РЕШЕНИЕ
№ 1876
гр. Велико Търново, 18.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря МАРТИНА Б. ГАДЖАЛОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20254110103103 по описа за 2025 година
Иск с правно основание чл. 2б, ал.1 от ЗОДОВ.
Ищцата Д. Х. Г. твърди, че по нейна искова молба на производство пред
РС Велико Търново било образувано гр.д.№ 1763/23г., което към момента е
висящо. Излага, че делото не е разгледано в разумен срок и че не е спазена
гаранцията за безпристрастен съд. Посочва, че делото се разглежда извън
„разумния срок“ и счита, че с това са и причинени неимуществени вреди-
усещане за тревога от нарушената сигурност в държавата, обида, безсилие ,
гняв и др. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да
и заплатят сумата от 13000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, последица от нарушаване правото на разглеждане и
решаване на гр.дело №1763/23 г. по описа на ВТРС в разумен срок, ведно със
законната лихва, считано от завеждане на иска до окончателното изплащане.
В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.
Ответниците Апелативен съд Велико Търново, Окръжен съд Велико
Търново и Районен съд Горна Оряховица, чрез представляващите ги, са
депозирали отговори на исковата молба, в които оспорват иска, като
неоснователен и молят съда да го отхвърли по подробно изложени от всеки от
1
тях съображения.
В съдебно заседание ответникът Апелативен съд Велико Търново,
представляван от пълномощника си М.-съдебен помощник, поддържа
изложеното становище в отговора. Претендира разноски.
Ответникът Окръжен съд Велико Търново не изпраща представител. С
писмено становище на пълномощника си Р.-съдебен помощник, поддържа
отговора.Претендира разноски.
Ответникът Районен съд Горна Оряховица не изпраща представител.
Представителят на Районна прокуратура Велико Търново,
представлявана от прокурор Г. заема становище за неоснователност на иска.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено
от фактическа страна следното:
От приетите по делото писмени доказателства към исковата молба е
видно, че гражданското дело, заведено от ищцата пред ВТРС и от забавеното
разглеждане на което тя претендира обезщетение за неимуществени вреди
всъщност не е № 1763/2023 г. / което е частно гражданско дело с предмет
чл.130,ал.3 от СК и съвсем различни страни/, а е гр.д.№ 1653/2023 г. Исковата
молба е депозирана от ищцата пред Районен съд Велико Търново с правно
основание чл.2б от ЗОДОВ и цена на иска 5000 лева. Ответник по иска е
Районен съд Велико Търново. От приетите констативен протокол рег.№ *** г.
на Инспекторат към Висшия съдебен съвет и писмо на Министъра на
правосъдието изх.№ *** г. се установява, че към 24.07.2025 г. производството
по гр.д.№ 1653/2023 г. по описа на ВТРС не е приключило с влязъл в сила
съдебен акт, поради което подаденото от Г. заявление по чл. 60а,ал. ЗСВ се
явява преждевременно. По делото са приети като доказателства хронологична
справка за движението на ВЧГД № 538/2023 г. по описа на ВТОС и по гр.д.№
795/2023 г. по описа на ВТОС, както и въззивна жалба срещу решение №
273/8.05.2024 г. по гр.д.№ 795/23 г. на ВТОС, определение по реда на чл.267
от ГПК по в.гр.д.№ 292/24 г. по описа на Апелативен съд Велико Търново,
протокол от съдебно заседание от 10.07.2024 г. по в.гр.д.№ 292/24 г. на
Апелативен съд В.Търново, протокол от съдебно заседание по същото дело от
6.11.2024 г., протокол от съдебно заседание от 22.01.2025 г., решение от
20.02.2025 г. по в.гр.д.№ 292/24 г. на Апелативен съд Велико Търново,
2
касационна жалба срещу решението от 16.03.2025 г., писмо до ВКС от
5.05.2025 г. От направената служебна справка от съда се установява, че е
образувано гр.д.№ 1738/2025 г. по описа на ВКС, като с определение №
4673/20.10.2025 г. въззивното решение не е допуснато до касационно
обжалване. Приета е и хронологична справка за движението на гр.д.№
1298/23 г. по описа на ГОРС.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Иска е процесуално допустим, депозиран от процесуално легитимирана
страна, като административната процедура по чл. 60а от ЗСВ не е
предпоставка за допустимостта му, доколкото делото , за което се търси
обезщетение по чл.2б,ал.1 от ЗОДОВ към момента на подаване на исковата
молба не е приключило.
Ищцата претендира заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат на нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок съобразно чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧОС. Макар да
е посочила погрешен номер на делото пред ВТРС, което вероятно се дължи на
допусната техническа грешка поради множеството заведени дела по реда на
ЗОДОВ срещу различни ответници, от съвкупния доказателствен материал е
видно, че става реч за претенции за претърпени неимуществени вреди от
действията/бездействията на съда по образуваното гр.д.№ 1653/2023 г. по
описа на ВТРС. Съдът е указал на страните доказателствената тежест,
съобразно която ищцата следва пълно и главно да установи елементите от
фактическия състав на отговорността по чл. 2б от ЗОДОВ, конкретно
поведение на ответниците, довело до продължителност на производството
извън рамките на обичайно необходимото време за приключването му в
нарушение правилото на чл.6,§1 от ЕКЗПЧОС, причиняването на
неимуществени вреди, характерът и естеството им и причинна връзка между
вредите и поведението на ответниците. За да постанови съдебния си акт
решаващият съд следва да установи общата продължителност на
производството, неговият предмет, фактическата и правна сложност ,
поведението на страните и на техните процесуални представители, както и на
останалите участници в процеса, поведението на компетентните органи и др.
Тъй като отговорността по чл.2б,ал.1 от ЗОДОВ е обективна, безвиновна, не
3
е необходимо да се установява виновно поведение на компетентните органи.
Достатъчно е да се установи обективно забавяне при разглеждане на
производството, което не се дължи на причини, свързани с поведението на
ищеца. При определяне общата продължителност на производството се взема
предвид периодът от подаване на исковата молба до предявяване на иска по
чл.2б,ал.1 от ЗОДОВ, като се съобразяват и наведените факти, настъпили след
това, ако се докажат от страната и ако са от значение за спорното право. При
преценката си съдът следва да разгледа и обсъди дейността на съдебните
органи, пред които делото е разглеждано, без значение дали като ответник е
посочен само един от тях / ако са повече/ и в кой от тях се твърди забавянето.
Имайки предвид това съдът определя релевантен период за преценка
продължителността на производството от 2.06.2023 г. – подаване на исковата
молба ,въз основа на която е образувано гр.д.№ 1653/2023 г. във ВТРС до
4.08.2025 г.- подаване на настоящата искова молба. От анализа на
приобщените писмени доказателства е видно, че през този период не е
допуснато забавяне в нито един момент от разглеждането на делото, което да е
по причина на компетентните органи. Още в деня на подаване на исковата
молба пред ВТРС- 2.06.2023 г. делото е образувано и разпределено на съдия-
докладчик, който с определение от 5.06.2023 г. на основание чл. 7, ал.2 от
ЗОДОВ е прекратил производството пред себе си и е изпратил делото на най-
близкия по степен съд-Районен съд Горна Оряховица. След влизане в сила на
определението с писмо от 15.06.2023 г. делото е изпратено на ГОРС. На
19.06.2023 г. е образувано гр.д.№ 1298/2023 г. по описа на ГОРС. В същия ден
определеният съдия-докладчик си е направил отвод от разглеждането на
делото. На 20.06.2023 г. делото е преразпределено и на същия ден
докладчикът си е направил отвод на основание чл. 22,ал.1,т.6 от ГПК. На
22.06.2023 г. е определен нов съдия-докладчик, който с разпореждане от
23.06.2023 г. е оставил исковата молба без движение с дадени указания за
отстраняване на нередовностите. Разпореждането е получено от ищеца, чрез
пълномощника му на 29.06.2023 г. С определение от 4.07.2023 г. съдията-
докладчик е прекратил производството по делото поради неизпълнение
указанията на съда в дадения срок. На 10.07.2023 г. частната жалба срещу
определението за прекратяване на делото е изпратена на ВТОС. На 12.07.2023
г. е образувано в.ч.гр.д.№538/2023 г. на ВТОС. Въззивният състав се е
произнесъл с определение от 26.07.2023 г., с което отменя определението на
4
ГОРС за прекратяване на производството и връща делото на същия съд за
продължаване на съдопроизводствените действия. На 2.08.2023 г. съдията –
докладчик е разпоредил размяна на исковата молба с ответника. Във връзка с
молба от ищеца вх.№ 9456/22.08.2023 г., с която се иска замяна на ответника в
производството на 18.09.2023 г. съдът е дал указания до ищеца в
едноседмичен срок от съобщението да заяви дали се отказва от иска спрямо
Районен съд - Велико Търново. С определение от 19.09.2023 г. е допуснато
изменение на иска по размер, допусната е замяна на ответника Районен съд –
Велико Търново с нов ответник – Районен съд – Елена, прекратено е
производството по гр.д. № 1298/2023 г. на ГОРС по отношение на Районен
съд – Велико Търново , дадена е възможност на Районен съд – Елена в
едноседмичен срок от получаване на съобщението да заяви дали е съгласен да
встъпи като ответник в производството наместо Районен съд – Велико
Търново, изпратен е препис от исковата молба, уточнителните молби и
отговора на исковата молба на РС-Елена. На 2.10.2023 г. е допуснато
изменение на иска относно неговия размер от 1000 лева на 2600 лева. На
същата дата по последващо искане е допуснато изменение на иска от 2600
лева на 26000 лева , производството по делото е прекратено и то е изпратено
по правилата на родовата подсъдност на ВТОС. На 12.10.2023 г. е образувано
гр.д.№ 795/2023 г. по описа на ВТОС. На 16.10.2023 г. препис от молбата по
чл.214,ал.1 от ГПК е изпратен на ответника. На 23.11.2023 г. делото е
насрочено в първо съдебно заседание. На 20.12.2023 г. заседанието е отложено
поради заболяване пълномощника на ищцата. На 5.01.2024 г. ищцата, чрез
пълномощника си е изменила иска, като е намалила претенцията на 2 лева. На
12.01.2024 г. съдът е оставил искането за отвод, направено от ищцата без
уважение и е допуснал изменение на иска. На 8.02.2024 г. в проведеното
съдебно заседание е допуснато изменение на иска след молба на
пълномощника на ищцата от 2 лева на 6000 лева и делото е отложено за
събиране на гласни доказателства, поискани от ищцата , за 7.03.2024 г. На
7.03.2024 г. ход на делото не е даден поради заболяване на пълномощника на
ищцата. На 27.03.2024 г. е проведено съдебно заседание и е разпитан един от
двамата допуснати свидетели. На 8.04.2024 г. е разпитан и другият свидетел и
съдебното дирене е обявено за приключило. На 8.05.2024 г. е постановено
решение. На 13.05.2024 г. ищцата е депозирала въззивна жалба, два дни по-
късно е разпоредено препис от нея да се изпрати на насрещната страна .На
5
3.06.2024 г. е постъпил отговор на въззивната жалба и на 4.06.2024 г. делото е
изпратено на въззивния съд-Апелативен съд Велико Търново. На 6.06.2024 г. е
образувано в.гр.д.№ 292/2024 г. по описа на Апелативен съд Велико Търново.
На 12.06.2024 г. въззивният състав се е произнесъл с определение по чл.267 от
ГПК и е насрочил открито съдебно заседание на 10.07.2024 г. В проведеното
съдебно заседание не е даден ход на делото поради представен болничен от
пълномощника на ищцата , искането за отвод на състава на съда е оставено без
уважение и делото е насрочено за 6.11.2024 г. На 6.11.2024 г. отново не е даден
ход поради представен болничен от пълномощника на ищцата, отхвърлено е
искането за отвод и делото е насрочено за 21.01.2025 г., когато е даден ход на
устните състезания. Решението по делото е постановено на 20.02.2025 г.
Препис от него е връчен на ищцата на 25.02.2025 г. На 20.03.2025 г.
постъпилата касационна жалба от ищцата от 17.03.2025 г. е изпратена на
насрещната страна с указание за отговор в едномесечен срок и на 5.05.2025 г.
делото е изпратено на ВКС. На 12.05.2025 г. е образувано гр.д.№ 1738/2025 г.
по описа на ВКС. На 15.05.2025 г. делото е насрочено в закрито заседание. На
20.10.2025 г. с определение по чл. 288 от ГПК първи състав на трето г.о. на
ВКС се е произнесъл, като не е допуснал касационно обжалване на въззивно
решение № 47 от 20.02.2025 г., постановено по в. гр. д. № 292/2024 г. по описа
на Апелативен съд – Велико Търново. Определението не подлежи на
обжалване, тоест на 20.10.2025 г. производството по предявения иск е
приключило окончателно. Анализът на хронологичната последователност,
при която е протекло развитието на производството по исковата молба на Д.
Х. Г. води до единствено възможния извод за неоснователност на
претенцията. Производството се е движило абсолютно ритмично, без
необосновано забавяне от страна на компетентните органи пред всички
съдебни инстанции, пред които е поставяно на разглеждане. Общата
продължителност на релевантния период – от 2.06.2023 г. до 4.08.2025 г. е две
години и два месеца, а до 20.10.2025 г., когато е приключило окончателно с
влязъл в сила съдебен акт на ВКС, с който не се допуска до касационно
обжалване въззивното решение, периодът е приблизително две години и пет
месеца. Следва да се изтъкне, че съпоставяйки продължителността на
релевантния период, действията на съдебните състави от различните
инстанции, както и поведението на страните се стига до заключението, че
произнасянията на съда по исканията и молбите на ищцата са били
6
приоритетни спрямо всички останали дела. Всеки съдебен състав се е
произнасял, ако не в същия ден, то в рамките на няколко дни от постъпването
на съответните книжа. Делата са образувани веднага след постъпването им в
съответната инстанция, а определените докладчици са предприемали
необходимите процесуални действия в същия ден, или в изключително кратък
срок. Няма отлагане на делото, пред която и да е инстанция по причина
поведението на съда, или на ответната страна. Напротив, всички отлагания на
откритите съдебни заседания са били по причина на ищцата, която е правила
искания за отлагане на делото поради настъпили заболявания на
пълномощника и, увеличавала е иска с оглед смяна на подсъдността, после е
намалявала размера, впоследствие пак го е увеличавала, правила е искания за
замяна на ответник, доказателствени искания и пр. Съдебните състави, които
са приключвали производството в съответната инстанция са отлагали
заседанията регулярно, в много кратки периоди и след приключване на
съдебното дирене са се произнасяли със съдебен акт в рамките на
инструктивните срокове по ГПК. Тъй като не се установи твърдяната
фактическа забава при разглеждане на делото, липсва един от задължителните
елементи, обуславящи обективната отговорност на държавата по чл.2б от
ЗОДОВ. Отделно от това следва да се има предвид, че ищцата не ангажира
каквито и да било доказателства за настъпили неимуществени вреди. Не се
установи през периода на разглеждане на делото ищцата да е влошила
качеството си на живот, да са и причинени лични или професионални
неудобства, да е влошила здравословното си състояние и въобще да е понесла
каквито и да е негативни преживяния, смутили душевния и мир.
В заключение съдът намира, че не е налице нарушение на разумния срок за
разглеждането на делото по смисъла на чл. 6,§1 от ЕКЗПЧОС, не са налице и
доказани вреди за ищцата, поради което иска за присъждане на обезщетение в
размер на 13000 лева неимуществени вреди от бавно правосъдие по гр.д.№
1653/2023 г. по описа на ВТРС е неоснователен и недоказан и следва да се
отхвърли. Като неоснователна следва да се отхвърли и акцесорната претенция
за законна лихва върху главницата.
При този изход на делото на основание чл.78,ал.3 от ГПК на ответниците
Окръжен съд Велико Търново и Апелативен съд Велико Търново, които са
направили искане за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение следва да се присъдят такива в размер на по 100 лева на
7
основание чл. 78,ал.8 от ГПК, вр. с чл. 26 от Наредба за заплащане на правната
помощ, които ищцата следва да им заплати.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Д. Х. Г. от гр. ***, ул.“***“ № ** срещу
АПЕЛАТИВЕН СЪД –ВЕЛИКО ТЪРНОВО , ЕИК *********, гр. В.Търново,
ул.“ В.Левски“ № 16, представляван от Я. Я.- Административен ръководител
–Председател; ОКРЪЖЕН СЪД –ВЕЛИКО ТЪРНОВО , EИК *********,
гр.В.Търново , ул.“В.Левски“ № 16, представляван от Т. Д.-
Административен ръководител –Председател и РАЙОНЕН СЪД-ГОРНА
ОРЯХОВИЦА, ЕИК ********* , гр.Горна Оряховица, пл.“Хр.Ботев“ № 2,
представляван от З. Л.-Д.- Административен ръководител –Председател за
солидарно заплащане на сумата от 13000 / тринадесет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат
на нарушение на правото на разглеждане и решаване на гр.д.№ 1653/23 г. по
описа на ВТРС в разумен срок, ведно със законната лихва от 4.08.2025 г. до
окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Д. Х. Г. от гр. ***, ул.“***“ № ** да заплати на АПЕЛАТИВЕН
СЪД-ВЕЛИКО ТЪРНОВО , ЕИК *********, гр.В.Търново, ул.“ В.Левски“ №
16, представляван от Я. Я.- Административен ръководител –Председател
сумата от 100 / сто/ лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д. Х. Г. от гр. ***, ул.“***“ № ** да заплати на ОКРЪЖЕН
СЪД-ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЕИК *********, ул. “В.Левски“ №16,
представляван от Т. Д.- Административен ръководител –Председател сумата
от 100 / сто/ лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
8