Решение по дело №405/2024 на Административен съд - Габрово

Делото е образувано по жалба с вх. № СДА-01-2438 от 30.10.2024 г., подадена от А. Х. А. от [населено място], [ЕГН], против заповед № 1080 от 15.10.2024 г. на зам.-кмета на О. С., Заповед № 1081 от 15.10.2024 г. на същия административен орган и Заповед № 1082 от 15.10.2024 г. отново на същия административен орган.

Със заповед № 1080 от 15.10.2024 г. зам.-кметът на Община Севлиево на жалбоподателя е разпоредено в 3-месечен срок от връчването й да премахне незаконно изградена стопанска двуетажна постройка с размери 13.5 х 8.00 м. и височина от 8.00 м., която е изпълнена без разрешение за строеж, находяща се в УПИ VI – 70.135, кв. 13, по плана на [населено място], описана в Констативен акт /КА/ № 14 от 26.09.2024 г.

Със Заповед № 1081 от 15.10.2024 г. е разпоредено премахване на двуетажна стопанска постройка от същия имот отново поради това, че е изградена незаконно, без разрешение за строеж.

Със Заповед № 1082 от същата дата и издадена от същия административен орган, се разпорежда на жалбоподателя в същия срок да премахне друга незаконна сграда – стопанска постройка едноетажна, с размери 24.00 х 8.00 м. и височина от 4.00 м., изпълнена без разрешение за строеж, находяща се в същия УПИ, описана в КА № 16 от 26.09.2024 г.

Тъй като с жалбата се оспорват три административни акта, производството по отношение на втория и третия – Заповеди № 1081 и № 1082 от 15.10.2024 г. на зам.-кмета на Община Севлиево, са отделени в други съдебни административни дела.

Настоящото производство продължава по отношение жалбата против Заповед № 1080 от 15.10.2024 г. на зам.кмета на Община Севлиево.

В мотивите на процесния ИАА се сочи, че постройката не отговаря и на правилата и нормативите на ЗУТ по следните причини: За нея няма издадено разрешение за строеж /РС/. Изградена е на по-малко от законово установените 3.00 м. от северозападната регулационна линия на УПИ, което е недопустимо съгл. нормата на чл. 42, ал. 3 от ЗУТ. Като година на изграждането й е посочена 1990 г., когато в сила са били ЗТСУ и ППЗТСУ. Изтъкнати са съображения, че строежът не е търпим, т.к. не е бил допустим и съгласно техните правила – чл. 112, ал. 4 от ППЗТСУ. В заключение се прави извод за недопустимост на постройката, освен че същата е изградена в нарушение на закона.

В жалбата си А. А. моли за отмяна на процесната Заповед. Мотивите му за това са, че обектът не представлява строеж по смисъла на ЗУТ, т.к. не е трайно прикрепен към земята, по смисъла на §. 5, т. 38 от ЗУТ. Също така съгласно §.16 незаконните строеж, чието изграждане е започнало до 30.06.1998 г., не подлежат на премахване, ако са били допустими по действащото законодателство и ако са декларирани от собственика им до 31.12.1998 г. На 29.04.2008 г. е издадено Становище от гл. архитект на общината, в което е посочено, че съгласно декларация, подадена на основание §.184, ал. 8 от ПЗР ЗУТ от жалбоподателя А. А., селскостопанската постройка е декларирана. За нея не са запазени строителни книжа, но тя е била допустима като застрояване в имота към момента на изграждането й.

Жалбата против процесната Заповед е депозирана в съда на 28.10.2024 г. – в 14-дневен срок от издаването й и в законния срок за нейното оспорване. Като подадена от лице с правен интерес и против подлежащ на съдебно обжалване пред АС – Габрово административен акт същата се явява редовна, поради което следва да се разгледа по същество с оглед нейната основателност.

Жалбоподателят се представлява от адв. И. Ж. и адв. С. Б. от АК– Габрово, които поддържат депозираната жалба.

Ответната страна се представлява от адв. Я. и адв. Ш. от АК - София, които оспорват жалбата както в подаден и подписан от двамата писмен отговор, така и в проведените открити съдебни заседания.

Съдът, на основание чл. 168 от АПК, разгледа основателността на подадената жалба във връзка с всички основания, посочени в чл. 146 от същия кодекс.

От фактическа и правна страна се установява следното:

Процесният ИАА е издаден на основание чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, съгласно които правила кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. В случая строежът е такъв от шеста категория, което се потвърждава и от назначеното по делото вещо лице и по този въпрос не е налице спор между страните. Заповедта е издадена от зам.-кмет на О. С. Н. Т., оправомощена със Заповед № 1180 от 16.11.2023 г. на кмета на същата община. От така представената и цитирана заповед е видно, че със същата кметът на О. С. е делегирал на зам.-кмет в ресора „Териториално и селищно устройство“ Н. К. Т. изрично изброени правомощия по ЗУТ, сред които в т. 28 е издаването на заповеди за премахването на незаконни строежи от четвърта до шеста категория на основанията по чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2, какъвто се явява процесният, за който се твърди, че е изграден без строителни книжа /разрешение за строеж/. С оглед на така изложеното съдът намира, че процесната заповед е издадена от компетентен орган при изпълнение на законовите му правомощия.

С Констативен акт /КА/ № 14 от 26.09.2024 г., съставен от длъжностни лица от общината, е установено, че в [УПИ], 135, кв. 13 по плана на [населено място], общ. Севлиево, собственост на жалбоподателя А. Х. А., е изграден строеж от VI–та категория, представляващ двуетажна стопанска постройка, изпълнен с дървена носеща конструкция и дървена покривна конструкция с покритие от ламарина и размери: 13,50 кв. м, височина 8.00 м, като строежът е изпълнен през 1990 г., без да е разрешен по реда на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, поради което се явява незаконен на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от същия нормативен акт. При извършването на проверката и съставянето на КА собственикът А. е присъствал и се е подписал под констатациите, като е уведомен за правото си да направи възражение по тях в 7-дневен срок.

КА е изготвен от служители на общината: Ц. Е., началник отдел „Кадастър и регулация“, дирекция ТСУ; С. Н., специалист „АСК“, дирекция ТСУ и Г. Г., главен експерт „ТС и БД“, дирекция ТСУ. За тримата към преписката са приложени длъжностни характеристики, от чието съдържание е видно, че им е възложено участието в комисии по установяване незаконност на строежи и съставянето на КА за такива, с оглед на което съдът намира, че КА е изготвен и подписан от правоимащи съгл. нормата на чл. 225а, ал. 2, във вр. с чл. 225, ал. 3, във вр. с чл. 223, ал. 2 от ЗУТ лица.

На 01.10.2024 г. А. подава възражение против този КА, като позицията му се основава на твърдението, че сградата не съставлява строеж, т.к. дървените конструкции не са трайно свързани със земята. Освен това същият е изграден преди срока по §.16, ал. 2 на ЗУТ и е бил допустим по време на извършването му, с оглед на което той не подлежи на премахване. Строежът е и деклариран от собственика в общината, а на 29.04.2008 г. е издадено становище на гл. архитект, в което е посочено, че съгласно така подадена декларация по §.184, ал. 8 от ПЗР на ЗУТ селскостопанската постройка, заявена с нея, е построена в срока по §.16, ал. 1 на същия нормативен акт.

С писмо изх. № ДД-4-Б-03-906/1/ от 07.10.2024 г. на зам.-кмета на О. С. жалбоподателят е уведомен, че възраженията му не се приемат, т.к. в становището на гл. архитект, което той цитира, е описана само една стопанска сграда, а в имота му има още две такива и не може да се установи за коя от тях се отнася то. Освен това параметрите и конструкцията на процесната сграда са такива, че тя не може да съществува без изграден фундамент, част от носещата конструкция на съоръжението, поради което не се възприема идеята, че тя не е трайно прикрепена към земята. Изтъкват се аргументи и за това, че строежът не е отговарял на изискванията на действащото законодателство – както на ЗТСУ, така и на ЗУТ, а именно – сградата попада в два имота, съответно – с пл. № 135 и пл. № 70 и е изградена на отстояние по-малко от 3 м. от северозападната регулационна линия на УПИ.

С оглед така възприетата позиция, административният орган издава процесната Заповед като краен ИАА, с който възприема тезата за незаконосъобразност на строителството и разпорежда събаряне на двуетажната стопанска постройка, като се мотивира с констатациите и изводите от КА и отговора на подадените възражения.

За изясняване на спора от фактическа страна съдът е назначил СТЕ от едно вещо лице с основна задача - да установи какъв е вида на обект, как и къде е разположен, кога е изграден, отговарял ли е на строителните правила и норми към момента на изграждането си и към настоящия момент, за което вещото лице е посетило имота на място и е направило оглед на постройката. В заключението си експертът сочи, че границите на имота на жалбоподателя са отразени съгласно документа му за собственост – нотариален акт, като отстоянието на процесната сграда от регулационните линии е най-малко на 5 м. от най-близката северозападна регулационна граница. Планът за улична и дворна регулация на [населено място], общ. Севлиево, е одобрен със Заповед № 94 от 1928 г., като имотът на жалбоподателя е нанесен на него. Нанесена е като съществуваща тогава и постройката, чието събаряне е разпоредено с настоящата заповед. На оригиналния план тя е нанесена с кафява линия, т.е. след одобряването на плана, но до 1990-та г. Тази сграда фигурира като „плевня“ и в документите за собственост – НА за дарение на недвижим [имот номер] от 11.09.1990 г., т.е. към тази дата тя е съществувала. Този НА е съставен въз основа на предходен такъв от 1989 г. на РС – Севлиево и скица от същия кадастрален и регулационен план, т.е. сградата е съществувала още преди 1989 г., изградена е в периода 1982 – 1989 г. Строежът отговаря на сега действащите строителни норми, като становището на архитекта касае именно процесната сграда. Тя е постройка от допълващо застрояване и съставлява строеж по смисъла на ЗУТ, но отговаря на изискванията на чл. 44 от него. Със Заповед № 309 от 16.04.2004 г. на кмета на О. С. се одобрява ПУП – ПР за частично изменение на ЗРП на кв. 13 от населеното място, с който се отреждат по имотни граници [УПИ], 135, [УПИ] и [УПИ], съгл. скица № 716 от 23.12.2003 г., съставляваща част от същата тази заповед. На тази скица е видно, че с кръстчета са задраскани вътрешните кадастрални линии между имоти с пл. № 70 и 135, тъй като и двата имота са собственост на жалбоподателя и от тях е образуван един общ парцел – УПИ [УПИ], според изискванията на ЗУТ. Затова е и издадена скица № 158 от 05.04.2017 г., на която въпросната кадастрална линия липсва. На място има остатъци от старата материализирана на място граница, като най-близкото измерено разстояние от стопанската постройка до него е 5.00 м., а от постройката до регулационната граница разстоянието е още по-голямо – 5.80 м., т.е. не се потвърждава изводът на служителите за отстояние на постройката по-малко от 3 м. от границата на имота. Строежът, според извода на експерта, е допустим според ЗУТ, като изграден преди 31.03.2001 г. и попада в хипотезата на §.127, ал. 1 от ПРЗ на същия.

Назначена е и комбинирана СТЕ от две вещи лица – геодезист, който да извърши на място замерване и да изготви комбинирана скица с отразяване на кадастралните и регулационни граници и разстоянието от тях до процесната постройка, както и специалист ТСУ, който взимайки предвид направените на място измервания и изготвената скица от геодезиста, да отговори на съответните въпроси за местоположение и вид на постройката. Геодезистът е направил съответните измервания, сравнил е действащите КК и ПУП и е изготвил комбинирана скица между действащия регулационен план от 16.02.1982 г. и действащата КККР от 21.12.2021 г., Изготвил е модел на графично възстановяване на територията на кв. 13, [населено място] в координатна система към 1950 г. Специалистът ТСУ е работил въз основа на тези данни и графични изображения, като и във второто си заключение потвърждава първоначалния си извод, че точното разстояние между стопанската постройка и най-близката северозападна регулационна линия е по-голямо от 3.00 м. и по-точно то е 8.44 м. Отстоянието от кадастралната граница е 1.44 м., но съдът обръща внимание на това, че не това отстояние е мотивирало автора на процесния ИАА за неговото издаване, т.к. кадастралните граници не винаги съвпадат с регулационните, какъвто е настоящият случай, а ЗУТ урежда изисквания за отстояние на сградите от регулационните линии и затова именно това отстояние е било обсъдено в процесната Заповед. В случая заповедта не отразява правилно този факт. Вещото лице потвърждава извода си, че постройката е търпима и отговаря на изискванията на чл. 42, ал. 3 и чл. 44, ал. 1 и 3 от ЗУТ.

Заключенията на вещите лица не са оспорени в хода на производството. Съдът ги приема като обосновани и непротиворечащи както едно на друго, така и на останалия събран доказателствен материал по преписката. С тях се оборва установеното и отразеното като информация по отношение на тези факти в КА № 14. В него също на приложената скица /л. 26/ е отразена само черна кадастрална линия, която е близо до северозападния ъгъл на сградата, но на тази скица не е отбелязана регулационната линия на имота, която не съвпада с кадастралната граница.

Към 1990 г., видно от НА за дарение от 11.09.1990 г., в имота е съществувала въпросната постройка, съставляваща плевня и сушилно помещение. Този НА е съставен въз основа на предходен цитиран такъв от 1989 г. – [НА]/1989 г. и скица от същия КП, което означава, че сградата е била построена към 1989 г. Това се сочи и от вещото лице в първото заключение. На извадката от плана към тази дата /л. 77/ е видно, че регулационната линия не съвпада с кадастралната граница на имота, като първата е на по-голямо отстояние от постройката. Същото е видно и на скицата на л. 78 от делото, която съставлява също извадка от плана и на която постройката е отразена като налична към дата 25.02.1988 г. Имотът, постройките и границите са в същия вид и на извадката от КП /л. 97/ с координатна система от 1950 г. Съгласно НА от 30.08.1957 г. /л. 98/ на наследодателя на настоящия жалбоподател, въпросната кадастрална граница е бряг на съседно на имота дере, но видно от извадката от КП регулационната линия не минава по този бряг, а северозападно от него, в по-голяма отдалеченост от сградата. Разликата между кадастрална и регулационна граница е видна и на скицата, издадена от О. С. на 15.01.2025 г. /л. 112/.

Също така по делото е приложено и становище на гл. архитект на О. С. от 23.04.2008 г., в което е отразено, че селскостопанска постройка, находяща се в процесния УПИ, собственост на жалбоподателя, е била допустима към момента на изграждането й и спрямо нея може да се установи статут на търпимост по §.16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Съгласно първото заключение на вещото лице, на практика в имота са налице няколко сгради, видно от приложените скици, долепени една до друга и записани като „плевня и сушилня“ в НА, които са изчертани с една обща непрекъсната линия по дължина, еднаква по ширина, като в тях се обхваща и наличният по между им навес. Тези сгради имат една обща покривна конструкция, с общи надлъжни ивични основи и трудно могат да се дефинират граници на три отделни сграда.

Съдът споделя становището на експерта, че процесната постройка е изградена със сигурност преди 31.03.2001 г., което не се оспорва и от ответника, и което е отразено от приложения КА, поради което спрямо нея се прилага §. 127, ал. 1 от ПРЗ на ЗУТ, според която разпоредба дори и строежът да е изграден без строителни книжа, не подлежи на премахване, в случай, че е бил допустим по разпоредбите, които са действали по времето на неговото извършване.

Освен това вещото лице е посетило имота и на място и е установило, че относно въпросната северозападна граница са налице остатъци от материализирането й на място, като най-близкото разстояние от ъгъла на стопанската постройка до нея е 5.80 м.

Въз основа на гореизложеното съдът счита, че е невярна констатацията на ответната страна, направена въз основа на съставения КА № 14 и възприета в процесната Заповед, че сградата е на по-малко от допустимото разстояние от регулационната линия от 3.00 м. Не е налице посоченото в акта несъответствие с нормата на чл. 42, ал. 3 от ЗУТ. Съответно неправилен е изводът на ответника, че сградата не отговаря на правилата и нормативите на ЗУТ към настоящия момент. Не е посочено и конкретно нарушение на норми, валидни към момента на изграждането й – към 1989 година. Не може да се приеме идеята за нарушение на чл. 112, ал. 4 от ППЗТСУ, т.к. тя не касае конкретни изисквания, свързани със застрояването, а се отнася до необходимата документация, а в настоящия случай именно такава липсва, но това не е единственото и достатъчно основание, на което може да почива заповед за събаряне на постройка. Други нарушения на правила и норми, което са били в сила при изграждането й и/или към настоящия момент, не са посочени в процесния ИАА и съдът не може да изследва първично наличието на такива. В заключение атакуваната Заповед се явява незаконосъобразна, т.к. с нея е предвидено премахването на постройка, която се явява търпима по смисъла на §.127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ и не подлежи на премахване, с оглед на което същата следва да бъде отменена.

При този изход на спора своевременно направено и основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на деловодни разноски, каквито се дължат от ответната страна на основание чл. 143, ал. 1 от АПК и се равняват на обща стойност 1160.00 лв., от които 10.00 лв. платена държавна такса, 800.00 лв. договорено и заплатено адвокатско възнаграждение и 350.00 лв. депозит за вещо лице, съгласно приложения по делото списък на разноските, представен от страната.

По тези съображения, предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, във вр. с ал. 1 от АПК, административният съд – Габрово

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед № 1080 от 05.10.2024 г. на кмета на Община Севлиево, с която на основание чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и Констативен акт № 14 от 26.09.2024 г. е разпоредено на А. Х. А. в 3-месечен срок от връзването на същата Заповед да премахне незаконно изградена постройка „стопанска постройка – двуетажна“ с размери 13.5/9.00 м и височина от 8.00 м, изпълнена без разрешение за строеж, находяща се в УПИ VI – 70, 135, кв. 13 по плана на [населено място], описана в същия Констативен акт.

ОСЪЖДА О. С. да заплати на жалбоподателката А. Х. А. от [населено място], общ. Севлиево, [ЕГН], деловодни разноски за настоящата съдебна инстанция в размер на 1160.00 лв., от които 10.00 лв. платена държавна такса, 800.00 лв. договорено и заплатено адвокатско възнаграждение и 350.00 лв. депозит за вещо лице, съгласно приложения по делото списък на разноските, представен от страната.

Настоящият съдебен акт подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването чрез Административен съд – Габрово до В. А. съд.

Препис от акта да се връчи на страните в едно със съобщението за неговото изготвяне.