената в параграф 1, т.7 от ДР на ЗП легална дефиниция и по
аргумент от обратното е същевременно и дейност извън „специалното
ползване на пътищата“, което обуславя действието за този участък на
забраната по чл. чл. 26, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1 б. „в“ от ЗП
Още повече, че съгласно чл. 5 от Наредба № 1 от 17 януари 2001 г. за
организиране на движението по пътищата дори в хипотезата на специално
ползване на пътищата чрез търговски крайпътен обект знаците се поставят от
частно правния обект само в границите на самия търговски обект, но не и на
самия републикански път, както в процесния случай.
Доколкото процесният път, видно от наименованието му е
Републикански път Втори клас, то компетентен да одобри плана за
организация на движението по него и да разреши поставянето на знак В26
(независимо дали при постоянна или временна организация на движението) е
именно директора на ОПУ-Пловдив на АПИ. Същевременно в писмото от
ОПУ е отбелязано, че агенцията няма абсолютно никакво отношение към
поставянето на знака.
Оказва се, че процесният пътен знак:
е поставен от частноправен субект /в случая ЮЛ – Рефан България
ЕООД/;
по указания на институция /ОД на МВР/, която няма абсолютно никаква
компетентност по законосъобразното му поставяне;
без спазване на уредената в закона съгласувателна процедура с
единствената компетентна за това институция- АПИ.
поради което не е в състояние да въведе валидно ограничение на
скоростта, което да бъде основание за ангажиране на административно-
4
наказателната отговорност на гражданите.
Да се приеме обратното е равнозначно на това да се позволи на всеки
гражданин или юридическо лице по свое усмотрение да поставя пътни знаци
и да става по този начин основание за ангажиране административната
отговорност на други правни субекти, поради несъобразяване със собствените
му виждания за организация на движението.
При
положение, че за въпросния пътен участък към датата на нарушението не е
бил законосъобразно поставен пътен знак В 26, въвеждащ валидно
ограничение 60 км/час, то се явяват оборени фактическите констатации в
ЕФ, че е допуснато превишение на режима на скоростта от 51 км/ч.
Освен това, щом конкретния пътен участък не попада в обхвата на
действие на валидно поставен пътен знак В26, то няма как да е допуснато и
нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП, изискващ превишаване на режима на
скоростта, въведен с пътен знак В 26.
При този изход на спора на основание новелата на чл. 63, ал.3 ЗАНН
жалбоподателят има право на разноски.
Особеност на процесното производство се състои в това, че
адвокатското възнаграждение не е реално заплатено, а е предоставена
безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал.1 от ЗА, доколкото
жалбоподателят е материално затруднено лице.
От конституционно установените принципи за равенство на гражданите,
забрана за дискриминация и отговорност на държавата за незаконосъобразно
издадени актове (включително и наказателни постановления) следва, че
адвокатският труд и в този случай следва да бъде заплатен.
Затова в чл. 38, ал.2 от ЗА изрично е предвидено, че ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право
на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не
по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА и осъжда другата
страна да го заплати.
В случая претендирания от адвоката размер от 300 лева изцяло
съответства на минималните размери, предвидени в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.
2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
за процесуално представителство, при материален интерес до 1000 лева,
поради което и претенцията за разноски следва да се уважи изцяло.
5
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 4753704, издаден от ОД на МВР-
Пловдив, с който на Н. З. П. с ЕГН********** е наложена глоба в размер на
600,00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив ДА ЗАПЛАТИ в полза на адв. С.Ж.
П., АК – Пловдив, Личен № ** сумата от 300 лева, представляваща разноски
по делото за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
пред Районен съд Пловдив на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6