РЕШЕНИЕ
№ 156
гр. Пловдив, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Радка Д. Чолакова
Членове:Валентин Д. Бойкинов
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело №
20245001000408 по описа за 2024 година
намери следното:
Производство по чл.258 от ГПК.
Въззивното производство е образувано въз основа на подадени три
въззивни жалби срещу постановеното решение №57 от 30.01.2024 г. по
търг.дело №244/2022 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, както и частна
въззивна жалба срещу постановеното определение №487 от 11.04.2024 г. по
делото за изменение на решението в частта му за разноските.
С постановеното решение съдът е осъдил ЗД „ДБ:**“ АД, ЕИК
*********, да заплати на Д. М. Ш., ЕГН **********, действащ чрез
настойника си С. Н. К., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр.
чл. 52 и чл. 51, ал. 2 от ЗЗД сумата 55 000 лв., освен вече заплатените на
28.05.2021 г. 50 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се
в значителни и продължителни физически и психически болки и страдания, в
резултат на: контузия на мозъка; контузия на белия дроб; кръвоизлив и
навлизане на въздух в гръдната кухина; подкожен емфизем; кръвоизлив в
1
корема; хематом на опорката на червата и на левия бъбрек; счупване на
гръдната кост и счупване на левия напречен израстък на първи гръден
прешлен; разчленяване на лонното съчленение и пареза, съпричинени при
ПТП на 17.01.2020 г., за което виновният водач К. М. К., ЕГН **********, е
осъден с одобрено от съда споразумение по н.о.х.д.№ ****/2022 г., ПРС, 9 н.с.,
ведно със законната лихва, считано от 18.04.2021 г. до окончателното
плащане, като до пълния предявен размер от 250 000 лв. е отхвърлена
исковата претенция, като неоснователна. Присъдени са разноски, като Д. М.
Ш., действащ чрез настойника си С. Н. К., е осъден да заплати на ЗД „ДБ:**“
АД общо сумата 4 933 лв. - разноски за свидетели и експертизи, съразмерно с
отхвърлената част от иска, а ЗД „ДБ:**“ АД да заплати на държавата по
сметка на Окръжен съд – Пловдив на основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1,
т.4 от ГПК общо сумата 3 740 лв. – такси и разноски по съдебното
производство.
С решението съдът е осъдил К. М. К., ЕГН **********, да заплати на ЗД
„ДБ:**“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 500, ал. 2 от КЗ сумата 26 000
лв. – част от платеното на пострадалия Д. М. Ш., ЕГН **********, действащ
чрез настойника си С. Н. К., ЕГН **********, обезщетение за неимуществени
вреди от ПТП на 17.01.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 28.05.2021 г. до окончателното плащане, както и на основание чл.
78, ал. 1, вр. чл. 80 от ГПК да заплати сумата 1 040 лв. – внесена държавна
такса по регресния иск.
Решението е постановено при участието на третото лице – помагач на
страната на ответника - К. М. К., ЕГН **********.
Първата въззивна жалба е от третото лице помагач на ответника К. М.
К., действащ чрез пълномощника си адвокат С. К., който счита в нея, че така
постановеното решение е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и
постановено при съществени нарушения на материалния закон и
съдопроизводствените правила, поради което се е достигнало до завишен
размер на определеното обезщетение за неимуществени вреди, съответно на
регресната претенция по обратния иск, и до несправедливо ниска степен на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца в размер на 30 %.
Изложил е подробните си оплаквания, като с поредни молби е конкретиризал
петитума си - обезщетението да бъде намалено до 100 000 лв., от която сума
2
да се направи редукция с 50% съпричиняване, като остава дължимо
обезщетение в размер на 50 000 лв. Т.е. моли да се отмени решението, с което
е присъдено обезщетение в размер на 55 000 лв.
Срещу въззивната жалба са постъпили отговори. Ответникът - ЗД
„ДБ:**“ АД, чрез процесуалния си пълномощник адвокат С. Т., счита
въззивната жалба на третото лице помагач за основателна, като поддържа
оплакванията в нея и посочва по обратния регресен иск, че решението в тази
му част следва да бъде потвърдено. Претендира разноски. Ищецът - Д. М. Ш.,
действащ чрез настойника си С. Н. К., чрез процесуалния представител
адвокат Р. М., оспорва въззивната жалба, поради неоснователност на
оплакванията в нея, като моли да се остави без уважение и претендира
разноските, вкл. адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗАдв.
Втората въззивна жалба е от ищеца Д. М. Ш., действащ чрез настойника
си С. Н. К., чрез процесуалния представител адвокат Р. М., който обжалва
решението в отхвърлителната му част – над 55 000 лв. до 250 000 лв., ведно
със законната лихва за забава, считано от 18.04.2021 г. до окончателното
плащане, съответно разноските, като моли да бъде отменено и уважена
исковата претенция в цялост, ведно с разноските за въззивната инстанция.
Счита, че се е достигнало до занижен размер на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди, тъй като не са преценени в съвкупност установените
обстоятелства по делото и не е извършена правилна преценка на всички
събрани доказателства, както и до неправилни изводи по възражението за
съпричиняване, и определяне на началната дата, от която следва да се
изчислява законната лихва за забава - 18.01.2021 г., когато е входирана
извънсъдебната претенция при застрахователното дружество, а не 18.04.2022
г., както е посочено в решението. Изложени са подробни съображения.
Срещу въззивната жалба е постъпил отговор от ответника - ЗД „ДБ:**“
АД, чрез процесуалния си пълномощник адвокат С. Т., с който се счита
същата за неоснователна, като моли да се остави без уважение и присъдят
разноски по подробно изложени съображения.
Третата въззивна жалба е от ответника ЗД „ДБ:**“ АД, чрез
процесуалния си пълномощник адвокат С. Т., който обжалва решението в
осъдителната му част, с която исковата претенция за неимуществени вреди е
уважена над 25 000 лв. до 55 000 лв., като счита, че в тази част същото е
3
неправилно и необосновано. Не е отчетено в пълнота възражението му за
съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, който е пътувал без
поставен предпазен колан, знаейки, че автомобилът се управлява от
неправоспособен водач, както и от рисков водач, участвал в гонки, поради
което следва да се увеличи съпричинителната квота на 50%, а определеният
размер не отговаря на обективните икономически критерии за справедливост -
на икономическата конюнктура в страната, конкретното населено място,
стандарта на живот и доходите на пострадалия. Без отчитане на
съпричиняването, би следвало да възлиза на 120 000 лв. Моли да се отмени
решението в обжалваната му част, като се отхвърли исковата претенция над
25 000 лв. до 55 000 лв. и претендира разноски. Направил е доказателствено
искане – да се представи от ищеца актуално решение на Т*** относно
определен различен процент на намалена работоспособност, ако е
постановено след постановяване на обжалваното решение.
Срещу въззивната жалба е постъпил отговор от ищеца Д. М. Ш.,
действащ чрез настойника си С. Н. К., чрез процесуалния представител
адвокат Р. М., който я счита за неоснователна и моли да се остави без
уважение с претенция за разноски, вкл. и адвокатско възнаграждение по
чл.38,ал.2 от ЗАдв.
Частната въззивна жалба е от ищеца Д. М. Ш., действащ чрез
настойника си С. Н. К., чрез процесуалния представител адвокат Р. М., който
счита, че неправилно не е уважена молбата му за изменението на
постановеното по делото решение в частта му за разноските, като моли да
бъде отменено обжалваното определение и изменено решението, като се
намали присъденото адвокатско възнаграждение в полза на ответника и
присъди юрисконсултско възнаграждение, алтернативно – да се присъди
адвокатско възнаграждение под минимума, предвиден в НМРАВ.
Срещу частната жалба е постъпил отговор от ответника ЗД „ДБ:**“
АД, чрез процесуалния си пълномощник адвокат С. Т., който я счита за
неоснователна и моли да не се уважава.
Съдът, след като се запозна с данните по делото, наведените оплаквания,
както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Въззивните жалби са депозирани в срока по чл.275 от ГПК от надлежни
4
страни срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт, за което
и страните не спорят, поради което следва да се пристъпи към разглеждането
им по същество в съответствие с наведените оплаквания и прецени
основателността на предявения иск по чл.432 от КЗ за заплащане на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди.
Видно от исковата молба, ищецът е посочил, че е претърпял пътно
транспортно произшестве на 17.01.2020 г., като пътник в лекия автомобил,
застрахован със задължителна застраховка Гражданска отговорност при
ответното з. д., при управлението му от водача К. М. К., който при избиране на
скоростта си на движение не се е съобразил с конкретните условия на
видимост /нощна тъмнина/, загубил контрол над МПС, от което последвало
преобръщане на лекия автомобил.
Описва настъпилите увреждания в резултат на произшествието.
Веднага бил транспортиран в УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД – П. и приет в К*** в
тежко увредено състояние и безсъзнание, с диагноза - травматичен шок и
остра дихателна недостатъчност. На 21.01.2020 г. бил опериран, направена
била и торакоцентеза, след което поставили два дрена. След възстановяване на
жизнените му показатели бил приведен в К* на 22.01.2020 г. в състояние на
будна кома, със спонтанно ефективно дишане през ТСК, хранил се през
гастростома, с квадрипаретичен синдром, повишен мускулен тонус на
крайниците и с поставен катетър, тъй като не контролирал тазовите
резервоари. След изследвания се установило, че уврежданията му
персистират. Констатирани били и други увреждания. Била поставена
диагноза - тежка черепно-мозъчна травма, контузио капитис ет корпорис,
контузио церебри, като се провела консервативна терапия с вливания и
симптоматични средства. На 12.03.2020 г. бил изписан и насочен към Клиника
по У** за премахване на поставената канюла на трахеята, който била
отстранена на 14.03.2020 г.
Посочва, че бил освидетелстван с Е* на Т*** № **** от **/******* г.,
като му е определена 100 % трайно намалена работоспособност с потребност
от чужда помощ за срок от 1 г., поради „състояние след ЧМТ с мозъчна
контузия, спастична квадрипареза от тежка степен и тазово-резервоарна
инконтиненция“.
С влязло в сила на 10.04.2021 г. решение по гр.д.№ 762/2020 г. на
5
Окръжен съд Пловдив е поставен под пълно запрещение, тъй като не можел
да се грижи за себе си. Впоследствие с Е* на Т*** № **** от **/******** г.
му е определена 50 % трайно намалена работоспособност, поради остатъчен
квадрипирамиден синдром след преживяна ЧМТ с мозъчна контузия през м.
януари 2020 г., за срок от 3 г.
Твърди, че пътнотранспортното произшествие му причинило внезапно и
неочаквано увреждане на здравето и множество болки и страдания. След
катастрофата изпаднал в състояние на будна кома, бил напълно обездвижен,
като все още не е възстановено нормалното движение на крайниците му, с
които извършва само ограничени движения, с остатъчна пареза, както и
тотална сензо-моторна афазия. Изпитвал силна болка и постоянен дискомфорт
в областта на травматичните увреждания и продължавал да приема
медикаменти и да провежда рехабилитация. Дълго време нямал представа за
време и място, не е могъл да се придвижва самостоятелно, бил зависим от
грижите на близките си. Счупеният прешлен и ребро са затруднявали
движенията на тялото, изпитвал трудности и бодежи при дишане, поради
плевралните изливи и увредата на вътрешните органи. Не можел да се храни
нормално. Не можел да извършва тежка физическа работа. Едва на 18 г.,
понесъл изключително сериозни увреди, като лечението му не е приключило.
Същевременно след ПТП е станал неспокоен, тъжен и апатичен, често
избухвал без причина, а после изпитвал срам и съжаление. Имал изразени
паметови смущения, без спомен за минали събития. Не можел да се облича
сам, да се обслужва, да поддържа хигиената си, да си пие лекарствата, като за
това се грижила майка му. Понякога говорил несвързано, не можел да
разпознава цифрите и да смята, не можел да чете нормално.
Посочва, че предявил на 18.01.2021 г. по реда на чл. 380 от КЗ
застрахователна претенция с молба, вх.№ 208/18.01.2021 г., като с писмо изх.
№ 1928/14.04.2021 г. ответникът определил и изплатил застрахователно
обезщетение в размер на 50 000 лв. Счита, че този размер е прекалено
занижен спрямо характера и интензивността на претърпените болки и
страдания. Поради това предявява настоящата искова претенциа за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди в размер на общо 250 000 лв., ведно
със законната лихва от датата на предявяване на застрахователната претенция
– 18.01.2021 г. до окончателното плащане.
6
В отговора срещу исковата молба ответното з. д. е оспорило предявения
иск. Посочва, че е изплатило по банковата сметка на ищеца на 28.05.2021 г.
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. Възразява, че
претендираното обезщетение е прекомерно по размер и не съответства на
принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на ищеца, който е бил с не поставен или неправилно поставен предпазен колан
при процесното ПТП, съзнавал и е приел да пътува в автомобил, управляван
от неправоспособен водач, който не притежавал необходимата
правоспособност, квалификация и умения да управлява лекия автомобил,
преди ПТП бил неадекватен и под влияние на наркотични вещества, според
ИЗ № ****, поради което от една страна е разсейвал водача с разговори, с
агресивно поведение или по друг начин, а от друга страна употребените
наркотични вещества са предизвикали и/или усложнили част от описаните
увреждания. С последваща молба уточнява, че ищецът е знаел, че водачът К.
К., с когото са били приятели, е шофирал след употреба на наркотични
вещества, както и че той е неправоспособен водач, че често шофирал опасно
бързо и безразсъдно и участвал в „гонки“.
Прави искане за привличане на трето лице помагач - водача на
застрахования лек автомобил – К. М. К., като предявява срещу него и обратен
регресен иск – претендира частично сумата от 26 000 лв., като част от
претенцията от 250 000 лв. Твърди по този иск, че на 17.01.2020 г. ответникът
е управлявал лекия автомобил „Ф. Г.“, рег.№ ** **** **, без да е
правоспособен водач, тъй като не притежава валидно СУМПС, както и под
въздействието на наркотични вещества тетрахидроканабиол, което е
установено по приложеното н.о.х.д.№ ****/2022 г., ПРС, 9 н.с. Ето защо моли
съда да постанови решение, с което в случай, че дружеството бъде осъдено да
заплати на пострадалия Д. М. Ш. обезщетение за неимуществени вреди, да
осъди виновния водач К. М. К. да заплати на ищеца по обратния иск сумата от
26 000 лв. частичен регресен иск от общо дължимите 250 000 лв., ведно с
лихва за забава, считано от датата на уведомяване на застрахователя за
процесното ПТП – 18.01.2021 г. до датата на плащане на главницата по сметка
на пострадалия, както и лихва от датата на плащане на тази сума до датата на
възстановяването и от ответника по регресния иск. Претендира всички
7
направени по делото разноски и по двата иска.
Третото лице – помагач, както и ответник по обратния регресен иск - К.
М. К. не е подал отговор и не е взел становище, както по главния, така и по
обратния иск. В съдебно заседание е заявил, че предявения срещу него
обратен иск е неоснователен и моли да бъде отхвърлен, ведно с присъждане
на разноски.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, както и съдебни
експертизи - съдебно-медицинска експертиза от неврохирург, изготвена от
проф.Ж., комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза,
изготвена от инж. В. С. и д-р М. Б., за установяване механизма на
произшествието, за което не се спори, че е настъпило, но които имат значение,
както при определяне размера на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди, така и при разглеждане на възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Пред настоящата
инстанция е представено от страна на ищеца нововъзникнало доказателство -
Е* на Т***, по отношение на което е открито производство по чл.17, ал.2 от
ГПК. Назначена е съдебномедицинска експертиза , изготвена от вещите лица
д-р Б. и д-р Н..
По процесния случай е образувано наказателното производство,
приключило с одобрено от съда споразумение, съгласно протоколно
определение № 4800 от 18.07.2022 г. по н.о.х.д.№ ****/2022 г., ПРС, 9 н.с., с
което К. М. К., ЕГН **********, е признат за виновен в това, че 17.01.2020 г.
на път ***-****, км. *+*** м, при отбивката на К** към гр. К., при управление
на лек автомобил „Ф. Г.“, рег.№ ** **** **, като непълнолетен, но след като е
могъл да разбира свойството и значението на извършеното и след като е могъл
да ръководи постъпките си, е нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 2
от ЗДвП и по непредпазливост е причинил на Д. М. Ш., ЕГН **********,
средна телесна повреда, изразяваща се в следните травматични увреждания:
контузия на мозъка; контузия на белия дроб; кръвоизлив и навлизане на
въздух в гръдната кухина; подкожен емфизем; кръвоизлив в корема; хематом
на опорка на червата и на левия бъбрек, всички поотделно и в съвкупност
довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота; счупване на
гръдната кост и счупване на левия напречен израстък на първи гръден
прешлен, довели до трайно затрудняване на движението на снагата за повече
8
от 30 дни; разчленяване на лонното съчление и пареза, довели до трайно
затрудняване движението на долните крайници за повече от 30 дни, като
парезата е причинила и трайно затрудняване на движението и на горните
крайници за повече от 30 дни, като деянието е извършено от К. М. К. при
управление на МПС без да има необходимата правоспособност, с което е
осъществил състава на престъпление по чл. 343, ал. 3, б.„а“, пр. 2, вр. ал. 1,
б.“б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 63, 1, т. 3 от НК.
Във връзка с произшествието е разпитан свидетелят А. Я., пътник в
катастрофиралия автомобил, от чиито показания се установява, че в колата
били той, Д. и К., пътували от К. към А., като той с водача К. били на
предните седалки с поставени колани, а Д. – отзад, като не си спомнял за него
да е бил с колан, но мислел, че не го е поставил. Посочва, че доста често се
събирали заедно тримата, но не са употребявали наркотици, не са пушили
трева, когато са били заедно. В деня на инцидента К. нямал шофьорска
книжка, тъй като тогава и тримата били непълнолетни. К. за първи път седнал
да кара колата. Описва времето - студено, мокро, със скреж, тъмно. К. карал
на фарове, на дълги светлини. Докато пътували си говорили спокойно, без
напрежение. Д. не е бил агресивен, не е викал в колата.
Разпитан е и свидетелят В. К., който пътувал по същия път и видял
преобърнатата кола. Видно от показанията му, било тъмно, имало много хора,
помогнали да извадят от колата Д.. Познавал пътниците в колата, като с Д.
били заедно от деца. Виждал К. и друг път да шофира кола. Не бил виждал
пряко К. да участва в „гонки“, но съм чувал от други хора, че е участвал в
такива. Като цяло считал, че К., когато шофирал, застрашавал околните, не
карал нормално. Считам, че за един шофьор не е редно да шофира по този
начин, по който К. шофирал. Според него, тримата от колата тогава нямали
години за книжка. Не знаел дали са употребявали наркотици. Описва
местонахождението на катастрофиралия автомобил, къде се е намирал Д.,
който не бил в съзнание, не мърдал, не реагирал, започнал да се гърчи и си
глътнал езика. Започнала да му излиза пяна от устата, М. му извадил езика.
Свидетелят посочва, че сега виждал Д., който не винаги го познавал. Винаги
до него имало човек, защото ходел много трудно и се виждало, че не е добре.
Трудно се осъществявал контакт с него, дори като му се кажело кой е.
Променил се изцяло, тъй като преди катастрофата бил здраво, жизнено,
нормално момче.
9
Разпитана е и свидетелката И. Т., пътуваща заедно със свидетеля В. К.,
която описва катастрофиралата кола, обърната по таван. От показанията и се
установява, че познавала момчетата от катастрофата, тъй като всички били от
К.. Д. бил още в колата, а извън нея - К. и А., супер изплашени.Те започнали
да го изваждат, тъй като Д. си бил глътнал езика и правел гърч, бил посинял.
Извадили го от колата и го сложили на тревата отстрани извън шосето, а тя се
обадила на тел. 112. От хора в града чувала, че К. карал без книжка и го е
виждала да шофира с превишена скорост.
Разпитан като свитетел е и М. Р., който бил извикан да помогне след
катастрофата. От показанията му се установява, че познавал момчетата, тъй
като били израсли заедно, не употребявали канабис, пътувал и той с тях, като
К. карал като един 18-годишен младеж, като луд. Д. бил в критично състояние,
като мъртъв, якето му - обърнато върху главата, на лицето, задушавал се.
Вдигнал го под мишници и го занесъл пред фаровета на колата си, за да види
на светло в какво състояние е. Не можел да диша, започнал да си гълта езика.
Мушнал пръсти в устата му и наклонил главата му назад, за да може да диша,
докато дойде линейка. Посочва, че с Д. били комшии, израснали на една
улица, семейни приятели. Преди катастрофата той бил много здрав,
абсолютно като него, нормално момче, усмихнат, лъчезарен, отракан, отворен
човек. Сега Д. е за съжаление някак си много назад във времето, все едно се е
върнал към детството си и е на 5 г. Около месец след катастрофата отишъл на
свиждане - от 80 кг. Д. станал на около 20 кг., не го познал, не можел да
разговаря. Сега бил бавен, не можел да се движи сам, имал нужда
непрекъснато от помощ.
От констатациите на комплексната съдебно-медицинска и авто-
техническа експертиза се установява механизма на процесното произшествие,
техническите причини за настъпването му и увреждания на ищеца в негов
резултат. Механизмът на произшествието е, както следва: на 17.01.2020 г.
около 23:50 часа водачът К. М. К. е управлявал лек автомобил „Ф. Г.“, рег.№
** **** **, по платното за движение на път ***-****, км. *+*** м, в посока от
гр. К. към отбивката за К** /от юг на север/, извън населено място,
преминавайки през ляв попътен завой с радиус около 106 м, вследствие на
центробежната сила водачът е изгубил контрол върху лекия автомобил, който
е напуснал платното за движение отдясно /от изток/, след което се е
10
преобръщал странично през таван и се е установил по таван. В резултат на
това са настъпили деформации на ламаринени детайли – таван, багажник
/трета врата/, преден капак, калници, врати, ходова част, охладителна система
и др., като силно изразена деформация има на задната дясна ъглова част на
купето, която е навлязла в салона на автомобила и в процеса на
преобръщането му ламаринените деформирани детайли е възможно да са
наранили пътника на задната седалка. В резултат на удара са сработили
предните въздушни възглавници, като вредите по автомобила са в условие на
„икономически тотал“, т.е. възстановяването им надхвърля себестойността му.
Установява се, че произшествието е настъпило на хоризонтален и равен
участък от пътя с асфалтова настилка, която е била заскрежена, при движение
през нощта и светлината на дълги автомобилни фарове. Скоростта му на
движение непосредствено преди оставяне на следа по пътната настилка е била
около 106,74 км./час, а след напускане на платното за движение и началото на
преобръщане на МПС – 94,32 км./час. Няма данни преди ПТП водачът да е
задействал спирачната система на автомобила или да е намалил скоростта чрез
превключване на по-ниска скоростна предавка. При суха пътна настилка
водачът на автомобила би имал техническа възможност да премине през завоя,
без да загуби странична устойчивост на автомобила, ако скоростта му е била
97,13 км./час или по-ниска, а при мокра и заскрежена настилка – ако скоростта
му е била 86,08 км./час или по-ниска. От техническа гледна точка основната
причина за настъпилото ПТП е технически несъобразената скорост на лекия
автомобил „Ф. Г.“, довела до загуба на контрол от водача К. К..
От констатациите е видно, че лекият автомобил е фабрично оборудван
със система за пасивна безопасност – 5 бр. триточкови предпазни колани, 2 бр.
в предната част на купето и 3 бр. в задната част, но задните предпазни колани
не са оборудвани с т.н. предпразни пиропатрони, които дообтягат колана,
поради което от техническия оглед на автомобила не може да се установи дали
ищецът е бил с поставен предпазен колан при ПТП. При бавна и постепенна
промяна на разположението на човешкото тяло коланът позволява свободно
движение на тялото. При внезапно спиране обаче или при блокиращ удар
позицията на колана се фиксира и той става неподвижен, като задържа тялото
към три точки на седалката и спомага за предотвратяване на удар в твърди
интериорни елементи от салона на автомобила или от изпадане на тялото от
автомобила. При процесното ПТП динамиката на изследвания удар е
11
съставена от 3 сблъсъка, а именно: при първия сблъсък автомобилът се огъва
и усуква при внезапен удар в друг автомобил, дърво, стълб, като при него
деформирането на детайлите абсорбира една част от силата на удара и действа
като възглавница за останалата част на автомобила, за водача и за пътниците в
него, при вторият сблъсък водачът и/или пътниците се ударят в някоя част на
купето /в момента на удара необезопасения водач/пътник продължава да се
движи със скоростта на автомобила отпреди сблъсъка, след което се удря в
части, срещани по направлението си – арматурно табло, врата, облегалка на
седалка, … и т.н. в салона на автомобила, на този етап водачът/пътникът се
движи към точката на сблъсъка, а не се отдалечава от нея и често бива
нараняван или убиван от необезопасени пътници или предмети, които се
превръщат във високоскоростни „снаряди“/, при третият сблъсък / вътрешен/,
се причиняват тежки или фатални наранявания, тъй като дори, когато тялото
на водача/пътника спре напълно, вътрешните му органи продължават да се
движат напред и се удрят в други органи или в скелета. Предпазният колан
забавя пиковия товар върху тялото, така че да се разпределят инерционните
сили на тялото между носещите части на колана, като правилно поставен
коланът намалява два пъти смъртността при ПТП. Въпреки това, правилно
поставеният предпазен колан ограничава движението на тялото и го предпазва
основно при челен удар, а при страничен, заден или удар отгоре/отдолу на
купето, както и при висока скорост или удар с тяло с голяма маса и скорост
защитата чрез поставяне на предпазни колани е почти без значение за
настъпване на травмите при третия /вътрешния/ сблъсък.
Описани са получените травматични увреждания на ищеца в пряка
причинна връзка от процесното произшествие, а именно: множество травми,
неуточнени, травматичен шок, остра дихателна недостатъчност, контузия на
главата и тялото, контузия на мозъка, кома, будна кома, счупване на напречния
израстък на 1-ви гръден прешлен, наличие на кръв и въздух в дясна гръдна
половина, контузия на десния бял дроб, счупване на първо ребро вдясно,
разкъсване на лонното съчленение, напречно счупване на гръдната кост,
наличие на кръв в коремната кухина, наличие на кръвна колекция извън
коремната кухина, кръвонасядане на булото на червата. контузия на левия
бъбрек, които са довели до продължително разстройство на съзнанието, както
и до разстройство на здравето, временно опасно за живота. Непосредствено
след произшествието ищецът е транспортиран в шокова зала, където е
12
извършена торакоцентеза вдясно, с цел премахване на кръвта и въздуха от
лявата гръдна половина, след което е бил приет в К*** за периода 18 –
22.01.2020 г. Направена му е трахеостомия и операция на коремната кухина за
премахване на наличната в нея кръв от 500 мл., след което поради
персистиращо коматозно състояние е приведен в Н. за периода 22.01-
12.03.2020 г., където е бил на активно наблюдение и стационарно лечение. В
резултат на контузията на мозъка са настъпили и усложнения – травмена
енцефалопатия, проявена с квадрипаретичен синдром, с остатъчна пареза, по-
тежка за горни крайници и персистиращ спастицитет за горни и по-слабо за
долни крайници.
При извършения преглед на ищеца към датата на експертизата е
констатирано, че съзнанието му е възстановено по отношение на функцията на
будност, има задоволителна ориентация за време, място и собствена личност,
но са налице сериозни затруднения по отношение на запомняне, четене,
писане, пространствена ориентация и създаване на динамичен стереотип. Като
последица от уврежданията са налице: остатъчна квадрипареза със
задоволителен двигателен обем на четирите крайника с оживени сухожилни и
надкостни рефлекси, екстрапирамидна активност двустранно с недобра
координация на движенията и пластично повишен мускулен тонус, което
допълнително затруднява правилното изпълнение на двигателните
стереотипи, координационни нарушения – статична и локомоторна атаксия и
двустранна дизметрия, които водят да постоянно разстройство на здравето на
ищеца, неопасно за живота. Всички тези усложнения от черепно мозъчната
травма са невъзвратими, като най-съществени са последиците за когнитивните
функции – памет, познавателни възможности, адекватна ориентация и трудно
създаване и поддържане на динамичен стереотип.
Уточнена е причината за изпадане на ищеца в кома – тежката черепно
мозъчна травма, която е довела до тежка аксонална травма. Докато ищецът е
бил в кома, центровете на болка са били потиснати. След излизане от комата
болките и страданията са били интензивни и умерени по сила и интензитет,
като постепенно леко са намалели във времето. Поради незавършения
оздравителен процес, той продължава и понастоящем да търпи болки и
страдания, макар и не така силни. Няма данни преди процесното
поризшествие ищецът да е имал възпалителен процес в белите дробове, което
би затруднило в значителна степен дихателната им функция и неговото
13
лечение. Няма данни за наличие на алкохол, наркотични или психоактивни
вещества в кръвтта или урината на ищеца към момента на произшествието
/направена е химико токсикологична експертиза от 19.02.2020 г., която не
установява посочените вещества/. Няма данни по делото дали при процесното
произшествие ищецът е бил с правилно поставен предпазен колан, поради
което се приема, че не е бил поставен. Но поради сложния механизъм на
произшествието с преобръщане през таван, както и вида на получените от
ищеца травматични увреждания, не може да се каже категорично дали при
поставен предпазен колан биха се получили описаните по-горе травми. Най-
вероятно голяма част от тях не биха се получили или биха били значително
по-леки, но биха се получили и други травматични увреждания. Дори и
правилно поставен, предпазният колан не фиксира движението на главата и
крайниците и според типа на удара те могат да достигнат до интериорни части
на автомобила, особено при процесното ПТП, при което има навлизане в
салона на автомобила.
От констатациите на медицинската експертиза, изготвена от
неврохирург, се установяват настъпилите увреждания на ищеца в резултат от
произшествието: политравма, дифузна травма на мозъка по типа на аксонална
контузия, контузия на белия дроб и пневмоторакс вдясно, контузия на корема
с хематом на оментума и хемоперитонеум, контузия на левия бъбрек.
Изяснено е, че травмата на мозъка е по т.н. децелерационен механизъм,
типичен при ПТП с висока скорост: внезапно спиране на ускорението на
главата в движещото се превозно средство, което води до внезапно рязко
опъване, разтягане, опит за изтръгване на аксоните, които свързват мозъчната
кора със ствола на мозъка, където се намират жизнено важни ядра и откъдето
тръгват пътищата за инервиране на цялото тяло. Резултатът е тежка
функционална увреда на мозъчната дейност с коматозно състояние, но без да
има тежки травматични промени в мозъчния паренхим, т.е. тежко клинично
протичане при минимални промени в компютъртомографското изследване на
мозъка. Проследено е лечението: в К*** на УМБАЛ „Св. Г.“ – П., където е
трахеостомиран, за да се осигури проходимост на дихателните пътища, и е
проведена интензивна терапия в пълен аспект. През този престой са проведени
торакотомия, заради пнемоторакс, и лапаротомия, заради кървене в корема.
След стабилизиране на жизнените показатели на 5-я ден е приведен в Н. в
състояние на будна кома, предшествано от пълно безсъзнателно състояние.
14
Будната кома означава, че се възстановяват някои корови и подкорови връзки в
главния мозък, без да се възстанови изцяло съзнанието на пациента. В
състояние на будна кома той изглежда буден, но не говори и не е напълно
адекватен. Продължени са интензивните грижи, реанимационни мероприятия
и терапия, заради придружаващите състоянието на будна кома усложнения
най-вече почти задължителната белодробна инфекция, която при ищеца е била
овладяна. Изписан е след почти 2 месеца в подобрено състояние. Излязъл е от
будната кома с частично възстановено съзнание, редуцирана квадрипареза и
персистираща афазия /силно затруднение в говора./. Болките след подобна
травма са интензивни в острия период и в следващите няколко месеца, след
което обикновено се облекчават. При рехабилитация след състояние на будна
кома, а дори и от самото залежаване, би следвало ищецът да изпитва болка в
някаква степен. Страданията при наличните последствия от травмата при
ищеца продължават и към момента.
Според вещото лице, в резултат на описаната травма на мозъка при
ищеца са настъпили последствия с характеристиката на травмена
енцефалопатия: съзнанието е възстановено по отношение на функцията на
будност, има задоволителна ориентация за време, място и собствена личност,
като са налице сериозни затруднения по отношения на запомняне, четене и
писане, пространствена ориентация и създаване на динамичен стереотип.
Налице е и остатъчна квардипареза със задоволителен двигателен обем на
четирите крайника, оживени сухожилни и надкостни рефлекси. Успоредно с
това е налице екстрапирамидна активност, двустранно с недобра координация
на движенията и пластично повишен мускулен тонус, което допълнително
затруднява правилното изпълнение на двигателните стереотипи. Наблюдават
се координационни нарушения - статична и локомоторна атаксия, двустранна
дизметрия. При проведения преглед на ищеца се установява, че има
минимално подобрение на походката, но без друга съществена промяна, в
сравнение с прегледа от м. януари 2021 г. Три години след процесното ПТП
уврежданията на ищеца, дължащи се на мозъчната травма, са трайни и
повечето от тях са невъзвратими. От най-съществено значение са последиците
за когнитивните функции: памет, познавателни възможности, адекватна
ориентация и трудно създаване и поддържане на динамичен стереотип, поради
което ищецът много трудно би могъл да си намери подходяща работа, въпреки
последното решение на Т*** от 01.06.2021 г., с което му е определена 50%
15
нетрудоспособност. Тъй като от ПТП са минали вече 3 г. не се очаква
влошаване на състоянието на ищеца, но няма основание и за очаквано по-
голямо подобрение от вече постигнатото. Въз основа на описаните механизми
на увреждане на мозъка при ищеца Д. Ш., е налице категорична причинно -
следствена връзка между преживяното ПТП и получените от него
увреждания.
За състоянието на ищеца са разпитани и свидетелите М. А. С. и Р. М.
Ш.. Видно от показанията на М. С., зет на ищеца, той видял Д. в болницата се
установява, който гледал в една точка и не реагирал. Майка му през цялото
време била придружител в болницата, тъй като Д. не можел да прави
абсолютно нищо - нито да отиде до тоалетна по голяма и по малка нужда,
нито да се храни, нито да се изкъпе. През м.март го изцписали и той заедно
със сестра му всяка вечер отивали да го видат и да помогнат с нещо. Д. бил
като малко дете, за да седне трябваше да е подпрян или някой да го поддържа,
защото не можел да се балансира и да седи седнал сам. Ползвал инвалиден
стол. Сега се чувствал малко по-добре, но при дълго седене на слънце, губил
баланс и да се накланял на една страна. Започвала и да го боли глава. В
началото Д. движил само краката си, а ръцете ги държал свити до тялото,
поради което идвал рехабилитатор около една година. При раздвижването
изпитвал силни болки. Вече не бил същият човек, както преди. Имал
проблеми и с паметта – примерно, ако майка му го изпрати до магазина да
вземе хляб, той можел да отиде, но отивайки до там забравял за какво е
отишъл. Сега не винаги успявал да се справи сам с всичко, имал нужда от
помощ, няма приятели, не може да работи, вече нямал планове за семейство и
къща.
От показанията на свидетеля Р. Ш., брат на ищеца, е видно, че видял
брат си, след като излязъл от кома и не можел да го познае. Бил отслабнал, с
разкъсвания и шевове по тялото, гледал в една точка. Майка им го къпела,
обслужвала, хранила, обличала, всичко правеше тя. Когато го изписалиха,
брат му не можел изобщо да говори, имал някаква дупка в гърлото. Не можел
да се движи, лежал. След един месец започнал да се изправя по малко, вдигали
го да сяда. Не можел да пази равновесие и трябвало да го държат. След една
година започнал да се възстановява. След като му се затворила дупката в
гърлото, започнал да говори много тихо. Не можел да се храни сам, майка им
16
го хранила. След година и половина – две се възстановил горе - долу. Куцал,
ходел на една страна, не можел да вдига тежко, избухвал, държал се като 5-
годишен не се сещал да си пие лекарствата.
Пред въззивната инстанция е представено Е* на Т*** №***** от
***/******** г., с което е определен % на трудова неработоспособност - 64%.
Решението е нововъзникнало доказателство, издадено след постановяване на
обжалваното първоинстанционно решение. Представено е от ищеца, като е
открито производство по косвеното му оспорване на основание чл.17,ал.2 от
ГПК по искане на ответното з. д., което не е било страна в производството по
издаването му. В тази връзка са събрани доказателства, а именно приложена е
преписката от Р** П., както и е назначена комплексна медицинска експертиза
, изготвена от вещите лица д-р Б., неврохирург, и д-р Н., специалност по
вътрешни болести, които са прегледали приложената медицинската
документация и са извършили преглед на ищеца. От констатациите им се
установява проведеното болнично лечение на ищеца след процесното
произшествие, изписването му с възстановено съзнание след будната кома,
тежко брахипсихичен, с персистиращ квадрипаретичен синдром, с остатъчна
пареза, по тежка за горните крайници, спастицитет за горни крайници и по-
слаби за долни, сериозни психични смущения, последвалият дълъг
възстановителен период, през който част от засегнатите функции на ищеца са
се възстановили, продължението на страданията от последиците на тежката
черепно-мозъчна травма. Описани са остатъчните последици: в соматично
направление – обща мускулна слабост, бърза уморяемост, залитания,
световъртеж, затруднения в походка, изправен стоеж на тялото и извършване
на физически дейности, в психично направление - проблеми в психическата
сфера и емоционалното състояние. Вещите лица са описали в какво се
изразява мозъчната контузия и последиците, които причинява. Проследили са
състоянието на ищеца и описали последиците за него. Посочили са , че в
момента ищецът страда от посттравматична енцефалопатия, спастична
квадрипареза, екстрапирамидален синдром със статгична и локомоторна
атаксия, които са усложнения от претърпяната черепно мозъчната травма.
Състоянието му е динамично , особено промените в психичната сфера, като
съществува процентът на инвалидизация да намалява и да се увеличава.
Според тях на този етап съответства определеният в последното Е* на Т***.
При преценяване на събраните доказателства, поотделно и в тяхната
17
съвкупност, съдът констатира, че изготвените съдебно медицински
експертизи по делото са категорични за състоянието на ищеца
непосредствено след процесното произшествие и към настоящия момент.
Следва да се възприемат техните изводи за установените увреждания и
причинната им връзка, за протеклите оздравителен и възстановителен период,
за последиците към настоящия момент и установените заболявания, за
динамичното състояние, тъй като подробно, като специалисти, са обяснили
какво представлява черепно мозъчната травма и последиците от нея.
Несъмнено ищецът е претърпял тежка черепно мозъчна травма и към
настоящия момент страда от посочените посттравматични заболявания, които
не само водят до инвалидизирането му, но и същият е поставен под пълно
запрещение. Няма данни и не се установява ищецът да е страдал от
заболявания преди произшествието. Няма данни и не се установява същият да
е употребявал наркотични вещества, които да са повлияли върху лечението
му.
Относно определяне на обезщетението за неимуществени вреди намира
приложение нормата на чл.52 от ЗЗД – размерът на обезщетението се определя
по справедливост от съда, но винаги с преценка на конкретни обективно
съществуващи обстоятелства - вида на увреждането, интензитета му, начин и
момент на възникването му, влиянието му върху личността на пострадалия,
изпитаните болки, вкл. и към настоящия момент, протеклия оздравителен
период, възстановителен период, възрастта и работоспособността на
пострадалия, нормативно определените лимити на застрахователните
компании, социално икономическите и обществени условия в страната към
получаване на увреждането – 2020 г., изискващ да се обсъдят всички
обстоятелства, имащи значение в конкретния случай. Преценявайки
установените по делото обстоятелства на база медицинската документация,
приетите експертизи, в които се съдържат подробни обяснения за
причинените от произшествието травми и техните последици, както и
категорични и непротиворечиви изводи за състоянието на ищеца,
свидетелските показания, които са от очевидци и ,макар дадени от близки
лица, съответстват на изводите на медицинските експерти, съдът намира, че
подходящо обезщетение за неимуществени вреди се явява сумата от 250 000
лв.
18
Въпросът за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия ищец на основание чл.51,ал.2 от ЗЗД представлява защитно
възражение от страна на ответното з. д. пред първоинстанционния съд, поради
което следва да бъде отправено в определения за това срок в чл.131 от ГПК, а
след това - да бъде доказано по категоричен начин при условията на пълно и
главно доказване от страната, която го е въвела, чрез установяване на
конкретни действия или бездействия на пострадалото лице, с които то е
способствало за настъпване или улесняване на вредоносния резултат. В
случая защитното възражение е отправено надлежно в определения срок. При
преценката на възражението, че ищецът към момента на произшествието е
бил без поставен предпазен колан, което е повлияло на настъпилите
увреждания, за основателността му са от значение изводите на съдебно
автотехническа и медицинска експерза, а те не са категорични по този въпрос.
Действително ищецът е бил без поставен предпазен колан. При съпоставяне
на сложния механизъм на произшествието с преобръщане по таван, навлизане
на интериорни части навътре към мястото, на което се е намирал ищецът, с
настъпилите увреждания, в т.ч. тежката черепно-мозъчна травма, с това, че
предпазният колан не фиксира движението на главата и крайниците, не се
установява при пълно и главно доказване непоставеният презпазен колан да е
оказал влияние за настъпването на уврежданията по смисъла на чл.51,ал.2 от
ЗЗД. Това защитно възражение се явява неоснователно. Разпитан като
свидетел е пътник в автомобила, който е пътувал заедно с ищеца, от чиито
показания не се установява да е имало напрегната обстановка в лекия
автомобил по време на произшествието, ищецът да е разсейвал водача на
автомобила, да е имал агресивно поведение. Няма данни за употреба на
алкохол или наркотични вещества към момента на произшествието. Но е
безспорно установено по делото, че водачът на лекия автомобил, е бил
неправоспособен 18-годишен шофьор, че всички пътуващи с него са били на
една възраст, приятели от К., включително и ищецът, въз основа на което
следва да се приеме, че са знаели за неправоспособността на водача и въпреки
това да се съгласили да пътуват с него, включително ищецът. С това свое
обективно поведение той е допринесъл за настъпването на вредоносния
резултат. При определяне на степента, с която е допринесъл, следва да се
съпоставят поведението на виновния водач за произшествието и поведението
на пострадания. От една страна, несъмнено по делото се установява
19
техническата причина за настъпване на произшествието – технически
несъобразената скорост на лекия автомобил „Ф. Г.“, довела до загуба на
контрол от водача К. К.. Водачът е бил неправоспособен. От друга страна,
ищецът доброволно се е качил в автомобила с неправоспособен водач. Следва
да се отчете тежестта на нарушението на водача, която е значителна спрямо
поведението на пътника, като се определи съпричиняване в размер на 20 %
от определения размер 250 000 лв. Получава се сумата от 200 000 лв., която
следва да бъде заплатена от застрахователното дружество за настъпилите
болки и страдания на ищеца. Към настоящия момент ответникът вече е
изплатил на ищеца обезщетение в размер на 50 000 лв., поради което това
обстоятелство следва да бъде зачетено. След приспадане на заплатената сума
в размер на 50 000 лв. от определения размер 20 000 лв., се получава сумата
от 150 000 лв., която се дължи.
Не до този краен извод е достигнал окръжният съд, поради което
неговото решение следва да бъде потвърдено в осъдителната му част, с която
е присъдено обезщетение в размер на 55 000 лв., и отменено в
отхвърлителната му част – над 55 000 лв. до 150 000 лв., като се уважи
исковата претенция в тази и част /освен вече заплатените 50 000 лв. на
28.05.2021 г./ и потвърди в останалата отхвърлителна част - до 250 000 лв.
По отношение на претендираната законна лихва за забава върху
присъденото обезщетение, същата е дължима, считано от датата 18.01.2021 г.,
когато е предявена застрахователната претенция до застрахователното
дружество. В чл.493, ал.1 от КЗ е посочено застрахователното покритие,
което включва лихвите по чл.429, ал.2, т.2 във вр. с т.3 от кодекса, в която е
посочена началната дата, от която същите се дължат - от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие или от датата на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която дата от двете посочени е по – ранна. Това налага
отмяна на решението в частта му, с която е отказано присъждане на законна
лихва върху определеното обезщетение от 55 000 лв. за периода 18.01.2021 г. –
18.04.2021 г., като се присъди и законна лихва върху сумата от 55 000 лв. за
този период.
По разноските: с оглед горния резултат решението в частта за
разноските по главния иск следва да бъде отменено в частта, с която се
20
присъдени в полза на застрахователното дружество 4 933 лв. разноски за
свидетели и експертизи. Следва наново да бъдат определени разноските за
първата и за въззивната инстанция съразмерно отхвърлената част на иска чрез
простото тройно правило, както следва: за първата инстанция са дължими
2 929,60 лв. /съразмерно общата стойност на разноските 7 324 лв. по
представен списък по чл.80 от ГПК, без да се намалява адвокатското
възнаграждение, поради прекомерност, тъй като същото е под размерите в
НМРАВ/, за въззивната инстанция са дължими 2 605,60 лв. / съразмерно
общата стойност на разноските 6 514 лв. по представен списък за въззивната
инстанция/.
Следва да се присъди и допълнителна ДТ в размер на 2000 лв., платима
от застрахователното дружество на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
Частната жалба се отнася до определение №487 от 11.04.2024 г., с което
е оставена без уважение молбата на ищеца за изменение на постановеното
решение в частта за разноските, като се намали размера на присъденото в
полза на ответника адвокатско възнаграждение и вместо него се присъди
юрисконсултско или се определи под минимума, определен в НМРАВ.
Доколкото по-горе в мотивите, с оглед изменения размер на
обезщетение, са определени нови разноски за първата и за въззивната
инстанция, частната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без
уважение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №57 от 30.01.2024 г. по
търг.дело №244/2022 г. по описа на Окръжен съд Пловдив В ЧАСТТА МУ, с
която окръжният съд е осъдил ЗД „ДБ:**“ АД, ЕИК *********, да заплати на
Д. М. Ш., ЕГН **********, действащ чрез настойника си С. Н. К., ЕГН
**********, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 52 и чл. 51, ал. 2 от ЗЗД
сумата 55 000 лв., освен вече заплатените на 28.05.2021 г. 50 000 лв. -
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в значителни и
продължителни физически и психически болки и страдания, в резултат на:
контузия на мозъка; контузия на белия дроб; кръвоизлив и навлизане на
21
въздух в гръдната кухина; подкожен емфизем; кръвоизлив в корема; хематом
на опорката на червата и на левия бъбрек; счупване на гръдната кост и
счупване на левия напречен израстък на първи гръден прешлен; разчленяване
на лонното съчленение и пареза, съпричинени при ПТП на 17.01.2020 г., за
което виновният водач К. М. К., ЕГН **********, е осъден с одобрено от съда
споразумение по н.о.х.д.№ ****/2022 г., ПРС, 9 н.с., ведно със законната
лихва, считано от 18.04.2021 г. до окончателното плащане.
ОТМЕНЯ постановеното решение №57 от 30.01.2024 г. по търг.дело
№244/2022 г. по описа на Окръжен съд Пловдив В ЧАСТТА МУ, с която
окръжният съд е отхвърлил предявения иск над 55 000 лв. до 150 000 лв.,
както и В ЧАСТТА МУ за начална дата, от която се дължи законна лихва за
забавено плащане за периода 18.01.2021 г. – 18.04.2021 г., както и В ЧАСТТА
МУ, с която Д. М. Ш., ЕГН **********, действащ чрез настойника си С. Н. К.,
ЕГН **********, е осъден да заплати на ЗД „ДБ:**“ АД, ЕИК *********,
разноски в размер на 4 933 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „ДБ:**“ АД, ЕИК *********, да заплати на Д. М. Ш., ЕГН
**********, действащ чрез настойника си С. Н. К., ЕГН **********, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 52 и чл. 51, ал. 2 от ЗЗД сумата над 55
000 лв. до 150 000 лв., освен вече заплатените на 28.05.2021 г. 50 000 лв. -
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в значителни и
продължителни физически и психически болки и страдания, в резултат на:
контузия на мозъка; контузия на белия дроб; кръвоизлив и навлизане на
въздух в гръдната кухина; подкожен емфизем; кръвоизлив в корема; хематом
на опорката на червата и на левия бъбрек; счупване на гръдната кост и
счупване на левия напречен израстък на първи гръден прешлен; разчленяване
на лонното съчленение и пареза, съпричинени при ПТП на 17.01.2020 г., за
което виновният водач К. М. К., ЕГН **********, е осъден с одобрено от съда
споразумение по н.о.х.д.№ ****/2022 г., ПРС, 9 н.с., ведно със законната
лихва, считано от 18.01.2021 г. до окончателното плащане, както и законна
лихва върху сумата от 55 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди за
периода 18.01.2021 г. – 18.04.2021 г.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №57 от 30.01.2024 г. по
търг.дело №244/2022 г. по описа на Окръжен съд Пловдив В ЧАСТТА МУ, с
която окръжният съд е отхвърлил предявения иск над 150 000 лв. до 250 000
22
лв.
Решението в останалата му част, в т.ч. относно обратния регресен иск, е
влязло в сила, като необжалвано.
ПОТВЪРЖДАВА определение №487 от 11.04.2024 г., с което е оставена
без уважение молбата на ищеца за изменение на постановеното решение в
частта за разноските, като се намали размера на присъденото в полза на
ответника адвокатско възнаграждение и вместо него се присъди
юрисконсултско или се определи под минимума, определен в НМРАВ.
Осъжда Д. М. Ш., ЕГН **********, действащ чрез настойника си С. Н.
К., ЕГН **********, да заплати на ЗД „ДБ:**“ АД, ЕИК *********,
направените разноскипо съразмерност, както следва: 2 929,60 лв. за първата
инстанция, 2 605,60 лв. за въззивната инстанция.
Осъжда ЗД „ДБ:**“ АД, ЕИК *********, да заплати на държавата по
сметка на Апелативен съд Пловдив ДТ в размер на 2000 лв. за въззивното
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач К. М. К..
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
23