Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Плевен, 02.02.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд, V гр.
състав, в публично заседание на 24.01.2017г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БИЛЯНА
ВИДОЛОВА
при
секретаря Г.Н., като разгледа докладваното от съдията гр.д. №8474 по описа на
съда за 2016г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе
взема предвид следното :
Иск с правно основание чл. 240 от ЗЗД
за сумата от 1700.00 /хиляда и седемстотин/ лв.
Постъпила е искова молба от Й.Т.М.,***
срещу В.П.О. *** за заплащане на сумата от 1700.00 лв., представляваща невърнат
паричен заем. Сочи се, че ищецът е сключил договор за паричен заем с
ответницата, като заемът й е бил предоставен за срок от двадесет и един месеца,
считано от датата на сключване на договора. Твърди се, че ответницата е
следвало да върне заема на ищеца чрез двадесет и една месечни вноски от по
100.00 лв. Ищецът твърди, че към датата на подаване на исковата молба, ответницата
му е заплатила само 400.00 лв. на 18.10.2013г., с което обосновава правния си
интерес от завеждането на настоящия иск. Моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответницата да му заплати сумата от 1700.00 лв., представляваща невърнат
паричен заем, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване
на исковата молба до окончателното ú изплащане. Претендира деловодни
разноски. Представя писмени доказателства.
Препис от исковата молба и доказателствата
са връчени на ответницата по делото, в едномесечния срок след получаването им,
по делото не е постъпил отговор. В съдебно заседание, ответницата, редовно
призована, не се явява и не се представлява. Не е ангажирала и доказателства по
делото.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, намери за установено от фактическа страна следното: Видно от
представеното копие от договор за паричен заем, сключен на 21.11.2011г. между
ищеца, като заемодател, и ответницата, като заемател, ищецът се е задължил да
предаде в собственост на ответницата по делото сумата от 2100.00 лв., а тя се е
задължила да върне заемната сума за срок от двадесет и един месеца, считано от
21.11.2011г. – датата на подписване на договора. Съгласно т.2 на представеното
копие от договор за паричен заем, заемната сума в размер на 2100.00 лв. е
носима от заемателя и трябва да се върне на части, като погасяването трябва да
се извърши чрез двадесет и един броя равни месечни вноски от по 100.00 лв.,
като първата от тях е трябвало да се внесе най-късно до 21.12.2011г., а следващите
месечни вноски - най-късно до двадесет и първо число на всеки следващ месец.
Съгласно т. 2.2. от представеното копие от договор за паричен заем, неплащането
на която и да е месечна вноска от страна на заемателя прави изискуем целия
кредит. Фактът на предаването на заемната сума, видно от т. 1.2. на
представеното копие от договор се удостоверява с подписването на договора. Ищецът
е посочил в исковата молба, че ответницата му е върнала сумата от 400.00 лв., и
това обстоятелство следва да се приеме за доказано, т.к. е признание за
неизгоден за него факт.
С оглед на така установената фактическа
обстановка, съдът намира, че ищцовата претенция за заплащане на парична сума,
представляваща заем, е основателна и доказана. Договорът за заем е едностранен
договор, по силата на който заемодателят предава на заемателя пари или други
заместими вещи, а заемателят се задължава да върне същата сума или вещи от
същия вид, количество и качество. Договорът е реален и се счита сключен с
предаване на сумата. За валидността на договора за заем не се изисква от закона
определена форма – валидно заемно правоотношение може да се породи и от устна
договорка, съпроводена с предаване на сумата. Писмената форма при договора за
заем би имала значение единствено за улесняване на доказването, но не и за
валидното възникване на задължението. Предаването на парични суми се
документира обичайно с разписка от заемополучателя, която да доказва
възникването на заемното правоотношение или с акта на подписване от страните на
договора за заем. Видно от самия договор, ответницата по делото и заемател по
договора го е подписала, т.е. подписването на договора играе ролята на разписка
в настоящия случай. От представеното копие от договор за паричен заем е видно,
че ответницата В.П.О. е получила сумата от 2100 лв. от ищеца Й.Т.М. на 21.11.2011г.
Автентичността на копието от договора не е оспорено от ответницата по делото. Поради
всичко гореизложено, съдът приема, че представения договор за паричен заем сочи
валидното предаване на сумата. Реквизитите на договора за паричен заем не са
нормативно определени; необходими и достатъчни са онези от тях, с които
стопанската операция може да се опише еднозначно – при договора за заем това е именно предаването и
получаването на сумата. В този смисъл наличието на подпис на лицето, предало
сумата и на лицето, получило в заем сумата е необходимо и достатъчно условие
договорът за заем да се счита за валидно сключен. Уговорено е, че неплащането
на която и да е месечна вноска от страна на заемателя прави изискуем целия
кредит. Поради неплащането от страна на ответнцата по делото на месечните
вноски, кредитът е бил предсрочно изискуем, но ищецът не основава претенцията
си на това основание, а на основание – изтичането на срока за връщане на сумата.
Срокът, съобразно уговорките в договора, е изтекъл на 21.08.2013г. – 21 месеца след
посочената крайна дата за първа вноска на 21.12.2011г., и искът е предявен при
наличие на изискуемост на цялата сума преди датата на входиране на исковата
молба – т.е. вземането е било ликвидно и изискуемо при предявяването му. На
ответницата е указано, че в нейна тежест е да докаже връщането на цялата сумата
или наличието на други правопогасителни основания, но доказателства в този
смисъл не бяха посочени. С оглед гореизложеното, съдът приема, че ищцовата
претенция за сумата от 1700 лв. е основателна и доказана и искът следва да бъде
уважен, така както е предявен, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба - 17.11.2016г. до
окончателното ѝ изплащане.
При този изход
на делото, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените
разноски в размер на 68.00 лв., представляващи ДТ.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл. 240 ал. 1 от ЗЗД, В.П.О., ЕГН
********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Й.Т.М., ЕГН ********** ***, сумата от 1700
/хиляда и седемстотин/ лева, дължима по договор за паричен заем от 21.11.2011г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от - 17.11.2016г. до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА, на осн чл. 78 ал. 1 от ГПК, В.П.О., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Й.Т.М., ЕГН ********** ***, направените
разноски по делото в размер на 68.00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: