ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4136
гр. София, 08.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20251110207318 по описа за 2025 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по повод постъпила молба, вх.№283990/26.08.2025 г., от адв. Е. К. -
САК, пълномощник на К. П. С., ЕГН **********, с която на основание чл.248, ал.1 от ГПК,
вр.чл.144 от АПК, вр.чл.63д, ал.1 от ЗАНН се търси допълване на решение от 31.07.2025 г.,
постановено по НАХД №7318/2025 г. по описа на 2 състав, СРС, НО в частта за разноските,
сторени за процесуално представителство на жалбоподателя пред първата съдебна
инстанция.
След като разгледа искането и съобрази закона, съдът намира следното:
С Решение от 31.07.2025 г. на 2-ри състав, НО - СРС, постановено по НАХД
№2941/2025 г., е отменена заповед за задържане №227зз-601/19.04.2025 г., издадена от Д. М.
П., заемащ длъжност „полицай“ при 03 РУ – СДВРР, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от
ЗМВР е постановена принудителна административна мярка – задържане на жалбоподателя
К. П. С., ЕГН **********, за срок до 24 часа.
Съобщението за постановяване на решението е връчено на жалбоподателя чрез
процесуалния му представител адв. К. на 08.08.2025 г. Изрично в диспозитива на решението
е посочено, че същото подлежи на обжалване в 14-дневен срок по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК, към която препраща правилото на
чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в срока за обжалване съдът по искане на страните може сам да
допълни или измени постановеното от него решение в частта на разноските. В конкретния
случай срокът за обжалване е бил 14-дневен от съобщаването на решението на страните,
като за молителя той е започнал от дата 08.08.2025 г. и е изтекъл на 22.08.2025 г. Молбата е
подадена на 08.08.2025 г., поради което следва да се приеме, че тя попада в рамките на
установения с нормата на чл.248, ал.1 от ГПК срок, поради което и доколкото изхожда от
процесуално легитимирано лице, се явява допустима. Разгледана по същество тя е
ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
В производството пред настоящата съдебна инстанция жалбоподателят своевременно
е направил искане за присъждане на разноски. С решението на съда спорът е решен в полза
на К. П. С., ЕГН **********, поради което обосновано може да се заключи, че ответникът,
неоснователно предизвикал с поведението си правния спор, следва да понесе отговорността
за разноски, а за въззивника е възникнало право да ги търси. По делото пред СРС е
приложено адвокатско пълномощно, по силата на което адв. К. е била упълномощена да
подаде молбата за постановяване на допълнително решение. Процесуалният представител е
1
взел участие в съдебните заседания, проведени по делото, включително това, в което то е
обявено и за решаване. С въззивната жалба и устно в хода по същество изрично е
формулирал и искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за
реализирана защита в размер на 500,00 лева, като е представил и списък с разноски. Между
процесуалния представител и доверителя му не е уговорена изрична сума, която да се
заплати, а се препраща към разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т.3 от ЗАдв, съгласно която за
адвоката е предвидена възможността да оказва безплатна адвокатска помощ и съдействие на
близки и роднини, както и на юристи. Тази разпоредба следва да се тълкува систематически
с правилото на ал. 2 от същия законов текст. Съобразно него, ако насрещната страна в
процеса е осъдена за разноски, на адвоката се дължи възнаграждение в размер не по-нисък
от предвидения в Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл.
изм. – ДВ, бр.14, 2025 г.). Нормата на чл.35а от цитирания подзаконов нормативен акт
предвижда, че за процесуално представителство, защита и съдействие на задържано лице по
Закона за Министерството на вътрешните работи минималният размер на възнаграждението
е 300,00 лева.
Действително, разпоредбите на така посочената наредба се ползва единствено като
ориентир от съда при определянето на дължимото, при надлежно формулирано възражение
за прекомерност. В конкретния случай обаче решаващият орган прецени, че търсената сума
от адвоката сума е прекомерна спрямо действителната правна и фактическа сложност на
делото, преценена спрямо критериите на §2, т.2 от ДР на Наредбата. Делото не се отличава
със съществен обем от материали, като съдебното заседание е протекло и приключило в
едно съдебно заседание без усложнения. Подготовката на процесуалния представител на
жалбоподателя за участието му в него не е изисквала извънредни усилия спрямо делата с
подобен предмет независимо че е предполагала запознаване с генерираната съдебна
практика, при отчитане на особеностите на случая и засегнатия интерес, който се свързва с
правото на свобода. При тези обективни дадености, претендираният размер от 500,00 лева,
който надвишава близо два пъти минималния, предвиден в закона, не съответства на
критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата за “справедлив и обоснован”. Доколкото
не е съобразен с фактическата и правна сложност на процесния казус, доказателствения
процес и изразходвания от процесуалния представител времеви и технически ресурс, се
разкриват предпоставки за неговото намаляване до минималния такъв, установен от закона,
а именно в размер на 300,00 лева, който да бъде изплатен от бюджета на СДВР.
Отделно, по сметка на съда е внесена от адв. К. в полза на жалбоподателя и държавна
такса от 10,00 лева, което действие е удостоверено с платежно нареждане. С оглед изхода на
делото така направените разноски следва да бъдат изплатени от СДВР по сметка на
вносителя – Е. К..
Така мотивиран, на основание чл. 248, ал.1 от ГПК, вр.чл.144 от АПК, Софийски
районен съд, НО, 2-ри състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА решение от 31.07.2025 г., постановено по НАХД №2941/2025 г. по описа
на СРС, НО, 2 състав, като ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати
в полза и по сметка на Е. К. М., ЕГН **********, сумата от 300,00 /триста/ лева,
представляваща адвокатско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на адвокатско възнаграждение за разликата до
пълния претендиран размер от 500,00 (петстотин) лева.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати в полза и по сметка
на Е. К. Миланова, ЕГН **********, сумата от 10,00 лева (десет), представляваща разноски
за заплатена държавна такса.
Определението подлежи на обжалване пред Административен съд – София град по
реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3