Р Е Ш Е Н И Е
№ 260195 / 25.9.2020г.
гр. Перник, 25.09.2020 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми август през
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА
при
участието на секретаря Роза Ризова
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д. № 07690 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
- ПЕРНИК” АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник 2303
кв. „Мошино” ТЕЦ „Република”, представлявано от Изпълнителния директор Любомир
Спасов, чрез юрк. Софрониева, срещу В.В.О., ЕГН **********, с адрес: ***, по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата 83,13 лв. /осемдесет и три лева и тринадесет
стотинки/, равняваща се на 1/6 част от главница в размер на 498,78 лв.,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес гр.
Перник, ****, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 16.08.2019 г., до окончателното
изплащане на вземането, и сумата 13,98 лв. /тринадесет лева и деветдесет и осем
стотинки/, равняваща се на 1/6 част от сумата 83,85 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните плащания за
периода от 10.07.2016 г. до 25.09.2018 г., за които вземания е издадена Заповед № 3215/19.08.2019 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 04750/2019 г. по описа на Районен съд – Перник.
Ищецът твърди, че е доставил топлинна енергия за жилище,
находящо се в гр. Перник, ****, за периода от 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. при
действието на публично известни общи условия, които обвързват ответника в
качеството на собственик на топлофицирания имот. Тъй като стойността на
месечните задължения не била заплатена в предвидения в общите усовия срок – 30
дни след изтичане на периода, за който се отнасят, е начислена и лихва за
забава върху главницата по всяка фактура за периода от 10.07.2016 г. до
25.09.2018 г. Моли да се приеме за установено, че ответникът му дължи 1/6 част
от начислените за имота суми, за които в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение, както и за осъждането му за сторените в заповедното и исковото
производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения от съда особен
представител адв. С., е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва
исковете като неоснователни. Оспорва да има качеството потребител на топлинна
енергия, тъй като не е собственик или ползвател на процесния недвижим имот.
Възразява ищецът да е доставил топлинна енергия на твърдяната стойност, както и
че счетоводните книги са водени редовно. По изложените съображения се моли за
отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като прецени
доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
По заявление на „Топлофикация
Перник” АД е издадена Заповед № 3215/19.08.2019 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 04750/2019 г. по описа на Районен съд – Перник срещу В.В.О.,
ЕГН **********, с адрес: ***, за заплащане на сумата 83,13 лв. /осемдесет и три
лева и тринадесет стотинки/, представляваща главница за доставена топлинна
енергия за периода от 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. за топлоснабден имот,
находящ се на адрес: гр. Перник, ****, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 16.08.2019
г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 13,98 лв. /тринадесет
лева и деветдесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху месечните плащания за периода от 10.07.2016 г.
до 25.09.2018 г., и са присъдени разноски за производството.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжниците
по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
От представените от ищеца общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. се установява, че са публикувани
във в. „Съперник”, бр. 82/3959/ на 29.04.2008 г.
Видно от представената по
делото декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 1236/26.03.2010 г.,
че В.Л.С. е декларирал пред данъчната администрация, че по силата на Договор за
покупко-продажба от 10.10.1990 г.
притежава 4/6 ид.ч. от имот, находящ се на адрес: гр. Перник, ****, в
съсобственост с В.В.О. и Л.В.Л., които приежават по 1/6 ид.ч. от имота.
От Договор за покупко-продажба на държавен
недвижим имот по Наредбата за държавните имоти, се установява, че на 10.10.1990
г. В.Л.С. е закупил недвижим имот, представляващ апартамент № 56, находящ се в
гр. Перник, ****
Съгласно приложеното по делото
удостоверение за наследници, Е.В.С. е починала на 07.02.2010 г. като е оставила
наследници по закон съпруг – В.Л.С., и две дъщери – Л.В.Л. и В.В.О..
От приетото по делото заключение на вещото лице по
назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният имот се
намира в топлоснабдена сграда, по отношение на която е въведена услугата за
дялово разпределение на топлинната енергия преди процесния период, тъй като
фирма „Нелбо“ ЕАД, гр. София е изготвяла изравнителни сметки от преди 2006 г.
Вещото лице посочва, че между ищцовото дружество и фирма „Нелбо“ ЕАД, гр.
София, е сключен Договор № 99/08.12.2011 г. за услугата дялово разпределение на
топлинната енергия със срок една година и клауза за безсрочно продължение с по
още една година, ако липсват възражения от подписалите го страни. От
заключението на същата експертиза се установява, че уредът за търговско
измерване, монтиран в абонатната станция, е преминал метрологичен контрол,
съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване и
показанията му могат да се считат за достоверни. От заключението се установява
още, че е извършен редовен отчет на показанията на топломера в абонатната
станция, което е констатирано от карнетите, водени от топлофикационното
дружество. Нетното количеството топлинна енергия е определяно съгласно Наредба
№ 16 - 334 от 06.04.2007 г., тъй като от брутната топлинна енергия са
приспаднати технологичните загуби на топлоенергия. Изпълнено е изискването на
посочената наредба, касаещо разпределение на нетното количество потребена
топлинна енергия между собствениците на имоти в сграда на етажна собственост
(СЕС). Не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за
разпределение по имоти в СЕС. От обсъжданото заключение съдът достига до извод,
че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно след проведени отчети за
потреблението на топлинната енергия в СЕС. Преизчислените суми са отразени в
индивидуалните сметки по имоти. Вещото лице е посочило, че начислените суми,
които е посочил по компоненти за разпределяна топлоенергия, са в съответствие с
действащите по време на процесния период цени на топлоенергията. В тази връзка
вещото лице пояснява, че стойността на топлоенергията за процесния период за
имота е в размер на 498,78 лв.
Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице. При изготвяне на
експертизата вещото лица е работило въз основа на документи, представени му от
ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени
по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането
на потребена топлинна енергия. На следващо място вещото лице - топлотехник
последователно е анализирал и преценил всички релевантни при формиране на
задължението на ответника елементи - отчети на общ топломер, коректно
приложение на методиката за дялово разпределение и други.
По делото е прието и заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно-икономическа експертиза. От същото се установява, че
задължението за главница за процесния имот е 498,78 лв. за периода 01.05.2016 г.
- 30.04.2018 г., а за законна лихва – 83,85 лв., представляваща обезщетение за
забава за периода от 10.07.2016 г. – 25.09.2018 г., като към момента на
извършване на провеката от вещото лице не е извършено плащане от ответника.
Заключението на вещото лице е извършено след справка по
счетоводните документи и по регистрите за входяща и изходяща информация,
налична в ищцовото дружество, и не е оспорено от ответника, поради което съдът
го кредитира напълно.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК,
вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца
към ответника за доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение, връчена по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК /ред. бр.
86/2017 г./ за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите
установителни искове.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ:
В тежест на ищеца по иска за главница е установяването,
че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на
топлоенергия, изпълнението на задължението за реално доставяне на топлинна
енергия, както и нейната стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите
етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент
на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към
абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно
отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата
на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент
на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по-горе разпоредба
и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно
право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на
топлинна енергия.
От представения по делото договор за покупко-продажба се
установява, че на 10.10.1990 г. В.Л.С.
е закупил недвижим имот, представляващ апартамент № 56, находящ се в гр.
Перник, **** Предвид изявлението, направено от В.Л.С. в декларацията по чл. 14
от ЗМДТ, подадена на 26.03.2010 г. след смъртта на Е.В.С., починала на
07.02.2010 г., че е собственик на 4/6 ид.ч. от имота, а Л.В.Л. и В.В.О.
/дъщери на Е.В.С., видно от
удостоверението за наследници/ – по 1/6 ид.ч., съдът приема, че същият е придобил имота в режим на съпружеска
имуществена общнност със съпругата си Е.В.С.. Със смъртта на Е.В.С.
съпружеската имуществена общност е прекаратена и В.Л.С. се легитимира като
собственик на ½ ид.ч. от имота по силата на сключения договор за покупко-продажба,
а останалата ½ ид.ч. от имота е наследена при равни квоти, на основание
чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН от наследниците на починалата – съпругът й и
двете им деца.
По горните съображения съдът приема, че в качеството на
наследник на Е.В.С., ответницата
В.В.О. се легитимира като собственик на
1/6 ид. ч. от процесния имот.
От гореизложеното следва, че в исковия период ищцовото дружество се е
намирало в договор за продажба на топлинна енергия с ответницата В.В.О. в качествотото на съсобственик на топлоснабдения
имот.
От заключението на вещото лице по приетата
съдбно-техническа експертиза се установява, че доставената топлинна енергия за
процесния имот за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. е на стойност 498,78
лв.
Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата
вещ съразмерно с частта си. Следователно, съобразно обема на
правата си, ответницата дължи 1/6 част от цената за доставена топлинна енергия
за имота, а именно сумата 83,13 лв.
Ответникът не е навел възражение и представил доказателства за погасяване
на вземането, поради което съдът приема, че предявеният иск за главница е
основателен и следва да бъде уважен в пълния предявен размер.
Предвид обстоятелството, че искът има за предмет парично вземане, като
правоувеличаваща последица от предявяването им, следва да бъде уважено и
искането за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от депозиране
на заявлението в съда – 16.08.2019 г., до окончателното изплащане на вземането.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Предвид неизпълнението на падежа, ответникът дължи обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху месечните плащания от деня, следващ
изтичане на 30-дневния срок от периода, за който се отнасят.
От заключението на вещото лице по приетата
съдебно-икономическа експертиза се установява, че за периода 10.07.2016 г. – 25.09.2018
г. лихвата за забава върху месечните плащания за доставената за процесния имот топлинна
енергия е в размер на 83,85 лв.
Съобразно обема на правата си в
собствеността, ответникът дължи 1/6 част от обезщетението за забава, равняващо се на сумата 13,98 лв.
С оглед изложеното, съдът приема, че предявният иск
е основателен и следва да бъде уважен в пълния предявен размер.
По разноските:
С оглед отправеното искане и съгласно
задължителните указания, дадени с т.12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по
сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да
му бъдат присъдени направените разноски съразмерно на уважената част от
исковите претенции. Тъй като и в заповедното, и в исковото производство ищецът
е представляван от юрисконсулт, съдът приема, че в настоящото исково
производство ищцовото дружество е направило
следните разноски: 25,00 лв. – държавна такса, 250,00 лв. – депозити за
експертизи, 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, и 150,00 лв. – депозит
за особен представител, т. е. в общ размер на 525,00 лв., а в заповедното
производство, както следва: 25,00 лв. – държавна такса, и 50,00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, т.е. общо 75,00 лв.
Предвид изхода на спора, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените разноски в пълен размер.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.В.О., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК"
АД, EИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“,
ТЕЦ „Република”, сумата 83,13 лв. /осемдесет и три лева и
тринадесет стотинки/, равняваща се на 1/6 част от главница в размер на
498,78 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода
от 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес гр.
Перник, ****, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 16.08.2019 г., до окончателното
изплащане на вземането, и сумата 13,98
лв. /тринадесет лева и деветдесет и осем стотинки/, равняваща се на 1/6
част от сумата 83,85 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните плащания за
периода от 10.07.2016 г. до 25.09.2018 г., за които вземания е издадена Заповед № 3215/19.08.2019 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 04750 по описа за 2019 г. на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА В.В.О., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ -
ПЕРНИК" АД, EИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”, сумата 525,00 лв. /петстотин двадесет и пет лева/ - разноски в настоящото исково
производство, и сумата 75,00 лв. /седемдесет и пет лева/ - разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 04750 по описа за 2019 г. на Районен съд – Перник.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 04750 по описа за 2019
г. на Районен съд – Перник да бъде върнато на съответния състав, като към него
се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА:И.Д.