О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ V-260167
22.01.2021 г. Град Бургас
Бургаският окръжен
съд, гражданско отделение, пети въззивен състав
На двадесет и втори януари, две
хиляди двадесет и
първа година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ГАЛЯ БЕЛЕВА
2.мл.с.Александър МУРТЕВ
Секретар: -
Прокурор: -
като разгледа докладваното от съдия Белева
частно гражданско дело № 2614
по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по частна
жалба на В.Х. с ЕГН:**********, притежаваща разрешение за постоянно пребиваване
№*********, издадено но 3.04.2019г., с постоянен адрес ***, подадена против разпореждане
№260010 от 18.08.2020г., постановено по ч.гр.д.№389 по описа за 2020г. на Районен
съд- Поморие, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист против длъжника за сумата от 3300 лв. Сочи се,
че съдът е отхвърлил заявлението по съображения, че записът на заповед
удостоверява съществуващо, но не и подлежащо на изпълнение вземане срещу
издателя, тъй като не е валидно предявен за плащане. Заявява, че записът на
заповед е предявен чрез нотариална покана, с която П.Т.- П. била поканена в
едномесечен срок от връчването да заплати по записа на заповед сумата от 3300
лв. Поканата била връчена лично на Т.- П. на 8.06.2020г. чрез нотариус Гергана
Недина, а копие от поканата било приложено към заявлението. Прилага заверени
преписи от записа на заповед и от нотариалната покана.
Моли обжалваното разпореждане да
бъде отменено.
Частната жалба е с правно основание
чл.418, ал.4 от ГПК. Същата е подадена в законоустановения срок против подлежащ
на обжалване съдебен акт, от легитимирано лице. Жалбата отговаря на
изискванията на чл.260 и 261 ГПК. Ето защо Бургаският окръжен съд намира
жалбата за редовна и допустима, поради което следва да я разгледа по същество.
Като взе предвид становището на
жалбоподателя и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Частно гражданско дело № 389 по
описа за 2020 г. на Районен съд- Поморие е образувано по заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, подадено от В.Х. с ЕГН:**********,
притежаваща разрешение за постоянно пребиваване №*********, издадено на
3.04.2019г., с постоянен адрес ***. Със същото се иска издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист против П.Т.Т.- П. с ЕГН:********** ***, за
сумата от 3300 лв., както и законна лихва от датата на подаването на
заявлението до изплащане на вземането. В т.9, б.”в” от заявлението е посочено,
че паричното вземане е по предоставен паричен заем, а в т.12 като документ, от
който произтича вземането е посочен запис на заповед, издаден на 14.06.2019г.
Към заявлението са приложени запис
на заповед в оригинал и квитанция за внесена държавна такса. Не е приложена,
нито описана като приложение нотариалната покана, представена едва с частната
жалба пред въззивната инстанция.
С обжалваното разпореждане №260010
от 18.08.2020 г. първоинстанционният съд е приел, че не са налице
предпоставките за уважаване на искането за издаване на заповед за изпълнение,
тъй като падежът на вземането е поставен в зависимост от предявяването на
записа на заповед, поради което, за да стане вземането изискуемо е необходимо
ценната книга да е била предявена. Посочил е още, че предявяването е условие за
настъпване изискуемостта на вземането, понеже падежът е поставен в зависимост
от предявяването. Доказателства за това обаче не били представени. Затова съдът
е счел, че записът на заповед удостоверява съществуващо, но не и подлежащо на
изпълнение вземане срещу издателя, тъй като не бил валидно предявен за плащане,
поради което не били налице предпоставките за издаване на заповед за изпълнение
и изпълнителен лист. С тези доводи районният съд отхвърлил заявлението като неоснователно.
Според разпоредбата на чл.418,
ал.2 от ГПК дейността на съда при разглеждане на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК включва
проверка в две насоки: дали документът е редовен от външна страна и дали същия
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. За издаването на
изпълнителен лист е необходимо кумулативното наличие на тези две предпоставки.
Представения по делото със
заявлението по чл.417 от ГПК документ съдържа реквизитите на запис на заповед,
изброени в нормата на чл.535 от ТЗ. С него П.Т.Т. – П. неотменимо и безусловно,
без протест и разноски са е задължила срещу представяне на записа на заповед да
плати на В.Х. сумата от 3300 лв., платими на предявяване на записа на заповед,
но не по-рано от 3 месеца от датата на издаването. В записа на заповед са
посочени също датата на издаване- 14.06.2019г. и място на издаването- гр.Бургас,
изписани са трите имена на издателя и е положен саморъчен подпис на П.Т.Т.- П.
за издателя.
От изложеното следва, че като
документ по чл.417, т.10 от ГПК /първо предложение/ е представен редовен от външна
страна запис на заповед, с падеж на предявяване /чл.486, ал.1, т.1 от ТЗ/. В него
издателя в съответствие с разпоредбата на чл.487, ал.2 ТЗ е определил срок преди
който записът на заповед не може да бъде предявен за плащане, а именно- три
месеца от датата на издаването, който е спазен.
Съгласно чл.418, ал.3 ГПК, когато
според представения документ изискуемостта на вземането е в зависимост от
изпълнението на насрещно задължение или друго обстоятелство, изпълнението на
задължението или настъпването на обстоятелството трябва да бъдат удостоверени с
официален или изходящ от длъжника документ. Такъв не е била представен от
заявителя със заявлението, поради което принципно правилен е изводът на
районният съд, че към датата на издаване на обжалваното разпореждане не е било
доказано процесното вземане да е станало изискуемо.
Пред въззивната инстанция е
приложена нотариална покана, от която е видно, че записът на заповед е бил
предявен лично на длъжницата на 8.06.2020г. Т.е., към подаването на заявлението
по чл.417 ГПК вземането на заявителя по записа на заповед срещу издателя е било
изискуемо.
Няма пречка това доказателство да
бъде прието и ценено от въззивната инстанция, доколкото за обжалване на
разпорежданията за отказ / респективно издаване на заповед за изпълнение не е
предвиден специален съдопроизводствен ред, поради което приложим е този на
чл.278 и 279 ГПК. Съгласно изричното предвиждане на чл.278, ал.2, изр.2 ГПК
съдът може да събира доказателства, а според тълкувателната практика на ОСГТК
на ВКС в това производство съдът не е ограничен от оплакванията в жалбата, а
следва да провери дали са налице предпоставките за издаването на акта.
Въз основа на представеното пред
въззивната инстанция ново доказателство- нотариална покана, от която се
установява, че записът на заповед е предявен на издателя, Бургаският окръжен съд
приема, че частната жалба е основателна.
Приложеният по делото запис на
заповед представлява редовен от външна страна документ по смисъла на чл.417,
т.10, предл.1 от ГПК, който установява наличието на подлежащо на изпълнение
вземане на В.Х. срещу издателя- П.Т.Т.- П., за сумата 3300 лв., посочена в
заявлението. Затова заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист срещу длъжника е основателно и следва да се уважи. В полза
на заявителя следва да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист за следните вземания: 3300
лв. - главница, ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на
заявлението.
Тъй като изводите на Бургаския
окръжен съд не съвпадат с тези на първоинстанционния съд поради това, че поради
пропуск на заявителя доказателство за изискуемостта на вземането е приложено
едва пред въззивната инстанция, обжалваното разпореждане следва да бъде
отменено, а вместо него се постанови издаването на исканата заповед за
изпълнение и изпълнителен лист.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
разпореждане № 260010 от 18.08.2020 г. по ч.гр.д.№ 389 по описа за 2020 г. на
РС- Поморие, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на В.Х. с ЕГН:**********, гражданка на ***, родена на ***г.,
притежаваща разрешение за постоянно пребиваване №*********, издадено но
3.04.2019г., с постоянен адрес ***, заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, против длъжника П.Т.Т.-
П. с ЕГН:********** ***, за следните суми: главница в размер на 3300 лв. /три
хиляди и триста лева/, представляваща задължение по заповед издаден на 14.06.2019г.
в гр.Бургас, както и за законната лихва върху главницата от 3300 лв., считано
от подаването на заявлението по чл.417 ГПК- 14.08.2020г. до изплащане на задължението.
Сумата може да бъде изплатена от
длъжника по следната сметка в „Интернешънъл Асет Банк“ , посочена в заявлението:
IBAN ***, BIC ***, при „Интернешънъл Асет Банк“.
Връща делото на Районен съд- Поморие за издаване на заповед
за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист съобразно настоящото
определение.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.