№ 6497
гр. София, 27.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Даниела Попова
при участието на секретаря Ирена М. Апостолова
като разгледа докладваното от Даниела Попова Гражданско дело №
20231100103256 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 от ГПК.
Предявен е иск с правна квалификация чл. 2, ал.1, т.3, пр.1 ЗОДОВ - за
осъждане на ответника да заплати обезщетение за претърпени вреди /
имуществени и неимуществени/ от незаконно повдигнато обвинение, за което
ищецът е оправдан.
В исковата молба се твърди, че през с три броя постановления на
Специализирана прокуратура: на 29.08.2019 г., 26.11.2019 г. и на 21.01.2020 г. / по
пр. пр. 473/2019 г., но описа па Специализирана прокуратура. срещу ищеца е
повдигнато обвинение за извършено престъпление по 201, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал.
1 от ИК. По време на воденото досъдебно производство, бел отстранен от
заеманата длъжност, била му наложена мярка „забрана за напускане пределите на
страната“ и му била наложена мярка за неотклонение „парична гаранция”.
Обвинителният акт бил внесен в съда на 11.05.2020 г., като е образувано НОХД №
1341/2020г. по описа на СНС, 21 състав /закрит/. С присъдата, постановена по
делото ищецът е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение.
Твърди, че от воденото срещу него наказателно производство е претърпяла
вреди –неимуществени, чието обезщетяване иска. Неимуществените вреди, които
оценява на 150 000 лева, се свързват с притеснение, накърняване на достойнството
1
му, доброто му име в обществото. Претендира разноски.
Ответната страна, в подадения по делото отговор, оспорва предявените
искове по основание и размер. Намира за недоказано настъпването на
неимуществените вреди за ищеца. Твърди, че вредите, за които се претендира
обезщетение, не са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.
Оспорва размера на обезщетението за неимуществени вреди като значително
завишен с оглед твърдените вреди, а претендираните имуществени такива – като
недоказани, при евентуалност - завишени.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
Не се спори между страните и от представените по делото писмени
доказателства се установява, че ищецът Р. Р. към 2019г. бил кмет на Община
Костенец.
На 30.08.2019, с постановление на Специализиран прокуратура от
29.08.2019 г., пр. пр. ищецът е привлечен като обвиняем за извършено
престъпление по чл. 201, ал. I, във вр. с. чл. 26, ал. 1 от НК за три деяния - за това,
че в качеството си на длъжностно лице - Кмет на Община Костенец присвоил
чужди пари за сумата от 22 137,95 лв.. Взета му е мярка за неотклонение парична
гаранция от 20 000 лева.
С постановление от 29.08.2019 г. е постановена ЗАБРАНА на ищеца Р. Р. да
напуска пределите на р България, а с определение от 03.09.2019 г. ищецът Р. Р. е
бил ОТСТРАНЕН от заеманата в длъжност - кмет на Община Костенец
На 11.05.2020 г. е внесен обвинителен акт в съда, по който е образувано
НОХД № 1341/2020г. по описа на СНС, 21 състав. По делото са проведени
множество съдебни заседания, в 16 от които ищецът е участвал. С присъдата,
постановена по делото ищецът е признат за невиновен и оправдан по повдигнатите
обвинения. Присъдата е влязла в сила на 03.04.2022 г
От приложените по делото писмени доказателства се установява, че случаят
е придобил широка медийна известност. В медиите са били публикувани статии,
свързани с повдиганите срещу ищеца обвинения.
От заключението на вещото лице по приетата съдебно – медицинска
експертиза се установявава, при ищеца Р. Л. Р. се наблюдават Артериална
хипертония I ст, хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност,
стенокардиа /неуточнена/, пароксизмална тахикардия /учестен пулс/,
2
неинсулинозависим захарен диабет. Вещото лице сочи, че заболяванията на ищеца
могат да се провокират от състояния на стрес, въпреки, че трябва да са налични и
други фактори. Сочи, че в Етапна епикриза към лист № 005456/22.06.2019г.
издадена отличен лекар д-р А.М. са отразени сочените заболявания, като е
отбелязано, че пациентът е с оплаквания от около 1 година:
От заключението на вещото лице по приетата съдебно психологична
експертиза, което съдът възприема като компетентно изготвено и неоспорено от
страните се установява, че ищецът е преценявал и преценява като несправедливи и
неоснователни обвиненията за извършени тежки престъпления като кмет на
Община Костенец и възприема тежко промяната на отношението на околните към
него след повдигането на обвинение. Наличните по делото медицински
свидетелства показват и известна склонност към соматизация - в стресовата
ситуация е повишил стойностите на кръвното налягане, както и нивата на захар.
Показаната при тестовото изследване висока тревожност заедно с особеностите на
личността му ясно могат да бъдат свързани с преживяните от него реални
неблагополучия в най-значимите области на дейността му. Вещото лице сочи, че
към периода на провеждане на психологическото изследване ( около две години
след влизане в сила на оправдателната присъда) ищецът заявява, че сънят му се е
нормализирал и той е започнал нова работа, различна от предходната, което
предполага, че оплакванията му, свързани с водените срещу него дела, са до
голяма степен отшумели..
От показанията на св.Т., които съдът не намира основание да не цени, се
установява, че задържането на ищеца е проведено публично, цялата общинска
администрация била изведена от стаите и оставена в коридора. Ищецът бил
доведен в сградата на общината, вече задържан, и било извършено претърсване в
кабинета му. Свидетелят сочи, че случилото се се отразило негативно върху ищеца
– бел в ужасно състояние, изпитвал срам, учудване, какво се случва с него, това
беше крайно неочаквано и несправедливо. Променил се изцяло, физически и
психически. Започнал да вдига кръвно, затворил се в себе си, не искал да общува с
никого. Свидетелят сочи освен това, че случаят бил широко медийно отразен.
Св.Янакиев установява, че повдигането на обвинение се е отразило
изключително негативно на ищеца – затворил се в себе си, страхувал се да излезе,
да разговаря с хората, политическата му кариера била провалена.
Показанията на свидетелите са последователни, логични и взаимно
допълващи се. Свидетелите са преки очевидци на преживяното от ищеца и
3
доколкото показанията им не се опровергават от останалите, събрани по делото
доказателства, съдът ги възприема изцяло.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съгласно чл. 2, ал.1, т.1 и т.3, предл.1 от ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата, съда от
задържане под стража, когато е било отменено, както и от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. За да бъде ангажирана
отговорността на държавата по чл. 2, ал.1, т.3, предл.1 от ЗОДОВ, освен наличие на
влязла в сила оправдателна присъда, ищецът следва да докаже и действителното
настъпване на вредите, вкл. и техния размер, както и причинна връзка между
вредите и незаконното обвинение. В настоящия случай всички предпоставки са
налице.
Установено бе по делото, че ищецът е бил привлечен като обвиняем за
извършени престъпления като образуваното наказателно производство е
завършило с влязла в сила оправдателна присъда. По отношение на него са
извършвани арест, обиск, претърсване и изземване, бил е отстранен от заеманата
длъжност и му е наложена мярка за процесуална принуда забрана за напускане
пределите на страната – обстоятелства, обуславящи ангажиране отговорността на
държавата в лицето на съответния орган, с който длъжностното лице, което е пряк
причинител на вредата, е в служебни отношения.
Съдът приема за установен и факта на причиняване на конкретни вреди /
неимуществени/ от извършените действия от държавния орган.
Воденото срещу ищеца досъдебно и съдебно наказателно производство са му
създали отрицателни преживявания, изразяващи се в притеснения и отрицателни
емоции, които са инициирани именно от образуваното наказателно производство и
които са в пряка причинна връзка с незаконното обвинение за извършено
престъпление, при което искът е доказан по основание. Самото осъзнаване от едно
лице на обстоятелството, че определено негово право е нарушено и че то е
подложено на ограничения в правната му сфера, представлява неприятно
преживяване и само по себе си подлежи на обезщетяване
Досежно обезщетението на неимуществени вреди, на основание чл. 52 от
ЗЗД, който следва да намери аналогично приложение, размерът му следва да се
определи от съда по справедливост.
Съобразно разяснения, дадени с ТР № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. дело №
3/2004 г. на ОСГК на ВКС, при определяне размера на обезщетението за
4
неимуществени вреди, съдът следва да съобрази тежестта на повдигнатото
обвинение, неговата продължителност, каква мярка за неотклонение е била взета
по отношение на неоснователно обвиненото лице и с каква продължителност,
какви други мерки за процесуална принуда са били упражнени, колко, с каква
продължителност и с какъв интензитет са извършените действията по
разследването с участието на обвиняемия, ефектът на всички тези действия върху
ищеца и средата му. От значение са продължителността на наказателното
преследване, личността на увредения и притежаваният от него авторитет в
обществото, настъпилите промени в отношенията в семейството, допълнително
настъпилите обстоятелства, които са се отразили на репутацията на лицето,
негативното отражение в резултат на воденото наказателно производство върху
душевното му състояние, дали незаконно обвинение за умишлено престъпление е в
област, която е професионалната реализация на обвиняемия. Съдът следва да вземе
предвид данните за личността на увредения, начина му на живот, обичайната
среда, контактите и социалния му живот, положението му в обществото, работата
му, публичното разгласяване на обвинението и др.
В настоящия случай наказателното производство е продължило близо две
години и девет месеца - от 29.08.2019 г. до 03.04.2022 г., повдигнатото обвинение е
било за тежко умишлено престъпление, като в периода на воденото наказателно
производство по отношение на ищеца е извършено задържане, наложена му е
забрана за напускане на пределите на страната, а случаят е намерил медийна изява,
ищецът е бил отстранен от длъжност. Установено е по делото с кредитираните
свидетелски показания, че както в периода на досъдебната производство, така и
след това, ищецът е изпитвал негативни емоции – притеснения, страх и
безпокойство. Случилото се е отразило негативно върху него както в личен
/емоционален план, така и в професионален – отстраняване от длъжност, уронване
престижа му обществеността. В един продължителен период от време, ищецът е
търпял негативни емоции, свързани от една страна със страх от неоснователно
осъждане, от друга – с цялостния ефект, върху репутацията му в обществото.
При всички тези обстоятелства по настъпването на вредите и ефекта, които
оказват върху цялостния начин на живот на ищеца, съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди, определено
съгласно чл. 52 ЗЗД, възлиза на 50 000 лв. За да определи този размер, съдът отчете
и това, че макар при ищеца да се наблюдават заболявания, не може да бъде прието
с категоричност, че същите са пряка и непосредствена последица от незаконното
обвинение. Вярно е, че през 2019г. ищецът е приет по спешност в лечебно
5
заведение, но именно при осъществения тогава преглед е установено, че
оплакванията на ищеца датират от преди 1 година – период преди повдигането на
обвинението и привличане на ищеца като обвиняем за престъпления, за които е
бил оправдан.
Поради това искът за обезщетение от незаконното обвинение следва да бъде
уважен до размера от 50 000 лева, а за разликата до предявения размер - да се
отхвърли като неоснователен. Ответникът дължи и законната лихва върху
главницата от 03.04.2022 г. – датата на увреждането и влизане в сила на
оправдателната присъда до окончателното й погасяване
В тежест на ответника, по аргумент от чл. 10, ал.3 ЗОДОВ вр. чл. 78, ал.1
ГПК, следва да се възложи сумата от 10.00 лева – заплатена държавна такса, както
и 83.33 лева – депозит за възнаграждение на ВЛ, както и 4 650 лева - адвокатското
възнаграждение в минималния размер по чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съразмерна на уважената
част от исковете. Адвокатското възнаграждение е платимо на процесуалния
представител, съгласно чл.38, ал.2 от ЗА.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ ПРОКУРАТУРАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр.София, ул.Витоша № 2, да заплати на Г.С.Б., ЕГН
**********, сумата от 50 000 лева,– обезщетение за неимуществени вреди, от
повдигането обвинение на 29.08.2019г за престъпление по чл. 201, ал.1 от НК,
вр.чл.26, ал.1 от НК, за което е бил оправдан с присъда, влязла в сила на 03.04.2022
г., постановена по НОХД № 1341/2020 г.. по описа на Специализиран наказателен
съд /закрит/, 21 състав, както и 93.33 лева – разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията до за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до пълния
предявен размер от 150 000 лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК ПРОКУРАТУРАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ - гр.София, ул.Витоша № 2, да заплати на Адвокатско
дружество „С., д-р В. и КО“, гр.София, сумата от 4 650 лева лева – адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
6
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7