Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. П., 28.01.2020 год.

 

В    И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

Районен съд – П., в публичното заседание на двадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛЕНА ТАТАРЕВА

 

при секретаря Параскева Златанова, като разгледа докладваното от съдия Татарева АНД № 312/2019 год. по описа на Районен съд- П., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на търговско дружество „Щ.“ ЕАД, представлявана от управителя Й.П. и Х.Ф.К.Ш.- Изпълни директори против наказателно постановление № *****от *****г. на Директора на Д. И.Т. гр. П., с което на основание чл. 415в, ал. 1 КТ е наложена на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 300 лева за нарушение на чл. 281 ал. 1 КТ, чл. 16, т.1 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР и т. 11 от Споразумението за съвместно осигуряване на ЗБУТ при извършване на СМР, сключено на основание чл. 18 ЗЗБУТ между „Щ.“ ЕАД и „Е.“ ООД, което нарушение е извършено на 06.06.2019 г. в гр. П., строителен обект язовир „Л.Я.“, като е допуснато лицето С. А. Р. да работи без проведен начален инструктаж.

В жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност и неправилност на постановеното НП. Твърди се, че деянието, за което са съставени е липсата на подпис в книгата за начален инструктаж на трима служители, поради което не неправилно са издадени три НП за едно и също нарушение. Моли се да се постанови решение, с което да се отмени обжалваното НП.

В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява.

Ответникът по жалбата - АНО,  се явява в съдебно заседание чрез процесуалния си представител юрк. Ш.. Моли за постановява на решение, с което да се потвърди атакуваното НП.

Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие следното:

Търговско дружество „Щ.“ ЕАД е санкционирано за това, че е допуснал лицето С. А. Р. да работи без проведен начален инструктаж. Приема се, че нарушението е извършено на 06.06.2019.

Нарушението е установено от ДИТ П. на 05.08.2019 г. при извършване на проверката започнала на 16.07.2019 г. и завършила на 12.08.2019 г.

За извършеното нарушение срещу жалбоподателя бил съставен  АУАН № 0*****от 18.09.2019 година. Актът бил съставен след констатиране на нарушението от свидетеля В.Д., който заедно с Г. С. извърши ли проверка, за която проверка бил съставен протокол № ПР1927076 от 16.08.2019 г. В хода на проверката на място на обекта били установени 6-7 човека служители на фирма „Е.“ ООД, били изискани книгите за инструктаж, като били представени книгите за периодичен инструктаж, като по отношение на книгите са начален инструктаж било посочено, че същият се извършва от жалбоподателя „Щ.“ ЕАД на основание споразумение между фирма „Е.“ ООД и жалбоподателя. В последствие била представена книгата за начален инструктаж, в която липсвало лицето С. Р., както и още двама служители, които било установено да са служител на  „Е.“ ООД. Предвид установеното нарушение бил съставен процесният АУАН, въз основа на който било издадено атакуваното НП. Издаденото наказателно постановление било връчено на нарушителя на 27.11.2019 г., видно от разписката на л. 13 от делото, а жалбата против НП била подадена на 04.12.2019 г. (п.кл.), с оглед на което е процесуално допустима,  като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, легитимирано да предизвика въззивен контрол за законосъобразност на НП.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че  жалбата е неоснователна.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.

Съгласно разпоредбата на чл. 416. (1) КТ нарушенията на трудовото законодателство се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи. Редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното.

В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3 - месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 1 - годишен срок от нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 - месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички преклузивни срокове, визирани в разпоредбите на ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

Съдът счита, че правилно наказващият орган е определил приложимата материална разпоредба- чл. 281 ал. 1 КТ, чл. 16, т.1 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР и правилно е квалифицирал случая като маловажен по см. на чл. 415в, ал. 1 от КТ.

От събраните по делото доказателства – показанията на свидетел Д., както и писмените доказателства - копие от книга за инструктаж и споразумение по чл.18 ЗЗБУТ за съвместно осигуряване на ЗБУТ при извършване на СМР се установява, че действително на работника С. Р. не е проведен начален инструктаж, което представлява нарушение по см. на чл. чл. 281 ал. 1 КТ, чл. 16, т.1 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР, като това нарушение е извършено от жалбоподателят, съобразно сключеното споразумение по чл. 18 ЗЗБУТ.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че е неоснователен доводът изложен от жалбоподателя, че не следва да се издават три отделни НП, тъй като се касае за едно нарушение. От събрания по делото доказателствен материал се установява, че непровеждайки начален инструктаж на трима служители, то жалбоподателят е извършил три отделни нарушения на трудовото законодателство. Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗАНН когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. Настоящият случай попада именно в посочената хипотеза, доколкото са налице няколко отделни нарушения следва да бъдат наложени и отделни наказания за всяко от нарушенията.

Предвид установеното по делото категорично виновно неизпълнение от страна на жалбоподателя на посоченото в гореописаната разпоредба задължение за провеждане на начален инстуктаж, налице са били основанията за ангажиране отговорността на жалбоподателя по реда на  чл. 415в, ал. 1 КТ, която предвижда, че се налага имуществена санкция размер от 100 до 300 лева. Като се има предвид характера на самото нарушение, правилно наказващият орган е наложил имуществена санкция в максималния размер определен в санкционата норма, като по този начин ще се постигнат целите на наказанието предвидени в чл. 12 ЗАНН.

Ето защо и предвид изложените по-горе мотиви съдът счете, че следва изцяло да потвърди обжалваното наказателно постановление.

Мотивиран от изложеното Районен съд - П. в настоящия състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,

 

Р Е Ш И:

 

  ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № *****от *****г. на Директора на Д. И.Т. гр. П., с което на основание чл. 415в, ал. 1 КТ на „Щ.“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:*** е наложена  имуществена санкция в размер на 300 лева за нарушение на чл. 281 ал. 1 КТ, чл. 16, т.1 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР и т. 11 от Споразумението за съвместно осигуряване на ЗБУТ при извършване на СМР, сключено на основание чл. 18 ЗЗБУТ между „Щ.“ ЕАД и „Е.“ ООД, което нарушение е извършено на 06.06.2019 г. в гр. П., строителен обект язовир „Л.Я.“, като е допуснато лицето С. А. Р. да работи без проведен начален инструктаж.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Административен съд - П..

 

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: