Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 23.11.2022 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданска колегия, І отделение, 13 състав, в публично заседание на двадесет и
седми октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: РОСЕН ДИМИТРОВ
при секретаря Красимира Георгиева, като разгледа докладваното от съдия
Димитров гр. дело № 4649 по описа за 2021 година, и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 87, ал.
3 ЗЗД от Я.Л.П. с ЕГН ********** и Р.Л.П.
с ЕГН ********** срещу Д.И.И. с ЕГН ********** за разваляне поради неизпълнение
на договор за прехвърляне на идеална част от недвижим имот
срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт № 184, том
1, дело №523/2019 г. на нотариус
А.Т..
Ищците,
в качеството си на наследници на прехвърлителката по договора М.К.П., починала
на 31.01.2021 г. твърдят, че през януари 2019 са узнали за сключения договор,
по силата на който са прехвърлени в полза на ответника Д.И. притежаваните от М.К.П. 3/4 идеални части от следния недвижим имот,
находящ се в град София, район „Оборощие“, бул. “******, апартамент №
46,представляващ самостоятелен обект сграда с идентификатор 68134.407.83.4.12,
с площ 73,65 кв.метра, състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня и други сервизни
помещения, ведно със зимнично помещение без посочена площ по документ за
собственост, а по данъчна оценка 7,59 кв.метра, заедно с таванско помещение,
без посочена площ по документ за собственост, а по данъчна оценка от 6,50
кв.метра, заедно с 1,71 идеални части от общите части на сградата и 1,71
идеални части от правото на строеж върху държавна земя, съставляващи парцели
IV, V, VI, VII квартал 540, местността „Центъра“ по плана на град София срещу
задължение за издръжка и гледане.
Твърдят
пълно неизпълнение на уговорената престация от страна на ответника.
Излагат
съображения относно притежаваното от тях наследимо имуществено право да искат
разваляне на договора съобразно наследствените си дялове – по ½ ид. ч. от правата на наследодателя им, или от
конкретният апартамент всеки от тях наследявал 3/8 ид. части.
Молят
съда да постанови решение,с което да уважи изцяло предявения иск и да им
присъди разноските в производството.
В
законоустановения срок ответникът Д.И.И., чрез процесуалния си представител
адв. М.А., е подал отговор на исковата молба, в която оспорва основателността
на предявения срещу него иск.
Оспорва
твърденията на ищците, че не е полагал необходимите грижи за М.П.. Ответникът
твърди, че в последните години от живота си прехвърлителката е била напълно
изоставена от своите близки.
Ответникът
твърди, че след смъртта на сина й М.К.П.
е подлагана на тормоз от снаха си – П.Л.Н.– П., като била принудена да
живее в малката стая на апартамента, без достъп до кухнята и останалите
помещения. Това отношение и незаинтересоваността на внуците и принудили М.П. да
потърси морална, физическа и финансова подкрепа от ответника дълго време преди
прехвърлянето на собствеността и сключването на договора. Ответникът полагал
грижи за възрастната жена по изрично нейно настояване и молба. Впоследствие
волята им е била обективирана в нотариален акт за прехвърляне на право на
собственост срещу задължение за гледане и издръжка от 16.01.2019 г., като 2 дни
преди изготвянето на нотариалния акт по искане на М.П., последната посещава д-р
И.Т.С.– психиатър в център за психично здраве „Проф. Никола Шипковенски“ ЕООД
за провеждане на съдебно – психиатрична консултация с цел установяване на
психичното състояние във връзка с предстоящо извършване на правен акт.
Ответникът твърди, че е посещавал М.К.П. около 3-4 пъти в седмицата, а понякога и по –
често. Осигурявал й е грижи от жена, която е помагала в домакинската работа и
ежедневието. Отзовавал се лично на нуждите на М., заплащал разходите на
жилището за ток, отопление, телекомуникационни услуги, лекарства, храна. Въз
основа на издаденото му пълномощно е представлявал пред банки, държавни и
общински институции, ежемесечно теглил суми от порядъка на няколкостотин лева
от личната сметка на прехвърлителката, които предоставял на последната, отделно
осигурявал от себе си допълнителни средства.
Твърди,
че той е поел разходите за лечение, медикаменти, санитарни материали и средства
за лична хигиена. Ответникът е бил до прехвърлителката и в последните й дни –
претърпяла е счупване на дясното бедро, след което се е наложило
хоспитализирането й, Д.И. осигурил и кръводарител, провеждал телефонни
разговори с нея, докато се лекувала. След изписването й осигурил настаняването
й в дом, в който да полагат медицински грижи за нея, но след като се оказало,
че вече е заразена с корона вирус се наложила повторната й хоспитализация,
която завършила с летален изход на 31.01.2021 г. Ответникът заплатил обредните
церемонии във връзка със смъртта на М.К.П.. Твърди, че е изпълнявал
задълженията си съгласно договора.
Моли
като изцяло неоснователен искът да бъде отхвърлен и претендира разноски.
Доказателствата
са гласни и писмени.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното :
От
представените по делото доказателства е установено, а и няма спор между
страните, че М.К.П. е притежавала ¾ ид. части от процесния недвижим
имот.
От
представения нотариален акт № 1, том I, рег.№ 53, дело 1 от 2019г. на нотариус А.Т.
се установява, че на 16.01.2019 г. М.П. е прехвърлила на Д.И.И. собствените си
¾ идеални части от гореописания имот срещу грижите, които приобретателят
е полагал за нея до този момент и срещу поетото задължение да помага в издръжка
и да гледа прехвърлителката докато е жива, като и гарантира спокоен и нормален
живот, какъвто е водила до момента и и осигуряма
храна,облекло,отопление,осветление,почистване и грижи било лично или чрез трето
лице.
М.П.
е запазила за себе си и вещното право на ползване върху същите идеални части от
недвижимия имот.
От представената по делото медицинска документация се установява,че на
01.01.2021 год. М.П. е постъпила в
Пирогов със счупване на дясната бедрена кост след падане в къщи.Изписана е на
15.01.2021 год. от клиниката по ортопедия и травматология,но постъпва във
клиниката по вътрешни болести където на 31.01.2021 год. е починала от вирусно
заболяване. И в двете епикризи е посочено,че е била в увредено общо
състояние.Установява се,че 25.01.2020 год. е претърпяла мозъчен инфаркт и е
лекувана б УМБАЛ Света Анна до 30.01.2020 год.,а след това е провела
рехабилитация за две седмици в МБПЛР „Сердика“ ООД.
По делото е представено извлечение от банкова сметка *** П. в лева в Банка ДСК за времето от 01.01.2019 год. до
08.02.2021 год. ответникът е изтеглил от тази сметка общо 26000 лв. Последния е
изтеглил от еврова сметка на М.К.П. в
Уникредит Булбанк АД общо 8327 евро за периода от 01.01.2019 год. до 31.05.2019
год.,което в лева е 16286 лв.
От показанията на свидетеля С.В.,
съсед на покойната М.П. се установява, че от 2019 год. тя е живеела сама , а преди това със сина й Л./до смъртта му
през 2016 год./ и неговата съпруга П.. Последната не е идвала в жилището след
2019 год. , тъй като имала забрана от съда. Познава и е виждал в апартамента
ответникът Д.И.,но не е виждал какво точно прави. Виждал е,че я води на лекар. Около
Коледните празници М.била в жилището сама, паднала и си счупила крака, тогава
свидетелят звънял на Д. да дойде. Бабата паднала,защото искала да изчисти
кухнята,като влезли видял,че там е било мръсно и разхвърляно.
Свидетелят е виждал внука Я. да идва и да носи храна на баба си.Виждал е и
някакви жени да идват в жилището и да чистят,но не често. Спомня си ,че М.правила
цялостен ремонт на банята,като свидетелят го организирал,а бабата го платила. Докато
траел ремонта също виждал някаква жена да идва и да чисти, но не основно.Част
от ремонта според свидетеля платил Я.,а останалата М.. Знае,че жените които
идвали да чистят имали уговорка с Д.,но кой им е плащал не знае.
Свидетелят И.Д. , бивш личен лекар на М., установява че бабата идвала сама
при него за лекарствата, но през последните една две години вече не можела и
пращала Д. с рецептурната книжка. Когато я посещавал домашно е виждал там снаха
й, а също и различни жени , които й помагали за битови неща. Не е разбрал дали
им се плаща. Апартамента бил подреден и чист.
От показанията на св.П. Н.-П./снаха на М./ се установява,че за пръв път
видяла Д. в коридора на жилището в края на 2018 год. и според нея имал за цел
да я сплаши,тъй като с М.не се разбирали.Впоследствие разбрала,че бабата е
прехвърлила своя дял от имота на това лице.Живяла в жилището до м.май 2019 год.
и дотогава тя чистила,а няколко съседки- Р., К., Б.пазарували на М., помагали
й. Знае,че Я. често идвал при баба си и й носел храна и други неща.
Свидетелят Р. П.установява, че познава М.от около 8-9 години и се случвало тя
или други съседки да й помагат като я виждали да мъкне пълни торби с покупки. Продава
цветя пред входа и е там по 3-4 дни в
седмицата от обяд до вечерта. Помагала е на М.за почистване и пазаруване,за
което последната й плащала, както и на други жени-Е.и К. и си водила дневник. Бабата
разпределяла коя кога да й помага. Виждала е Д. да влиза във входа но около 2-3
пъти в месеца.Горе долу толкова често е виждала и внуците на М.да идват при
баба си.
Свидетелят П.Д.- съсед и приятел на ответника, установява,че от лятото на
2018 год. Д. започнал да го вика да работи в апартамента на М.за различни
работи-да поправи бравата,да сложи секретен ключ,да поправи шкафчетата за
обувките,да монтира пералнята, също да оправи теч в банята. За тези ремонти му
е плащал Д. и от него знае,че я е водил на лекар и на рехабилитация.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
По делото е предявен за разглеждане иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за
разваляне на договор за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт нотариален
акт № 1, том I, рег.№ 53, дело 1 от 2019 г.
на нотариус А.Т. поради неизпълнение на договореното задължение за издръжка и гледане от Я.Л.П.
и Р.Л.П. - в качеството им на наследници на починалата прехвърлителка по договора тяхна баба М.К.П..
Договора
за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане е вид алеаторен
договор. Съдържанието на насрещните права и задължения на прехвърлителя и
приобретателя по договора за издръжка и гледане
не са определени в закона (договорът е ненаименован). Тяхното съдържание се
определя от постигнатото съгласие между страните. При тълкуването на волята на
страните съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД
се изхожда от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обЕ.на дължимата
издръжка и грижи, дължи се цялата необходима издръжка и всички необходими
грижи.
В конкретния случая съдът намира,че от събраните доказателства се
установи,че е налице неизпълнение на задълженията на приобретателя по
договора.Същия е следвало да помага в издръжката на М.П. и да я гледа,което
според съда означава,че в пълен обем съществува задължението за гледане, т.е за
престиране
на грижа за М.ежедневно, редовно и в пълен обем,
докогато е необходимо, а в частичен обем е поето задължението да я издържа.
Относно задължението да
помага в издръжката:Установено е от представените извлечения от сметки на М.П.
в Банка ДСК АД и Уникредит Булбанк АД, че за времето от сключването на договора
на 16.01.2019 год. до смъртта на прехвърлителката на 31.01.2021 год. ответникът
е изтеглил от нейни сметки сума в общ размер на 42 286 лв.,което прави
средно около 1762 лв. на месец.Това на практика показва,че ответникът е
издържал М.с нейни средства,тъй като няма доказателства за направени разходи с
негови средства,а не с изтеглени от сметките на бабата.Този извод се
потвърждава частично и от показанията на св.В.,който установява,че за ремонтите
на банята парите е платила М..Свидетелката П.пък потвърждава,че за пазаруването
М.й е давала пари,вкл. и за труда й. Ето защо дори и половинчатото задължение
за издръжка не е било изпълнявано от страна на ответника в степен та съда да
приеме,че последния е помагал в издръжката на прехвърлителката.
Относно гледането: Както се посочи по-горе , ако не е уговорено друго гледането на
прехвърлителя следва да се изразява в непрекъснато полагане на грижи за здравето,
хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и
възможностите му да се справя сам. Факта,че М.е била много възрастна и е преживяла мозъчен инфаркт през януари
2020 год. предполага още по-специални грижи и помощ.Спорадичните грижи на
ответника или на жени наети от него съвсем не са били достатъчни за да се
приеме,че това задължение е изпълнявано в необходимия обем и е осъгурявал
спокоен живот на М..Това се установява също от показанията на св.В. и П.-хора,които
са имали ежедневни и непосредствени впечетления от живота на М.,от полаганите
за нея грижи,от хигиената и обстановката в дома й.
Показанията на св.П.Д. идват да установят,това което е посочено по-горе,че
ответникът е полагал грижи за прехвърлителката,но те не са били постоянни,а
когато се е налагало да се отремонтира нещо в жилището.
С оглед доказателствата по делото съдът намира, че не е изпълнявано
категорично и задължението за гледане. Това
задължение,особено по отношение на жена на около 90 години, изисква постоянно и непрекъснато
изпълнение от страна на длъжника, грижа всеки ден
и денонощен контрол за състоянието на прехвърлителката. Ако това изискване бе спазено едва ли е щяло да се стигне до падането , счупването
на бедрената кост,заразяването на М.с Ковид и настъпилата смърт.
Ако това изпълнение е непостоянно и непълно, което води до невъзможност,
прехвърлителят да живее спокойно, несмущавано и без намаление на жизнения му
стандарт, това неизпълнение е значително и то обосновава развалянето на
договора.
При гореизложеното, съдът намира за доказан факта, че за М.К.П. не са били полагани грижи, нито й е предоставяна помощ в издръжка.
Неизпълнението на алеаторния договор е достатъчно основание за неговото
разваляне. Както трайно се приЕ.от съдебната практика, за да се развали договор
за прехвърляне на имот срещу бъдещи грижи и издръжка е без значение дали
неизпълнението на поетото задължение за издръжка и гледане е пълно или
частично, забавено или неточно, доколкото всяка форма на неизпълнение на
алеаторното задължение се приравнява по последици на пълно неизпълнение
/Решение № 386/13.05.2003 г., по гр.д. № 947/2002 г., на II г.о.; Решение №
26/06.02.2009 г., по гр.д. № 5524/2007 г., на II г.о.; Решение № 437/02.06.2009
г., по гр.д. № 5761/2007 г., на II г.о./.
При така изложените по–горе съображения съдът счита, че искът е основателен
и следва да бъде уважен изцяло.
При този изход на спора ответникът следва да заплати на ищците разноски за
държавна такса,вписване на исковата молба и адвокатски хонорар в размер на 315.34
лв.,а на адв.Ч.възнаграждение по чл.38 от ЗА в размер на 3679 лв.
Водим от гореизложеното съдът:
Р
Е Ш И :
УВАЖАВА предявения от Я.Л.П.
ЕГН ********** и Р.Л.П. ЕГН ********** със съдебен адрес *** чрез адвокат Н.Л. против Д.И.И., ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез М.А.А. иск с
правно основание чл.87,ал.3 ЗЗД като РАЗВАЛЯ
изцяло поради
неизпълнение договор за покупко-продажба срещу издръжка и гледане от 16.01.2019 год. обективиран в Нотариален акт № 1, том
I, рег.№ 53, дело № 1/2019 г.
на нотариус А.Т., нотариус с район на действие района Софийска районен съд,
вписана в регистъра на Нотариалната камара под № 261 ,
с М.К.П. е прехвърлила на Д.И.И.
срещу задължението за гледане и издръжка 3/4
идеални части от недвижим имот, находящ се в град София, район „Оборощие“, бул.
******, (със стар административен адрес бул. “******, представляващ апартамент
№ 46, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент,
представляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор 68134.407.83.4.12,
самостоятелният обект се намира в сграда № 4, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.407.38, ведно със зимнично помещение без посочена площ по
документ за собственост, а по данъчна оценка 7.59
кв.метра, при съседи: коридор, София и И. ***, сега ул. “Янко Сакъзов“ и общо
зимнично помещение, заедно с таванско помещение, без посочена площ по документ
за собственост, а по данъчна оценка от 6,50 кв. метра, при съседи: коридор,
Петър Димитров, бул. “Владимир Заимов“, сега ул. “Янко Сакъзов“ и М.И., заедно
с 1.71 идеални части от общите части на
сградата и 1.71 идеални части от правото на строеж
върху държавна земя, съставляващи парцели IV, V, VI, VII квартал 540,
местността „Центъра“ по плана на град София.
ОСЪЖДА Д.И.И., ЕГН ********** да заплати
на Я.Л.П. ЕГН ********** и Р.Л.П. ЕГН ********** разноски по делото в общ размер
на 3679 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: