Решение по дело №249/2024 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: 112
Дата: 15 юли 2025 г.
Съдия: Галина Иванова Вълчанова Люцканова
Дело: 20242300500249
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 юли 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 112
гр. Ямбол, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Яна В. Ангелова

Галина Ив. Вълчанова Люцканова
при участието на секретаря Ваня Д. Динева
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно
гражданско дело № 20242300500249 по описа за 2024 година
Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на Д. К.
П. с ЕГН ********** от гр.****, чрез процесуалния си представител адв. С. Е. от АК-Ямбол
против Решение № 227/23.04.2024 г., постановено по гр.дело № 2914/2022 г. по описа на
ЯРС, с което съдът е постановил следното:
ДОПЪЛВА решение № 8/05.01.2024 г., постановено по гр.д.№ 2914/2022 г. по описа
на ЯРС, както следва:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн.чл.422,ал.1 от ГПК във вр. с чл.415,ал.1 ГПК вр.
с чл.86 от ЗЗД в отношенията между страните, че Д. К. П., ЕГН ********** от гр.****, ж.к.
****, бл.**, вх.**, ет.***, ап.** и В. Г. Д., ЕГН ********** от гр.***, ул.***№ ** дължат
солидарно на „Първа Инвестиционна Банка" АД, ЕИК ********* със седалище: гр.София,
бул."Цариградско шосе" №111 П просрочена договорна лихва, начислена съгласно Раздел II,
т.4 от Договор за кредит за периода от 20.09.2012 г. до 12.03.2020 г., включително в размер
на 5469,71 евро, както и ОСЪЖДА Д. К. П. и В. Г. Д. да заплатят на „Първа Инвестиционна
Банка" АД направените в исковото производство разноски за този иск в размер на 420,29 лв.,
както и направените в заповедното производство разноски в размер на 25,06 лева.
С въззивната жалба се оспорва решението, постановено по реда на чл.250 от ГПК с
твърдения недопустимост, незаконосъобразност, необоснованост и неправилност.
Направено е оплакване, че молбата е разгледана в закрито съдебно заседание, като само
бланкетно в обжалваното решение е описано, че спора между страните е ясен. В тази връзка,
въззивницата счита, че претенцията за установяване на дължимостта на просрочена
договорна лихва по делото е спорна и като релевантни факти и като правни изводи, поради
което е следвало да се даде възможност на страните в открито съдебно заседание да
реализират защитата си, да изразят възраженията и тезите си. Жалбоподателката твърди, че
предявената претенция е неясна както по основание, така и по размер. Сочи, че не е изяснен
1
и доказан периода за претендираната договорна лихва от ищеца. Размерът на дължимата
лихва съгласно експертизата е различен от претендирания в исковата молба, като съдът не е
формирал мотиви по отношение на тези обстоятелства. Заявява, че при подписването на
договора било наложено да приема изцяло всички негови клаузи, които били
предварително записани и нямала никаква възможност да се запознае с тях подробно или да
ги дискутират, предоговарят или променят. Не били спазени императивните изисквания на
чл. 11, ЗПК относно реквизитите на договора за кредит, като така била лишена от
информацията, която била необходима, за да вземе информирано решение относно
икономическите последици от сключване на договора. В противоречие със закона не
получила информацията по т. 11-26 от чл. 11 ЗПК, в това число правото на отказ от
договора; лихвения процент, който се прилага при просрочени плащания и т.н. Сочи, че от
представения по делото договор за кредит е видно, че липсва начина по който е формиран и
изчислен ГПР, а неспазването на това изискване е основание за обявяване на целия договор
за недействителен, съгласно чл. 22, ал. 1 ЗПК. Направено е възражение, че съдът не се е
произнесъл по направени възражения за нищожност, не е извършил необходимия анализ и
не е приложил правните норми. Изтъква се, че решението в частта на установените дължими
лихви се явява недопустимо, необосновано и неправилно. Жалбоподателката счита, че по
отношение на присъдената лихва следва да се приложи погасителна давност, като в
съдебния акт липсват мотиви и анализ на това възражение и приложимата съдебна
практика. Не е обоснован и доказан периодът и размера на претендираната и присъдена
договорна лихва. Изложени са подробни съображения и е посочена съдебна практика.
Моли ЯОС да отмени атакуваното решение, като прекрати производството,
евентуално да постанови друго решение, с което да отхвърли претенцията, ведно със
законните последици, с присъждане на направените по делото разноски.
По повод жалбата на Д. К. П. и в предвидения от закона срок е постъпил писмен
отговор от другия ответник по делото В. Г. Д. от гр.****, чрез процесуален представител
адв. М. А. от ЯАК, в който е заявено становище за основателност на жалбата с оглед
доводите изложени в нея, събраните по делото писмени доказателства и приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза. Счита, че решението, с което по реда на чл.250 от ГПК е
допълнено Решение № 8/05.01.2024 г., постановено по същото дело е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, тъй като съдът не е изпълнил задължението си
служебно да следи за неравноправни клаузи в потребителския договор и в този смисъл
спорът е останал неизяснен от фактическа и правна страна. Счита за погасени по давност
претенцията за просрочена договорна лихва по пера, както претендира ищеца в исковата
молба, както и претенцията му за просрочена наказателна лихва върху вноските по
главницата. Твърди, че не става ясно и по какъв начин са получени от ищеца и размерите на
претендираните просрочени наказателни и договорни лихви. Намира за основателно
възражението на ответника Д. К. П., че процесния договор за потребителски кредит е
недействителен, на основание чл.22 ЗПК, тъй като не отговаря на изискването на
чл.11,ал.1,т.10 ЗПК. Сочи, че при недействителност на договора за банков кредит това влече
и недействителност на сключения договор за поръчителство. Намира за основателно
възражението на ответницата, че договорът за кредит е недействителен поради нищожност
на клаузата за възнаградителна лихва, тъй като е налице несъответствие на тази уговорка с
добрите нрави, поради това, че лихвата е прекомерна и икономически необоснована. В
отговора са наведени твърдения, че когато потребителят не е получил предварително
достатъчно конкретна информация за начина, метода, по който кредитодателят може
едностранно да промени цената на доставената му финансова услуга, както и
методологията, създадена от банката-кредитор, например с нейни вътрешни правила, което
не е част от договора за банков кредит, банката се счита за недобросъвестна по смисъла на
общата дефиниция за неравноправна клауза по чл.143 ЗЗП. Счита за основателно
възражението на ответницата, че по отношение на присъдената договорна лихва следва да се
2
приложи погасителната давност. Изложени са подробни аргументи и е посочена съдебна
практика.
Също се претендира ЯОС да отмени атакуваното решение с присъждане на
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
В срока за отговор на въззивната жалба по делото е постъпило „становище по
въззивната жалба“ от "Първа Инвестиционна Банка" АД с ЕИК *********, представлявана
от пълномощника на изп.директори - юрисконсулт Е. Р., в което е заявено становище за
недопустимост на въззивната жалба поради нейното просрочие. Евентуално, въззиваемата
страна счита въззивната жалба за неоснователна и недоказана, а обжалваното решение за
допустимо, законосъобразно и правилно. Изложени са подробни съображения в тази насока.
Моли ЯОС да отхвърли въззивната жалба като недопустима, неоснователна и недоказана,
като потвърди изцяло атакуваното решение като допустимо, правилно и законосъобразно с
присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски, включително и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
В съдебно заседание въззивницата П., редовно призована не се явява, а чрез
пълномощника си адв.Е. поддържа въззивната жалба и желае уважаването й.
Ответникът в първоинстанционното производство В. Д., редовно призован не се
явява. С оглед присъединяването на Д. към въззивната жалба на П., както и обстоятелството,
че е обикновен другар на същата, Д. е конституиран като въззивник в настоящото
производство.
Въззиваемата страна "Първа Инвестиционна Банка" АД, редовно призована не
изпраща представител в съдебно заседание, а с молба преди провеждането му поддържа
възраженията си по отговора на въззивната жалба и желае обжалваното решение да бъде
потвърдено.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд приема за
установено следното:
Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК
преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е
легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира
въззивната жалба за неоснователна.
В съответствие с правомощията си при проверка на валидността и допустимостта на
атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При
преценка по същество – атакуваното решение прецени за правилно.
Съгласно процесуалната възможност установена с разпоредбата на чл.272 ГПК във
вр. с чл.235 от ГПК, въззивният съд изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния
съд, като по този начин ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги преповтаря. В отговор на
доводите на въззивника, наведени във въззивната жалба, въззивният съд намира за
необходимо да изложи следното:
С влязло в сила решение № 8/05.01.2024 г. /тъй като не е обжалвано от страните/,
постановено по настоящото дело, ЯРС е уважил предявения от банката иск с правно
основание чл.422 от ГПК като е приел за установено, че Д. К. П. и В. Г. Д. дължат солидарно
на „Първа Инвестиционна Банка“ АД: просрочена главница в размер на 6 225.79 евро, ведно
със законната лихва върху нея, считано от 20.01.2022 г. до окончателното плащане на дълга;
договорна лихва, начислена за периода 13.03.2020 г. - 13.05.2020 г. включително, дължима на
основание т.4, Раздел II от Договора за кредит в размер на 172.86 евро; непогасена
договорна лихва, начислена за периода от 14.03.2020 г. до 20.12.2021 г., включително,
дължима на основание т.4 от Договора за кредит в размер на 55,06 евро, като искът за
разликата до 272,36 евро е отхвърлил, като неоснователен, за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 134/2022 г. по описа на ЯРС. За да
3
постанови това решение първоинстанционният съд се е произнесъл по направените от
ищците възражения за недействителност на процесния договор за кредит като е приел, че
договорът е сключен в писмена форма, изискуема според чл.10 ал.1 от ЗПК; изпълнени са
изискванията на чл.11 ал.1, т.7, 9, 11 и 12 ЗПК; има подписан подробен погасителен план,
отговарящ на изискванията на чл.11 ал.1 т.12 с ГПР – 18,82 %; промяна в стойността на БЛП
не е извършвана за целия срок на действието му; клаузите в договора са индивидуално
уговорени; годишната лихва е определена в размер на базовия лихвен процент – 7,99 %
годишно, с надбавка 8,51%; изискването Общите условия да бъдат подписани на всяка
страница от страните, залегнало в чл.11 ал.2 от ЗПК е в сила от 23.07.2014 г. и не следва да
се прилага за процесния договор, сключен на 19.12.2011 г., както и вземанията на банката по
договора за кредит и тяхната изискуемост не са погасени по давност и се основават на
настъпването на крайния срок на договора и падежа на последната погасителна вноска, а не
на предсрочната и изискуемост.
Изброените по-горе възражения са направени отново с въззивната жалба,
включително и е добавено възражение за прекомерност на договорената лихва по чл.33 ал.2
от ЗПК. Тези възражения са неоснователни, тъй като по отношение на тях е налице сила на
пресъдено нещо поради необжалване на основното решение на районния съд и в този
смисъл обвързват въззивния съд и не подлежат на повторно обсъждане. Дължимостта на
просрочената договорна лихва, присъдена с решението по чл.250 от ГПК е в зависимост от
действителността на договора за кредит, който е приет за такъв от районния съд и този
въпрос не подлежи на пререшаване по изложените съображения. Предвид установената
действителност на договора за кредит не следва да се прилага санкцията на чл.22 от ЗПК за
дължимост само на главницата при недействителен договор за потребителски кредит, т.е. е
установено съществуването на задължението на въззивниците към въззиваемата банка и по
отношение на просрочената договорна лихва в размер 5469,71 евро, изчислена съгласно
Раздел II, т.4 от Договор за кредит за периода от 20.09.2012 г. до 12.03.2020 г. включително.
Същият размер на тази лихва е изчислен и от вещото лице по изслушаната счетоводна
експертиза, това е посочено от районния съд, поради което е неоснователно възражението,
че съдът не е изложил мотиви за това, както и че размерът е различен от претендирания и
посочен от вещото лице. Разликата в периода на дължимост на просрочената договорна
лихва – претендиран по исковата молба и изчислен от вещото лице е различен, но това
обстоятелство не се е отразило на неговия размер, т.е. искът в тази част правилно е уважен
изцяло.
Не са основателни оплакванията на въззивниците и относно това, че молбата по
чл.250 от ГПК не е разгледана от съда в открито съдебно заседание с призоваване на
страните. Съдът няма задължение за разглеждане на молбата в о.с.з., а законодателят е
предвидил такава възможност, от която съдът не се е възползвал, тъй като е преценил, че
това не е необходимо за изясняване на неразрешената част от спора – чл.250 ал.2 изр.2 от
ГПК.
Предвид изложеното, въззивният съд приема, че обжалваното решение, постановено
по реда на чл.250 от ГПК не страда от посочените във въззивната жалба пороци и следва да
бъде потвърдено, а въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят на банката –
въззиваема страна направените разноски в размер 300 лв. юрисконсултско възнаграждение.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 227/23.04.2024 г., постановено по гр.дело № 2914/2022
г. по описа на ЯРС.
4
ОСЪЖДА Д. К. П., ЕГН ********** от гр.****, ж.к. ****, бл.**, вх.**, ет.***, ап.**
и В. Г. Д., ЕГН ********** от гр.***, ул.***№ ** да заплатят на основание чл.78 ал.3
вр.чл.81 от ГПК на „Първа Инвестиционна Банка" АД, ЕИК ********* гр.София
направените пред настоящата инстанция разноски в размер 300 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването
на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5