Решение по дело №1913/2019 на Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е № 806

29.06.2020 г., гр. Бургас

            Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в закрито заседание на двадесет и девети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА

2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА

 

като разгледа докладваното от младши съдия Асеникова-Лефтерова въззивно гражданско дело № 1913 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е молба вх. № 3631/19.02.2020 г. от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 46, представлявана от директора Радослав Сотиров, чрез юрисконсулт Гергана Владимирова. Посочено е, че в мотивната част на влязлото в сила решение № IV – 6/20.01.2020 г., постановено по въззивно гражданско дело № 1913/2019 г. на Окръжен съд – Бургас, се установява, че съразмерно на уважената част от иска дължимите съдебни разноски за адвокатско възнаграждение пред първата инстанция възлизат на 456, 00 лева, което налага отмяна на първоинстанционното решение и в частта, с която на ищеца са присъдени разноски над сумата от 456, 00 лева до присъдения размер от 480, 00 лева, но в диспозитивната част на решението липсва произнасяне в този смисъл. Предвид това и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК моли съда да допълни решението в частта за разноските.

По делото не е постъпил писмен отговор на молбата от насрещната страна, която е получил препис от нея на 06.03.2020 г. чрез пълномощника си адвокат С..

Постъпила е и молба вх. № 8546/05.06.2020 г. от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 46, представлявана от директора Радослав Сотиров, чрез юрисконсулт Гергана Владимирова. Посочено е, че в мотивната част на влязлото в сила решение № IV – 6/20.01.2020 г., постановено по въззивно гражданско дело № 1913/2019 г. на Окръжен съд – Бургас, по отношение на размера на иска правилно е отразено, че за периода от 01.03.2016 г. до 31.12.2018 г. ищецът е положил общо 1 519 часа нощен труд, които след преизчисляване в дневни с коефициент 1, 143 възлизат на 1736, 22 часа, като разликата от 217, 22 часа не е отчетена в протоколите за положен труд, не е начислена и не е изплатена ищеца. Твърди се, че с решението дирекцията е осъдена да заплати допълнително възнаграждение за 121, 23 часа извънреден труд, представляващи разликата между реално положения от него нощен труд през периода 01.03.2016 г. - 31.12.2018 г. и преизчисления такъв с коефициент 1, 143. Поддържа се, че броят часове нощен труд след преизчисляване в коефициент 1, 143 е посочен правилно в мотивната част на решението (217, 22) и неправилно в диспозитива на решението (121, 23), като се касае за очевидна фактическа грешка.

По делото не е постъпил писмен отговор на молбата от насрещната страна, която е получил препис от нея на 16.06.2020 г. чрез пълномощника си адвокат С..

Съдът, като взе предвид становищата на страните, въз основа на закона и доказателствата по делото, приема следното:

В мотивната част на решение № IV – 6/20.01.2020 г. по въззивно гражданско дело № 1913/2019 г. на Окръжен съд – Бургас е посочено, че съразмерно на уважената част от иска дължимите на въззиваемия съдебни разноски за адвокатско възнаграждение пред първата инстанция възлизат на 456, 00 лева, което налага отмяна на първоинстанционното решение и в частта, с която на ищеца са присъдени разноски над сумата от 456, 00 лева до присъдения размер от 480, 00 лева. В диспозитивната част на решението липсва произнасяне в този смисъл. Предвид обстоятелството, че в мотивите на решението е формирана воля, която не е намерила израз в диспозитива на решението, съдът намира, че този пропуск не подлежи на отстраняване по реда на чл. 248 ГПК чрез допълване на решението в частта за разноските, а по реда на чл. 247 ГПК чрез допускане на поправка на очевидна фактическа грешка.

Освен това в мотивната част на решението е посочено, за периода от 01.03.2016 г. до 31.12.2018 г. ищецът е положил общо 1 519 часа нощен труд, които след преизчисляване в дневни с коефициент 1, 143 възлизат на 1736, 22 часа, като разликата от 217, 22 часа не е отчетена в протоколите за положен труд, не е начислена и не е изплатена ищеца. С  диспозитива на въззивното решение първоинстанционното решение е отменено в частта, с която ответната дирекция е осъдена да заплати на ищеца сумата над 1324, 76 лева до пълния присъден размер от 1398, 90 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за 121, 23 часа извънреден труд, представляващи разликата между реално положения от него нощен труд през периода 01.03.2016 г. - 31.12.2018 г. и преизчисления такъв с коефициент 1, 143. Доколкото в мотивите на решението броят на часовете е правилно отразен, се касае за очевидна фактическа грешка, която подлежи на отстраняване по реда на чл. 247 ГПК.

С оглед на изложеното следва да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № IV – 6/20.01.2020 г. по въззивно гражданско дело № 1913/2019 г. на Окръжен съд – Бургас, като в диспозитивната част на решението на стр. 10, на ред 12, след думите „до окончателното й изплащане“ и преди думите „както и в частта, с която е осъдена да заплати на Районен съд – Бургас“, да се чете „и за сумата над 456, 00 лева до присъдения размер от 480, 00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за първата инстанция“, и на ред 8-9 вместо думите „121, 23, часа“ да се чете „217, 22 часа“.

На основание чл. 247, ал. 4 вр. 280, ал. 3, т. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване, поради което е окончателно

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

 

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в решение № IV – 6/20.01.2020 г. по въззивно гражданско дело № 1913/2019 г. на Окръжен съд – Бургас, като в диспозитивната част на решението на стр. 10, на ред 12, след думите „до окончателното й изплащане“ и преди думите „както и в частта, с която е осъдена да заплати на Районен съд – Бургас“, да се чете „и за сумата над 456, 00 лева до присъдения размер от 480, 00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за първата инстанция“, и на ред 8-9 вместо думите „121, 23, часа“ да се чете „217, 22 часа“.

Настоящото решение да се счита за неразделна част от решение № IV – 6/20.01.2020 г. по въззивно гражданско дело № 1913/2019 г. на Окръжен съд – Бургас.

Решението  е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ. 1.                             2.