№ 3107
гр. София, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20221110102392 по описа за 2022 година
Производството е образувано е по искова молба с вх. № 9024/19.01.2022 г., с
която от името на т.с. ЕАД, ЕИК ********* против ИВ. Б. ОГН., ЕГН **********
и Р. С. Б., ЕГН ********** са предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с
правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл.,
чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД –
положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена
топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост и за
обезщетение за забава на плащане на същото, за които е издадена заповед за
изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
Със заявление вх. № 51359/08.09.2021 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ИВ. Б. ОГН., ЕГН ********** и Р. С.
Б., ЕГН ********** за суми, както следва: 1/ сумата от 655,09 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. до имот, представляващ апартамент № 4, находящ
се в гр. София, ж.к. Младост - 4, бл. 440, вх. 1, ет. 2, абонатен № 236542, ведно със
законна лихва от 08.09.2021г. до изплащане на вземането; 2/ мораторна лихва за
периода от 15.09.2018 г. до 27.08.2021 г. в размер на 190,90 лева, върху главницата
за доставена топлинна енергия. На 16.09.2021 г. е издадена заповед по чл. 410
ГПК, като е разпоредено всеки от длъжниците да заплати в полза на заявителя по
½ част от горепосочените суми. Заповедта е връчена на ответниците, като в срока
1
по чл. 414, ал. 2 ГПК са депозирани възражения срещу издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Ищецът е уведомен за
възможността да предяви иск за установяване на вземането си на 20.12.2021 г.
Исковата молба е подадена на 19.01.2022 г. /в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
В исковата си молба ищецът „т.с.“ ЕАД твърди, че има договорни
отношения с ответниците. Поддържа, че същите имат качеството клиент на
топлинна енергия за битови нужди. Навеждат се съображения, че сградата-етажна
собственост, в която се намира процесния имот е сключила договор за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма т.с. ЕООД, като в
тази връзка се посочва, че сумите за топлинна енергия за процесния имот са
начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния
период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Поддържа, че ответниците са използвали доставяна топлинна енергия през
процесния период и не са погасили задължението си, като са изпаднали и в забава
по отношение на последното.
Моли се за уважаване на предявените искове и за признаване за установено,
че ИВ. Б. ОГН., ЕГН ********** и Р. С. Б., ЕГН ********** дължат разделно /по
½ част за всеки от тях/ в полза на т.с. ЕАД суми, както следва: 1/ сумата от 655,09
лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. до имот, представляващ апартамент № 4,
находящ се в гр. София, ж.к. Младост - 4, бл. 440, вх. 1, ет. 2, абонатен № 236542,
ведно със законна лихва от 08.09.2021г. до изплащане на вземането; 2/ мораторна
лихва за периода от 15.09.2018 г. до 27.08.2021 г. в размер на 190,90 лева, върху
главницата за доставена топлинна енергия., за които на 16.09.2021 г. е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството
по ч.гр.д. № 52321/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Претендират се разноски и се прави възражение с правно основание чл. 78,
ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от насрещните страни в
производството адвокатско възнаграждение.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името на ответника Р. С.
Б., чрез адвокат Р.А., е депозиран отговор на исковата молба, с който е взето
становище по предявените за разглеждане в настоящото производство искове. С
2
отговора на исковата молба се оспорват в цялост предявените искове, като се
излагат подробни съображения в този смисъл. Прави се възражение за погасяване
по давност на претенциите на ищеца. Оспорва се наличието на облигационно
правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до процесния имот,
което да е обвързвало ищеца и ответника Р. С. Б. през процесния период. Оспорва
се и акцесорната претенция за лихва за забава върху претендираната в
производството главница.
Моли се за отхвърляне на предявените срещу ответника Р. С. Б. искове.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името ответника ИВ. Б.
ОГН. е депозиран отговор на исковата молба, с който е взето становище по
предявените за разглеждане в настоящото производство искове. С отговора на
исковата молба се оспорват в цялост предявените искове, като се излагат
подробни съображения в този смисъл. Прави се възражение за погасяване по
давност на претенциите на ищеца.
Моли се за отхвърляне на предявените срещу ответника ИВ. Б. ОГН. искове.
Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са за разглеждане искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с
правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл.,
чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД –
положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена
топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост и за
обезщетение за забава на плащане на същото, за които е издадена заповед за
изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността
на ответниците, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти:
съществуването на договорни отношения между него и ответниците с предмет
доставка на топлинна енергия, в това число и качеството им клиент на топлинна
енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за
исковия период, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума,
3
поради което и за ответниците да е възникнало валидно и изискуемо задължение
за заплащане на процесната главница, като са изпаднали и в забава за
изпълнението му.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да
докажат, че са погасили претендираното вземане.
В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
В тежест на ищеца, при релевираните в отговорите на исковата молба
възражения за погасяване по давност на претенциите, заявени с исковата молба, е
да докаже настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или
прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в
настоящото производство вземания.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1
ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за
доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР),
които регламентират и страните по договора при публично известни общи
условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови
нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1
ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието
4
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към
процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този
смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май
2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите
в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
5
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В
този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5
чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда
забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните
тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация,
направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "т.с." ЕАД е дружество регистрирано
по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на
топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други
дейности обслужващи основните.
По делото не е спорно и се установява от събраните в производството
доказателства, че за част от процесния период, а именно 01.05.2017 г. – 12.04.2018
г., именно ответниците Р. С. Б. и ИВ. Б. ОГН. са били собственици на процесния
имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в гр. София, ж.к. Младост-4, бл.
440, вх. 1, ет. 2. Горното обстоятелство се установява от представените по делото
и приобщени към доказателствения материал нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 4, том IV, рег. № 8208, дело № 503/2018 г. на
нотариус Иван Дахтеров, рег. № 039 в Нотариалната камара и решение №
266052/13.11.2017 г. на СРС, III ГО, 84 състав, постановено по гр.д. № 53721/2016
г., поправено с постановено по реда на чл. 247 ГПК решение № 316156/17.01.2018
г., на СРС, III ГО, 84 състав, постановено по гр.д. № 53721/2016 г.
От приобщения към доказателствения материал нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 4, том IV, рег. № 8208, дело № 503/2018 г. на
нотариус Иван Дахтеров, рег. № 039 в Нотариалната камара се установява в
6
производството, че на 12.04.2018 г., ответниците Р. С. Б. и ИВ. Б. ОГН., са
продали на Димитър Янков Панайотов и Теодора Минчева ПанаЙ., собствения си
недвижим имот, представляващ апартамент № находящ се в гр. София, ж.к.
Младост-4, бл. 440, вх. 1, ет. 2. Следователно за част от процесния период, т.е. до
извършване на разпоредителната сделка, обективирана в нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 4, том IV, рег. № 8208, дело № 503/2018
г. на нотариус Иван Дахтеров, рег. № 039 в Нотариалната камара, именно
ответниците са били собственици на процесния имот.
Същевременно това обстоятелство се установява и от приобщеното към
доказателствения материал решение № 266052/13.11.2017 г. на СРС, III ГО, 84
състав, постановено по гр.д. № 53721/2016 г., поправено с постановено по реда на
чл. 247 ГПК решение № 316156/17.01.2018 г., на СРС, III ГО, 84 състав,
постановено по гр.д. № 53721/2016 г. С това решение е прекратен бракът между Р.
С. Б. и ИВ. Б. ОГН., като след прекратяване на брака, семейното жилище,
представляващо апартамент № 4, находящ се в гр. София, ж.к. Младост-4, бл. 440,
вх. 1, ет. 2, е предоставено за ползване на ответника ИВ. Б. ОГН..
Съгласно мотивите по т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017 г. от
17.05.2018 г. по тълк. дело № 7/2017 г. на ОСГК на ВКС, когато топлоснабденият
имот е жилище, притежавано в режим на съпружеска имуществена общност, при
предоставянето му след развода със съдебно решение за ползване на единия от
бившите съпрузи, по силата на чл. 57, ал. 1, изр. 1 Семейния кодекс СК) между
двамата възниква наемно правоотношение. Когато ползващият бивш съпруг
сключи писмен договор при публично известни общи условия с топлопреносното
предприятие, например с откриването на индивидуална партида при последното
за целия имот, тогава той става клиент на топлинна енергия за битови нужди,
освен за своята идеална част от имота, и за другата притежавана от другия бивш
съпруг идеална част, поради което дължи на топлопреносното предприятие цената
на доставената топлинна енергия за битови нужди за цялото жилище. Ако такъв
договор с топлопреносното дружество не бъде сключен, двамата бивши съпрузи
като съсобственици дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съобразно с дяловете си в съсобствеността, независимо че ползването на
топлоснабденото жилище е предоставено със съдебното решение само на единия
бивш съпруг. Възникналото наемно правоотношение по чл. 57, ал. 1, изр. 1 СК
само по себе си не е достатъчно, за да може да се приеме, че само ползващият
бивш съпруг дължи цената на доставената топлинна енергия за битови нужди, тъй
като по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие клиенти
7
на топлинна енергия продължават да бъдат и двамата бивши съпрузи по силата на
чл. 153, ал. 1 ЗЕ в качеството си на съсобственици.
В конкретния случай по делото не са ангажирани доказателства за сключен
между ответника ИВ. Б. ОГН. и т.с. ЕАД писмен договор за доставка на топлинна
енергия /например с откриването на индивидуална партида при последното за
целия имот на името на лицето, на което по силата на решение №
266052/13.11.2017 г. на СРС, III ГО, 84 състав, постановено по гр.д. № 53721/2016
г., поправено с постановено по реда на чл. 247 ГПК решение № 316156/17.01.2018
г., на СРС, III ГО, 84 състав, постановено по гр.д. № 53721/2016 г., е предоставено
ползването на имот/, поради което и неоснователно е възражението на ответника
Р.Б., че не следва да отговаря за заплащане на потребената в имота топлинна
енергия през процесния период, доколкото по силата на решение №
266052/13.11.2017 г. на СРС, III ГО, 84 състав, постановено по гр.д. № 53721/2016
г., поправено с постановено по реда на чл. 247 ГПК решение № 316156/17.01.2018
г., на СРС, III ГО, 84 състав, постановено по гр.д. № 53721/2016 г., имотът е
предоставен за ползване само на ответника ИВ. Б. ОГН..
Следователно, от събраните по делото доказателства се установи, че през
част от процесния период, а именно 01.05.2017 г. – 12.04.2018 г. собственици на
имота, представляващ апартамент № 4, находящ се в гр. София, ж.к. Младост-4,
бл. 440, вх. 1, ет. 2, са били ИВ. Б. ОГН., ЕГН ********** и Р. С. Б., ЕГН
**********.
По аргумент от разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от Закон за собствеността и
доколкото по делото не са ангажирани доказателства, от които да може да се
приеме различното, следва извод, че ИВ. Б. ОГН., ЕГН ********** и Р. С. Б., ЕГН
********** са били собственици на по ½ идеална част от процесния недвижим
имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в гр. София, ж.к. Младост-4, бл.
440, вх. 1, ет. 2.
Същевременно, обаче, от представената и приобщеното към
доказателствения материал заявление-декларация от 19.05.2005 г. /т.е. подадено
преди исковия период/, се установява в производството, че Р. С. Б., ЕГН
********** е заявила желанието си за откриване на партида за целия
топлоснабден имот единствено на нейно име, поради което настоящият състав
приема, че единствено Р. С. Б., ЕГН ********** е заявила пред ищцовото
дружество, че ще отговаря за заплащането на стойността на доставената до
процесното жилище топлинна енергия след 19.05.2005 г. (датата на подаване на
заявление-декларацията). В конкретния случай, съгласно заявление-декларацията,
8
чиято автентичност не е оборена по делото, Р. С. Б., ЕГН ********** е отправила
искане цялата енергия доставена до имота да се заплаща от нея. При така
възприето и като съобрази заявление-декларацията на Р. С. Б., ЕГН ********** от
19.05.2005 г., и обстоятелство, че ищецът е открил партида именно на нейно име
за целия имот въз основа на това заявление /което обстоятелство е видно и се
установява от представените и приобщени към доказателствения материал
документ за извършено дялово разпределение в процесния имот, през заявения в
исковата молба период и документ за допълнителен отчет на монтираните в
процесния имот уреди за дялово разпределение, в които документи изрично се
сочи ответницата Р. С. Б. като титуляр на партида открита при т.с. ЕАД за имот с
абонатен № 236542, посочен посредством резолюция и върху подаденото
завление-декларация от 19.05.2005 г./, то съдът приема, че по делото е установено,
че Р. С. Б., ЕГН ********** е заявила пред „т.с.“ ЕАД, че тя ще ползва имота и ще
заплаща енергията, ищецът се е съгласил със същото и е открил партидата за
имота само на нейно име, поради което и съдът приема, че след 19.05.2005 г., т.е
за исковия период само Р. С. Б., ЕГН ********** е следвало да отговаря за
заплащането на цялото количество потребена енергия в имота.
От гореизложеното се налага извод, че през процесния период именно
ответникът Р. С. Б., ЕГН ********** е следвало да отговаря за заплащането на
потребената в процесния имот топлинна енергия. Исковете против ответника ИВ.
Б. ОГН., следва да се отхвърлят.
Установено е по делото и обстоятелството, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира този имот) е
била присъединена към абонатна станция.
Относно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна
енергия и нейното количество и качество, настоящият съдебен състав намира
следното:
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се
установява, че сградата, в която се намира процесния имот е с непрекъснато
топлоснабдяване през периода м.05.2017 г. – м. 04.2018 г., като ежемесечно са
извършвани отчети на данните от общия топломер за потребената топлинна
енергия. Установява се, че дяловото разпределение на енергията през процесния
период е извършвано от „т.с.“ ЕООД. Установява се също, че са взети предвид и
технологичните разходи в абонатната станция за процесния период, които са за
сметка на топлопреносното предприятие, като същите са изчислени по Наредба №
9
16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването и са били отчислявани ежемесечно от
отчетената от общия топломер топлинна енергия, преди нейното разпределение
между абонатите. Установява се, че през процесния период в посочения в
исковата молба недвижим имот е имало монтирани 4 бр. радиатори, прикачени
към отоплителната инсталация на блока, с монтирани на тях уреди за дялово
разпределение на топлинна енергия. Установява се още, че през банята преминава
щранг-лира, както и че за отчет на потребената енергия за битово горещо
водоснабдяване има монтирани и узаконени 2 бр. водомери. Установява се също,
че за процесния период, абонатът е осигурил достъп за проверка и отчет на
монтираните в имота уреди за дялово разпределение на топлинна енергия.
От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява в производството, че през процесния период
в посочения в исковата молба имот е доставяна и потребявана топлинна енергия,
както следва: 1/ топлинна енергия за отопление на имот, начислявана по отчет на
показанията на монтираните в имота уреди за дялово разпределение на топлинна
енергия върху намиращите се в същия имот 4 бр. радиатори и щранг-лира; 2/
топлинна енергия отдадена от сградна инсталация, която е разпределяна
пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект, като за процесния
апартамент отопляемия обем по проект е 193 кубически метра; 3/ топлинна
енергия за битово горещо водоснабдяване, определяна по отчет на монтираните в
имот 2 броя водомери. От заключението на вещото лице по приетата в
производството съдебно-техническа експертиза се установява още, че за
процесния период за топлоснабдения имот е начислена топлинна енергия за
отопление на имот и отдадена от сградна инсталация на обща стойност от 215,08
лева и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване на стойност от 7,78
лева. Установява се също, че през процесния период фирма за дялово
разпределение „т.с.“ ЕООД редовно и на конкретна дата е изготвяла изравнителни
сметки за реално потребеното количество топлинна енергия от имота на
ответника – общо и по компоненти, а именно топлинна енергия за отопление на
имот, топлинна енергия отдадена от сградна инсталация и топлинна енергия за
битово горещо водоснабдяване, като общо за процесния период е налице
изравнена сума за доплащане в размер на 655,08 лева, която следва да бъде
прибавена към общия размер на стойността на доставена до процесния имот
топлинна енергия.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства вкл. и от
заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в
10
производството съдебно-техническа експертиза е установено в производството, че
през процесния период, за топлоснабдения имот потребената топлинна енергия е
на стойност от общо 877,89 лева, за чието заплащане следва да отговаря
ответникът Р. С. Б., ЕГН **********.
Същевременно по делото се установи, че на 12.04.2018 г., т.е. през процесния
период, ответниците ИВ. Б. ОГН. и Р. С. Б. са се разпоредили с процесния
апартамент № 4, находящ се в гр. София, ж.к. Младост-4, бл. 440, вх. 1, ет. 2, като
са прехвърлили собствеността върху същия на Димитър Янков Панайотов и
Теодора Минчева ПанаЙ.. Следователно ответницата Р. С. Б., следва да отговоря
за заплащане на потребената в процесния имот топлинна енергия само за част от
процесния период, а именно 01.05.2017 г. – 12.04.2018 г., която е на стойност от
839,78 лева.
От ответника Р. С. Б. се претендира сума в по-малък размер, а именно 327,54
лева, поради което и предявеният иск за главница за доставена и потребена
топлинна енергия против Р. С. Б. се явява доказан до пълния предявен размер.
В отговора на исковата молба, подаден от името на Р. С. Б. е релевирано
възражение за погасяване по давност на сумите начислени от ищеца през исковия
период. По отношение възражението за погасяване по давност на претендираните
в настоящото производство от ищеца вземания, настоящият състав намира
следното:
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение 3/18.05.2012г. по
тълк.д.№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията за потребена топлинна енергия
са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на
тригодишна давност по чл.111, б. „в” от ЗЗД; различният размер на всяка месечна
вноска не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то
произтича от повтарящи се еднородни задължения, с посочен в Общите условия
падеж. Предвид това в разглеждания случай следва да намери приложение
тригодишният давностен срок, установен в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито
са процесните за главници), давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е
уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение). В частност задълженията на ответниците за заплащане на
стойността на доставената енергия са възникнали като срочни.
За вземанията възникнали при действието на ОУ от 2016 г.:
11
Приложими за тези вземания са разпоредбите на чл. 33 от ОУ от 2016 г.,
които са общоизвестни и съгласно които плащанията за съответния месец се
дължат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението.
Доколкото тези задължения са уговорени да се плащат в определен срок, то съдът
приема, че приложима е разпоредбата на чл. 114, ал.1 от ЗЗД и началният момент
на погасителната давност на всяко месечно задължение започва да тече от
момента на настъпване на изискуемостта му, тоест с изтичане на 45 дни след
месеца, за който е възникнало задължението.
Моментът на издаване на обобщената фактура от ищеца за задълженията за
целия отоплителен сезон не е от естество да промени моментът на възникване на
вземането и изискуемостта му, а само те са релевантни при определяне началото
на срока на погасителната давност. В случая вземанията са възникнали в момента
на осъществяването на доставката на енергията и за всяко от тях са издавани
ежемесечните фактури. Издаването на обобщена фактура през юли 2018 г. за
вземания възникнали за период 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г., които са по
изравнителни сметки и включват и начислени задължения за месеци през целия
отоплителен сезон без да се сочи конкретно потребление за процесните месеци, не
е от естество да промени момента, от който започва да тече погасителната давност
за процесните вземания. Вземането е за доставена топлинна енергия в определен
месец. Издаването на няколко счетоводни документа от ищеца за това вземане не
е от естество да промени вземането и да обоснове извод, че погасителната давност
за него тече от последната издадена фактура за това вземане. Да се приеме
обратното би означавало да се допусне от поведението по издаване на фактури на
кредитора да зависи началният момент на погасителната давност, което
противоречи на целите на института на погасителната давност. Моментът, от
който започва да тече погасителната давност е определен от законодателя в
зависимост от възникване на вземането и от изискуемостта му. Изискуемостта на
вземането и изпадането в забава на плащането на същото са различни факти, от
тях произтичат и различни последици. В случая разпоредбата на ОУ от 2016 г.
сочи изискуемост на месечното вземане, което не е обвързано с изравнителната
сметка, поради което и обвързването от ищеца на началния момент на
погасителната давност за месечните задължения с издаването на обобщена
фактура по изравнителната сметка е неоснователно.
При така възприето и като съобрази дата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 08.09.2021 г., и по
съображения изложени по-горе за началния момент на погасителната давност на
12
вземанията възникнали при действието на ОУ от 2016 г., то съдът приема, че
възражението за погасяване по давност на вземането за главница за доставена и
потребена топлинна енергия през процесния период се явява основателно,
доколкото изискуемостта на вземането за месец април 2018 г. е настъпила
считано от 16.06.2018 г., респективно давностният срок за вземанията,
претендирани в процесния период е бил изтекъл преди датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 08.09.2021 г.
Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от т.с. ЕАД на клиенти в гр. София изрично предвижда,
че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Същевременно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от т.с. ЕАД на клиенти в гр. София изрично
предвижда, че клиентите са длъжни да заплащат стойността на потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. Горните разпоредби са ясни и безпротиворечиво
очертават момента на настъпване на изискуемостта на задълженията за доставена
и потребена от клиенти на т.с. ЕАД топлинна енергия, през съответния отчетен
период, т.е. за всеки отделен месец, изискуемостта на задължението за заплащане
на стойността на потребената в имота топлинна енергия, настъпва с изтичане на
45-дневен срок след изтичане на месеца, в който енергията е доставена и
потребена. Сумите по изравнителни сметки отново са за доставена и потребена
топлинна енергия в същия отчетен период, за който именно се издава
изравнителната сметка. Такива суми не представляват ново вземане, доколкото
енергията е доставена и потребена в същия отчетен период, а не след неговото
изтичане до извършване, изготвяне и издаване на изравнителна сметка.
Същевременно общите условия на ищцовото дружество не предвиждат различен
момент на настъпване изискуемостта на суми по изравнителни сметки. Т.Е.,
доколкото тези суми са за доставена и потребена топлинна енергия именно през
съответния отоплителен сезон, то и изискуемостта им настъпва с изтичане на 45-
дневен срок след изтичане на месеца, в който е доставена и потребена енергията
/по аргумент от чл. 33, ал. 1 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от т.с. ЕАД на клиенти в гр. София.
Моментът на издаване на обобщената фактура от ищеца за задълженията за
целия отоплителен сезон не е от естество да промени моментът на възникване на
вземането и изискуемостта му, а само те са релевантни при определяне началото
13
на срока на погасителната давност.
Вземането е за доставена топлинна енергия в определен месец. Издаването на
няколко счетоводни документа от ищеца за това вземане не е от естество да
промени вземането и да обоснове извод, че погасителната давност за него тече от
последната издадена фактура за това вземане. Да се приеме обратното, би
означавало да се допусне от поведението по издаване на фактури на кредитора да
зависи началният момент на погасителната давност, което противоречи на целите
на института на погасителната давност.
Още повече, че това е пряко поставяне на търговеца в привилегировано
положение спрямо потребителите на топлинна енергия, посредством
предоставянето му на възможност, чрез извършване на префактуриране и
издаване на множество счетоводни документи за вземания за топлинна енергия
доставена и потребена в един и същ период, по който начин еднолично да влияе
върху началния момент на погасителната давност. Едно такова разрешение
поставя потребителя в категорично неизгодно и непривилегировано положение и
противоречи, както на разпоредбите и духа на Закон за защита на потребителите,
но и на неписаните правила на морала и добросъвестността в отношенията между
правните субекти. Още повече, че както се посочи по-горе, в общите условия на
ищцовото дружество, приложими към процесния период, по никакъв начин не е
предвиден друг ред и момент за настъпване изискуемостта на сумите по
изравнителни сметки, различен от този за дължимите суми за потребена топлинна
енергия във всеки отделен месец.
Следователно, настоящият съдебен състав намира, че вземането по
изравнителна сметка не е ново вземане. То е за доставена и потребена топлинна
енергия именно през същия отчетен период /отоплителен сезон/, за който
ежемесечно са издавани фактури от ищеца. Изрично е предвиден моментът на
настъпване на изискуемост на вземанията за доставена и потребена от клиентите
топлинна енергия и по никакъв начин той не е свързан с издаването на
изравнителна сметка и/или обща фактура.
Като допълнение, следва да бъде посочено, че в случай, че се приеме
становището, че сумата по изравнителна сметка/обща фактура е ново вземане, то
следва извод, че същото възниква едва след изтичане на отчетния период и
извършването на отчета на уредите за дялово разпределение, монтирани в имота,
респективно става изискуемо едва след издаване на общата фактура и изтичане на
съответния срок /какъвто не е предвиден в общите условия на ищцовото
дружество, но по аналогия може да се приеме, че отново е 45-дневен от
14
възникване на вземането (който момент може и да е и най-вероятно е различен от
момента на издаване на общата фактура, но доколкото няма изрична уредба за
тези вземания в общите условия на ищцовото дружество, то не може да се
направи категоричен извод, кога възниква и става изискуемо такова вземане)/.
Следователно, дори да се приеме становището, че сумата по изравнителна
сметка/обща фактура е ново вземане, то следва извод, че в процесния случай
ответниците не следва да отговорят за заплащане на сумите по изравнителната
сметка, доколкото това вземане /ново и различно от вземанията за доставена и
потребена топлинна енергия през месеците, включени в отчетния период
(отоплителен сезон)/ е възникнало и станало изискуемо след 30.04.2018 г.,
респективно след 12.04.2018 г., т.е. след като ответниците вече са се разпоредили
с процесния имот и нито са имали качествата клиент на топлинна енергия, нито е
следвало да отговорят за заплащането на такава, задълженията за която са
възникнали след извършената на 12.04.2018 г. разпоредителна сделка с процесния
имот.
Следва да бъде добавено и следното: дори да се приеме, че претендираните
от ищеца суми за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. не са погасени по давност,
то от събраните по делото доказателства се установи, че след 31.07.2018 г. /датата
на издаване на съобщение към фактура № **********/31.07.2018 г./ сумата по
горепосочената фактура е погасена, чрез плащане. Действително ответниците
оспорват да са извършвали плащане на тази фактура, а и същата е издадена след
извършената с процесния имот разпоредителна сделка от ищците. Не са и събрани
доказателства, нито са направени доказателствени искания за установяване на
обстоятелството, кое е лицето извършило плащането на сумата по съобщение към
фактура № **********/31.07.2018 г. От друга страна, обаче, обстоятелството кой
е извършил плащането е ирелевантно, тъй като дори и това да е трето за
производството лице, то това лице би имало единствено право на евентуални
облигационни претенции към ответниците в случай, че се установи, че е погасило
техни задължения към ищцовото дружество. Следоватлено, дори и при извод, че
вземанията, претендирани от ищеца в настоящото производство не са погасени по
давност, то за сумите по изравнителни сметки ответниците не следва да отговарят,
доколкото задължението за заплащане на същите суми би възникнало и станало
изискуемо след датата на извършената прехвърлителна сделка, с предмет
процесния имот, като същевременно и сумата по съобщение към фактура №
**********/31.07.2018 г. е погасена чрез плащане, предвид изрично извършената
от вещото лице по СТЕ проверка и констатация в този смисъл.
15
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск, по реда на чл.
422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че Р. С. Б. дължи в
полза на т.с. ЕАД сума представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. до имот,
представляващ апартамент № 4, находящ се в гр. София, ж.к. Младост - 4, бл. 440,
вх. 1, ет. 2, абонатен № 236542, следва да бъде отхвърлен.
Предвид отхвърляне на главния иск за сума представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2018 г. до имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в гр. София,
ж.к. Младост - 4, бл. 440, вх. 1, ет. 2, абонатен № 236542, то следва да се отхвърли
и акцесорния иск за лихва за забава върху горепосочената главница.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство имат
ответниците.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
От името на ответника Р. С. Б. е направено искане за присъждане на разноски
в исковото производство по гр.д. № 2392/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав,
а именно за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева, като са
представени и доказателства за извършването на претендираните разноски.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „т.с.” ЕАД, ЕИК *********
следва да бъде осъдено да заплати в полза на Р. С. Б., ЕГН **********, с адрес:
гр. София, гр. София, кв. Павлово, ул. Ветрушка, бл. 70, ет. 3, ап. 9, сумата от
300,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение в производството по гр.д.
№ 2392/2022 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 160 състав, съразмерно
на отхвърлената част от исковете срещу ответника Р. С. Б..
От името на ответника ИВ. Б. ОГН. е направено искане за присъждане на
разноски в исковото производство по гр.д. № 2392/2022 г. по описа на СРС, ГО,
160 състав. Същевременно по делото не са представени доказателства за
действително извършени от ответника ИВ. Б. ОГН. разноски в настоящото
производство, поради което и такива не следва да му се присъждат.
От името на ответниците ИВ. Б. ОГН. и Р. С. Б. не са направени искания за
16
присъждане на разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 52321/2021 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав, както и не са представени доказателства за
извършването на такива разноски. Следователно в полза на ответниците не следва
да се присъждат разноски в производството по ч.гр.д. № 52321/2021 г. по описа на
СРС, II ГО, 160 състав.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от името на т.с. ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София,ул. Ястребец № 23Б против Р. С. Б.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, гр. София, кв. Павлово, ул. Ветрушка, бл. 70,
ет. 3, ап. 9 и ИВ. Б. ОГН., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. Младост – 4,
бл. 440, вх. 1, ет. 2, ап. 4, обективно и субективно кумулативно съединени искове,
предявени по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК, с правно основание чл. 422 вр.
с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено, че Р. С.
Б., ЕГН ********** и ИВ. Б. ОГН., ЕГН **********, дължат разделно /по ½ част
за всеки от тях/ в полза на т.с. ЕАД суми, както следва: 1/ сумата от 655,09 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. до имот, представляващ апартамент № 4, находящ
се в гр. София, ж.к. Младост - 4, бл. 440, вх. 1, ет. 2, абонатен № 236542; 2/
мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 27.08.2021 г. в размер на 190,90
лева, върху главницата за доставена топлинна енергия, за които на 16.09.2021 г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 52321/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
ОСЪЖДА т.с. ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. Ястребец № 23Б да заплати в полза на Р. С. Б., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, гр. София, кв. Павлово, ул. Ветрушка, бл. 70, ет. 3, ап. 9, сумата
от 300,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение в производството по
гр.д. № 2392/2022 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 160 състав,
съразмерно на отхвърлената част от исковете срещу ответника Р. С. Б..
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - „т.с.” ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
17
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
18