РЕШЕНИЕ
№ 8
гр. Пловдив , 18.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и шести
октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Светлана И. Изева
Членове:Радостина А. Стефанова
Силвия Л. Алексова
Секретар:Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана И. Изева Въззивно гражданско дело №
20205300502120 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба на И. П. П., ЕГН-
**********,действащ в лично качество и като баща и законен представител на малолетното
дете Н. И. П.,ЕГН-************,чрез процесуалния представител адв.Я.П. против решение
№ 184/23.07.20г.на Карловски РС,2-ри гр.с.,постановено по гр.д.№ 1588/19г.,с което е
отхвърлена предявената от И. П. П. молба с правно основание чл.4 от Закона за защита от
домашното насилие за налагане на мерки против Р. Д. П.,ЕГН-**********,по повод
извършен от нея акт на домашно насилие на 24.09.2019г.
Жалбоподателят счита решението за неправилно и незаконосъобразно,като излага
съображения за неправилна преценка от страна на първоинстанционния съд на събраните
по делото писмени и гласни доказателства.Иска неговата отмяна и постановяване на друго,с
което да се уважи изцяло подадената молба по ЗЗДН.Претендира разноски.
Въззиваемата по жалбата Р. Д. П. не е изразила становище по същата.
ПдОС,след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и
основателността на жалбата,намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок от страна,която има право да обжалва
отхвърлителното спрямо нея решение,поради което жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:
Пред ПдРС се е развило производство на осн.чл.4 от ЗЗДН по подадена молба от И.
1
П. П. в лично качество и в качеството му на баща на малолетната Н. И. П. против Р. Д. П..
В молбата се твърди,че ответницата Р. Д. П.,бивша съпруга на молителя,около 10ч.
на 24.09.2019г. в заведение „********* е извършила акт на психическо и емоционално
насилие спрямо него и малолетната им дъщеря Н. И. П.,като изтръгнала детето Н. от
прегръдките на бащата и просъскала злобно по адрес на дъщеря си: „Млък, че ще ти
откъсна главата!“
Твърденията на молителя са,че в резултат на описаното в молбата и в представената
декларация по чл.9,ал.3 от ЗЗДН психическо и емоционално насилие спрямо него и
детето,той се почувствал физически зле,бил сринат емоционално и психически,защото
отнели от него дъщеричката му и му се наложило да потърси помощ от кардиолог и
психолог.В подкрепа на това твърдение представя „Консулт и психологическа оценка“за
състоянието си от 11.10.19г.,изготвена от психолога И. М.
Ответницата Р. П. в писмения си отговор твърди,че П. бил осъден да заплаща на
детето си издръжка от 200 евро, но в продължение на повече от три години не изпълнявал
това свое законово задължение. Поради тази причина испанските власти на няколко пъти му
налагали запор на заплатата,вследствие на което молителят веднага напускал работа.Бащата
изобщо не се интересувал от Н. и не я търсел–нито по време на режима на лични
отношения,нито извън него. След развода както молителят, така и ответницата с детето,
продължили да живеят в И.,като периодично се прибирали в България.Отношенията на
двамата родители били силно влошени и те водели множество съдебни дела помежду си
както в И.,така и в България.
Ответницата не оспорва, че е имало подобна среща и ситуация като описаната в
молбата,на която била свидетел сестрата на Р. П.– Д.. Твърди обаче, че това не била точната
дата на случката.Освен това твърди,че срещата станала по различен от описания в молбата
начин.По време на посещение на заведението „************,молителят минал покрай
заведението,видял ответницата с детето,които седели на маса със сестрата на ответницата и
нейния син,обиколил площада на К. и се върнал от другата страна на заведението.Отишъл
на масата на Р. П. и сестра Д. и поискал да вземе Н. на бара,но ответницата му казала, че
може да седне на съседната маса и да се види с детето,защото Н. реално не била имала почти
никакви контакти с баща си.Въпреки това молителят взел Н.и отишъл на бара,а майката
тръгнала след тях. Взела си детето и се върнала на масата, тъй като Н. видимо не искала да
тръгне с баща си.
По делото е безспорно,а и се установява от представените писмени доказателства
(заверени копия на удостоверение за сключен граждански брак, удостоверение за раждане и
решение за развод № ************г.по дело за развод № ***********,представено в превод
на български език),че И. П. П. и Р. Д. П. са бивши съпрузи,чийто брак е бил прекратен с
решение за развод през 2017г. През време на брака им,на *********г.,в ********,е родена
дъщеря им Н. И. П.,понастоящем на 7 години.След развода,видно от цитираното решение на
2
испанския съд,родителските права по отношение на Н. са предоставени на майката, а на
бащата е определен режим на лични контакти с дъщеря му и е осъден да заплаща месечна
издръжка.
По делото е приложена декларация по чл.9,ал.3 от ЗЗДН,според която спрямо
молителя и детето Н. е извършен акт на домашно насилие на 20.4.09.19г.от ответницата Р.
П.,който акт,описан в декларацията,се изразявал в това,че ответницата изтръгнала от
прегръдките на молителя детето Н. и просъскала злобно по адрес на дъщеря си: „Млък, че
ще ти откъсна главата!“.Събрани са и гласни доказателства.Като свидетели са разпитани Н.
Г.-***** в заведение „************ и Д. Д.-сестра на ответницата.
В мотивите на обжалваното решение първоинстанционният съд е приел,че не са
събрани доказателства относно упражнено домашно насилие от страна на Р. Д. П. спрямо
И. П. П. и детето Н. на 24.09.19г.,а декларацията по чл.9,ал.3 от ЗЗДН не се подкрепя от
събраните по делото доказателства.
Съдът не е кредитирал представеното от П. писмено доказателство- „Консулт и
психологическа оценка“ от 11.10.2019г.,като е изложил мотиви,че този документ не
представлява годно писмено доказателство.Представената психологическа оценка била
изготвена по инициатива на молителя и съдържанието можело да породи основателни
съмнения за необективност и пристрастност.Нямало как тази оценка да се приравни на
съдебно-психологическа експертиза,назначена от съда,а наред с това нямало данни
изготвилото я лице – И. М., да е в списъка на утвърдените вещи лица и да притежава
необходимите специални знания.
В тази връзка в жалбата се излагат съображения,че съдът неправилно не обсъдил
представеното под формата на психологическа оценка становище на психолога М.,а ако
съдът имал съмнения дали психологът е включен в списъка с утвърдените вещи лица,то
можел да направи служебна справка за това.Според жалбоподателя представителят на
ответницата не оспорил това писмено доказателство и бил съгласен с него.
Настоящата инстанция намира,че независимо дали лицето,изготвило
психологическата оценка на молителя,е било включено в списъка с утвърдените вещи лица
или не,това писмено доказателство не следва да се обсъжда от съда,тъй като въпросът,който
следва да се изясни чрез него,изисква наличието на специални знания,с които съдът не
разполага и единственият способ за изясняване на този въпрос е предвиденият в ГПК чрез
допускане на съдебно-психологическа експертиза с вещо лице,назначено от съда.Такава
експертиза не е поискана от молителя.
Отделно от това настоящата инстанция не поддържа становището на молителя,че
ответницата не е оспорила психологическата оценка и следователно се е съгласила с нея.Ако
липсва изрично оспорване на дадено писмено доказателство от едната страна,това не
означава,че тя признава изложените в него обстоятелства или че то следва да се приеме за
3
безспорно.Ето защо предвид изложеното по-горе правилно районният съд не е обсъдил
представения от молителя „Консулт и психологическа оценка“.
По отношение на свидетелските показания районният съд е приел,че не се
установява по безспорен начин датата на деянието,която според молителя е 24.09.2019г.,тъй
като според св.Н. Г.деянието е станало 2-3 дни преди Деня на независимостта,т.е.преди
22.09.2019г.Противно на твърденията в жалбата,че свидетелят имал предвид случката да е
станала 2-3 дни след Деня на независимостта,от показанията на този свидетел,дадени в
съдебно заседание на 09.07.20г.е видно,че той е посочил като дата на деянието два-три дни
преди Денят на независимостта,който,ноторно известно е,че се празнувана 22 септември,а в
тази им част показанията на свидетеля на молителя не съвпадат с изложеното в
декларацията по чл.9 от ЗЗДН.
Основателни са доводите на жалбоподателя,че неправилно районният съд е приел
да има събрани данни за проявявана от него през продължителен период от време
незаинтересованост към детето.По делото липсват доказателства за това,а единствено
твърдения на отв.страна.Независимо от това обаче изводите,до които е стигнал
първостепенният съд са правилни и почиват на подробно анализирана фактическа
обстановка.Съдът е обосновал подробно отказа си да кредитира показанията на св.Г. в
частта,касаеща извършването на деянието от страна на ответницата,както и е приел за
опровергани от същия този свидетел твърденията на молителя,че ответницата е „просъскала
злобно“ към дъщеря си „Млък, че ще ти откъсна главата!“.
Споделят се и мотивите на КРС относно несъстоятелността и недостоверността на
твърденията на П.,че е изпитал силен стрес,уплаха, безпокойство и душевен дискомфорт от
поведението на ответницата,които продължили цяла седмица и го довели до психически
срив и дори физическа болка.
Настоящата инстанция намира за правилни и аргументирани изводите на районния
съд,поради което и на осн.чл.272 от ГПК препраща към мотивите на решението.Същото
като законосъобразно следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора на жалбоподателя разноски не се дължат,а въззиваемата
страна не е претендирала такива,поради което разноски не следва да се присъждат.
Водим от горните мотиви Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 184/23.07.20г.на Карловски РС,2-ри гр.с.,постановено
по гр.д.№ 1588/19г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5