№ 29179
гр. София, 01.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20221110149682 по описа за 2022 година
Производството е по реда Глава Двадесет и пета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 310 – 317 ГПК).
След като се запозна с исковата молба и отговора на исковата молба и във връзка с
разясненията, дадени в Решение № 239 от 13.12.2016 г. по гр. дело № 2240/2016 г. на III ГО
на ВКС, счита че следва да бъде проведена процедура по чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ГПК
и на ищеца следва да бъдат дадени указания да посочи срещу кое лице, което има
качеството на негов работодател, предявява исковете.
За процесуална икономия и на основание чл. 129, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 127, ал. 1,
т. 5 от ГПК на ищеца следва да бъдат дадени и указания да уточни кога е узнал за заповедта
за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, за какъв период твърди, че е бил в
отпуск поради временна неработоспособност, както и размера на последното получено
брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец преди уволнението.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждането му в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 312 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на определението с писмена
молба с препис за насрещната страна да уточни:
1/ срещу кое лице, което има качеството на негов работодател, предявява исковете;
2/ кога е узнал за заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“;
3/ за какъв период твърди, че е бил в отпуск поради временна неработоспособност;
4/ какъв е размерът на последното получено брутно трудово възнаграждение за пълен
отработен месец преди уволнението.
1
УКАЗВА на ищеца, на основание чл. 127, ал. 4 от ГПК, да посочи банкова сметка или
друг начин на плащана на исковата сума.
ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени
доказателства като относими, допустими и необходими.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от получаване на определението, на
основание чл. 183 от ГПК, да представи приложеното към отговора на исковата молба
писмено доказателство – обяснение, в цялост.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца в първото съдебно заседание да представи
трудовата си книжка в оригинал за констатация.
ДОПУСКА изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза със задача, посочена в
исковата молба, като съобрази двете начални дати на търсеното обезщетение, посочени
както от ищеца, така и от ответника.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Е. В. Ж., тел.: 0878 527 681.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на ССчЕ в размер на 350 лева, платими от
бюджета на съда.
Да се уведоми вещото лице за поставените задачи.
УКАЗВА на страните, на основание чл. 312, ал. 2 от ГПК, че в едноседмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение могат с писмена молба с препис за
насрещната страна, да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по
делото, като изложат нови обстоятелства, посочат доказателствата за тях и представят
писмените такива, като след изтичане на този срок, възможността за това се преклудира.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 12.12.2022 г. от 11.00
часа, за когато да се призоват страните и вещото лице.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – препис от
писмения отговор и доказателствата към него.
СЪСТАВЯ ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО както следва:
Предявени са обективно съединени искове за отмяна на уволнението, извършено със
заповед № 75/30.05.2022 г. – чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за
2
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и по чл. 344, ал. 1, т. 3,
вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа вследствие на
уволнението за в размер 7518 лв. за периода от 30.05.2022 г. до 30.11.2022 (както е
посочено с исковата молба), ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.09.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Ищецът Л. И. В. твърди, че по силата на сключен с ответника БДЖ „Пътнически
превози“ ЕООД, трудов договор заемал длъжността „Машинист в локомотивно депо“ при
ответника. Със заповед № 75/30.05.2022 г. за налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“, която не му била връчена, трудовото правоотношение било прекратено. Сочи,
че заповедта е издадена в нарушение на закона, от некомпетентен орган, не отговаря на
изискванията по чл. 193, ал. 1 от КТ и чл. 195, ал. 1 от КТ. Нарушението не е извършено.
Позовава се на закрила като твърди, че към датата на уволнението бил в отпуск по болест.
Прави искане съдът да признае за незаконно уволнението, извършено със заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение и неговата отмяна и да бъде възстановен на
заеманата преди уволнението длъжност. Твърди, че е останал без работа след уволнението,
поради което претендира осъждане на ответника да му заплати обезщетение вследствие на
незаконното уволнение в размер на 7518 лева – обезщетение за оставане без работа за
посочения период. Претендира разноски.
Ответникът БДЖ „Пътнически превози“ ЕООД оспорва предявените искове. Сочи, че
няма качеството на работодател на ищеца, тъй като трудовият договор е сключен с друго
лице – ППП- София, което има качеството на работодател на ищеца по смисъла на ДР на
КТ. Твърди, че искът е недопустим, тъй като заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание не е връчена. Възразява за изтекла погасителна давност по чл. 358, ал. 1, т. 2 от
КТ, тъй като заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е връчена на 21.06.2022 г.
на адреса на работника. По същество излага доводи, че извършване на нарушението се
установява по безспорен начин. Сочи, че е налице системно нарушаване на трудовата
дисциплина, установено с три заповеди за налагане на дисциплинарни наказания, които към
21.06.2022 г. не са заличени по смисъла на чл. 197, ал. 1 от КТ. оспорва началната дата на
обезщетението по чл. 225 от КТ, тъй като трудовото правоотношение е прекратено на
21.06.2022 г., освен това не се установява, че ищецът е останал без работа за спорния
период. Оспорва размера на претендираното обезщетение за периода, в който ищецът е
останала без работа вследствие на уволнението като недоказано по основание и размер.
Прави искане претенциите да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски.
Възразява за разноските на ищеца.
В тежест на ищеца е да докаже съществуване на трудово правоотношение с
ответника, което е било прекратено на посоченото основание, съответно размера на
последното получено брутното трудово възнаграждение преди уволнението, че е останал без
работа за съответния период, както и че към датата на връчване на заповедта за уволнение е
3
започнал реално ползването на разрешения му отпуск.
В тежест на ответника е да докаже, че е било налице твърдяното основание за
уволнение, съответно че правото на уволнение е надлежно упражнено – наложено е от
компетентен орган, с мотивирана заповед, която съдържа точно и конкретно описание на
извършените нарушения, че е изпълнил задължението си по чл. 193, ал. 1 ГПК да изслуша
ищеца или да приеме писмените му обяснения, както и че е изпълнил изискването съгласно
чл. 333, ал. 1 от КТ за вземане на предварително разрешение за уволнението от инспекцията
по труда, при условие, че работникът е ползвал реално болничен.
По възражението на ответника, че срокът по чл. 358, т. 2 от КТ е изтекъл, в тежест на
ответника е да докаже, датата на което заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е
връчена, която предхожда с два месеца подаване на исковата молба.
В тежест на ищеца е да докаже възраженията си във връзка със срока.
Безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1,
т. 4 от ГПК обстоятелствата няма.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за твърдените в исковата молба факти -
ползван болничен.
За установяване на останалите факти, тежестта на доказването за които носят,
страните сочат доказателства и правят доказателствени искания, като относно
доказателствената им стойност съдът дължи произнасяне с решението.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях,
както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на
задълженията (разноски в изпълнителния процес).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4