ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№ 1856

гр. Пловдив, 02.12. 2021 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХI състав, в закрито заседание на втори декември  през две хиляди и двадесет и първа  година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ:ЯНКО АНГЕЛОВ

ЙОРДАН РУСЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия-докладчик Ангелов частно административно дело № 3021 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по чл. 248, ал. 3 ГПК, вр. чл. 144 АПК, вр. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН.

Делото е образувано  по частна жалба, подадена от адвокат Петър П. като пълномощник на Г.Б.К., с ЕГН **********,  против Определение № 260170/15.09.2021 г., постановено по АНД № 121/2021 г. по описа на Районен съд Асеновград,  с което е оставена без уважение молбата на адвокат П., в качеството му на процесуален представителна на касатора, за изменение на Решение № 260112 от 23.06.2021 г., постановено по АНД № 121/2021 г. на РС Асеновград, в частта за разноските.

В частната касационна жалба се релевират доводи, че атакуваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен.

Съдът, като обсъди становищата на страните и се запозна с материалите по делото, на база събраните доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, прие за установено следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 от АПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, като във връзка с произнасянето по частната жалба, настоящият състав взе предвид следното: За допълване или изменение на решението в частта относно разноските в производствата по ЗАНН няма изрични разпоредби в него, нито в АПК, към който препраща чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, поради което приложими са разпоредбите на ГПК, към които препраща чл. 144 от АПК. Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Съдът съобщава на насрещната страна за исканото допълване или изменяне с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок, а определението за разноските се постановява в закрито заседание и се връчва на страните. То може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. РС – Асеновград е постановил Решението си  по АНД № 121/2021 г. по описа на същия съд, с което е отменил наказателно постановление № 20-0239-001675/18.12.2020 год., издадено от Началник РУ Асеновград към ОД на МВР гр. Пловдив, с което на Г.Б.К. на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 500 лева, както ЛИШАВАНЕ от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение  разпоредбите на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.  Като е приел претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. за прекомерно, съдът е редуцирал разноските на 300 лв. по правилото на чл.18, ал.2, вр.чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. Съдът в настоящия си състав не споделя и изводите на първоинстанционния съд, че е налице прекомерност на адвокатското възнаграждение, а оттук намалянето му до минимума по Наредба № 1/09.07.2004 г. Съобразно, чл. 36, ал. 2 от ЗА, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Горното в никакъв случай не означава, че адвокатското възнаграждение следва да се договаря в минимален размер. Предмета на делото и осъществената защита пред РС Асеновград не налагат извод, че договореното възнаграждение е било прекомерно.

На л. 12 по АНД № 121/2021 г. на РС – Асеновград се съдържа Договор за правна защита с дата 08.01.2021г., сключен между Г.К. и адв. П. с предмет подаване на жалба и оказване на правна защита и съдействие при обжалване на наказателно постановление № 20-0239-001675/18.12.2020 год., издадено от Началник РУ Асеновград към ОД на МВР гр. Пловдив. В ДПЗ е отбелязано, че при подписването му  е изплатено в брой възнаграждение на адвоката в размер на 600 лв. В производството пред РС Асеновград, освен изготвянето на жалбата, пълномощникът на жалбоподателя е извършвал съответните процесуални действия, с оглед защитата срещу НП, като е поискал присъждане на деловодни разноски по представен списък на разноските /л.54/, а в последствие и в съдебно заседание от 21.04.2021г. е претендирал разноски.

От изложеното следва, че частната жалба е основателна и следва да се уважи, като се отмени Определение № 260170/15.09.2021 г., постановено по АНД № 121/2021 г. по описа на Районен съд Асеновград и се  постанови друго, с което се уважи искането на Г.Б.К. за изменение на Решение № 260112 от 23.06.2021 г., постановено по АНД № 121/2021 г. на РС Асеновград, в частта за разноските като се присъдят в пълния доказан размер.

Процесуалните правила за разглеждане на частната жалба не изключват  присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с частната жалба.

Предвид основателността на частната жалба, на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, които съгласно приложения на л. 4 от делото договор за правна защита и съдействие са в минимално определения размер от 200 лв., на основание чл. 16 вр. пар. 1 ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет. Ведно с това следва да се присъдят и разноските за заплатена държавна такса, която е дължима в законоустановения размер от 30лв.

Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Съдът

                                               О П Р Е Д Е Л И:

 

          ОТМЕНЯ Определение № 260170/15.09.2021 г., постановено по АНД № 121/2021 г. по описа на Районен съд Асеновград, като вместо него постановява:

 ИЗМЕНЯ Решение № 260112 от 23.06.2021 г., постановено по АНД № 121/2021 г. на РС Асеновград, в частта за разноските, като осъжда ОД на МВР Пловдив да заплати на Г.Б.К., с ЕГН **********, деловодни разноски в размер на 600 лв. (шестстотин лева).

ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на Г.Б.К., с ЕГН **********, деловодните разноски по настоящото производство в размер на 230 лв. (двеста и тридесет лева).

 Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                           

                 

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: