Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О Р
Е Ш Е Н И E
гр.Б.С., 12.04.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Първи граждански състав, в публично съдебно заседание на 06 април, Две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
КАТЯ ГЕРДОВА
При секретаря Ивка Вълкова, като разгледа докладваното от съдия Гердова гр.д.№ 1107/2020 г. по описа на РС – Б.С., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявена е искова молба от “Ю.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представляван от Ю.Б.Ц., чрез Адвокатско дружество „Г. и П.“ с ЕИК *********, представлявано от адв.В.Г., вписан в САК, със съдебен адрес ***, с правно основание чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК вр.чл.124,ал.1 от ГПК и чл.86 от ЗЗД, с която се иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен лист срещу ответника А.З.Г. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, за сумата от 275,94 лв. – незаплатена сума по Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 15467003001 от 23.05.2017г. с „БТК„ ЕАД, което вземане е прехвърлено на „С.Г.Груп“ ЕАД, с договор за цесия от 16.10.2018г., а „С.Г.Груп“ ЕАД“ ЕООД го е прехвърлило на „Ю.“ ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019г., за което вземане са издадени съответни фактури, мораторна лихва за забава в размер на 68,13 лв. за периода от 27.10.2017г. до 01.04.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 08.07.2020г./виж куриерското клеймо/ до окончателното изплащане на сумата, както и направените съдебни разноски в заповедното и исковото производство.
В писмена молба-становище вх.№ 262219/05.05.2021г. депозирана от адв.В.Г. *** –пълномощник на ищеца „Ю.“ ЕООД и приложена по делото, е поискала при възможност и наличие на предпоставките на чл.238,ал.1 от ГПК съдът да постанови неприсъствено решение спрямо ответницата А.З.Г..
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422
от ГПК вр.чл.415 от ГПК вр.чл.124,ал.1 от ГПК и чл.86 от ЗЗД и чл.238 от ГПК.
В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответника А.З.Г., не е депозирала писмен отговор във връзка с предявената искова молба, не е взела становище по молбата, не е направила своите възражения и не е ангажирала доказателства, поради което правата й да направи това по-късно в процеса са преклудирани, изводимо от разпоредбата на чл.133 от ГПК.
Същата редовно призована за открито съдебно заседание не се явява, не изпраща представител, не е депозирала писмена молба с искане делото да се гледа в нейно отсъствие, не е взела становище по исковата молба и не е ангажирала доказателства.
По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 575/2020г. на РС-Б.С..
Съдът като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 575/2020г. на РС-Б.С. срещу длъжника А.З.Г. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 291/10.07.2020г. за сумата от 275,94 лв. – незаплатена суми по Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 15467003001 от 23.05.2017г. с „БТК„ ЕАД, което вземане е прехвърлено на „С.Г.Груп“ ЕАД, с договор за цесия от 16.10.2018г., а „С.Г.Груп“ ЕАД“ ЕООД го е прехвърлило на „Ю.“ ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019г., за което вземане са издадени съответни фактури, мораторна лихва за забава в размер на 68,13 лв. за периода от 27.10.2017г. до 01.04.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 08.07.2020г./виж куриерското клеймо/ до окончателното изплащане на сумата, както и направените деловодни разноски за това производство, в размер на 25.00 лв. държавна такса и 180,00 лв. адвокатско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47,ал.5 от ГПК.
Впоследствие на заявителя е изпратено съобщение, че издадената заповед по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника по чл.47,ал.5 от ГПК, въз основа на което кредиторът „Ю.“ ЕООД *** срок иска по чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземането по процесният договор за далекосъобщителна услуга.
И.м. е била оставена без
движение от 30.10.2020г. и от 07.12.2020г. и в изпълнение указанията на съда,
ищцовото дружество с писмени молби вх.№261756/03.12.2020г. и вх.№
260140/12.01.2020г. е посочило, че мораторната лихва за забава в размер на 68,13 лв. за периода от 27.10.2017г. до
01.04.2020г. не представлява интерес за
дружеството и се отказва от тази
исковата претенция посочена в исковата молба.
Представило е вносна бележка за сумата от 25.00 лв.-внесена държавна такса за иска за главницата, но не и държавна такса за иска по чл.86 от ЗЗД-мораторна лихва.
С определение постановено в
з.з. на 25.02.2021г. по реда на чл.140
от ГПК е прекратил производството по гр.д.
№ 1107/2020 г. по описа на Районен съд – Б.С., образувано по искова
молба от „Ю.“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представляван от Ю.Б.Ц., чрез Адвокатско дружество „Г. и П.“ с ЕИК *********,
представлявано от адв.В.Г., вписан в САК, със съдебен адрес ***, с която се
иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания,
като съдът издаде изпълнителен лист срещу ответника А.З.Г. с ЕГН ********** с
постоянен и настоящ адрес ***, за сумата от 68,13 лв. за периода от 27.10.2017г. до 01.04.2020г, представляваща
мораторна лихва– поради отказ от иска с правно основание чл.86 от ЗЗД.
Обезсилил Заповед № 291/10.07.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело № 575/2020г. по описа на Районен съд гр. Б.С. в частта за сумата 68,13 лв. за периода от 27.10.2017г. до 01.04.2020г. представляваща мораторна лихва по чл.86 от ЗЗД.
Определението за прекратяване на делото в тази част не е обжалвано и е влязло в законна сила.
В срока по чл.131 от ГПК съобщението е получено лично на 20.01.2021г. от А.З.Г.. Същата е редовно призована по реда на чл.41,ал.2 от ГПК за с.з. насрочено за 06.04.2021г.
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 575/2020г. по описа на Районен съд-Б.С..
Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.
Разгледан по същество, искът е основателен. Налице са предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно:
1/въпреки, че на ответницата А.З.Г. са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание същата не е депозирала писмен отговор на исковата молба в определения от закона едномесечен преклузивен срок, нито се е явила в проведеното публично съдебно заседание насрочено за 06.04.2021г., за което е уведомена, видно от върнатата разписка на призовката.
2/искът е вероятно основателен с оглед приложените по делото писмени доказателства.
В заключение може да се обобщи, че положителният установителен иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло за претендираните суми.
Ответницата А.З.Г. следва да заплати на ищеца Ю.“ ЕООД, ***, сумата от 275,94 лв. – незаплатена сума по Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 15467003001 от 23.05.2017г. с „БТК„ ЕАД, което вземане е прехвърлено на „С.Г.Груп“ ЕАД, с договор за цесия от 16.10.2018г., а „С.Г.Груп“ ЕАД“ ЕООД го е прехвърлило на „Ю.“ ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019г., за което вземане са издадени съответни фактури, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 08.07.2020г./виж куриерското клеймо/ до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК Заповед № 291/10.07.2020г. по ч.гр.дело № 575/2020г. по описа на Районен съд гр. Б.С..
По разноските:
Съгласно новата задължителна практика-т.12 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода на настоящия исков процес, ответницата А.З.Г. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и направените от последния разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№ 575/2020г. на РС-Б.С. в размер на 25,00 лв. държавна такса и 180,00 лв. адвокатски хонорар.
При този изход на процеса, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответницата А.З.Г., ще следва да заплати на ищеца направените в настоящото исково производство разноски в размер на 25,00 лв. държавна такса и 180,00 лв. адвокатски хонорар, съгласно приложеният по делото списък с разноските по чл.80 от ГПК.
Воден от гореизложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата А.З.Г. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, ЧЕ СЪЩАТА ДЪЛЖИ на „Ю.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представляван от Ю.Б.Ц., чрез Адвокатско дружество „Г. и П.“ с ЕИК *********, представлявано от адв.В.Г., вписан в САК, със съдебен адрес ***, сумата от 275,94 лв. – незаплатена сума по Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 15467003001 от 23.05.2017г. с „БТК„ ЕАД, което вземане е прехвърлено на „С.Г.Груп“ ЕАД, с договор за цесия от 16.10.2018г., а „С.Г.Груп“ ЕАД“ ЕООД го е прехвърлило на „Ю.“ ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019г., за което вземане са издадени съответни фактури, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 08.07.2020г./виж куриерското клеймо/ до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 291/10.07.2020г. по ч.гр.дело № 575/2020г. по описа на Районен съд гр. Б.С..
ОСЪЖДА А.З.Г. с ЕГН ********** с
постоянен и настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ
на „Ю.“ ЕООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представляван от Ю.Б.Ц., чрез Адвокатско дружество „Г. и П.“ с
ЕИК *********, представлявано от адв.В.Г., вписан в САК, със съдебен адрес ***,
направените деловодни разноски по исковото производство по гр.д.№ 1107/2020г. по описа на БСлРС, в размер на
25.00 лв. държавна такса и 180,00
лв. адвокатски хонорар, както и сторените от
ищеца в заповедното производство по ч.гр.д.№ 575/2020г. по описа на РС-Б.С.
разноски в размер на 25,00 лв. държавна такса и 180,00 лв. адвокатски хонорар.
НЕПРИСЪСТВЕНОТО РЕШЕНИЕ Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се
връчи на всяка от страните.
Препис
от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 575/2020г. по описа на РС-Б.С..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: