Р Е Ш Е Н И Е
№312
гр. Велико Търново, 21.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, в
съдебно заседание на петнадесети декември рез две
хиляди двадесет и трета година
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
МАРИЯ ДАНАИЛОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
М.Н. |
И с участието |
|
на прокурора |
Светлана Иванова |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по касационно наказателно-административен характер
дело № 10339 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2023 г. |
||
Производството е по
реда на чл. 63в от ЗАНН.
Касаторът, „Арес - 81“ ООД – село Лозен, чрез представителя си ***П. от
ВТАК, е обжалвал като неправилно решение №160 от 20.10.2023 година, постановено
по АНД №403/2023 година по описа на Горнооряховският районен съд. Иска се
отмяна на решението и на потвърденото с него постановление за маловажен случай.
Ответникът по касация, Председателят на Патентното ведомство на Република
България, в представения писмен отговор отрича основателността на касационната
жалба, като претендира юрисконсултско възнаграждение, прокурорът дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея касационни
основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна
страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по същество
е основателна.
С обжалваното решение ГОРС е потвърдил като законосъобразно постановление
за маловажен случай №113/19.06.2023 година на ответника по касация, с което на
касатора за нарушение по чл.127, ал.1 от ЗМГО и на основание чл.28 от ЗАНН е
наложено предупреждение, че при извършването на друго нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в села на
предупреждението, ще му се наложи имуществена санкция, като на основание чл.127, ал.5 от ЗМГО
предметите на нарушението са отнети.
За да постанови посоченият правен резултат въззивният съд е приел, че събраните по делото
доказателства потвърждават обстоятелствената част на обжалваното постановление.
От тази обстоятелствена част става ясно, че
на 2.11.2022 година служители на ОДМВР – Велико Търново проверяват стопанисван
от касатора обект – магазин „На Софрата“, находящ се в град Горна Оряховица,
като установяват наличието на 9 шампоана, означени като „HEAD
&
SHOLDERS“ и 12 перилни препарата,
означени като
„ARIEL“. По полицейската преписка са снети
обяснения, като Е.Х.е посочила, че не знае, че е следвало да предлаганите стоки
да са придружени от разрешително, за да ги ползват в дейността си. На
29.11.2022 година е разпоредена проверка от РП –
Велико Търново, като са снети обяснения от Борислав Апостолов, който заявява,
че разликите в опаковките на иззетите стоки, означени с въпросните знаци,
носещи запазени търговски марки на две компании, създават вероятност за объркване
на потребителите и свързването им с регистрираните от тези компании търговски
марки. Впоследствие прокурор във ВТРП отказал образуване на досъдебно
производство и прекратил въпросната преписка, като материалите се изпратили в
Патентното ведомство за преценка дали е извършено нарушение.
Съответно двама служители на ведомството
извършили проверка по материалите от въпросната преписка, като е съставен и
АУАН за използване от страна на дружеството на въпросните стоки, означени с
марките „HEAD & SHOLDERS“ и „ARIEL“ без съгласието на притежателя на
търговските марки на тези стоки – компанията „The Procter &
Gamble“.
Депозирано е възражение, което е разгледано
по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, като е извършен сравнителен анализ за
установяване на наличието на идентичност или сходство между знаците, открити
при проверката и регистрираните марки, и на идентичност или сходство между
предадените с протокол от 2.11.2022 година и тези, за които е регистрирана
марката. В резултат на посоченото е констатирано, че двете марки са
регистрирани в Патентното ведомство на Република България, като принадлежат на
компанията „The
Procter & Gamble“ от
САЩ, като сроковете на закрила са до месец 7.2028 година /съответно до 5 и до
12 то число/. Сравнението на знаците , установени от доказателствата -
фотоалбум е показало фонетична идентичност и визуално сходство, дължащи се на
еднаквото им звучене и близко графично оформление, което при съпоставяне ги
определя като сходни. Всъщност констатирано е, че доброволно предадените стоки
са шампоани и перилни препарати, идентични с тези, за които е осигурена
патентна закрила. При това е възможно объркване на потребителите, включваща и
вероятността за свързването на използваните знаци с регистрираните в Патентното
ведомство марки. Съобразявайки всички обстоятелства АНО е издал постановление
за маловажен случай, обосновавайки прилагането на чл.28 от ЗАНН.
От правна страна съдът приема, че АУАН е
съставен от компетентен по степен и материя орган, преди изтичането на
сроковете по чл.34 от ЗАНН. Аргументирано е, че правото на защита на касатора е
осигурено, доколкото му е дадена възможност да депозира възражения срещу
констатациите в акта. Съответно самото постановление за маловажен случай е
издадено от компетентен по материя и степен орган по чл.133, ал.1 от ЗМГО.
Анализирайки разпоредбата на чл.127, ал.1 от
ЗМГО съдът е посочил, че съставът и изисква от обективна страна да са налице
стоки или услуги, които да са означени със знак, идентичен или сходен с този на
регистрирана марка и тези стоки или услуги да се използват в търговската дейност
по някой от посочените в чл.13 от закона начини, като използването им в тази
търговска дейност да се реализира без съгласието на притежателя на съответната
регистрирана марка. С оглед на събрания доказателствен материал съдът е приел,
че всички посочени предпоставки са налице, като предоставените от касатора
фактури за закупуване на въпросните стоки не обосновават връзка между
въпросните стоки и притежателите на съответните марки. Всъщност в нито един от
представените документи не фигурира наименованието на притежателя на марките,
като не е представен документ, удостоверяващ съгласието му да се ползват
стоките в търговска дейност по чл.13, ал.2 от ЗМГО.
Съдът е посочил, че веригата от доставки може
да се проследи само до преките доставчици /ЕТ „Пами –
Мирослав Христов“ и „Ем Пакт“ ЕООД/,
като не са представени документи откъде посочените търговци са се сдобили с въпросните
стоки.
Отхвърлени са и оплакванията на касатора,
които са в смисъл, че компетентните органи следва да търсят документи за
произход от вносителите и доставчиците на стоките, а не от касатора, тъй като
така или иначе търговецът е длъжен да разполага с документи, установяващи съгласието
на маркопритежателя или това на друго лице, придобило
по законен ред правото да ползва стоките в търговската си дейност по смисъла на
чл.13, ал.2 от ЗМГО.
Що се касае до иззетите веществени
доказателства, то съдът се е позовал на разпоредбата на чл.127, ал.5 от
ЗМГО.
Решението е правилно.
съдът правилно е установил фактическата обстановка, която така или
иначе не се спори.
Що се касае до компетентността на издалия
постановлението административно – наказателен орган и до формалната и
процесуална законосъобразност на постановлението за маловажен случай, то
касационната инстанция, на основание чл. 221, ал.2, изречение второ от АПК препраща
към мотивите, изложени от районният съд, които напълно споделя.
Видно от постановлението за маловажен случай е, че
наказващият орган се е позовал на разпоредбата на чл.127, ал.1 от ЗМГО, която
гласи следното: „Лице, което използва в търговската дейност по смисъла на чл.
13, ал. 1 и 2 стоки или услуги, означени със знак, идентичен или сходен на
регистрирана марка, без съгласието на нейния притежател, се наказва с глоба от
2000 до 10 000 лв., а едноличните търговци и юридическите лица – с имуществена
санкция в размер от 3000 до 20 000 лв.“.
От субективна страна, при извършване на
нарушението от юридическо лице, е необходимо използването от това юридическо
лице в рамките на търговската му дейност по смисъла на чл.13 ал.1 или 2 от
същия закон на стока или услуга, съответно означена със знак, който е идентичен
или сходен /близък, наподобяващ/ на регистрирана марка по смисъла на чл.9 от
закона, като за използването на стоките или услугите, които имат идентичен или
сходен с регистрираната марка знак не е налице изричното съгласие на
притежателя на марката.
Както правилно е посочил и районният съд, а както
се поддържа и от съдебната практика, за да е налице обективният състав на
нарушението, е необходимо да са налице следните признаци 1. стоки или услуги,
означени със знак, идентичен или сходен на регистрирана марка; 2. тези стоки
или услуги да се използват в търговската дейност по някой от посочените в чл.
13 от ЗМГО начини; 3. използването в търговската дейност да се осъществява без
съгласието на притежателя на регистрираната марка.
В чл.13 от закона е посочено съдържанието на
правото на притежателя на марката, част от което е правото да забрани на трети
лица без негово съгласие да използват в търговската дейност всеки знак за стоки
и/или услуги, който е идентичен на марката и е използван за стоки или услуги,
идентични на тези, за които марката е регистрирана или идентичен или сходен на
марката и е използван за стоки или услуги, идентични или сходни на тези, за
които марката е регистрирана, ако съществува вероятност за объркване на
потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката или идентичен
или сходен на марката, независимо дали е използван за стоки или услуги, които
са идентични, сходни или не на тези, за които марката е регистрирана, ако марката
се ползва с известност на територията на Република България и използването без
основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния
характер или известността на марката или би ги увредило.
От събраните в хода на съдебното дирене
доказателства се установява несъмнено, че продаваните в обекта на касатора
шампоани и прахове за пране носят знаци, които са идентични/сходни с
регистрираните марки „HEAD & SHOLDERS“ и „ARIEL“, които са притежание на
оператора „The
Procter & Gamble“ от
САЩ, от когото не е получавано съгласие за използването им.
В случая, с оглед предлагането на въпросните
стоки, означени със сходните/идентични марки в обекта на касатора в Горна
Оряховица, е налице и изискването на чл.13, ал.2, т.2 от ЗМГО. Посоченото е
достатъчно, за да обуслови съставомерността на
извършеното от дружеството касатор нарушение, като с
оглед описаните в постановлението обстоятелства правилно е прието, че може да
се приложи института на маловажността.
Правилното решение следва да остане в сила.
При този изход на спора на основание чл.63д, ал.4
от ЗАНН във връзка с чл.143, ал.3 от АПК вр. с чл.37 от ЗПП вр. с чл.27е от Наредбата
за заплащането на правната помощ на Патентното ведомство се следва юрисконсултко възнаграждение от 80 лв.
Водим от горното Административният съд – Велико Търново,
първи касационен състав,
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №160 от 20.10.2023 година, постановено по АНД
№403/2023 година по описа на Горнооряховският районен съд.
ОСЪЖДА „Арес -81“ ООД – с.Лозен, община Стражица, ЕИК *********, да
заплати на патентното ведомство на Република България разноски за касационната
инстанция от 80 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.