РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. Силистра, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на двадесет и пети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Д.
Членове:Теодора В. Василева
Кремена Ив. Краева
като разгледа докладваното от Теодора В. Василева Въззивно гражданско
дело № 20223400500090 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 542 и сл. ГПК, във вр. с чл. 14, ал.2 ЗЛС.
Делото е образувано по въззивна жалба, предявена от П. К. ИВ., чрез адв. Д. от
АК, гр. Силистра, против решение № 13 /14.01.2022 г., постановено по гр.дело №
20213430100069 по описа на Тутраканския районен съд, с което е ОТХВЪРЛЕНО искането
за установяване на факта, че е настъпила смъртта на П. К. Г., бивш жител на с. М. П., общ.
Г.а, син на К. Д. Г.
Жалбоподателката счита, че решението е неправилно, поради което моли да бъде
отменено и постановено ново, с което да бъде уважена предявената от М. К. Г., чрез адв. Н.
Д.молба за установяването на факта на смъртта на П. К. Г., бивш жител на с. М. П., общ.
Главиница и съставянето на акт за смърт.
По делото са конституирани като заинтересовани страни Община Главиница, Л.
Д. К., Т. Н. Д., Я.М.Н. и Н.М. Д., както и правоприемниците на първоначалната молителка в
РС Марийка К. Д., починала след постановяване на обжалваното решение – С. М. С. и Г. М.
Г., както и контролиращата страна ОП, гр. Силистра, които не вземат становище по
жалбата, въпреки предоставената им от първоинстанционния съд възможност.
ОС, като съобрази доводите на жалбоподателката и данните по делото, прие за
установено следното: Жалбата е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна срещу
подлежащ на обжалване охранителен съдебен акт.
Молбата по чл. 542 ГПК е заведена пред районния съд от М.К. Д., а въззивната
жалба е преядвена от една от заинтересованите страни – П. К. И., тъй като първоначалната
молителка е починала след като е получила решението на РС.
Видно от представеното пред районния съд личен регистрационен картон и
удостоверение за наследници, молителят е дъщеря на К. Д. Г., който е починал на 26.12.1988
1
г. и е оставил следните наследници: дъщери П. К. И. и М. К. Г., а също и син Д.К. Д.,
починал през 2003 г. и оставил като наследници Л. Д. К. и М.Д. Д., починал през 2010 г. и
оставил като наследници Т. Н. Д., Я.М. Н., Н. М. Д. . Като наследници на К. Г. и негови
деца са вписани и П. Д. и М., всички те записани в ЛРК само с лично име, срещу което е
посочено „починал” .
Пред РС е представено писмо от Кметство Малък Преславец, съгласно което в
регистрите на населението няма данни за лицето, а в регистрите за раждане и смърт на
селото не са съставяни актове за раждане и смърт на лицето, а след обявено съобщение за
събиране на сведения в кметството относно лицето в едномесечен срок такива не са
постъпили.
В с.з. пред районния съд са разпитани св. Р. и И., първата от които близка на
семейството на молителката,а вторият – внук на наследодателя К. Г., като и двамата
заявяват, че добре познават роднинския кръг на наследниците му, но не са чували децата
П., Д. и М.. Св. Р.разбрала за тях по повод на делоот, а св. И.изобщо не е чувал за тях.
Единствено молителката в молбата си е заявила, че била чувала от майка си, че имала син,
който се родил след сестра и – т.е. след 1927 г. , но починал след месец .
При тези данни е невъзможно да се установи не само категорично , но и
приблизително датата на смъртта на лицето П.. Нещо повече, в представения личен
регистрационен картон няма данни дори и за неговото раждане, тъй като трудно може да се
приеме за валидно записването на единствено първото име като достатъчно за регистрация
на факта, че е родено дадено лице. За въпросния П., както и за Д. и М.няма данни дори че са
родени, както и няма доказателства под каквато и да е форма, че са починали. В тази
хипотеза би следвало да се приеме, че направените отбелязвания в регистрационния картон
са невалидни, тъй като не съдържат изискуемите по чл. 1, ал1 и чл. 2 ЗГР данни, няма
твърдения , нито доказателства, че тези лица имат собствени актове за гражданско
състояние.
Производството по чл. 14 ЗЛС е неприложимо в тази хипотеза, поради което и
правилно РС е отхвърлил молбата.
Ето защо, съдът счита, че решението на районния съд е правилно и следва да
бъде потвърдено.
Водим от горното ОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение№ 13 /14.01.2022 г., постановено по гр.дело №
20213430100069 по описа на Тутраканския районен съд,
Решението е окончателно
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2