№ 219
гр. Бургас , 16.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ в публично заседание на осми
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря К.В.
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20212120202309 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на „*” ЕООД с ЕИК: *, с посочен съдебен
адрес: гр. Бургас, ул. „Хан Крум“ № 40, ет. 1, срещу Наказателно постановление № 563858-
F583321/02.03.2021 г. , издадено от * – Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-
Бургас, с което за нарушение на чл. 96, ал. 10, вр. с чл. 96, ал. 1 ЗДДС, и на основание чл.
178 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 800 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Заявява се,
че АУАН е бил съставен и връчен на лице, което не е имало представителна власт по
отношение на дружеството. В тази връзка се застъпва, че действително * е била
упълномощена от жалбоподателя, но не и изрично да представлява наказаното дружество
при подписване на АУАН. С оглед на това се релевират доводи за допуснати съществени
нарушения на правата на санкционирания субект. На второ място се посочва, че в АУАН и
НП не е посочена дата, на която се твърди, че е било извършено нарушението, а на трето се
застъпва, че неправилно АНО е приел, че се касае за еднородна дейност и от там неправилно
е приложил правилата на чл. 96, ал. 10 ЗДДС. Претендират се разноски
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв.
Д. – БАК, който поддържа жалбата по изложените в нея доводи, които допълва и развива.
Моли за отмяна на НП и присъждане на разноски, а под евентуалност за изменението му
посредством намаляване на размера на санкцията към минимума.
1
За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт Янчева, надлежно
упълномощена, която оспорва жалбата. Акцентира върху обстоятелството, че нарушението е
безспорно установено, като счита, че при издаването на АУАН и НП са спазени всички
законови изисквания. В заключение моли за потвърждаване на наказателното постановление
и присъждане на разноски
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, като видно от разписката на л. 8 – НП е връчено на представител на
дружеството на 19.04.2021 г., а жалбата срещу него е депозирана на 22.04.2021 г. Жалбата е
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е частично основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и
съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено
следното:
На 02.12.2020 г. дружеството подало в ТД на НАП заявление за регистрация по
ЗДДС с вх. № 023912003537688 на основание чл. 96, ал.1 ЗДДС. По заявлението била
извършена проверка от св. М.С. – гл. инспектор по приходите, в хода на която проверка се е
установило, че в един и същи търговски обект на адрес: с. Синеморец, * (магазин за
хранителни стоки), последователно дейност са развивали две юридически лица – за периода
от 01.06.2019 г. до 30.04.2020 г. – „*“ с ЕИК: *, което е реализирало облагаем оборот в
размер на 90961,24 лева и за периода от 01.05.2020 г. до 01.05.2020 г. „*” ЕООД с ЕИК: *,
което е реализирало облагаем оборот в размер на 168,94 лева.
Свидетелката преценила, че двете дружества са „свързани лица“ по смисъла на § 1, т.
3 ДОПК, тъй като едноличен собственик на капитала на „*” ЕООД с ЕИК: * е *, която е била
назначена на трудов договор в Кооперацията, както и че Недялкова участва в Контролния
съвет на кооперацията. Отделно от това свидетелката отчела, че двете дружества извършват
еднородна дейност, при ползване на едни и същи активи в един и същи търговски обект, а
именно – стопанисват магазин за хранителни стоки.
Св. С. преценила, че с оглед горните обстоятелства и на основание чл. 96, ал. 10
ЗДДС в облагаемия оборот на „*” ЕООД с ЕИК: * следва се включи и оборота на свързаното
лице - „*“ с ЕИК: *, при което установила, че на 01.05.2020 г. „*” ЕООД с ЕИК: * е
реализирало облагаем оборот от 91130,18 лева, поради което и е следвало на основание чл.
96, ал. 1 ЗДДС да подаде заявление за регистрация по ЗДДС в седемдневен срок от датата,
на която е достигнат оборота – т.е. в периода от 02.05.2020 г. до 08.05.2020 г., но не го е
направило, а е подало заявление за регистрация едва на 02.12.2020 г.
С оглед горните факти св. Дончева преценила, че дружеството е извършило
нарушение на чл. 96, ал. 10, вр. с чл. 96, ал. 1 ЗДДС и на 16.12.2020 г. съставила против него
АУАН с № F583321, в който описала горните факти, давайки им цитираната правна
2
квалификация. АУАН бил връчен на пълномощник – *, която го подписал и получил препис
от него, без да направи възражения. В законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН
дружеството, чрез управителя си депозирало възражения (л. 14), в което заявило, че
възразява срещу акта, без да посочи конкретни доводи.
Въз основа на съставения акт на 02.03.2021 г. било издадено и обжалваното НП, в
което била пресъздадена фактическата обстановка, описана в АУАН.
Административнонаказващият също счел, че дружеството-жалбоподател е извършило
нарушение по чл. 96, ал. 10, вр. с чл. 96, ал. 1 ЗДДС, поради което и на основание чл. 178
ЗДДС му наложил имуществена санкция в размер на 800 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на
съдебното производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид
така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган (видно от приложената
по делото на л. 16 – Заповед № ЗЦУ - 1149/25.08.2020 г.) в срока по чл. 34 от ЗАНН, като
противно на становището на жалбоподателя, съдът счита, че същото е съобразено с нормата
на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл.
42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. Не са
допуснати нарушения на процедурните правила. Фактическата обстановка в АУАН и НП е
поднесена в ясен и последователен вид, като всички съставомерни факти са описани по
достатъчно изчерпателен начин и са подведени под правилните правни норми.
Съдът не споделя възражението, че в АУАН и в НП не е посочена датата, на която се
твърди, че е извършено нарушението. И в двата документа изрично е посочено, че лицето е
следвало да подаде заявление за регистрация в периода 02.05.2020 – 08.05.2020 г., но не го
направило. По този начин точно и ясно е очертан периодът, в който лицето е трябвало да
действа, както и крайната дата, до която е можело да изпълни задължението си. Посочено е
също и кога реално е било подадено заявлението – 02.12.2020 г. При това положение съдът
счита, че актосъставителят и АНО са изложили достатъчно факти, които да позволят на
санкционирания, а и на съда да разбере, от кога бездействието му е осъществило състава на
административното нарушение, поради което и не са допуснати съществени пороци в тази
насока.
Съдът не съзира и нарушение свързано със съставянето и връчването на АУАН на
пълномощник – *. На л. 12 е приложено пълномощно, с което дружеството-жалбоподател,
3
действащо чрез управителя си, е упълномощило * да: подава, подписва и получава всички
необходими документи във връзка с дружеството (тире първо от пълномощното), както и да
представлява търговеца пред компетентните държавни и общински органи и навсякъде
другаде, където стане нужда, както и от името на дружеството и за негова сметка да
извършва всички необходими правни и фактически действия, във връзка с управлението на
дружеството (тире последно). Изрично е записано и че пълномощното следва да се тълкува
разширително в полза на упълномощеното лице. По мнение на съда така учредена,
представителната власт на пълномощника е изключително широка и включва в предметния
си обхват и производството по съставяне и връчване на АУАН (за което не се изисква
изрично упълномощаване). Поради това, настоящият състав счита, че щом жалбоподателят е
учредил толкова широко представителство по отношение на *, то и същият се е съгласил тя
да извършва от негово име и за негова сметка голям обем от фактически и правни действия,
включително и да го представлява в производството по ЗАНН, поради което и съвсем
законосъобразно актът е бил съставен и връчен в присъствието на пълномощника.
Дори хипотетично да се приеме, че * не е имала представителна власт, то този порок
пак би бил несъществен. Това е така доколкото няма спор, че АУАН е бил връчен на
управителя и той в срок е подал възражения срещу него – т.е. правата на дружеството по
никакъв начин не са били нарушени.
По същество следва да се посочи следното - в ДВ, бр. 96 от 06.12.2019 г. е
обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно
облагане, с който са направени изменения и допълнения в ЗДДС, касаещи задължителната
регистрация на данъчно задължените лица при последователно извършване на еднородна
дейност в един и същи търговски обект от две или повече свързани лица или лица,
действащи съгласувано. Направените изменения влизат в сила от 01.01.2020 г., като са
създадени нови ал. 9, 10 и 11 към чл. 96 от ЗДДС и са направени допълнения в ал. 1 и 5 към
същата правна норма.
Съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице, което е установено на
територията на страната, с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от
последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от
изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за
регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два
последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-
дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.
Съгласно чл. 96, ал. 10 от ЗДДС при последователното извършване на еднородна
дейност в един и същи търговски обект от две или повече свързани лица или лица,
действащи съгласувано, в облагаемия оборот на всяко следващо лице се включва
оборотът, реализиран в обекта от всички лица, извършвали последователно дейността в
съответния обект преди него, за период, не по-дълъг от последните 12 последователни
4
месеца, включително текущия месец, и се счита за оборот, реализиран от съответното лице
през първия ден на започване на еднородната дейност в обекта от това лице.
Дейността се приема, че е еднородна, когато е налице значителна идентичност по
отношение на две или повече от следните характеристики: предлаганите стоки или услуги,
ползваните активи, персонала, търговската марка/наименованието на обекта,
доставчиците/клиентите.
В § 1 от ДР на ЗДДС е създадена нова т. 93, с която е дефинирано понятието „лица,
действащи съгласувано“ по смисъла на чл. 96, ал. 10 от ЗДДС и съгласно дефиницията това
са лица, в управлението, контрола и/или капитала на които участват свързани по § 1, т. 3,
букви „а“, „б“, „в“ и „л“ от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК) лица, или лица, от взаимоотношенията между които или между
всяко от тях и трето лице според съществуващата между тях икономическа, организационна,
семейна или друга обвързаност/свързаност може да се направи извод, че действат
съгласувано и между тях могат да се уговарят условия, различни от обичайните.
В § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на ДОПК е дадена дефиниция на понятието
„свързани лица“. По смисъла на § 1, т. 3, б. „а“, „б“, „в“ и „л“ от ДР на ДОПК свързани лица
са:
„а) съпрузите, роднините по права линия, по съребрена - до трета степен
включително; и роднините по сватовство - до втора степен включително, а за целите на чл.
123, ал. 1, т. 2 - когато са включени в общо домакинство;
б) работодател и работник;
в) съдружниците;
л) лицата, едното от които е направило дарение на другото;“
Съгласно § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС „търговски обект“ е всяко място, помещение или
съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или
от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или
съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или
други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или
други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват
продажби.
Извършените промени по отношение на задължителната регистрация по ЗДДС целят
предотвратяване на констатираната практиката по избягване на регистрация по ЗДДС,
съответно на облагането с данък върху добавената стойност на доставките на стоки и/или
услуги от данъчно задължени лица. Проявлението на тази практика обичайно е чрез
формална смяна на субекта, извършващ същата дейност в същия търговски обект, преди
5
достигане на прага на оборота за задължителна регистрация по закона. Тези лица са
юридически самостоятелни, но свързани под една или друга форма и действат съгласувано.
За предотвратяването на тази практика нормата на чл. 96, ал. 10 ЗДДС предвижда
специфично сумиране на оборотите за формиране на облагаемия оборот за задължителна
регистрация по ЗДДС на данъчно задължените лица.
В конкретния случай няма спор, а и от представените доказателства се установява, че
едноличният собственик на капитала и управител на „*“ ЕООД – *, участва и в Контролния
съвет на „*“. При това положение съдът приема, че изводът на АНО, че „*“ ЕООД и „*“ са
„лица, действащи съгласувано“ по смисъла на чл. 96, ал. 10 ЗДДС, е правилен.
Правилен е изводът и че „*“ ЕООД и „*“ последователното са извършвали еднородна
дейност в един и същи търговски обект, доколкото е налице значителна идентичност по
отношение на две от посочените по-горе характеристики, а именно - предлаганите стоки или
услуги и ползваните активи. Това е така, доколкото видно от представената справка на л. 40
и от приложения договор за наем на л. 61-63 - „*“ ЕООД и „*“са развивали еднородна
дейност, на един и същи търговски обект, с едни и същи активи, а именно – стопанисвали са
един и същи магазин за хранителни стоки и са извършвали една и съща дейност в него.
Поради това и на основание чл. 96, ал. 10 ЗДДС съдът счита, че правилно
контролните органи са приели, че в облагаемия оборот на „*“ ЕООД трябва да се включи и
оборотът, реализиран в обекта от „*“ за период, не по-дълъг от последните 12
последователни месеца, включително текущия месец. В случая няма спор, че този оборот е
90961,24 лева, поради което и за жалбоподателят е възникнало задължение за регистрация
по ЗДДС по реда на чл. 96, ал. 1, изр. 2 от ЗДДС в 7-дневен срок от датата, на която е
достигнат оборотът над 50000 лева – т.е. още след първия ден на започване на дейността –
01.05.2020 г. В случая седемдневният период е изтекъл на 08.05.2020 г., а дружеството е
бездействало, като е подало заявление едва на 02.12.2020 г., поради което и правилно е
ангажирана отговорността му на основание чл. 178 ЗДДС, предвиждащ, че данъчно
задължено по този закон лице, което е длъжно, но не подаде заявление за регистрация или
заявление за прекратяване на регистрация в установените по този закон срокове, се наказва
с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 5000 лв.
Съдът намира, че в случая е неприложим институтът на "маловажен случай" по
смисъла на чл. 28, ал.1, б."а" от ЗАНН. Съгласно ТР №1/2007г. на ВКС преценката на
административно-наказващия орган за маловажност на случая по чл.28 ЗАНН се прави за
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. От установените по делото обстоятелства
не може да се направи извода, че нарушението попада в категорията на маловажните
нарушения. Съгласно чл. 28 от ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно
6
наказание. Относно понятието маловажен случай, приложима е легалната дефиниция
съгласно чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс – "маловажен случай" е този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния вид. От данните по
делото не може да се направи извода, че деянието е с по-ниска степен на обществена
опасност от другите нарушения от съответния вид. Същото е формално, като настъпването
на вреди не е елемент от състава му, поради което и само липсата на такива не може да
обоснове приложението на чл. 28 ЗАНН. Отделно от това самият жалбоподател не е
изтъкнал някакви конкретни доводи, които евентуално да водят до извод за намалена
обществена опасност на извършеното.
Въпреки това съдът счита, че АНО необосновано е наложил санкция в размер от 800
лева, без да изложи никакви доводи в подкрепа на това си решение, който подход не се
възприема от съда. По делото липсват доказателства, от които да се направи обоснования
извод, че така определеният завишен размер на санкцията е правилен и законосъобразен,
като следва да се има предвид, че мотивите за определяне размера на наказанието/санкцията
е недопустимо да се извеждат по тълкувателен път (Решение № 2066/14.11.2018г. по
к.н.а.х.д. № 1460/18г. на АдмС-Бургас ). Ето защо, настоящият съдебен състав, след като
съобрази тежестта и характера на нарушението (по делото липсват доказателства, а дори и
твърдения от страна на АНО, за предишни нарушения от страна на дружеството), намира, че
следва да бъде определен размер на наложената санкция към минималния предвиден от
законодателя, а именно 500 лева, който е подходящ и справедлив.
Всичко горепосочено води до извода, че в случая административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е била правилно ангажирана, като в хода на производството
не са допуснати съществени процесуални нарушения. С оглед неправилно определения
размер на санкцията съдът следва да упражни функциите си по чл. 63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН
и да измени НП в тази му част, като намали размера на имуществената санкция.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63 ЗАНН (
ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният
съд може да присъжда разноски на страните. На настоящия състав е служебно известно, че в
практиката на съдилищата съществува разнобой относно това на кого и в какъв размер
следва да се присъдят разноски, в случите когато е изменен само размерът на наложената
санкция. Според едното виждане в този случай следва да намери приложение принципът,
важащ в гражданския процес и разноските да се присъдят съразмерно на страните (приема
се по аналогия, че за разликата от размера на наложеното наказание/санкция, до размера,
определен от съда, искът е уважен, а за останалия размер е отхвърлен). Според другото
схващане разноски се дължат само в полза на АНО, доколкото е установено, че
жалбоподателят е извършил вмененото нарушение, а какъв е окончателният размер на
санкцията, определена от съда, е без значение.
7
Настоящият състав възприема второто схващане по следните съображения. В
административнонаказателното производство пред районния съд по аналогия приложение
намират разпоредбите на НПК – чл. 84 ЗАНН и това не е случайно, предвид сходството
между двете производства. Общото правило по чл. 189, ал. 3 НПК гласи, че след като деецът
е признат за виновен – то той дължи сторените в производството разноски, без значение
какво наказание му е наложено и дали въобще му е наложено наказание (примерно в
случаите на чл. 183, ал. 3 НК). Налага се извод, че осъждането за разноските е обвързано
единствено с установяване на противоправно поведение от страна на дееца (престъпление
по НК или административно нарушение по ЗАНН), което в крайна сметка е станало причина
за образуване на производството и съответно за сторването на разноски от страна на
съответния орган. Без значение за произнасянето по разноските е какво наказание ще се
наложи или изобщо дали такова ще бъде наложено, доколкото основанието за възлагане на
разноските не е наложеното наказание, а извършеното престъпление (нарушение).
Допълнителен аргумент в защита на тази теза са и мотивите на Тълкувателно Решение №
3 от 08.04.1985 г. по н. д. № 98/1984 г., ОСНК на ВС , където се приема, че ако НП бъде
изменено и ако в производството има сторени разноски от страна на съда (за
възнаграждения на вещи лица, свидетели и т.н.), то те се възлагат изцяло на жалбоподателя,
а не съразмерно. В този смисъл съдът счита, че с оглед доказването на извършено
нарушение от страна на жалбоподателя, то той следва да бъде осъден да заплати изцяло
сторените от АНО разноски.
В конкретния случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт, като до приключване на
разглеждането на делото в съдебното заседание е депозирано искане за присъждане на
възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица
се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ,
който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ,
съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид правната сложност
и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение
се явява 80 лева.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 563858-F583321/02.03.2021 г., издадено от * –
Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение на чл. 96,
ал. 10, вр. с чл. 96, ал. 1 ЗДДС, и на основание чл.178 от ЗДДС, на „*” ЕООД с ЕИК: * е
наложена имуществена санкция в размер на 800 лева, като НАМАЛЯВА размера на
8
наложената „Имуществена санкция“ от 800 лв. на 500 лв. (петстотин) лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН „*” ЕООД с ЕИК: * да заплати в полза на
НАП-София сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторени в
производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
9