№ 379
гр. Горна Оряховица, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Пламен М. Дойков
при участието на секретаря Мариянка Г. К.а
като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Гражданско дело №
20234120102550 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК:
******, със седалище и адрес на управление : гр. С., ул. „Ястребец“ № 23Б
против М. И. Г., ЕГН: **********, с адрес: с. Д., ул. ******, Д. Г. Б., ЕГН:
**********, с адрес: гр. Мездра, ул. ****** и А. Г. М., ЕГН: **********, с
адрес: гр. Л., ул. ******. В Районен съд гр. Горна Оряховица е било
образувано и гр.д. № 2609/ 2023г. по иск на „Топлофикация С.“ ЕАД срещу Н.
И. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. Л., ул. ******. С Определение № 152/
26.01.2024г. двете производства са обединени за общо разглеждане под
номера на настоящото дело. Предявената искова претенция на
„Топлофикация С.“ ЕАД срещу четиримата ответника касае установяване на
вземания на дружеството по издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1705/ 2023г. на Районен съд гр.
Горна Оряховица.
В исковата молба „Топлофикация С.“ ЕАД сочи, че е подало заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу четиримата
ответници, които в условията на разделност, всеки по ¼ част, дължали общата
сума от 2559.24лева, от които 2200.12лева главница, представляваща
стойността на незаплатената топлинна енергия за периода м.05.2020г. до м.
04.2022г., ведно със законната лихва от 12.06.2023г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 292.48лева мораторна лихва за периода
15.09.2021г. до 19.05.2023г., както и сума за дялово разпределение: 55.55лева
главница за периода м. 05.2020г. до м. 04.2022г., ведно със законна лихва от
12.06.2023г. до окончателното плащане на вземането и сумата от 11.09лева
лихва за периода от 16.07.2020г. до 19.05.2023г. , както и разноските за
водене на делото. По посоченото дело е била издадена Заповед № 711/
18.08.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за
1
посочените суми. След подаване на възражения от четиримата ответници по
реда на чл. 414 от ГПК на „Топлофикация С.“ ЕАД е било указано да предяви
иск срещу четиримата ответници.
Дружеството твърди, че посочените М. И. Г., Д. Г. Б., А. Г. М. и Н. И. К.
са собственици на топлоснабден обект - апартамент в гр. С., ж.к. ******. За
процесния период четиримата ответници, в качеството им на собственици на
посоченото жилище, били клиенти ползвали топлинна енергия по смисъла на
чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката. Съгласно тази разпоредба всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и били длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия
при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването. Ищецът претендира, че ответниците са клиент на
дружеството.
Ищецът сочи, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия ставало при публично известни ОУ ( общи условия) за продажба на
топлинна енергия, които били изготвени от „Топлофикация С.“ ЕАД и
одобрени от КЕВР. Дружеството претендира, че ОУ са приложими в
отношенията им с ответната страна. Ищецът твърди, че ответниците са
ползвали топлинна енергия през посочения период, не са заплатили същата,
за което се сочат доказателства.
Дружеството също така сочи, че на основание чл. 139 от ЗЕ
разпределението на топлинна енергия между клиентите в сгради етажна
собственост се извършвало по системата за дялово разпределение при
наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от
ЗЕ. За конкретната сграда това било дружеството „Техем Сървисис“ ЕООД.
Ищецът твърди, че съгласно чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за топлинна
енергия за процесния имот са начислявани от „Топлофикация С.“ ЕАД по
прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са били
изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото
разпределение в сградата – „Техем сървисис“ ЕООД на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. За имота на ответниците
били издадени изравнителни сметки, които било доказателство, че сумите за
топлинна енергия за процесния имот са били начислени по действителен
разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните
тела в имота.
Ищецът претендира да се постанови решение, с което да се признае за
установено, че всеки един от ответниците - М. И. Г., ЕГН: **********, с
адрес: с. Д., ул. ******, Д. Г. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. Мездра, ул.
******, А. Г. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. Л., ул. ****** и Н. И. К., ЕГН:
**********, с адрес: гр. Л., ул. ******, дължат на дружеството сумата от
639.81 лева, от които 550.03 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г.,
ведно със законната лихва от 12.06.2023г. до окончателното изплащане на
вземането, и 73.12 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021г, до
19.05.2023г., както и суми за дялово разпределение: 13.89 лева - главница за
периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от
2
12.06.2023г. до окончателното изплащане на вземането, и 2.77 лева - лихва за
периода от 16.07.2020г. до 19.05.2023г., както и направените по делото
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Представени са писмени доказателства. Правят се доказателствени
искания. Ищецът претендира за присъждане на разноски.
Ответникът М. И. Г. депозира писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК
чрез адв. Д. Д., АК Велико Търново. Страната оспорва предявения иск,
считайки го за неоснователно. Иска се постановяване на решение, с което да
се отхвърли претенцията срещу нея. В отговора Г. заявява, че не е
притежавала и към момента не притежава собственост в посочения имот, не е
била негов ползвател, не е била титуляр на вещно право на ползване и
съответно не е била и клиент на дружеството. Г. възразява, че не е ползвала
услугата и не дължи заплащането й. Ответницата заявява, че имотът вероятно
е бил собственост на В.С.П., братовчедка на починалата й майка К.М.К., бивш
жител на гр. Л.. Г. не била във връзка с Папаличева, не знае за имота, в който
е предоставяна услугата и не посещавала същия. Г. сочи, че е направила отказ
от наследството оставено от В.С.П., за което й е издадено съдебно
удостоверение от СРС. След направения отказ от наследство за Г. не
съществували задължения към ищеца. Моли се за отхвърляне на иска спрямо
нея. Представени са писмени доказателства, правят се доказателствени
искания.
Ответникът Н. И. К. депозира писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК
чрез адв. Д. Д., АК Велико Търново. Страната оспорва предявения иск,
считайки го за неоснователно. Иска се постановяване на решение, с което да
се отхвърли претенцията срещу него. В отговора К. заявява, че не е
притежавал и към момента не притежава собственост в посочения имот, не е
бил негов ползвател, не е бил титуляр на вещно право на ползване и
съответно не е бил и клиент на дружеството. К. възразява, че не е ползвал
услугата и не дължи заплащането й. Ответникът заявява, че имотът вероятно
е бил собственост на В.С.П., братовчедка на починалата му майка К.М.К.,
бивш жител на гр. Л.. К. не бил във връзка с Папаличева, не знае за имота, в
който е предоставяна услугата и не посещавал същия. К. сочи, че е направил
отказ от наследството оставено от В.С.П., за което му е издадено съдебно
удостоверение от СРС. След направения отказ от наследство за К. не
съществували задължения към ищеца. Моли се за отхвърляне на иска спрямо
него. Представени са писмени доказателства, правят се доказателствени
искания.
Ответниците Д. Г. Б. и А. Г. М. не депозират писмени отговори в срока
по чл. 131 от ГПК, не представят доказателства и не правят доказателствени
искания.
Предявените искове са с материалноправно основание чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В съдебно заседание процесуалния представител на ищцовото
дружество не се явява, но с изрична молба исковата молба се поддържа с
изрична молба. Представени са и писмени доказателства.
Ответниците М. И. Г. и Н. И. К. се представляват от адв. Д. Д., АК
Велико Търново. Представените отговори на исковата молба се поддържат,
иска се отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски.
3
Ответникът Д. Г. Белошаоков се представлява от пълномощника си
Геирги Д. Г., негов син ( чл. 32, т. 2 от ГПК). Твърди се, че искането на ишеца
е несправедливо, ответникът не бил ползвал услугата, дори не знаел къде се
намира жилището.
Ответницата А. Г. М. се явява лично. Страната заявява, че не знае къде
се намира имота , за който се иска заплащане на услугата. Намира искането на
ищеца за неправилно.
По делото са представени : копие на удостоверение за съпруга и
родствени връзки на С.С.П.; копие на удостоверение за съпруга и родствен
връзки на Цветана И. Папаличева; извлечения от сметки за процесния период
за абонатен № 209571; договор между СЕС и „Техем Сървисис“ ЕООД за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия;
протокол от ОС на собствениците на ЕС за избор на фирма за дялово
разпределение и списък на етажните собственици; договор между
„Топлофикация С.“ ЕАД и „Техем Сървисис“ ЕООД; ОУ за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация С.“ ЕАД; съдебно
удостоверение № 95659/ 14.11.2023г. за вписан при СРС отказ от наследство
от М. И. Г.; удостоверение за наследници изх. № РЛН23-УГ52-
586/06.11.2023г. на Столична община за В.С.П.; дялово разпределение за
периода 01.05.2020г. до 30.04.2021г. за аб. № 209571; дялово разпределение
за периода 01.05.2021г. до 30.04.2022г. за аб. № 209571; протокол за
неосигурен достъп за периода 01.05.2020г. до 30.04.2021г. за аб. № 209571;
протокол за неосигурен достъп за периода 01.05.2021г. до 30.04.2022г. за аб.
№ 209571; справка изх. № СФД24-ТД26-2123/2/16.0 от Столична община ,
Дирекция „Общински приходи“, Отдел „ОП – Красно село“, относно
деклариране на процесния имот от ответниците по делото и копие на
декларация по чл. 14 от ЗМДТ, както и приложени към нея Заповед РД – 41-
2077/ 15.09.1983г., удостоверение за наследници и обяснителна записка;
писмо рег. № РКС 24-ТД26-365-1/ 19.04.2024г. на Столична община – Район
„Красно село“ относно преписка за продажба на процесния имот в архива на
Отдел „Управление на общинската собственост и жилищно настаняване“;
копие на съдебно удостоверение № 95131/13.11.2023г. за вписан при СРС
отказ от наследство от Н. И. К.; материалите по ч.гр.д. № 1705/ 2023г. на
ГОРС, образувано като ч.гр.д. № 32405/ 2023г. на СРС.
От приетите по делото писмени доказателства се установи следното.
По делото между страните не се спори, че със Заповед № 711/
18.08.2023г. по ч.гр.д. № 1705/ 2023г. на Районен съд гр. Горна Оряховица М.
И. Г., Н. И. К., А. Г. М. и Д. Г. Б. е било разпоредено всеки един от посочените
да заплати на ищеца „Топлофикация С.“ ЕАД по ¼ от следните суми:
2200.12лева главница за 2200.12лева главница, представляваща стойността на
незаплатената топлинна енергия за периода м.05.2020г. до м. 04.2022г., ведно
със законната лихва от 12.06.2023г. до окончателното изплащане на
вземането, сумата от 292.48лева мораторна лихва за периода 15.09.2021г. до
19.05.2023г., както и сума за дялово разпределение: 55.55лева главница за
периода м. 05.2020г. до м. 04.2022г., и сумата от 11.09лева лихва за периода
от 16.07.2020г. до 19.05.2023г. , както и разноските за водене на делото –
51.18лева внесена държавна такса и сумата от 100.00лева юрисконсултско
възнаграждение.
В тежест на ищеца в това производство беше да докаже, че между него
4
и ответниците е налице валидно, обвързващо ги облигационно
правоотношение по предоставяне на описаната в исковата молба услуга, че е
налице ликвидно и изискуемо задължение от страна на ответника към ищеца.
От страна на ищеца се твърди в исковата молба, че ответниците са
собственици на топлоснабдения имот - апартамент в гр. С., ж.к. ****** и
съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и ОУ за продажба на топлинната енергия от
„Топлофикация С.“ АД на клиенти за битови нужди в гр. С.. От
представените по делото писмени доказателства не се установи това
твърдение на ищеца. Представените писмени доказателства не сочат, че
четиримата са собственици на жилището. Представените справки и писмени
доказателства от Столична община сочат, че собственик на имота е била
В.С.П., починала на 29.11.2021г., бивш жител на гр. С.. Нито в заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, нито в исковата молба се сочи, че
четиримата са наследници на Папаличева и в това им качество, имайки
правото и приемайки наследството са станали страна по облигационното
правоотношение, свързано с доставката и потребление на топлинна енергия.
Съгласно §1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди, а според §1, т. 28б „краен ползвател“ е физическо
или юридическо лице, което купува топлинна енергия, енергия за охлаждане
или топла вода за битови нужди за собствено крайно потребление и се
помещава в отделен имот от сграда – етажна собственост, която се снабдява с
топлинна енергия, енергия за охлаждане или топла вода за битови нужди от
централен източник, и когато продажбата на енергия се осъществява без
индивидуален договор. Няма спор, че правоотношенията между клиентите и
дружеството се уреждат според правилата на ЗЕ като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор , сключен при публично
известни общи условия, предложени от дружеството и одобрени от КЕВР (
чл. 150 , ал. 1 от ЗЕ). Писмената форма на договора не е за действителност, а
за доказване. От така представените писмени доказателства не се установява
четиримата ответници да са били собственици, ползватели на имота или
титуляри на вещно право на ползване. Ищецът направи искане и представи
писмени доказателства, свързани със собствеността на жилището, но тях
също не се доказа ответниците да са придобили собствеността на имота. Не се
спори, че клиент на дружеството е била В.С.П., като същата се явява
наследник на С.С.П., декларирала е имота в Столична община и е станала
абонат на дружеството съгласно чл. 63, ал. 1 от ОУ за продажба на
топлинната енергия от „Топлофикация С.“ АД на клиенти за битови нужди в
гр. С.. Последното не може да се установи за ответниците от представените
писмени доказателства.
В допълнителна молба от 13.03.2024г. (л. 91 от делото) ищецът твърди,
че ответниците по силата на наследствено правоприемство са придобили
имота. До смъртта й В.С.П. била клиент на дружеството, ползващ услугата в
апартамента в гр. С., ж.к. ******, а след това четиримата били придобили
имота. Настоящият състав намира и това твърдение на ищеца за недоказано.
На първо място следва да се посочи, че според представеното удостоверение
за наследници, ответниците Д. Г. Б. и А. Г. М. са деца на П.М.Б., починала на
06.09.2014г. - братовчедка на В.С.П.. П.М.Б. е дъщеря на М.С.П., брат на
С.С.П. – баща на В.С.П.. Другите двама ответниици – Н. И. К. и М. И. Г. са
деца на К.М.К., починала на 06.03.2020г. , дъщеря на М.С.П., брат на С.С.П. –
5
баща на В.С.П.. Според чл. 1 от Законът за наследството, наследството се
открива в момента на смъртта в последното местожителство на умрелия. От
този момент , призованите към наследяване лица съгласно разпоредбите на
чл. 5 – чл. 10 от ЗН придобиват правото на наследяване. Наследяването,
според разпоредбите на Закона за наследството, не настъпва автоматично и
само по силата на родствената връзка между наследодателя и наследника.
Правилата въведени от закона изискват изрично волеизявление от страна на
наследника или извършването на конклудентни действия, от които безспорно
да се установи, че лицата приемат наследството останало след смъртта на
наследодателя. Твърдението на ищеца, че след смъртта на В.С.П. четиримата
ответници са станали ползватели на услугите на дружеството и дължат
заплащането на процесните суми не отговаря на събраните писмени
доказателства. Както се посочи, нито един от четиримата не е направил
заявление, че приема наследството на починалата В.П., няма и твърдения от
страна на ищеца, че с конклудентни действия някой от тях е сторил това.
Следва да се отбележи, че действията на призования към наследяване следва
недвусмислено да сочат намерението му да придобие наследството. С
Постановление № 4/ 30.10.1964г. на Пленума на ВС е утвърдено разбирането,
че ако от отделното действие на наследника не може да се направи
категоричен извод за приемане на наследството, то съдът следва да извърши
преценка на всички обстоятелства , от които може да се направи извод за
мълчаливо приемане на наследството. За всеки конкретен случай съдът
следва да направи преценка дали извършените действия сочат воля за
приемане на наследството. Това може да е укриване на наследството,
действия на разпореждане с наследството, предявяване на искове и участие в
дела, както и други правни и фактически действия. Следва обаче да се
отбележи, че участието по дело, в което наследниците се защитават по
предявени срещу тях искове не дава основание да се приема, че те са приели
наследството, особено когато оспорват и пасивната си легитимация по
исковете и са възразили, че не е изпълнена процедурата по чл. 51 от ЗН (
Решение № 470/ 16.10.2014г. по в.гр.д. № 1244/ 2013г. на ОС Плевен).
Получаването на книжа по делото също не са действия сочещи намерение за
приемане на наследството ( Определение № 860/ 17.07.2012г. по гр.д. № 721/
2012г. , IV г.о. на ВКС). Наред с това по делото са представени
удостоверения, с които ответниците М. И. Г. и Н. И. К. са направили изричен
отказ от наследството оставено от В.С.П.. Представените писмени
доказателства не са оспорени от ищеца. Както се посочи, съгласно чл. 1 от ЗН
наследството се открива със смъртта на наследодателя, като отказът от
наследство има действия спрямо призования за наследяване към тази дата (
Тълкувателно решение № 148/ 10.12.1986г. на ОСГК на ВС). Твърденията на
ответниците Д. Б. ( чрез пълномощника му) и А. М., че са заплатили досега
задължения към ищеца, също не сочат конклудентно приемане на
наследството. И двамата твърдят, че са направили това след извършени
принудителни действия по събиране на вземането от съдебен изпълнител. Не
се твърди погасяването на тези суми да е станало с наличност от
наследството, останало след смъртта на В.П., а с лични средства на
ответниците. Законът допуска погасяване на чужд дълг от трето лице -
недлъжник ( чл. 73 от ЗЗД). Липсват други доказателства за тези плащания,
но изхождайки от твърденията на страните , че това е станало въпреки
тяхната воля и за да удовлетворят искането на съдебния изпълнител, за да не
следват други неблагоприятни последици от принудителното изпълнение,
6
както и възраженията им в съдебно заседание, че не им е известно къде се
намира имота и това, че претенцията на „Топлофикация С.“ ЕАД е
неоснователна, не дава основание да се счита, че е налице приемане на
наследството с конклудентни действия от страна на тези ответници. Ето защо
не са налице обстоятелства, от които категорично да се заключи, че
посочените ответници са приели наследството оставено от В.С.П., двама от
тях да направили и изричен отказ да приемат оставеното наследство и не
следва да отговарят за задълженията й за ползваните услуги предоставени от
ищеца. Водим от горните мотиви, настоящия състав намира претенцията за
неоснователна и недоказана, а о там и подлежаща на цялостно отхвърляне.
По разноските
Следва, съобразно решението и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК, с
което искът е отхвърлен, ищецът да бъде осъден да заплати на ответниците
М. И. Г. и Н. И. К. , направените разноски за адвокатска защита. Всеки от
двамата е заплатил сумата от 400.000лева за адвокатска защита. Същата е
съобразена с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, като уговорената и заплатена сума
е в минималния посочен в наредбата размер и не се явява прекомерна
съобразно цената на иска, сложността на делото, събраните гласни и писмени
доказателства и проведените съдебни заседание. Направените от ищеца
разноски в исковото и заповедното производство следва да останат в негова
тежест.
Воден от изложеното и на основание чл. 236 вр. чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК: ******, със
седалище и адрес на управление : гр. С., ул. „Ястребец“ № 23Б, с основание
чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД, с който се претендирада се признае за установено, че М. И. Г., ЕГН:
**********, с адрес: с. Д., ул. ******, дължи сумата от 639.81 лева, от които
550.03 лева – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. за имот с адрес: гр. С., общ.
„Красно село“, ж.к. „Хиподрума“ бл. 114- А, вх. А, ап. 47, инсталация №
**********/ аб. № 209571, ведно със законната лихва от 12.06.2023г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата 73.12 лева - мораторна лихва
за забава от 15.09.2021г. до 19.05.2023г., както и суми за дялово
разпределение: 13.89лева - главница за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г.
и 2.77 лева - лихва за периода от 16.07.2020г. до 19.05.2023г., за които суми е
била издадена Заповед № 711/ 18.08.2023г. по ч.гр.д. № 1705/ 2023г. на
Районен съд гр. Горна Оряховица, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК: ******, със
седалище и адрес на управление : гр. С., ул. „Ястребец“ № 23Б, с основание
чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД, с който се претендира да се признае за установено, че Д. Г. Б., ЕГН:
**********, с адрес: гр. Мездра, ул. ******, дължи сумата от 639.81 лева, от
които 550.03 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. за имот с адрес: гр.
С., общ. „Красно село“, ж.к. „Хиподрума“ бл. 114- А, вх. А, ап. 47,
7
инсталация № **********/ аб. № 209571, ведно със законната лихва от
12.06.2023г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 73.12 лева -
мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 19.05.2023г., както и суми за
дялово разпределение: 13.89 лева - главница за периода от м.05.2020г. до
м.04.2022г. и 2.77 лева - лихва за периода от 16.07.2020г. до 19.05.2023г., за
които суми е била издадена Заповед № 711/ 18.08.2023г. по ч.гр.д. № 1705/
2023г. на Районен съд гр. Горна Оряховица, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК: ******, със
седалище и адрес на управление : гр. С., ул. „Ястребец“ № 23Б, с основание
чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД, с който се претендира да се признае за установено, че А. Г. М., ЕГН:
**********, с адрес: гр. Л., ул. ******, дължи сумата от 639.81 лева, от които
550.03 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. за имот с адрес: гр. С., общ.
„Красно село“, ж.к. „Хиподрума“ бл. 114- А, вх. А, ап. 47, инсталация №
**********/ аб. № 209571, ведно със законната лихва от 12.06.2023г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 73.12 лева - мораторна
лихва за забава от 15.09.2021г. до 19.05.2023г., както и суми за дялово
разпределение: 13.89 лева - главница за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г.
и 2.77 лева - лихва за периода от 16.07.2020г. до 19.05.2023г., за които суми е
била издадена Заповед № 711/ 18.08.2023г. по ч.гр.д. № 1705/ 2023г. на
Районен съд гр. Горна Оряховица, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК: ******, със
седалище и адрес на управление : гр. С., ул. „Ястребец“ № 23Б, с основание
чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД, с който се претендира да се признае за установено, че Н. И. К., ЕГН:
**********, с адрес: гр. Л., ул. ******, дължи сумата от 639.81 лева, от които
550.03 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. за имот с адрес: гр. С., общ.
„Красно село“, ж.к. „Хиподрума“ бл. 114- А, вх. А, ап. 47, инсталация №
**********/ аб. № 209571, ведно със законната лихва от 12.06.2023г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 73.12 лева - мораторна
лихва за забава от 15.09.2021г. до 19.05.2023г., както и суми за дялово
разпределение: 13.89 лева - главница за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г.
и 2.77 лева - лихва за периода от 16.07.2020г. до 19.05.2023г., за които суми е
била издадена Заповед № 711/ 18.08.2023г. по ч.гр.д. № 1705/ 2023г. на
Районен съд гр. Горна Оряховица, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК: ******, със седалище и адрес
на управление : гр. С., ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на М. И. Г., ЕГН:
**********, с адрес: с. Д., ул. ****** сумата в размер на 400.00лева
(четиристотин лева) адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК: ******, със седалище и адрес
на управление : гр. С., ул. „Ястребец“ № 23Б да заплати на Н. И. К., ЕГН:
**********, с адрес: гр. Л., ул. ****** сумата в размер на
400.00лева(четиристотин лева) адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Велико
Търново, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
8
9