Решение по дело №403/2020 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

22.09.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

19.08.

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

Здравка Запрянова

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Ралица Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

Административен характер наказателно

дело номер

403

по описа за

2020

година.

Обжалвано е Наказателно постановление № 09- 002359 от 09.03.2020г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” Кърджали, с което е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500,00лв. на „Албена 16”ЕООД- Кърджали, за извършено нарушение на чл.224 ал.1 вр.чл.228 ал.3 от КТ на 01.10.2020г.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление останал жалбоподателят, който моли съда да го отмени, тъй като то било необосновано и незаконосъобразно с искане да им се присъдят направените деловодни разноски. Твърди, че на посочената дата и място- 01.10.2020г. в обекта на дружеството в гр.Кърджали дружеството не е извършило нарушението по КТ, визирано в постановлението. Лицето С.Ш.В. е получило напълно всички дължими след прекратяването на трудовия договор парични суми, включително и обезщетението за неизползван годишен отпуск за 2018г. и 2019г. и то много преди датата 01.10.2020г. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат, който поддържа жалбата. В ход по същество моли съда да отмени наказателното постановление, тъй като обезщетението за неизползван платен годишен отпуск е платен много преди 01.10.2020г. Алтернативно настоява да се приложи разпоредбата на чл.415в от КТ, тъй като става въпрос за маловажно нарушение при закъснение за сумата от 314,69лв.

Административно наказващият орган се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата. Представя писмена защита, с която моли съда да постанови решение, с което да потвърди наказателното постановление излагайки подробни съображения. Настоява за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява и не взима становище по делото.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено  следното от фактическа страна: На 21.01.2020г. свидетелите Е.Ю., Л.И. и Т.С.- инспектори в Дирекция „Инспекция по труда”- Кърджали, по сигнал на гражданин извършили проверка в къща за гости „Албена“, стопанисвана от „Албена 16“ ЕООД- Кърджали намираща се на Общински пазар гр. Кърджали на ул.„Републиканска“ № 32. На место била извършена проверка на работещите в момента, които попълнили декларации за това, при което с призовка връчена на управителя били изискани от дружеството да представят документи в Д“ИТ“- Кърджали. Така на 24.01.2020г. те били представени в Дирекция „Инспекция по труда“- Кърджали от упълномощено лице. След преглед на представената документация, а именно трудовото досие на С.Ш., ведомости за заплати и заповеди за прекратяване, тримата свидетели Е.Ю., Л.И. и Т.С. установили, че лицето С.Ш.В. е назначена на работа на 15.11.2018г., което трудово правоотношение е прекратено със заповед № 5 от 10.08.2019г. В тази заповед, както и във ведомостта за заплати за съответния месец август 2019г., месецът в който на лицето С.Ш.В. е прекратено трудовото правоотношение, работодателят не е начислил и съответно не е изплатил полагащото се парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за календарната 2018г. и 2019 година до момента, в който лицето е упражнявало труд при него, а именно до 10.08.2019г. по реда на чл.177 от КТ. Това обстоятелство било декларирано в писмено обяснение върху ведомостта за заплати от главния счетоводител на дружеството Милка Вардарова, която вписала, че лицето не е използвало съответния полагащ му се платен годишен отпуск за 2018г. и 2019 година и същият ще бъде начислен и съответно изплатен в следващата ведомост след проверката, която ще бъде издадена. За нарушение на чл.224 ал.1 във вр. с чл.228 ал.3 от КТ, а именно за неизплащане на паричното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск свидетелката Е.Ю. съставила и връчила акт на 07.02.2020г. в присъствието на колежките си И. и С., и на упълномощеното лице от страна на дружеството жалбоподател, което го подписало без възражения. На тази база било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500лв.

Тази фактология се установи от събраните по делото доказателства- гласни такива от свидетелите Е.Ю., Л.И. и Т.С., както и писмените- Протокол за извършена проверка изх.№ ПР200 2455/ 07.02.2020г., Протокол за приемане на документи от 24.01.2020г., Платежна ведомост за месец август 2019г., платежен фиш за месец август 2019г., Заповед № 5/ 10.08.2019г. за прекратяване на трудово правоотношение, Трудов договор № 4/ 15.11.2018г., както и от Акт за установяване на административно нарушение № 09- 002359 от 07.02.2020г., чиято доказателствена сила не бе оборена. По делото са разпитани свидетелите С.В. и Л.Д., но техните показания не оборват факта, че към датата 21.01.2020г. работодателят не е изплатил дължимото парично обезщетение за неизползвания от лицето С.Ш.В. платен годишен отпуск за календарната 2018г. и 2019г.

От правна страна съдът установи следното: Настоящата инстанция следва да разгледа по същество подадената жалба против наказателното постановление, тъй като то е връчено с обратна разписка на датата 10.03.2020г., а жалбата е заведена при административно наказващият орган на 16.03.2020г., което означава, че е спазен 7- дневния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

Съдът преди да се произнесе с решение по повод на обжалваното наказателно постановление следва да отговори на няколко въпроса, а именно: допуснато ли е съществено процесуално нарушение в производството по установяване на административно нарушение и налагане на административно наказание, има ли виновно извършено административно нарушение и жалбоподателят ли е неговия автор, правилно ли е приложен материалния закон и съразмерно и относимо ли е наложения размер на наказанието. Установи, че както актът за установяване на административно нарушение, така и обжалваното наказателното постановление са надлежно оформени според задължителните реквизити на ЗАНН. Нарушеният текст на чл.224 ал.1 от КТ разпорежда, че при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. Дадената привръзка на чл.228 ал.3 от КТ определя срока за изплащането му, а именно не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. В случая трудовото правоотношение е прекратено през месец август 2019г., което означава, че задължението на работодателя да изплати това обезщетение е до 30.09.2019г. По делото безспорно се установи, че проверката по работни места е извършена на 21.01.2020г., а документалната такава е осъществена на 24.01.2020г., което означава, че срокът за изплащането на дължимото обезщетение на лицето С.Ш.В. вече е бил изтекъл, поради което и работодателят е извършил административното нарушение, тъй като в този срок не е изплатил дължимото на работника С.В. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2018г. и 2019г. При правилно установена фактология законосъобразно наказващият орган я е подвел под съответната наказваща норма. Административното нарушение описани в акта е безспорно установено и доказано на база всички гласни и писмени доказателства, които взаимно се подкрепят и допълват. Актът за установяване на административно нарушение е съставен редовно и съдържа всички задължителни реквизити съгласно чл.42 от ЗАНН. Не така стои въпроса с обжалваното наказателно постановление. В него наказващият орган е посочил за дата на извършеното нарушение такава, която и към настоящия момент още не е настъпила, а именно 01.10.2020г., което затруднява както нарушителя, така и съда да разбере на коя дата приема, че е извършено нарушението. И гласните и писмените доказателства установяват, че административното нарушение е извършено на 01.10.2019г., а на 07.02.2020г. е съставен акта за установяване на административно нарушение. При правилно установена фактическа обстановка и законосъобразно съставен акт, наказващият орган е допуснал нарушение на процесуалните правила, което е ограничило правото на защита на жалбоподателя да разбере за какво деяние, в частност датата му на извършване, е санкциониран и да упражни конституционните си права. Тази нередовност на наказателното постановление влече неговата отмяна, тъй като допуснатото нарушение е съществено, поради което обжалваното НП е издадено незаконосъобразно. Предвид изхода на делото не следва да се обсъждат доводите на жалбоподателя за отмяна на наказателното постановление, включително и за приложение на чл.415в от КТ.

От страна на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143 ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на наказателното постановление, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Текстът на чл.63 ал.4 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА, препращащ съответно към наредбата на Висшия адвокатски съвет. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой договорено възнаграждение в размер на 300 лв., като от представителя на ответната страна не е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което следва да се присъди посочения в пълномощното платения размер на договореното възнаграждение. В конкретния случай уговореното и платено възнаграждение е в размер на 300 лв., като в представения договор за правна защита и съдействие е посочено, че се дължи за жалба и защита по НАХД. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ със седалище град София, именно същата в качеството й на юридическо лице (чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“) следва да понесе разноските по делото. Ето защо, Съдът

 

               Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 09- 002359 от 09.03.2020г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” Кърджали, с което е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500,00лв. на „Албена 16”ЕООД- Кърджали, за извършено нарушение на чл.224 ал.1 вр.чл.228 ал.3 от КТ на 01.10.2020г., като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София да заплати на „Албена 16”ЕООД- Кърджали с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Кърджали ул.Омуртаг № 3 вх.А ет.2 ап.8 сумата от 300лв., представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.   

          

                                                        Районен съдия: