Решение по дело №1619/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано по искова молба на И.С.И., с която на основание чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС се иска осъждане на Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ да заплати сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (обида, огорчение и внушаване на чувство за малоценност) при престоя в Затвора гр. Пловдив, за периода от 22.03.2021 г. до 26.06.2023 г., причинени от нарушение на чл. 3 ЗИНЗС, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането

В исковата молба се поддържа за допуснати нарушения на чл. 3 ЗИНЗС, изразяващи се в следното: 1. Липса на достатъчно жилищна площ; 2. Липса на постоянен достъп до течаща топла и студена вода и санитарен възел; 3. наличието на дървеници, хлебарки и гризачи; 4. Лоша хигиена и състояние на килиите (наличие на мухъл, олющени стени, скъсан балатум); 5. Липса на достатъчно слънчева светлина и чист въздух; 6. Несъобразяване на температурата в килиите спрямо сезона. 7. Неосигуряване на предпазни маски при полагане на труд, което води до невъзможност за работа; 8. Лошо медицинско обслужване по повод заболяванията на ищеца; 9. Несвоевременно представяне на документи за издаване на решение на ТЕЛК.

Подаден е отговор на исковата молба от Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“, с който се оспорват исковите претенции. Направено е възражение за погасителна давност.

Представител на прокуратурата изразява становище за неоснователност на исковата претенция и предлага да се отхвърлят.

Съдът, след като прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е приложена два броя справки и становище, изготвени от инспектор „СДВР“ (л. 70 - л. 76), от които се установява, че ищецът се е намирал в следните помещения: стая № 82 в Пост № 2 за периода от 25.03.2021 г. до 01.06.2021 г.; в стая № 30 в Пост № 3 за периода от 02.06.2021 г. до 19.12.2022 г.; в лечебно заведение към Затвора гр. Ловеч за периода от 19.12.2022 г. до 10.03.2023 г. (според епикризата ); в друго лечебно заведение за периода от 10.03.2023 г. до 21.03.2023 г.; стая „ОП-3“ в Приемно отделение за периода от 22.03.2021 г. до 24.03.2023 г. и стая № 72 в Пост № 2 за периода от 25.03.2023 г. до 26.06.2023 г.

От справките се установява, че стая № 82 в Пост № 2 е с площ 26,09 кв. м. (без площта на санитарния възел), при което максималният брой настанени в помещението следва да е 6 човека (противно на изложеното в справката, че са 14 души), за да се осигури минимална жилища площ от 4 кв. м. Това изискване не е било спазено за целия период на пребиваване в помещението, тъй като настанените през различни период са били от 14 до 16 човека, т. е. за 72 дни (от 25.03.2021 г. до 01.06.2021 г.) не е осигурена минимална жилищна площ от 4 кв.м.

Стая № 82 в Пост № 2 разполага със санитарен възел с постоянно течаща студена вода. Помещението има два отваряеми прозореца с размери 1м./1,17 м. и 0,45м./1,15 м. В спалното помещение е осигурено легло, шкафче и спално бельо за всеки настанен. Отоплението се осъществява с централно парно отопление.

Стая № 30 в Пост № 3 е с площ 16,86 кв. м. (без площта на санитарния възел), при което максималният брой настанени в помещението следва да е 4 човека, за да се осигури минимална жилища площ от 4 кв. м. Това изискване не е било спазено за целия период на пребиваване в помещението, тъй като настанените през различни период са били от 7 до 15 човека, т. е. 565 дни за периода от 02.06.2021 г. до 19.12.2022 г.

Стая № 30 в Пост № 3 разполага със санитарен възел с постоянно течаща студена вода. Наличен е един отваряем прозорец с размери 1,2 м./1,2 м. Осигурени са легло, шкафче и спално бельо за всеки настанен. Отоплението се осъществява с централно парно отопление.

Стая „ОП-3“ в Приемно отделение към Затвора – Пловдив е с площ 11,63 кв. м. (без площта на санитарния възел), като за периода от 22.03.2023 г. до 24.03.2023 г. в помещението са били настанени общ трима човека, т. е. за тези 3 дни не е осигурена минимална жилищна площ на лишените от свобода.

От справката се установява още, че стая „ОП-3“ в Приемно отделение към Затвора разполага със санитарен възел с постоянно течаща студена вода, в който има осветление и възможност за вентилация (отдушник Ф-100). Стаята разполага с осветително тяло и един отваряем прозорец с размери 1,19 м./0,99 м. Отоплението се осъществява с централно парно отопление.

Стая № 72 в Пост № 2 е с площ 26,73 кв. м. (без площта на санитарния възел), при което максималният брой настанени в помещението следва да е 6 човека, за да се осигури минимална жилища площ от 4 кв. м. Това изискване е било спазено за целия период на пребиваване в помещението (от 25.03.2023 г. до 26.06.2023 г.), тъй като настанените през различни период не надвишавал 6 човека (същите са били от 4 до 5 човека).

От справките и становището се установява, че е извършвана редовна обработка против дървеници, хлебарки и гризачи, което се подкрепя от приложеното по делото протоколи за извършени ДДД услуги. Става ясно, че е осигурен е достъп до баня с топла вода, което се е осъществявало по график, а за работещите – всеки ден

Установява се, че ищецът е работил от 15.11.2021 г. до 25.02.2022 г. на длъжност „Ръчник“ в „Обособено производство“ към ДП „ФЗД – ТП – Пловдив и от 15.07.2022 г. до 18.08.2023 г. като социален асистент на трето лице.

По делото са представени 11 бр. амбулаторни листове и резултати от изследвания, от които се установява, че през 2021 г., 2022 г. и 2023 г. е предоставяна медицинска помощ на ищеца. От същите и от приложената епикриза се установява, че ищецът страда застойна сърдечна недостатъчност, астма с преобладаващ алергичен компонент, хронична обструктивна белодробна болест, неинсулинозависим захарен диабет без усложнения. .

От приложената епикриза става ясно, че ищецът се е намирал в лечебно заведение в Затвора гр. Ловеч за периода от 19.12.2022 г. до 10.03.2023 г. във връзка с пристъп на астма с преобладаващ алергичен компонент и кръвохрак.

По делото е разпитан свидетелят И.А., който посочва, че се познава с ищеца, тъй като се намират в един и същ отряд, но не обитават едно спално помещение. Дава информация, че ищецът обитава стая, на която е правен ремонт и посочва, че в спалните помещения има мухъл, падащ стени, дървеници и гризачи. Двамата са работили заедно при лоши здравословни условия (прахова среда), като са им осигурявали единствено обикновени маски. Споделя, че има една баня, в която се къпят много хора. Твърди, че ищецът е споделял с него, че има заболявания, като уточнява, че по тази причина е ходил на лекар. Посочва още, че в затвора има лекар един път през седмицата.

По делото е разпитан свидетелят К.Г., който споделя, че обитава едно и също помещение с ищеца – стая № 82. Твърди, че в спалното помещение са били настанени много хора. Поддържа, че на стаята е правен ремонт, но хигиенните условия отново са лоши – липса на балатум по пода, наличие на влага, хлебарки и дървеници). Уточнява, че в стаята има студена течаща вода, но липсва топла вода. Достъпът до баня е по график. Дава информация, че ищецът не работи, въпреки подадена молба. Счита, че ищецът не е добре здравословно (често кашля и използва „помпа за въздух“), за което е приемал лекарства и посещавал лечебно заведение.

Съдът не кредитира показанията на свидетелите в частта за лошите хигиенни условия. Единият свидетел (А.) не е бил в едно помещение с ищеца, поради което няма преки впечатления. Показанията на другия свидетел не се подкрепят от писмените доказателства (справки и становище) по делото, а и са вътрешно противоречиви, доколкото посочва за извършен ремонт в помещението, но същият няма никакъв резултат. В тази връзка показанията изразяват лично мнение, поради което в обсъжданата част (за лошите условия в спалните помещения) не се кредитират.

В останалата част показанията на свидетелите (пренаселеност на килиите, влошеното здравословно състояние на ищеца, полагането на труд и условията в банята) се кредитират, тъй като не противоречат на писмените доказателства.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебномедицинска експертиза, която съдът кредитора, тъй като е обосновано, непротиворечиво и намиращо опора в медицинските документи.

От заключението на вещото лице става ясно, ищецът страда от болести на дихателната и сърдечно – съдовата система, като същите са с променено съотношение кое е водещо в даден период. Налични са и придружаващи заболявания. Същият е бил преглеждан преди да бъде хоспитализиран на 19.12.2022 г., което показвало, че същият е медицински контролиран и му е предлагано лечение. Ищецът е бил преглеждан лекари, които са специалисти в различни области – ОПЛ, психиатър, пневмолог и физиатър, кардиолог и ендокринолог. Става ясно, че ищецът е лекуван концептуално и практически с правилен подход и съвременни средства. Отразено е, че може да се допусне малко забавяне на специализирана помощ, като в съдебно заседание уточнява, че има предвид за реакция при спешни състояние, а при ищеца са липсвали такива (липсва описан случай в медицинската документация, при който ищецът да е имал остро заболяване по критериите на спешност).

Експертът дава становище, че пренаселеността на килиите и неподходящата трудова заетост (работа в прахова среда) има неблагоприятен ефект върху ищеца и ако тези условия не могат да се променят, то е възможно ищецът да поддържа добра лична хигиена, да преустанови тютюнопушенето, да изпълнява медицинските наставления и своевременно да заявява коректно засилени и нововъзникнали болестни симптоми.

При така установените факти, съдът достига до следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от АПК, а съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище гр. София, съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на което са областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно чл. 12, ал. 1 и 3 от ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, ГДИН за исковите периоди има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявените искове.

На следващо място е необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма от ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт. За да бъде приета основателност на иск за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1), както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2).

В спорното съдебно производство, в т.ч. и исково такова, двете страни - ищец и ответник са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение дали те са представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по административния спор, или пък са издирени служебно от съда. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. В този смисъл с определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание съдът е указал на страните подлежащите на установяване факти и последиците от недоказването.

Важно е да се отбележи, че наличието на нарушение на чл. 3 ЗИНЗС е в тежест на ищеца (главно доказване), а за останалите два елемента (настъпили неимуществени вреди и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението) съдът прилага принципа на кумулативния ефект на всички условия, при които е пребивавал лишения от свобода и презумцията за понесени неимуществени вреди в случай на установено нарушение (решение № 532 от 14.01.2019 г. по адм. д. № 10270/2018 г. на ВАС). Разместената доказателствена тежест е свързана единствено и само с настъпили неимуществени вреди и непосредствена причинна връзка, тъй като в чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е въведена презумпция. Разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС не включва презумпция за нарушение на чл. 3 ЗИНЗС, т. е. ответната страна няма задължение да оборва такава презумпция. Обстоятелството, че ответникът се опитва да докаже създаването на благоприятни условия на лишените от свобода (липса на нарушение на чл. 3 ЗИНЗС), е свързано с насрещното доказване, а не с обратно доказване (при опровергаване на презумпция), т.е. цели се да се опровергаят доказателствата, ангажирани от страната, която носи доказателствената тежест за установяване на определени факти.

В случая се установи, че ищецът не се е намирал в Затвора гр. Пловдив за целия исков период (за периода от 19.12.2022 г. до 10.03.2023 г. се е намирал в лечебно заведение към Затвора гр. Ловече, а от 10.03.2023 г. до 21.03.2023 г. в друго лечебно заведение). Това налага да се обсъдят наведените твърдения за извършени нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС от органите по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.

Съгласно чл. 43, ал. 2 ЗИНЗС всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите-за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.

Според чл. 43, ал. 5 ЗИНЗС количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона.

Според чл. 20, ал. 2 ППЗИНЗС в спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване. Количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване се определят в зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени сгради.

Съгласно чл. 21, ал. 1 ППЗИНЗС спалните помещения се обзавеждат с отделни легла за настанените лица, снабдени със спални принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и отоплителни тела като се осигуряват условия за пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване. В чл. 20, ал. 3 ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. В чл. 21, ал. 6 ППЗИНЗС е регламентирано, че на лишените от свобода се създават условия за къпане не по-малко от два пъти седмично и за изпиране на дрехите, спалното и личното бельо.

Не се установи нарушение на чл. 3 ЗИНЗС, вр. чл. 20, ал. 2 и ал. 3 и чл. 21, ал. 1 и ал. 6 ППЗИНЗС. В спалните помещения е осигурена възможност за естествено проветряване и достъп до дневна слънчева светлина, доколкото всичките помещения, в които е пребивавал ищецът, са снадени с отваряеми прозореца с подходящи размери за достъп до дневна светлина (изцяло по преценка на лишените от свобода е да избират периодичността на проветряване на помещенията). Отоплението се осъществява чрез централно – локално отопление, поради което са неоснователни твърденията за ниски температури в спалните помещения през отоплителния сезон. По отношение на летните месеци не се ангажираха доказателства за неприемливо високи температури в килиите. Всяко обитавано от ищеца помещение е разполагало със санитарен възел с постоянен достъп до течаща студена вода. Следва да се отбележи, че липсва нормативно изискване за осигуряване на течаща топла вода в спалните помещение (такова изискване има само по отношение на баните). Осигурен е достъп два пъти седмично до баня с топла вода (по график), а на работещите – всеки ден

Съгласно чл. 19, ал. 1 ППЗИНЗС местата за лишаване от свобода следва да отговарят съответните санитарни изисквания, сред които са необходимостта от извършване на дейности по дезинсекция и дератизация, както и осигуряване на хигиенни условия. Не се установи нарушение, отнасящо се за оплакването за наличието на дървеници, хлебарки и гризачи, доколкото от делото се установи, че редовно са извършвани дейности по дезинсекция, а ответната страна не представи доказателства, че тези дейности са недостатъчни.

Според чл. 21, ал. 2 ППЗИНЗС лишените от свобода са длъжни да спазват реда и хигиената в спалните помещения, а на същите им са осигурявани ежемесечно перилни, миещи и дезинфекциращи препарати. В настоящия случай не са въведени твърдения за неосигуряване на съответните почистващи препарати, поради което съдът приема, че такива са осигурявани на лишените от свобода. Следва да се отбележи, че поддържането на хигиената в стаята (в случая премахването на мухъл) е задължение на настанените в нея, за което им са осигурявани почистващи препарати и пособия. Лошото състояние на спалното помещение като скъсан балатум и олющени стени (това се опровергава от извършения ремонт) са лични възприятия на ищеца и не са свързани с нарушения за осигуряване на хигиена или обзавеждане на стаите.

Не се установи нарушение на чл. 3 ЗИНЗС, свързано с оплакването за неосигуряване на работа във връзка с напускането ѝ заради неосигуряване на предпазни средства (маски). Според чл. 163, ал. 2 ППЗИНЗС обвиняемите и подсъдимите се включват в трудова дейност по възможност и при изрично писмено изявено желание от тях. За целта те подават молба до началника на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие, която се съхранява в досието. Нормата не регламентира задължение за затворническата администрация за осигуряване на работа на всеки лишен от свобода, тъй като това е свързано само при съответна възможност. Тук е мястото да се отбележи, че са предоставяни на предпазни маски на ищеца, когото е работил в прахова среда.

Съгласно чл. 128, ал. 1 ЗИНЗС при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. В чл. 5, ал. 2 от Наредба № 2/22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, е регламентирано, че качеството на медицинската помощ, оказвана в лечебните заведения в местата за лишаване от свобода, съответства на медицинските стандарти и на правилата за добра медицинска практика, утвърдени от министъра на здравеопазването. В случая не се доказаха твърденията за некачествено медицинско обслужване. Точно обратното се установи, доколкото според вещото лице ищецът е лекуван концептуално и практически с правилен подход и съвременни средства, както и че е медицински контролиран преди постъпването му в болница. Вярно, че в заключението е отразено допускане на малко забавяне на специализирана помощ, но в съдебно заседание се уточни, че това се отнася всяко пенитенциарно заведение и касае реакцията при спешни състояние, а при ищеца са липсвали такива (липсва описан случай в медицинската документация, при който ищецът да е имал остро заболяване по критериите на спешност). На ищеца е оказвана своевременна медицинска помощ във връзка със заболяванията на дихателната и сърдечно – съдовата система, тъй като са били извършвани множество изследвания, прегледи, консултации със съответните специалисти в пълен обем и съобразени с правилата на добрата медицинска практика. В тази връзка са изцяло неоснователни оплакванията за липса на адекватни медицински грижи за ищеца.

С разпоредбата на чл. 17 Наредба № 2/22.03.2010 г. е регламентирано, че медицинската експертиза за установяване на работоспособността на лишените от свобода се извършва при условия и по ред, определени от министъра на здравеопазването. Според чл. 18 от Наредба № 2/22.03.2010 г. в случаите по чл. 17 лишените от свобода се насочват към лекарска консултативна комисия (ЛКК) на специализираните болници за активно лечение на лишени от свобода (СБАЛЛС) в София или Ловеч с талон за ЛКК. В настоящия случай не се твърди, а и не са представени доказателства, че към приключване на съдебното дирене е издадено решение на ТЕЛК в полза на ищеца. По тези съображения съдът намира, че е предварително въведено оплакването за несвоевременно представяне на документи за издаване на решение на ТЕЛК. Това е така, тъй като е възможно да не се издаде решение на ТЕЛК или пък да не се констатира намалена работоспособност, т. е. не може да се търси обезщетение за забавяне на производство, което може да приключи с акт, който да не е в полза на ищца. Едва след издаване на положителен акт за ищеца, може да се пристъпи към обсъждане на обстоятелства дали е налице забавяне на производството по издаването му.

В чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв.м. Липсва легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, поради което тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно, като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. За да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т. н.

За част от периодите на пребиваване се установи, че е спазвана минималната жилищна площ за периода от 25.03.2023 г. до 26.06.2023 г. По отношение на периода от 19.12.2022 г. до 21.03.2023 г. ищецът се е намирал в лечебно заведение, поради което е неотносимо да се обсъжда оплакването за минимална жилищна площ.

Доказа се нарушение на чл. 3, вр. чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС за общо 640 дни (72 дни - от 25.03.2021 г. до 01.06.2021 г.; 565 дни - от 02.06.2021 г. до 19.12.2022 г. и 3 дни – от 22.03.2023 г. до 24.03.2023 г.). През тези периоди не е осигурена 4 кв. м. жилищна площ на ищеца, която да е свързана с осигуряване на възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди.

Наличието на нарушение на чл. 3, вр. чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС (неосигуряване на минимална жилищна площ) води до извод, че са настъпили презюмираните неимуществени вреди (в случая обида, възмущение, стрес, притеснения и психологичен дискомфорт) и е налице причинно – следствена връзка между вредите и бездействието на ответника. Тези обстоятелства, свързани с неосигуряване на минимална жилищна площ, съгласно практиката на Съда по правата на човека, включително решение „Нешков и други срещу България“, съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКЗПЧОС.

Съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), приложим по препращане от § 1 ЗР на ЗОДОВ, обезщетението за неимуществени вреди се присъжда от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди, се определя при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериални блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице. С оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и периодите, през които е търпял неприемливите условия при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив при отчитане икономическия стандарт на страната за 2021 г., 2022 г. и 2023 г.

Според съда справедливо обезщетение следва да е 10 лева за всеки ден, през който не е осигурявана минимална жилищна площ. Тук е мястото да се отбележи, че според съда средното обезщетение е 7 лева на ден, но същото е завишено с 3 лева за ден, тъй като настанените лица средно (не през цялото време, но преобладаващо) са били двойно повече от минималното допустимите обитатели в помещението. Това е така, тъй като повечето хора в помещението води до по – малка жилищна площ, което означава, че интензитетът на неприятните емоции е по – голям. В тази връзка следва да се определи 10 лева обезщетение за всеки ден, т. е. за 640 дни дължимото обезщетение за неосигуряване на минимална жилищна площ е в размер на 6400 лева.

Въз основа на горното исковата претенция е основателна за сумата от 6400 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (обида, огорчение и внушаване на чувство за малоценност) при престоя в Затвора гр. Пловдив, вследствие нарушаване на чл. 3, вр. чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС (неосигуряване на минимална жилищна площ), за 640 дни (от 25.03.2021 г. до 01.06.2021 г., от 02.06.2021 г. до 19.12.2022 г. и от 22.03.2023 г. до 24.03.2023 г.), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба – 26.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, като разликата от този размер до предявения размер от 50 000 лева (за следните останалите нарушения, посочени в исковата молба) следва да се отхвърли.

По разноските:

С оглед изхода на делото ищецът има право да му се възстановяват направени разноски, които са съответни на уважената част (6 400 лева) спрямо общия размер на исковете (50 000 лева). По делото е представен договор за правна помощ, от който е видно, че е уговорен хонорар от 1000 лева, но по делото липсват доказателства за изплащането му (в договора не е отразено плащането в брой или да представен друг документ за плащане в брой, включително доказателства за банков превод). В тази връзка съдът приема, че не са направени разноски за заплащане на адвокатски хонорар. Ищецът е направил разноски от 10 лева за държавна такса, поради което същият има право да получи 1,28 лева, съответни на уважената част на исковата претенция.

С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл. 286, ал. 2 ЗИНЗС ответната страна следва да заплати на съда заплатеното възнаграждение за вещо лице, което е в размер на 500 лева.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ да заплати на И.С.И., ЕГН ********** сумата от 6400 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (обида, огорчение и внушаване на чувство за малоценност) при престоя в Затвора гр. Пловдив, вследствие нарушаване на чл. 3, вр. чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС (неосигуряване на минимална жилищна площ), за 640 дни (от 25.03.2021 г. до 01.06.2021 г., от 02.06.2021 г. до 19.12.2022 г. и от 22.03.2023 г. до 24.03.2023 г.), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба – 26.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за разликата от 6 400 лева до предявения размер от 50 000 лева за периода от 22.03.2021 г. до 26.06.2023 г., (за нарушения на чл. 3 ЗИНЗС – липса на постоянен достъп до течаща топла и студена вода и санитарен възел; наличието на дървеници, хлебарки и гризачи; лоша хигиена и състояние на килиите - наличие на мухъл, олющени стени, скъсан балатум; липса на достатъчно слънчева светлина и чист въздух; несъобразяване на температурата в килиите спрямо сезона; неосигуряване на предпазни маски при полагане на труд, което води до невъзможност за работа; некачествено медицинско обслужване по повод заболяванията на ищеца и несвоевременно представяне на документи за издаване на решение на ТЕЛК)

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ да заплати на И.С.И., ЕГН ********** сумата от 1,28 лева– направени разноски за държавна такса по делото, които са съответни на уважената част от исковата претенция спрямо общия предявен размер.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ да заплати на Административен съд – Пловдив сумата в размер на 500 лева, представляваща заплатено възнаграждение за вещо лице.

Решението подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: