Решение по дело №7690/2019 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 260195
Дата: 25 септември 2020 г. (в сила от 4 ноември 2020 г.)
Съдия: Борислава Петрова Борисова-Здравкова
Дело: 20191720107690
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260195 / 25.9.2020г.      

         

гр. Перник, 25.09.2020 г.,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми август през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА

 

при участието на секретаря Роза Ризова

като разгледа докладваното от съдията

гр.д. № 07690 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република”, представлявано от Изпълнителния директор Любомир Спасов, чрез юрк. Софрониева, срещу В.В.О., ЕГН **********, с адрес: ***, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 83,13 лв. /осемдесет и три лева и тринадесет стотинки/, равняваща се на 1/6 част от главница в размер на 498,78 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. Перник, ****, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 16.08.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 13,98 лв. /тринадесет лева и деветдесет и осем стотинки/, равняваща се на 1/6 част от сумата 83,85 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 25.09.2018 г., за които вземания е издадена Заповед № 3215/19.08.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 04750/2019 г. по описа на Районен съд – Перник.

Ищецът твърди, че е доставил топлинна енергия за жилище, находящо се в гр. Перник, ****, за периода от 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. при действието на публично известни общи условия, които обвързват ответника в качеството на собственик на топлофицирания имот. Тъй като стойността на месечните задължения не била заплатена в предвидения в общите усовия срок – 30 дни след изтичане на периода, за който се отнасят, е начислена и лихва за забава върху главницата по всяка фактура за периода от 10.07.2016 г. до 25.09.2018 г. Моли да се приеме за установено, че ответникът му дължи 1/6 част от начислените за имота суми, за които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение, както и за осъждането му за сторените в заповедното и исковото производство разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения от съда особен представител адв. С., е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва да има качеството потребител на топлинна енергия, тъй като не е собственик или ползвател на процесния недвижим имот. Възразява ищецът да е доставил топлинна енергия на твърдяната стойност, както и че счетоводните книги са водени редовно. По изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По заявление на „Топлофикация Перник” АД е издадена Заповед № 3215/19.08.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 04750/2019 г. по описа на Районен съд – Перник срещу В.В.О., ЕГН **********, с адрес: ***, за заплащане на сумата 83,13 лв. /осемдесет и три лева и тринадесет стотинки/, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. Перник, ****, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 16.08.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 13,98 лв. /тринадесет лева и деветдесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 25.09.2018 г., и са присъдени разноски за производството.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжниците по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

От представените от ищеца общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. се установява, че са публикувани във в. „Съперник”, бр. 82/3959/ на 29.04.2008 г.

Видно от представената по делото декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 1236/26.03.2010 г., че В.Л.С. е декларирал пред данъчната администрация, че по силата на Договор за покупко-продажба  от 10.10.1990 г. притежава 4/6 ид.ч. от имот, находящ се на адрес: гр. Перник, ****, в съсобственост с В.В.О. и Л.В.Л., които приежават по 1/6 ид.ч. от имота.

 От Договор за покупко-продажба на държавен недвижим имот по Наредбата за държавните имоти, се установява, че на 10.10.1990 г. В.Л.С. е закупил недвижим имот, представляващ апартамент № 56, находящ се в гр. Перник, ****

Съгласно приложеното по делото удостоверение за наследници, Е.В.С. е починала на 07.02.2010 г. като е оставила наследници по закон съпруг – В.Л.С., и две дъщери – Л.В.Л. и В.В.О..

От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, по отношение на която е въведена услугата за дялово разпределение на топлинната енергия преди процесния период, тъй като фирма „Нелбо“ ЕАД, гр. София е изготвяла изравнителни сметки от преди 2006 г. Вещото лице посочва, че между ищцовото дружество и фирма „Нелбо“ ЕАД, гр. София, е сключен Договор № 99/08.12.2011 г. за услугата дялово разпределение на топлинната енергия със срок една година и клауза за безсрочно продължение с по още една година, ако липсват възражения от подписалите го страни. От заключението на същата експертиза се установява, че уредът за търговско измерване, монтиран в абонатната станция, е преминал метрологичен контрол, съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване и показанията му могат да се считат за достоверни. От заключението се установява още, че е извършен редовен отчет на показанията на топломера в абонатната станция, което е констатирано от карнетите, водени от топлофикационното дружество. Нетното количеството топлинна енергия е определяно съгласно Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г., тъй като от брутната топлинна енергия са приспаднати технологичните загуби на топлоенергия. Изпълнено е изискването на посочената наредба, касаещо разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в сграда на етажна собственост (СЕС). Не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС. От обсъжданото заключение съдът достига до извод, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно след проведени отчети за потреблението на топлинната енергия в СЕС. Преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти. Вещото лице е посочило, че начислените суми, които е посочил по компоненти за разпределяна топлоенергия, са в съответствие с действащите по време на процесния период цени на топлоенергията. В тази връзка вещото лице пояснява, че стойността на топлоенергията за процесния период за имота е в размер на 498,78 лв.

Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице. При изготвяне на експертизата вещото лица е работило въз основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна енергия. На следващо място вещото лице - топлотехник последователно е анализирал и преценил всички релевантни при формиране на задължението на ответника елементи - отчети на общ топломер, коректно приложение на методиката за дялово разпределение и други.

По делото е прието и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза. От същото се установява, че задължението за главница за процесния имот е 498,78 лв. за периода 01.05.2016 г. - 30.04.2018 г., а за законна лихва – 83,85 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 10.07.2016 г. – 25.09.2018 г., като към момента на извършване на провеката от вещото лице не е извършено плащане от ответника.

Заключението на вещото лице е извършено след справка по счетоводните документи и по регистрите за входяща и изходяща информация, налична в ищцовото дружество, и не е оспорено от ответника, поради което съдът го кредитира напълно.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК /ред. бр. 86/2017 г./ за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове.

 

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:

В тежест на ищеца по иска за главница е установяването, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, изпълнението на задължението за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната стойност.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по-горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.

От представения по делото договор за покупко-продажба се установява, че на 10.10.1990 г. В.Л.С. е закупил недвижим имот, представляващ апартамент № 56, находящ се в гр. Перник, **** Предвид изявлението, направено от В.Л.С. в декларацията по чл. 14 от ЗМДТ, подадена на 26.03.2010 г. след смъртта на Е.В.С., починала на 07.02.2010 г., че е собственик на 4/6 ид.ч. от имота, а Л.В.Л. и В.В.О. /дъщери на Е.В.С., видно от удостоверението за наследници/ – по 1/6 ид.ч., съдът приема, че същият е придобил имота в режим на съпружеска имуществена общнност със съпругата си Е.В.С.. Със смъртта на Е.В.С. съпружеската имуществена общност е прекаратена и В.Л.С. се легитимира като собственик на ½ ид.ч. от имота по силата на сключения договор за покупко-продажба, а останалата ½ ид.ч. от имота е наследена при равни квоти, на основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН от наследниците на починалата – съпругът й и двете им деца.

По горните съображения съдът приема, че в качеството на наследник на Е.В.С., ответницата В.В.О. се легитимира като собственик на 1/6 ид. ч. от процесния имот.

От гореизложеното следва, че в исковия период ищцовото дружество се е намирало в договор за продажба на топлинна енергия с ответницата В.В.О. в качествотото на съсобственик на топлоснабдения имот.

От заключението на вещото лице по приетата съдбно-техническа експертиза се установява, че доставената топлинна енергия за процесния имот за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. е на стойност 498,78 лв.

Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Следователно, съобразно обема на правата си, ответницата дължи 1/6 част от цената за доставена топлинна енергия за имота, а именно сумата 83,13 лв.

Ответникът не е навел възражение и представил доказателства за погасяване на вземането, поради което съдът приема, че предявеният иск за главница е основателен и следва да бъде уважен в пълния предявен размер.

Предвид обстоятелството, че искът има за предмет парично вземане, като правоувеличаваща последица от предявяването им, следва да бъде уважено и искането за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението в съда – 16.08.2019 г., до окончателното изплащане на вземането.

 

По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.

Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Предвид неизпълнението на падежа, ответникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните плащания от деня, следващ изтичане на 30-дневния срок от периода, за който се отнасят.

От заключението на вещото лице по приетата съдебно-икономическа експертиза се установява, че за периода 10.07.2016 г. – 25.09.2018 г. лихвата за забава върху месечните плащания за доставената за процесния имот топлинна енергия е в размер на 83,85 лв.

Съобразно обема на правата си в собствеността, ответникът дължи 1/6 част от обезщетението за забава, равняващо се на сумата 13,98 лв.

С оглед изложеното, съдът приема, че предявният иск е основателен и следва да бъде уважен в пълния предявен размер.

 

По разноските:

С оглед отправеното искане и съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му бъдат присъдени направените разноски съразмерно на уважената част от исковите претенции. Тъй като и в заповедното, и в исковото производство ищецът е представляван от юрисконсулт, съдът приема, че в настоящото исково производство ищцовото дружество е направило следните разноски: 25,00 лв. – държавна такса, 250,00 лв. – депозити за експертизи, 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, и 150,00 лв. – депозит за особен представител, т. е. в общ размер на 525,00 лв., а в заповедното производство, както следва: 25,00 лв. – държавна такса, и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, т.е. общо 75,00 лв.

Предвид изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените разноски в пълен размер.

 

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.В.О., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, EИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”, сумата 83,13 лв. /осемдесет и три лева и тринадесет стотинки/, равняваща се на 1/6 част от главница в размер на 498,78 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. Перник, ****, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 16.08.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 13,98 лв. /тринадесет лева и деветдесет и осем стотинки/, равняваща се на 1/6 част от сумата 83,85 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 25.09.2018 г., за които вземания е издадена Заповед № 3215/19.08.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 04750 по описа за 2019 г. на Районен съд – Перник.

ОСЪЖДА В.В.О., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, EИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”, сумата 525,00 лв. /петстотин двадесет и пет лева/ - разноски в настоящото исково производство, и сумата 75,00 лв. /седемдесет и пет лева/ - разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 04750 по описа за 2019 г. на Районен съд – Перник.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник  в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 04750 по описа за 2019 г. на Районен съд – Перник да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА:И.Д.