Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Ловеч, 29.06.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми
състав, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА Й.
при секретаря..........Петя Маринова.....................................и
в присъствието на
прокурора...................................................., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 2264 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, съобрази:
Иск с правно основание чл. 422 ал. 1 във
вр. с чл. 415 от ГПК във вр.
с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД.
Постъпила
е искова молба от „БУШ ИНВЕСТ“ ЕООД – гр. Севлиево, чрез пълномощник адвокат Н.Н.,
против Х.П.И., с адрес: ***, в която се
твърди, че с определение № 1263/22.10.2019 г., постановено по ч.гр.д.№
1063/2019 г. по описа на РС-Ловеч, на ищеца е указано, че може да предяви иск
срещу длъжника в едномесечен срок от получаване на съобщението, поради констатация
от страна на съда, че издадената по делото Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 534/31.05.2019 г. е
връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК. В указания срок ищецът
предявява настоящата искова молба срещу Х.П.И., в която изтъква, че между
страните - ищец и ответник, на 08.10.2018 г. е подписан договор за паричен заем
с нот. заверка на подпис рег. № 3541/08.10.2018 г. на Нотариус Х. Кулев, рег. №
021 на Нот. камара, с район на действие РС - Левски. С така подписания договор
ищецът е предоставил за срок от три месеца на ответника парична сума в размер
на 2 250 лв. /две хиляди двеста и петдесет лева/, като договорът има характера
на разписка за получаване на договорената заемна сума, което било вписано в
него. Въпреки настъпилия падеж - 20.12.2018 г., договорената заемна сума не
била върната на заемодателя - ищец. Това обусловило правния интерес на ищеца от
предявяване на заявление по реда на чл. 417 от ГПК, за защита на правата и
законните му интереси по съдебен ред. Със заявлението е претендирано и от съда
е наредено изплащане и на законна лихва върху главницата от датата на падежа
/21.12.2018 г./ до датата на предявяване на заявлението по чл. 417 от ГПК /30.05.2019
г./ в размер на 100.63 лв., както и законна лихва от датата на завеждане на
заявлението до датата на окончателното изплащане на главницата.
Ищецът твърди, че така претендираната сума все още не
му е изплатена, поради което моли за постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено по отношение на ответника Х.П.И., че същият му дължи сумата в общ размер на 2350.63 лева, от която: 2250.00
лева – главница по договора за паричен заем, 100.63 лева – лихва за забава върху
главницата за периода от датата на падежа /21.12.2018 г./ до датата на
предявяване на заявлението по чл. 417 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№
1063/2019 г. по описа на РС-Ловеч /30.05.2019 г./, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК до
окончателното изплащане на вземането.
Претендира присъждане и на деловодните
разноски, направени по ч.гр. д. № 1063/2019 год. по описа на РС - Ловеч, в общ
размер на 347.01 лева, както и разноските, направени в настоящото съдебно
производство.
В законоустановения
едномесечен срок е постъпил писмен отговор от адвокат Б.Ц., назначен за особен
представител на ответника, с който счита, че предявеният иск е неоснователен и
моли да бъде отхвърлен. Излага съображения, че липсват доказателства заетата
сума да е предадена на заемателя и получена от него.
Освен това, не бил уговорен начина на връщане на заетата сума, както и срока за
връщането й.
В съдебно заседание, ищецът се представлява от пълномощника си адв. Н.Н., която поддържа исковата
молба и моли да бъде уважена, като им се присъдят и разноските по делото
съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът Х.П.И.
не се явява в съдебно заседание, а се представлява от назначения му особен представител
адвокат Ц., който поддържа становището си по отговора и моли да бъде отхвърлен
предявения иск.
От
приложените по делото писмени доказателства, от данните по ч.гр.дело № 1063/2019
г. на ЛРС и от доводите на страните, чрез процесуалните им представители, всички,
преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:
По повод Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, вх.№ 6125/31.05.2019 г., подадено от „БУШ Инвест“
ЕООД против Х.П.И. за същите вземания,
произтичащи от същите обстоятелства, е било образувано ч.гр.дело № 1063/2019 г.
по описа на Ловешкия районен съд, по което заявлението е уважено изцяло и
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК № 534/31.05.2019 г. и изпълнителен лист от 31.05.2019 г.
С Определение № 1263/22.10.2019 г., заповедният съд е констатирал, че
издадената заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК е връчена на длъжника при
условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК и указал на заявителя, че в едномесечен срок от съобщението, може да
предяви иск срещу длъжника за установяване на вземането си, за което е издадена
заповедта за изпълнение.
С оглед на това и в указания срок е
предявен настоящият установителен иск, на основание чл. 415 ал. 1, т. 2 от ГПК.
От приложения по делото Договор за паричен заем се установява,
че същият е сключен на 08.10.2018 г. между ищеца „БУШ Инвест“ ЕООД – гр.
Севлиево, представлявано от Мирослав Венциславов Маринов, действащ в качеството
на пълномощник на управителя на дружеството Мартин Тодоров Грозданов, от една
страна като заемодател, и ответникът Х.П.И. ***, от
друга страна като заемател. С така сключения договор
страните се споразумели, че заемодателят предоставя на заемателя
паричен заем в размер на 2250 лв. /две хиляди двеста и петдесет лева/ за срок
от три месеца, като заемателят дължи връщане на
заетата сума без лихва на три вноски в размер на 750 лв. /седемстотин и
петдесет лева/. Уговорено е, че вноската е платима до двадесето число на
месеца, за който се дължи, като първата вноска е дължима до 20.10.2018 г. В чл.
1, изр. 2-ро, изрично е посочено, че настоящият договор представлява разписка
за получената в брой от заемателя сума. Договорът е с
нотариална заверка на подписите на страните, рег. № 3541/08.10.2018 г. на
Нотариус Х. Кулев, рег. № 021 на Нотариалната камара, с район на действие РС -
Левски.
Ищецът е представил справка от общодостъпен
електронен калкулатор - “Calculator.bg”, за изчисляване на законна лихва,
от която се установява, че дължимата лихва за забава върху главницата от 2250.00
лева за период от 21.12.2018 г. до 30.05.2019
г., е в размер на 100.63 лева.
При така установената фактическа
обстановка съдът е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 422 ал. 1 във вр. с чл. 415 от ГПК във вр. с
чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за установяване на вземане, произтичащо от договор за паричен заем, както и
вземане за лихва за забава върху главницата.
Съгласно чл. 240 ал. 1
от ЗЗД, с договора за паричен
заем заемодателят предава в собственост на
заемателя определена сума пари, срещу насрещното
задължение на заемателя
да я върне. За уважаване на иска за
връщане на сумата, ищецът носи
доказателствената тежест съобразно чл. 154 ал. 1 от ГПК и следва при условията
на пълно и главно доказване да установи релевантните за спора факти:
съществуване на твърдяното заемно
правоотношение, предаване на паричната
сума от заемодателя на заемателя, както и че е настъпила изискуемостта на вземането. С оглед оспорването на иска от страна на ответника, същият следва
да докаже наличието на факти, които изключват, унищожават или погасяват
претендираните вземания. В този смисъл е разпределена доказателствената тежест
на страните с доклада по делото.
Съгласно практиката на ВКС,
обективирана в Решение № 128 от 18.10.2017 г. по гр. д. № 5372/2016 г., III г.
о., Решение № 123 от 2.05.2012 г. по гр. д. № 959/2011 г., III г. о., Решение №
546 от 23.07.2010 г. по гр. д. № 856/2009 г., IV г. о. и др., съдържанието на договора
за заем следва да се тълкува според волеизявленията на страните и поетото задължение за връщане на паричната сума, но изявлението за нейното
получаване в текста на договора, подписан от двете страни, има свидетелстващ характер.
Договорът за заем е сключен, когато
заемодателят предаде в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят се задължи да върне заетата сума
или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът
е реален, защото единият елемент от фактическия му състав е предаването в
собственост, а другият елемент - съгласието за връщане. Реалният елемент -
получаването се удостоверява от заемателя с поемането
на задължението "да върне", а
не "да даде" нещо. Представеният писмен договор
за заем на парична сума, сключен между
страните и подписан от тях, в тази част представлява разписка, която е частен свидетелстващ документ, който се ползва
с доказателствена сила само когато издателят му удостоверява неизгодни за себе
си факти и тогава този документ има
силата на извънсъдебно признание и важи
срещу своя издател /чл. 180 от ГПК/.
В конкретния случай, съдът приема, че съдържащото се в сключения между
страните договор за паричен заем от 08.10.2018
г. признание за получаване на заемната
сума при подписване на договора, ведно с поето задължение за връщането
й на три вноски от задълженото лице,
доказват по категоричен начин наличието на
валидно възникнало облигационно отношение между страните по сключен договор за заем, по който уговорената сума е
била предадена реално на заемателя при подписване на
договора. Установи се, че в чл. 1, изр. 2-ро
от подписания между страните договор изрично
е уговорено, че той /договорът/ представлява
разписка за получената в брой от заемателя сума. По
този начин страните са констатирали реалното предаване на процесната парична сума и в тази част подписаният между тях договор представлява разписка, която, като частен свидетелстващ документ, се ползва с
материална доказателствена сила, тъй като удостоверява неизгодния за издателя
си факт, че процесната сума действително му е била предоставена в заем. Ето
защо, неоснователни са доводите на особения представител на ответника за липса на доказателства заетата сума да е предадена на заемателя и получена от него. Писменият договор с характер
на разписка за предаване на сумата е достатъчно доказателство за осъществения
факт на реалното предаване.
Неоснователно е и другото възражение на особения
представител на ответника, че не е уговорен начин на връщане на заетата сума,
както и срока за връщането й.
От сключения между
страните писмен договор за паричен заем, се установи, че е уговорено разсрочено
погасяване на задължението на три вноски в размер на 750.00 лева всяка, платими
до двадесето число на месеца, за който
се дължат, като първата вноска е дължима до 20.10.2018 г. Следователно, падежът
на последната трета вноска е 20.12.2018 г. и тогава е настъпила изискуемостта
на цялото вземане.
Обстоятелството, че
възникналото от процесния договор за заем парично задължение е изпълнено,
подлежи на пълно и главно доказване от
ответника по правилата на чл. 154 ал. 1 от ГПК. Съдът намира, че ответникът е неизправна страна по облигационното
правоотношение, тъй като той не доказа да е изпълнил поетото задължение да
върне на ищеца заемната сума, като падежът на задължението е изтекъл. В този
смисъл предявеният установителен иск за дължимост на сумата е основателен и
следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по реда на чл. 417 от ГПК /31.05.2019 г./, по което е
образувано ч.гр.дело № 1063/2019 г. по описа на РС-Ловеч, до окончателното
изплащане на вземането.
Тъй като длъжникът не е
изпълнил точно в темпорално отношение задължението си за заплащане на главницата на
уговорените три вноски с установен в договора падеж за погасяване, основателен
е и предявеният иск за установяване на вземане, произтичащо от задължение за заплащане
на обезщетение за забава в размер на
законната лихва, на основание чл. 86 от ЗЗД. Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в
забава след изтичането му, в който смисъл е разпоредбата на чл. 84 ал. 1, изр.
първо от ЗЗД. С настъпване на
падежа на цялото задължение, в деня след
изтичане на срока за заплащане и на последната вноска по договора за заем, т.е.
считано от 21.12.2018 г., ответникът е изпаднал в забава. Следователно, считано
от тази дата се дължи претендираното обезщетение /лихва/ за забава до заявения
от ищеца краен период /30.05.2019 г./, в установения размер от 100.63 лева,
съгласно приложената справка за изчисляване на законна лихва чрез общодостъпен
електронен калкулатор. В този смисъл акцесорният иск
за установяване дължимостта на вземане за лихва за
забава също следва да бъде уважен изцяло.
При
този изход на процеса и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по настоящото дело,
съгласно представения списък и доказателства за извършването им, а именно:
47.01 лева – държавна такса и 350.00 лева – възнаграждение за особен представител
на ответника, или общо разноски: 397.01 лева.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и предвид изхода на настоящия исков процес, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от последния разноски по заповедното производство, а именно: 47.01 лева – държавна такса и 300.00 лева – адвокатско възнаграждение, или общо 347.01 лева.
На адвокат Б.Ц. от ЛАК следва да се изплати сумата 350.00 лева от внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответника.
Водим от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 240 и чл. 86
от ЗЗД, по
отношение на Х.П.И., ЕГН **********, с
адрес: ***, че дължи на „БУШ Инвест“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Севлиево, обл. Габрово, ул. „Стойчо Часовникаров“ № 1, представлявано от Мартин Тодоров
Грозданов - управител, следните суми: 2250.00 лв. /две хиляди двеста и петдесет лева/ - главница,
представляваща предоставена в заем сума по Договор за паричен заем от
08.10.2018 г. с нотариална заверка на подписите рег.№ 3541/08.10.2018 г. на
Нотариус Х. Кулев, рег.№ 021 на Нот.камара, с район на действие РС-Левски, и 100.63 лв. /сто лева и шестдесет и три стотинки/ - лихва за
забава върху главницата за периода от 21.12.2018 г. до 30.05.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 417 от ГПК /31.05.2019 г./ до окончателното изплащане на вземането, за които
вземания е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 534/31.05.2019 г.
и изпълнителен лист от 31.05.2019 г. по ч.гр.дело № 1063/2019 г. по описа на
Районен съд-Ловеч.
ОСЪЖДА
Х.П.И., с горните
данни, да заплати на „БУШ Инвест“ ЕООД, с
горните данни, сумата 347.01 лв. /триста четиридесет и седем лева и една стотинка/,
представляваща разноски в заповедното производство, както и сумата 397.01 лв. /триста деветдесет и седем лева и
една стотинка/, представляваща разноски в настоящото исково производство.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат Б.Ц. от ЛАК сумата 350.00
лв. /триста и петдесет лева/ от внесения депозит, представляваща възнаграждение
за осъщественото процесуално представителство на Х.П.И..
Решението подлежи на обжалване пред
Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, препис от същото да се
приложи по ч.гр.дело № 1063/2019 г. по описа на РС-Ловеч.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: