Разпореждане по дело №30260/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 17322
Дата: 24 февруари 2022 г. (в сила от 24 февруари 2022 г.)
Съдия: Полина Андонова Хаджимаринска
Дело: 20211110130260
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 31 май 2021 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 17322
гр. София, 24.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:П.Х.
като разгледа докладваното от П.Х. Частно гражданско дело №
20211110130260 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление, подадено от „П.К.Б.“ ЕООД с искане за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист
срещу Н. К. Д..
С подаденото заявление се претендират вземания по сключен между страните
договор за кредит от 3.05.2019г., като сред предявените вземания е и това за сума в
размер от 649,74 лв., представляваща непогасено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги по споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги по кредита.
Съдът, след преценка на постъпилото заявление намира, че искането за издаване
на заповед за изпълнение по отношение на посоченото вземане следва да бъде
отхвърлено.
Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК вменява задължение на съда да извърши
проверка за това дали искането се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, в който случай да
отхвърли заявлението.
Предявените със заявлението вземания произтичат от договор за потребителски
кредит по смисъла на глава III от Закона за потребителския кредит, поради което
отношенията между страните, породени от него, се регулират от правилата на
специалния закон.
От представените от заявителя документи се установява, че предмет на
сключения между страните договор за кредит е предоставянето за ползване на заемна
сума в размер от 900 лв. срещу задължение на потребителя да върне сумата ведно с
уговорена възнаградителна лихва при условия на разсрочено плащане по приет
погасителен план. Предвидено е, че по силата на постигнато споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги потребителят дължи и възнаграждение
за закупен такъв пакет в размер от 1113,84 лв., което също е платимо разсрочено за
срока на договора, на равни месечни вноски, добавени към месечните вноски за
погасяване на главницата. Видно от споразумението, включените в пакета услуги се
1
изразяват в приоритетно разглеждане и изплащане на кредита, възможност за отлагане
на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства, като характерът на всяка от услугите е
описан в приложимите към договора Общи условия. Уговорено е, че по негова
преценка потребителят може да поиска фактическото предоставяне на тези услуги по
време на действие на договора за кредит при наличие на специфични изисквания за
всяка една от тях, определени в Общите условия. Така постигнатите договорености
създават безусловно задължение на потребителя да плати цена на услуги независимо
дали същите ще му бъдат реално предоставени и в какъв обем, тъй като са уредени
само като възможност, при това обусловена от определени условия. Това позволява на
кредитора да се обогати неоснователно за сметка на длъжника като получи
имуществена облага без насрещна престация от негова страна. Подобна клауза съдът
намира да е в противоречие на чл. 143, ал. 1, т. 15 и т. 19 от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/, доколкото налага на потребителя да изпълни своите задължения,
дори и ако търговецът не изпълни своите и не му позволява да прецени
икономическите последици от сключването на договора. Отделно от това размерът на
възнаграждението за закупуване на пакет от допълнителни услуги е необосновано
висок – същият надхвърля размера на отпуснатия кредит, което води до значително
неравновесие в правата на длъжника и на кредитора по договора и не отговаря на
изискването за добросъвестност по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП.
По тези съображения съдът приема, че претендираното вземане за
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги се основава на неравноправна клауза
в процесния договор, поради което на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявлението
следва да бъде отхвърлено в частта относно това вземане.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление, подадено от „П.К.Б.“ ЕООД за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист срещу Н. К.
Д. в частта по отношение на претендираното вземане за сумата от 649,74 лв.,
представляваща непогасено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги
по споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги по договор за
кредит от 3.05.2019г.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2