Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 11.09.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд V гр. състав,
в публично заседание, проведено на 03.09.2019г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при секретар Галя
Николова, като разгледа докладваното от
съдията, гр.д. № 461 по описа на
съда за 2019г. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Искове с правно основание
чл. 415 във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД от ГПК.
Ищецът „Т.П.” ЕАД
представлявано от изпълнителния директор ***, е предявил против В.И.В., ЕГН **********,
искове с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване на дължимост на
сумата от общо 550.80лв. - главница и лихва, за която е издадена заповед за
изпълнение. Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по което е образувано ч.гр.д. № 7224/2018г. на РС
Плевен, по което съдът е издал заповед за изпълнение срещу ответника. Твърди,
че в длъжникът не е намерен и РС Плевен е указал на заявителя, че може да
подаде иск по чл. 415 от ГПК. Твърди, че на основание чл. 153 от ЗЕ, ответникът
е ползвател на топлинна енергия, като същата не е заплатена. Това обстоятелство
и връчването на съдебните книжа на длъжника в заповедното производство по реда
на чл. 47 ал. 5 от ГПК, според ищеца, поражда неговия правен интерес от
предявяване на настоящия иск, с който се иска признаване дължимост на
вземането, както следва: 508.46 лева - главница за периода 01.01.2017 г.–
30.04.2018г., за ползвана и незаплатена топлоенергия на адрес гр. ***, лихва
върху главницата в размер на 42.34 лева за периода 02.03.2017 г. до 02.10.2018
г. и законната лихва върху главницата от 09.10.2018 г. до изплащане на
вземането. В с.з. на 03.09.2019г., ищецът е уточнил, че главницата се състои от
следните елементи: сума за отопление с ИРУ от 62.11 лв.; сума за отопление без
ИРУ в размер на 172.69 лв.; сума за топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация в размер на 304.08 лв.; сума за услуга дялово разпределение в общ
размер на 19.51 лв.; корекции – 2.69 лв.
Ищецът твърди, че в топлофицирания
имот няма водомери, има два броя уреда и 1 бр. щранг лира. Претендират се
разноски.
Ответникът, чрез назначения си особен
представител, счита, че исковата молба е допустима, и с оглед представените
доказателства може да се предположи, че е основателна.
Съдът, след като се
съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема
за установено следното: От приложеното ч.гр.д. № 7224/2018г. по описа на ПлРС
се установява, че ищецът е депозирал на 09.10.2018г. пред ПлРС заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника за исковите
суми. Установява се също така, че за претендираните вземания е била издадена
Заповед за изпълнение № 4492/9.10.2018г., която е връчена на длъжника по реда
на чл. 47 ал. 5 от ГПК. С Разпореждане на съда, получено на 04.01.2019г., е
указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си, на
основание чл.415, ал.1 от ГПК, поради постъпилото възражение от длъжника. Искът
е предявен в законоустановения едномесечен срок – на 25.01.2019г., той касае сумите
по издадената заповед за изпълнение, поради което съдът го приема за допустим.
Между страните не е налице
спор, че ответницата В.И.В. е собственик на процесния АПАРТАМЕНТ в гр. ***,
това се потвърждава и от приложената молба от 19.10.1999г. до ищеца за
откриване на партида на името на ищцата, молба от 29.08.2014г. за източване на
вода от инсталацията, поради ремонт, съобщение за задължения за МДТ за имота за
2018г., нот.акт за учредяване на договорна ипотека върху топлоснабдения имот с
ипотекарен собственик – ответницата, подновена на 30.08.2016г. и заличена на
24.03.2017г. От представеното и неоспорено извлечение от счетоводна сметка по
същата партида, както и от представените от ищеца месечни отчетни фактури за
потребление на ТЕ в имота, се установява, че през периода от 01.01.2017 г.–
30.04.2018г. е била начислена сума в общ размер на 508.46лв., която е за ТЕ,
отдадена за сградна инсталация, отопление с ИРУ и без ИРУ, корекции, вкл. и
отрицателни, и за дялово разпределение. При съобразяване разпоредбата на чл.31, ал.1 от представените
по делото Общи условия, предвиждаща, че купувачите са длъжни да заплащат
дължимите месечни суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят и на основание нормата на чл.40 от ОУ, предвиждаща
начисляване на законната лихва за периода на забава, ищецът Топлофикация-Плевен
е начислила върху дължимите главници и лихва за забавеното им плащане,
възлизаща в общ размер на 42.34лв. – за периода от 02.03.2017 г. до 02.10.2018г.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Доказа се по
делото, че ответницата е била собственик на недвижимия имот в гр.***, за
исковия период. Доказа се също и че имотът
е бил топлоснабден, което е видно както от доказателствата за отчет,
представени от ищеца, така и от съдържанието на подадените от ответницата до
ищеца молби. Собствеността на имота придава на ответника качеството на
потребител на топлинна енергия – качество, уредено в чл. 153, ал. 1 от Закона
за енергетиката, който сочи, че всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение са потребители на топлинна
енергия. С разпоредбата на чл. 156 от ЗЕ за уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради -
етажна собственост е утвърден принцип за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия. Всеки потребител дължи заплащане на реално
потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответна
част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Ирелевантно
в случая е, че по делото не представен договор между страните - между страните
са налице договорни отношения съгласно чл. 153 от ЗЕ. Общите условия на
топлофикационното дружество се одобряват и публикуват по реда на чл. 150 от ЗЕ,
влезли са в сила и няма данни да са оспорени от ответника. По делото е безспорно,
че в сградата има изградена абонатна станция и топлопреносна мрежа и поради
това процесния имот се явява топлоснабден по смисъла на ЗЕ. Следва да се посочи
по отношение на претендираната ТЕ, отдадена за сградна инсталация, че сградната
инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, ЗС и ЗУЕС, и всички собственици и
носители на вещни права, следва да поемат ползите и тежестите, свързани с
употребата на общата вещ. Доказа се от представената справка, че за исковия
период е имало потребление на ТЕ в общ размер на 508.46лв. Тежестта на
доказване на плащането на сумите в исковия период или в хода на делото, е на
ответника, но в тази насока доказателства по делото не са събрани.
Поради всичко дотук изложено – доказаното
качество на потребител на ответника, доставеното и отчетено количество ТЕ,
неизпълнението на задължението за заплащане на начислените суми, се налага
извода, че по че исковите суми за главница са дължими от ответника, а поради
незаплащане на задълженията в периодите по чл. 31 ал. 1 от ОУ на ищеца /30
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят/ - дължими са и
начислените лихви в претендирания размер. Поради посоченото, исковете се явяват
основателни и доказани и следва да бъдат уважени изцяло.
При този изход на делото,
съдът следва да присъди разноските в исковото производство, възлизащи на 75.00лв.
държавна такса, 100.00лв. юрк. възнаграждение /определено от съда на осн. чл.
78 ал. 8 от ГПК/, и 300.00лв. – внесен депозит за особен представител на
ответницата, или общо 475.00лв. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. № 4/2013г.
на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди разноските направени от ищеца и в
заповедното производство, възлизащи на 75.00лв.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от ГПК, че
В.И.В., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на „Т.П.” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, сумата от 508.46 лева
- главница за периода 01.01.2017 г.– 30.04.2018г., за ползвана и незаплатена
топлоенергия на адрес гр. ***, лихва върху главницата в размер на 42.34 лева за периода 02.03.2017
г. до 02.10.2018 г., както и законната лихва върху главницата от 09.10.2018г. -
датата на депозирането на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 7224/2018г. на ПлРС до окончателното изплащане на главницата,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 4492/9.10.2018г.
ОСЪЖДА В.И.В.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „Т.П.”ЕАД
с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, разноски в исковото производство в размер на 475.00лв.
ОСЪЖДА В.И.В.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „Т.П.”
ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление ***, разноски по ч.гр.д. № 6616/18г. на ПлРС в размер на 75.00лв.
Решението може да се
обжалва пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: