РЕШЕНИЕ
№ 171
гр. гр. Лом, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ
при участието на секретаря Мартина Здр. Здравкова
като разгледа докладваното от НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ Гражданско дело №
20221620100339 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл.
415, ал. 1, т. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и акцесорен иск за лихви
по чл. 86 от ЗЗД.
Делото е образувано по предявени от „В и К“ ООД, гр. Монтана, ЕИК
****, представлявано от В. Ив. - Управител, със седалище и адрес на
управление: гр. ****, против П. Л. ЯН., с ЕГН: **********, с посочен в
исковата молба адрес: гр. ****, установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника, че
съществува вземане на ищеца в общ размер на 420,61 лева, от което сумата в
размер на 379,78 лева, представляваща главница за периода от 05.12.2018 г.
до 03.11.2021 г. за консумирана, но незаплатена вода; сумата в размер на
40,83 лева - мораторна лихва, за периода от 06.01.2019 г. до 03.12.2021 г.,
съгласно извлечение от сметка 411 „Клиенти“, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането, предмет на
заповедно производство по ч. гр. д. № 2448/2021 г. по описа на PC - Лом.
Претендират се разноски за държавна такса направени в заповедното
производство и в настоящото производство.
Твърди се в исковата молба, че ответникът е неизправен длъжник -
потребител на „В и К“ ООД - гр. Монтана съгласно Закона за водите. Срещу
длъжника е образувано ч. гр. д. № 2448/2021 г. по описа на РС - Лом. До
1
03.12.2021 г. потребителят е натрупал задължение към дружеството в размер
на 420,61 лв. за имот, находящ се в гр. ****, като в сумата са включени
главница и законна лихва и представляват неизплатената стойност на
консумираната вода съгласно извлечение от сметка 411 „Клиенти“ на
дружеството. Задължението, представляващо главница, е за периода от
05.12.2018 г. до 03.11.2021 г. ,като претендираната законна лихва е за периода
от 06.01.2019 г. до 03.12.2021 г. Законната лихва се претендира на основание
чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4/ 2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, съгласно която, при неспазване на сроковете за плащане на
изразходваното количество вода, се заплаща законна лихва по чл. 86 от ЗЗД.
Претендира се присъждане на направените в производството разноски.
На ответника П. Л. ЯН. е редовно връчен препис от исковата молба „при
отказ да получи“. Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е
постъпил от ответника.
В съдебно заседание ищецът се представлява, като поддържа иска.
Посочва, че не са постъпили плащания за погасяване за претендираните суми.
Относно направеното възражение в заповедното производство, че не се
дължат претендираните суми и приложените разписки, процесуалният
представител на ищеца заявява, че сумите, които ответникът претендира за
изплатени към „В и К“, не са действително постъпили по сметките на „В и
К“, а са постъпили, видно от платежните нареждания, по банкови сметки за
публични вземания на ТД на НАП – Монтана, с което той е погасил
задължения, които е дължал към НАП, което няма нищо общо със
задължението, претендирано по настоящото дело.
Ответникът в съдебното заседание не се явява и не се представлява.
Доказателствата по делото са писмени такива, а именно: Извлечение от
сметка 411 „Клиенти“, Извлечение от партидната книга на дружеството и
справка за недобора на частен имот.
Районен съд - Лом, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, във вр. с чл. 12 от ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 2448/2021 г. по описа на РС - Лом
вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за
изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника чрез неговата съпруга със
задължение да я предаде. Исковете, по които е образуван настоящият процес,
са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Същите са
допустими и подлежат на разглеждане по същество. Предявени са обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.
1, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от
ЗЗД. Дружеството – ищец следва да докаже наличието на валидно възникнало
облигационно отношение с ответника, т. е. да установи вземането си на
претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и
изправността си – че през процесния период е извършвал в договореното
2
качество и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална
вода за обект, находящ се в гр. Лом, обл. Монтана, ул. „Камчия” № 4, както и
че през процесния период ответникът е имал качеството потребител по
смисъла на общите условия. Съдът, с оглед липсата на подаден отговор в
срока по чл. 131 от ГПК, е приел, че е безспорно установено това, че
ответникът е потребител на „В и К“ услуги, предоставяни от ищцовото
дружество. Ищецът следва да докаже фактите, които сочи да обуславят
исковата му претенция, в т. ч. изпълнение на договорните си задължения за
водоснабдяване на имота на ответника. Ответникът следва да докаже плащане
на задълженията по договора, респ. погасяване, чрез други способи, като носи
тежестта да докаже правопогасяващите си възражения.
Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „В и К“ оператор по смисъла
на чл. 198 „о“, ал. 1 от Закона за водите и като такъв предоставя В и К услуги
срещу заплащане на територията на гр. Лом, обл. Монтана. Съгласно чл. 3 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите на
вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, което е
залегнало и в чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Общите условия на оператора. Тази
разпоредба регламентира няколко основни групи потребители – собственици,
носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия,
препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 от
ЗВРВКУ – наематели. За да възникне задължението за заплащане на „В и К“
услуги за който и да е субект, то той, на първо място, следва да има
качеството на „потребител“ на тези услуги. От представена по делото
извлечение от партидната книга на дружеството - ищец се установява, че
ответникът П. Л. ЯН. е абонат с абонатен № ****, с адрес на абоната: гр.
**** и ответникът, като такъв, притежава качеството потребител на В и К
услуги, съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи /Наредба №
4/2004/ и пар. 1, ал. 1, т. 2, б. „а” от ДР на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационни услуги.
С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между
страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, чиито
източник е договор при общи условия за получаване на В и К услуги, по
силата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4, като за възникването на това
правоотношение не е необходимо сключването на индивидуален договор
между страните. Със самия факт на присъединяване към водопроводната
система на „Водоснабдяване и канализация” ООД потребителят е обвързан от
общите условия на дружеството. Общите условия са влезли в сила. Според
нормата на чл. 8, ал. 4 от Наредбата, в срок от 30 дни след влизането в сила на
Общите условия, потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да
внесат в съответното предприятие заявление, в което да предложат различни
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че
ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.
3
Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са били
налице договорни отношения по продажба на водоснабдителни и
канализационни услуги за питейно-битови нужди с включените в него права
и задължения на страните, съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и
съответните Общи условия на „В и К“ - Монтана за различните периоди на
отчитане.
Основно задължение на В и К оператора, предвидено в чл. 42, ал. 1, т. 1
от Наредба № 4, е да снабдява потребителите с вода с питейни качества при
равни условия, с икономически обосновани разходи за доставката й до
имотите им, което задължение е залегнало и в чл. 8 от Общите условия, както
и има задължения за отвеждане на каналната вода.
Съгласно разпоредбата на чл. 32 от Наредба № 4/2004 г. услугите на В и
К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните
водомери на всяко водопроводно отклонение. Не се събраха доказателства за
наличие на възражения от страна на абоната касателно начина на отчитане и
размера на начисляваните кубици вода по партидата. Не бе подаден и отговор
на Исковата молба, с който да се правят оспорвания на количеството
начислена и претендирана за заплащане вода от страна на ищеца.
С оглед изложеното съдът намира, че исковата претенция за главница е
доказана по основание и размер. За процесния период 05.12.2018 г. -
06.01.2021 г. стойността на начисленото количество вода е в размер на
претендираната сума от 379,78 лв. главница за консумирана вода, като
липсват плащания по фактурите за главница и лихви от страна на ответника, в
чиято тежест е било да докаже плащане или погасяване чрез друг погасителен
способ на претендираните задължения. Приложените по ч. гр. д. № 2448/2021
г. по описа на РС – Лом разписки за погасяване на задължение по и. д №
181/2021 г. към ТД на НАП – Монтана ПВ не се отнасят до задълженията
предмет на настоящото дело. Това води до единствения законосъобразен
извод, че претендираните задължения по ч. гр. д. № 2448/2021 г. по описа на
РС – Лом не са погасени, поради което се дължат в пълен размер, като
настоящият съдебен състав приема, че искът е доказан в пълен размер и
следва да бъде изцяло уважен. Основателно е искането за установяване на
дължимостта на главницата, присъдена в заповедното производство по ч. гр.
д. № 2448/2021 г. по описа на PC – Лом.
По отношение на иска по чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД.
Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ
елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и
неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за
вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява. В чл. 33,
ал. 2 от Общите условия на „В и К“ е предвидено, че потребителите са
длъжни да заплащат дължимите суми за използвани В и К услуги в 30-дневен
срок след датата на фактуриране. Доколкото падежът на главното задължение
4
е определен, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, длъжникът изпада
забава след изтичането му. По делото се установи наличие на главно
задължение, с настъпил падеж, по отношение изпълнението на което
ответникът е изпаднал в забава на 06.01.2019 г. – с изтичане на 30-дневния
срок от издаване на първата процесна фактура за доставените през м.
декември, 2018 г. В и К услуги, като, по отношение на последващите
задължения, ответникът е изпадал в забава след изтичане на посочения 30-
дневен срок, от който момент се е породило и задължение за заплащане на
обезщетение за забава, в размер на законната лихва. Съгласно приетото по
делото извлечение за недобора на частен потребител от сметка „411 -
клиенти“ на дружеството, задължението за мораторна лихва за периода
06.01.2019 г. - 03.12.2021 г. възлиза в размер на 40,83 лева, предвид което
съдът приема, че искът за обезщетение за забава също е доказан в пълен
размер.
По отговорността за разноските: С оглед изхода на спора право на
разноски се поражда за ищеца. В заповедното производство са направени
разноски от заявителя – ищец в размер на 25,00 лева за платена държавна
такса, а в настоящото производство - 75,00 лева за платена държавна такса по
предявяване на иска, които следва, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да бъдат
присъдени в полза на ищеца. Не се претендират разноски за процесуално
представителство, поради което такива не следва да се присъждат.
Предвид изложените мотиви, Районен съд - гр. Лом
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. Л. ЯН., с ЕГН: **********, с
адрес: гр. ****, ДЪЛЖИ на „В и К“ ООД, гр. Монтана, ЕИК ****,
представлявано от В. Ив. - Управител, със седалище и адрес на управление:
гр. ****, сумата от общ размер на 420,61 /четиристотин и двадесет лева и
61 ст./ лева, от която сумата в размер на 379,78 /триста седемдесет и девет
лева и 78 ст./ лева, представляваща главница за периода от 05.12.2018 г. до
03.11.2021 г. за консумирана, но незаплатена вода, и сумата в размер на 40,83
/четиридесет лева и 83 ст./ лева мораторна лихва за периода от 06.01.2019
г. до 03.12.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението – 08.12.2021 г., до изплащане на вземането, за които
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
№ 982/09.12.2021 г. по ч. гр. д. № 2448/2021 г. по описа на PC – Лом.
ОСЪЖДА П. Л. ЯН., с ЕГН: **********, с адрес: гр. ****, да заплати
на „В и К“ ООД, гр. Монтана, ЕИК ****, представлявано от В. Ив. -
Управител, със седалище и адрес на управление: гр. ****, общо разноски в
размер на 100,00 /сто/ лева, от които 25,00 лв. /двадесет и пет лева/ за платена
държавна такса в заповедното производство и 75,00 /седемдесет и пет/ лева за
платена държавна такса в исковото производство.
5
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
След влизане в сила на решението, ч. гр. д. № 2448/2021 г. по описа на
PC – Лом да се отдели от настоящото дело.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
6