Решение по адм. дело №532/2025 на Административен съд - Пловдив

М. Л. С., [ЕГН], [населено място], ж.к. ***, представлявана адв. Св. Х. обжалва Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 3560-1/04.12.2024г., потвърден с Решение № 13/17.02.2025г. на Директора на Дирекция „МДТ“ при община Пловдив.

- Жалбоподателят счита АУЗД за неправилен и незаконосъобразен. Поискано е да бъде отменен поради следните съображения : Невярно е посоченото в оспорения АУЗД, че за обект – собственост на М. С., представляващ апартамент, самостоятелен обект с [идентификатор] в строяща се жилищна сграда с гаражи, магазини за хранителни стоки, кафе и магазин за промишлени стоки в [УПИ], кв.63А по плана на кв. ***, [населено място], ул. П. – е подадена декларация по чл.14 ЗМДТ. Поддържа се, че декларация не е подписвана и подавана от С., което лице и да момента е в невъзможност да ползва имота, тъй като същият представлява незаконен строеж и има издадена забрана за ползването му от РДНСК – Пловдив. На 17.11.2008г. е бил съставен акт образец 14, с който е констатирано завършване на сградата в степен 100% на груб строеж, но в резултат на извършени допълнителни СМР в периода след 2012г. /надстроявания и пристроявания/, са реализирани значителни конструктивни и архитектурни отклонения от одобрените проекти и издадени строителни книжа. Съществените отклонения били констатирани със заповед от 10.07.2013г. за спиране на строителството и е съставен акт обр. 10/10.07.2013г. по Наредба № 3/2003г. на МРРБ. До настоящ момент съществените отклонения не са отстранени и се явяват незаконно реализирани, тъй като за тях не са издадени необходимите строителни книжа и подлежат на премахване като незаконен строеж. В тази вр. със заповед от 28.05.2019г. на началника на РДНСК – ЮЦР /сега РДНСК – Пловдив/ е наредено на основание чл.225 ал.1 ЗУТ – премахване на СМР, изпълнени в отклонение от издадените строителни книжа, тъй като същите не са доброволно премахнати от лицата, които са ги осъществили – главен изпълнител Даникат М ЕООД и подизпълнителите М. Г. ЕООД и Елвеко електромонтажи ЕООД. Заповедта на началника на РДНСК – Пловдив е отменена с влязло в сила Решение № 1397/27.07.2020г. по адм.д.№ 1740/2019г. на АС – Пловдив в конкретна част, за СМР – собственост на С. Г. Т., като в останалата си част е влязла в сила – по отношение на обекти, които са собственост на : Лавис-Умурски ЕООД, С. С. Д., М. С. К., Б. Й. М.. Жилищната сграда все още не може да бъде въведена в експлоатация, стои запечатана и достъпът до нея е официално преустановен от 27.10.2014г. Счита се, че Заповед № ДК-09-Пд-02/27.10.2014г. на Началника на РДНСК – Пловдив на практика обезсилва акт обр.14 от 17.11.2008г., поради настъпването на нови факти след съставянето му.

Заявено е, че заедно с останалите собственици на имоти в сградата, жалбоподателят С., е сезирала Д. М. данъци и такси с молба за извършване на проверка и посещение на място във вр. с отразени в информационните масиви на общинската администрация неправилно изчислени задължения на ДНИ и ТБО. Вместо да извърши проверка, администрацията изготвила бланкетен отговор и съставила оспорения АУЗД, позовавайки се на декларация по чл.14 ЗМДТ от 01.12.2022г., каквато никога не е подавана от М. С.. В две писма от 13.07.2023г. и от 07.02.2024г. общинските служители се позовават на § 39 ПЗР ЗКПО, обн. В ДВ бр.98 от 27.11.2018г., в сила от 01.01.2019г., с който са направени изменения и допълнения на разпоредбите на чл.14 ал.1, ал.4 и ал.4, както и на чл.15 ал.5 и ал.7 ЗМДТ, които според общинските служители обуславят дължимост на ДНИ и ТБО от момента на завършването на сградата в груб строеж. В тази вр. е посочено, че за измененията в ЗМДТ е налице трайна съдебна практика на ВАС в насока – цитираните норми нямат обратно действие и не могат да бъдат прилагани за т.нар. „заварени случаи“, като прилагането им „занапред“ не може да бъде самоцелно и следва да съобразява спецификите на всеки конкретен случай /Решения №№ 4076/2021г. по д. № 5380/2021г.; 1365/2023г. по д. № 3483/2022г.; 1749/2024г. по д. № 6976/2023г.; 10602/2023г. по д. № 3238/2023г.; 11881/2021г. по д. № 4076/2021г.; 13130/2021г. и др./. С арг. от текста на чл.15 ал.5 ЗМДТ /в сила от 1.01.2019г./ е посочено, че според съдебната практика хипотезата на чл.15 ал.5 ЗМДТ е неразривно свързана с ал.7, като в случая констативен акт по чл.176 ал.1 ЗУТ не е и не може да бъде издаден, тъй като е налице заповед за премахване на извършеното в нарушение на одобрените проекти строителство, а обектът не е завършен и не се ползва. Затова начисляването на задължения за ДНИ върху него е незаконосъобразно.

По отношение ТБО е посочена за приложима нормата на чл.64 ал.1 ЗМДТ, като съгласно Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Община Пловдив, е предвидено, че за новопостроени сгради или части от сгради се дължи такса от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени или е започнало ползването им. Разпоредбите на наредбата възпроизвеждат текста на чл.15 ал.1 ЗМДТ, поради което е налице недължимост на ТБО за обект в процес на изграждане, който не е годен за ползване. Дължимостта на ТБО е свързана с годността на имота да бъде ползван по предназначението си.

Изтъкнато е, че в случая сградата дори не е изградена на етап груб строеж, тъй като след издаване на акт обр.14 от 17.11.2008г. са извършени СМР в нарушение на одобрените инвестиционни проекти и е постановено премахване на незаконното строителство, което обезсилва акт обр.14. Към момента, предвид състоянието на сградата – не може да бъде издадено нито удостоверение за степен на завършеност на сградата, нито данъчна оценка, в която насока са налице последователни откази от кметовете на районите *** и Централен /приложени към жалбата/. Заявено е, че за определяне размера на данъка на самостоятелен обект в незавършена сграда е необходимо да се приложи нормата на новоприетите ал.5 и ал.7 на чл.15 ЗМДТ, като задължителна предпоставка е наличието на констативен акт, съставен на основание чл.181 ал.2 ЗУТ от служители на общинската администрация. Посоченото обстоятелство е потвърдено и в писмо на община Пловдив изх.№ 23П-8578/30.10.2023г. /приложено към жалбата/. Тоест, липсата на основание за издаване на удостоверение за степен на завършеност е законова пречка да се изготви данъчна оценка на незавършеното строителство както на сградата, така и на всеки отделен самостоятелен обект. Налице е обективна невъзможност за прилагане на нормите в приложение № 2 към ЗМДТ, тъй като в чл.12 т.2 от т.III е посочено, че данъчната оценка на самостоятелен обект в незавършена сграда е част от данъчната оценка на незавършената сграда, съответстваща на отношението между бруто площта на обекта /вкл. идеални части от общите части на сградата/ към бруто площта на сградата по проект. Тоест, в настоящия случай не може да се определи и начисли ДНИ и ТБО – както на незавършената сграда, така и на самостоятелните обекти в същата. Освен това през 2013г. и 2014г. за издадени заповеди на контролните органи на ДНСК за спиране на строителството и забрана за достъп до сградата, при което ТБО е недължима и поради този факт.

В ход по същество адв. Х. поддържа доводите в жалбата, като счита, че те се потвърждават от приетата по делото СТЕ. Заявено бе, че спорът изисква отговор на въпроса – дали може незаконен строеж, който подлежи на премахване, да се облага с данъци и такси. Поискано е жалбата да бъде уважена с присъждане на направените съдебни разноски, вписани в списък на разноските /л.315/.

- Ответникът Директор на Дирекция „Местни данъци и такси“ /МДТ/ при Община Пловдив с пълномощник гл. юрисконсулт А. Б.оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна.

В ход по същество бе заявено относно завършването на сградата в груб строеж, че съгласно чл.15 ал.5 ЗМДТ – когато са изтекли 2 години от констатиране на това обстоятелство и същите са изтекли в случая, данък върху недвижимите имоти се дължи от началото на 2019г. По отношение декларацията по чл.14 ЗМДТ бе посочено, че същата е „сформирана“ служебно, поради неизпълнение на задължението от възложителя на строежа. За ТБО се поддържа, че лицето не е подало декларация за освобождаване от компонентите сметосъбиране и сметоизвозване поради неизползване на имота. Не са налице основания за отмяна на акта в частта за ТБО, тъй като таксата се заплаща независимо дали се ползва имотът или не, като е налице годен за облагане обект. Заявено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура-Пловдив не участва в делото.

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от адресат на Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ в предвидения срок и с правен интерес. Решение № 13/17.02.2025г. на Директора на дирекция МДТ при община Пловдив е връчено на пълномощник на М. С. на 20.02.2025г. /л.130/, жалбата е с вх. номер от 28.02.2025г., при осъществено задължително оспорване по административен ред /л.88 и сл./.

1. Акт по чл.107 ал.3 ДОПК следва да бъде издаден от орган на общинската администрация от съответното звено за местни приходи в общината, изпълняващ функции на орган по приходите по смисъла на чл. 4 ал. 3 от ЗМДТ /дирекция "Местни данъци и такси" или аналогична структура със съответните функции/, овластен със заповед на кмета на общината да изпълнява функциите на орган по приходите по смисъла на чл. 4 ал. 3 и ал. 4, вр. чл. 9б ЗМДТ и по реда на чл.107 ал. 3 ДОПК. Издаденият по този ред акт може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община, който съгласно чл. 4 ал. 5 от ЗМДТ упражнява правомощията на териториален директор на НАП, а при потвърждаване на акта – същият може да бъде обжалван пред съответния административен съд в 14-дневен срок от получаване на решението за потвърждаването му или в срока по чл. 156 ал. 5 ДОПК при мълчаливо потвърждаване по смисъла на чл. 156 ал. 4 ДОПК.

Актът подлежи на задължителен административен контрол, като за случаите, при които задължението е установено по чл. 107 ал. 3 ДОПК компетентният горестоящ орган /в ДОПК наименуван „решаващ орган”/ е ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община. На обжалване пред съда подлежи първоначалният административен акт само в частта, която е обжалвана по административен ред и е потвърдена при това обжалване /чл. 156 ал. 1, 2 и 3 ДОПК; ответник в производството пред съда е решаващият орган – чл.159 ал.2 ДОПК/.

1.1. Оспореният АУЗД № 3560-1/04.12.2024г., потвърден с Решение № 13/17.02.2025г., е издаден от Д. В. А. – гл. инспектор в О. С. и контрол на Дирекция МДТ при община Пловдив, в качеството на орган по приходите по реда на ДОПК, съгласно Заповед № 23ОА-2865/02.11.2023г. на Кмета на община Пловдив /л.137/. Посочената заповед е част от преписката и е издадена на основание чл.4 ал.4 вр. с ал.1 ЗМДТ. Съобрази се, че ЗМДТ не изисква поименно определяне на служителите, което съответства на компетентността на административния орган, произтичаща от заеманата длъжност, а не от конкретната личност. Главен инспектор в О. С. и контрол на Дирекция МДТ при община Пловдив - Д. В. А., заема посочената длъжност към дата на издаване на АУЗД, видно от Заповед № 12/25.01.2024г. на Кмета на община Пловдив /л.194/.

Компетентността на органа – издател е установена и авторство не е оспорено.

1.2. В АУЗД е посочено, че М. С. е декларирала и община Пловдив установила имот, за който на база посочени данни в декларации, собствени данни, данни получени от трети лица и организации, са установени данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ и такса за битови отпадъци /ТБО/. Отразено е, че декларация по чл.14 ЗМДТ с вх. № 66090030182/01.12.2022г. се отнася за имот с партиден № 6609Н491464 с адрес – [населено място], район ***, [улица].*** ет., представляващ сграда, жилище ап. А1+ изба И2 с [идентификатор] с година на построяване 2008г., с конструкция МЗ-масивни монолитни г. и с РЗП общо 90.41 кв.м., в това число : РЗП на обекта 86,76 кв.м., РЗП на мазе 3,65 кв.м., РЗП на таван 0 кв.м., с данъчна оценка на обекта към 2024г. – 69 950,70лв., декларирана от лицето в качеството на собственик.

Относно ДНИ са приложени : чл.10 ал.1 ЗМДТ в редакции – до 31.12.2018г., в сила от 01.01.2019г., в сила от 01.01.2020г.; чл.11 ал.1 и ал.3 ЗМДТ; чл.13 ЗМДТ; чл.19 ал.1, чл. 20, чл.21 ал.1 ЗМДТ; чл.22 вр. с чл.1 ал.2 и ал.3 ЗМДТ.

За ТБО са приложени : чл.62, чл.66, чл.64 ал.1 вр. с чл.11 ЗМДТ; чл.67 ал.1 ЗМДТ; чл.9 ЗМДТ; чл.69 ал.1 ЗМДТ; чл.19а ал.1 от Наредбата а определянето и администрирането на местните такси и цени а услуги на територията на община Пловдив /наредбата/.

АУЗД не съдържа фактически основания и единствено е посочено, че при извършената проверка се установило, че не са внесени дължимите суми.

Установителната част от АУЗД касае сградата на посочения административен адрес : ДНИ е за данъчен период – 2019г. – 2024г. включително; ТБО за 2019г. – 2024г. включително. Размерът на ДНИ е общо 1 017,82 лв., от които 765,46лв. главница и 252,36лв. лихви. Размерът на ТБО е общо 983,54лв., от които 743,92лв. главница и 239,62лв. лихви.

1.3. При административното оспорване са изложени правни доводи за незаконосъобразност на АУЗД с приложени писмени доказателства по опис /л.88 и сл./.

Решаващият орган изложил подробни съображения, заместващи отсъствието на такива в АУЗД : По отношение възражението за неподавана от М. С. декларация по чл.14 ЗМДТ е посочено, че служебно е регистриран вх. номер на декларация с цел служебно сформиране на партида за определяне ДНИ и ТБО за собственика, като декларацията е с № 66090030182/01.12.2022г. по партида № 6609Н491464, с облог от 01.01.2019г. /л.131 и сл./. Директор на дирекция МДТ при община Пловдив е описал съдържанието на жалба от 05.07.2023г. и заявление от собственици на самостоятелни обекти в сградата /СОС/ за действия по реда на чл.195 ЗУТ и изясняване на момента на възникване на основание за облагане на отделните СОС с ДНИ и ТБО, предвид издадената през 2014г. заповед за спиране на строителството и отговор от 07.02.2024г. /л.66 гръб и сл./, както и жалба от 15.10.2024г. относно определяне на задължения за ДНИ и ТБО, относно която е направено запитване с изх. номер от 30.10.2024г. до началника на РДНСК – ЮЦР /цитирани въпроси, л.81/ и отговор от 10.01.2025г. /л.82 и сл./. В същия е вписано следното : Със Заповед № ДК-02-ЮЦР-0З/28.05.2019г. на началника на РДНСК – ЮЦР е разпоредено премахване на изпълнени СМР в отклонение от издадените строителни книжа за сградата с извършители – Лавис – Умурски ЕООД /възложител/ и Даникат – М ЕООД – изпълнител на грубия строеж, като СМР – предмет на заповедта касаят собствени обекти на Лавис-Умурски ЕООД, С. С.. Д., М. С.. К., Б. Й. М., С. Г. Т.. Заповедта е обжалвана от Сн. Т. и с Решение № 1397/27.07.2020г. по адм.д.№ 1740/2019г., АС – Пловдив, заповедта е отменена в частта за разпоредените за премахване СМР по отношение собствеността на Т. /фасадни зидове на кота – 0,90м. към Магазин за хранителни стоки и склад към него/. Решението е в сила от 26.05.2021г. От 26.05.2021г. до 10.01.2025г. /дата на отговора на РДНСК/ - административното производство по изпълнение на заповедта за премахване било на етап – връчване на покани за доброволно изпълнение. Началникът на РДНСК – Пловдив счел, че с издаването на заповедта от 28.05.2019г. не се променя степента на завършеност на строежа, който в момента е завършен в груб строеж с акт обр.14 за приемане на конструкцията на сградата от 17.11.2008г. с частично изпълнени довършителни работи, както и, че макар заповедта да касае премахване на част от тераси, фасадни зидове и част от стоманобетонни плочи, чрез които са увеличени квадратурите на засегнатите апартаменти, грубият строеж няма да бъде засегнат. В тази вр. се отбелязва, че в т.2 от заповедта /л.101 и сл./ ясно е посочено, че премахването се извършва след одобрен и изпълнен конструктивен проект за укрепване на конструкцията, който именно проект би доказал тезата в отговора – премахването няма да засегне грубия строеж. Според Началника на РДНСК заповедта от 28.05.2019г. и заповедта от 27.10.2014г. за спиране на СМР и забрана за достъп до строежа /л.56 гръб и сл./ - предмет на спирането и достъп до обекта е целия строеж, макар приобщени и увеличени площи да са установени за апартаменти Г4, Г5, В6, А7 /съответно на 4-ти, 5-ти, 6-ти и 7-ми етажи/ - не обезсилват акт обр.14 от 17.11.2008г. за приемане на конструкцията на сградата. Към момента строежът не е въведен в експлоатация поради висящото административно производство по отношение заповедта за премахване в неотменената й част – а всъщност предвид започналото след около 4 години по отношение необжалваната част от заповедта - производство по принудителното изпълнение на влязъл в сила административен акт /чл.267 и сл. АПК/.

Относно ДНИ върху недвижими имоти – сгради, които не са въведени в експлоатация директорът се е позовал на общия принцип на облагане по чл.10 ал.1 ЗМДТ и изключените от данъчна тежест категории имоти /чл.10 ал.3 ЗМДТ/. Посочено е, че съгласно чл.13 ЗМДТ – ДНИ се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не, като изключенията са в чл.24 ал.1 ЗМДТ. Вписано е, че с § 39 ПЗР ЗИД ЗКПО в сила от 01.01.2019г. са налице изменения и допълнения в ЗМДТ и в частност – чл.14 ал.1, ал.3 и ал.4 и чл.15 ал.5 и ал.7, като е пояснено, че за да се стимулира завършването на недовършеното строителство и за да се ограничи нерегламентираното ползване на сгради преди въвеждането им в експлоатация, законодателят е въвел нов начален момент при облагане на сгради, които са фактически завършени, но на които ползването или въвеждането в експлоатация по предвидения в ЗУТ ред, не е разрешено. Решаващият орган приел, че за новопостроени сгради по чл.15 ал.5 ЗМДТ, които подлежат на приемане по реда на ЗУТ, завършени са на етап груб строеж и са изтекли две години от момента на констатирането на това обстоятелство – тоест, [възраст] срок е изтекъл преди 01.01.2019г., ДНИ се дължи от началото на 2019г., тъй като от този момент нормите на чл.15 ал.5 и ал.7 ЗМДТ влизат в сила и за всички тези сгради е следвало да бъдат подавани декларации по чл.14 ал.2 ЗМДТ от възложителя на строежа в срок до 29 февруари 2020г. - § 28 ПЗР ЗИД ЗКПО, обн. ДВ бр. 96 от 2019г., в сила от 01.01.2020г. В тази вр. е посочено, че конкретния обект е завършен на етап груб строеж и двугодишният срок е изтекъл към 01.01.2019г., при което се дължи ДНИ от началото на 2019г. Възложителят на строежа не е изпълнил задължението си за подаване на декларация в законоустановения срок, поради което служебно е сформирана партида по декларацията от 01.12.2022г.

По отношение ТБО в относима редакция за процесния период са цитирани приложимите норми от ЗМДТ, като е посочено, че размерът на ТБО е съобразен с : Решение на общински съвет /РОС/ - Пловдив № 506 от 20.12.2012г. – за 2019г., а за 2020г. – 2024г. е съобразно промилите, приети с РОС № 388/21.12.2019г. За периода 2019-2024г. са издадени заповеди съгласно чл.63 ЗМДТ за определяне границите на районите и видът на предлаганите услуги по л.62 ЗМДТ /от 31.10.2018г., от 28.10.2019г., от 30.10.2020г., от 28.10.2021г., от 01.12.2022г. и от 25.10.2023г. – л.139 и сл./, според които е организирано за всеки годишен период извършване на – сметосъбиране и сметоизвозване; поддържане чистотата на териториите за обществено ползване; обезвреждане на битви отпадъци и събиране и извозване на битови отпадъци за имота, намиращ се на територията на район Западен /техническа грешка - имотът е в район ***/. Освобождаването или облекченията при заплащане на ТБО от началото на 2004г. се уреждат с наредби на ОбС /чл.8 ал.5 и ал.6 и чл.9 ЗМДТ/ - чл.71 ЗМДТ и чл.9 от наредбата, като до недължимост на ТБО за конкретния имот може да се стигне при наличие на втората хипотеза на нормата на чл.71 т.1 ЗМДТ при спазване на законовите предпоставки – чл.71 ЗМДТ и чл.8 ал.5 с.з. С арг. от чл.71 ЗМДТ е посочено, че освобождаването от ТБО за всички компоненти е налице само когато общината по местонахождение на имота не предостави услугите и няма съоръжения и депа за битови отпадъци и обезвреждането им, като за компонентите – сметосъбиране и сметоизвозване има възможност за освобождаване единствено при заявено в декларация по образец, че недвижимия имот няма да се полза от собственика или ползвателя за цялата година. Това е посочено в чл.19в ал.1 т.2 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Пловдив, приета с РОС № 80 от 04.03.2003г. /л.179 и сл. – представена в съдебното производство/. Установено е, че М. С. не е подавала декларация в посочения смисъл. Описана е информацията за изградено на територията на община Пловдив Регионално депо за неопасни отпадъци в землището на [населено място], функциониращо съгласно ЗУО и Наредба № 8/24.08.2004г. и издадено от МОСВ Решение № 355-НО-ИО-АО/2008г. за комплексно разрешително, вкл. наличие на Депо за неопасни отпадъци и инсталация за биологично разграждане по закрит способ със собственик община Пловдив, което е в [населено място] /Решение № 380-НО-И0-А0/2009 на МОСВ с актуализация от 2022г./ - л.187 – л.193, представени в съдебното производство. За дължимост на таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е посочено наличието на два кумулативни елемента – принадлежност на имота към територията на съответното населено място и предоставяне на услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населеното място, тъй като е прието, че общото ползване предполага и обща отговорност за събиране, транспортиране и третиране на генерираните битови отпадъци по см. на чл.7 ал.1 ЗУО. Изтъкнато е, че според съдебната практика тази услуга не е обвързана с фактическото ползване на имота от задълженото лице по чл.11 ЗМДТ.

Прието е, че ТБО се дължи, тъй като е налице годен за облагане обект.

2. В съдебното производство са събрани писмени доказателства /допълнения към преписката/ и е приета СТЕ. Доказателствената тежест е указана на страните при насрочване на делото /л.153/.

 

Жалбоподателят представи с жалбата и са приети посочените в нея строителни книжа и кореспонденции /л.10 и сл./ : Според уведомления на община Пловдив и район *** от 2023г. до собственици на самостоятелни обекти в сградата в [УПИ], кв.63а по плана на кв. ***по РП на [жк], [населено място] – с позоваване на чл.181 ал.3 ЗУТ и във вр. с фактическата установеност за спиране на строителството и издаване на заповед за премахване на не осъщественото незаконно строителство, е посочено, че общинската администрация не може да издаде Удостоверение за степен на завършеност на строежа. За сградата е издадено РС № 61/17.03.2006г. /л.46/. С акт обр.10 от 10.07.2013г. е установено състоянието на строежа при спиране на строителството /л.46 гръб и сл./, като е вписано, че конструкцията на сградата е напълно изградена и е подписан акт 14. Със заповед от същата дата е наредено спиране на СМР от строителен надзор. С констативен акт № 10 от 14.10.2014г. на длъжностни лица при РДНСК – ЮЦР е констатирано нарушение на чл.154 ал.2 т.5 ЗУТ / Съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект са отклоненията, които: 5. променят строителната конструкция и вида на конструктивните елементи и/или натоварванията; /, при което следва да бъде отбелязана необоснованост на тезата в отговора на началника на РДНСК – Пловдив, на който се е позовал директора на Дирекция МДТ – община Пловдив, че грубият строеж на сградата няма да бъде засегнат от разпореденото премахване на установените съществени отклонения, променящи в случая конструкция и вида на конструктивните елементи и/или натоварванията. Именно въз основа на този констативен акт е издадена Заповед № ДК-9-Пд-02/27.10.2014г. за спиране изпълнението на СМР и забрана достъпа до сградата /л.56 гръб, 57/.

Със заповед № ДК-02-ЮЦР-03/28.05.2019г. /л.58 гръб и сл./ на Началника на РДНСК – ЮЦР е наредено премахване на изпълнените СМР в отклонение на издадените строителни книжа за сградата, като е конкретизирано, че част от строежа в южна и източна посока е извършена при съществено отклонение от одобрените инвестиционни проекти по см. на чл.154 ал.2 т.5 ЗУТ и описаните обекти са на 7-ми етаж, 6-ти етаж, 5-ти етаж, 4-ти етаж, 3-ти етаж и на приземен етаж. Апартаментът на жалбоподателя е на 1-ви етаж /жилищен/, което означава над приземен етаж и под втори, а за 3-ти етаж има констатация за изместен фасаден зид към терасата с увеличена площ към спалнята и площта на дневна и кухненски бокс на друг апартамент на този етаж, освен което и увеличение на етажната плоча в посока изток. Заповедта от 28.05.2019г. е обжалвана само в частта, която засяга собствеността на оспорващото лице Сн. Т. /л.61 гръб и сл. – приземния етаж/.

Ответникът допълни преписката във вр. с указания по доказателствата и са приети : Уведомление /л.162 и сл./, в което е посочено, че декларацията по чл.14 ЗМДТ е служебно регистрирана; Справка за задълженията /л.169, 170/ - не съдържа отделни стойности за компонентите, формиращи задълженията за ТБО, нито основата, върху която са определени задълженията /данъчната оценка за 2023г. и 2024г./, като посочените изискуеми данни отсъстват и в справката към преписката на л.133 и сл.; РОС № 506/20.12.2012г. /л.171 и сл./ : за жилищни и вилни имоти на гражданите в регулационните граници, върху данъчните оценки – 1,5 на хиляда, като за сметосъбиране и сметоизвозване – 0,7 на хиляда; за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения вкл. отчисления по чл.60 и чл.64 ЗУО – 0,4 на хиляда и за чистотата на териториите за обществено ползване – 0,4 на хиляда – за 2019г. ; РОС № 388/28.12.2019г. : за жилищни и вилни имоти на гражданите в регулационните граници, върху данъчните оценки – 1,8 на хиляда, като за сметосъбиране и сметоизвозване – 0,7 на хиляда; за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения вкл. отчисления по чл.60 и чл.64 ЗУО – 0,4 на хиляда и за чистотата на териториите за обществено ползване – 0,7 на хиляда – в потвърдителното решение е посочено, че за периода 2020г. – 2024г., размерът на ТБО е определен съобразно промилите, приети с РОС № 388/21.12.2019г.; Кметът на район *** е посочил, че районът, в който се намира [улица] попада в територия с организирано сметосъбиране и извозване на битови отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, като в близост до имота има разположени съдове за битови отпадъци. Пояснена е кратността на обслужването на контейнерите за общи битови отпадъци /ежедневно/, за разделно събиране /три пъти месечно/ и за разделно събиране на стъкло /веднъж на три месеца/, л.204. Приети са и /л.216 и сл./ : обяснителна записка на експерт в ОП Чистота, [населено място] с данни за обслужване на района, в който се намира [улица] – ежедневна кратност, брой съдове, брой обслужвания през годините, титуляри на сметоизвозите по години и маршрути за всички видове отпадъци; справка за трудовите договори на лица, ангажирани с почистването на [улица]. до 2024г. /организатори, контрольори, шофьори/; маршрутни графици и схеми; работна програма за повторяемост на дейностите по поддържане на чистотата; седмични графици за ръчно метене, оборка междублокови пространства, почистване на кошчета, автобусни спирки и за товарене и извозване на едрогабаритен отпадък – за периода 2019г. – 2024г. ; ежедневни протоколи за изпълнение на работата от 2024г.

В хода на делото е представен и приет Акт обр.14 за приемане на конструкцията от 17.11.2008г. /л.195 и сл./, както и : удостоверение № 119/27.09.2009г. за степен на завършеност по чл.181 ал.2 ЗУТ /в редакция от ДВ бр.65 от 2003г./, като разпоредбата на чл.181 ал.3 ЗУТ е нова – ДВ бр. 16 от 2021г. – в същото е удостоверена от началник УПАБМС при район *** степен на завършеност „над груб строеж и довършителни работи – 100%“, без приложен констативен протокол, който е неразделна част от него. Удостоверено е, че ПУП е приложен по отношение на застрояването и акт обр. 14 за приемане на конструкцията от 26.11.2008г. Приети са и две удостоверения с №№ 28 от 29.03.2011г. и 95 от 14.11.2011г., които касаят акт обр.14 за приемане на конструкцията от 17.11.2008г. и удостоверяват степен на завършеност – груб строеж включително и довършителни работи – 100%. Вторите две удостоверения се основават на идентични по дати протоколи за определяне на строителна линия и ниво и за установяване съответствие с издадените строителни книжа, които са различни от тези в първопосоченото удостоверение, макар и в трите да е посочено РС № 61/17.03.2006г.

СТЕ даде следното заключение /л.297 и сл./, основано на проучване материалите от делото и оглед на сградата, вкл. самостоятелния обект в нея – собственост на жалбоподателя, извършен на 18.10.2025г. : Според данни от КК на [населено място] – апартамент А1 с [идентификатор] е на втори етаж, а сградата с [идентификатор] е с 8 етажа. Описани са наличните строителни книжа за сградата, както и констатациите в Констативен акт № 10/14.10.2014г. за нарушения на чл.154 ал.2 т.5 ЗУТ. Посочено е, че след спиране на строителството през 2014г. са изготвяни проекти за преработка по време на строителството на одобрените на 10.03.2006г. проекти, одобрени на 16.02.2015г. от главния архитект и е издадена Заповед № 12/18.02.2015г. за допълване на РС № 61/17.03.2006г. на основание чл.154 ал.6 ЗУТ. Заповедта е обжалвана пред РДНСК – ЮЦР, като жалбата е отхвърлена със Заповед № ДК-10-ЮЦР-52/08.07.2015г. на началника на РДНСК-ЮЦР. Заповедта на началника на РДНСК-ЮЦР е обжалвана пред АС – Пловдив и отменена с решение от 14.05.2016г. по адм.д.№ 1978/2015г. Издадена е следваща заповед от началника на РДНСК-ЮЦР на 07.04.2016г., с която Заповед № 12/18.02.2015г. за допълване на РС № 61/17.03.2006г. е оставена в сила, но заповедта на началника на РНСК-ЮЦР е отново отменена с решение от 11.08.2017г. по адм.д.№ 110982016г., АС-Пловдив.

От огледа на място е установено, че сградата представлява високо застрояване със стаманобетонова скелетна носеща конструкция и строежът е завършен като груб строеж. На повечето апартаменти няма входни врати, стълбищните клетки не са завършени – няма настилки и парапети, в сутерена не е изпълнена изцяло преградната тухлена зидария за обособяване на гаражи, асансьорна уредба изцяло липсва, изключени са електрозахранването и водозахранването. Физическото състояние е лошо, нехигиенично – наводнен сутерен, следи от самонастанили се външни лица и наличие на битови отпадъци, внесени от клошари купчини отпадъци и др. На покривната тераса в североизточния ъгъл е пораснало дърво. Направен е извод – „Във вида, в който се намира в момента сградата, тя не може да се ползва по предназначение.“. Апартаментът на жалбоподателя С. се намира на първи жилищен етаж – над гаражи от север и над обект за обществено хранене от юг : монтирана е временна входна врата и жилището може да се заключи. Ел.инсталацията е без монтирани ключове и контакти, а ВиК – без зареждане със санитарни прибори; няма вътрешни врати; стъклата на дограмата на южната фасада са счупени.

Експертът /инженер – конструктор, ПГС/ приема, че констатираните отклонения от одобрените проекти нарушават освен предвидените площи на апартаментите по архитектурен проект, но и РЗП на сградата и разпределението на общите части като процент към всеки обект. Отклоненията от одобрения Конструктивен проект нарушават статичните и динамичните характеристики на сградата поради завишаване на предвидените в проекта статични натоварвания, завишават масите на част от етажите и приетите динамични натоварвания, заложени в статическите изчисления на проекта, с който в.л. се е запознал /л.298, 2-ри абзац/.

СТЕ съпоставя констатациите в акт обр. 14 от 17.11.2008г. - всички конструктивни елементи са изпълнени по одобрения проект, с установеното при проверките след тази дата от органите на РДНСК-ЮЦР – допуснати са множество отклонения от одобрения Конструктивен проект, изразяващи се в увеличения на размерите на стоманобетонови плочи на места в източната и югоизточната страна на сградата, които увеличения са налице и към момента на огледа. Предвид това е направен извод, че при изпълнението са допуснати отклонения от одобрените проекти, която констатация не съответства на заключението в акт обр.14 от 17.11.2008г. В тази вр. е посочено в СТЕ, че при строителството на сградата – тоест изначално, са извършени множество отклонения от одобрения конструктивен проект, като е пояснено, че премахването им със заповедта от 28.05.2019г. изисква намеса в редица изпълнени конструктивни елементи – стоманобетонови етажни плочи и стоманобетонови греди, които елементи са част от „грубия строеж“ по дефиницията на т.46 от § 5 ДР ЗУТ. Вписан е извод – премахването на части от изпълнени конструктивни елементи ще доведе до промяна във вида /обхвата/ на Грубия строеж на сградата. Тоест – изпълнението на Заповед № ДК-02-ЮЦР-03/28.05.2019г. ще доведе до друго съдържание и обхват на „грубия строеж“ на сградата в сравнение с това, заварено в момента на място .

При огледа са установени отклонения от одобрения конструктивен проект, за които няма одобрена преработка по време на строителството, в която те да са отразени. Според СТЕ – във вида, в който се намира сградата в момента, конструкцията й не може да бъде приета с положително заключение в Акт обр.14.

При изслушване на заключението в.л. поясни, че изпълненото на място изисква премахване на значителна част от сградата и то – конструктивни елементи, вкл. изрязване на сградата.

Експертизата не е оспорена и се цени като компетентно и обективно изготвена – фактическите изводи са обосновани и са приложени специални знания.

3. Във вр. с изискванията на чл. 107 ал. 3 ДОПК и възражението относно неподадена декларация от жалбоподателя : Актът може да бъде издаден и служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. В случая отсъстват данни за заплащане на задълженията за ДНИ и ТБО, както и няма твърдения за ревизия, извършена от общинските приходни органи на жалбоподателя с обхват – този по оспорения АУЗД. В тази хипотеза е възприето, че не е необходимо провеждане на ревизия по реда на Глава петнадесета, раздел II ДОПК /Решение № 2762 от 18.03.2025г. по адм. дело № 11103/2024г., ВАС; Решение № 11320 от 22.10.2024г. на ВАС по адм. д. № 4082/2024г.; др./.

Спор по отношение възприетата от решаващия орган фактическа установеност няма. Оспорен е правния извод за наличие на предпоставки за прилагане нормата на чл.15 ал.5 ЗМДТ, съгласно която : „(Нова – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) Данъкът по ал. 1 се дължи и в случаите, когато в двегодишен срок от завършването на сградата в груб строеж, съответно – в едногодишен срок от съставяне на констативен акт по чл. 176, ал. 1 от Закона за устройство на територията, сградата не е въведена в експлоатация или не е издадено разрешение за ползване.“, както и извода, основан на отговора на Началника на РДНСК-Пловдив – заповедите за спиране на строежа и забраната за достъп в него, както и за премахване на незаконно извършени СМР, „не обезсилват“ акт обр.14 от 17.11.2008г.

Цитираната разпоредба е нов текст в чл.15 ЗМДТ, според алинея 1-ва от който - за новопостроените сгради или части от сгради се дължи данък от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени, а те са завършени за целите на ЗМДТ по см. на ал.3 от чл.15 : „(Нова – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., изм., бр. 104 от 2020 г., в сила от 1.01.2021г.) Завършването на сграда или на част от нея се установява с удостоверение за въвеждане в експлоатация или разрешение за ползване, издадени по реда на Закона за устройство на територията.“. Алинея 3 от чл.15 е въведена с редакцията на изменение и допълнение на закона, с която е въведена и ал.5 от чл.15 ЗМДТ. Предвид възприетото в ЗМДТ понятие за завършеност на сгради, следва, че ал.5 от същата норма на закона е изключение, за което решаващият орган е посочил, че касае ограничаване нерегламентираното ползване на сгради преди въвеждането им в експлоатация с нов начален момент при облагане с ДНИ на сгради, които са фактически завършени, но ползването или въвеждането в експлоатация на които не е разрешено по реда на ЗУТ.

Събраните в хода на делото доказателства опровергават извод за фактически завършена сграда, достъпът до която е забранен. В тази насока е не само заповедта за премахване на незаконно осъществени СМР, изразяващи се в съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект и по-конкретно : отклоненията, които променят строителната конструкция и вида на конструктивните елементи и/или натоварванията, но и констатацията на СТЕ за изначално неизпълнение на конструктивния проект, основана на съпоставка между състоянието на сградата при оглед на място и предвижданията в конструктивния проект. Изводът на експерта за несъответствие между неговата констатация и заключението в акт обр.14 е обективен, тъй като пояснителната текстова част от заключението кореспондира със снимковия материал – неразделна част от експертизата. В тази насока се съобрази, че акт обр.14 се съставя по задължителен образец – чл.2 ал.2 т.1 от Наредба № 3 от 31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, като съдържанието му изисква обосноваване с данни от обхвата на чл.7 ал.3 т.14 от наредбата, каквито не са приложени към акта от 17.11.2008г. /съставя се от проектанта-конструктор, строителя, технически правоспособното физическо лице по част "Конструктивна" към лицето, упражняващо строителен надзор, съдържа констатации за съответствието на строежа с проекта въз основа на данни от съставената предходна документация (дневници на строежа - бетонов, монтажен и др., съгласно правилата за изпълнение на съответния вид СМР, документите, удостоверяващи съответствие на вложените строителни продукти с изискванията по чл. 169а, ал. 1 ЗУТ, и др., доказващи годността за употреба при спазване на основните изисквания към строежите) съгласно действащата нормативна уредба за приемане, извършване и контрол на отделните видове строителни и монтажни работи, оценка за наличие на недостатъци, възможността за тяхното отстраняване и заключение за приемане на строителната конструкция при постигане изискванията на чл. 169, ал. 1 и 3 ЗУТ;/. Ведно с посоченото, акт обр.14 е официализиран с образец на документ само от външна страна, но по съдържанието си представлява частен писмен документ, поради което обоснованите констатации и изводи на СТЕ се приема да опровергават заключението в акта от 17.11.2008г.

Извън това се съобрази, че съгласно чл. 15 ал. 7 ЗМДТ (нова - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) – „Завършването на сградата в груб строеж се установява по реда на чл. 181, ал. 3 от Закона за устройство на територията. Обстоятелствата по ал. 5 се установяват с констативен акт, съставен от служители на общината. Актът се съобщава на данъчно задълженото лице, което може да оспори констатациите в акта в 7-дневен срок от уведомяването.“. Текстовете на ал.5 и ал.7 от чл.1 ЗМДТ са въведени с една и съща редакция и следва да се отчита, че касаят в единство обвръзката между груб строеж на сграда и дължимост на ДНИ за същата, при специално регламентирано установяване на завършването на сграда в груб строеж. Затова в разглеждания случай следва да бъде прието, че удостоверенията от 2011г. установяват само прилагане на ПУП по отношение на застрояването и наличието на акт обр.14 от 17.11.2008г. Налице са и данни за отказ от общинската администрация за съставяне на констативен акт по реда на чл.181 ал.3 ЗУТ, респект. за издаване на удостоверение за степен на завършеност /л.10 – незаконното строителство, довело до издаване на заповедите за спиране на строителството и забрана на достъпа до сградата, както и за премахване на незаконното строителство, не е отстранено към 30.10.2023г.; л.11, 12, 20/.

Възприето е в съдебната практика и няма повод за отклонение при разглеждания спор : Нормата на чл. 15 ал. 5 ЗМДТ е материалноправна и има действие занапред, като не ѝ е придадено изрично обратно действие. Следователно, установената нова процедура с чл. 15 ЗМДТ, в сила от 01.01.2019г. не е приложима за конкретния случай и е се прилага само занапред - след посочената дата на влизането й в сила. Съответно – издаването на Акт за приемане на конструкция обр. 14 от 17.11.2008г., не може да се подведе под хипотезата на чл. 15 ал. 5 във връзка с ал. 7 ЗМДТ /Решение № 10726/2025г. по адм.д.№ 7962/2025г., ВАС; Решение № 1365/08.02.2023г. по адм. д. № 3483/2022г., ВАС и др./. Ведно с това се съобрази, че от цитираното по-горе съдържание на чл.7 ал.3 т.14 от Наредба № 3 от 31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, а и от наименованието „акт за приемане на конструкцията (приложение № 14)“ – пряко не може да се удостовери етапа на изграждане на строителството за данъчни цели, както и че сградата е завършена на етап „груб строеж“. Удостоверяване в тази насока е предвидено да се осъществи с протокол, съставен от лицето, упражняващо строителен надзор, в присъствието на възложителя, строителя, проектанта и на служител по чл. 223, ал. 2 – чл.181 ал.3 ЗУТ. Този протокол и респект. протоколът по см. на чл.181 ал.2 ЗУТ в редакция до изм. с ДВ бр. 16 от 2021г., са официални документи, тъй като в състава е включено длъжностно лице от общинската /районната/ администрация. Дори да бъде прието, че удостоверенията от 2011г. биха могли да са идентични с предвидения в ЗУТ протокол, тези документи за степен на завършеност изцяло не съответстват на констатациите в СТЕ при съобразяване с дефиницията за груб строеж - § 5 т.46 ДР ЗУТ и изводите на експерта за изначално неизпълнение на конструктивния проект. Установи се посредством СТЕ, че при строителството на сградата са извършени редица отклонения от одобрения конструктивен проект и премахването им със заповедта от 28.05.2019г. изисква намеса в изпълнени конструктивни елементи – стоманобетонови етажни плочи и стоманобетонови греди, които елементи са част от „грубия строеж“ по дефиницията на т.46 от § 5 ДР ЗУТ. В тази вр. обоснован е изводът – премахването на части от изпълнени конструктивни елементи ще доведе до промяна във вида /обхвата/ на Грубия строеж на сградата. Тоест – изпълнението на Заповед № ДК-02-ЮЦР-03/28.05.2019г. ще доведе до друго съдържание и обхват на „грубия строеж“ на сградата в сравнение с това, заварено в момента на място. Изпълненото на място изисква премахване на значителна част от сградата и то – конструктивни елементи, вкл. изрязване на сградата. Следователно, конкретиката на фактите в случая позволяват да бъде прието, че заключението в акт обр. 14 и удостоверената за степен на завършеност от 2011г. са формални.

Ведно с това се съобрази, че с оглед новата процедура на чл. 15 ЗМДТ, в сила от 01.01.2019г. и приложимостта й само за в бъдеще след посочената дата - издадено удостоверение за изграждане на сградата в груб строеж от 2011г. не може да се подведе под хипотезата на чл. 15 ал. 5 във връзка с ал. 7 ЗМДТ, тъй като не е приложима за факти и правоотношения, възникнали през 2011г.

По отношение на сградата няма издаден Акт обр. 15 / констативен акт по чл. 176 ал. 1 ЗУТ/, както и не е издаден Акт обр. 16 за въвеждането й в експлоатация. Налице е започнало производство по принудително изпълнение на влязлата в сила заповед за премахване на осъществените незаконни СМР, извън частта от заповедта, която не е обжалвана и за която според СТЕ се изисква премахване на значителна част от сградата и то – конструктивни елементи, вкл. изрязване на сградата, което обстоятелство ще доведе до обхвата на грубия строеж на сградата. Следва извод за липса на актове за ползване на сградата – чл. 177 ал. 2 ЗУТ, поради което ДНИ не се дължи за периода, за който е издаден АУЗД по чл. 107 ал. 3 ДОПК.

В допълнение се отбелязва, че нормата на чл. 15 ал. 5 ЗМДТ, в сила от 01.01.2019г., подлежи на стриктно тълкуване, тъй като предвижда изключение от общото правило за облагане с ДНИ на новопостроени сгради преди завършването им по смисъла на чл. 15 ал. 3 ЗМДТ, установено с удостоверение за въвеждане в експлоатация или разрешение за ползване, издадени по реда на ЗУТ. Съгласно чл. 15 ал. 7 ЗМДТ в приложимата по време редакция преди изм. от 2021г., завършването на сградата в груб строеж се установява по реда на чл. 181 ал. 2 ЗУТ. Обстоятелствата по ал. 5 се установяват с констативен акт от служители на общината. В конкретния случай обстоятелствата по чл. 15 ал. 5 ЗМДТ не са установени с констативен акт съгласно чл. 15 ал. 7 ЗМДТ, тъй като удостоверенията от 2011г. не представляват протоколи на основание чл. 181 ал. 2 ЗУТ, но дори да бъдат квалифицирани за такива - констативен акт по чл. 15 ал.7 ЗМДТ не е издаван, поради което обстоятелствата по ал.5 от същата разпоредба не са установени по нормативно предвидения начин. Необходимото допълнително издаване и на констативен акт по чл. 15 ал.7 ЗМДТ изисква не само обстоятелствата по ал.5 да са установени по регламентирания начин, но и съставеният констативен акт да се връчи на задълженото лице, което може да оспори съдържащите се в него констатации /Решение № 10602/2023г. по д. № 3238/2023г., ВАС; /. В случая на лицето не е предоставена възможност да оспори констатациите в акта, а и това не е могло да стане след като удостоверенията са от 2011г., при което единствено приложима хипотеза е издаването на констативен акт по чл. 176 ал.1 ЗУТ, какъвто не е издаден, поради което установяването на задължения за ДНИ е незаконосъобразно.

Жалбоподателят счита, че събраните по делото доказателства във вр. с осъществяване на услугите, за които е дължима ТБО, не променят факта на отсъствие на годен обект за обитаване и за ползване, по отношение на който се дължи заплащане на предоставените от общината услуги. Твърдението се съобрази с обекта, спрямо който са установени задължения за ТБО – сграда /жилище – апартамент/, а не ПИ или УПИ – земя. Спорът в тази част изисква отговор на въпроса – задължен ли е жалбоподателят да заплати ТБО за самостоятелен обект в сграда, която не е имала разрешение за ползване за ревизирания период и не е можело да се ползва по предназначение.

Заплащането на ТБО е свързано с използването на сградата, съответно с възможността за ползване на услугата и има възмезден характер за разлика от данъка. Дори да не е подадена декларация за неползване на обекта от собственика по см. на наредбата, на първо място – такава декларация не би могла да бъде подадена поради действителното фактическо състояние на сградата /необитаема и негодна за ползване по предназначение/, а на второ – правило от наредбата не преодолява принципа на съразмерност по см. на чл.6 ал.1, 2 и 5 АПК.

В случая не е доказано, че процесната сграда и в частност – самостоятелният обект в същата, който е собственост на М. С., се е използвал от оспорващото лице без да е има издадено разрешение за ползване през периодите от обхвата на АУЗД. Напротив – твърденията са за невъзможност да бъде ползван апартаментът поради неправомерни действия на трети лица с последици – забрана за ползване и достъп до цялата сграда, както и премахване на незаконно осъществени СМР /съществени отклонения от проектната документация/, променящи строителната конструкция и вида на конструктивните елементи и/или натоварванията. Съображенията в тази насока са потвърдени от СТЕ, освен което експертът с основание, предвид вида на конструкцията, счита, че премахването им със заповедта от 28.05.2019г. изисква намеса в редица изпълнени конструктивни елементи – стоманобетонови етажни плочи и стоманобетонови греди, които елементи са част от „грубия строеж“ по дефиницията на т.46 от § 5 ДР ЗУТ.

В реда на изложеното следва да бъде прието, че в хода на производството по издаване на АУЗД и в периода на административното му оспорване, вкл. в съдебното производство, е налице обстоятелство – започнало принудително изпълнение на влязла в сила заповед за премахване на незаконно изпълнени СМР, което отрича възможност на общинските приходни органи да се позовават на площ на СОС, въз основа на която да изчислят данъчната оценка /основа за облагане с ДНИ и начисляване на задължения за ТБО/. В случая данъчна оценка не е приложена в преписката, нито е неразделна част от АУЗД, а в справката за задължения отсъстват данни за 2023г. и 2024г. Пропускът не е съществен поради възможност за извеждане на неизвестната стойност посредством математическо изчисление, както не е съществен и пропускът да бъдат посочени в сборната цифра за задълженията за ТБО – всяка стойност за отделните компоненти на предоставяната услуга съобразно индивидуалните промили върху данъчната оценка. От значение е обективната невъзможност към дата на издаване на АУЗД да бъде изчислена данъчната оценка на апартамента по реда на Приложение № 2, тъй като елемента – площ не е вписаният в акта за собственост, тъй като е налице влязла в сила заповед за премахване на СМР, незаконосъобразно изпълнени в сградата и променящи конструктивни елементи и площ, което обстоятелство според СТЕ пряко влияе върху действителната площ.

Предвид конкретиката на фактическата установеност следва извод за отсъствие на действителна данъчна оценка, върху която основа да бъде възможно законосъобразно изчисляване на ДНИ и ТБО. Посоченото представлява самостоятелно основание за незаконосъобразност на АУЗД.

По отношение задълженията за ТБО, установени с оспорения АУЗД се съобрази и следното : Коректно в АУЗД и потвърдителното решение са посочени приложимите норми от ЗМДТ и наредбата на община Пловдив, но заплащането на ТБО е свързано с използването на сградата, съответно с възможността за ползване на услугата и има възмезден характер за разлика от данъка.

Услугата по обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа или на други съоръжения за обезвреждане е необходима както по отношение на битовите отпадъци, получени от сметосъбирането и сметоизвозването, така и за битовите отпадъци, получени от поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване, вкл. за осигуряване на общото задължение на общината по обезвреждане на битовите отпадъци /вр. със ЗУО/. Законодателят е приел, че такса за тази услуга не се събира, когато общината няма депа или други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци. Принципно тази услуга не е обвързана с фактическото ползване на имота от задълженото лице. В наредбата не е предвидено освобождаване от този вид услуга. В разглеждания спор обаче не се касае до фактическо неползване, а до обект, който не е годен за фактическо ползване по предназначение, което неблагоприятно за собственика обстоятелство не се дължи на негови неправомерни действия. За услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е възприето, че общото ползване предполага и обща отговорност за събиране, транспортиране и третиране на генерираните битови отпадъци, като в случая отсъства ползване на обекта, който не е въведен в експлоатация и за сградата, в която се намира е налице заповед за премахване на незаконосъобразни съществени отклонения от конструктивния проект.

При описаните данни независимо от същността и целите на трите компонента на ТБО, възмездността на услугата е предпоставена от възможността на ползването й, което обстоятелство в случая не е налице.

Възникването на задължението за ТБО е обусловено от завършването на сградата или започване на използването й. Моментът на завършване на строежите се определя от ЗУТ и издадените на основание на този закон подзаконови нормативни актове. Съгласно чл. 177 ал. 2 и ал. 3 ЗУТ сградите, в зависимост от категорията на строежа, се въвеждат в експлоатация въз основа на разрешение за ползване, издадено от органите на ДНСК при условия и по ред, определени в наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството или въз основа на удостоверение за въвеждане в експлоатация от органа, издал разрешението за строеж. Тъй като в конкретния случай сградата е изградена единствено на етап груб строеж, все още не е започнало ползването й. Същата не е въведена в експлоатация, поради което ТБО за нея не се дължи. /в тази насока Решение № 1749/2024г. по д.№ 6976/2023г.; Решение № 10022/2023г. по д. № 1139/2023г., ВАС;

В допълнение се отбелязва, че в съответствие с конституционния принцип на законоустановеност на данъчните задължения, отнасящ се „до всички елементи, определящи размера на данъка – данъчен обект, данъчна основа, данъчна единица, данъчна ставка и пр.“ /Решение № 3 от 09.11.1996 г. на Конституционния съд по конст. дело № 2/96 г./, приложим и за таксите, с изменението на ЗМДТ със ЗИДЗКПО /обн. ДВ. бр.98 от 27 ноември 2018г., изм. ДВ. бр.37 от 7 май 2019г., изм. ДВ. бр.104 от 8 декември 2020г./ законодателят не е предвидил правило, по силата на което новосъздадената разпоредба на чл. 15 ал. 5 ЗМДТ да е относима и към задълженията за ТБО. Същата предвижда изключение от режима по чл. 15 ал. 1 ЗМДТ, според който за новопостроени сгради данък се дължи от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени. Като въвеждаща специално правило и отнасяща се до облагаеми с данък обекти, разпоредбата подлежи на стриктно тълкуване. Действието й се отнася единствено до данъка върху недвижимите имоти. Затова прилагане на чл. 15 ал. 5 ЗМДТ по аналогия и по отношение на ТБО противоречи на чл. 19б ал.2 от Наредбата на ОбС - Пловдив за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на територията на община Пловдив, предвиждащ, че когато ползването е започнало преди окончателното завършване на сградата, таксата се дължи от началото на месеца, следващ месеца, през който ползването е започнало, респект. в ал.3 от чл.19б е посочено, че за сгради, подлежащи на събаряне, таксата се събира включително за месеца, през който е преустановено ползването й /л.186/. Следователно и както бе посочено, ТБО е обвързана с ползване на сградата, каквото в случая не се установи. Поради това не се дължи ТБО за обекти в процес на изграждане, които не представляват годни за ползване такива, тъй като дължимостта на ТБО в тази хипотеза е свързана с годността на имота да бъде ползван и да служи по предназначението си / Решения по адм. дела на ВАС - № 4076/2021г. и № 5380/2021г.; Решение № 1365/2023г. по адм.д.№ 3483/2022г., ВАС/. По сходни спорове е прието, че недължимостта на ДНИ за периода 2019 – 2024г. на основание чл. 15 ал. 5 ЗМДТ обосновава незаконосъобразност и на определените задължения за ТБО за същия недвижим имот на основание чл. 64 ал.1 вр. с чл. 11 ЗМДТ /с позоваване и на Решене № 11881/2021г. по д. № 4076/2021г., ВАС/.

Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение не се приема за основателно, тъй като съобразно Решение на СЕС по дело С -438/22г. – осъществената услуга по защита е качествена и цялостна. Възнаграждението е в размер на минимума по чл.8 ал.1 вр. с чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа /600лв. с ДДС по см. на §2а от ДР на наредбата/. Разноските за жалбоподателя са претендирани в общ размер на 1250,10лв. съгласно списък на л.315 /10лв. държавна такса; 640,90 лв. общо - депозит за СТЕ; 600лв. адв. възнаграждение, заплатено с издаване на фактура съобразно договора за правна помощ – л.316, 317/.

Мотивиран така, съдът

Р Е Ш И :

 

Отменя Акт за установяване на задължение по декларация № 3560-1/04.12.2024г., потвърден с Решение № 13/17.02.2025г. на Директора на Дирекция „МДТ“ при община Пловдив.

Осъжда Община Пловдив да заплати на М. Л. С., [ЕГН], [населено място] - съдебни разноски в размер на общо 1 250 лв.

Решението може да се обжалва пред В. А. С. в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.