Р
Е Ш Е Н И Е
№………./…...12.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми ноември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
при
секретар Румяна Дучева,
като
разгледа докладваното от съдията Терзийска
въззивно търговско дело № 1808 по описа за 2019 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
„ТОПЛОФИКЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД против Решение № 2157/17.05.2019 г. на ВРС по гр.д. №
11481/2017 г. по описа на съда, с което са отхвърлени исковете на "ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ" ЕАД ЕИК *********, гр. София срещу К.П.Б. ***, за признаване за установено в отношенията между
страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА за потребена и незаплатена топлинна
енергия, за обект на потребление, находящ се в гр. София, следните суми, а
именно:
-
сумата в размер на 282.71 лв.,
представляваща главница за потребена и незаплатена топлинна енергия по
аб.№329988 за имот, находящ се в София – 1582, обл. София, общ. Искър, ж.к.
„Дружба-2“, бл.527, вх. „Г“, ап.18, за периода 01.05.2014г. – 30.04.2015г.,
-
сумата в размер на 26.58 лв.,
представляваща лихва за забава за периода 15.09.2014г.-20.03.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението
в съда – 28.03.2017г. до окончателно изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед № 4295/20.06.2017г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, по ч.гр.д. № 8070/2017г. на ВРС-Х състав, на основание чл.415 от ГПК във вр. с чл.
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като решението е постановено при участие на
трето лице помагач на ищеца „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД, гр. София.
Жалбоподателят счита решението за материално незаконосъобразно.
Твърди, че с оглед твърдяните от него отрицателни факти – неплащане на
задълженията от потребителя на топлинна енергия, то в тежест именно на
последния е да докаже обратното. Според изложеното във въззивната жалба
доказано е частично плащане в хода на процеса за сумата от 73.74 лева, което
единствено следва да се отнесе за погасяване на процесните задължения.
Останалите суми, внесени от потребителя, според въззивника са отнесени за
погасяване на други текущи задължения. Моли за отмяна на решението на ВРС и
уважаване на исковете. Претендира разноски.
Въззиваемия не изразява становище по жалбата.
В съдебно заседание страните редовно призовани не се представляват.
Въззиваемият Б. не се явява.
В писмена молба по хода на делото «Топлофикация София» ЕАД поддържа и по
същество становище за незаконосъобразност на решението на ВРС.
Третото лице помагач не изразява становище.
В писмени бележки въззиваемият, чрез процесуален представител поддържа
становище за законосъобразност на атакувания съдебен акт с искане да се
потвърди.
Съдът,
като приема, че е сезиран с редовна и допустима за разглеждане жалба,
депозирана от лица, легитимирани чрез правен интерес от обжалване, след
съвкупен анализ на доказателствения материал по делото приема за установено от фактическа
и правна страна:
Обжалваното
решение е валидно и допустимо, поради което в рамките на ограничения въззив
настоящата инстанция се произнася по приложението на импреративни правни норми
и доводите в жалбата.
В развилото се заповедно производство по ч.гр.д. № 8070/2017 г. по описа на ВРС
е удовлетворено заявление на „Топлофикация София“ ЕАД и издадена Заповед №
4295/20.06.2017 г., поправена с Определение от 03.04.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК против К.П.Б. за сумата 282.71
лв., представляваща главница за потребена и незаплатена топлинна енергия по
аб.№ 329988 за имот, находящ се в София – 1582, обл. София, общ. Искър, ж.к.
„Дружба-2“, бл.527, вх. „Г“, ап.18, за периода 01.05.2013г. – 30.04.2015г., сумата в размер на 26.58 лв., представляваща лихва за
забава за периода 15.09.2014г.-20.03.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 28.03.2017г.
до окончателно изплащане на вземането и разноски в заповедното производство.
Поради
подадено от длъжника възражение в срока по чл. 414 отГПК на заявителя е указана
възможността да предяви установителен иск за вземането си, което право е
упражнено от ищеца в срока по чл. 415 от ГПК.
С
Определение от открито съдебно заседание на 26.10.2018 г. ВРС е обезсилил
издадената заповед за изпълнение относно част от периода, за който е приел, че
не е сезиран с иск за присъждане на сумата за главница, а именно 01.05.2013 г.
– 01.05.2014 г., поради което и исковият период на претенцията за сумата от
282.71 лева е 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г.
В
исковата молба се твърди валидно възникнало правоотношение между „Топлофикация
София“ ЕАД и К.П.Б. по повод доставка на топлинна енегия за битови нужди от
топлопреносното предприятие за имот, находящ сев гр. София, обл. София, общ.
Искър, ж.к. „Дружба-2“, бл.527, вх. „Г“, ап.18. Твърди, че продажбата на
топлинна енергия се осъществява при пубично известни Общи условия, изготвени от
ищцовото дружество и доколкото ответникът не е упражнил права по чл. 150 ал.3
от ЗЕ, същият е валидно обвързан от същите. ОС на собствениците вградата в
режим на етажна собственост, където се намира имота на ответника е избрало
дружеството „Техем сървисис“ за предоставяне на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия. Заявява, че сумите за топлоенергия /ТЕ/ са начислявани от
ищеца по прогрозни сметки, а след края на отоплителния сезон са изготвяни
изравнителни сметки от третото лице помагач. Заявява,че за процесния период е
останала дължима сума в размер на претенцията.
Становището
на ответника К.Б. е за неоснователност на иска като не оспорва качеството
потребител на ТЕ, но заявява, че всички дължими суми за процесния период са
заплатени от него. Моли да се отхвърли претенцията.
Третото
лице помагач не е изразило становище.
Не е
спорен факта, че ответникът е краен потребител – битов клиент на ищеца за
доставка на топлинна енергия. Не е спорно, че ответникът притежава пожизнено
вещно право на ползване върху имота в гр. София и същият съгласно чл.153 от ЗЕ
се явява битов клиент на топлинна енергия.
В
сградата, където се намира апартамента на ответника в гр. София се топлоподава
единствено битова гореща вода, за каквато доставка се претендират и сумите.
От
заключението по СТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено
и разпита на експерта в съдебно заседание се установява, че за периода
01.05.2014 г. – 30.04.2015 г. фирмата, предоставяща услугата дялово
разпределение е отчела потребение на топла вода 43 куб.м. на дата 05.02.2015
г., а на 30.04.2015 г. са начислени още 8 куб. м. потребление, което според
експертизата е нереален отчет, защото на първо място в началото на периода - м.05.2014 г. отчет не е правен по думите на
отговорните служители на „Техем Сървисис“ ЕООД от м. 05.2008 г. до м.05.2014
г., тъй като наемателят не е допускал служители да направят отчета. Вещото лице
заявява,че първият отчет е в м.11.2014 г. и след това отчет в м.02.2015 г. /при смяна на водомера/ като
регистрираната разлика е 3.5 куб.м. или по 1.5 куб.м. на обитател на жилището,
което е нормално потребление.
От
друга страна заключението по ССЕ и приетите писмени доказателства – платежни
нареждания сочат, че ответникът е
заплатил сума от 620.70 лева на 19.02.2015 г. /така платежно нареждане на л. 55
по делото на ВРС/, от която 602.34 лева отнесена от ищцовото дружество
счетоводно за погасяване на задължения и неразнесен остатък от 18.36 лева. За
процесния период дружеството е погасило 190.61 лева и при общо твърдяно
задължение за периода 282.71 лева, следва да се приеме остатък от 73.74 лева,
платен в хода на производството пред ВРС от ответника по спора.
В
контекста на изложеното претендираната сума за главница е недължима и искът
следва да бъде отхвърлен.
Досежно
лихвата: съгласно ССЕ за процесния период е в търсения от ищцовата страна
размер. Съгласно чл.32 ал.1 /чл.33 от
ОУ-02/03.02.2014 г./ на ищцовото дружество, на която разпоредба същото се
позовава и в исковата молба, е определен реда и срока за заплащане на сумите –
30 дневен от датата на публикуване на фактурите на интернет страницата на
продавача. Предвид извършените плащания по главницата от една страна и от друга
отсъствие на данни за датите, на които са публикувани на интернет страницата на
продавача получаваните фактури не може да се установи началната дата на 30
дневния срок за плащане, респективно началният на забава като съдът препраща и
към мотивите на ВРС в тази част.
Поради
съвпадение в изводите на настоящата инстанция с тези на ВРС, обжалваното
решение, което не страда от визираните в жалбата пороци ще бъде потвърдено.
За
пълнота, в жалбата се цитират постановки от съответните приложими нормативни
актове и ОУ на ищцовото дружество, но освен бланкетно да твърди, че събраните
доказателства не установявали факта на погасяване на задължението чрез плащане,
въззивникът не възразява в конкретика както по приетите писмени доказателства,
така и по заключението по ССЕ.
Разноски
се следват на въззиваемата страна, но не се присъждат, тъй като договора за
правна помощ, в който фигурират 300 лева заплатено възнаграждение за
процесуално представителство се представя едва с писмената защита и след
приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция.
Водим
от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 2157/17.05.2019 г.
на ВРС по гр.д. № 11481/2017 г. по описа на съда.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: