№ 949
гр. Перник, 28.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Лора Р. Стефанова
при участието на секретаря Гергана Н. Тодорова
като разгледа докладваното от Лора Р. Стефанова Гражданско дело №
20221720103820 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по отрицателен установителен иск с правна
квалификация чл. 439 от ГПК, във вр. с чл. 110 и сл. от ЗЗД.
Образувано е по искова молба, подадена от С. К. К., ЕГН ********** от
гр. П., ул. ***, вх. 3, ет. 1, ап. 129, К. И. Р., ЕГН ********** от гр. П., ул. ***,
вх. 3, ет. 1, ап. 129 и Р. И. Р., ЕГН ********** от гр. П., кв. **** 34 против
„Топлофикация - Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, представлявано от
изпълнителния директор Я.К.
Ищците твърдят, че са единствени наследници по закон на И.Р.К.,
починал на 11.11.2019 г., като всеки от тях наследява 1/3 идеална част от
наследството му.
Сочат, че с издаден изпълнителен лист по частно гражданско дело №
847/2014 г. по описа на Пернишки районен съд наследодателят им – И.Р.К. е
осъден да заплати на „Топлофикация - Перник“ АД сумата от 979.22 лв.,
представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за периода
01.11.2009 г. – 30.04.2013 г., ведно обезщетение за забава в размер на 265.89
лв., считано за периода 03.01.2010 г. – 22.01.2014 г. и законната лихва върху
главницата, считано от 07.02.2014 г. до окончателното плащане, както и
разноски в размер на 25 лв. – държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Твърдят, че по така издадения изпълнителен лист е образувано
изпълнително дело № 1610/2014 г. по описа на ЧСИ С. Б., с район на действие
ПОС, по което не са внасяни държавни такси и не са извършвани
изпълнителни действия. Считат, че вземането на ответника срещу
наследодателят им, е погасено по давност.
1
Искането към съда е да признае за установено по отношение на
ответника, че ищците, в качеството им на наследници по закон на И.Р.К.,
починал на 11.11.2019 г. в гр. Перник, не му дължат сумата от 979.22 лв.,
представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за периода
01.11.2009 г. – 30.04.2013 г., ведно обезщетение за забава в размер на 265.89
лв., считано за периода 03.01.2010 г. – 22.01.2014 г. и законната лихва върху
главницата, считано от 07.02.2014 г. до окончателното плащане, както и
разноски в размер на 25 лв. – държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, за което вземане е издаден изпълнителен лист по ЧГД №
847/2014 г. по описа на Районен съд – Перник и е образувано изпълнително
дело № 1610/2014 г. по описа на ЧСИ С. Б., с район на действие ПОС.
Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.
Исковата молба с приложенията е връчена на ответника. В срока по чл.
131 от ГПК е постъпил писмен отговор.
Ответникът счита искът за допустим, но неоснователен. Твърди, че
погасителната давност за спорното вземане не е изтекла тъй като е прекъсвана
многократно с действията, извършени по изпълнително дело № 1610/2014 г.
по описа на ЧСИ С. Б., с район на действие ПОС.
Искането към съда е да отхвърли предявения иск. Заявена е претенция
за присъждане на направените разноски. Направено е възражение срещу
размера на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение,
като е посочено, че при уважаване на иска такова следва да се присъди в
минимално предвидения размер в Наредба № 1/2004 г. Формулирано е искане
за указване на ищеца да посочи банкова сметка, по която да му бъде
преведено евентуално присъденото в негова полза възнаграждение.
В съдебно заседание ищците, редовно призовани не са се явили и не са
били представлявани. Докладвана е молба, подадена от пълномощника им,
адв. К. П., с която се поддържа предявения иск. Искането към съда е да го
уважи и да присъди направените по делото разноски. Заявено е възражение за
прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание, ответникът, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Софрониева поддържа отговора. Оспорва предявения иск. Моли
съда да го отхвърли. Претендира разноски.
Съдът като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе
предвид наведените от страните доводи и обсъди събраните по делото
доказателства, намери следното:
Искът е процесуално допустим.
Правният интерес на ищеца от воденето му се установява от
приложеното като доказателство копие от изпълнително дело № 1610/2014 г.
по описа на ЧСИ С. Б., с район на действие ПОС и удостоверение за
наследници изх. № 301/14.04.2020 г. От тях е видно, че ищците са единствени
наследници по закон на Иво Райчов Костов, починал на 11.11.2019 г. в гр.
Перник и че срещу наследодателят им е образувано изпълнително дело №
1610/2014 г. по описа на ЧСИ С. Б. за принудително събиране на спорното
вземане, за което в полза на ответника е издаден изпълнителен лист от
11.06.2014 г., въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК № 638/07.02.2014 г. по ЧГД № 847/2014 г. по описа на
Районен съд – Перник.
2
По силата на чл. 60, ал. 1 от ЗН ищците отговарят за задължението на
своя наследодател, съразмерно с дяловете си в наследството и на основание
чл. 429, ал. 2 от ГПК издаденият срещу последния изпълнителен лист има
сила и по отношение на тях.
Така изложеното обосновава правния интерес на ищците да предявят
настоящия иск за установяване, че вземането на ответника срещу
наследодателя им не съществува.
Разгледан по същество искът е основателен. Съображенията за това са
следните:
От приложеното изпълнително дело № 1610/2014 г. по описа на ЧСИ С.
Б., се установява следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
№ 638/07.02.2014 г., издадена по ЧГД № 847/2014 г. по описа на ПРС
наследодателят на ищците – И.Р.К. е осъден да заплати на ответника сумата
от 979.22 лв., представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за
периода 01.11.2009 г. – 30.04.2013 г., ведно обезщетение за забава в размер на
265.89 лв., считано за периода 03.01.2010 г. – 22.01.2014 г. и законната лихва
върху главницата, считано от 07.02.2014 г. до окончателното плащане, както и
разноски в размер на 25 лв. – държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
На 11.06.2014 г. въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, е издаден изпълнителен лист, в който
е обективирано спорното вземане.
Въз основа на последния, по молба на ответника от 10.09.2014 г. е
образувано изпълнително дело № 1610/2014 г. по описа на ЧСИ С. Б. с район
на действие ПОС. С молбата взискателят – „Топлофикация - Перник“ АД е
възложил на ЧСИ набавяне на всички необходими документи и извършване
на справки за установяване имущественото състояние на длъжника и е
поискал прилагане на всички способи за принудително изпълнение.
С искане от 06.10.2014 г. съдебният изпълнител е изискал информация
за длъжника от НАП. Информацията е постъпила на 13.10.2014 г., като в
писмото е посочено, че няма данни за недвижими имоти и движими вещи, за
подадена годишна данъчна декларация за приходи и за трудови доходи.
Отразено е, че длъжникът е едноличен собственик на „Фузия Декор“ ЕООД.
Удостоверено е, че същият няма публични задължения.
На 22.10.2014 г. частният съдебен изпълнител е изготвил сметка за
дълга по изпълнителното дело.
На 22.10.2014 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена
на длъжника на 09.02.2015 г.
С молба от 22.07.2015 г. ответникът, в качеството си на взискател е
поискал да бъде наложен запор върху банковите сметки на длъжника и върху
трудовото или приравнено на него възнаграждение.
Със справка в регистъра на трудовите договори на НОИ, извършена на
12.09.2015 г. е установен регистриран актуален трудов договор с „Юробилд-
2000“ ЕООД. На 14.09.2015 г. е изпратено запорно съобщение до
работодателя. Не са ангажирани доказателства, установяващи връчването му
и/или изпълнението му. От отсъствието на отразявания върху гърба на
изпълнителния лист следва изводът, че не са постъпвали суми по
3
изпълнителното дело, въз основа на запора.
На 14.09.2015 г. са изпратени запорни съобщения за налагане на запор
върху банковите сметки на длъжника, разкрити в „Банка ДСК“ ЕАД, „Банка
Пироес България“ АД, „ОББ“АД, „Първа инвестиционна банка“ АД,
„Райфайзен България“ ЕАД, „Уникредит Булбанк“ АД, „Юробанк
България“АД, „Инвестбанк“ АД, „Общинска банка“ АД, „Сосиете женерал
експресбанк“ АД, и „Общинска банка“ АД.
От върнатите отрязъци на запорните съобщения и писма към тях, се
установява, че длъжникът е имал разкрити сметки само в „Сосиете женерал
експресбанк“ АД и „Банка Пиреос България“ АД, по които няма наличност,
имало е предходни запори, които са изпълнени. Останалите банки са
отразили, че лицето, за което се иска информацията не е техен клиент. С
писма от 08.11.2015 г. и от 13.01.2016 г., съответно на „Сосиете женерал
експресбанк“ АД и на „Банка Пиреос България“ АД, частният съдебен
изпълнител е уведомен, че по разкритите при тях сметки на длъжника са
наложени исканите запори, но по същите няма наличност, поради което не
могат да бъдат извършени преводи.
С молба от 06.02.2017 г. взискателят отново е поскал налагане на запори
върху банковите сметки на длъжника, като частният съдебен изпълнител не е
предприел действия, като е посочил, че запори вече са наложени.
Други действия по изпълнителното дело не са извършвани.
Предвид така установените факти, от правна страна съдът намира
следното:
Разпоредбата на чл. 439, ал. 2 от ГПК предвижда възможност за
длъжника по изпълнително дело в исков процес срещу взискателя да
установи, че поради факти, осъществени след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание,
вземането му е престанало да съществува.
Ищецът твърди, че вземането на ответника се е погасило, поради
изтичане на давностен срок съгласно чл. 110 и следващите от ЗЗД.
За уважаване на предявения иск, в тежест на ищеца е да установи, че
след влизане в сила на изпълнителното основание, в което е обективирано
спорното вземане, е изтекъл срокът, предвиден в ЗЗД за погасяване на
последното.
В случая изпълнителното основание е такова по чл. 404, т. 1 от ГПК –
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Съдебното
производство по чл. 410 и следващите от ГПК до издаването на заповедта за
изпълнение протича, като едностранно и безспорно. След издаването на
заповедта и връчването и на длъжника, последният има възможност в срока
по чл. 414, ал. 2 от ГПК да оспори вземането, обективирано в нея, без да
излага съображенията си за това. В тази си част производството е двустранно
и спорно. Затова след изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК,
възраженията на длъжника срещу вземането се преклудират. Издадената
заповед за изпълнение влиза в сила и с обвързваща страните сила установява,
че обективираното в нея вземане, индивидуализирано по основание и размер,
съществува към момента на изтичане на срока по чл.414, ал. 2 от ГПК.
Така установеното вземане може да се оспорва само по реда на чл. 424
от ГПК при наличие на новооткрити обстоятелства или нови писмени
4
доказателства от съществено значение за делото, които не са могли бъдат
известни до изтичане на срока за възражение и по реда на чл. 439 ГПК - въз
основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството по което е издадено изпълнителното основание.
Затова издадената и влязла в сила заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, по своите последици се приравнява на съдебно
решение, с което е установено вземането, по смисъла на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД и
срокът, с изтичането, на който признатото с нея вземане се погасява е пет
години. /в този смисъл решени по гр. д. № 2884/2021 г. на ВКС, решение по т.
д. № 1562/2015 г. на ВКС , решение по гр. д. № 1722/2021 г. на ВКС и други
/.
Спорен между страните е въпросът изтекъл ли е към момента на
приключване на съдебното дирене по настоящото дело, предвиденият в чл.
117, ал. 2 от ЗЗД погасителен давностен срок, като ответникът основава
възраженията си на многократните му прекъсването на основание чл. 116 от
ЗЗД.
Началният момент на срока по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД е влизането в сила
на изпълнителното основание, в което е обективирано вземането. С оглед
доказателствата по делото, за такъв следва да се приеме, моментът на
издаване на изпълнителния лист – 11.06.2014 г.
Съгласно чл. 116 от ЗЗД давностният срок прекъсва: с признаване на
вземането от длъжника; с предявяване на иск или възражение или на искане
за почване на помирително производство; с предприемане на действия за
принудително изпълнение.
Основанията за прекъсване на погасителната давност са изчерпателно
изброени и съгласно чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от настъпването им започва да тече
нова давност.
В т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС по
тълкувателно дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС са дадени разяснения
относно нормата на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, а именно кои действия, извършени
в хода на изпълнителното производство прекъсват давността. Това са всички
изпълнителни действия в рамките на определен изпълнителен способ -
независимо дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето
по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, като например: насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на
опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването
на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Изрично е посочено, че не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
В настоящия случай по изпълнително дело № 1610/2014 г. са
изпълнителни действия по смисъла на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД са извършени с
5
насочване на изпълнението чрез налагане на запори на 08.11.2015 г. и
13.01.2016 г., когато банките, в които длъжникът е имал разкрити сметки са
отговорили, че са наложили запори върху тях. Други изпълнителни действия
не са извършвани. Затова съдът намира че на посочените дати и на основание
чл. 116 „в“ от ЗЗД давността е прекъсвана.
На основание чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от последното прекъсване на
13.01.2016 г. е започнал да тече нов давностен срок. Същият е изтекъл на
13.01.2021 г. До този момент не са извършвани действия по изпълнителното
производство, които да прекъсват давността. Затова след тази дата, вземането
на ответника срещу наследодателя на ищците, предмет на правния спор по
делото, се е погасило по давност. Предявеният иск е основателен и следва да
се уважи.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на
ищците следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 50
лв. – държавна такса и 300 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Съдът намира за основателно възражението на ответника по чл. 78, ал. 5
от ГПК за прекомерност на заплатеното от ищците адвокатско
възнаграждение в общ размер от 900 лв. или всеки по 300 лв. В случая е
предявен един иск за установяване на недължимост на едно вземане,
обективирано в едно изпълнително основание. Идентични са подлежащите на
установяване факти и претенциите на ищците. Затова и с оглед фактическата
и правна сложност на делото, която се определя от разглеждането и
решаването му в едно открито съдебно заседание, със събирането само на
писмени доказателства и отсъствието на обстоятелства, завишаващи
сложността му, с оглед останалите дела от същия вид, заплатеното адвокатско
възнаграждение в размер на общо 900 лв. се явява прекомерно. В полза на
ищците следва да се присъди общо сумата от 300 лв., представляваща
минимален размер на възнаграждението съгласно чл. 7, ал. ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
По изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 от ГПК, че С. К.
К., ЕГН ********** от гр. П., ул. ***, вх. 3, ет. 1, ап. 129, К. И. Р., ЕГН
********** от гр. П., ул. ***, вх. 3, ет. 1, ап. 129 и Р. И. Р., ЕГН **********
от гр. П., кв. **** 34, в качеството им на наследници на И.Р.К., починал на
11.11.2019 г. в гр. Перник, за което е издаден акт за смърт № 1234/12.11.2019
г. НЕ ДЪЛЖАТ на „Топлофикация - Перник“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“,
представлявано от изпълнителния директор Я.К. поради погасяване по
давност, сумата от 979.22 лв., представляваща стойността на неплатена
топлинна енергия за периода 01.11.2009 г. – 30.04.2013 г., обезщетение за
забава в размер на 265.89 лв., считано за периода 03.01.2010 г. – 22.01.2014 г.
и законната лихва върху главницата, считано от 07.02.2014 г. до
окончателното плащане, както и разноски в размер на 25 лв. – държавна такса
и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, за което вземане на 11.06.2014 г.
е издаден изпълнителен лист по ЧГД № 847/2014 г. по описа на Районен съд –
6
Перник и е образувано изпълнително дело № 1610/2014 г. по описа на ЧСИ
С. Б., с район на действие ПОС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Топлофикация - Перник”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв.
Мошино, ТЕЦ „Република”, представлявано от изпълнителния директор
Я.К.да заплати на С. К. К., ЕГН ********** от гр. П., ул. ***, вх. 3, ет. 1, ап.
129, К. И. Р., ЕГН ********** от гр. П., ул. ***, вх. 3, ет. 1, ап. 129 и Р. И. Р.,
ЕГН ********** от гр. П., кв. **** 34 сумата от общо 350 лв. /триста и
петдесет лева/, представляваща направени разноски по делото за заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишки
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7