Р Е Ш Е Н И Е
Гр.Лом, 31.01.2022година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският районен съд, гражданска
колегия, трети състав, в публичното заседание на 25 януари 2022 год. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна
Александрова
При секретаря Росина Д., като
разгледа докладваното от съдията Александрова гражданско дело номер 808 по
описа за 2021 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Предявен е установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК за сумата от 1104,07 лв.,
представляваща неплатена главница по договор за потребителски кредит от 14.02.2013
г., за процесната сума, сключен между страните по делото.
Ищецът твърди, че на 27.12.2019 г. подал
до ЛРС Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответницата,
като длъжник и ищцовото дружество, като
било образувано ч.гр.д. № 2182/2019 г. и била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК ,
ответникът бил уведомен по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и поради това бил
предявен настоящият установителен иск.
Ищецът изяснява, че на 14.02.2018 г. бил
сключен Договор за потребителски кредит ищеца като кредитодател, и ответницата
като кредитополучател. Твърди се, че
ищецът е предоставил искания кредитен лимит, ответницата го е усвоила, но поради
нередовно погасяване на месечните вноски и е изпаднала в просрочие. Горната
обуславя правния интерес у ищеца. Претендира и направените в заповедното и
исковото производство разноски.
В законоустановения срок е постъпил
отговор от особения представител на ответника , като се заема позиция, че искът
е допустим, а по основателността му счита , че е неоснователен, аргументирайки
се подробно за тази си позиция.
В срока по размяна на книжата между
страните, се установява,че ответницата е погасила задължението си към ищцовото
дружество.
Съдът, след като взе
предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
За основателността на
претенцията в тежест на ищеца е да установи, че между страните е налице валидно
облигационно отношение, по договор за кредитна карта , по силата на което е
предоставил на ответника парични суми за п, както и надлежно обявената
предсрочна изискуемост на кредита.
С доклада по делото на основание чл. 146,
ал. 1, т. 4 ГПК са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване всички
обстоятелствата, включени във фактическия състав на спорното право - че страните са били в
договорни отношения по договор за кредитна карта сключен на 14.02.2018 г.,
както и че ответникът е получил изявлението на ищеца за обявяването на кредита
за предсрочно изискуем.
От приложеното ч.гр.д. № 2182/2019 г. по
описа на ЛРС, се установи, че съдът е
издал в полза на ищеца срещу ответницата-длъжник заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: сумата от
общо 1140.07лв.(хиляда сто и четиридесет лева и 07 ст.), от които
сумата в размер на 904.30 лв.
(деветстотин и четири лв. и 30 ст.) - главница, възнаградителна лихва в размер на 187.85 лева /сто осемдесет и седем
лева и 85ст../ за времето от 01.01.2019г. до 01.06.2019г., мораторна лихва за периода от 01.06.2019 г.
до 18.12.2019 г. в размер на 47.92лв. (четиридесет и седем лева
и 92 ст.), ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението – 27.12.2019 г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на общо 75
лв. (седемдесет лв.), от които 25лв. (двадесет и пет лв.) - платена
държавна такса и 50,00 лв. (петдесет
лв.) юрисконсултско възнаграждение.
Тъй като длъжникът не е бил открит на
известните му адреси, съобщението до него е било приложено по делото, на
основание чл. 47, ал. 5 и ал. 6 ГПК и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и в
изпълнение на дадените от заповедния съд указания, заявителят е предявил
настоящите искове за установяване на вземанията по заповедта.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
С доклада по делото на основание чл. 146,
ал. 1, т. 4 ГПК е обявено за безспорно на страните по делото, са били в договорни правоотношения възникнали
от договор за кредитна карта и заемната сума е била предоставено на ответника.
Представеният по делото договор за кредитна карта, установява възникналото
заемно правоотношение между кредитора - ищец и кредитополучателя – ответника,
по силата на което ответникът е получил кредитна карта с процесния кредитен
лимит . Ищецът признава, че ответникът е плащал по договора за кредитна карта ,
но нередовно, поради което станал изискуем
предсрочно.
Налага се извод, че в настоящото
производство предявеният иск е доказан по основание и размер. Следва обаче да
се посочи, че решението на съда трябва да отразява правното положение между
страните по делото, каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене.
Това задължава съда да вземе предвид и фактите настъпили след предявяването на
иска, ако те са от значение за спорното право, било защото го пораждат или
защото го погасяват - например ищецът придобива спорното право след
предявяването на иска, притезанието става изискуемо в течение на делото,
ответникът плаща или прихваща след предявяването на иска. Преценката на съда за
основателността на иска следва да бъде направена с оглед материалноправното
положение в деня на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция
/първа или въззивна/, а не в деня на предявяване на иска. Поради това съдът
следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, както
го задължава разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК. Специфичните особености на
производството по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, а именно изискването
за идентичност на основанието и размера на вземането, заявени в заповедното
производство и основанието и размера на вземането по предявения иск, не налагат
извода, че съществуването на вземането към момента на подаването на заявлението
по чл. 417 ГПК или по чл. 410 ГПК е задължителна предпоставка за уважаването на
иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Искове за установяване на
съществуването на права към минал момент са допустими само в изрично
предвидените от закона случаи. Уредбата на заповедното производство не съдържа
изрична разпоредба, предвиждаща, че с иска по реда на чл. 422 ГПК се установява
съществуването на вземането към момента на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение. Поради това съдът в производството по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК не е обвързан от фактическото положение към
датата на подаване на заявлението /така и т. 1 на Тълкувателно решение № 8 от
02.04.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2017 г., ОСГТК/. Също съгласно
задължителните разяснения, дадени в т. 9 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, в производството по чл.
422 ГПК, респ. чл. 415 ГПК съществуването на вземането по издадена заповед за
изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в
исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното
дирене в производството по иска, предявен по реда на чл. 415, ал. 4 вр. с ал.
1, т. 1 ГПК.
Затова по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК
съдът съобрази факта, че задължението на ответника е погасено в хода на
процеса, тъй като с извършените плащания
е платено претендираната от ищеца сума.
Поради което следва да се приеме за правопогасяващ факт по смисъла на чл.
235, ал. 3 ГПК. С оглед извършеното в хода на процеса плащане, съдът намира за
неоснователен предявеният иск за установяване дължимост на процесната сума
поради погасяването , респективно същият следва да бъде отхвърлен.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал.
1 ГПК, съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България с ЕИК ********* установителен иск
с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по
отношение на А.Д.Б., ЕГН: **********, че дължи на ищеца следните суми: 904,30 лв. - главница, , за сумата от 187,85
лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 01.01.2019 г. – 01.06.2019
г. и за сумата от 47,92 лв. представляваща лихва за забава за периода 01.06.2019
г. – 18.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, за което
вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК г. по ч. гр. д. № 2182/2019 г. по
описа на ЛРС, като погасен поради плащане в хода на
съдебното производство.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред МОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК, на страните
да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: