Решение по дело №262/2022 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 339
Дата: 20 април 2022 г.
Съдия: Недялка Пенева Пенева
Дело: 20222100500262
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 февруари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 339
гр. Бургас, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова

Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20222100500262 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод въззивна Производството е по
чл.258 и сл.от ГПК. Образувано е по въззивна жалба на „Кита 2015“ – ООД – гр.Бургас
– ищец в първоинстанционното производство, срещу Решение №2/06.01.22г., по гр.
дело №134/2021 год., по описа на Районен съд Царево, с което са отхвърлени
предявените от въззивника искове:
- с правно основание чл. 76 от ЗС - да бъде осъдено „КМЖ Инвест“ – ООД да
предаде на ищеца владението, отнето чрез насилие и по скрит начин, върху част от
собствен на ищеца недвижим имот, с идентификатор 58356.501.50, с адрес на имота гр.
Приморско, п.к. 8290, с площ от 669 кв.м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, с начин на трайно ползване: средно застрояване /от 10 до 15 метра/, с
предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: квартал 22, парцел II,
съседи: имоти с идентификатор 58356.501.51, 58356.501.81, 58356.501.49 и
58356.501.48, която отнета част е с обща площ от около 2 кв.м. и се намира в северната
част от имота, по границата с имота на ответника, с идентификатор 58356.501.49, което
владение е било отнето, като е преместена съществуващата оградата и е изградено
бетонно съоръжение;
- както и предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл.
75 от ЗС.
Въззивникът претендира отмяна на първоинстанционното решение, с
постановяване на въззивно такова, с което искът да бъде уважен. Счита за безспорно,
че страните са собственици на съседни имоти, като ответникът е изрязал и преместил
металната част на оградата между тях, с дължина 8.85 кв.м. и площ 1.5 кв.м., видно от
експертизата; бетонната част на оградата не е преместена. Заявява, че съдът е приел
наличието на скрити и насилнически действия на ответника, но оспорва извода му, че
последното обстоятелство не сочи на отнемане на владение. Излага съображения, че
оградата е изнесена в имота на ищеца с допълнителни метални елементи, видно от
геодезическата снимка, направена от вещото лице.
1
Възззиваемият – ответник „КМЖ Инвест“ – ООД – гр.Бургас представя в срока по
чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор. В него оспорва твърденията на въззивника, че съдът
е приел че ответникът е извършил действия за отнемане на владението по скрит начин
и насилие, т.к. такива действия не били доказани; че експертизата е неоспорена от
ответника; че е налице твърдение за изместване на оградата с 1.5 м., каквото твърдение
се съдържа в експертизата – излага съображения в тази насока, за обосноваване на
твърдението, че вещото лице не е извършило замервания на първоначалното
положение на оградата. Излага съображения, че не е налице признание за изместване
на оградата – ответникът е поддържал позиция, че е извършил СМР на оградата, което
не е довело до преместването й. Излага фактически твърдения досежно извършените
действия по ремонт, които не съставляват противоправни действия и не са довели до
заграбване по скрит и насилствен начин.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259 ГПК, от лица, за които съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства,
намира че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и
обстоятелства, досежно качеството на ищеца на собственик на недвижим имот, с
идентификатор 58356.501.50, с адрес на имота гр. Приморско, п.к. 8290, с площ от 669
кв.м. и качеството на ответника на собственик на съседен недвижим имот с
идентификатор 58356.501.49. Установил е, че оградата между двата имота съставлява
бетонна основа, определяща границите между двата имота. Установил е, че върху
бетонната основа е монтирана метална част. При извършване на ремонтни дейности в
имота си, ответникът, чрез наетите работници е демонтирал металната част, като след
завършване на ремонта я е монтирал отново. При тези действия не е извършено
премахване или преместване на бетонната част на оградата. Поради това и на осн.
чл.272 ГПК, въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното
решение.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо. След като взе пред вид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира, че същото е като краен резултат е правилно и законосъобразно.
Мотивите и в тази им част въззивната инстанция споделя на осн. чл.272 ГПК.
В допълнение следва да се каже:
Фактическата власт, респ. – владението върху недвижим имот се упражняват чрез
извършване на физически действия – пребиваване, заемане, физическо присъствие в
един имот. Границите на владението върху поземлен имот поначало се очертават чрез
използване на съществуващи на терена белези – напр. скален масив, дере, река, храстов
или дървесен пояс или чрез поставяне на трайни белези – най – често ограда. За да е
налице отнемане на владението върху ограден поземлен имот, следва да се установи
премахване (разрушаване) и/или преместване на оградата по начин, чрез който
отнемащият владението навлиза и/или завзема целия или част от имота на засегнатия.
В настоящият случай не се спори, че фактическата границата между двата съседни
имота, собственост на страните по делото се определя от бетонната основа, която е
трайно прикрепена към земята. Същата не съвпада с юридическата граница – тази по
кадастралния план на двата имота, т.к. последната се намира в частта, която
фактически владее ищеца. Доказателствата по делото, в т.ч. и показанията на св.В. –
служител на ищеца сочат, че ответникът не е премахнал, разрушил или преместил
изградения бетонен пояс. Била е временно премахната металната част, която след
ремонтните дейности е била възстановена – според св.Войнов „на оригиналното си
място“. Не се твърди и не се установява след повторното поставяне на металната част,
същата да навлиза в имота на ищеца, извън бетонния пояс, а още по-малко по начин,
нарушаващ физическите граници на упражняваното от него до този момент
фактическо владение.
Ето защо предявените в условията на евентуалност искове с правно основание
члр.76 и чл.75 ЗС са неоснователни.
2
Поради това постановеното от ЦРС решение е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
Ето защо, в полза на въззиваемото дружество следва да се присъдят направените
във въззивното производство съдебно – деловодни разноски. Видно от представения
договор за защита и съдействие, заплатени са 1000 лева. С молба от 09.03.22г.,
въззивникът е направил възражение за прекомерност. Съобразно нормата на члр.7, ал.5
от Наредба №1/09.07.2004г. на ВАдвС, по искове по чл.75 и чл.76 ЗС, минималният
размер на адвокатското възнаграждение е 600 лева. В настоящия случай делото не се
характеризира с фактическа или правна сложност; във въззивното производство не са
извършени процесуални действия по събиране на доказателства и делото е разгледано
в едно съдебно заседание. Поради това възнаграждението за адвокатска защита,
заплатено от въззиваемата страна, следва да бъде намалено поради прекомерност до
минималния размер от 600 лева.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2/06.01.22г., по гр. дело №134/2021 год., по описа на
Районен съд Царево.
ОСЪЖДА „Кита 2015“ ООД, ЕИК *********, да заплати на „КМЖ Инвест“ ООД,
ЕИК *********, сумата от 600,00 лева, представляващи направени по делото разноски.
Настоящото решение подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в
едномесечен срок от връчване на препис от него на всяка от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3