№ 11373
гр. С, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110125320 по
описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79 вр.
чл.430 от ТЗ от „АПС Бета Б” ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.С,
бул.”България” № 81, .., с които е поискало да бъде установено по отношение на
ответника Д. И. И., ЕГН **********, с адрес гр. С, ж.к.Л Т бл..., че дължи на ищеца
следните суми: сумата 500.00 лв., представляваща дължима главница по договор за
потребителски кредит от 13.01.2016 г., сключен между ответника и "К" АД, вземането
по който последното е прехвърлило на ищеца с договор за цесия от 02.03.2021 г., ведно
със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК - 18.01.2022 г., до окончателното плащане,
сумата 128.42 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва върху главницата
за период от 10.02.2016 г. до 10.02.2017 г., както и сумата 284.91 лв., представляваща
законна лихва за забава за период от 10.02.2016 г. до 23.02.2021 г
Прави се искане да се присъдят на ищеца направените от него разноски по
настоящето делото и по предходно проведеното заповедно производство.
В исковата молба се твърди, че ответникът е сключил с „К” АД договор за
кредит за сумата от 500.00 лв. по реда и при спазване изискванията на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и
платежните системи, Закона за потребителския кредит и Закона за електронния
документ и електронния подпис. Обосновава се становище, че договорът е
действителен като съобразен с нормите на чл.10, чл.11 и чл.22 от ЗПК.
Ищецът сочи, че ответникът не е изпълнил задължениета си по договора, като
към момента на подаване на исковата молба е настъпил падежът на задължения по
него, а от ответника не е направено нито едно плащане.
Ищецът аргументира активната си материална легитимация по иска със сключен
с кредитора договор за цесия, въз основа на който е придобил правата по процесния
1
договор за заем. Прави искане уведомлението за цесия да се счита за връчено на
ответника с връчване на книжата по настоящето дело, в случай, че съдът приеме за
нередовно връчването му на електронния адрес на Д. И..
Ответникът по делото Д. И. И., не е представил в срок отговор на исковата
молба, не е изпратил представител в първото по делото заседание и не е поискали
разглеждането му в негово отсъствие. В същото време, с исковата молба
пълномощникът на ищеца е поискал постановяване на неприсъствено решение.
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 2209/2022 г. по описа на СРС е
видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец
е била издадена заповед за изпълнение за следните суми: сумата 500.00 лева,
представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит от 13.01.2016
г., сключен между длъжника и "К" АД, вземането по който последното е прехвърлило
на заявителя с договор за цесия от 02.03.2021 г., ведно със законна лихва за период от
18.01.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 128.42 лева, представляваща
договорна възнаградителна лихва върху главницата за период от 10.02.2016 г. до
10.02.2017 г., сумата 284.91 лева, представляваща законна лихва за забава за период от
10.02.2016 г. до 23.02.2021 г. С възражение от 23.03.2022 г. длъжникът не е оспорил
наличието на задължения към заявителя, тъй като не е сключвал с него договор за
кредит.
От така посочените данни по заповедното производство се установява
идентичност на претендираните вземания в двете производства, поради което исковете
се явяват процесуално допустими като предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, и
касаещи вземания, за които преди това е проведено заповедно производство.
Съдът след като се увери, че на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание,
както и че искът е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба
обстоятелства, представените писмени доказателства, намира че са налице
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, поради което така
предявените искове следва да бъдат уважени изцяло.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че възражението на длъжника
в заповедното дело – ответник в настоящето не е конкретизирано, доколкото
заявителят не твърди да е предоставил кредит на Д. И., а страна по такъм договор да е
«К» АД, чието вземане е впоследствие е изкупил.
С оглед изхода на делото ищцовата страна има право на разноски, за което е
направила изрично искане и е представила списък на разноските по чл.80 от ГПК.
В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва
съдът в настоящето исково производство да разпредели разноските и във воденото
преди това заповедно такова. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцовото дружество разходите за държавта такса от общо 150.00 лв. Освен това се
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение от общо 150.00 лв., което
съвпада с минималните размери, предвидени в чл.25, ал.1 и чл.26 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, приложима на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 от
Закона за правната помощ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
2
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. И. И., ЕГН **********, с
адрес гр. С, ж.к.Л Т бл..., че дължи на „АПС Бета Б” ЕООД, ЕИК .., със седалище и
адрес на управление гр.С, бул.”България” № 81, .., следните суми, за които на
21.01.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№
2209/2022 г. по описа на СРС, а именно: сумата 500.00 лв., представляваща дължима
главница по договор за потребителски кредит от 13.01.2016 г., сключен между
ответника и "К" АД, вземането по който последното е прехвърлило на ищеца с договор
за цесия от 02.03.2021 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК -
18.01.2022 г., до окончателното плащане, сумата 128.42 лв., представляваща договорна
възнаградителна лихва върху главницата за период от 10.02.2016 г. до 10.02.2017 г.,
както и сумата 284.91 лв., представляваща законна лихва за забава за период от
10.02.2016 г. до 23.02.2021 г
ОСЪЖДА Д. И. И., ЕГН **********, с адрес гр. С, ж.к.Л Т бл..., да заплати на
„АПС Бета Б” ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.С, бул.”България”
№ 81, .., сумата от 300.00 лв., представляваща направени от последното разноски по
настоящето дело и по ч.гр.д.№ 2209/2022 г. по описа на СРС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3