ПРОТОКОЛ
№ 460
гр. Девня, 28.11.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря АНТОАНЕТА Д. СТАНЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ Гражданско
дело № 20253120100446 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 12:02 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл.142, ал.1 от ГПК.
За ищеца Д. Д. Д., редовно уведомен, чрез адв. Н. А., не се явява, не се
представлява.
Съдът докладва постъпила молба с вх. №9166/25.11.2025 г. на РС Девня с която
адв. А. моли, да бъде даден ход на делото. Изразява становище по същество и прилага
договор за правна помощ и списък с разноски.
За ответника КРЕДИ ЙЕС ООД, редовно уведомени, не се явява представител
Съдът докладва постъпило становище с вх.№ 9175/25.11.2025 г. на адв. Н. Ш. да
се даде ход на делото, както и изразяват становище по същество.
Делото остава на второ четене предвид неявяването на страните.
На второ четене на именното повикване в 12.14 часа не се явява нито една от
страните.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Съдът пристъпва към изясняване на спора от фактическа страна, като дава
възможност на страните, ако желаят да пояснят и допълнят своите фактически твърдения, да
1
вземат становище по проекта за доклад и да предприемат съответните процесуални
действия.
Съдът пристъпва към доклад на делото
Проекта за доклад е изготвен с Определение № 765 / 10.10.2025 г., като съдът се
придържа към него
Производството е образувано по предявен от Д. Д. Д., ЕГН **********, против
КРЕДИ ЙЕС ООД, ЕИК *********, иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл.6,
ал.2 от договор за паричен заем №******* към искане №********* от 18.12.2024г.,
предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 651,80 лева при непредоставяне на
обезпечение от страна на заемателя в тридневен срок от сключване на договора, като
противоречаща на принципа на добрите нрави и заобикалящи изискванията на чл. 19, ал. 4
от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща
предпоставките на чл.11 ЗПК относно същественото съдържание на потребителските
договори.
В исковата молба се излага, че на 18/12/2024г. между Д. Д. Д., ЕГН:********** и
„КРЕДИ ЙЕС” ООД, ЕИК ********* се сключва Договор за паричен заем N° ***** към
искане № *****. По силата на договора, ответното дружество предоставя в заем сума в
размер на 800лв. /осемстотин лева/ на ищеца, който се задължава да върне предоставената
сума в срок до 18/09/2025г. на 9 /девет/ месечни вноски, при месечен лихвен процент от
4,200 % и годишен процент на разходите 63,779%. В чл. 3 от Договора са посочени
параметрите на заема, като е предвидено, че размерът на всяка погасителната вноска е
108,58 лв. /сто и осем лева и 58ст./, като датата на първото плащане е 18/01/2025 г., а датата
на последното плащане е 18/09/2025 г. и общата сума на плащане е 1 629 лв./хиляда
шестстотин двадесет и девет лева/. В чл. 6, ал.1 от Договор за паричен заем № ******** от
18/ 12/2024 г. се посочва, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с
гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал.1, т.5 от Общите условия към договора за
заем. Съгласно чл. 10, ал.1, т.5 от Общите условия, гаранти трябва да са две физически лица,
всяко от който да отговаря на следните условия: да има нетен размер на осигурителния
доход над 1000 лв., съгласно справочните данни на НОИ; да работи на безсрочен трудов
договор; да не са заематели Договор за заем, сключени със заемодателя; да нямат неплатени
осигуровки за последните две години; да нямат кредити към банки или финансови
институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени
задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ. Освен гарант/и, в чл. 6 от
Договора е посочено, че заема следва да се обезпечи и с още едно от посочените
обезпечения, по избор на заемателя, а именно: 1.Ипотека на недвижим имот, съгл. чл.
10,ал.1, т. 1 от Общите условия /първа по ред ипотека/; 2.Особен залог върху движимо
имущество, съгл. чл. 10, ал.1, т.2 от Общите условия /пазарната стойност на движимата вещ
следва да надвишава два пъти общата сума за плащане по Договора за заем, включващо
договорената главница и лихва /; 3. Банкова гаранция, съгл. чл. 10, ал. 1, т.З от Общите
условия /банковата гаранция следва да е издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за
период включващ от сключване на Договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на
последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на
два пъти общата сума з плащане по Договора за заем, включващо договорената главница и
лихва/; 4. Ценна книга, издадена в полза на Заемодателя. В чл.6, ал.2 от Договора е
посочено, в случай , че не представи договореното в чл.6, ал. 1 в тридневен срок от
сключването на Договора или представеното обезпечение не отговаря на условията на чл.
10, ал. 1, т.5 от Общите условия към Договора, заемателя дължи на заемодателя неустойка в
размер на 651,80 лв. /шестстотин петдесет и един лева и 80ст./, с начин на разсрочено
плащане подробно посочен в Погасителен план към Договора за заем. Съгласно погасителен
план към Договора всяка погасителна вноска е в размер на 108 лв., без включена неустойка
по чл.8 от Договора, разсрочена неустойка по чл. 8 от Договора, при липса на обезпечение в
размер на 72,42 лв. и общ размер на погасителната вноска, ведно с разсрочена неустойка по
чл. 8 от Договора при липса на обезпечение в размер на 181 лв, като падежът им е както
следва: 18/01/2025; 18/02/2025; 18/03/2025; 18/04/2025; 18/05/2025; 18/06/2025; 18/07/2023;
2
18/08/2025; 18/09/2025. Съгласно погасителния план общата сума, която ищецът следва да
върне е в размер на 1629лв. /хиляда шестстотин двадесет и девет лева/, от които 800лв.
/осемстотин лева/ главница, 177,20лв. /сто седемдесет и седем лева и 20ст. / лихва и
651,80лв. /шестстотин петдесет и един лева и 80ст./неустойка. Съгласно чл.9,ал. 1 ЗПК
договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено
плащане и всяка друга подобна форма на плащане. Доколкото Договор за паричен заем №
********* от 18/12/2024 г. е договор на свободно договаряне, съгласно чл.9 от ЗЗД, то
неговото съдържание следва да не противоречи на добрите нрави. Санкцията при
несъобразяване е посочена в разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, според който са нищожни
договорите, които накърняват добрите нрави. В правната доктрина и съдебна практика
безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл.
3 от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично
формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този
смисъл е практиката на ВКС /Решение № 4/2009 г. по т.д. № 395/2008 г., Решение №
1270/2009 г. по гр. д. № 5093/2007 г., определение № 877 по т.д. № 662/2012 г. и др./. Такъв
основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а
целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати
несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като в
конкретния случай, става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран
този принцип е чл. 289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение - чл. 8,
ал. 2, чл. 9. Според практиката на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените
основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор
на въпроса дали уговореното от страните накърнява добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал.
1, предл. 3 от ЗЗД. Сделки, противоречащи на добрите нрави, се считат, тези които водят до
значително несъответствие на правата и задълженията на страните, неравноправно се
третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални
средства или незнание на едната страна в правоотношението за облагодетелстване на
другата. В конкретния случай е налице имено такова несъответствие, доколкото на Д. Д. е
вменено задължение да обезпечи заема си, след като усвои сумата, като в противен случай
дължи неустойка в размер на 651,80лв. По отношение на сключения между Д. Д. и „КРЕДИ
ЙЕС” ООД, Договор за паричен заем №*********към искане № ********** от 18.12.2024г.
следва да се прилагат правилата на Закона за потребителския кредит. В ЗПК е посочено
изчерпателно какво следва да е съдържанието на договора за кредит. В чл.6 от Договора е
посочено, че ищеца се съгласява в 3 дневен срок от сключването на Договора за заем да
обезпечи заема с гаранти и още едно обезпечение по чл.6 от Договора, като ако не изпълни
това свое задължение дължи неустойка в размер на 651,80лв. В Глава четвърта на ЗПК е
уредено задължение на заемодателя преди сключването на договора за заем, да извърши
оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже
сключването на договора изобщо или в искания размер на заема. Клаузата, съдържаща се в
чл.8 от Договора, се намира в пряко противоречие с преследваната от закона цел и
съответното задължение на потребителя. Съгласно чл. 16 от ЗПК оценката на
платежоспособността се извършва преди разрешаване отпускането на заема, като едва след
предоставяне на исканите обезпечения се сключва договора за заем. Чрез цитираната клауза
на длъжника се вменява задължение да осигури гаранция, която да обезпечи кредита, след
като той вече е отпуснат. В случая в чл.6 от Договора формално е уговорена неустойка за
неизпълнение за задължение, като фактически се дължи не неустойка, а договорна лихва,
представляваща допълнителна печалба на кредитора. Това е така, доколкото за да не
възникне вземането за неустойка, договорът предвижда редица условия, които са
комулативно дадени, следва да бъдат изпълнени в много кратък срок, поради което е
обективно трудно да бъдат покрити от заемателя. Заемодателят е дал възможност на
заемателя Д. Д. в едва 3-дневен срок да му предостави гарант, който обаче трябва да
отговаря на множество изисквания - за сравнително висок осигурителен доход, да няма лоша
кредитна история, да не е заемател по друг договор. Освен обезпечение с гаранти, ищецът
следва да представи и още едно обезпечение - в случая ценна книга, издадена в полза на
заемодателя. Предоставянето на такива къси срокове препятстват длъжника да реагира и да
изпълни условията. В такива кратки срокове, той трудно би могъл да представи такъв
3
гарант, който да отговаря на всички посочени условия, както и още едно от посочените
обезпечения. Опциите, визирани в чл.6 от Договора, не дават възможност на заемателя да
избегне плащането на неустойка, тъй като той реално не може да изпълни условията, поради
което вземането за неустойка ще възникне в сферата на кредитора във всички случаи. В чл.6
от Договора дори е предвидено неустойката в размер на 651,80лв. да се заплаща разсрочено,
на равни части, заедно с всяка погасителна вноска, като в този случай погасителната вноска
е в размер на 181 лв., а общото задължение 1629 лв. Клаузата за предоставяне на
обезпечение след сключване на договора, цели да заобиколи нормата на чл. 16 от ЗПК,
поради което по силата начл. 21, ал. 1 от ЗПК същата се явява нищожна. На това основание
нищожна се явява и уговорената неустойка за неизпълнение на договорното задължение за
представяне на обезпечение. Клаузата за неустойката за нищожна на основание чл.26, ал. 1,
пр.З от ЗЗД. По настоящият договор естеството на уговореното задължение по чл.6 е
непарично, същото не е главно, а акцесорно и спомагателно такова, целящо да обезпечи
изпълнението на главното задължение, което пък се изразява в това да се върне заемната
сума, ведно с дължимата възнаградителна лихва. Неизпълнението на главното задължение е
същественото по договора, докато неизпълнението задължението по чл.6 не може да се
определи като такова, с оглед интереса на заемодателя. Ако за заемодателя беше важно и
съществено в негова полза да бъде учредено поръчителство, той би го поставил като
условие за сключването на договора. Предвидената неустойка излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и наказателна функции и се превръща само в средство
обогатяването на кредитора, още повече че тя трудно би се избегнала предвид посочените
условия. Целта на посочената неустойка е само да санкционира неизправната страна, като
чрез нея заемодателят цели при неизпълнението да извлече допълнителна парична облага,
която не му се следва. В случая предвидената „неустойка” всъщност представлява вземане
на заемодателя, което се плаща заедно с вноските за главница и лихва, и което представлява
допълнителна печалба за него, освен лихвата, поради което тя противоречи на добрите
нрави, тъй като цели неоснователно да обогати заемодателя. Претендираната неустойка в
размер на 651,80лв. , предвижда задължение за Д. Д. за заплащане на обезщетение за
непредставяне в срок на обезпечение под формата на поръчителство или друго обезпечение
посочено в чл.6 от Договора. Такава уговорка се явява нищожна, поради противоречие с
добрите нрави, доколкото излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът
по вече отпуснат кредит получава имуществена облага от насрещната страна в определен
размер без обаче да се престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни
разходи по кредита, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на
справедливост. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността
на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на
задълженията. Съгласно чл. 16 от ЗПК оценката на платежоспособността се извършва преди
разрешаване отпускането на кредита, като едва след предоставяне на исканите обезпечения
се сключва договора за кредит. Чрез цитираната клауза на длъжника се вменява задължение
да осигури обезпечение на кредита, след като той вече е отпуснат, като ако не го направи,
дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличава.
Същевременно задължението за неустойка възникнало въз основа на задължение, което не е
свързано пряко с претърпени от кредитора вреди, води до извода, че целта на
регламентираната неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, т.е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за
дължимостта й нищожна. В този смисъл са и задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 1 /2009 г. пот.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3. За съответствието
на тази уговорка със закона съдът следи служебно, като валидността й се преценява към
момента на сключване на съответния договор, а не с оглед конкретно неизпълнение. С нея се
постига и заобикаляне на закона, тъй като императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК
предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размер на законната лихва, а с
процесната клауза се добавя още едно обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно
задължение непредставяне на поръчителство на едно физическо лице, от което пряко обаче
не произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка са, че
вземането няма да бъде събрано. Така се стига до кумулирана неустойка за забава,
компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което е недопустимо. Поради това
4
клаузата за неустойка, предвидена в чл.6 ал.2 от Договор за паричен заем №********* от
18.12.2024г. е нищожна. Към датата на подаване на исковата молба в съда, Д. Д. е заплатил
на ответното дружество сума 293лв с които е погасил от части дължимата главница и лихва.
Посочената в чл.6, ал.2 от Договора неустойка, не е включена в процента на разходите на
годишна база, поради което ако я добавим, то тя ще надхвърли размера предвиден в чл. 19,
ал.4 от ЗПК., което отново обуславя, че клаузата противоречи на закона и на осн. чл. 26. ал. 1
от ЗЗД е нищожна. Съгласно чл. 21 ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
Съгласно чл. 22 ЗПК. когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12
и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7- 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съгласно чл. 23 ЗПК. когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита.
С оглед изложеното се моли за уважаване на иска.
В постъпилия отговор на исковата молба се излага, че описаната в депозираната
искова молба фактическа обстановка по сключване на процесния договор за паричен заем
№********** от **.12.20**г.. е непълна, тъй като не са описани всички обстоятелства,
довели до сключване на посочения договор за заем. На дата 18.12.2024г..на заемоискателят
Д. Д. е предоставена под формата на Стандартен европейски формуляр (СЕФ)
преддоговорна информация относно предоставяне на парична сума в заем и сключване на
договор за заем. След предоставяне на СЕФ. М. П. е подала до „Креди Йес" ООД Молба за
заем № ********. От текста на молбата за заем е видно, че клиентът, подписвайки молбата,
се е запознала предварително, разбира и безусловно приема Общите условия към договора
за заем, които са предоставени за запознаване преди сключване на договора — с попълване
на искането (молбата) за заем. Екземпляр от ОУ на дружеството са поставени на хартиен
носител на видно място във всеки един от офисите в страната на разположение на
заинтересованите лица, както и на интернет страницата на дружеството -
https://credives.bg/general-tcrms/ . След оценка и одобрение на така депозираното от Ищецът
искане за заем на дата 18.12.2024г.. в гр. Варна е сключен посочения в исковата молба
Договор за паричен заем № ******** между заемателя Д. Д. и заемодателя „Креди Йес"
ООД. Договора е сключен за 63,779 %. Към договора за заем са предоставени Погасителен
план и ОУ. Това обстоятелство е посочено и в чл.4, ал.2 от договора за заем, с който Ищецът
е запознат и положил подпис на всяка страница. Заемната сума по така сключения договор
за заем в размер на 800 лв. е предадена в брой на заемателят Д. Д. с РКО от дата 18.12.2024г.
Изискването за предоставяне на поръчител, който да отговаря на определени от дружеството
условия е посочено още в СЕФ — а именно в Част II, т.8 в т. 1 от съдържащия се в графата
текст. В част III. Разходи по кредита т. т.4.4 от СЕФ е посочено, че при непредставяне на
обезпечение в лицето на поръчител, по договора ще бъде начислена неустойка в размер на
651.80 лв. Така посочената неустойка е изчислена на база конкретно зададените от
заинтересованото лице параметри на заема - главница, срок на договора, вид на месечните
вноски и вид на кредитния продукт, за който е поискала предварителна информация.
Конкретния СЕФ е попълнен съобразно така изразените предварително предпочитания от
потребителката и е предоставен на Ищецът - ПРЕДИ сключване на процесния договор за
заем. Ищецът е знаел за условията на дружеството за обезпечаване на заема, подробно
описани в СЕФ, разяснени са му от консултанта в офиса на дружеството, като на база
посочените от Ищецът параметри за договор за заем е изчислена неустойка, която би
дължала, ако не изпълни условията за обезпечаване на заема. По този начин Ищецът
предварително е бил запознат с последиците от непредоставя не на исканите от дружеството
обезпечения, ако сключи договор за заем с ответното дружество. По този начин Ищецът е
могъл да се запознае с условията, при които дружеството предоставя заеми, да ги обмисли и
да прецени, дали желае да сключи договор за заем при така представените условия на
Дружеството. Именно след така направена преценка Ищецът е сключил процесния договор
за заем на 18.12.2024г., като дори не е предложил за одобрение лице, което да поръчителства
по договора за заем. В сключения договор за заем са посочени конкретно сумите за главница,
лихва. ГПР и неустойка, посочени предварително и предоставени като информация на
Ищецът със СЕФ. Още повече, че в разпоредбата на чл.10 от ОУ, с които Ищецът се е
запознал преди сключване на договора са посочени условията за обезпечаване на договорите
5
за заем, които ответното дружество сключва с потребителите. Следва още да се отбележи по
отношение на неустойката, че страните по договор за паричен заем № 276456 , с клаузата на
чл.8 са постигнали споразумение за дължимост на неустойка за непредставянето на
поръчител или банкова гаранция, отговарящи на изисквания на чл.10, ал.2 т. 1 и т.4 от ОУ на
Дружеството. Това споразумение е постигнато в израз на доброволно формираната воля на
страните и в съответствие с принципите на свободата на договаряне. Размерът на
неустойката е изначално определен до точно фиксирана и определена от страните сума, без
от длъжникът да се търси нещо в повече. Към момента на сключване на договор, заемателя
по него е бил съгласен с тази неустойка, изразил е своята воля, посредством подписването
на договора. По този начин Ищецът предварително е бил запознат с размера на
последиците, които биха настъпили за него при непредставяне на исканото обезпечение.
Конкретната клауза от договора е израз на признатата в чл.9 от ЗЗД свобода на договарянето.
Уговорената по този начин неустойка отговаря на присъщата й съгласно чл.92, ал. 1 от ЗЗД
обезпечителна функция. Налице е пълно съответствие между съзнаваното желание и
неговото външно проявление, като страните по процесния договор в рамките на свободата
на договаряне са се съгласили, че неустойка се дължи и са определили нейния размер. Още
при подписване на договора страните са определили ясно кое е задължението, каква е
дължимата лихва, какво би могло да бъде неизпълнението, а размерът на неустойката е
предварително точно определен още в договора за заем, от момент предхождащ нейното
начисление. В тази връзка задължението на заемателят по договор за паричен заем № 276456
е формулирано ясно: да върне заетата сума, да заплати възнаградителна лихва за периода на
договора, както и ако не предостави обезпечение в тридневен срок от подписването на
договора да заплати договорената неустойка по чл. 8. При сключване на процесният договор
за паричен заем, страните по него са действали в рамките на свободата на договаряне (чл.9
ЗЗД) и по тяхна воля са формулирали клаузата по чл.8 по начин, който да гарантира
изпълнението на задълженията на заемателя (обезпечителна функция), да осигури
обезщетяването на заемодателя за евентуалните вреди при неизпълнение (обезщетителна
функция), както и евентуално да санкционира неизправния заемател чрез заплащане на
допълнителна парична сума в полза на изправната страна (санкционна функция). Като
клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята
в частното право (чл.9 ЗЗД). С нея страните уговорят предварително размера на
обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите
задължения, без да е необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от
неизпълнението. Самият договор за заем има за предмет предоставяне на потребителски
кредит по смисъла на ЗПК, като са спазени изискванията към този тип договори.
Уговорената в договор № 276456 и търсена неустойка съставлява разход, който заемателят
заплаща при неизпълнение на задълженията си за предоставяне на надеждно обезпечение по
него. В конкретният случай тази неустойката е била начислена, само и единствено защото
заемателят не е предоставил в тридневен срок след подписване на договора обезпечение,
отговарящо на условията на чл.9,ал.2, т. 1 от ОУ. Същата е била начислена единствено,
защото заемателя не е изпълнил поетото от него задължение да предостави обезпечение,
отговарящо на условията на ОУ, като неустойката в случая се явява санкция за това
неизпълнение. Обстоятелството, че се е натрупало задължение за плащане на тази
неустойка, е последица именно от неизпълнение от страна на неизправния заемател, който
не е изпълнил едно доброволно и съзнателно поето задължение при сключване на договор №
276456. Именно за това и дължимостта на неустойката е следствие единствено и само от
последващото неправомерно поведение на длъжника-заемател. Трябва да се има предвид, и
че клаузата по чл.8 от договор за паричен заем № 276456 е индивидуално уговорена със
заемателя. Тя е съобразена с неговото желание, изразено в молба му за кандидатстване за
заем. Заемателят предварително е уточнил и индивидуализирал каква е сумата, която иска да
получи. Конкретизирал е параметрите, които биха могли да са по неговите възможности -
вид, размер, срок, начин на усвояване, размер и брой, както и периодичност на
погасителните вноски. Предвид това в договора за заем е уговорен и размерът на
неустойката, който е изцяло съобразен с индивидуалните потребности и възможности на
заемателя. Клаузата за неустойка е включена в договора за заем с потребител ката именно
поради причината, че в молбата за заем същата не е посочила, че ще обезпечи заема с
поръчител. В този смисъл в текста на договора за заем е включена клаузата на чл.8 с
6
посочване на конкретен размер на неустойка за това неизпълнение. Неустойката обаче,
макар и договорена конкретно в договора за заем, не е дължима от потребител като в
момента на сключване на договора. Тази клауза е уговорена ПОД ОТЛАГАТЕЛНО
УСЛОВИЕ - в случай, ще потребителят не предостави поръчител/и в 3 дневен срок след
сключване на договора за заем, то тогава неустойката ще бъде дължима от потребителя. По
този начин Ищецът чрез собственото си поведение е можела да влияе на действието на тази
разпоредба и след сключване на договора за заем. Също така, в интерес на обективното
разглеждане на спора следва да бъде взето предвид и обстоятелството, че в процесният
случай се касае за отпускане на особен тип заем. Той се предоставя от небанкова финансова
институция, вписана в Регистъра по чл.З ал.2 ЗКИ, като средствата в нея не са набрани чрез
публично привличане на влогове. При положение, че след като вземането не е гарантирано
и с ипотечно или заложно обезпечение, заемът се явява по - рисков и именно с цел да се
обезпечи, Дружеството изисква от заемателя да предостави едно достатъчно надеждно
лично обезпечение - банкова гаранция или поръчител/и, които да отговарят самостоятелно
или кумулативно на поставените от кредитора условия в чл. чл.9,ал.2, т. 1 от ОУ. При
условията на евентуалност — при непредоставяне на обезпечение, Дружеството има
механизъм за обезпечаване на заема, а именно чрез договаряне със заемателят тази
неустойка и нейният размер. Едно евентуално неизпълнение на договора поставя кредитора
в голям риск, като неустойката е предвидена да обезщети заемодателят за поетият от него
риск. Възможността заемодателят да загуби предоставените в заем парични средства при
настъпване на евентуална неплатежоспособност на заемателя е много по-голяма и оттук
съвсем естествено поради съществуващия риск е договорена и сумата, която трябва да поеме
заемателя, за да са гарантирани интересите на отпускащия този тип кредити. В конкретният
случай неустойката освен обезпечителна и обезщетителна функция има и санкционна
такава. Така охарактеризираната неустойка се дължи в нейния пълен размер още от момента
на настъпване на основанията за нейното начисляване. Предвид това, че се касае за договор
за заем, разбираемо е потребителят да не разполага с конкретната сума към момента на
възникване на задължение за заплащането й, поради което в чл.8 от договора се договаря
начин на нейното разсрочване. Неустойката има особен начин на заплащане, който е
уговорен между страните предварително, още в момента на постигане на съгласие за
наличието на тази неустойка и нейния размер. С оглед на гореизложеното по отношение на
характера и същността на неустойката по чл.8 от договор за паричен заем № 276456 , не
може да се сподели твърдението на ищеца, че конкретната клауза не е индивидуално
договорена и противоречи на разпоредбата на чл.146, ал.1 от ЗЗП, като считам същото за
НЕОСНОВАТЕЛНО. Същата е индивидуално договорена между страните в израз на
свободно формираната воля на всяка от тях. Също така с оглед забраната на чл.19 ал.З т. 1
ЗПК, предвидената в чл.8 от договора неустойка не е включена като елемент на ГПР,
въпреки неоснователните твърдения на Ищецът в тази насока. С оглед на гореизложеното
клаузата на чл.8 от договора за заем не е нищожна и не противоречи на разпоредбите на
действащото законодателство. Поради гореизложените мотиви договора за заем е изцяло
законосъобразен, действителен и не противоречи на закона и на добрите нрави и практики.
Клаузите на чл.6 и чл.8 от договора за заем № 276456 /18.12.2024г.. са валидни,
индивидуално договорени, не противоречат на закона и добрите нрави. Всички твърдения
на Ищецът за заобикаляне на законовите разпоредби с клаузите на процесния договор за
заем за неоснователни, недоказани и неотговарящи на фактическата обстановка.
Неустойката не представлява разход по управление на кредита, нито представлява
допълнителна печалба към договорната лихва. Разходите по управление на кредита са
такива по отпускане на кредита, обслужването му от страна на кредитора и т.н. и нямат
характеристиката на неустойка за неизпълнение. Неустойката по чл.8 от настоящия договор
за заем има съвсем друг характер и функция. Неустойката няма и характер на договорна
лихва, тъй като понятието за възнаградителна лихва включва това, че тя може да бъде
определена като граждански плод; цена, която се дължи за ползването за определено време
на предоставени от страна на заемодателя по договор парична сума. Неустойката от своя
страна има санкционна функция, тъй като санкционира заемателя за поведението му,
изразяващо се в неизпълнение на договорни клаузи и непредоставяне на исканото
обезпечение. Неустойката има и обезщетителен за кредитора характер, изразяващ се в това,
че същата би послужила като обезщетение на кредитора в случай, че не е предоставен
7
поръчител и заемателят престане да плаща вноски по предоставения му кредит. В този
смисъл не може да се сподели твърдението на Ищецът за еквивалентност на договорната
лихва и неустойката. Досежно твърдението за накърняване на добрите нрави, то същото е
неоснователно. Доколкото добрите нрави представляват морални норми, които съществуват
в съвременното общество, и на които законът придава правно значение, то при извършване
на конкретна преценка за това, следва да се вземе предвид обстоятелството, че заемодателят
е небанкова финансова институция, която отпуска краткосрочни потребителски кредити. В
този смисъл профила на клиентите, с които дружеството работи е по-рисков откъм
изпълнение на задълженията за плащане на погасителните вноски. Следва да се вземе
предвид и обстоятелството, че дружеството е предоставило на време и в срок на заемателя
цялата предцоговорна информация, изискуема по закон. Следва да се отчете и факта, че в
предоставения на заемателя СЕФ е посочено както обстоятелството, че дружеството изисква
задължително обезпечаване на договорите си за заем с поръчителство, така също и че е
предвидена неустойка под формата на конкретно посочена в СЕФ сума. Заемателят е била
наясно с тези обстоятелства и предвид всички тях е подала молба за заем, подписала е
договора за заем и е получила и ползвала за определен срок заемната сума. Всички тези
обстоятелства следва да се вземат предвид при преценка дали ответното дружество е
накърнило добрите нрави. При тази преценка следва да се вземе предвид и правната
презумпция, че незнанието не е оправдание. В конкретния случай от поведението на
Ищецът при сключване на договора за заем не може да се достигне до извод за незнание на
конкретни клаузи от договора за заем, още повече, че заемателя е знаела, че подписва
договор за заем и че ще получи определена парична сума. Заемодателят от своя страна е
изпълнил всички законови изисквания за осведомяване на потребителя за клаузите и
условията на договора за заем, положил е нужната грижа цялата информация по кредита да
бъде изчерпателно и предварително предоставена и разяснена на потребителя. В този
смисъл добрите нрави не следва да се третират като инструмент в подкрепа за безотговорно
поведение на потребителите. Доколкото договора за потребителски кредит е двустранен
такъв, то при преценка за накърняване на добрите нрави следва да се вземе предвид
поведението и на двете страни в правоотношението.
С оглед изложеното се моли за отхвърляне на исковете.
ИЩЕЦЪТ следва да установи всички факти и обстоятелства, на които основава
своите възражения за нищожност на клаузата за заплащане на неустойка при непредоставяне
на обезпечение от страна на заемателя в тридневен срок от сключване на договора.
ОТВЕТНИКЪТ носи доказателствената тежест да установи наличието на валидни
уговорки по Договора съобразени със законовата регламентация за защита на потребителя и
размера на ГПР по договора.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОБЯВЯВА така изготвения доклад по делото за окончателен. Същият да се счита за
неразделна част от съдебния протокол в днешно с.з.
Съдът счита, че следва да бъдат приети и приложени към материалите по делото
представените от страните писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и
необходими към предмета на спора, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствения материал по делото: копие на
договор за паричен заем №******** /18.12.2024г., копие на приложение - погасителен планн
8
към договор за заем №******** от 18.12.2024 г., декларация по чл.42. ал. 2, т.2 от ЗМИП от
Д. Д. Д. от 18.12.2024г, копие на СЕФ за предоставяне на информация за потребителските
кредити, копие на платежно нареждане от 07.03.2025 г. за сумата от 112 лева от наредител
Д. Д. Д., копие на преводно нареждане от 06.03.2025 г. за сумата 181 лева от наредител Д. Д.
Д., копие на РКО от Креди Йес за отпуснат кредит на Д. Д. Д. за сумата от 800 лева.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Съдът обявява, че устните състезания са приключили, делото е окончателно
изяснено от фактическа и от правна страна и ще се произнесе с решение в предвидения от
закона срок.
Съдебното заседание приключи в 12.24 ч.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
Секретар: _______________________
9