Протокол по дело №840/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1080
Дата: 31 май 2021 г. (в сила от 31 май 2021 г.)
Съдия: Жана Иванова Маркова
Дело: 20213100500840
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 април 2021 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 1080
гр. Варна , 31.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и осми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жана И. Маркова
Членове:Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
Сложи за разглеждане докладваното от Жана И. Маркова Въззивно
гражданско дело № 20213100500840 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:05 часа се явиха:
-ро
след спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1, предл. ІІ от ГПК, се
явиха:
Въззивникът О. Д. Г., редовно призован, представлява се от мл. адв.
Р.Д., ВАК, редовно преупълномощена от адв. К.Т. и приета от въззивния съд
от днес.
Въззиваемият „МАКРОАДВАНС“ АД, редовно призован, не изпраща
представител.
По хода на делото съдът докладва писмено становище, изходящо от
въззиваемия с вх. № 9877/26.05.2021г., в което въззиваемият изразява
становище ход на делото да бъде даден в отсъствие на негов представител,
поддържа отговора на въззивната жалба, изразява се становище по
съществото на спора. Отправя се искане за присъждане на разноски, както и
се релевира възражение за прекомерност за претендирано адвокатско
възнаграждение на въззивника.
Съдът връчва препис от становището на процесуалния представител на
въззивника.
МЛ.АДВ. Д.: Моля да се даде ход на делото.
1
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, с оглед редовното призоваване на страните,
намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК
докладва постъпилата въззивна жалба, съобразно постановеното в
разпоредително заседание Определение № 1295 от 09.04.2021 година.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх. № 284045/24.11.2020 г. на О. Д. Г., ЕГН **********, с
местожителство в ***** срещу Решение № 260993/02.11.2020 г., поправено с
Решение № 260632/23.02.2021 г., постановени по гр.д. № 6378/2020 г. по
описа на ВРС, XXIV с.,, с което е отхвърлен иск за приемане за установено,
че не дължи на „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Г. С. Раковски“, № 147, ап. 14, вземане
възлизащо на сумата 12773.17 лв., от която сумата 10649.16 лв., главница по
договор за потребителски кредит от 19.06.2018 г., сключен между с „АЛФА
БАНК“ А.Е., чрез „АЛФА БАНК – КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК
04.05.2010 г. до окончателното изплащане; сумата 1602.50 лв., просрочена
лихва върху редовна главница за периода 23.11.2008 г. - 14.03.2010 г.; сумата
25.96 лв., наказателна лихва върху просрочена главница за периода
23.12.2008 г. - 14.03.2010 г., както и сторените съдебно – деловодни разноски
възлизащи на 495.55 лв., за които е издадена Заповед по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 6394/2010 г., на ВРС, XXXIV с., и е
образувано изп. д. № 20108070400210, по описа на ЧСИ рег. № 807, на осн.
чл. 439 ГПК. Претендира разноски.
Въззивникът излага, че първоинстанционното решение е неправилно и
незаконосъобразно. Счита за неправилен извода на ВРС, че в конкретния
случай приложение намира ППВС № 3/1980 г. и до отмяната му на 26.05.2015
г. с ТР № 2/2013 г., на ОСГТК на ВКС давност в изпълнителния процес не е
текла. Счита, че дори да се възприеме тезата, че ТР започва да се прилага от
момента на обявяването му, то отново е налице погасяване на правото на
2
принудително изпълнение и погасяване на цялото вземане по 1давност.
Излага доводи в подкрепа на горното, както и хронология на действията в
изпълнителното производство. По същество отправя искане за отмяна на
атакуваното решение и уважаване на предявения иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззивникът „МАКРОАДВАНС“ АД,
ЕИК *********, депозира отговор, с който оспорва въззивната жалба като
неоснователна. От своя страна излага тълкуване на правната уредба по
давността и приложението на постановеното ТР № 2/2013 г., на ОСГТК на
ВКС Счита, че перемция в конкретния случай не е настъпила и това правилно
е установено от първоинстанционния съд. Излага хронология на действията
по изпълнителното производство. В заключение сочи, че безспорният между
страните срок на давността – 5 години, не е изтекъл, поради многократното й
прекъсване.
МЛ.АДВ. Д.: Поддържам изцяло въззивната жалба.
Доколкото е образувано тълкувателно дело № 3/2020г. на Общото
събрание на гражданска и търговска колегии на ВКС с въпрос от кой момент
поражда действие отмяната на Постановление на Пленума на ВСС №
3/1980г., извършена с т.10 на Тълкувателно решение № 2/2015г. по
тълкувателно дело №2/2013г., и прилага ли се последното за вземанията по
изпълнителното дело, което е образувано преди приемането му. Доколкото
основните оплаквания във въззивната жалба са именно от кой момент
поражда действие тълкувателното решение и отмяната на постановлението на
Пленума моля, на осн. чл.229, ал.4 от ГПК да постановите спиране на
настоящото производство до произнасянето с тълкувателно решение по
тълкувателно дело № 3/2020г. на ВКС.
Съставът на въззивния съд намира направеното искане за спиране на
настоящото производство в хипотезата на чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК, поради
наличието на образувано тълкувателно решение по въпроси попадащи в кръга
на спорния предмет по настоящото дело за неоснователно, тъй като
константна е съдебната практика на Апелативните и Върховния касационен
съд, че наличието на образувано тълкувателно решение не е основание за
спиране на висящи производства, тъй като практиката приема, че не е налице
преюдициалност. Единственото изключение от застъпеното становище в
3
практиката е в случай, че производството е образувано пред ВКС по
касационна жалба, каквото настоящото не е.
Мотивиран от изложеното СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за спиране на
настоящото производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
МЛ.АДВ. Д.: Представям списък с разноски и договор. Правя
възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение.
СЪДЪТ указва на въззивната страна, че юрисконсултското
възнаграждение на въззиваемата страна се определя служебно от съда.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ счете спора за изяснен от фактическа страна,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
МЛ.АДВ. Д.: Моля да уважите въззивната жалба и да отмените като
неправилно и незаконосъобразно първоинстанционното решение. Моля да
постановите решение, с което изцяло да уважите исковата претенция.
Моля да ни присъдите и сторените съдебно – деловодни разноски.
След изслушване на устните състезания, СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ счете
делото за изяснено и от правна страна и обяви, че ще се произнесе с решение
в законния срок.
Разглежданото дело приключи в 09,12 часа.
Протоколът бе изготвен в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4
5